ДА ВЪЗРОДИМ ИЗГУБЕНОТО ИЗКУСТВО на ХРИСТИЯНСКАТА ПОЛЕМИКА, п-р КОНРАД МБЕУЕ

Да възродим изгубеното изкуство на християнската полемика

п-р Конрад Мбеуе

Трагедията в днешния църковен пейзаж е растящият брой еретици, процъфтяващи всред евангелското християнство. Те се чувстват безгрижно, а малцина са тези, които открито им се противопоставят. При затворени врати всички сме съгласни, че тези "братя" разпространяват сериозни заблуждения. Обаче, когато се отворят вратите и влезе някой от тях, изведнъж изгубваме увереността си и предпочитаме да запазим мълчание в името на християнската любов.

Възниква въпросът: "Като християни как следва да реагираме на многото погрешни учения които ни обграждат, особено когато се разпространяват тези сериозни ереси от хора, които са в църквата ни?" Това е важен въпрос, защото живеем в дни, когато в същността си евангелското християнство се е обърнало с главата надолу. Това е особено вярно поради тези, които учат това, което ние наричаме „просперитетно евангелие“ в различните му нюанси.  Много животи са погубени. Изопачен е пътят на спасение. Как да реагираме на всичко това?

Трябва да отговорим с умишлено участие в християнска полемика. Какво е "полемика"? Полемика означава неоспоримо устно или писмено опровержение на нечии вярвания. Това е аргументирано оспорване на друго мнение и показване, че не е вярно. Полемиката е противоположна на апологетиката, която е неоспорима устна или писмена защита на своите вярвания в светлината на нападките от други хора. С други думи, апологетика и полемика са двете страни на една и съща монета. Апологетът разглежда истината, подложена на нападки и се старае да я защити, докато полемистът разглежда погрешно убеждение, което се разпространява и се старае да го опровергае.

ЦЪРКОВНИТЕ ВОДАЧИ ТРЯБВА да БЪДАТ ПОЛЕМИСТИ

Библията ни учи, че една от отговорностите на старейшините в църквата е полемиката. Апостол Павел казва на Тит, че епископът трябва да бъде "държащ вярното слово, според както се преподава, така че той е в състояние също да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат" (Тит 1: 9). Забележете, тук се говори както за положителни, така и за отрицателни инструкции. От една страна, старейшината трябва да даде позитивни указания за здравото учение, но той трябва също да даде и негативни - да изобличи противящите се на здравото учение.

Защо това е така важно? Апостол Павел казва, че това трябва да се направи, защото "има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат." (Тит 1:10-11). Ако ние замълчим, поради личния си стремеж за гнусна печалба лъжеучителите ще продължат да унищожават вярата на мнозина. Така че, това е отговорността на тези, които се грижат за Божието стадо, да им затворят устата.

Ето защо е необходима полемиката. Някога е било възприето християнските пастири и учители да се включат в полемиката, защото това е част от отговорността им. По него време политическата коректност все още не е била приета за добродетел. Било е необходимо ереста да се изкоренява. Изтъкнатият американски богослов Бенджамин Уорфийлд, от 1887г. до смъртта си през 1921г., е оглавявал катедрата по дидактическо и полемично богословие в Принстънската Богословска семинария. В онова време това не е било нещо необикновено.

ВЕЛИКИЯТ  ПОЛЕМИСТ ИСУС

Често възниква въпросът: "Как трябва да се води полемиката?" За щастие имаме примера на самия Господ Исус Христос. Към края на земното Си служение Исус посвети достатъчно много време на критика относно учението и начина на живот на книжниците и фарисеите. Една цяла глава от Евангелието на Матея се занимава със седмократното "горко вам", с което Исус се обръща към тези хора, защото са заблуждавали мнозина. Нека разгледаме един пасаж от тази глава, Матей 23:16-22, за да разберем как можем да възродим днес изгубеното изкуство на полемиката, следвайки примера на Исус. Ето четири урока, които могат да бъдат извлечени от тук ...

ИЗЯВЯВАНЕ на ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО

Исус говореше открито относно лъжеучението. На какво учеха книжниците и фарисеите? Исус каза: "Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо - златото ли, или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава."(Мат. 23:16, 18). Тук, Исус се противопостави на този хитър начин да се лъже или да се дава лъжливо обещание и да се измъкват от него. Хората са се опитвали да бъдат религиозни, но вътре в себе си са оставали безбожници. Исус не искаше да остави това без порицание. Той посочи, че това е лъжеучение. По същия начин, ние не трябва да се страхуваме да посочим лъжеучението, което унищожава вярата на Божиите хора.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ОСТЪР ЕЗИК

На това ще се спра малко по-дълго, защото живеем във време на политическа коректност, която превръща дори Божиите служители в страхливци. Исус използва много остър език за описване на тези лъжливи учители. Той каза: "Горко на вас, слепи водачи ... Безумни и слепи ... безумни и слепи! (Ст. 16, 17 и 19). В същата глава Той ги нарича още: (Стихове 13, 15 и 33) "лицемери, синове на пъкъла, змии, рожби ехидни" и казва, че те са като "варосани гробници" (ст. 27). Нека признаем, че думите, които Исус използва са твърде язвителни тук, когато говори за тези лъжеучители. Такъв език е политически некоректен. Джентълмените обикновено не говорят по този начин.

Как трябва да се обясни това? На първо място, Исус не e говорил така всеки ден. Обикновено той говореше с благост. Въпреки това, очевидно е, че почти три години Исус ги е учил на истинска духовност, а тези хора упорито отхвърляха Неговите учения и продължаваха да преподават заблуда. И сега, Исус сякаш им хвърля ръкавица и открито им казва, това, което е. Това е важно. За съжаление, има някои християнски служители, които изглежда имат постоянен пристъп на раздразнителност и цялото им служение е пълно с язвителност, саркастично презрение и злобни насмешки. Скриването им зад примера на Исус е като да се погълне камилата и прецеди комара.

