Сякаш в последните години петдесятничеството беше обсебено от така нареченото "движение на вярата" или "третата вълна".
Най-недопустимото отклонение на неохаризматизма от учението на Писанията е преместването на центъра на вярата от Бога към човека. Ценностите са изцяло заменени - Исус призовава към себеотричане, новото "благовестие" призовава към просперитет, Бог е превърнат в средство за задоволяване на човешките желания, а Божията воля е принизена и приспособена към общоприетите човешки представи за добро. Ако във времето на ранното християнство покаянието е било капитулация пред Бога, то според това ново "евангелие" тя е трамплин за извисяване на човешкото.
Нека разгледаме една от доктрините на "третата вълна на евангелизма" и да я съпоставим с учението на Божието Слово.
Според доктрината за силата на изговореното слово всяка дума, която изричаме, има магическа сила върху материалния свят. Например, ако често повтаряте: "Тази зима пак ще хвана грип", тези ваши думи ще повлияят на материалния свят и вие наистина ще се разболеете.
Едни от най-често цитираните стихове за аргументация на това учение са:
Притчи 18:21
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Притчи 12:18
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.
Притчи 13:2От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
С тези стихове се обяснява, че ако говорим негативно (правим отрицателни изповеди), неизбежно ще ни сполети зло; обратно, ако се изразяваме позитивно, това ще повлияе и в материалния свят. Молитвите някои на последователите на това учение по същество не съдържат молба, а положителни изповеди с вяра (от типа на: "Благодаря ти, Господи, че ще ми решиш проблема").
Езикът наистина има сила - чрез него може да се оскърбява и унижава. Има думи, които могат да съкрушат човека и обратно - има думи, с които може да бъде укрепен слабият, да бъде привдигнат съкрушеният. Проповедниците на "вярата" обаче придават на тези слова съвсем различен смисъл. Според тях това е магическа сила, която действа често въпреки волята на Бога. Това учение по своя произход е повлияно от източните религии и окултния неомистицизъм, според които мислите и думите сами по себе си представляват мощна градивна или деструктивна енергия.
Не това обаче учи Божието Слово
Матей 5:36
Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
Според Библията Бог е главното действащо лице във вселената. Нищо не става без Негово знание и допущение. Словото казва:
Пл. на Еремия 3:37
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Въпросът е риторичен. Никой не може да изрече нещо и то да се случи въпреки Бога.
Негативното говорене може да действа обезсърчаващо, но то няма метафизична сила.
Като аргументация за влиянието на думите върху материалния свят обикновено биват давани стряскащи примери. Ние се позоваваме единствено на Словото, за да докажем, че според Словото човешките думи сами по себе не са творческа сила, която влияе на материално ниво и единствено Бог е този, на чийто думи се покорява цялата вселена.
Няколко примера:
Отрицателната изповед на Яков:
Битие 34:30
Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
Не е писано Яков да е бил убиван, нали?
Моисей:
Изход 17:4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.
Ние все пак знаем, че Моисей не е бил убит с камъни.
Йорам
4 Царе 3:10
Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!
Това изявление на израилевия цар със сигурност би следвало да се тълкува като отрицателна изповед - той казва, че той заедно със съюзниците си ще бъде победен от моавците.
Бог обаче иска нещо различно:
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;
19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.
... И ествествено събитията не се случват според човешката изповед, а според волята на Бога.
Словото казва:
Матей 10:29
Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.
Издигането на силата на човешките думи по същество засенчва силата на Бога. Бог е всемогъщ и всичко се покорява на Него. Без Него не става нищо. Това е позицията на Писанието.
Най-недопустимото отклонение на неохаризматизма от учението на Писанията е преместването на центъра на вярата от Бога към човека. Ценностите са изцяло заменени - Исус призовава към себеотричане, новото "благовестие" призовава към просперитет, Бог е превърнат в средство за задоволяване на човешките желания, а Божията воля е принизена и приспособена към общоприетите човешки представи за добро. Ако във времето на ранното християнство покаянието е било капитулация пред Бога, то според това ново "евангелие" тя е трамплин за извисяване на човешкото.
Нека разгледаме една от доктрините на "третата вълна на евангелизма" и да я съпоставим с учението на Божието Слово.
Според доктрината за силата на изговореното слово всяка дума, която изричаме, има магическа сила върху материалния свят. Например, ако често повтаряте: "Тази зима пак ще хвана грип", тези ваши думи ще повлияят на материалния свят и вие наистина ще се разболеете.
Едни от най-често цитираните стихове за аргументация на това учение са:
Притчи 18:21
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
Притчи 12:18
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.
Притчи 13:2От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
С тези стихове се обяснява, че ако говорим негативно (правим отрицателни изповеди), неизбежно ще ни сполети зло; обратно, ако се изразяваме позитивно, това ще повлияе и в материалния свят. Молитвите някои на последователите на това учение по същество не съдържат молба, а положителни изповеди с вяра (от типа на: "Благодаря ти, Господи, че ще ми решиш проблема").
Езикът наистина има сила - чрез него може да се оскърбява и унижава. Има думи, които могат да съкрушат човека и обратно - има думи, с които може да бъде укрепен слабият, да бъде привдигнат съкрушеният. Проповедниците на "вярата" обаче придават на тези слова съвсем различен смисъл. Според тях това е магическа сила, която действа често въпреки волята на Бога. Това учение по своя произход е повлияно от източните религии и окултния неомистицизъм, според които мислите и думите сами по себе си представляват мощна градивна или деструктивна енергия.
Не това обаче учи Божието Слово
Матей 5:36
Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
Според Библията Бог е главното действащо лице във вселената. Нищо не става без Негово знание и допущение. Словото казва:
Пл. на Еремия 3:37
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Въпросът е риторичен. Никой не може да изрече нещо и то да се случи въпреки Бога.
Негативното говорене може да действа обезсърчаващо, но то няма метафизична сила.
Като аргументация за влиянието на думите върху материалния свят обикновено биват давани стряскащи примери. Ние се позоваваме единствено на Словото, за да докажем, че според Словото човешките думи сами по себе не са творческа сила, която влияе на материално ниво и единствено Бог е този, на чийто думи се покорява цялата вселена.
Няколко примера:
Отрицателната изповед на Яков:
Битие 34:30
Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
Не е писано Яков да е бил убиван, нали?
Моисей:
Изход 17:4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.
Ние все пак знаем, че Моисей не е бил убит с камъни.
Йорам
4 Царе 3:10
Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!
Това изявление на израилевия цар със сигурност би следвало да се тълкува като отрицателна изповед - той казва, че той заедно със съюзниците си ще бъде победен от моавците.
Бог обаче иска нещо различно:
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;
19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.
... И ествествено събитията не се случват според човешката изповед, а според волята на Бога.
Словото казва:
Матей 10:29
Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.
Издигането на силата на човешките думи по същество засенчва силата на Бога. Бог е всемогъщ и всичко се покорява на Него. Без Него не става нищо. Това е позицията на Писанието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар