Днес имаме много
важна тема – Законът и Евангелието... Законът и Евангелието. Обикновено в съвременните
евангелски църкви се говори много за Божията любов, за Божието милосърдие, за
Неговата благодат.
Набляга се на това, че Бог прощава, че Той дава сили. Но нищо не се говори за
Божия Закон, за Божия съд, за отговорността от нарушението на Неговия Закон и
справедливите последствия от това нарушение.
Загубил се е истинският смисъл на благостта на Евангелието, означаващ добра
вест. Хората понастоящем не осъзнават какво е зло, поради което и благата вест
не се възприема като особено добро. Лошата вест е в това, че всички хора се
намират под Божият Закон и задължението им е да спазват този Закон. Всички те са нарушители на закона,
затова имат и греховна съвест, която ги осъжда, а осъждането е –наказание и то,
вечно наказание. Евангелието няма да стане за човека добра вест, докато той не
осъзнае от какво то го избавя - от лошата вест за вечното наказание, справедливото
наказание на действително виновния грешник.
Хората, опитвайки се да приведат други хора към небето, в същото време избягват да споменават, че те
самите пътуват към ада. Отхвърлят да приемат, това, което е в тяхна полза, не
осмисляйки истината за това, кое за тях е зло.
Ако се проведе анкета, за какво основно се проповядва в евангелските църкви с
въпрос, какво е за вас християнството?... от какво ви спасява Исус?... Възможно
е да получите този отговор: „ От самота, от депресия, от бедност, от празнота,
безизходност, недостатъчна себереализация и т.н.“ Всичко това се дължи на липсата на дълбоко
осъзнаване на вината и силата на наказанието за нарушението на Неговия закон.
Но Писанието ясно казва, че да се разбере величието на Евангелието, трябва още отначало
да се осъзнае цялата отговорност на осъждението на греха. Спасението по
благодат означава малко за тези, които не осъзнават , че според Закона ги
очаква погибел.
И така божественият ред е такъв - първо Закона, после Евангелието. В
съвременните евангелски църкви хората предпочитат да не говорят за Божия закон,
защото поради него те се чувстват неловко, и Евангелието им се вижда по-малко
привлекателно, когато всъщност е необходимо да се чувстват неловко, много
неловко, защото това произвежда истинската привлекател-ност към Евангелието. Знаем, че спасението се дарява по
благодат само чрез вяра. Ефесяни 2:8-9. Спасяваме се не чрез дела, но само по благодат
чрез вяра. В продължение на цялата история на спасението, всички спасени от вечна
погибел се спасяват по благодат чрез вяра, независимо от делата на закона.
За този факт Писанието нееднократно свидетелства. Старозаветния Авраам повярва
в Бога и то му се вмени за праведност. Също така Ной намери благодат пред
Божиите очи. Също и в Авакум: праведният ще живее чрез вяра. Това не е
новозаветна истина. Това е абсолютна истина в продължение на цялата история на
спасението. Спасението... избавление от погибел, от вечното наказание, се
придобива по Божия благодат чрез вяра.
Днес сутринта прочетохме 20 стих на 3
глава от Послание към Римляните. „Защото ни една твар няма да се оправдае пред
Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването
на греха.“
Този един стих е достатъчен за да произведе дълготрайно впечатление в нашите умове, за да ни разясни
ролята на Закона. Закона не спасява. Чрез делата на Закона няма да се оправдае
пред Него, нито една плът, но чрез Закона се познава греха. В следващият стих е
казано: „Независимо от закона, се яви Божията правда, за която свидетелстват
Законът и пророците, Божията правда чрез вяра в Исуса Христа“. Това е принципно
важно, за това отново се говори в 15 стих, 4 глава: „ И законът произвежда
гняв.“ Законът произвежда гняв. В 13 стих, 5 глава става дума отново за това:
„Грях не се вменява, когато няма Закон“. Когато е дадено пълно откровение на
Божия Закон, тогава напълно се вменява грях. Въпреки това, грехът е бил в
света, защото смъртта царува от Адам до идването на Закона. Но до появяването
на буквата на Закона, това разбиране не е било пълно, Закона е действал и се е
нарушавал, за да се потвърди съществуването на смъртта. По този начин Законът е
носил смърт.
5 глава, 20 стих: „А отгоре на това дойде
и законът, та се умножи прегрешението...“ Законът е дошъл, за да се умножи
нашето разбиране за греха. Разбирането за греха го е имало още в Едемската
градина, но когато бе даден Закона чрез Мойсей, тогава се е умножило нашето
осъзнаване за греха. Впрочем, в следващият стих, Римл.5:21 е казано: „ Грехът
царува и докара смърт“, тъй като нарушението на Закона се явява грях и това
води до смърт. В 7 стих, 7 глава на Послание към Римляните Павел казва: „не бих познал греха освен чрез закона“.
В 16 стих, 2 гл Послание към Галатяните, на което ние скоро ще се спрем, четем:
„ като
знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в
Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в
Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се
оправдае никоя твар.“ Ето отново ясно е казано за това. По-нататък в 19
стих, Павел казва: „Защото аз чрез закона
умрях спрямо закона, за да живея за Бога.“
Павел говори в своето Послание към Филипяните 3 глава, 8
стих:
„А още всичко считам като загуба заради
това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото
изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да
имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в
Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра“
Всички тези стихове говорят за това. В Закона няма спасение. Няма никакво
спасение в спазването на Закона. Закона не спасява.
Впрочем, нека накратко да разгледаме 3 глава, 10 стих на Послание към
Галатяните. „ Защото всички, които се
облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано:
"Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в
книгата на закона Проклет всеки, който не
изпълнява постоянно всичко, което е написано в книгата на Закона.“
Ако някога ти нарушиш каквото и да е от Закона- ти си проклет, чрез Закона няма
да се спасиш.
Във всички пасажи, където е казано, че Законът не спасява, също така се говори
за смисъла на Закона. Той е предназначен за да даде пълно знание по отношение
на греха. В Закона подробно е изложена моралната страна. Става дума не за
специални обреди на Израилския народ, правила за приемане на храна и т.н.,
които са били премахнати в Новия Завет, но за моралния закон, който е неизменим.
Обобщено казано, Закона ни открива величието на Божията святост. Законът само ни показва колко е свят Бог. По този
начин ясно е посочен Божествения стандарт на приемливо поведение. Хората от
всички времена и народи ще бъдат по този стандарт съдени, и за нарушение на
този стандарт справедливо осъдени и хвърлени навеки в ада. Нищо не може да се
добави. Законът Божий - това е откровение, проявление на Неговата същност.
Всичките хора са длъжни да бъдат съвършени, както съвършен е Бог. В Мат. 5:48 Исус е казал: „Бъдете съвършенни, както е съвършен и Вашият
небесен Отец“. В тези думи, няма нищо ново. В книгата Левит нееднократно се
говори: „Бъдете святи, защото аз съм свят.“
Проклет е всеки, който не е свят, както Бога, за това, че не разкрива святост, изискуема
от Неговия Закон.
, Всичко в Закона е описано много подробно, за да ни разкрие първо -величието
на Божията святост, и второ - да ни покаже цялата дълбочина на нашата
греховност. В това отношение Законът има непреходен характер. Неговият характер
е непроменим, както и Божията същност. И тъй като Божията същност не се изменя,
в Него няма и сянка на промяна, както и няма изменения и в това, което ни
показва и разкрива Неговата природа. Това е откровение на Божието Свято
съвършенство, което е неизменно. И означава, че Закона служи чрез постоянното
разкриване на Бога. Той е непроменим, така че всички хора са длъжни да са
святи, както Бог е свят.
Някой може да възрази: „ Не живеем ли във времето на благодатта?“ Да, това е
така. Но Законът е непроменим, както и неотменимо и неговото изискване.
Бог, още преди да даде на Мойсей пълното откровение на Закона, е разкривал сам Себе Си в определена мярка, за
да може човечеството да понесе отговорността за даденото от Бога откровение. И
нещо повече, Той е положил в сърцето на всеки грешник свидетелството/откровението/
на Своя морален Закон. В Римл. 2:14-15 е казано, че Законът Божий е написан в
техните сърца. И Той е дал пълно откровение на Мойсей и Израил на върха на
Синай. Това е било тържествено, величествено и вълнуващо явление. Имало е гръм
и мълнии, тръбен звук, земетресение и ангели от небето.Този закон се свежда до
Десетте Заповеди, които на свой ред се свеждат до първата и най-голяма: Да
възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкият си
ум, и с всичката си сила, и втората, подобна на нея: да възлюбиш ближния си,
както себе си. Към тези двете се свеждат всичките Десет Заповеди, първата
половина, които говорят за любовта към Бога, а втората- за любовта към ближния.
Десетте Божии заповеди - това е съвкупност от всички, дадени от Бога нравствени
и етически закони, регулиращи отношенията на човек с Бога, или отношения с
другите хора. Това откровение на Божията нравственост е дадено, за да осъзнаят
хората цялата греховност на греха, която се умножава с по-нататъшното
откровение.
А сега, в светлината на гореказаното, да отворим текста в Галатяни 3:19, където
на фона на разсъжденията за Закона се задава въпроса: „ За какво се даде Закона?“ И на този въпрос ще се постараем да отговорим...
За какво се даде Закона?
Павел казва:
21 Тогава, законът противен ли е на
Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да
оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22 Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието,
изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на
закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.
24 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе
при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.“
Може много да се каже по повод на тези стихове, за което следва подробно да се
изследва цялата тази глава. Но сега ще е важно да разгледаме нашите
взаимоотношения със Закона.
Първо, Законът бил даден после...,
Законът е бил даден после. Още веднъж ще прочетем 19 стих. Той е даден после...
, той е даден в допълнение.Закона на Мойсей е допълнил Божественото откровение
за греха. Имали ли са хората представа за греха? Разбира се. Било е време на
незнание. Време, когато те не са имали пълно откровение относно същността на
греха. И затова впоследствие е бил даден Закона за това, че грехът да стане
крайно грешен, за повече пълно откровение
относно същността на престъплението и неговата тяжест. Закона е бил
даден не чрез вяра , за да не отмени благодатта
на спасението чрез вяра, което никой никога не е отменял. Той е бил
даден, за по-голямо пълно разбиране на същността на греха.
Законът, даден 430 год след Авраам, не е отменил даденият на Авраам обет за
спасение чрез вяра. Обетът на вярата има ключово значение. Обещание за спасение
по вяра, се явява основен принцип.
Що се касае до Израил, то доктрината на оправданието по вяра започва още с
Авраам. Законът говори за това, какво е
грях и колко е сериозен греха. А също
така Закона предполага много важен момент: за престъпление - смърт, ще умреш.
Така че, Закона е даден в допълнение с цел, по-голямо, детайло изложение, отколкото предишното
откровение, което непълно е разкривало същността на греха и престъплението.
Когато е даден Закона, както е писано, той е заключил всичко под стража до
пришествието на вярата, явяваща се единствено средство за приемане на
спасението. По този начин, е бил сложен край на всички дискусии относно пътя на
спасение. Законът е показал ясно, че всички грешници се явяват нарушители на
Божия Закон. Те са неспособни със свои дела да заслужат спасение и затова,
както е написано в 10 стих, всички те се намират под Божието проклятие.
С тази цел, Закона е даден, за да ни покаже цялата сериозност на греха, така
че, у грешника да няма извинение, и всички да попаднат в осъждение, заключени
под стража до пришествието на спасението, което е възможно да ги обърне само
чрез вяра.
Второ, ние сме длъжни да поясним:
Законът е даден допълнително, и също така е даден да се приложи. Какво означава
това? Отново да прочетем 19 стих: „ Той е даден по причина на престъпленията,
до времето на пришествието на Потомъкът.“ Потомъкът - това е Христос. И сега
идваме до много важен момент, важна истина, която е нужно да изведем от нашето
изследване. Потомъкът- това е Христос, очевидно. Връщаме се на 16 стих,
Потомъкът, ... края на стиха... който е Христос“
Във темата на оправданието по вяра, важна роля играе принципа на действие на
Закона. Грешникът е заключен под Стражата на Закона. Той е в затвора. Той не
може да избяга. Той е в безизходна ситуация. Той е хванат в мрежа и се намира
под проклятие и осъждение. И колкото по широко и подробно е изложен Закона,
толкова по тясно оплетеният в мрежа
грешник, не може да се оттърве.
Но Закона- това в определен смисъл е временно приложение... даден е в
допълнение, за по-пълното разбиране на греха. Законът-това е приложение до
времето на идването на Потомъкът.
И какво означава това? Това, което сега... обърнете внимание... явяващият се,
Потомък потвърждава у нас, още по ясно разбиране на Закона. Например, 2-ра
глава на своето Първо послание Йоан казва така: „ Който казва, че е вярващ, е
длъжен да постъпва така, както Христос е постъпвал“, вярно ли е?
Христос... въплъщение на Закона. Ние чуваме думите: „бъдете съвършени както е
съвършен и вашият Небесен Отец“, донякъде разбираме техният смисъл, но все пак
– какво означават те? Това са непостижими думи. Ако например в старозаветния
период хората се опитвали да намерят който и да е, съответстващ на този образец,
не биха намерили никого. Този, който е бил длъжен да бъде свят, както Бог е
свят, къде биха го намерили? И що за човек би бил той? Така че, Законът се
изявява в качеството на приложение, до времето на идването в този свят на
Христос, явяващ се жив пример за тази святост.
Може да се каже, че никой от старозаветните хора не е на небето, поради
спазване на Закона. Но с идването на Христос може да се каже друго: никой не
отива на небето, поради съвършенното следване на Исус Христос. Както никой не може съвършенно да съответства на Божия
Закон, така и никой не може в пълнота да е съобразен на Христа. Бог е свят. Бог
е чист. И това, в определен смисъл е абстрактно понятие. Предишният свят не е
видял нищо подобно. Не е имал този образец. Не е имал такъв образец до идването
на Христос, който се явява живо въплощение на Божия Закон. Защо? Защото Той е
Бог, и затова Той е изявил същността на Бога не в писменна форма, а в живот. За
това Той говори в Матея 5:17. Той дойде, за да изпълни Закона. Неговият Живот -
е съвършенно спазване на Закона. Той каза, че е длъжен да изпълни всяка
правда.Това е било свойствено на Неговата природа. Той е изявявал чистото,
божие съвършенство във всички житейски обстоятелства... от детска възраст до
зрялост, във всички изживявания на всеки етап от живота.
Така че в разговор с хора, не се
интересуваме изпълняват ли те Десетте Заповеди. Но едно е да попитаме човека: „
Лъжеш ли? Пожелаваш ли чуждото? Крадеш ли? Прелюбодействаш ли?“ И ще чуем
отговор: „ Аз не постъпвам така ... Не правя така“.
А съвсем друго е - да отидем по-нататък като го попитаме, мислил ли е някога да
убива, да лъже, да краде или да прелюбодейства. Тогава е възможно да си признае
това, и би попаднал под осъждение на думите на Исус за това, че не е достатъчно
само да не свършиш външно, видимо действие, но даже да допуснеш мисъл в себе
си, това вече се явява престъпление. Той
произнесе тези думи в проповедта на планината, прозвучали като обвинение против
юдеите, спазващи Закона само външно, но не и вътрешно.
Сега, в Исус Христовата личност виждаме най-дълбоката истина и ярък пример за
спазване на Закона. А правилно би било така да попитаме грешника: „Съвършен ли
си, както и Исус Христос?“ Никъде не
можеш да избягаш от такъв въпрос.Ние знаем, че Христос е свят, невинен, чист,
отделен от греха, абсолютно свят, с такова съвършенство, че Неговият Отец, Бог,
Който е Всезнаещ, казва за Него: „Ето Моят Възлюбен Син, в Когото е моето
благоволение“. Т.е. в живота на Исус не е имало момент, когато Той да е
направил каквото и да е неугодно пред Бог дело. Въз основа на прочетеното, аз вярвам,
че Законът се даде като приложение до времето на пришествието на Потомъка, и е
предназначен за това, за да преминем към прехода на новия стандарт. Христос
стана новия стандарт и сега грешника трябва да бъде осъден на фона на
съвършеността на Христос, Който е и Богочовек.
На трето място: За огромна изненада,
покрай това, че Законът служи като допълнение и приложение до времето на
идването на Потомъкът, той е даден също така с поощрителна цел. 24 стих: „ И така
Законът е бил за нас детеводител към Христа, за да се оправдаем с вяра.“ За нас
Христос стана закон, стандарта по който Бог ни оценява, а също така и
Единственият път за спасение по вяра.
И това съответства на Божествения Изкупителен план. Бог се явява едновременно
наш Съдия и Спасител. Той е наш палач и Изкупител. Във старозаветни времена до
идването на Христа, всеки човек нарушил Божият Закон , каещия се грешник
застава пред Бога и умолява за прошка
Този, против чиято природа той е съгрешил.
Всъщност- Бог е святият Изкупител, милостиво прощаващ на грешниците. Той
е Бог на абсолютното правосъдие, а така също и Бог на прошката. Той е Бог на
Закона и също така- Бог на благодатта. Той е свят и прощава на грешника. Закона
е даден за осъзнаване греховността на греха до времето на идването на Потомъка,
законът дава съвършенно разбиране на законността на греха. И чрез въвеждане на грешниците във
Старозаветния закон, е необходимо в
някакъв момент да му се покаже Христос, който е олицетворение на абсолютната
святост на Бога и безгрешен живот, въвеждане в Божията Святост, на чийто фон
който и да е грешник се оказва безнадеждно далече от идеала.
Чрез своите мъдрувания грешниците се опитват да си намерят оправдание и да
изгладят вината пред старозаветния закон. Но ще им е доста трудно, да оправдаят вината си пред закона, явяващ се в
съвършенния живот на Христа.
И затова е много важно, че в Библията, в Новия завет, в четирите Евангелия, а
също така в Посланието към Колосяните ни е показана Христовата слава. И също ни
е дадено Посл. Към Римляните, показващо славата на Христос чрез благовестието.
Така също ни е дадено Послание към Евреите, за да видим славата на Христа. А
също така на нас, ни е показана Христовата слава в книгата на Откровение. За
нас е много важно да съцерзаваме Христовата слава. Четирите евангелия заемат
по-голяма част от Новия Завет. Защо? Защото Христос е представен като стандарт, по който се оценява всеки
грешник. Проповядвайки Христа по Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан,
което сме правили години, години след години, и ако пресметнем всичките години,
които съм проповядвал от амвона на Църква „Благодат“ благовествайки за Христос и евангелието, то
ще се получи някъде 22-23 години. Ако отчетем и посланието към Евреите, ще се
добавят още няколко години. А с вкл. на Послание към Колосяните, може да се каже,
че в служение съм преминал 40 години, от които навярно по-вече от 30 сме
разглеждали Христовият пример. Когато ние представяме на грешника Христос за
пример, то това е равнозначно на предявяване на обвинения... тогава му се
предявява на грешника обвинение. И не е задължително да му дадем пълни
подробности на Мойсеевия закон, защото времето на идването на Потомъкът е дошъл
и сега мярката на всеки, се явява Христос.
И всеки попада под проклятие, защото не е съвършен както е съвършен Исус
Христос. Но удивително е, че пред лицето на Закона, който е претворен в живота
на Христос, ние сме осъдени с проклятие и сме доведени към Христос. И поради
това, Той казва: „ Закона за нас е детеводител до Христос.“ И ние сме доведени до Христос, до Божието
съвършенство, а също така сме доведени и до Този, Който е и Божията милост. По
този начин, в Галат. 3:13 е казано, че Христос ни изкупи от клетвата на закона,
като направи Себе си проклет.
В съзнанието на всеки човек или група от хора е неразбираемо и не се вписва в никакви
рамки от фалшивата религиозна система, че същият Бог постановил нормата на
святост, в същото време е и прощаващ Бог. Ползата от закона може да бъде само в
това, че грехът се познава чрез Закона, изложен както в писмен вид, така и откриващ се макар и не
пълно в минали времена, освен, че е изявен в цялата пълнота чрез примерния
живот на Исус Христос. Законът преди всичко показва греховността на греха. Той
възбужда в грешника желание за грях, и както Павел се изразява, прави греха
твърде грешен.
Така че за проповядване на истинската вест за Исуса Христа не е подходящ някой
сантиментален подход, тъй като истинската вест за Христа - това е непрестанно съцерзание славата на
Този, у Който е цялата пълнота на святостта. И ако се сравним със Христос, то
всички ние ще сме недостойни.
Значи за това е нужен закона- да се индентифицира греха. Целта на закона е
неизменима, независимо дали е явен до Мойсей, или напълно изявен чрез Мойсей,
или пък е въплътен в Христос. В крайна сметка, проповядвайки Евангелието на
хората, основното е, да им се даде възможност да съцерзават Славата на Исус
Христос. И след това да им зададем въпроса... Съвършен ли си ти също така както
Христос, свят ли си ти също така както Христос? И всеки грешник с отворен ум и
сърце би предпочел да избегне такова сравнение.
От това следва, че Законът на всяка крачка е за нас проклятие. Бих искал да
спра за малко вниманието ви на това. Връщайки се на 10 стих, 3 глава: „Всички,
осланящи се на делата на закона, са под проклятие“ Ще ви покажа няколко фактора,
вследствие на които Законът не носи нищо друго освен проклятие.
Първи фактор, разпоредбите на
Закона противоречат на сърдечните желания. Неговите изисквания са
противоположни на желанията на сърцето. Както е известно, в човешкото сърце
господстват плътската похот, пожеланието на очите и тщеславието на живота.
Знаем, че сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно, че е гордо,
себично и сластолюбиво. И всичко това е в противоречие с изискванията на
Закона. Естественият човек не възприема Божия Закон. За него, изискванията на
Закона са противоестествени. Грешниците обичат греха, тъмнината, света, плътта
и похотта, а не праведността, святостта и добродетелта. По този начин,
разпоредбите на Закона изискват от грешника поведение, противоречащо на
неговата природа.
Второ, изискванията на Закона,
са не само противоестествени, но и са неизпълними. Те са неизпълними. В тази
прекрасна 8 глава на Римл., 7 стих е казано, че плътта е във вражда с Бога;
понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. Ето защо, живеещите
по плът не могат да угодят на Бога. По този начин, изискванията на закона
противоречат на сърдечните желания. Освен, че изпълнението на изискванияния на
Закона е невъзможно за живеещите по плът, дори и при най-голямо тяхно желание, което
им е всъщност несвойствено, те не биха били способни на това.
Трето, Законът изисква
абсолютно съвършенство в поведението на грешника по образеца на Божественото
съвършенство, въплотено в Христа. Т.е. нищо освен абсолютното съвършенство не
може да удовлетвори изискванията на Закона. Грешниците не могат дори да го
пожелаят. Предвид на това, че те се намират под проклятие, това не им е по
силата. Те нямат никакво желание за това. Те нямат никаква способност за това.
Законът изисква съвършенство.
Юдеите не са разбирали това. Те са мислели, че им е достатъчно от време на
време да изпълняват отделните изисквания на Закона. Но Законът е – строг
надзирател. Той изисква от грешника да изпълнява това, което му е несвойствено,
дори и да не е способен, при това да се изпълнява съвършено.
Четвърто, Законът не взема под
внимание старанието като смегчаващо вината обстоятелства. Законът никога не
оценява усърдието. Ние никога няма да чуем от Бога: „ Нелош опит. Получаваш
шестица за усърдието“. Нима грешниците не са способни на добри, хуманни
постъпки? Разбира се, те могат да се
занимават с благотворителност и съвсем по –човешки да покажат доброта и
загриженост. От човешка гледна точка, те могат да правят добро. Но за Бога,
всичко това няма никакво значение. Те могат да се постараят да угодят на Бога
чрез плътски подход, но Законът не отчита старателността като смегчаващи вината
обстоятелства при отсъствие на абсолютното съвършенство. Така че, абсолютно
безнравствените хора, безбожниците, хора достигнали дъното и останали там, попадат
в същия ад, както и високонравствените, добродетелните и религиозните хора от
днешния свят. Те ще се окажат в това място, тъй като Законът не отчита като
смегчаващи вината обстоятелства- трудът
и усилията, за доброто на хората.
Всъщност, най-вероятно адът ще гори за религиозните хора, нарушили първата
заповед, покланящи се на друг Бог, ...голямата заповед, чието нарушение е
по-голямо престъпление, отколкото неправедната обхода с хората. Предполага се,
че лъжерелигиозните водачи ще се окажат в същото отделение на ада, както и
серийните убийци.
Пето, Законът не предполага
частично изплащане. Законът не приема частично изкупване. Някои хора мислят, че
е възможно да получат частично изкупване за своите грехове още в този живот...
мислят, че в знак на разкаяние, е възможно да направят някакво дело или пък
чрез специални молитви да изпълнят някаква повинност, понасяйки физически
страдания за изкупване на греховете си и че чрез постъпките и жертвите на
покаяние, принесени в рамките на религиите
на този свят, принесени в жертва животни или дори човешки жертви, които някои
са практикували в Израил, като например всеизгаряне на деца в жертва на Молох,
вероятно може да се умилостиви Бог и да се заличи вината. Законът не предполага
частично заплащане. Вместо това, той осигурява пълно и абсолютно вечно
проклятие на всеки, който го е нарушил дори веднъж. Грешниците, нарушили Божия
Закон, са осъдени на вечно осъждение. И ако някой е спазвал през целия си живот
Божия Закон, а накрая преди своята смърт, е нарушил една от заповедите на
Закона, то той е осъден на вечно проклятие и няма никаква възможност за
изкупване на нарушението си.
Шесто, Законът е неумолим страж, не допущаш снизхождение или
облекчение на бремето на греха. Ние никога няма да чуем от Бога-„ Давам ти отпуска за 1 седмица, прави
всичко, каквото пожелаеш“. Няма такова нещо. В Закона няма освобождение от
задължението да бъде изпълняван. Няма почивни дни. Няма седмица или ден за
освобождение от Закона. Радикалните искания на Закона никога не отслабват. Няма
почивка и покой за грешника.
Седмо, следователно, законът
съкрушава душата, както желязна тояга строшава глиненото гърне, както чук
разбива стъклото. Грешните се съкрушават под действието на Закона и в това се състои неговата цел. Грешниците
са признати за виновни. Те са принудени да чувстват срам, да не намират място
за себе си, да преживеят мъка, болка, безизходност, безсилие, невежество, страх
и ужас. Ето това е ролята на Закона. Той е длъжен да бъде такъв неумолим и
жесток, за да могат грешниците да се чувстват съкрушени
под неговия гнет.
Осмо, Законът донася такова тежко осъждение на
човека, което не може да се сравни с
никое наказание - вечни мъки в ада. Вече се изясни цялата острота на проблема.
Грешниците следва да се замислят над една важна истина. Колко е тежка тази присъда на Закона? Това е пожизнена
присъда. Това е пожизнена присъда както и живота на грешника в ада ще продължи
вечно. Тази присъда там е пожизнена, защото за грешниците няма да има смърт.
Очаква ги живот във вечни мъчения на ада.
Девето-Законът не ни дава сила
да го изпълним. Той няма сила да ни помогне. Той не дава на грешника сила.
Никаква помощ, никакво съдействие. Законът е безсилен. Той не може да помогне
на грешника.
Десето- Нарушаването на Закона
не предполага каквато и да е компенсация, реабилитация или обезщетение. Няма
обратен изход. Направеното не може да се възстанови. Не е предвидено подобно
връщане от Закона. Никъде в Закона не се казва: „ В случай на нарушение на
Закона е необходимо да декларирате греховете си, като е предвидена следваща
възможност да се анулират“. Нищо подобно. Не е възможно възстановяване. Няма
възможност човек да се реабилитира. Няма никакви начини за обезщетение. Никакви
компенсации. Направеното не може с нищо
да поправиш.
Единадесет- Законът не приема
покаяние. Не е предвидена възможност за покаяние и извинение пред Закона.
Никъде в Закона не е предвидена възможност за помилване. Никъде. В
Закона вие няма да намерите положение, сочещо към възможност за покаяние. Там
няма нищо подобно.
Затова, в Дванадесет -
Законът не дава прошка. В него няма прошка. В никоя ситуация от Мойсеевия Закон
няма намек за прощение, защото не съществуват възможности за опрощаване в
Закона. Т.е. законът не допуска възможност за помилване. Законът няма нищо общо
с благодатта. Нищо.
Разбирате ли, към какво ви водя? Това е печален факт. Закона изисква от
грешниците изпълнение на това, което противоречи на тяхното желание. Законът
изисква от грешниците невъзможното. Законът изисква от тях постоянно и
абсолютно послушание в продължение на целия им живот. Законът не взема предвид
усърдието и старанието като смекчаващи
вината обстоятелства, не предвижда частично възнаграждение, не допуска
снизхождение към грешника, не дава никаква възможност за реабилитиране, не
приема покаяние и не предвижда опрощаване.
Тринадесет - Законът
дава всяко увлечение към греха. Той прави грях. Грешниците, опитвайки се
да го изпълнят, все повече затъват в греха. Вместо да ги отвращава от греха,
Закона посочва, че грешниците биха искали да го нарушават. Колкото повече забрани съществуват, толкова
повече падналото в грях сърце се стреми да ги нарушава.
И последно, Законът не дава
„светлина в края на тунела“. С него не
може да се види това. Не става. Грях ли е Закона? Не. Закона - това е
откровение на праведната Божия природа. Откровението е било открито до Закона, в
Мойсеевият закон е пълно, зафиксирано в писмен вид, и в Христос то се проявява в пълна мяра, чрез примера на
Неговият безгрешен човешки живот. Законът не е грях, а ние сме грешни. В 7-та
глава на Римляни Павел казва: „ Но когато заповедта дойде, аз умрях“.