Трябва да отбележим, че за Исус книжниците и фарисеите не бяха спаринг партньори, които трябваше да бъдат третирани със снизхождение, така че следващият път отново да дойдат на тренировката. Те бяха врагове, погубващи човешки души. Те отхвърляха истината и учеха заблуда, оставяйки разрушение след себе си. Те бяха затварящи вратите на рая за другите хора, правейки ги чада на ада два пъти по-вече от самите тях (ст. 15). От решаващо значение е, че Исус показа Своите  чувства към тези учители на ереста. Павел стори същото нещо когато писа, че тези, които носят друго благовестие да бъдат "анатема"/да отидат в ада/ (Галатяни 1:8, 9). В действителност, на друго място той ги нарича "кучета" (Филипяни 3:2).

Юда е още по-язвителен, когато нарича тези криещи се в църквата еретици "тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века." (Юда 1:12-13). Всичко, което с тези цитати казвам е не да ви шокира, когато се използва острия език в полемиката срещу еретиците. Исус и другите автори на Боговдъхновеното Писание ни дават пример по какъв начин следва да се използва остър език.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ЛОГИКА И АРГУМЕНТИ

Господ Исус Христос използва логика и аргументи, когато изобличаваше заблудата на книжниците и фарисеите. Той питаше: " Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?"(стих 17, 19)? Всъщност Той им каза: "Как изобщо може да считате, че златото е по-важно от храма, след като именно храма определя неговата значимост? И отново, как може да мислите че дарът е по-важен от самия олтар, ако стойността му зависи от олтара, на който той е сложен". Неговото послание е ясно: Логиката на фарисеите е погрешна. За да видите това – просто трябва да помислите.

В това се състои силата на полемиката. Тя не е в просто посочване на  лъжеучението или използването на язвителни забележки. Силата на полемиката е в показване абсурдността на доктриналната позиция, заемана от тези, които преподават заблудата. Знаете ли, мозъците на хората все пак функционират, особено у тези, които Божията благодат е очистила от греха. Апелирайте към разума. Ереста е ирационална.  Чрез логиката трябва да покажем абсурдността на лъжеучението и да спечелим обратно тези, които са готови да мислят.

ИЗЛАГАНЕ НА ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ

Накрая Господ Исус Христос даде правилното учение  на тези от своите слушатели, които го слушаха. Той каза: "Който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него. И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.    И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него" (стихове 20-22). Исус посочи тук коя е истината. И не е достатъчно само да се посочи лъжеучението като такова или да се използва остър език, за да се стреснат задрямалите, или да се приведат логически доводи и по този начин се изобличи заблудата на лъжеучителите. Накрая трябва да се каже коя е истината, в какво следва да се вярва.

По същия начин, една от причините, поради които заблудите днес процъфтяват, е, че знаейки истината, ние се чувстваме твърде неловко за истината. Живеем в епохата на постмодернизма, където вече не признават "истинската истина". И поради това изглежда, като че ли сме готови само да поставим под въпрос правотата на другите, но не и недвусмислено да твърдим коя е истината. По този начин нашите църковни членове остават в съмнение за учението от други хора и не знаят в какво да вярват.

Само сме им казали, че те не трябва да вярват в това, което другите ги учат, но след това те не знаят в какво трябва да вярват. Коя е истината?



ФИНАЛНА  ПОКАНА за ДЕБАТ

Ах, да можем да последваме примера на Исус! Умолявам ви да възродим учението за полемиката и проповядването днес. Живеем в много тъмно време. Тъжно е да се чуе какво се разпространява от амвоните на много църкви, наричащи се евангелски. Казвам ви го с любов: много последователи на "евангелието на просперитета" не са изобщо християни. Това движение се превърна в мръсно предприятие за печалби. И е пълно със скандали. Неговите поддръжници трябва да бъдат публично изобличени. И само по примера на Господ Исус Христос трябва да спасяваме души оттам.

Ще завърша с думите, че крадците обичат кучета, но само тези, които не лаят. Ако имате куче, което размахва опашка, докато в дома ви влизат крадци за да откраднат, по-добре да го продадете по-бързо. Веднъж Бог нарече пророците на Израел "неми кучета, които не могат да лаят" (Ис. 56:10). Би ли казал същото нещо Той и за нас? Крадците са влезли в църквата. Те крадат от джобовете на хората и погубват души. Лаем ли по тях или махаме с опашките си, докато те сеят опустошение в църквата? О, да можем отново да възродим полемиката!




Превод: Татяна Иванова

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

БОГОСЛОВСКИТЕ СИСТЕМИ В ТЕОЛОГИЯТА НА БЕНИ ХИН, Рангел Младенов

БОГОСЛОВСКИТЕ СИСТЕМИ В ТЕОЛОГИЯТА НА БЕНИ ХИН

13 септември 2014 г. в 20:41

Скъпи приятели, братя и сестри в Господа,

защитници и привърженици на служението и богословието на пастор Бени Хин,

опоненти и всички вие, които се противопоставяте на служението, богословието и делото на Бени Хин,

считам за нужно, уместно и належащо да представя своята ЛИЧНА позиция относно теологията на „Божия човек”, според както мнозина го възприемат и благоговеят пред него.

През последните няколко дни се изписа много по отношение на провелата се на 11 Септември 2014 г. „Вечер на чудеса и изцеления” в зала № 1 и зала № 3 на Националния дворец на културата (НДК).

След като единствено председателя на ОЕЦ в България п-р Николай Неделчев официално зае предупредителна позиция срещу посещението на Бени Хин в България с думите:

„Лично аз намирам Бени Хин за шарлатанин, човек с недостоен характер и твърде изкривени вярвания, които значително се отдалечават от историческите вярвания на протестантското християнство. Поканването му в България смятам за неразумно и историческа грешка. Съжалявам, че се случва и се надявам да стане повод мнозина да си вземат поука.”,

аз лично съм не само озадачен от липсата на такава в повечето деноминационни лидери, но и от самото им присъствие в зала № 1 въпросната вечер. За мен нещата са прости – Писанието казва, че Бог съпътства и потвърждава Словото Си с чудеса и знамения (Мар. 16:20). Ето защо лично аз смятам, че чудесата и знаменията са резултат единствено и само на проповядване на истинското Божие слово, особено що се отнася до проповедник от такава величина и известност, с претенции и последователи. Дали обаче Бени Хин проповядва истинското учение? И защо до сега никой не се нае да направи богословски анализ на неговата проповед? За мен лично би било интересно какво би било становището на богословите в България.

Трябва да призная, че гледах цялата конференция (от начало до край) и като човек, прекарал години над богословските учебници (с дипломи по богословие) бих желал да коментирам единствено и само изключителната теологическа нищета и некомпетентност на този „велик Божии помазаник”. Не бих желал да се впускам в коментар на шоуто, нито на това дали са се случили изцеления или не по време на конференцията. Времето ще покаже това. Аз лично не вярвам на свидетелства, за които не знам нищо в последствие. Имам твърде горчив опит в тази връзка, поради която и причина не желая да коментирам дали е имало изцеления или не. Факт е, че когато Исус изцелява Той го прави видимо, доказуемо и трайно. Призива на Бени Хин да излязат напред онези, които са получили изцеление, защото ако не направят това могат да го изгубят, е богословски елементарно, неаргументирано и невярно. Факт е също така, че Словото и чудесата вървят „ръка за ръка”. Защото не може от един източник да тече и горчива и сладка вода (виж Як. 3:11).

Когато Исус изцели десетимата прокажени (Лука 17:11 – 19) Той не ги накара да се показват пред никого, освен пред свещениците. Защо? Защото според Закона при очистването си прокажения трябваше да бъде освидетелстван от оторизиран (компетентен) орган – свещеника (Левит 13:1 – 13). Каква беше целта на всичко това? Някой трябваше да удостовери изцелението. С други думи Бени Хин би трябвало да накара изцелените в събранието да се освидетелстват пред лекар. Те не трябва да се показват пред Бени Хин (като „свещеник”), нито пред събранието за да не си загубят изцелението.

Но както вече споменах, моята цел не е да коментирам изцеленията, защото само Бог и болните знаят дали са изцелени или не. На присъстващите в събранието им изглежда, че Бог е извършил чудеса. Но дали това е така следващите няколко дни (и месеци) ще го покажат.

Изложеното тук НЯМА за цел да се занимава дълбоко, обширно и аналитично с проповедта на Бени Хин в НДК на 11 Септември. За търсещия, разумен и духовен човек е възможно сам да търси и изследва теологичната и догматична достоверност на това, което Бени Хин проповядва. Написаното тук  не е и няма претенцията да бъде богословско есе, нито богословски труд, тъй като това не е моята цел. За да се направи изчерпателен богословски анализ на четиридесет и пет минутната проповед на Бени Хин би трябвало да се изпишат няколко страници с доводи, аргументи и коментари, които (съм убеден), че малцина биха прочели. Богословските системи и догматика е работа на богословите. Моята бележка не е насочена само към тях, а е адресирана към широката аудитория. Ето защо ми се струва безсмислено да пиша задълбочен анализ на проповедта на Бени Хин. В този смисъл моята бележка е бегъл ескиз, предизвикващ всеки вярващ да намери отговорите на поставените богословски щтрихи. В тази връзка богословските системи не са само и единствено задължение и предизвикателство към богословите. Те са предизвикателство към всеки, който изповядва името на Христос, и всеки който в тези времена приема всяка известна личност за „чиста монета”.

1. Богословски ескиз „Ангелология” (2:57:50 – 2:58:45 – част 1 и 0:20 – 0:30 – част 2).

Според Бени Хин ангелите не могат да познават Бога. Не стана ясно как и от къде Бени Хин разбра това, нито какви точно са аргументите му. Бени Хин си служи единствено с пасаж от Еф. 3:9 – 11, а именно

„...и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ”.

Павел всъщност тук говори за Христовата тайна (ст. 4), която е „че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието” (ст. 6). С други думи Благовестието не бе предназначено само за юдеите. Това обаче не означава, че ангелите не могат да познават Бога само защото Бог е запазил някаква тайна от тях през вековете – тайна свързана с Изкуплението.

Според Бени Хин (4:30 – 5:00 – част 2) ангелите познават Бога само чрез това, което наблюдават Господ да прави. Нали не смятате, че да прекараш цялото това време от Сътворението до настоящия момент в Неговото присъствие е недостатъчно да познаваш Бога. Освен това автора на Евреи казва, че човека е създаден „малко по-долен от ангелите” (3:7), а в това число и Самия Исус при въплъщението.

Петър казва, че ангелите биха желали да знаят повече за спасението на човешкият род и смъртта на Христос, но не знаеха. Пророците в Стария Завет също нямаха представа какво ще се случи в определеното време:

„И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат” (1 Пет. 1:12).

Това, което ангелите очевидно не разбираха (не познаваха) бе самото Изкупление. Между впрочем и старозаветните не схващаха месианското изкупително дело на Бога, ако и чрез Мойсей Той да им бе казал, че ще въздигне пророк отсред братята му (Втор. 18:15,18), нито разбираха напълно какво значи това, че Бог ще въздигне Цар от рода на Давид (3 Царе 9:5). Нито пък имаха ясна концепция относно мисията на Месия.

Ето защо Петър уточнява, че „за това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас” (ст. 10). Именно делото на спасение и изкупление не бе разбираемо нито от ангели, нито от старозаветните пророци. Значи ли това обаче, че ангелите не могат да познават Бога, само защото Бог имал тайни от тях? По тази логика ние също не бихме могли да Го познаваме, защото Павел казва, че въпроса за Църквата е голяма тайна, а едва ли от това, което пише на ефесяните (5:32) се разбира всичко онова, което слушателите му е трябвало да знаят относно Църквата. Едва ли я разбираме и ние.

2. Богословски ескиз „Ангелология” (2:30 – 2:50 – част 2).

Според Бени Хин ангелите са духове. Вероятно се позовава на стиха от Евреи 1:14, в който се казва, че те са „служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение”. Бих приел ако Бени Хин бе споменал, че ангелите имат духовно тяло (виж 1 Кор. 15:44), но не мога да приема съвсем становището му, че ангелите са духове. Трябва да отбележим също и факта, че думата πνεῦμα (pneuma), преведена в Евр. 1:14 като „дух/духовен” означава (или може да се преведе) и като „душа” или дори „живот” (виж Strong's Concordance G 4151).

Ето защо се налага да споменем поне още два текста, които разкриват природата (естеството) на ангелите. Първият текст се намира в Битие 18 глава, когато при Авраам при Мамвриевите дъбове дойдоха трима мъже (очевидно представители на Бога, тъй като имаха послание за него). Текста казва, че те ядоха (респ.  пиха) след като си умиха нозете (т.е. очевидно е, че имаха физическо измерение). Ако все пак някой приведе довода, че тези трима мъже представляваха теофания на Бога, нека тогава споменем още един пример – мъжете в къщата на Лот (Битие 19 глава).

Двамата мъже бяха всъщност ангели (ст. 1), които освен че си умиха нозете, вечеряха на угощението, дадено им от Лот, т.е. ядоха и пиха, а следователно тези двама мъже (ангелите) имаха физическо измерение и характеристики. На всичкото отгоре содомските жители също ги бяха забелязали, защото текста казва, че искаха „да ги познаят”. Ако ангелите бяха духове, както твърди Бени Хин, содомитите нямаше как да искат да задоволят низките си страсти с тях! Освен това дух не може да яде и пие, нито да се вижда от човек във физическия свят.

Бени Хин сам си противоречи като казва, че ангелите се движат между нас (2:00 – 2:20 – част 2), т.е. признава, че ангелите имат физическо измерение. Ако ангелите са духове как тогава (според Бени Хин) те биха се забелязвали от нас хората?

3. Богословски ескиз „Ангелология” (2:57:45 – 2:57:55 – част 1 и 2:30 – 2:50 – част 2).

Бени Хин твърди, че ангелите не са личности. Той се аргументира с това, че ангелите нямат душа и следователно не могат да чувстват и мислят, нямат воля (душата се възприема като източник на мислите, чувствата и волята на човека (колкото и елементарно да е това обяснение). Друг е въпроса, че в еврейската традиция концепцията за дух и душа често е размито понятие (за нас езичниците), доказателство за което са многобройните примери в Стария Завет, в които „дух” и „душа” са синоними). По тази логика нито Святия Дух, нито Бог Отец не би трябвало да са Личности, защото Самия Бог е Дух. Има ли Духа воля и може ли да мисли? Има ли Отец воля и може ли да мисли? А дали имат душа???

За да се справи обаче с тази теологична трудност Бени Хин има своя теология за Троицата, която може да видите тук: http://www.vbox7.com/play:4ffbfbef – според Бени Хин както Бог Отец, така и Святия Дух имат тяло, дух и душа, т.е. Троицата всъщност представлява Деветоединен Бог в Троицата. Тази богословска догма Бени Хин твърди, че е била проверена от трима теолози, които са потвърдили неговите схващания за Троицата. Въпроса тук е дали наистина такава рецензия е имало? Лично аз не допускам сериозен теолог да потвърди подобна доктрина. Очевидно теолозите на Бени Хин са също толкова запознати с Писанието, колкото е и самия той.

Бени Хин обаче сам казва, че ако мислиш и чувстваш, или ако имаш воля значи си личност (2:57:45 – 2:57:55 – част 1). Ангелите имат свободна воля. Доказателството за това е факта, че мнозина от тях избраха да последват Сатана.

Лично аз съм озадачен от твърдението на Бени Хин, че ангелите са по Божия образ, но не и по Негово подобие, т.е. ангелите нямат Неговата природа (6:00 – 6:20 – част 2). Когато проповядваш Божието Слово (особено по отношение на доктрини) би трябвало да се придържаш към текста и то толкова категорично, че да не остане никаква сянка на съмнение в достоверността на това което говориш. Къде обаче и от къде Бени Хин потвърждава валидността на твърденията си? И тъй като не намирам никакви препратки от Писанията в подкрепа на неговото твърдение, остава само да допуснем, че той знае това „по откровение”. А „откровения”, които не се базират на текстове от Писанията са еретични.

4. Богословски ескиз „Сътворение” и „Христология” (12:15 – 13:25 – част 2).

Бени Хин твърди, че когато бе създаден Адам той видя Исус, защото никой не може да види Бога. Как е изглеждал Исус според Бени Хин преди Въплъщението? Ако отговора на Бени е, че е бил духовно същество, как тогава Адам Го видя. А ако отговора на Бени е, че Исус е имал материално тяло, тогава въпроса е защо бе необходимо Въплъщението.

В Битие Бог се явява на Адам в Едем. В текста „Господ Бог” от еврейски е „Йехова Елохим” (יְהֹוָה – Yĕhovah и אֱלֹהִים – 'elohiym), където „Елохим” е множественото число на думата „Ел” (Бог) и изрязява троичност, а „Йехова” е името, чрез което Бог открива Себе Си на човека.

С това име (Елохим) Той се разкри на Мойсей в горящата къпина (Изх. 3:6 – 15) като „Аз Съм Оня, Който Съм” (אֱלֹהִים – 'elohiym). Трябва обаче да отбележим, че Бог като Йехова (יְהֹוָה – Yĕhovah) каза на Мойсей: „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив” (Изх. 33:20). Йоан казва, че „никой никога не е видял Бога” (1 Йн. 4:12). Въпроса е дали Бени Хин разбира, че когато Адам бе създаден той бе създаден за да стои в присъствието на Бога в Едем (Бит. 3:8) – Бог лице в лице се разговаряше с Адам в Градината. Адам бе безгрешен, безсмъртен, създаден за общение с Бог.

Дали Адам видя Исус в Божеството? Определено, тъй като той видя Елохим – Троицата. Но да се твърди, че Адам не е видял Отец е нелепо. Проблема на Бенихиновата теология е, че той очевидно пропуска факта, че Адам бе роден в диспенсацията на невинността и тъй като нямаше нито грях, нито смърт не беше проблем Адам да види Бог Отец в Едем. Мойсей и Йоан не можеха да Го видят, защото след Адам греха постави преграда, през която смъртен не можеше да види Отец. Именно за това в Стария Завет Бог се явяваше под формата на теофания (от съществителното Θεος „Бог“ и глагола φαινω „явява“), т.е. явяването на Бог пред човека. И разбира се Бени Хин посочи някои примери на подобно явяване на Бог в Стария Завет. В Новия Завет Исус олицетворяваше и представляваше Отец. Той каза на Филип: „Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?” (Йн. 14:9).

5. Богословски ескиз „Христология” (15:10 - 15:40 – част 2).

Най – шокиращото и еретично изказване на Бени Хин на „Вечерта на чудесата и изцеленията” е това по отношение на Исус и Христологията. Според Бени Хин Исус не е бил Син преди въплъщението. Той казва:

„Бог Синът, нарича се „Син”, защото стана плът. Той не беше Син, докато не стана човек. И след това Святият Дух е силата, божествената вечна сила на Бога” (15:10 – 15:40 – част 2). Ако Святия Дух Сам по Себе Си е силата, значи ли това, че Бог не е „силата”? Не е ли Йехова Всесилен, Всемогъщ? Или за Бени Хин атрибутите на Бога са непозната материя? „Силата” е термин от филма „Междузвездни войни”, а не от богословието.

Бени Хин казва още: „Чрез Святия Дух Бог знае всичко и чрез Святия Дух Бог е навсякъде”. Според богословието Бог Сам по Себе Си е както Всезнаещ, така и Вездесъщ като отделна и автономна Личност. Отец е Дух (Йн. 4:24). Сам по Себе Си Той е навсякъде. И Сам по Себе Си Той знае всичко. Иначе не би бил Бог.

Бих приел всяко отклонение на Бени Хин от догматичното богословие и богословските ситеми. Бих приел разбиранията му за ангелите като деноминационна традиция или верую. Мога да приема всичко, което каза за четиридесет и петте минути проповядване. Но като вярващ, като богослов, като човек, който търси Бога, аз не мога да приема факта, че Бени Хин отрича Божествеността на Исус Христос преди Въплъщението. Исус като Син преди и след Въплъщението е ОСНОВНА християнска доктрина, отричането на която е гибелна ерес.

Йоан пише: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йн. 3:16) – видно е, че Исус бе изпратен като Единороден Син, а не като „нещо си”, което след Въплъщението стана Син на Бога. В тази връзка апостола казва още: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него” (1 Йн. 4:9). Исус е изпратен като СИН. Той беше Син, въплъти се като СИН, умря като СИН и като СИН сега седи отдясно на Отец.

За да проповядва подобна глупост Бени Хин очевидно или не е запознат с Никео-Цариградски символ на вярата, или не смята, че именно това е догмата, към която са се придържали християните през почти цялата история на Църквата (от написването на символ-веруюто до днес):

„Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.”

Дали разбира Бени Хин какво говори и осъзнава ли последствията от своята вяра и проповед, в предвид, че учи (уж на християнство) милиони хора по целия свят? В Ранната църква (поне до V век) апостолите и църковните отци са следяли много внимателно за чистотата на Учението, проповядвано в Църквата. Не случайно в Новия Завет авторите му са адресирали учения и практики като идоложертвеното, легализма, гностицизма (в начатък), либерализма, езичеството, докетизма, дуализма и много други морални и доктринални въпроси, свързани с Църквата и Пътя.

Само за четиридесет и пет минути Бени Хин изговори толкова глупости, че ако е ваш наставник, пастор и учител представете си какви глупости би ви проповядвал за една година. А за пет, или десет?

И ако „обикновения” вярващ не „хвана” глупостите на Бени Хин къде тогава са богословите и стотиците дипломирани като бакалаври или магистри, дори доктори по богословие, възпитаници на висшите богословски школи у нас и в чужбина. И ако на подобни богословски изцепки ставаме свидетели и то в присъствието на дипломирани богослови и преподаватели по богословие, то тогава резонен е въпроса на какво ниво е богословието в България? Знам, мнозина богослови и вярващи се разграничиха от посещението на Бени Хин, но все пак остава въпроса защо подобно плитко проповядване не бе анализирано в публичното пространство?

Заключение: Ще завърша своя ескиз с извадка от статия във в. „Телеграф”, посветена на визитата на Бени Хин в България тези дни:

„Според изследване на д-р Милка Баръмова, експерт към Центъра за проучване на нови религиозни движения, Бени Хин е нищо повече от самопровъзгласил се пророк и лечител, който твърди, че Господ го е помазал за служение. Той дори би могъл да е опасен за тези, които му вярват. Д-р Баръмова е проучила част от големите „пророчества” на въпросния гуру, като всички се оказали лъжливи и не бил познал нищо от това, което пророкувал. До сега няма документирано и доказано негово изцеление на виждащи се недъзи.” (blitz.bg)

В „Отворено писмо”, в което някои вярващи адресираха своите опасения относно идването на Бени Хин в България (виж http://bennyhinn-bulgaria.blogspot.com/) са посочени не малко доказателства в подкрепа на това, че документирани случай на изцеления в резултат на служението на Бени Хин няма. Нещо повече, Бени Хин си служи с измама за да представи т.нар. „изцеления” като истински.

В телевизионно предаване по АBC NEWS (http://www.youtube.com/watch?v=zpNPQ6SLmpA&feature=youtu.be) Бени Хин признава, че няма НИКАКВИ медицински доказателства за НИТО ЕДНО изцеление и, всъщност, някои т.нар. изцеления накрая се оказват, че въобще не са били никакви изцеления (3:30 – 4:40). Примера с девет годишния Уилиам Ванденкок е само едно от доказателствата за това. Той твърдял, че неговото лошо зрение се е подобрило след като Бени се е молил за него на крусейда през 2001 г., но Уилиам сега е на 17 (в момента на интервюто на АBC NEWS) и той е ВСЕ ОЩЕ СЛЯП. Интервюират Уилиам: „Аз бих казал, че бях понесен от емоциите си поради това, че бях млад и си мислех, че зрението ми се възвръща” – Бени Хин гледайки клипа отговаря „Да!”. Журналиста уточнява: „Той се казва Уилиам и той все още не може да вижда.”, а Бени Хин отвръща: „Това са неща, които не мога да обясня. Аз не съм изцелителят. Аз съм човек като Вас. АЗ ПРАВЯ ГРЕШКИ КАТО ВСЕКИ ДРУГ ЧОВЕК.”

Забележка: Конференцията „Вечер на чудеса и изцеления” с Бени Хин на 11 Септември 2014 г. в зали № 1 и № 3 на НДК можете да гледате в You Tube на адрес:

1. Част първа: https://www.youtube.com/watch?v=T341NS0I4k8&list=UUCVOXgguMUtH82ihLowKShw&index=1 – Benny Hinn 1 part

1. Част втора: https://www.youtube.com/watch?v=hL9VYZaF3fw&list=UUCVOXgguMUtH82ihLowKShw – Benny Hinn 2 part

Р.S. Моят богословски ескиз посочва онези точки от проповедта на Бени Хин, с които не мога и не би трябвало да се съглася. Що се отнася до Христологията моята позиция е твърде крайна – за мен подобно становище е изключителна ерес, която не би следвало да намери отражение в паметта на всички, които са присъствали лично, или са гледали он-лайн конференцията.

Личната си благодарност изразявам към онези пастори, които макар и не публично предупредиха събранията си да се въздържат от посещението на конференцията на „чудесата и изцеленията”. Изразявам и личното си възмущение от мълчанието на повечето деноминации и независими църковни общности в България. Благодаря за хората написали Отвореното писмо, както и на онези, които го подкрепиха с името си. Благодаря на Ник Неделчев за позицията и смелостта да я изрази, в предвид опозицията в лицето на ОЕЦ.

А на онези, които все пак посетиха въпросната „изцелителна вечер” бих препоръчал вместо преглед на Фейсбук клюките и поредния турски сериал или мач от Шампионска лига да намерят корените на своята вяра в Писанията. За целта обаче се изисква много труд, посвещение и време. Не съм убеден, че повечето вярващи са способни на това.

Това е моята позиция. Не ангажирам никого с нея. Просто казвам това, което вярвам, така както всеки проповедник, служител, пастор или богослов го прави под една или друга форма.

Рангел Младенов

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми братя и сестри, приятели,

 Създадено е ОТВОРЕНО ПИСМО http://bennyhinn-bulgaria.blogspot.com/, във връзка с идването на пастор Бени Хин в България на 11 Септември по покана на АХЦ „Ново поколение”. Същото е адресирано до отговорните църкви, сериозните пастори и някои институции, в това число и Дирекция по вероизповеданията при МС на Република България, както и до някои интернет медии, с молба да излязат с официално становище по въпроса.

Желаещите да подкрепят инициативата изложена в писмото, могат да се подпишат като за целта, моля използвайте формуляра в блога на писмото.

Не е без значение кой идва в България, какво проповядва и най – вече защо. Поради тази причина Вашият глас е важен!

http://bennyhinn-bulgaria.blogspot.com/



~~~~~~
Като християни сме призовани от Бога не само да сме непримирими срещу лъжливи учения, но също и срещу лъжливите учители, без които първото е практически неефективно. Толерантността ни към който и да е представител на ереси и лъжеучения, в този случай с поканения - Бени Хин,   няма никаква връзка с истината, но, напротив,  твърдата позиция на изобличение на  беззаконието е израз на любов и състрадание към изгубените души в прелъстяването от измамата. Ясни текстове от Свещеното Писание напълно опровергават идеята за каквито и да е срещане, толерантност, прием на вярванията, практиките и ученията на „помазаници“ като Бени Хин, тъй като  се руши  евангелското дело,  Христовото учение, с прибавяните чужди на духа му  "истини" и опитности.

 По отношение на фалшивите учители и хора, които изкривяват истината в Библията, ни е заповядано от Бог да следваме тези стъпки:

· Да се пазим (Мат. 07:15; 24:14, Mk 13:05, Лука 21:08..);

· Предупреждение и Отстраняване (Римляни 16:17);

· Изпитване (1 Йоан 3:01).;

· Отделяне (1 Тим 6:05.);

· Да не им се подчиняваме и да не им се отстъпва (Гал. 2:4-5);

· Никаква снизходителност (2 Кор 11:04.);

· Предупреждаване и  оставяне (Тит 3:10);

· Изобличаване и затворяне устата им (Тит 1:09, 11);

· Спасявай със страх (Юда 23);

· Не приемай и не поздравявай (2 Йоан. 10)

· Отхвърляне от средата ни (1 Кор 05:13;.. Гал 1:7-8, 1 Тим 1:20.);

· Не ставай съучастник с тях (2 Кор. 6:15, 1 Тим. 5:22)

· Излезте изсред тях и се отделете от тях (2 Кор 06:17;.. 2 Солунци 3:06);

· Нетърпимост, изпитване, разрушаване мерзостта на фалшиви доктрини и да не му се позволява да остане в църквата (Откровение 02:02, 6, 14, 20).

С такива прояви на християнската дисциплина и безкомпромисност бихме помогнали на много хора да осъзнаят опасното положение, в което се намират, вярвайки в подобни фалшиви доктрини, преподавани от лъжеучители на „Движение на вяра“ като Бени Хин.

Затова с настоящето се обръщаме към всички пастори на църквите в България да постъпват вярно към нашия Господ  като пасат паството Му според истинското поучение от Словото, да се върнат назад към безкомпромисно „подвизаване за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите“(Юда 1:3) по примера на верните служители и проповедници от Ранната църква и тези, които по-късно са следвали и следват  тяхния път.

ПИСМО до ТЕЗИ, които МРАЗЯТ ПОЛЕМИКАТА, Стивън Гибсън

Писмо до  тези, които мразят полемиката

Скъпи приятелю!

Може би ти си един от тези, които поради стремежа си да запазят общението и единството в Църквата отхвърлят всичко, което води към разделение. Ние знаем, че единството е библейски приоритет, защото Исус се молеше Църквата да бъде в едно, а е тъжно  да се види, когато тялото Христово е разделено.

Всяка една доктрина може да стане причина за разделение, но някои от доктрините са необходими, за да се раздели християнството от езичеството. Това не са доктрините, според които човек е баптист, петдесятник, методист, или привърженик на някоя деноминация, а доктрини, които се поддържат от  преимуществено число християни в продължение на две-хилядолетно съществуване на църквата.

Джеймс Стокер казва: „ Прекомерното игнориране на спорните въпроси, може да бъде показател, че църквата няма ясно разбиране и не цени истината като огромно богатство,  както и, че църквата отрича същественото различие между истината и заблудата“ (Chicago, IL: Moody Bible Institute. 1971) 140.

Има истини, които си струва да се защитават. Както има и грешки, с които трябва да се борим. Нека да изложа няколко от тях:

1*. Бог сам е произвел Себе Си.

2*. Адам не е бил подчинен на Бог. Той е бил толкова божествен, колкото и Исус.

3*. В крайна сметка, всеки вярващ е Божие въплощение, по същия начин, както и Исус.

4*. Всеки свише роден човек, имащ достатъчно знание за Словото, по същия начин може да победи сатана в ада, както и Исус.

5*. Бог е искал Адам да има собствен свят, и да е сам бог в него, както и да се наслаждава на това по същия начин както Бог се наслаждава, че е Бог на планетата.

6*. Бог – това е човек със своеобразно физическо тяло, който твори чрез сила на вярата.

7*. Исус е бил сътворен от Бог чрез вяра.

8*. Откакто Бог е сътворил Адам, земята е престанала да му принадлежи, и Той не може да направи там нищо без разрешението от човека.

9*. Бог не използва страданието, за да създаде някакво благо в живота на вярващия.

Лидерите от „Движение на вяра“ учат всички от горепосочените идеи. Всеки обичащ Бога човек не трябва да приема спокойно фалшивите доктрини, които поставят под заплаха поклонението към Бога с превъзхождащото го себепоклонение.

Когато се цитират тези еретични изказвания, следва обичайна реакция. Първо, слушателите отхвърлят, че тези проповедници могат да кажат нещо подобно. Но аз съм посочил източника на всяко твърдение, цитирано в тази книга. При това тези опоненти казват, че е възможно твърденията да са извадени от контекста. В който и да е случай, повечето от цитираните от мен твърдения са толкова радикални, че никакъв възможен контекст не може да ги направи правилни. Помислете, какви думи може да сложите пред или след твърдението, така че да изглежда приемливо: „ Адам дори не е бил подчинен на Бог“, „ Аз съм Бог“, и „ Вие всички също сте такива, какъвто е и Той [Исус], какъвто е бил, или какъвто ще бъде“.

Някои протестират против използвания от нас термин *еретик* по отношение на тези учители. Но ако те не бива да бъдат наричани еретици, тогава и никой не бива да бъде наричан еретик. Не използвам този термин необмислено. Наричам ерес  всяка доктрина, „която поставя под заплаха основните истини на християнството“ и доктрина, „която логически противоречи на Евангелието“. Някои от привържениците на тези учители признават, че ако тези цитати са точни, то тогава те са ерес, но въпреки това продължават да се обиждат от този термин. Как е възможно това? Защитават ли те тези хора само поради това, че последните предразполагат към доверие, отстоявайки няколко положителни идеи? Биха ли отишли при известен лекар, който може да помогне на мнозина, но който също така е убил и неколцина от пациентите си?

Има хора, които считат, че аз трябва само да преподавам истината и да не наричам с имена тези, които водят към заблуда. Такъв подход не би предупредил последователите на „Движение на вяра“, защото мнозина от тях са забравливи по отношение на основните въпроси. Една  от студентките от библейския колеж ми каза, че в продължение на много години е слушала тяхни предавания, но никога не е чувала, че те говорят  тези ереси. Още един студент, който е посещавал същата църква, както и девойката, каза, че практически неговият пастор е проповядвал в църква същите доктрини, както и ние. Но все пак, Майлс Монро е проповядвал в църквата си, че Адам е бил сътворен със същата духовна същност, както и Бог, имайки предвид, че Адам е също така божествен, както Исус. Този проповедник каза, че ние не трябва да проповядваме за кръста, или за новорождението, защото това не е Благовестието. Двамата студенти чуха проповедта в тяхната църква. Но, защо не ги очудиха тези твърдения?

Попадайки под въздействието на това движение, хората не подозират за неговите опасности. Затова, без да посочваме имена и без да цитираме тези, които насърчават ересите е невъзможно да защитим от опасностите на „Движение на вяра“ хората, на които служим. Павел назова конкретни хора, изопачаващи доктрината. Той каза, че словото на Именей и Филет са като „гангрена, която се разпространява“, след което писа, в какво се състои тяхната ерес /2 Тим. 2:17/ Той предупреди Тимотей да се пази от медникаря/ковача/ Александър, който много се е противил на думите на апостолите/2 Тим. 4:15/

Съществува ли достатъчна причина за риск от голяма загуба,  оправдаваща  замълчава-нето по тези въпроси?
В крайна сметка зло нещо ли е, разделението? Има хора, които са готови да възстанат против пасторите, на които са се доверявали дълги години, поради това, че са видели в действие „Движение на вяра“. Хората настояват, че църквата им трябва да подражава на това, което те са видяли, без обаче да знаят за основните доктрини на този култ.

Разделението е неизбежно, защото лидерите на „Движение на вяра“ са настроени да разделят и да завладяват. В книгата си,  аз се отнесох към тях твърде меко, в сравнение с това, което те отговарят на критиките към тях. Погледнете твърдението на К. Копланд: „Как смееш да стоиш с такава абсурдна дързост пред събранието, и да казваш, че изцелението не е тяхно? Това е ужасна ерес, и ти заслужаваш плесница за тези безбожни неща“** Други пък изрекоха смъртни проклятия над хора, които им посочиха грешките.

Разделението е целенасочен стремеж на тези, които учат на тия погрешни крайности. Те се хвалят с голямото различие между тях и обикновената църква. Постоянно призовават слушателите си да оставят своето традиционно разсъждение. Осмивайки го, те го наричат „религия“, както и това, което всъщност е доктринално установено от Църквата. Те казват, че който не ги следва в техните крайности, не живее по Библията , противи се на Святия Дух и дори го наричат богохулник.

В това движение има искрени хора, и които все още са истински християни. Вероятно ще пожелаем да поддържаме отношенията си с тях. Обаче, общението ни не може да бъде за сметка на пренебрегване на доктрините, отделящи християнството от езичеството.

Невъзможно е единство с лидерите на „Движение на вяра“, тъй като те самите не го искат. Във всеки случай, това няма да бъде никакво християнско единство, защото движението е култ.

Църквата съществува за да благовества, да наставлява хората в християнски живот и да ги обучава в служението им. Без доктринално основание, тази дейност не може да бъде направена, а доктриналното основание не може да бъде установено без коригиране на „популярните“ грешки.

Не следва да обичаме полемиката, но ако обичаме Бога, трябва да обичаме истината. Ако изповядваш, че обичаш Бога и си християнин, аз те призовавам, като брат в Христа, вземи страната на тия, които се придържат към общоприетите истини, а не към тия, които им се надсмиват. Критикувай не тези, които защитават истината, а тези, които я изкривяват.

Конфликтът не е  поради калвинистка или харизматична доктрина. Не е дебат, касаещ деноминацията на човека - баптист, петдесятен или методист. Конфликтът е между християнството и езичеството. Призовавам те като вярващ: бъди заедно с християните!



 С уважение, Стивън Гибсън

---

** - "The Incarnation." (Fort Worth, TX: Kenneth Copeland Ministries, 1985). audiotape #01-0402

1* - Чарлз Капс, Authority in Three Worlds (Tulsa. OK: Harrison House, 1982). 16
2* - Кенет Копланд, "Following the Faith of Abraham." side 1
3* - Кенет Хегин, "The Incarnation". The World of Failh * 13. 12 (December 1980). 14
4* - Кенет Копланд, "Substitutionand Identification" (Kenneth Copeland Minlsihes. 1989), tape #00-0202, side 2.
5* - Бени Хин, "Praise the Lord" program on TBN (26 December 1991).
6* - Кенет Копланд, "Spirit, Soul, and Body I" (Fort Worth, TX: Kenneth Copeland Ministries, 1985). audiotape #01-0601, side 1.
7* - Кенет Копланд, "What Happened from the Сross to the Throne."
8* - Кенет Копланд. Image of God in You !!! (Fort Worth. TX: Kenneth Copeland Ministries, 1989). audiotape #01-1403, side 1.
9* - Кенет Хегин, "Healing, the Father's Provision." Word of Faith (August 1977), 9
9* - Кенет Копланд, Welcome to the Family (Fort Worth. TX: Kenneth Copeland Ministries, 1979). 25



Източник: http://www.eresi.net/

Превод: Татяна Иванова