КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?, Дж. У. Робинс

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?
 Дж. У. Робинс, 1988

Има повече от две хиляди организации през 1988г - времето на написването на тази статия, претендиращи да са християнски. Но тези организации, да не говорим за отделните хора, които ги съставят, се различават твърде много.

Например, в историята на Църквата както Римо-католическата църква, така и пуританите са твърдяли, че са християни. И все пак някой ще отрече за римокатолицизма с почитането на светиите; с поклонението си към Мария; с използването на изображения, броеници и разпятия; със свещеническата сложна йерархия; със сложните, ритуални ослепителни одежди - че е различна религия от иконоборческото пуританство? Тогава, коя от тях е християнска?

Днес контрастът е еднакво забележим, ако не толкова очевиден както през седемнадесети век. Има малки групи хора, които все още изповядват вярата на протестантските реформатори и на пуританите. Те вярват, че само Библията е Божието Слово и че следователно тя е абсолютно непогрешима; че Исус Христос е истинска Личност в човешката история подобно на Джордж Вашингтон или Ейбрахам Линкълн; че Той е Бог, Който се въплоти, роден от девицата Мария; че бе разпнат за греховете на Своя народ, възкръснал на третия ден от мъртвите, възнесъл се на небето, откъдето ще се върне, за да съди живите и мъртвите. Те вярват, че Христос умря за да спаси Своите хора, само и единствено тях, и че понеже Той  е Всемогъщ действително ги е спасил от греха и от ада. Те вярват, че грешниците получават правото да стоят пред Бога само въз основа на вменената им праведност на Христос, а не въз основа на извършеното от тях самите, не поради това, което Бог е направил в техния живот, както и не по причина на някакъв религиозен опит, който те са могли да имат, но единствено поради, което Христос извърши на земята преди две хиляди години.

В контраст с тези няколко наследници на протестантската реформация,  има не само 800 –милиона членове на римско-католическа църква, но и големи протестантски деноминации, които отхвърлиха Реформацията с нейните кънтящи твърдения „Само Писанието“ като източник на Истина, „Само чрез вяра“ като инструмент на оправданието пред Бога, „ Само по благодат“, а не по човешки заслуги като причина за спасението на човека и „Само Христос“ като Извършител на това спасение. Има и групи като църквата на мормоните, която претендира за християнство; „Църква на Обединението“, която твърди, че е християнска, „Християнска наука“ и т.н. безкрай. В двайсети век съществуват хиляди различни групи, които твърдят, че са християнски. Какво тогава, в цялата тази обърканост, е християнство?

Объркването, което поразява религиозния свят не се ограничава само до смисъла на думата християнин. Самото Евангелие, с което всички, наричащи себе си християни трябва да се съгласят, поради различните човешки мнения е станало толкова объркано, че думата Евангелие е почти безмислено. Древната Вавилонска кула е заменена с радио и телевизионни кули, докато десетки религиозни лидери всеки ден преподават своите версии на евангелие по ефира.

Пат Робъртсън, както и много други религиозни лидери в Америка, се наричат "евангелисти". Думата има своите корени в гръцкия Нов Завет, където Евангелието се нарича euaggelion, т.е. "Добра новина". По време на протестантската реформация през шестнадесети век думата "Евангелие" се прилага към реформаторите; защото те вярвали и проповядвали Благовестието, Евангелието, че Христос придоби спасение за Своя народ, че хората не трябва и не могат да получат спасение чрез собствените си дела и преживявания, и че това благовестие – това Евангелие се намира само в Библията. Думата "евангелски" първоначално е означавала две неща: (1) че Библията, а не църковните водачи, нито свещенослужителите, нито човешкият опит е единственият източник на истината; и (2) че грешникът е получил правото да застане пред Бога само чрез правдата на Христос, която му се вменява чрез вяра в Личността и Делото на Христос. Тези идеи са изразени в двата лозунга: sola Scriptura, "Само Писанието" и sola fide, "Само чрез вяра".

Днес обаче има голямо объркване относно какво е Евангелие и какво означава "евангелски", както и объркване за това, кой е християнин. Поради това объркване, мнозина, които се наричат евангелски християни, всъщност не вярват в Евангелието. Може би за да се разреши това объркване, най-добре би било като се изброят основните популярни религиозни идеи, които не са Евангелието.

Лъжеевангелие или какво не е Евангелието

Евангелието не е "Трябва да се родиш отново".

Евангелието не е "Трябва да се изпълниш със Святия Дух".

Евангелието не е "Трябва да се кръстиш със Светия Дух."

Евангелието не е: "Трябва да говориш на езици."

Евангелието не е: "Ти си способен да вършиш чудеса".

Евангелието не е: "Пусни Исус в сърцето си."

Евангелието не е: "Трябва да имаш лични взаимоотношения (или опит или "среща") с Христос."

Евангелието не е: "Покай се".

Евангелието не е: "Очаквай чудо".

Евангелието не е: "Позволи на Исус да седне на престола в твоето сърце."

Евангелието не е: "Исус ни даде пример, за да Го следваме към небето".

Евангелието не е: "Довери се на Исус".

Евангелието не е: "Остави всичко и го предостави на Бога".

Евангелието не е: "Приближи се към Бога".

Евангелието не е: "Христос умря за всички хора без изключение и Той желае спасението на всички хора без изключение".

Евангелието не е: "Вземи решение в полза на Христос".

Евангелието не е: "Християните трябва да сме царе на земята".

Евангелието не е: "Направи Исус Господ на твоя живот."

Евангелието не е: "Исус ще дойде отново".

Всички тези послания и вероятно още много, които не съм чувал и не съм мислил, се проповядват от американските амвони и телевизионни студия като Евангелие. Няколко от тях са заповеди взети от Писанието. Но нито едно от тях не е Евангелието. Не всичко в Библията е Евангелието. Евангелието е Добра новина.

Евангелието е добра новина от определен вид. То не е добра новина, какво очаква християните на небето. Не е добра новина за това, което Бог може да направи, за да промени живота ти. То не е добра новина за успеха, просперитета, здравето, парите и мощния живот, на които Бог сякаш иска да се насладите. Мнозина, като например Пат Робъртсън , объркват Евангелието с истории за това, което Бог е направил или може да направи в нечий живот. Ще загубите напразно времето си, гледайки книгите и бюлетините на Пат Робъртсън, в търсене на Евангелието на Исус Христос. Вместо това ще намерите многобройни "лични свидетелства" за чудеса, говорене на езици и други невероятни и вълнуващи религиозни преживявания. Нито едно от тези неща не е Евангелието.

Робъртсън и харизматиците правят същата грешка, която направиха седемдесетте ученика, както съобщава Лука в глава 10. Нека повторя историята:

" След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.“

„И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“

„А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (Лук. 10:1, 17-20).

.

За разлика от много религиозни хора, които фалшиво твърдят, че могат да извършват божествени чудеса, там имаше седемдесет мъже, които наистина можеха да извършват божествени чудеса. Бог вършеше чудесни неща в живота им. Те имаха власт дори над демоните. Но Исус изрично им каза: "Не се радвайте за това." Христос им даде директна и ясна заповед да не се радват на собствения си духовен опит - опит, който някои днес биха нарекли "евангелието в сила" и "пълното евангелие". Вниманието на учениците било приковано към преживения от тях опит, а не към това, което Бог е направил от вечността и какво щеше да извърши Христос на кръста.Те се радвали на субективните си преживявания. Но Христос им казва да се радват в нещо, което те никога не са изпитвали, нещо, което Бог е направил изцяло извън тях, дори преди да са родени. Той им каза да се радват в учението за избора - че техните имена са записани на небето. Изборът  е непроменим: имената им са записани. Но мнозина, ако не всички, от тези, които днес пропагандират изцелението и чудесата, всъщност отричат ​​учението за избора. Те вярват, че човекът е освободен от Божия контрол. По тази причина те нямат на какво друго да се радват, освен на собствените си преживявания.

Повечето книги, статии, истории, телевизионни програми и проповеди, които се наричат ​​"евангелски", се състоят от малко повече истории за чудесните неща, които Бог прави в живота на тази филмова звезда или в живота на онзи  футболист, и какво може да направи в живота ти... Във всички тези истории няма дори и намек за Евангелието. Невъзможно е да се преувеличи сериозността на това наблюдение. Практически всичко, което се проповядва от амвоните и телевизионните студия на Америка днес, както в консервативните, така и в либералните църкви, не е Евангелието, а изкусен фалшификат, с който биват измамени милиони църковни посетители и членове, както и телевизионни зрители.

Евангелието на Исус Христос

За разлика от почти пълната зависимост на Робъртсън от субективното му религиозно преживяване, апостол Павел ни казва какво е Евангелието в 1 Коринтяни 15 глава:

„Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,  чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.“ 

„Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; и че бе погребан; и че биде възкресен на третия ден според Писанията;“ (1Кор. 15:1-4).

Това е Евангелието и това Евангелие се проповядва днес в много малко от така наречените християнски църкви. Вестта, че Христос дойде да живее свят живот и умря за нашите грехове според Писанията, бе погребан и възкресен на третия ден според Писанията.

Поради съвременното религиозно объркване има няколко аспекта на Евангелието на Павел, които изискват изясняване. Първо, Евангелието описва историческото събитие, а не легенда или мит. То не е онова, което Петър нарече "хитроизмислени басни". Когато Павел споменава за Исус Христос, той има предвид истинската историческа Личност, както Джордж Вашингтон или Юлий Цезар. Той не говори за "Христос на преживяванията", когото си представяме. Днес се говори за много  различни "христоси" и "богове". Думите "Исус", "Христос" и "Бог" са станали почти безмислени през двайсети век, както видяхме дотук, и ако човек не каже кой точно "Христос" има предвид, никой, включително самият той, не може да знае. Но апостол Павел прави това. Неговият Христос  е историческа Личност, а не глас или видение, нито сън.

Второ, Евангелието се отнася за миналото, не за настоящето или за бъдещето. То е една завършена история. Евангелието не описва никакво настоящо или бъдещо действие, което Бог или човек би могъл да предприеме. Евангелието е новина за действията, които Бог в Христа извърши преди 2000 години, за да спаси Своя народ, действия, които бяха извършени изцяло извън нашия опит. Точно както всички хора са осъдени от греха на Адам, който беше извършен изцяло извън нас, така и всички избрани от Бога хора са спасени чрез подчинението на Христос до смърт, което е напълно извън техния опит. Точно както Евангелието е история, а не легенда; и както Евангелието говори за миналото, а не за настоящето и за бъдещето, така Евангелието е относно нещо, което Бог е направил, а не нещо, което ние трябва да направим или можем да направим. Христос е Авторът и Завършителят на нашето спасение. Ние не завършваме това, което Той е започнал, понеже Христос каза: „Свърши се!“.

Трето, Евангелието се отнася до това, което Христос извърши за Своя народ: Христос умря "за греховете ни", не за греховете на всички в света, а за греховете на Своя народ. Например, Той не умря за греховете на Юда, понеже Юда отиде в ада. Ако Христос е умрял за греховете на Юда, защо Юда е изпратен в ада? Дали заради неверието му и неспособността му да "пусне Исус в сърцето си"? Но неверието и неспособността да „приеме“  Христос, разбира се, са грехове, а Христос, според това лъжливо, но популярно Евангелие, умря за всичките грехове на Юда. Така че въпросът остава без отговор: Ако Христос умря за всички хора, защо някои хора са наказани в ада?

Писанието учи, че Христос не е умрял за всички хора без изключение. Той дойде на земята, за да спаси някои от хората, които Библията нарича "Негови люде", "Негови овце", "Негови приятели", "Негова църква" и Той всъщност придоби за тях вечно спасение. Той не дойде да предложи спасение на всички хора с надеждата, че някои ще приемат предложението Му. Той дойде за да спаси Своите люде и Той го направи.

Евангелието е обективно и историческо послание. То не се отнася изобщо до нашия опит. То не се отнася за нашите, а за Божиите дела. То не се отнася за нашите предполагаеми чудеса, а за Христовата смърт и възкресение. Регенерацията, понякога наричана новорождение, освещението, вярата и Второто пришествие, са последици от това, което Христос извърши преди 2000 години в Юдея. Те не трябва да се бъркат със самото Евангелие, както последиците не трябва да се бъркат с причините.

Цялата Божия воля

Но в Павловото кратко описание на Евангелието се съдържа много повече, отколкото може да се види при повърхностно четене. Дори това, което споменахме досега е напълно различно от онова, което минава за Евангелие в тази епоха на вероотстъпничество и упадък. Но има и още. Павел използва думата "според Писанията" два пъти в това кратко изложение на Евангелието. Цялото му обобщено изложение на Евангелието в 1 Кор. 15:1-4 отнема само двадесет и седем думи в новия превод на Кинг Джеймс (и по-малко на гръцки), като осем от тези думи са "според Писанията ... според Писанията". Фразата очевидно е много важна. Защо Павел я повтаря? Какво означава това?

Евангелието, според Павел, е вградено в нещо много по-голямо: то е вградено в цялото Писание. Писанието не само е единственият надежден източник на информация за живота, смъртта, погребението и възкресението на Христос, но също, самите Писания истинно обясняват тези събития. Евангелието не е само, че Христос умря; апостол Павел също умря. Евангелието не е, че бе погребан; Авраам също бе погребан. Евангелието не е, че Христос възкръсна, -Лазар също възкръсна. Но Евангелието е, че Христос умря за нашите грехове според Писанията. И че възкръсна на третия ден според Писанията. Евангелието е в съгласие с Писанията и се обяснява с Писанията - всичките шестдесет и шест книги. Когато Христос обясни възкресението Си на учениците, Той направи това, като им обясни Писанията:

"И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания... И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?... Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.“  (Лук.24:27, 31,32, 45).

Като подчертава фразата "според Писанията", Павел набляга на факта, че Евангелието е част от системата на истината, дадена ни в Библията. Всички части на тази система съвпадат. Всички изявления в Библията са логично съвместими един с друг. Например, раждането на Христос, Неговия живот, смъртта и възкресението Му са точното изпълнение на пророчествата, които са били дадени векове преди Неговото идване. Точното посочване на града, в който ще се роди било предсказано стотици години преди раждането Му; фактът, че раждането Му ще бъде необичайно, тъй като майка Му ще бъде девица, е предсказано  също векове преди раждането му; предсказана е и Неговата смърт сред нечестивите и погребението Му сред богатите; а и Самият Христос многократно предсказа Своето възкресение. Специфичните твърдения, с които Павел нарича Евангелието в 1 Коринтяни 15, не са самостоятелни. Те предполагат съществуването на други истини, както и са последици от много други. Избирането от Бог Отец на онези, които трябва да бъдат спасени, понасяне на наказанието за греховете им от Исус Христос на Голгота и дарът на вярата на избраните от Бог-Святи Дух хора са част от системата на истината, представена в Писанието. Това са трите големи аспекта на изкуплението: избор, изкупление и вяра. И Евангелието, доктрината за изкуплението, е централната тема. Невъзможно е да се защити Евангелието или дори да се проповядва Евангелието, без да се защитава и обяснява системата на истината, от която то е част.

Основните факти на Евангелието, които Павел подчертава в 1 Коринтяни 15, показват, че онези, които искат да отделят Евангелието от системата на истината, представена в Библията, не могат да го направят. Евангелието, макар и отделна част от библейската система, все пак е част от системата. Тази система е напълно изразена в Писанията. Твърденията, които Павел нарича Евангелие, са твърдения на Писанията. Тъй като Евангелието е част от библейската система на истината, не е възможно да се защитава Евангелието, без да се защитава цялата система. Изключителният акцент на "основите" на вярата, а не върху "цялата Божия воля", израз, който самата Библия използва, е безполезен. Шест или осем несвързани истини, макар и да са важни доктрини за християнството, не са цялото християнство и не могат да бъдат защитавани ефективно. Фундаментализмът не представлява сериозна заплаха за светските философии, защото е логично несистематичен и несвързан, просто сянка на здравото християнство, което намираме в Библията.

Апостол Павел подчертава значението на Писанията, но този акцент върху Писанията не е уникален за Павел. Обяснявайки и защитавайки християнството, Христос винаги се е обръщал към Писанията и никога не се е опирал на Собствения Си опит. По време на изкушението в пустинята Христос цитира Писанията в отговор на всяко изкушение на дявола: "Писано е", "Писано е", "Писано е". Това, което прави тези позовавания още по-значими, е контекста, в който те се случват. Христос току-що бе кръстен в река Йордан от Йоан Кръстител и Той чу глас от Небето, Който казваше: "Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Светият Дух бе слязъл върху Него в образа на гълъб. Говорим за религиозни преживявания! Никой друг, преди или оттогава насам, не е имал такова удивително преживяване. Но Христос не каза на Сатана, какво се е случило с Него, за гласа от Небето и за видимото спускане на Светия Дух. Но защо не каза? Защо Христос пренебрегна всичко това, а цитира онова, което мнозина днес ще наричат ​​"мъртвата буква" на Библията? Защо Христос отговори на дявола, цитирайки Писанията, вместо да говори за Своите скорошни и уникални духовни преживявания? Защото Писанията са обективното писмено слово на Бога. Библията, а не нашият опит, е абсолютният Авторитет. Ако Христос не се позова на Своя опит и това беше много по-голямо преживяване, за което всеки обикновен човек би могъл някога да се надява да има, няма абсолютно никакво оправдание за привличането ни към нашите нещастни и вероятно измамни преживявания.

Всъщност, дяволът искаше Христос да се обърне към личния Си опит: той – искаше Христос да извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да направи "скок на вяра" от върха на храма, предполагайки, че Бог Отец ще извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да Му се поклони, да избяга от адските страдания на кръста и по този начин да придобие господство над всички царства на света; Христос отново отказа.

Дяволът използва същата тази тактика –обръщане към личния опит и в Едемската градина, когато съблазни Ева: той й обеща, че тя ще стане богоподобна, когато яде от забранения плод. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание". Разчитайки на своя опит и опитвайки се да придобие още по-прекрасно преживяване, Ева изостави Божието Слово. Тайната на непоколебимата съпротива на Христос към изкушението на дявола беше именно фактът, че Той не предпочете Собственото Си преживяване пред Божието Слово.

Апостол Петър подчертава важността на писаното Божие слово във второто си послание. Той достига до изказването си за свидетелството за истинността на християнската вяра като споменава Писанието. Ето какво пише той:

" Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.  Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.“

„И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“(2 Петрово 1: 16-19)

В няколко стиха по-горе Петър е написал,  "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".

Обърнете внимание на думата "всичко". По-късно, в същата тази глава Петър отново казва, че Писанието е единственият начин да придобием това знание: Писанието, най-сигурното пророческо слово, е светлината, която грее на тъмно място - не на ярко осветено място, нито на слабо осветено място, а на тъмно място. Няма друг източник за това знание, включително за познаване на Евангелието, от Писанията. Библията утвърждава монопола си върху истината. Харизматиците, както и всички други култове и лъжерелигии, отричат ​​този монопол. Те омаловажават мястото на Библията и основават своята религия на личния си опит.

Евангелието обаче не е история за нашия личен опит, нито  набор от команди, на които трябва да се подчиняваме. Евангелието е Добрата новина за това, което Христос извърши за Своя народ преди 2000 години. Не става дума за новорождението ни, нито за Второто пришествие, нито за действията на Святия Дух в нашите сърца. Евангелието е твърдение за историческите събития, които се случиха изцяло извън нас. То със сигурност има последици и изводи за нас днес, но тези последици са резултат от Евангелието и затова не трябва да се смесват със самото Евангелие. Фаталната грешка на средновекието беше да обърка Божието дело за нас с Божието дело в нас и така да изкриви Евангелието. Същата заблуда днес е широко разпространена сред т.нар. евангелисти, които не разграничават това, което Христос направи за нас и това, което Святият Дух може да направи в нас. Ние бързо се връщаме отново в средновековието, защото светлината и яснотата на Евангелието са изгубени.

Източник: http://www.refspb.ru/-1988
Превод: Татяна Иванова

ДА ВЪЗРОДИМ ИЗГУБЕНОТО ИЗКУСТВО на ХРИСТИЯНСКАТА ПОЛЕМИКА, п-р КОНРАД МБЕУЕ

Да възродим изгубеното изкуство на християнската полемика

п-р Конрад Мбеуе

Трагедията в днешния църковен пейзаж е растящият брой еретици, процъфтяващи всред евангелското християнство. Те се чувстват безгрижно, а малцина са тези, които открито им се противопоставят. При затворени врати всички сме съгласни, че тези "братя" разпространяват сериозни заблуждения. Обаче, когато се отворят вратите и влезе някой от тях, изведнъж изгубваме увереността си и предпочитаме да запазим мълчание в името на християнската любов.

Възниква въпросът: "Като християни как следва да реагираме на многото погрешни учения които ни обграждат, особено когато се разпространяват тези сериозни ереси от хора, които са в църквата ни?" Това е важен въпрос, защото живеем в дни, когато в същността си евангелското християнство се е обърнало с главата надолу. Това е особено вярно поради тези, които учат това, което ние наричаме „просперитетно евангелие“ в различните му нюанси.  Много животи са погубени. Изопачен е пътят на спасение. Как да реагираме на всичко това?

Трябва да отговорим с умишлено участие в християнска полемика. Какво е "полемика"? Полемика означава неоспоримо устно или писмено опровержение на нечии вярвания. Това е аргументирано оспорване на друго мнение и показване, че не е вярно. Полемиката е противоположна на апологетиката, която е неоспорима устна или писмена защита на своите вярвания в светлината на нападките от други хора. С други думи, апологетика и полемика са двете страни на една и съща монета. Апологетът разглежда истината, подложена на нападки и се старае да я защити, докато полемистът разглежда погрешно убеждение, което се разпространява и се старае да го опровергае.

ЦЪРКОВНИТЕ ВОДАЧИ ТРЯБВА да БЪДАТ ПОЛЕМИСТИ

Библията ни учи, че една от отговорностите на старейшините в църквата е полемиката. Апостол Павел казва на Тит, че епископът трябва да бъде "държащ вярното слово, според както се преподава, така че той е в състояние също да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат" (Тит 1: 9). Забележете, тук се говори както за положителни, така и за отрицателни инструкции. От една страна, старейшината трябва да даде позитивни указания за здравото учение, но той трябва също да даде и негативни - да изобличи противящите се на здравото учение.

Защо това е така важно? Апостол Павел казва, че това трябва да се направи, защото "има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат." (Тит 1:10-11). Ако ние замълчим, поради личния си стремеж за гнусна печалба лъжеучителите ще продължат да унищожават вярата на мнозина. Така че, това е отговорността на тези, които се грижат за Божието стадо, да им затворят устата.

Ето защо е необходима полемиката. Някога е било възприето християнските пастири и учители да се включат в полемиката, защото това е част от отговорността им. По него време политическата коректност все още не е била приета за добродетел. Било е необходимо ереста да се изкоренява. Изтъкнатият американски богослов Бенджамин Уорфийлд, от 1887г. до смъртта си през 1921г., е оглавявал катедрата по дидактическо и полемично богословие в Принстънската Богословска семинария. В онова време това не е било нещо необикновено.

ВЕЛИКИЯТ  ПОЛЕМИСТ ИСУС

Често възниква въпросът: "Как трябва да се води полемиката?" За щастие имаме примера на самия Господ Исус Христос. Към края на земното Си служение Исус посвети достатъчно много време на критика относно учението и начина на живот на книжниците и фарисеите. Една цяла глава от Евангелието на Матея се занимава със седмократното "горко вам", с което Исус се обръща към тези хора, защото са заблуждавали мнозина. Нека разгледаме един пасаж от тази глава, Матей 23:16-22, за да разберем как можем да възродим днес изгубеното изкуство на полемиката, следвайки примера на Исус. Ето четири урока, които могат да бъдат извлечени от тук ...

ИЗЯВЯВАНЕ на ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО

Исус говореше открито относно лъжеучението. На какво учеха книжниците и фарисеите? Исус каза: "Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо - златото ли, или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава."(Мат. 23:16, 18). Тук, Исус се противопостави на този хитър начин да се лъже или да се дава лъжливо обещание и да се измъкват от него. Хората са се опитвали да бъдат религиозни, но вътре в себе си са оставали безбожници. Исус не искаше да остави това без порицание. Той посочи, че това е лъжеучение. По същия начин, ние не трябва да се страхуваме да посочим лъжеучението, което унищожава вярата на Божиите хора.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ОСТЪР ЕЗИК

На това ще се спра малко по-дълго, защото живеем във време на политическа коректност, която превръща дори Божиите служители в страхливци. Исус използва много остър език за описване на тези лъжливи учители. Той каза: "Горко на вас, слепи водачи ... Безумни и слепи ... безумни и слепи! (Ст. 16, 17 и 19). В същата глава Той ги нарича още: (Стихове 13, 15 и 33) "лицемери, синове на пъкъла, змии, рожби ехидни" и казва, че те са като "варосани гробници" (ст. 27). Нека признаем, че думите, които Исус използва са твърде язвителни тук, когато говори за тези лъжеучители. Такъв език е политически некоректен. Джентълмените обикновено не говорят по този начин.

Как трябва да се обясни това? На първо място, Исус не e говорил така всеки ден. Обикновено той говореше с благост. Въпреки това, очевидно е, че почти три години Исус ги е учил на истинска духовност, а тези хора упорито отхвърляха Неговите учения и продължаваха да преподават заблуда. И сега, Исус сякаш им хвърля ръкавица и открито им казва, това, което е. Това е важно. За съжаление, има някои християнски служители, които изглежда имат постоянен пристъп на раздразнителност и цялото им служение е пълно с язвителност, саркастично презрение и злобни насмешки. Скриването им зад примера на Исус е като да се погълне камилата и прецеди комара.

Трябва да отбележим, че за Исус книжниците и фарисеите не бяха спаринг партньори, които трябваше да бъдат третирани със снизхождение, така че следващият път отново да дойдат на тренировката. Те бяха врагове, погубващи човешки души. Те отхвърляха истината и учеха заблуда, оставяйки разрушение след себе си. Те бяха затварящи вратите на рая за другите хора, правейки ги чада на ада два пъти по-вече от самите тях (ст. 15). От решаващо значение е, че Исус показа Своите  чувства към тези учители на ереста. Павел стори същото нещо когато писа, че тези, които носят друго благовестие да бъдат "анатема"/да отидат в ада/ (Галатяни 1:8, 9). В действителност, на друго място той ги нарича "кучета" (Филипяни 3:2).

Юда е още по-язвителен, когато нарича тези криещи се в църквата еретици "тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века." (Юда 1:12-13). Всичко, което с тези цитати казвам е не да ви шокира, когато се използва острия език в полемиката срещу еретиците. Исус и другите автори на Боговдъхновеното Писание ни дават пример по какъв начин следва да се използва остър език.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ЛОГИКА И АРГУМЕНТИ

Господ Исус Христос използва логика и аргументи, когато изобличаваше заблудата на книжниците и фарисеите. Той питаше: " Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?"(стих 17, 19)? Всъщност Той им каза: "Как изобщо може да считате, че златото е по-важно от храма, след като именно храма определя неговата значимост? И отново, как може да мислите че дарът е по-важен от самия олтар, ако стойността му зависи от олтара, на който той е сложен". Неговото послание е ясно: Логиката на фарисеите е погрешна. За да видите това – просто трябва да помислите.

В това се състои силата на полемиката. Тя не е в просто посочване на  лъжеучението или използването на язвителни забележки. Силата на полемиката е в показване абсурдността на доктриналната позиция, заемана от тези, които преподават заблудата. Знаете ли, мозъците на хората все пак функционират, особено у тези, които Божията благодат е очистила от греха. Апелирайте към разума. Ереста е ирационална.  Чрез логиката трябва да покажем абсурдността на лъжеучението и да спечелим обратно тези, които са готови да мислят.

ИЗЛАГАНЕ НА ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ

Накрая Господ Исус Христос даде правилното учение  на тези от своите слушатели, които го слушаха. Той каза: "Който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него. И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.    И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него" (стихове 20-22). Исус посочи тук коя е истината. И не е достатъчно само да се посочи лъжеучението като такова или да се използва остър език, за да се стреснат задрямалите, или да се приведат логически доводи и по този начин се изобличи заблудата на лъжеучителите. Накрая трябва да се каже коя е истината, в какво следва да се вярва.

По същия начин, една от причините, поради които заблудите днес процъфтяват, е, че знаейки истината, ние се чувстваме твърде неловко за истината. Живеем в епохата на постмодернизма, където вече не признават "истинската истина". И поради това изглежда, като че ли сме готови само да поставим под въпрос правотата на другите, но не и недвусмислено да твърдим коя е истината. По този начин нашите църковни членове остават в съмнение за учението от други хора и не знаят в какво да вярват.

Само сме им казали, че те не трябва да вярват в това, което другите ги учат, но след това те не знаят в какво трябва да вярват. Коя е истината?



ФИНАЛНА  ПОКАНА за ДЕБАТ

Ах, да можем да последваме примера на Исус! Умолявам ви да възродим учението за полемиката и проповядването днес. Живеем в много тъмно време. Тъжно е да се чуе какво се разпространява от амвоните на много църкви, наричащи се евангелски. Казвам ви го с любов: много последователи на "евангелието на просперитета" не са изобщо християни. Това движение се превърна в мръсно предприятие за печалби. И е пълно със скандали. Неговите поддръжници трябва да бъдат публично изобличени. И само по примера на Господ Исус Христос трябва да спасяваме души оттам.

Ще завърша с думите, че крадците обичат кучета, но само тези, които не лаят. Ако имате куче, което размахва опашка, докато в дома ви влизат крадци за да откраднат, по-добре да го продадете по-бързо. Веднъж Бог нарече пророците на Израел "неми кучета, които не могат да лаят" (Ис. 56:10). Би ли казал същото нещо Той и за нас? Крадците са влезли в църквата. Те крадат от джобовете на хората и погубват души. Лаем ли по тях или махаме с опашките си, докато те сеят опустошение в църквата? О, да можем отново да възродим полемиката!




Превод: Татяна Иванова

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

СЪТВОРЕНИЕ или ЕВОЛЮЦИЯ: НОВА ФОРМА на ДЕБАТА, Д-р Алберт Молер

Дебатът за дарвинизма бушува почти всяка седмица с появата на  нов залп във Великия спор. Причината за това е проста и ясна: В западния свят учението за еволюцията, задвижено от естествениците, е огромен интелектуален съперник на християнството. Това е митът за сътворението, свойствен на светския елит, който служи като интелектуално оръдие, при   водене на публични дебати.

В известен смисъл, тази опозиция идва още от времето на Дарвин. Когато Дарвин разработи и публикува своята теория за естествения подбор, за просветеният ум е очевиден въпроса: Може ли да се съгласуват теорията на еволюцията и християнската вяра?

Появата на теорията за еволюцията като теория за произхода на съществуването на форми на живот хвърля сериозни предизвикателства на библейската история за сътворението  описана в първите глави на книгата Битие. От пръв поглед е ясно, че тези становища са напълно непримирими.

В XIX имало немалко честни хора, които са разбирали реалността, каквато е: Ако теорията на еволюцията е вярна, Библията следва да се подложи на сериозна ревизия. Други обаче са отишли по-далеч и, подобно на движението Нов атеизъм днес, са приели теорията на еволюцията, за да я използват като интелектуално оръжие против християнството.

Имало и други, които се опитвали да посредничат между еволюцията и християнството. Ако сведем техните аргументи към по обикновено изказване, те биха звучали именно така: Библията говори за това, кой и защо е направил Сътворението, но не и как то е извършено. Въпросът „как“ е бил оставен на експерименталната наука и теорията на еволюцията.

В последните години този аргумент отново е бил повдигнат като защита от страна на еволюционистите. Към това може да цитираме последните изказвания на професор Стивън Дж. Гоулд, от Харвардския университет, който твърди, че светът на науката и светът на религията съществуват отделно един от друг и представляват сами по себе си „непрепокриваща  юрисдикция“. Нещо повече,  той каза, че религия и наука не могат да се конфронтират, тъй като те не се отнасят до едни и същи въпроси.

Проблемът с този аргумент е очевиден: дарвинизмът и книгата Битие явно се застъпват. Библията не говори само за това, кой и защо е създал този свят. В библията е очевидно, че се говори и как се е случило това. Дори един бегъл поглед  е достатъчен, за да се види, че еволюционистите постоянно си позволяват да дадат отговор на въпросите кой и защо. Затова от интелектуална гледна точка е нечестно да се каже, че теорията на еволюцията се занимава с космологическите механизми на съществуването, а Библията говори само за значението на сътворението.

„Библията говори не само за това, кой и защо е сътворил този свят. Очевидно е, че в библията се говори, как всичко това се е случило.“

Някои християнски богослови на 19 век. са приели друг подход. Даже някои от високоценените и ортодоксални „пристънски богослови“, по своему се опитвали да се аргументират, че между книгата Битие и учението на Дарвин няма съществено противоречие. Те били убедени в силата на експерименталната наука и в авторитета на Свещеното Писание, затова са били уверени, че в крайна сметка развитието на науката ще докаже истинността на Библията. Тези богослови не са в състояние да разпознават естествено-научните пристрастия на съвременната наука. Създателите на съвременната теория на еволюцията не са направили нито една крачка  за признаване на божествената първопричина на Битие. Напротив, основните  защитници на Чарлз Дарвин днес се противопоставят на идеята известна като „интелигентен дизайн“.  Целият им мироглед се вписва в една стерилна кутия, където няма място за никакви други закони, освен естествените.

От началото на конфликта са били тези, които се опитвали в една или друга форма да се приспособят към дарвинизма.  Най-често тази адаптация се проявила в някаква форма “теистична еволюция“. Така се нарича идеята за това, че процесът на еволюцията се направлява от Бога, за да изпълни Своите божествени цели.

Като се има предвид залозите в тези обществени полемики, привлекателността на теистичната еволюция е разбираема. Създаването на такова средно положение -  „златна среда“ - между християнството и учението за еволюцията, би могла да разреши сериозният културен и интелектуален конфликт. При  това, по време на обсъждането на златната среда,  отстъпва именно библейската позиция и цялото християнско богословие като такова, а не отстъпва теорията на еволюцията. Затова, теистичната еволюция- това е библейска и богословска катастрофа.

Основопологащото учение за еволюцията, което бе прието от научните  институции и яростно защитаващите я привърженици, не оставя никаква възможност, че Космосът може да е бил породен от божествено начало. Още по-малко, те не допускат и мисъл за божествено ръководство на процеса на еволюцията. Налице е безмилостно насърчаване теорията за еволюцията все повече в обятията на натурализма, с все по-голяма враждебност по отношение на  християнските твърдения за истината.

„По време на обсъждане на тази златна среда, отстъпва именно библейската позиция  и цялото християнско богословие, но не и теорията на еволюцията”

Но в тази борба има и друга страна. В процеса на спора,  се нанася на християнските убеждения непоправима и неизмерима вреда. Най-малкото,  че с приемането на еволюционната теория се изисква първите две глави на книга Битие да се приемат само като литературна творба, недаваща никакви исторически факти. Но безусловно, вредата, нанесена на християнството не свършва дотук.

Ако еволюционистите са прави, тогава целия разказ на Библията следва да бъде преразгледан и интерпретиран. Еволюционната теория е несъвместима  не само с разказа за Сътворението, описан в книга Битие, но също така е несъвместима с библейското учение,  че всички хора са произлезли от Адам, и че в Адам всички сме наследили греха и вината. Библейският разказ за грехопадението и последеците от греха е изцяло несъвместим с теорията за еволюцията. Третата глава на книга Битие има същият проблем за еволюционистите както и първите две.

Натуралистите еволюционисти отстояват своите убеждения както в интелектуалната сфера, така и в сферата на морала. Те все по-често твърдят, че отказа да приемеш еволюцията е вид интелектуално престъпление. Те използват всички средства и аргументи, с които разполагат, за да дискредитират всяко отричане на еволюцията и да изолират гласовете, които поставят под въпрос догмата на дарвинизма. Те работят усилено, за да се установи безспорна  вяра в еволюцията като единствено вярна и общоприета позиция. Те вече са успели в средите на интелектуалния елит. Тяхната цел сега – да осигурят победа в общественото съзнание чрез популярната култура.

„Еволюционистите все по настойчиво твърдят, че отказът от приемането на еволюционната теория е вид интелектуално престъпление”

Ежедневно, възникващите въпроси всред последователите на теорията на теистичната еволюция  са все по-ясни.
Днес, привържениците на теистичната еволюция всред масите отхвърлят безпогрешността на Библията: някои казват, че твърденията за безпогрешността на Библията - е интелектуална катастрофа и задънена улица. Други открито заявяват необходимост от отказване от вяра в историческата достоверност на Адам, историческата достоверност на грехоподанието и  Потопа.

По този начин, подемът на еволюционната теория показва, на каква фронтова линия се води борбата. Няма никакво съмнение, че авторитетът на Библията и истинността на Евангелието са изложени на риск. Новият Завет ясно постановява Евангелието на Исус Христос въз основа библейския разказ за Сътворението. Ако Адам и грехопадението нямаха историческа достоверност, то тогава Евангелието е невъзможно да бъде разбрано в библейския смисъл.

Именно в това се състои и новата форма на дебат за еволюцията. Днес сме изправени пред неоспоримия факт, че най-основните и фундаментални въпроси за авторитета на Библията и цялостта на Евангелието са заложени на карта.
Готови ли сте за този дебат?


Преводът на статията се публикува с разрешение от  http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова