четвъртък, 30 януари 2014 г.

Исус преобразява животи, Ян Ериксен

                  Исус преобразява животи

Ян Ериксен е роден през 1947г. в Берген, Норвегия. Неговия живот е бил като в  екшън филм.
Като бивш сводник и наркопласьор, той се сблъсква с горчивата реалност на свят пълен с насилие, убийства, изнасилвания
и проституция. Неговите преживявания са били секс, дроги и рокенрол–всичко, което един млад човек иска да консумира.
Насилието също е било неговата търговска марка, пистолети, ножове и два силни юмрука като инструменти. Той е плувал в пари
и е притежавал най добрите коли, дрехи и наркотици, които света можеше да предложи.
Много от неговите приятели от подземния свят са нямали неговия късмет да оживеят. Самоубийства, свръх доза наркотици
отнеха живота на няколко от неговите приятели.
Преди 31 год. Бог го спасява директно от ада, възстановява го и го изцелява.
Днес той е канен като лектор на големи конференции по целия свят, различни църкви, затвори, училища и болници.

http://www.streetministries.at/index.php?id=2

Ян Ериксън разказва за себе си:

Моето детство премина нормално. Баща ми беше пожарникар, а майка ми домакиня. Аз имах две сестри, ние нямахме много пари,
но всъщност имахме всичко от което се нуждаехме. Аз бях на 14 и исках повече от това , което имах. Училището ми беше омръзнало
и търсех възможност нещо да преживея. Запознах се с хора, които пиеха, пушеха, караха мотори. Аз си казах: "Хей, това е живота!"
Те ми даваха алкохол и казваха "Ей, ако искаш да си един от нас, трябва да платиш за това. Прави каквото ние правим".
Аз го направих-цигари, алкохол....малко по късно ми казаха "Е, това пътуване не е гратис, ти трябва да печелиш пари!"
Ние разбивахме коли, крадяхме в магазините, започнах с обири да правя пари. Всичко беше прекрасно, цялото ми бъдеще, аз си играех с дрогата, докато можех, докато дрогата започна да си играе с мен. Аз загубих контрола. Това, което чрез консумирането на постоянния алкохол безопасно изглеждаше, излизах от силната дрога, все повече извън контрол.
Аз не можех никого да обвиня за това. Толкова хора по целия свят го правят. Те търсят вината в училището, политиците и полицията,
това наистина нищо не им помага, всичко започва със едно собствено решение. Също и аз бях взел това решение: " Аз ще преживея нещо!"
Аз се издигах в работата, чупих стъкла, обирах хора, имах подходящите връзки, след 3,4 години, вече други хора работеха за мен.
Аз бях един пример за тях, на 20г. вече бях вече някой, който имаше вече влияние над тях.
-Изкушението да се правят бързо пари е голямо. Ян намира една добра сфера за дейност:
"Аз направих контакт със собственика на най-големия секс клуб в Скандинавието. Той ми казваше: "Ти си моят човек",и аз му отговорих
"Да, аз съм човека , който ти трябва!" Аз започнах в секс клуба да работя като секюрити. Аз се борих за моите пари.
Тогава видях обаче една друга възможност да печеля пари. Видях сутеньорите и проститутките и си казах: "Аз трябва да съм глупак
да продължавам да работя. Аз ще стана сутеньор" И на 21 г. станах такъв.
- Ян става шеф, предприемач, който чрез сексуалните желания на хората печели пари:
Много хора работеха за мен, много проститутки, и те вършеха мръсната работа.
Ян няма угризения на съвеста и изглежда много доволен от успеха си:
Аз имах три богини: Дрога , Секс и Рокендрол! Аз си обичах тези богини. Това беше прекрасно за мен. Те ми даваха добри пари, секс
и дрога.
Сцената със червената светлина е застрашена. Там проститутките са под неговата закрила:
Аз бях един добре изглеждаш сводник. Много добре изглеждах, и много проститутки търсеха някой, който може да се бие и е твърд, някой който да ги пази. На 24 и 25 г. имаше само едно нещо, което ме интересуваше, това бях АЗ! Това е егото на един гангстер, не съществуват меки сутеньори. Ако видиш лицето ми, всичко е унищожено, потрошено, ръцете ми са като на месар, имам белези
по цялото тяло. Не съществуват мили сводници или престъпници.
Един сутеньор или нарко пласьор държи един бизнес, една фирма. Ако започнеш да проявяваш мекушавост и слабост, и оставиш един друг гангстер на твоя територия, тогава парите ти изчезват.
–Не минава много време и неговите съперници се чувстват застрашени от бизнеса му. Започват да му завиждат и искат да го убият:
Една вечер влязоха през вратата. Аз седях до един приятел. Те взеха един чук и го биха по главата докато го убият. Една година по късно
жена ми се обеси върху леглото. Исках сутринта да я събудя и я видях да виси над леглото. Свалих я долу и бях обвинен в убийство.
За голяма радост имаше някой в жилището, който доказа, че аз не съм я убил.
Но това беше цялото ми отношение към нея, обстановка която я уби. Малко след това се застреля мой приятел на руската ролетка, в главата. Това оказа влияние върху една голяма част от живота ми. Аз бях толкова студен, без неприятни чувства, като видях как моя приятел умира, и моята жена да виси от тавана, и моя приятел да се застреля в главата. Нямах никакво съчувствие, аз бях вътрешно толкова празен и студен.
При един обир беше заловен от полицията и вкаран зад решетките. В затвора среща хора, които му показват алтернатива към сегашния му живот:
В затвора чух за първи път някой да говори за Исус. Това не беше моя стил. Той ме попита дали съм щастлив и доволен.
Аз казах: " Не, въобще не съм, но може би можеш да ми помогнеш"? Той каза : "Няма проблем, ще ти представя Исус. Той може да ти даде един нов живот, може да ти прости греховете и да ти даде ново бъдеще, нови приятели."
Аз казах: "Това е невъзможно“, но това беше едно малко начало. Той каза: "Ако ти не пробваш, няма как да знаеш"
Аз казах: "Исусе, ако ти наистина съществуваш, тогава ела в моя живот!"
Ако ме гледате сега, аз съм 61г. , 31 г. съм свободен от дрога, алкохол и цигари. Моето свидетелство не е че  60г. бях престъпник, а че 31г. не съм консумирал бира, вино и цигари. Благодарение на Исус останах свободен през тези години.
Ян Ериксен днес свидетелства за Исус, като  разказва различни свидетелства от своя живот и окуражава на хората изцяло да се доверят на Исус. Той е убеден, че Исус може да промени всички хора:
Исус ме освободи и така остана. Затова мога да върша това което върша.
Исус промени живота на Ян, Той го изцели и възстанови. Даде му перспектива за нов живот:
Аз научих съвсем ясно, чрез опитност как Той ми прости. Когато оставих Исус да влезе в живота ми, и започнах с Него живота си,  Той беше в живота ми и се грижеше бурите да са укротени. Исус възстанови живота ми, Той ми прости и ми даде съвсем нов живот!
Едно второ начало, и това е важно да разкажа на хората.
Със Исус в живота ти няма нищо невъзможно!


http://www.youtube.com/watch?v=PTdk-tbtqVw


http://www.youtube.com/watch?v=m3TB5UmbTpw

сряда, 29 януари 2014 г.

EТАПИ на БИБЛЕЙСКОТО ОСВЕЩЕНИЕ, Джон МакАртър


Навярно много сте слушали за Божията работа за освещение, която Той извършва чрез Словото  Си в живота ви. Но как изглежда този процес? Как можем да научим, че живата истина на Писанието действително действа в живота ви? Как да разберете, че Божието Слово наистина се е вкоренило у вас?

За да помогна да разберете  собствения си духовен растеж , също и как Божието Слово действа в живота ви, бих искал да отделя ключовите етапи в процеса на освещението с три прости думи.

1. Разбирането

Първо е разбирането. Божият модел за духовен растеж започва с нашето разбиране, какво Библията казва и какво това означава. Смисълът на Писанието е в самото Писанието - т.е. ако не знаете, какво означава Писанието, вие не сте в истината. Затова процеса на духовното израстване започва с разбиране на това, което Библията казва.

Преди много години, още от детството ми, в съзнанието ми се е отпечатала важността на знанието и разбирането на Божието Слово. Започнах многократно да препрочитам Библията - ден след ден, отново и отново. Колкото по-вече напредвах, толкова повече можех да видя връзката между отделните книги. След няколко години, стигнах до ясното разбиране, че Библията тълкува сама себе си. Вие също можете да видите, че моите проповеди до този момент потвърждават даденото ми убеждение.

Истинското освещение започва с обновление на ума. Вие трябва да имате просто и ясно знание за истината. Невежеството не води към успех в освещението. Не можете да бъдете осветен, заради някое емоционално или мистично преживяване, което сте имали. Духовното израстване не идва от само себе си и няма да се случи пасивно без ваше участие - за него трябва дисциплина в постоянно изпълване на умът ни с Божията истина.

Не бъркайте детската вяра с детското мислене. За освещението няма лесни рецепти – липсата на библейско познание непременно ще ви доведе до забава в духовния растеж. Освен истината на Писанието, не съществува механизъм, който да ограничи греховната ви плът. Легализмът тук е безпомощен, както и прагматизмът. Същото се отнася и до мистицизма и сакраментализма. Единственият сигурен начин за духовен растеж  започва с усвояването на Божията вечна истина .

2. Убеждения

Разбирането води до втория етап в нашето освещение - убеждения. С нарастване на разбирането ви  на Библията вие започвате да формирате своите убеждения на база това разбиране. Тези убеждения, или система от вярвания, формират начина ви на живот, или поне вашето старание да живеете така. Когато Божията истина овладява разумът ви, в него се зараждат принципи, които не искате да нарушавате. Това е и освещението – преобразя-ване на вашето сърце и воля, които вече преобразени ви подбуждат да се подчините на Божието Слово.

В четвърта глава на Второто послание до Коринтяните, апостол Павел говори за гоненията и опасностите, които ежедневно са преживявали. Всеки ден му е носил нова опасност, нов повод да спре проповедта си и нова заплаха за живота му. В 11 стих, той говори за себе си и своите сътрудници: „Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса“. Може да се каже, че той нито веднъж не е проповядвал Божията истина, без да бъде подложен поради това на опасност.

Защо той е живял така, че с това си е навлякъл тези беди? Той разказва за това в 2 Коринтяни 4:13-14:

„ А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.“

„Повярвах, затова и говорих.“  Степента на убедеността на Павел не му позволява да разглежда някакъв друг вариант на живот. Неговата вяра в Господа буквално го е заставила да проповядва истината, негледайки на застращаващите го опасности. Ето това е убеждение.

Дванадесет години Джон Бънян е бил в затвора, но не стените или решетките са го задържали там. Той би могъл във всеки един момент да излезе на свобода, ако просто се е съгласил да не проповядва. Вместо това той пише:

„Щом не остава нищо друго - освен да превърна собствената си съвест в постоянна скотобойна или месарница, освен да извадя очите си и да позволя  слепотата да ме води, то аз съм решил с Всемогъщият Бог като моя помощ и защита да страдам, докато издържи крехкия ми живот, дори докато  мъх израстне на веждите ми, вместо да оскверня вярата и принципите си. 1*/

Неговите убеждения не са му позволили да направи компромис, независимо от цената.

Когато четете Библията, вие се опитвате не само интелектуално да я опознавате. Не.  Изучавайки Божието Слово, сформирате у себе си система от убеждения, които  управляват живота ви, информират съвестта ви , и ви насочват към по-голяма христоподобност.

Библейската истина се затвърждава в ума ви чрез познание и същата истина после ви направлява в живота чрез убеждения.

3. Привързаност

Третия етап в процеса на библейското освещение – е привързаност. Отново и отново виждаме
в цялото Писание , че Божият народ изразява своята искрена любов към Неговата истина. В Псалм 19 Давид казва за Божиите думи:  „Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.“(ст.11) В течение на следващите няколко дни посветете време за четене на Псалм 119, отделяйки всичко, което Давид казва за любовта си към Божият закон и наслаждението в него. Любовта към Божието Слово е неотделима тема на Псалмите, и това отношение към Писанието непременно трябва да се появи у нас в процеса на нашето освещение.

Ако наистина растете духовно, то няма да четете Библията  от познавателен интерес. Няма да я четете поради любопитство само за собствено интелектуално развитие. Няма да я изучавате просто за да победите  с аргумент.  Няма да подходите към нея случайно или пък небрежно. И няма да сте лекомислени да пренебрегвате нейната истина.

Ако наистина растете духовно, то  ще се обръщате към Писанието за духовна храна, която само то може да ви предостави.  Точно както апостол Петър е писал: „пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“ (1 Петр. 2:2). Вашата любов и жажда за Божията истина ще стане неутолима, и нищо няма да може да ви задържи от нея.

Но вие не ще можете истински да обичате Божието Слово, ако самото То не формира вашия начин на живот. И Словото  не ще бъде в състояние да изгради живота ви, ако не го познавате. Ето защо всякакви други  методи и принципи на духовния растеж, които не произхождат от изучаването на Божията истина не могат да ви доведат до задълбочено освещение.

1*/ Цитата от книгата Bunyan J. The Whole Works of John Bunyan, 3 vols. London: Blackie and Son, 1862. 2:594.

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

понеделник, 27 януари 2014 г.

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл


Какво да кажем за учението, което твърди, че ние можем да получим всичко, когато искаме с вяра? Дали съществауват и има ли ограничения за това, какво Господ ще извърши в отговор на нашите молитви?
Апостолите на доктрината за просперитета заявяват, че финансовите проблеми както и болестите са следствие на липсата на вяра.
Все още потръпвам, когато си спомня за една вечеря, предшествуваща евангелски свидетелства. Един човек на масата, на която седях
яростно започна да атакува Божий служител, който бе добре известен със своето всеотдайно, състрадателно и плодотворно служение.
“Той нарича себе си Божий човек“, с презрение се засмя този човек. “Той не е никакъв Божий човек, жена му е болна от рак! Той трябва да се поучи лично от...“( И той започна да изброява няколко издадени книги, които разпространяваха учението, че когато някой е болен, това е поради липса на вяра.)
Тъй като Библията ни показва, че ние трябва да носим един на друг товара си, аз се чудя, какво още пречеше на човека , яростно атакуващ, да отиде и да произнесе необходимите думи на вяра, които щяха да донесат изцеление на жената на Божия служител. Как се осмеляваше тоя да прехвърля вината на друг, ако самият истински вярваше, че вярата винаги гарантираше изцеление!
Не е чудно,защо толкова много духовна агония бива причинена от разпространителите на така нареченото учение “Назови заклейми“
Верни светии, страдащи от болки биват измъчвани с обвиненията, че само, ако могат да повярват, Исус ще ги изцели. И когато те не получат изцеление, те започват да се чувстват виновни. семействата и приятелите им също така биват обхванати от това погрешно чувство на вина. междувременно господин “Назови заклейми“, изпитвайки задоволство от своето дълбоко духовно служение, бърза да разпространи и посее своето опустошително влияние на някое друго място.
Измамата, която се крие зад доктрината на просперитета, е много тънка. Тя звучи така духовно, когато ни уверява, че ние не можем да бъдем болни или да претърпим неуспех, доверявайки се на Бога, и че Той ще ни възнагради за нашата вяра и даване, като ни обогати с материални благословения. Това обаче не беше посланието на водачите на Ранната църква. Нито пък това беше посланието на мъжете и жените, които по време на църковната история запалваха у нации и народи духовно съживление.
Когато човек започне да следва една подобна изопачена доктрина, той деиства като разглезено дете. Ако човек получава всичко, което пожелае, той никога няма да стане истински войник Христов. Той може да носи костюм по последна мода , но ще прилича на едно малко петгодишно момченце, обуто в галоши, шляпайки в калта, нарамило дървена пушка. Навлязъл веднъж в църквата, този синдром на успех и богатство няма да спомогне на християните да се развият като здрави, силни, твърди, непобедими войници на Исуса. По скоро това ще отслаби Христовото тяло и ще намали истинската духовност.
Д-р А.В. Тозер в своите бележки и апел за Христоподобен живот пише следното:
“ Изглежда, че вярващите християни преминават през процес на размиване на учението и на техните мозъци, така че става много лесно за нас да приемем веруюто, че Бог е наш слуга, а не ние негови слуги“
Толкова много хора днес са заети да “употребяват“ Бога. Употребяват Бога, за да получат работа. Употребяват Бога за да ги запази, да им даде спокойствие, за да получат успех в търговията и в крайна сметка, употребяват Бога за да им снабди небе!
Братя, трябва да се научим–и то много скоро–по добре е да имаме Бога на първо място и над всичко останало, дори тогава когато имаме само 5 лв. в джоба, отколкото да притежаваме всичките богатства на света и влияние, но Бог да не бъде с нас!
Всеки път , когато Сатана успее да отклони фокуса ни от непреходната слава и величие на Святия , и Всевишния Бог към това
–“Какво се крие за мен във всичко това?“, независимо колко от богатствата на този свят ще получим, при всички случаи сатана е този, който има най–голяма полза.

Нашето егоистично желание за повече и по добро, съчетано с изопачената представа , че Бог е задължен да ни даде всичко, което пожелаем, стават причина ние да се превърнем в лесна плячка за голяма част от сатанинската пропаганда!

четвъртък, 23 януари 2014 г.

СУВЕРЕНИТЕТА на БОГА и ВОЛЯТА на ЧОВЕКА, Артър Пинк /Artur W. Pink 1886 - 1952/

"Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете и да го изработвате..."  /Фил. 2:13/

     Днес има голяма обърканост относно силата и естеството на волята на грешния човек, в разнообразните иронични мнения, дори и между християните. Преобладаващата идея, която се поучава от много амвони е че човек има "свободна воля" и грешника получава спасение, чрез своята воля и съдействието на Святия Дух. Ако някой отрече "свободната воля" на човека, т. е. неговата способност да избира доброто или да приеме Христос, това би поставило такъв човек моментално в презрение от другите хора. Но все пак Писанията категорично казват: "И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." / Рим.9:16/ На кого да се вярва: Бог или човек?
    
Но някой ще възрази, не каза ли Исус Навин на Израил, " изберете днес кому искате да служите..."?  Да действително, но довършете изречението - " на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете." /И. Навин 24:15/ Но защо да съпоставяме стиховете от Божието Слово, те никога не си противоречат, тъй като Словото казва: " Няма никой разумен, няма кой да търси Бога." /Рим.3:11/ Не каза ли Христос на юдеите: "не искате да дойдете при Мене, за да имате живот." /Йоан 5:40/ Да, каза и някои наистина отидoха..  Верно е, но кои бяха тези, които отидoха? Тези са: " А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога." /Йоан 1:12,13/ Но нали, ... Писанието казва: "Ако иска някой да дойде"  /Мат.16:24/  Казва, но това не значи, че всеки има тази воля "да дойде". Какво да кажем за тези които няма да дойдат? "Ако иска някой да дойде, не означава нищо повече от това, че в грешника  има способност "да дойде"; както и "простри раката си" /Лука 6:10/ не означава повече от това, че човекът с изсъхналата ръка имаше сила да простре ръката си. Грешника има вътре в себе си сили да отхвърли Христос, но няма тази сила да приеме Христос. Защо е така? Защото той има покварен ум, който е във вражда с Бога:  "Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може." /Рим.8:7/  Защото грешника мрази Бога: "Ако светът ви мрази, знайте че Мене преди вас е намразил." /Йоан 15:18/ Човек избира това което е в сходство със самия него; това което му допада, затова преди човек да може да избере духовното трябва самият той да е променен - той трябва да е новороден! Може ли да се постави въпроса: Святия Дух не преодолява ли човешката враждебност спрямо Бог, когато го изобличава за грях и нуждата от Спасител е неотложна? Много хора са въртешно изобличавани чрез благовестието и действието на Святия Дух, но все пак са погинали и тази враждебност не е била преодоляна. Не бива да пренебрегваме факта, че Святия Дух прави нещо повече в "нас вярващите" /Еф. 1:19/, защото Той ".. действа във вас и да желаете и да го изработвате..."  /Фил. 2:13/
    
Арминианите, които изповядват универсалния атонмент ще твърдят, че Духът работи еднакво във вярващите и в невярващите, като единственото различие е в това, че вярващия се подчинява, а невярващия се съпротивява. Ако това е така, тогава християнина би имал някаква заслуга и основание да се хвали, но в действителност той не може да се хвали за такова "съдействие със Святия Дух". Това напълно ще противоречи на словата "защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога".  /Еф.2:8/  Нека всеки читател си спомни своята лична опитност. Не е ли имало време, когато си имал желание да дойдеш при Бога? Да, и си дошъл. Сега с готовност казваш, както в Псалом 115:1 се казва: " Не на нас Господи, не на нас, но на Своето Име дай слава. За милостта Си и за истината Си". Признаваш ли, че Святия Дух се е справил с твоята съпротива, за да имаш желанието да дойдеш. Така е. И в същото време това не се е случило с някои други хора, които също бяха чули благовестието както и ти. Следователно Святия Дух е работил в теб. Ако ти отговориш:  "да аз си спомням, но знам че моята воля взе участие във всичко това". Тогава аз отговарям: "вярно е". Но преди твоята воля да подейства, Святия Дух е преодолял твоята враждебност към Бога, която и всеки плътски човек също има. Това не е станало с другите, които са още в неверието си, нито може да се каже за тях, че тяхната враждебност си остава, защото не са пожелали. Никой човек няма желание за Бог, докато Той не извърши благодатното си действие в сърцето.
    
Какво е всъщност "волята на човека"? Дали е  независима способност, която определя желания и действия, или е в зависимост от друг. Волята свободна ли е или подчинена? Волята ли е управляваща  човека, или други импулси управляват волята? Волята ли управлява съзнанието, или обратното е верно? Независима ли е волята или е подчинена на други сили извън човека. В Словото Божие четем: "И като видя жената, че дървото беше добро за храна (възприятия и интелект), и че беше приятно за очите (желание или неохотност),  дърво желателно, за да дава знание (харесване), взе от плода му та яде." ( проява на волята)
Отговора на тези въпроси е от голямо значение за правилните позиции в християнското учение.
                 
                1. Естеството на човешката воля
    
Волята има способност за избор, който е причина за всички решения, които човек взема. За да има даден избор това означава, че нещо е отхвърлено и нещо друго е прието. Позитивното и негативното трябва да са в съзнанието, за да се направи избора. Всяко действие или бездействие е причинено от предпочитанието, което волята  упражнява в избора. Където не се прояви предпочитание, няма проява на воля. Волята се проявява чрез избор, а избора е предпочитание на съществуващите алтернативи. Но има нещо, което оказва влияние на избора; това е причината и мотивът, които помагат за вземане на решението. Следователно има сила, която влияе на волята при вземане на решенията, така че волята не е независима. При наличието на фактор, влияещ на волята тя не може да бъде независима; не може в същото време да бъде и причина и следствие(резултат). Волята не е причина, защото причините са тези които правят волята да направи избор. Волята се явява като следствие от причините. Но щом волята е следствие тя е зависима от причините, така че волята не е независима. В този смисъл никога не може да се говори за свободна воля. Воля не може да има от само себе си, ако няма причина. "Ex nihilo nihil fit" - нищото не може да даде нещо.
    
През всички векове е имало хора, които са били твърдо убедени, че волята на човека е абсолютно свободна. Те са считали, че волята притежава себеопределяща сила, но дали това е така нека видим от следващия нагледен пример: Преди няколко години, ние посетихме един приятел пастир на неделната сутришна служба. След службата той сподели с нас, че има силно главоболие. Междувременно се изявиха нужди за посещение на болни в следобедните часове. Нашият приятел пастир искаше да изпълни това задължение, но неговото състояние беше такова, щото ако не си починеше следобед, положението му имаше голяма вероятност да се влоши и да не може да проповядва на вечерната служба. Той трябваше да вземе решение между две алтернативи. Първата беше да посети болните и да рискува влошаване на здравето си и вечерната служба; втората алтернатива беше да си почине следобеда и се възстанови за вечерната служба, а посещенията да се извършат на следния ден. Кое в този случай прави нашия приятел да вземе решение. Волята ли? Не! Вярно, че в края на всичко волята направи избора, но самата воля беше принудена. Той трябваше да балансира алтернативите. Всяка от тях имаше силни мотиви за да бъде избрана. Сърцето и умът на този човек притегляха нещата, докато той избра алтернативата с по-силните мотиви. Тогава волята му подейства и направи избора под влиянието на разсъжденията, които извърши притегляйки мотивите. Умът упражни влияние върху волята. Но ако умът контролира волята, тогава тя не може да се нарече свободна.
     
Ако ние истински познаваме същността на свободата и правилно разберем ролята на мотивите влияещи на волята, тогава ще бъдем напълно уверени, че между тях не съществува конфликт. Нека внимателно проследим нашия Спасител в Мат. 4-та гл. В първия стих на главата четем: "Тогава Исус беше отведен (или заведен) от Духа в пустинята за да бъде изкушаван..."  В Евангелието на Марко 1: 12 е казано: " И веднага Духът Го закара в пустинята." Тези които прокламират свободната воля, никога не биха могли да хармонизират тези два стиха, тъй като "отведен" и "закаран" имат коренно различен смисъл. Думата "закаран" говори за принудителен мотив на който не може да се противостои; докато в "думата "заведен"  се вижда доброволно действие. Когато вземем  впредвид разширената в подробност картина на случая от двете места в Словото Божие, разбираме, че Исус беше закаран, но отива доброволно. Точно тук се вижда свободата на волята на човека и ефекта на Божията благодат в хармония и съгласие. Грешника също може да бъде нуден и привличан вътрешно чрез Духа и да "дойде при Христа". Вътрешният подтик и нудене са мотивирали неговата воля да реши това.
    
Философите настояват, че волята направлява човека, но Създателя казва в Своето Слово - сърцето е доминиращо. Много цитати идват в потвърждение на това.  " Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота". /Пр.4:23/   "Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство". / Мар. 7:21,22/   "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене".  /Мат.15:8/  В Библията, думата "сърце" се споменава 3 пъти повече от думата "воля" и където се говори за воля в повечето случаи се има предвид Божията воля.
    
Ето един човек пред който са поставени две алтернативи. Коя от двете ще бъде избрана? Тази, която повече апелира на неговото сърце. Пред него стои път на святост и праведност и път на греховни удоволствия. Кой от тези пътища ще бъде избран? Широкия!  Защо? Защото това избира сърцето му. Това може ли да се нарече неговата свободна воля? Не, в никакъв случай не може! Защо не е неговата свободна воля?  Защото той е направил предпочитание - избор, който е повлиян. Има причини, които са повлияли волята така, че тя е избрала широкия път. Защо е избрал именно широкия път? Той го е предпочел, защото това е продиктувало грешното му сърце. Същите алтернативи стоят и пред тези, които се спасяват, но защо те избират тесния път?  Защото Бог им дава нови сърца, които търсят святост и правда. Така че, не е волята, а сърцето прави човек да се отстранява от Бога и живее в греха.  /Ер. 17:9/
    
В обобщение ще кажем, че волята е причината за всички действия, но волята не е пряката причина. Както ръката се движи контролирана от своите мускули, жили и нерви, а самата ръка се контролира от ума, така и волята се управлява от ума, а ума е под влиянието на различни мотиви които изпълват сърцето. Но някой би запитал: Не говори ли Божието слово за нашата воля когато се казва: "И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота".  /Откр.22:17/  " не искате да дойдете при Мене, за да имате живот".  /Йоан5:40/    Да говори, както говори и за уши: " който има уши да слуша" ; " послушайте и ще живеете". Говори за  очи: " Към Мене погледнете и спасени бъдете."  Говори за вяра: " Повярвай в Исус Христос и ще се спасиш". Говори за сърцето: " Защото със сърце вярва човек и се оправдава."
                   
                         2. Робството на човешката воля.

    
Във всички статии които обсъждат човешката воля, трябва да се признаят три примера, които дават истинска квалификация и изясняват особеностите на волята. Това са Адам преди грехопадението, Грешникът и Господ Исус Христос. В началото Адамовата воля беше свободна в две направления; свободна спрямо доброто и свободна спрямо злото. Понеже Адам беше сътворен само невинен, а не както обикновено и грешно се счита, че беше сътворен съвършен, неговата воля беше морално балансирана. Това означаваше, че в Адам нямаше предубеждения нито към доброто, нито към злото. Този Адам коренно се различаваше от цялото греховно човечество, както беше също различен и от "човека Исус Христос". С "Грешника" положението е много по различно. Грешника е роден с воля, която нито е морално чиста, нито е балансирана. Неговата воля силно клони в определена посока, като има предубеждения и е под влиянието на "измамливото си нечестиво сърце".  /Ер. 17/

С нашият Господ Исус Христос отново имаме съвсем друг случай. Той коренно се различава от невинния Адам и от грешника. Исус Христос беше "святото, което се роди от Бога" /Лука 1:35/ (В този смисъл може да се каже, че не можеше да съгреши... както и в 1Йоан. 3:9 и 5:18, се казва за роденият от Бога) С пълно страхопочитание казвам, че волята на Исус не беше морално балансирана между доброто и злото, но в Него имаше предубеждения, макар и от положителен характер. Той беше Бог в плът. Различието в тези три воли е: Исусовата воля винаги клони към святостта, правдата и онова, което е угодно на Бог; волята на невинния Адам можеше да избере коя да е от двете посоки; волята на грешника е поробена от грешното му естество и неговите мисли са постоянно зло. /Бит.6:5/  Грешника робува на своето покварено сърце и на греха. /Рим. 6:6/
     
Спонтанно изниква въпроса: тогава грешника има ли свобода и в какво се състои тя. Да, има свобода в смисъл че вътрешно не е принуждаван. Бог никога не подтиква човека да греши, но грешника няма свобода да направи избор между "добро" и "зло", тъй-като неговото сърце винаги му избира това което е "зло". Нека направя една илюстрация: Ако държа в ръката си една книга за четене и я пусна... Какво ще стане? Тя ще падне. В каква посока? Надолу, винаги надолу. Защо? Тя се подчинява на закона на гравитацията, т. е. нейното собствено тегло я привлича надолу. Ако аз желая книгата да се изкачи малко нагоре и заеме място в секцията, аз трябва да извърша това действие. Сила извън книгата трябва да го направи. Такова е състоянието на грешния човек спрямо Бог. Когато Божествена сила му помага той не пропада, но ако тази сила спре да действа, човек стремглаво пропада. Кой му дава посоката на движението надолу? Неговото собствено тегло (греховно естество). Бог не го забива надолу, както и аз не давах посоката на падащата от ръката ми книга. Ако Божията благодат е отнета, всеки от нас би се приравнил с най-големия грешник. Как тогава грешника може да се издигне към Бога? В никакъв случай чрез волята си. Сила извън него трябва да го спаси. Грешника има свобода, но тя е еднопосочна и той естествено винаги е свободен да пропада и да греши. Словото Божие казва за такъв случай: "Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата." /Рим.6:20/ Да Бог е предоставил на грешника свобода, но неговото желание е към греха. 
     
В увода беше подчертано, че разбирането на тези истини ще определи правилните позиции на християнина. През вековете този класически дебат за свободата или робството на волята е бил фронтова линия между апостолското учение и еретици; Августин и Пелагий; Калвинизъм и Арминианизъм. Всичко това може да се сведе до признаване или отхвърляне действието на първичния грях на човека, което е направило естествения човек тотално неспособен за духовното.  /1Кор.2:14/

                      3. Безсилието на човешката воля.
    
Има ли волята на човек сила или способност да приеме или отхвърли Господ Исус Христос? Имайки предвид, че проповядването на благовестието изобличава грешника за грях, би ли имал той способност да се противопостави или да се обърне към Бога? Отговора на тези въпроси ще открие нашето становище относно човешката поквареност. Всеки християнин бе се съгласил, че човек е "пропаднало създание", но какво точно се разбира от "пропаднало" е мъчно да се уточни. Преобладаващото мнение днес е, че човек е смъртен и не е в първоначалното си състояние; че наследява греховно естество по рождение, но ако положи всички усилия би могъл да преодолява. О, колко далеч от истината е това. Слабости, болести, духовно безразличие и тъмнина са нищо пред истинското морално и духовно падение на човека в резултат на едемския грях. Само Святия Дух може да ни открие колко огромна е тази пропаст.
    
Когато говорим за тотална поквареност, под това разбираме пълното разрушаване на човешката духовна структура и естество, които греха е причинил. Тотална поквареност означава, че дух, душа и тяло са поразени, унищожени и поробени на греха и сатана -  "... мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството..." /Еф.2:1,2/   Това изявление на Божието Слово не подлежи на разискване или спор! Човек не е в състояние да достигне духовното и моралното... Той не може да върши онова, което духът му желае, но е като парализиран морално и духовно. Това показва, че човек не е свободен. Свобода може да дойде само като оказана помощ от Бога: "ще познаете истината и истината ще ви направи свободни". /Йоан 8:32/ "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си." /Йоан 8:44/ Грехът е повече от извършени грешни действия; грехът е състояние. Това е същността на човека, който извършва действията, които са проява на състоянието му. Грехът е проникнал и е покварил всяка част на човека, затова Божието Слово трябва да: "пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето".  /Ев.4:12/  От тази тотална поквара волята на човека не е успяла да избяга. Тя е под влиянието на греха и сатана, затова никога не може да се каже, че тя е свободна, затова и всичките прояви на волява са продиктувани от измамливо и покварено сърце: " Както е писано: - "Няма праведен ни един; няма никой разумен, няма кой да търси Бога."  /Рим. 3:10,11/
     
Но, нека повторим отново въпроса: Има ли волята на човек сила или способност да приеме Господ Исус Христос? Може би следващите разсъждения ще ни изяснят този въпрос: Може ли водата по желание да покачи нивото си? Може ли чистото да излезе от нечисто? Може ли чрез воля да се възстанови нанесено унищожение? Може ли от самия грях да излезе нещо чисто и свято? В никакъв случай не може! Ако някога пропаднал грешник се стреми към Бога чрез волята си, то без съмнение това е от действието на Святия Дух, който е направил този обрат на мисли и действия. Или както е казано: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец..."  /Йоан 6:44/  " В деня, когато изявиш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно".  /Пс.110:3/   В отговор на тези, които пропагандират "свободна воля" казвам: " Ако Христос е дошъл да спаси погиналото, свободната воля става безпредметна. Бог не създава пречки на хората като Го търсят; напротив, но всичко това което Бог прави се отблъсква от човека. Човек наистина има свобода в смисъл, че никой не го насилва да отрича Христос, но по отношение на своето робство в греха, той не може в никакъв случай да избере доброто, а камо ли да преодолее злото. " Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които саплътски, не могат да угодят на Бога". /Рим. 8:7,8/
    
Волята не е независима, тя е подчинена и слугува. Грешника не е свободен, защото е поробен от греха и това много ясно е казано от Исус: "... ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни".  /Йоан 8:36/ Човек е мислещо същество и като такъв има отговорност пред Бога, но когато се твърди че е свободен и независим, тогава става отричане на неговата пълна поквареност. Тази поквареност следствие на първия грях на нашия праотец Адам, засяга напълно и волята. Волята се управлява от сърцето и умът, които са също покварени. Ако някой се обърне към Бога, не е възможно това да не е извършено в човека от Него, както е писано: "Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате." /Фил. 2:13/  Грешниците може да си мислят, че са свободни, но не са:  "между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите." /Еф.2:3/ Аз лично вярвам, че волята е свободна, но само до толкова щото да изявява нашата грешна натура. Гълъбът не може да яде мърша, както гарвана. Сатана няма воля и желание за святост...  "Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава"  /Яков 1:13/  Грешникът никога не би имал воля, която да угоди на Бог, затова трябва да бъде роден от Бога. Роденото от плът е плът и волята му винаги ще проявява същността на плътската си натура.
    
Някои от декретите на Трентския Събор (1563г.) и до днес са ръководещи правила за католиците:
     "Ако някой отрича, че волята на човек може да бъде в унисон на Божията воля, за да се предостави на Бога и добие оправдание; ако някой твърди, че волята на човек няма свобода да избере това което иска, нека такъв да бъде проклет".
     "Ако някой казва, че следствие на грехопадението на Адам свободната воля на човека е загубена, останала безсилна и тази измислица на дявола се появи в църквата от някого, то нека той да бъде проклет".
     Ето как днес тези, които настояват, че волята на човек е свободна, вярват точно така, както и католиците. Римо-католическата църква и арминияните вървят ръка с ръка в тези и други подобни декрети на Трентския Събор:
     "Ако някой твърди, че новородените и оправданите трябва да вярват, че са в числото на избраните, нека да бъде проклет". (това е в противоречие на 1Сол.1:4-5)
     "Ако някой има абсолютна увереност, че ще удържи до край, нека той да бъде проклет". ( в противоречие на Йоан 10: 28-30)
    
За да бъде човек спасен, три неща са абсолютно необходими:
Бог Отец трябва да го е планувал; Бог Синът трябва да го е изкупил; Бог Святи Дух трябва да го е приложил.

Бог прави много повече от едно предложение. Ако Той само ни отправя покана, всички до един ще си останем загубени. Четете в книгата на Ездра как цар Кир беше подбуден от Бог да издаде декрет, който освобождава пленниците и им дава право да се завърнат в Ерусалим и съградят Божия Храм. (Ездра 1:1-3) Ето едно чудесно предложение и подаряване на свобода. Възползва ли се целия Израил да избере свободата? За жалост, не. Повечето се задоволиха да живеят поробени. Само един незначителен "остатък" се върна. И защо именно те? Отговора е: "Тогава станаха началниците на бащините домове на Юда и Вениамина, и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат, за да построят Господния дом, който е в Ерусалим". / Ездра 1:5/ (по-долу ще видите, имената им записани в книгата на живота!) Така е и днес, когато Бог подбуди духът на Своите избрани чрез действието на Святия Дух, за да могат да се отзоват волево.
    
През последното столетие, най-вече професионалните евангелизатори носят отговорността за ироничните възгледи на християните относно волята на човека. Това фалшиво учение се утаява в мнозинството, поради тяхната ленивост да "изпитват всичко" (1Сол.5:21) От повечето евангелски амвони се говори, че Бог е направил всичко и сега спасението напълно зависи от решението на грешника. Бог е изпълнил Неговия дял, сега човек трябва да изпълни своя дял.  Горко! Какво биха могли да сторят безжизнени хора "мъртви в престъпления и грехове" /Еф.2:1/ Когато покани се отправят от амвоните към грешниците, една картина се откроява, като се прави аналогия с болен на легло човек, който има лекарството пред себе си; единствиното което трябва да направи е да се присегне и го вземе. Ако някой действително настоява, че тази картина е точна, той трябва да допълни, че този болник е също и сляп и не вижда лекарството /Еф.4:18/, парализиран и не може да движи ръцете си /Рим.5:6/ и в сърцето му има не само недоверие към лекаря, но е изпълнен с умраза към него /Йоан15:18/. Колко фалшиво е сравнението с болника, нали? Христос не е дошъл да спаси желаещите, а погиналите, които са напълно неспособни да си помогнат. "Да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата". /Исая 42:7/
    
В заключение нека изясним още един въпрос, който е в пряка връзка с казаното до тук. - Защо проповядваме благовестието, ако човек е безпомощен да се отзове? Защо отправяме покана към грешниците, ако грехът ги е поробил и те нямат сила да дойдат? Отговорът е следния: Ние не проповядваме благовестието защото вярваме, че човек е в състояние да вземе решение да приеме Христос, но проповядваме защото ни е дадена заповед да го правим. (Марко 16:15) Независимо от това, че то е глупост за тези които го чуват, "защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила." /1Кор.1:18/  "Божието глупаво е по-мъдро от човеците..." /1Кор.1:25/ Грешникът е мъртъв в греховете си. (Еф.2:1), а мъртвите са тотално неспособни да желаят нещо, така че "тези които са плътски, не могат да угодят на Бога." /Рим.8:8/

За човешката логика и мъдрост е безсмислено да се проповядва на мъртвите. Но Божиите пътища не са като нашите. "Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва да спаси вярващите." /1Кор.1:21/ За човека е глупост да се пророкува на сухи кости и да им говори: " Сухи кости, слушайте Господното Слово" (Езекил 37:4)  О, но тук е проявена силата на Словото! " Дух е; Живот е" /Йоан 6:63/  Мъдри хора стоящи до гробницата на Лазар биха счели, че е безумие да се говори на един мъртъв: "Лазаре, излез вън!" О, но Този който говореше беше и Е  Възкресението и Живота и чрез Неговото слово мъртвите оживяват! Ние проповядваме благовестието не защото мислим, че грешниците имат волята да дойдат, но защото самото благовестие е Божия сила за спасение. Ние също проповядваме защото знаем, че " ще повярват всички, които са определени за вечен живот". /Д.А. 13:48/  "Ще дойдат при Мене" /Йоан6:37/ ; "Ще чуят гласа Ми" /Йоан10:16/  (казва Исус)! Наистина те: ЩЕ !!
Както е писано: "Твоите люде ще представят себе си доброволно в деня на Твоята сила". /Пс.110:3/


Превод: Петър ван Стовел



петък, 17 януари 2014 г.

РОДЕН ЛИ СИ ОТ БОГА? , Джон Райл /John C. Ryle (1816-1900)




РОДЕН ЛИ СИ ОТ БОГА?  
Този е един от най-важните въпроси в живота ти. "Ако човек не се роди отгоре, не може да види Божието царство" /Йоан 3:3/  Не е достатъчно да си кажеш: "аз ходя на църква, следователно съм християнин". Хиляди номинални християни нямат признаците на новородени, които Божието Слово изисква. Тези признаци са посочени в 1Йоаново послание:
   
 1. "Който е роден от Бога не съгрешава" /1Й. 5:18/  - Този, който е роден от Бога, не живее по един установен грешен начин на живот. Той няма наклоност към греха и не съгрешава от сърцето си и с желанието си. В миналото си той не се е замислял дали неговите мисли и действия са били грешни или не, и не всякога е бил натъжен, когато е вършил грях. Грехът му е бил приятен и той не е бил в конфликт с него. Но сега не е така. Роденият от Бога не може да предотврати лоши и недостойни мисли да влязят в ума му. Понякога такива се проявяват в думите и действията му, но това му причинява тъга. Той знае, че в много неща съгрешава /Яков 3:2/, но по всякакъв начин се стреми да отбягва греха и да му се противи. За него вече греха е голямо зло и той страда, когато падне в грях и искрено желае да се освободи от влиянието му. За него грехът е станал омразен и отвратителен. Ако каже че няма грях, той би излъгал /1Й. 1:8/, но той може да каже, че мрази греха и че най-голямото желание на сърцето му е да не съгрешава. Какво би казал апостол Йоан за теб? Ти роден ли си от Бога?
 
  2. "Който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога" /1Й. 5:1/  - Този, който е роден от Бога вярва, че Исус Христос е единствения Спасител. Той вярва, че Исус Христос е Божий Син и само чрез Него има прощение на греховете. Такъв човек, въпреки че вижда своите недостатъци, пак има пълното доверие в Христос и знае, че Той е изпратеният от Бога Избавител. Чрез Христовата смърт на кръста греховете му са вече заличени и чрез Неговия живот, той е вече праведен пред Бога и може да посрещне смърта и Божия съд без страх. Понякога може да има страхове и съмнения и вярата му може да мъждука, но запитай го желае ли да се довери на нещо друго освен на Христос и виж какво ще ти отговори. Попитай го дали се надява на своята добрина, своите дела или на молитвите си, пастира си или църквата и виж какво ще ти отговори. А какво би казал апостол Йоан за теб?
    
3. "Всеки който върши правда е роден от Бога" /1Й. 2:29 / Роденият от Бога е свят. Той се старае да върши волята на Бога и да отбягва това което Бог мрази, за да Му угоди. Неговото желание е да прилага Христовия пример в живота си, като гледа на Него и изпълнява заповедите Му. Той знае, че не е съвършен и неговата покварена природа е в постоянен конфликт с действащия в него Святи Дух и в тази болезненна съпротива, той уповава на Божията благодат. Той не може нито да избегне този конфликт, нито му се отдава да го прекрати; и понякога, когато плътта надделее, той e в окаяно състояние. Въпреки това смущение и колебание, той знае в Кого е повярвал и може като Джон Нютон да каже: "Аз не съм такъв, какъвто трябва да съм, нито съм такъв, какъвто искам да съм. Не съм това, което се надявам да бъда във вечността; но все пак не съм това, което бях и чрез Божията благодат съм, това което съм." Какво би казал апостол Йоан за теб?
 
  4. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята" /1Й. 3:14/ - Този, който е роден от Бога, има специална любов към всички Христови ученици. Както своя небесен баща, той обича всички човеци с голяма обща любов, но има специфична любов към тези, които споделят неговата вяра в Христос, като свой Господар и Спасител. Той обича и най-големите грешници и може да плаче за тях, но има особена любов  към вярващите - "братята". Никога не се чувства добре, така както се чувства в тяхната среда.Той знае, че всички са в едно семейство; че са заедно в една армия, борейки се против същия враг; че всички братя са негови съпътници по същия път. Той ги разбира и те го разбират.Те може да са съвсем различни от него в много неща - в положение, в обстоятелства и притежание. Но това не е от значение за него.Те са чада на неговия Баща и той не може да не ги обича. А какво би казал апостол Йоан за теб?
    
5. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света" /1Й. 5;4/ - Този, който е роден от Бога, не се съобразява със светския стандарт за "грешно" и "праведно".Тои не се страхува да се противопоставя на светските мнения, идеи, начини и навици. Какво мислят и казват хората вече не го интересува, защото е победил света със съблазните му. Това, което е удоволствие и щастие за повечето хора в света, сега за него е суета, глупост и изглежда недостойно за един, който е станал безсмъртен. Обича похвалата от Бога повече, отколкото хвалбите на човеците и се бои да не оскърби Бога повече, отколко да оскърби човеците. За него не е важно дали го обвиняват, или хвалят. Неговото най-голямо желание е да бъде угоден на Бога.... Какво би казал апостол Йоан за теб?
   
 6. "... оня, който се е родил от Бога, пази себе си..."  /1Й. 5:18/  Роденият от Бога внимава за душата си, като не само се пази от грях, но от всичко, което би довело до грях. Той е внимателен с кого дружи, знаейки от Словото, че "лошите другари, покварят добрите нрави". Той е разсъдлив и проумява, че злото се възприема бързо и лесно; болестта е заразителна, а не здравето. Той винаги е готов да посрещне изпитанията в живота, старае се да уползотвори времето си и постоянства в молитвата. Какво би казал апостол Йоан за теб?
     
    Тези белези в посланието на Йоан са дадени за да изпитаме себе си. Въпреки, че всички родени от Бога ги имат, те са проявени в различна степен във всеки един. В някои хора, те са едва доловими; в други хора, те са ясно и подчертано изразени, затова съществува голямо различие между вярващите, което е в съответствие с характера им. Независимо от всичко това, било то по причина на характер, духовно израстване или състояние, тези белези трябва да се намират във всеки християнин. Ако те липсват в някой, тогава може с положителност да се каже, че такъв човек не е роден от Бога. Настоятелното повтаряне на тези белези от апостол Йоан, поставят този въпрос в пълната му сериозност, защото се касае за вечността.                                 
Роден ли си от Бога?
 

Превод: Петър ван Стовел

вторник, 14 януари 2014 г.

Следвай Исус, а не някой проповедник, Пол Уошър

Следвай Исус, а не някой проповедник
Пол Уошър

интервю

Въпрос : Какво ще кажеш на някой, който е верен и редовно слуша твоите проповеди в интернет, но не е постоянен в Божието Слово и в молитвата?

Отговор:  Затова ще кажа: Няма значение дали ги слуша или не. Чуйте ме отново: всички хора грешат, няма голям Божий човек, само грешни малки жалки
човеци на един голям състрадателен и милостив Бог!  Вие не можете да живеете живота си върху реалноста на другите хора. Аз много уважавам хора като  Джон Пайпър например, но аз не мога да се поставям в зависимост от него в една паразитна връзка за това, което той чува от Бог и аз после от него да се храня. Аз самият трябва да ида до Словото. Аз  трябва сам да позная Бога, аз трябва сам да изпитам истините на Писанието.

Едно от най големите злини е, което също е абсурдно/смешно/ за всички, когато видя млад човек, който е взел една проповед от някой като Дж. Пайпър , и дума по дума  я проповядва. Не че истината в тази проповед не е важна, но аз веднага мога да кажа: Когато тази проповед идва от устата на Дж. Пайпър е истинска, но когато идва от устата на този млад мъж, става така,  като че папагал ми говори. Проповедта не е  действително това, което той е изпитал. Такива хора трябва да дойдат до словото и молитвата. Да се затворят в усамотение. Нека да ви кажа: Когато бях призован да започна служение, тогава моя пастор , който беше един много богобоязлив човек, който наистина вървеше с Бог , един ден ми каза:“ Момче, можеш ли да си сам?“

Когато той каза това, тогава си помислих, ако проповядвам истината , ще бъда сам. Той нямаше предвид това. Това което имаше предвид беше следното: Когато всички други млади мъже по време на християнски сбирки отидат и се
забавляват с младежки групи, както и заедно ходят на християнски конференции и подобни, можеш ли тогава да отидеш в стаичката си и да прекараш твоето време в молитва към Бога? Можеш ли да изучаваш Библията и да си сам с Бог?

Едно от нещата, които младите мъже трябва да осъзнаят, че този, който е призван, е употребяван от Бог, той трябва да бъде човек който ходи с Бог. В това ходене с Бог не можеш да вземеш със себе си дори най близките си приятели, нито дори жена си, просто никой. Ти трябва да ходиш сам с Бог, с Божието Слово и молитва.


Още един подобен въпрос: Възможно ли е за някой така  да издига служението на един проповедник, че за тази личност проповедникът да е повече признат отколкото Исус Христос?

Определено: Това се случи при мен отчасти. Надявам се да проповядвам истината, надявам се да кажа неща, които са важни, но виждам че това
 е като при Давид. Ясно ли ви е че първите хора, които се затвориха с Давид, направиха го само заради това че бяха разярени на Саул?
Има наистина особено млади мъже навън, които са ядосани на всичко което днес виждат в днешното “християнство“ така, че те на първия радикален глас , който чуят или на първия радикален живот ,който виждат искат да се прикрепят. Това е много, много опасно! Виждате ли, важното , върху което трябва да внимаваме е истината и характера. Идеята да се прикачиш за един радикален човек, с голяма ревност, просто заради ревностни желания и радикализъм е много, много опасна !

Въпрос: Възможно ли е да обичаме проповедите например от теб или от Джон Пайпър и въпреки това, да сме загубени?

О да, това е напълно възможно. Това е наистина съвсем възможно. Ти можеш от толкова много неща да си очарован. Но ти трябва да се запиташ: Обичам ли Христос ? Копнея ли за него?
Някой хора обичат тези проповеди, защото са радикални и те искат просто да са такива. Аз знам също от една млада жена, която беше буквално по пътя към ада, защото тя не искаше да се предаде на Христос, и тя не искаше да се покори на Христос, защото я беше страх, че ако предаде живота си на Христос, Той няма да я остави да стане мисионерка. Всичко може да те прати в ада.

Въпрос: Много хора гледат на теб като на една известна личност, и не знам, може би искаш да кажеш нещо на тези хора, които те виждат като “звезда“? Вероятно  това трябва да се разгледа?

Сега, преди няколко години проповядвах някъде и реших тази седмица да проповядвам от Стария Завет. Много, много хора дойдоха да чуят моята проповед. И църквата беше пълна, столовете бяха така поставени, че да има повече място, и когато дойдох към амвона да започна с първата проповед, погледнах надясно и там стоеше един мъж, който никой не познаваше. Това беше един еврейски професор от Индия, за който знаех нещо и това просто ме засегна в такъв ироничен случай. Първо той беше един много богобоязлив съпруг и един много богобоязлив баща.Той забрави повече за Бог в стария завет, отколкото аз знаех. А аз се страхувах, че той стоеше долу между слушателите, докато аз проповядвах Стария завет. И ироничното за това беше: Бог използва често не хора с най чистия или благороден характер или с най големите познания. И често е при тези, които са призвани отпред да стоят, да знаят, че един от техните по големи братя е между слушателите. Да, има мъже, на които не са достойни сандалите да носят, чийто имена никой не знае и те са много повече Божии мъже, от тези, които са на амвона. Бог използва невъзвишените. Той използва слабите.
Има нещо друго: А мисля, че Бог ме употреби. Но това го направи с определена цел. Така че нещата да бъдат посочени, които са грешни. Но аз знам, че аз съм само този, който съм. Аз не съм Д.Пайпър, аз не съм голям разяснител. Аз нямам разума на Р. Ц. Спроул. Аз съм просто това което съм.
И Бог употребява понякога хора като мен. Ние сме ограничени, но ние сме употребявани !

Нещо друго, което намирам за една добра история, е това че когато веднъж проповядвах и се получи едно истинско съживление и аз вече използвам този термин с отговорност, защото знам какво означава. Някой хора се покайваха. Други изгаряха от гняв и хвърляха предмети върху мен и жена ми, когато ние минавахме през кампуса, но това доведе до едно съживление. След това дойдоха няколко от младите библейски ученици при мен и казаха: Г н. Уошър, можем ли да дойдем с вас в Перу? Аз казах “ Вие можете да дойдете да ме посетите“ Когато те слязоха от самолета в Лима, помислиха си че аз съм апостол Павел и когато те месец и половина по късно се върнаха обратно в Америка, се молиха за моето освобождение. То
ва, което искам да отбележа е: Надявам се да не съм лицемер и се надявам сериозно да следвам Христос. Наистина да искам да следвам Исус. Аз се надявам да не сте видели някой, който е бил лош пример за един християнин. Но всичко което виждате, беше просто това, което са всички хора.

Знаете ли, един мъж не е повече от това, което неговата жена вижда. Един мъж е това, което неговите най близки хора знаят за него. И всичко което неговите библейски ученици видяха беше един мъж, който се е стремил към Божията милост, да следва Исус, на който Бог помага в определени служения. Аз се опитвам всеки ден да изучавам Словото
. Систематично да чета Библията. Това е моето време за размисъл, преданност, молитва, да застана на колене сутрин, когато ставам, на колене вечер, преди да си легна. Или когато Той ме събуди нощем и аз имам проблеми, да науча наизуст Словото. Опитвам се да науча определени пазажи наизуст и мисля, че моят осемгодишен син може това по добре от мен. По някое време се боря доста трудно със депресия, но аз получавам все по голяма и по голяма победа затова, заради истините, които уча от Дж. Е. Адамс.

Хора, понякога трябва да се извиня на жена си, понякога трябва да помоля децата
си за прошка. Всеки който ще бъде употребяван от Бог, просто доказва че Бог и днес все още чрез камъни и магаре може да ни говори. Всъщност нищо повече към това не може да се каже. Той е верен, Той е много, много верен. Той е любящ.

Знаете ли,  сега тези от нас, които вярват в Суверената Му милост, ще имат и противници. Понякога се страхувам много, когато мисля за това какво хората мислят за мен. Някои хора, които не ме харесват, в своята концепция вероятно са правдиви, отчасти обаче също и грешат. Има хора, които истински ме харесват, те нямат представа какво се случва относно моите слабости и това че аз не винаги следвам Христос така, както мога да желая. Ние всички се нуждаем от молитва. Нека да ви кажа това. Относно изказването за суверенната милост, ... за суверенната милост, веднъж Дейвид Милър ми каза, изказването е негова заслуга - това исках  да отбележа.

Знаете ли от какво се притеснявам най-много? Ако изведнъж светлините на сцената угаснат, и никой няма да го е грижа да ме слуша да проповядвам нататък. Това не е което ме притеснява. Страхувам се обаче, че в него момент ще се открие моето истинско сърце. Как ще изглежда? Надявам се, че дори тогава аз радостно ще искам да следвам Господ, да проповядвам или каквото Той ми даде да направя. Но аз винаги съм се чудел: какво ще стане, когато един ден влезеш в някоя зала и никой не чувства нищо. Какво става, когато никой не се интересува достатъчно от теб, че дори да ти бъде ядосан и ти ... просто изчезваш?  Което ще се случи – дали моето сърце ще покаже, че съм изпълнен с гордост, та искам подобно внимание? Това е добър въпрос!

Въпрос: Можеш ли накратко да обясниш какво си научил  от Джей Адамс  относно депресията?

Въпросът е: какво съм научил от Дж. Адамс относно депресията? Това е, че предполагам, че най-голямото нещо е да мога да различа кога вярвам лъжа, вярвам нещо, което не истина, нещо, което не отговаря на Божието Слово и го проповядвам. Вместо да оставям сърцето ми да проповядва на мен, би трябвало да проповядвам Божието слово на сърцето ми, и да стоя на истините от Божието Слово, вместо на чувства.
Друго нещо, което смятам, че ми е помогнало: че толкова много неща, които ще ни накарат да съжаляваме  някого. Вместо да позволяваме това,  човекът трябва  да бъде порицан, защото той вярва в лъжа.

Толкова често се случва, когато ние се държим като жалки жертви, докато реално ние сме виновни престъпници. И само да можем да погледнем това с Божието Слово и  да се покаем.
Друго нещо, което смятам, че е от помощ, е че не е достатъчно да кажа: НЕ на плътта, да кажем НЕ на лошите практики. Но трябва да заменяме, лошите практики с правене  на добро, на добри дела.Това не е само да премахваме, но трябва и да слагаме. Това е, което ми е било от помощ.



вторник, 7 януари 2014 г.

ТОВА е БОЖИЯТА ВОЛЯ за ВАС, да се ВЪЗДЪРЖАТЕ от СЕКСУАЛНИ ГРЕХОВЕ, ДЖОН ПАЙПЪР

1 Солунци 4:1-8
По-нататък, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Исус: така, както сте научили от нас как трябва да живеете и да угаждате на Бога - както и живеете наистина - така да преуспявате все повече и повече. 2 Защото знаете какви наставления ви дадохме чрез Господ Исус. 3 Понеже това е Божията воля - вашето освещение; да се въздържате от блудство; 4 всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд [израз, използван преносно за човешкото тяло или за жената] в святост и почит, 5 не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога; 6 и никой да не престъпва и да не ощетява брат си в това нещо, защото за всичко това ще отмъсти Господ, както и предварително ви предупредихме и уверихме. 7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за освещение. 8 Затова, който отхвърля това, отхвърля не човек, а Бога, който ви дава и Светия Си Дух.
Небесни Татко, сексуалният грях е сериозен проблем. След първата служба една майка плака за сина си. Сега пак ще има сълзи. Боже, ние искаме сълзите да са от покаяние, а не такива от скръб, която води до смърт. Ела, Господи, чрез Духа си над хората в залата в центъра на града и над нас в Роузвил и нека да усетим тежестта на славата ти. Нека да те очакваме. Ти се срещна с нас докато пеехме, ела при нас и със словото си. Божието слово е чук, който натрошава и мехлем, който изцелява. То е меч и сладък мед. Моля те, помогни ми да го предам на хората според записаното в Библията, за да е силно за нас тук и за хората, събрани в центъра. В мощното име на Исус, амин.

Помните, че преди две седмици говорихме за мрежите, хвърлени във водата с доверие в Господ Исус и със смирение като Петър, който падна на колене пред него, защото знаеше, че не е достоен. Говорихме за това, че трябва да обичаме Господ повече от всичките си съкровища, за да ни направи той добри ловци на човеци. Избрах за най-важно личното благовестие – нека да бъдем напълно посветени на това да казваме добрата новина на другите. Миналата седмица проповядвах върху Исая 58. В Исая 58 издигнахме справедливостта и делата на милост. Казах: “Витлеем, нека дадем себе си на бездомните, за бедните.” Четохте ли за Зимбабве тази седмица в списание World? За Судан, Етиопия? Четохте ли за Северна Корея? О, моля се хората в църква Витлеем да не бъдат измамени заради това, че живеем в Дисниленда на вселената, наречен Америка, сякаш това, което виждаме да се случва, е нормално. Призовах ви: “Нека светлината ви изгрее като зората, докато се отдавате на бедните.”

Благовестие за изгубените, справедливост за ощетените, а днес – сексуална чистота. Моля се да не бъдем типа църква, която избира да практикува само едно от тези неща. Сега едно предупреждение. Тук може да има хора, които не са били на предните две проповеди и гледат на това, което казвам, с цинизъм. “Ох, ще говорят срещу сексуалния грях. Тези християни все имат проблеми със секса!” Никак даже. Много си харесваме секса. Обаче аз имам проблем с друго нещо. Проблемът ми е с хората, според които трябва да избираме между стремежа към справедливост и стремежа към сексуална чистота: “Трябва да има деноминации, които печелят души, други деноминации, които се грижат за ощетените и трети вид деноминации, които се палят когато става въпрос за секс, за да избегнат блудството сред членовете си. Никой не може да прави и трите неща едновременно.” Това е лъжа. Исус събра и трите неща – неженен до деня на смъртта си и чист, като никой не може да се мери с него по любовта към справедливостта и към спасението на изгубените.

И така, стигаме до сексуалната чистота. Зная, че и тук, и в центъра, ме слушат много деца. Ако моята Талита не беше в Сан Диего, щеше да е на първия ред и щях да проповядвам това и да я гледам в очите. Понеже дъщеря ми е на 7 години, зная какво е да говориш със шестгодишни за секс. Ако си дете, чуй това. Искам да разбираш всичко, което казвам, но все пак може някои неща да останат не съвсем ясни. Ще прочетем стих 3 и ще се опитам да дам определения, разбираеми за малките.


Какво има предвид библейският автор когато говори за сексуална чистота?

“Понеже това е Божията воля - вашето освещение [святост, чистота]; да се въздържате от блудство.” Гръцката дума, преведена “блудство”, е “порнейа”, от където идва “порнография”. Какво означава блудството в този текст? Няколко неща. Първо, сексуални отношения между неженени. Това означава тази дума в повечето случаи. Ето какво можем да кажем на седемгодишните: Блудство е когато мъж и жена живеят като женени, а не са женени. Това е когато мъж и жена спят заедно, докосват се или живеят заедно така, както Бог позволява единствено на женени двойки. Това не са неща, които не можеш да правиш с който и да е от противоположния пол. Павел цитира Битие 2:24: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.” Този живот като една плът не е за всички, а само за тези, които са влезли в постановения от Бога завет на брак.

В брака блудството се нарича прелюбодейство, изневяра. Срещу този грях е седмата заповед. Деца, сигурно сте учили за това. Трябва да е въпрос 69 в катехизиса: “Коя е седмата заповед?” “Не прелюбодействай.” Въпрос 70: “Какво ни учи да правим седмата заповед?” Бъдете чисти в мислите, думите и делата си. Може да бъдем и по-точни. Деца, заповедта да не изневеряваме е една от най-скъпоценните за вас, защото означава, че мама и тате ще останат заедно. Те трябва да спят в една и съща стая, той трябва да върви след нея и да я целува по врата когато тя е на мивката, но не бива да го прави с никоя друга жена на земята. Мамо, остани с татко. Тате, остани с мама. Това е най-сладката музика за детските уши.

Този текст обаче не е само за блудството и изневярата. Стих 4 и 5: “как да спечели [да владее] своя съсъд [което може да означава тяло или съпруга] в святост и почит, не в страстна похот…”. Страстната похот не е действие. Текстът е за това, което правите с телата си когато блудствате, когато изневерявате, както и за това какво правите с умовете, чувствата и силните си желания, които ви водят към интернет порнографията, филмите по кабелната телевизия през нощта, списанията, книгите, които са отрова за умовете ви. Или пък ставате роби на фантазиите си, които редовно ви предизвикват на мастурбирате. За това става дума в текста.

Една от причините да проповядвам за това е, че във вторник Бред Нилсън, който служи сред младежите, ни каза колко голям товар има за тях. И не само те имат проблем. Избухнала е епидемия от интернет порнография в църквата. Знаем го. Затова искам да кажа нещо на всички вас: неженени, женени, мъже и жени… Дами, не си мислете, че не ви засяга: “О, спокойно, говори на мъжете!” Не. Случвало ми се е след служба да се моля с жени, станали роби на порнографията. Между мъжете и жените има разлики – радвам се че има – но грехът не е сред тях. И така, говорим за блудство, изневяра, фантазии, робство и пристрастяване към това да използваме телата на други хора (мъже и жени) за да подклаждаме страстите си. Това е огромен проблем и аз искам да ви помогна да го преодолеете. Не искам да ви осъждам, а да помогна. Надявам се всички тук да сме гладни за помощ.

Нека да ви посоча това, което измества сексуалния грях. Споменато е три пъти в текста ни – в ст. 1, 3 и 7. Ето стих 1: “как трябва да живеете и да угаждате на Бога”. Така е формулирано в стих 3: “това е Божията воля - вашето освещение”. Стих 7: “Бог не ни е призовал за нечистота, а за освещение [или святост]”. Три пъти Павел обявява какво цели. Не казва просто: “Сексуален грях – това е лошо”. Той казва: “Искам да живеете така, че да угаждате на Бога. Искам да изпълните Божията воля за вашето освещение. Бъдете святи и чисти по сърце.” Предполагам за повечето от вас, че Бог ви е призовал при себе си по чуден, решителен, спасителен начин. Когато ви е призовал, той ви е облякъл с праведността на Исус чрез вяра и ви е дал един призив, дал ви е товар и силен стремеж – този към сексуална чистота.

Никой от нас не е напълно успял. Може да имаш чудесни победи в живота си, но се случва да ти дойде мисъл сякаш от никъде. Може и да си я подхранил с нещо, което си видял или направил. Така че никой от нас не е съвършено чист в това отношение.


Защо трябва да сме загрижени за сексуалната си чистота?

Тази проповед има за цел да отговори на три въпроса: какво, защо, как. Току-що свърших с въпроса “какво”. Отговорът на въпроса “За какво се отнася текстът?” е: сексуален грях – избягвайте го – и сексуална чистота – приемете я, живейте я. Много искам да стигна бързо до практическите неща, до отговора на въпроса “как”, но не мога да пропусна частите от текста, които обясняват ЗАЩО. Ще ви дам пет стимула, пет причини всеки от вас да преследва с всички сили сексуалната чистота и да се бори с всички сили със сексуалното изкушение.

1) Желанието да угодите на Бога.
 Стих 1: “как трябва да живеете и да угаждате на Бога”. Бог се радва когато сте чисти в тази област на живота си.

2) Желанието да вършите Божията воля.
 Стих 3: “това е Божията воля - вашето освещение; да се въздържате от блудство”. Някога преподавах в колеж. Всяка година, когато дойдеха новите студенти, ме питаха: “Как да разбера каква е Божията воля за живота ми?” Знаех какво имаха предвид. Искаха да знаят за кого да се оженят, каква специалност да изберат, към какво работно място да се стремят. Казвах им:
  • Зная с точност каква е Божията воля за живота ти.
  • О, кажете тогава!
  • Святост. Чистота от сексуален грях. Стреми се към нея с цялата си сила. Бог ще се погрижи за подробностите от живота ти.
Това не е ли ясен стих? “Това е Божията воля – да се въздържате от блудство”. Волята му е съвсем ясна. Това е мотив, причина номер две, защото християните обичат Божията воля. Това е да си роден отново – спираш да обичаш грешните неща и започваш да обичаш Божията воля.