„Законът... казва той в Римл. 7:12-14..., е свят, и заповедта е праведна, свята
и добра“. Законът ме посочва, че аз съм жалък грешник. Законът... казва
той,...е духовен, а аз съм плътски,
продаден под греха.
Ето как се охарактеризира състоянието на грешника. И когато грешника започва да
осъзнава своето положение с всички произтичащи от това последствия, именно
тогава грешникът по Божия милост и силата на Святия Дух става възприемчив към
Евангелието на Исус Христос. Да отворим отново на Галатяни, 3 глава, 24 стих: „
И така Законът стана за нас детеводител към Христа, за да се оправдаем по
вяра.“ Това е, което е нашата единствена
надежда. Това е, което Павел подчертава в 3-та глава на Филипяните. През целия
си живот, той се е опитвал да спечели спасението си чрез Закона. А после
научава, че то е достъпно по вяра, посредством вяра в Христа може да получи
правда, която той не би могъл сам да достигне.
И в продължение на цялата Старозаветна история, на фона на все по-пълното откровение
от Закона е функционирала и жертвената
система. Тя датира от дните на Адам, Каин и Авел, когато Бог е посочил
необходимостта от жертвоприношение на животни. Тогава смъртта е станала
неизбежно възмездие за нарушение на Неговия Закон. И така , от времето на Каин и Авел, в цялата
история на Стария завет е действала жертвоприносителната система, сочеща на
необходимостта от съответна заместителна жертва, която би приела смърт,
заменяйки грешника. Цялата тази система е само сочеща към необходимостта от заместителна
жертва. Била е необходима заместителна жертва. Животните не са могли да станат
заместителна жертва, те са само нейн прототип.
И ето идва Христос, Агнецът Божий, който сам понася греховете на света. Законът
е бил за нас детеводител към Христа. Христос - живото въплощение на Божия
закон, Той е и Бог. В крайна сметка, Бог
по своята същност, а също и Бог в Христос се явява олицетворение и същност на
святостта. За нас Той е суров съдия, а също така милосърден и милостив
Изкупител. И Бог в Христос е станал жертва за грях, съвършенна жертва, жертва
веднъж и завинаги удовлетворяваща изискванията на Закона заради всеки, който
повярва.
За това се говори в 10 глава на Посланието на Евреите. Накратко да се спрем на
това място, Евреи 10 глава, 4 стих: „ Защото
е невъзможно кръвта на телци и кози да отмахне греховете“. Разбира се, че е
невъзможно. Всичко това е само праобраз... единствено праобраз.
А в 10 стих автора казва: „ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето
на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.“
„14 Защото с един принос Той е
усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават“ .
Съвършенството не се постига. Ние не можем да го изработим, не можем да го
достигнем, но Той е извършил това за нас.
И така, възлюбени, знайте, че Бог явявайки се благовестител, също така се явява
и проповедник на Закона. Христос не е бил само благовестител, но и проповедник
на Закона. По подобен начин и ние сме длъжни да постъпваме. Към това ни
призовава и Павел в Римляни 10 глава, когато говори за Юдеите, че те не
разбират Божията праведност. Ако не разбираш Божията праведност, то не разбираш
и колко свят е Бог. Значи у теб няма истинско разбиране на Закона и,
следователно, осъзнаване на своите греховности. Юдеите не са имали това
разбиране. Всъщност Апостол Павел казва, че е небходимо разбиране на Божия
Закон и осъзнаване тежестта на неговото нарушаване. Не разбирайки Божията
праведност, казва той, и поставяйки с усилия собствена праведност, те не се
покоряват на Божията праведност.
По този начин, отначало трябва да се проповядва първо за Божията
праведност и за нечестието на хората,
след което да им се предлага Исус. И както е казано в Римляни 10:13: „ Всеки,
който призове Името Господне ще се спаси“. Ще се спаси от какво? От осъждането
на Закона...ада. Но как да призоват Този, в Когото не са повярвали? Как да
повярват в Този, за Когото не са чули? Как да чуят без проповедник? И така,
идете, проповядвайте, защото вярата е от слушане, а слушането от благовестието
Христово.
По този начин, ние сме задължени да сме проповедници не само на Евангелието, но
и да проповядваме осъждението от Закона. Кое подтиква грешника към истинско
покаяние - дълбоко осмисляне и ужасно осъзнаване неизбежните последствия от
нарушения на Божия Закон. Искате ли да чуете на кратко Божествения план за
спасение? Той звучи така: Законът е даден в писмен вид, въплътен е в Христос,
грях, вина, съд, страх, Евангелие. Отначало Буквата на Закона, след това
неговото въплощение в Христа, по нататък грях, вина, съд, страх, Евангелие.
Необходимо е да се премине през всичките точки на плана, преди да се докоснем
до Евангелието.
В действителност, ако анализираме служението на Исус, то може да заключим, че
Той проповядва повече за съда, отколкото за опрощението.
Мартин Лутер е казал: „ Първото
задължение на благовестителя е обявяването пред грешника на Божия закон и
показване природата на греха, защото Законът ще служи като детеводител към
вечния живот, дарен ни от Христос.“
А Джон Уесли казва: „ Преди да проповядваме любов, милосърдие, благодат,
необходимо е да проповядваме за греха, Закона и съда.“ Той е казал още: „
Проповедта- това е 90 % Закон и 10% благодат“.
Чарлз Спърджън казва: „Невъзможно е да възприемем благодатта, ако не изтръпнем
пред праведния и святия Закон.“
Както се изразява Джон Уиклиф:
„Проповедта на Божия Закон - най-великото служение, достъпно за човек на
земята“.
Джей Си Райл: „
Хората не могат да устремят своя поглед към небесата и да живеят като странници
на земята, ако не осъзнаят реалната опасност на ада. Нека да разясняваме и
тълкуваме на хората Десетте Заповеди. Нека да им покажем дължината и
широчината, дълбочината и височината на изискванията на Закона, както Нашият
Господ го направи в проповедта на планината. За да успеем в това, трябва просто да следваме Неговия пример.“
Джон Стот пише: „ Ние не можем да се
обърнем към Христос за оправдание, ако не сме преминали през осъждението от
Мойсей. Тръгвайки от Мойсей, осмисляйки своя грях, вина и осъждение, не сме
принудени да останем там, а следва да
оставим Мойсей и да се обърнем към Христос.“
Исаак Уотс, много от чиито химни пеем, е писал: „ За
целия период на моето служение, не съм срещал нито един човек, който може да си признае, че първите
религиозни чувства в сърцето му, са
дошли от чувство за добротата на Бог. Мисля, че всички, които съм срещал,
по-скоро са били събудени да бягат от идващият гняв, заради изблик на страх.“ В
неговия живот и служение само един се е обърнал, проникнат от Божията благост,
а останалите - от чувство на страх.
И както един автор казва: „Ако беше във моята власт, бих забранил публичната
проповед за плана на спасение в Америка. Бих призовал всички, излизащи в ефир и
заставащи на амвона, да проповядват за Божията святост, Божията Праведност, и
Божия Закон, докато грешниците не попитат: „Какво да сторим, за да се спасим?“
После на уединено място бих им пошепнал Благата вест. Трябва да се стигне до
такива крайни мерки, за да могат сегашните грешници да приемат Евангелието.
Съветвам ви да не бързате да цитирате Йоан 3:16. Защо? Той пише: „Защото когато
грешникът научи за това, че може да се спаси, не може да осъзнае своята
потребност от спасение. И така у него се изработва „имунитет“ към
Благовестието“.
Римляни 3:18 – говори за грешниците: „Пред
очите им няма страх от Бога".“ И тогава какво да правим с такива?
Нужно е да почувстват страх, а законът произвежда страх. Целта на Благовестието
не е в това, за да привлечем хората към Исус с думи, че Той ги обича и желае да
им бъде приятел. Нужно е те да се страхуват от Бога, защото Той ги ненавижда и
е готов да ги накаже вечно. Но същият този страшен Бог подарява на хората
възможност за избавление от Неговия гняв.
Никой човек не е спасен, защото... истински спасен... защото би искал да устрои
за себе си един по-добър живот тук. Нашето истинско спасение се състои в това,
че ние прибягваме към Христа за избавление от погибел. Тогава Евангелието ще
стане наистина за нас Блага Вест.
Законът показва своя заплашителен образ. В
Евангелието царува Благодатта. В Закона - Бог е Съдия. В Евангелието -
Той е Изкупител. Вие не можете да намалите осъждащата сила на Закона, без да
намалите утешителната сила на Евангелието.
Отче, благодарим Ти, за това, че толкова ясно си ни показал тази истина в
Свещеното Писание. Тъжно е, че у мнозина може да се види това повърхностто
разбиране на тези велики святи истини. Не осмисляйки ги е невъзможно да
достигнем смисъла и значението на спасението. А осмисляйки тези истини, ние
съзнаваме, че Ти ни предлагаш дар, който превъзхожда всяка човешка мисъл. Ние
сме нарушили Твоят Закон и го осъзнаваме. Ние сме нарушители на Твоя Закон.
Заслужаваме само проклятия. Щяхме да сме под вечно проклятие, ако не беше
Господ Исус, Който както бащата в притчата за блудния син, съжали ни и се
завтече към нас, падна на врата ни и ни целуваше, в същия час ни прости и ни
примири със Себе Си. И така Той ни облече с всички почести, с одеждата на Своята
праведност, възвиши ни и сложи пръстен на ръката ни, даде ни привилегия, сложи обувки на нозете ни, защото сега сме синове, а не слуги. И цялото небе ликува.
Благодарим Ти за Твоята велика благодат.
Днешната проповед за Закона по никакъв начин не намалява значението на Благодатта.
Благодатта е нашата тема отново и отново, отново тя и ще бъде. При това не ще пренебрегваме Закона. Помогни ни да
го направим и ни дай сили да пробуждаме грешниците, да не намерят спокойствие и
да се страхуват от Този, Когото те обичайно пренебрегват, за да побягнат към
Христа, Който ги очаква с отворени обятия. Още веднъж Ти благодарим за Твоята
велика истина, в името на Христа. Амин.
Преводът на статията се публикува с разрешение от http://www.propovedi.ru
Превод: Татяна Иванова