3) Почитта.
 Стих 4: “Всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд [да владее съда си или тялото си] в святост и почит”. Мисля, че “съд” в случая означава “съпруга”, защото апостол Петър казва: “Тя е по-слабия съд”, а след това: “Живей с нея в почит.” Имаме две прилики с 1 Петър 3:7 – съд и почит. Ако имаш съпруга, тя е по-слабия съд и трябва да я почиташ. Сексът е въпрос на почит, на почтено, честно, благородно поведение. О, дано да дойде поколение, което да възстанови внимателното и благородно отношение и почитта! Поколение, чиито мъже няма да използват образи на жени, на живо или на екрана! Поколение, чиито жени няма да използват образи на мъже от романи или от филми, правещи “рицарските”, благородни неща, които им се иска съпрузите им да правят. О, мъже и жени, нека да бъдем благородни!

4) Любовта между християните.
 Де да имах половин час да говоря за нея. Виждате ли я в стих 6? “Никой да не престъпва и да не ощетява брат си в това нещо”. Тук Павел говори на мъжете, но забележете за кого става дума: не трябва да съгрешаваш срещу брат, който е или съпруг, или баща на жената, която те изкушава. С други думи, сексуалният грях никога не засяга само двамата, които съгрешават. Винаги има баща, който страда. Има ли такива тук? Ако се оплетеш с някоя от сестрите си, Баща й на небето ще се разправя с теб! Земните й родители ще бъдат с разбити сърца заради теб! Не си мисли, че момичето, което гледаш на екрана на компютъра, си няма баща! Той може би плаче всеки ден заради това, което тя прави с тялото си. Или майка, или баба. Може баба й да е вярваща и да се моли на Господа: “Спри я!”; “Спаси го!” А ти какво правиш? Използваш я! Използваш го! Какво ще кажеш на бабата когато момичето й бъде осъдено завинаги? Когато разбере, че си участвал в греха й и си й помогнал?

5) Божието отмъщение.
 Втората половина на ст. 6: “защото за всичко това ще отмъсти Господ, както и предварително ви предупредихме и уверихме.” Сега правя като Павел – тържествено ви предупреждавам, че ако оставите Бог настрани и приемете сексуалните грехове за свое съкровище и свое удоволствие, ще пострадате от гнева му!


Как да се борим за сексуална чистота в живота си?

Това са пет причини да се борим с греха и с всички сили да се пазим чисти. Стигаме до отговора на въпроса “Как да бъдем чисти от сексуален грях?” Моля се Бог да дойде и да освободи тези от вас, които са най-здраво впримчени и заробени. Иска ми се да имахме час за да говорим за подробностите и стратегиите. На 56 години съм и за 43-44 години живот след пубертета разработих много стратегии за войната с похотта. Нямам време за всички сега, ще говоря само за това, което виждам в този пасаж, но можете да прочетете главата за похотта в книгата ми Future Grace. Или идете на desiringgod.org и вижте статията ANTHEM. Споменах я в първата служба тази сутрин и един предприемчив младеж принтира 150 копия. В центъра някой също може да го направи и да раздаде листите след службата.

Основната ми цел не е да ви дам стратегия, която да ви извади невредими от битката този следобед. Този следобед сигурно ще ви е полезна, но аз мисля за това, което ще ви се случи след десет, тридесет, шестдесет години. Млади хора, знаете ли, че след 60 години някои от вас ще се борят със сексуални изкушения така жестоко, както и днес? Тогава важното ще е дали знаете как точно да се борите в Христос. Дългосрочният ефект ме интересува много повече от действието този следобяд. Искам да спася бракове след 20 години! Искам да си чист, когато водиш дъщеря си към олтара! Искам да погледнеш в набръчканото лице на 75-годишната си съпруга и да кажеш: “Успяхме!” Ще съм мъртъв когато това стане, но вярвам, че Господ ще ми позволи да гледам плодовете от проповядването ми. Ако не успеете този следобяд, Бог може да ви прости. Но, моля ви, тръгнете по пътя на освещението.

Стих 4 и 5: “4. всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд в святост и почит, 5. не в страстна похот, [сега чуйте най-важното] както езичниците, които не познават Бога”. Когато давате свобода на сексуална похот или грешно поведение, вие се държите като езичниците, които не познават Бога. От това правя заключение, че познаването на Бога е пътя към постигането на сексуалната чистота.
Зная, че има циници, които пренебрегват стих 5 и казват: “Да бе, да! Сякаш не знаем какво става всяка година в Ню Орлийнс! Хиляда теолози от световна класа се събират за академичната си среща и вечер ходят по проститутки, защото са роби на похотите си! Какво им помага на тях цялото това знание за Бога?” Зная, бил съм там. Бил съм в Ню Орлийнс и мога да изредя имената на университетите, от където идват професорите! Виждал съм тези религиозни учители как отиват към стриптийз клубовете. Правилно ме питаш за какво им служи познанието за Бога. Абсолютно съм уверен в отговора си: те не познават Бога. Разликата между това да знаеш за Бога и да познаваш Бога е голяма колкото вселената!

Чуйте. Ако имате проблем с порнографията по интернет, трудете се за да познавате Бога както познавате тези образи и филми. Аз зная за тях, но с ръка на Библията като ваш пастор ви казвам, че никога в живота си не съм гледал порнография по интернет. Зная, че е там. На екрана ми достатъчно често се появяват съобщения, които да ми покажат какво бих могъл да гледам. Някои от вас обаче я познават! Какво имам предвид? Имате взаимоотношения, привлича ви, очаквате я и я приемате с радост, предизвиква у вас емоции и действия. Това означава да познавате Бога. Искате ли да познавате Бога или ви стига да знаете за него, както някои хора знаят за интернет порнографията?

Според стих 5 от този текст, познаването на Бога е пътя към сексуалната чистота. Защо Бог е решил да бъде така? Отговорът е в 1 Коринтяни 6:18-20: “18. Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло. 19. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, 20. защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си.”
Знаеш ли защо имаш тяло? Високо или ниско, красиво или грозно, мускулесто или болнаво… то ти е дадено за да покажеш на хората с начина, по който го използваш, колко е ценен за теб Бог. Начинът, по който се храниш, телевизионните предавания, които гледаш, нещата, които купуваш с парите, които си спечелил работейки с това тяло, заниманията в свободното ти време, начинът, по който украсяваш лицето си и носиш дрехите си, всичко това говори на хората около теб колко е ценен Бог за теб!

Тази проповед не е основно за украсата по тялото на християнина, но ще вмъкна няколко думи, които искам да ви кажа. Доволен съм от начина ви на обличане. Всички сте различни, а това е хубаво. Някои се обличат като мен… почти никой, но няма значение. Това разнообразие ми говори за Бог по чудесен начин. Не се тревожа и от количеството грим, което използвате. Изглежда че повечето жени в тази църква са се справили с този проблем. Не ми изглежда да прекарвате прекалено много време пред огледалото. Същото е с мъжете тук.
Мисля, че това изявява къде се намира съкровището ни – не във външността, а в сърцата ни. Затова в Новия Завет пише да работим върху сърцата си, а не върху лицата си. Не се тормозете че имате бръчки, нито че косите по теметата ви оредяват и главите ви блестят като се наведете… самият факт, че го споменавам, показва какъв грешник съм! По-скоро работете върху сърцата си за да използвате лицата, ръцете, краката, очите, гласовете, сексуалните си органи така, че Бог да изглежда чудесен и ценен в живота ви! Затова имате тела: за да се разбере, че вашият Бог е по-важен за вас от всичко друго!

Като знаем това, можем да отговорим на въпроса защо Бог е наредил децата му да бъдат освободени от сексуалните грехове докато се приближават към него, опознавайки го. Да го формулираме така: ако успеем да победим фантазиите си, да се освободим от пристрастяването към порнографията, да спрем да блудстваме и да изневеряваме, но не чрез опознаването на Бога, а по друг начин, Бог няма да получи слава. С други думи, Бог се интересува не само от това, което правиш с тялото и чувствата си, а и от причините и мотивите ти. Защото ако се освободиш чрез опознаването на Бога, той ще се прослави. Ако се очистиш чрез някой метод за самоусъвършенстване, ще бъдеш поробен от нов идол: морализъм, легализъм или друг изъм, но не от Господ на славата. Затова свободата трябва да бъде постигната чрез опознаване на Бога. Това се разбира от стих 5.

Сега да говорим конкретно. Ще ме попитате: “Какво точно за Бога трябва да знам; в какъв аспект трябва да го познавам, за да успея да го зарадвам и прославя като се очистя от сексуален грях? Какво може да ми помогне?” В този пасаж има три неща, които много помагат, поне на мен. Моля се и на вас да са полезни.


Бог е търпелив

Чуйте ме, всички, които се борите и се проваляте. Погледнете стих 1. През годините местата в Библията, на които се говори за постепенно освещаване, “все по-вече и повече”, са ме насърчавали толкова много… “По-нататък, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Исус: така, както сте научили от нас как трябва да живеете и да угаждате на Бога - както и живеете наистина”. Какво милостиво изказване! Това едва ли е истина! Може би мъничко! Аз ви казвам същото: вие знаете как да живеете и да угаждате на Бога и така и живеете. Някои от вас си мислят: “Ако знаеше какво направих снощи, нямаше да ми го кажеш.” Не, братко, сестро, бих ти го казал и то заради това, което следва в текста: “така да преуспявате все повече и повече”. За мен това е глътка свеж въздух. Аз съм съпруг, пастор и водач, който иска всичко или нищо, веднага. Ако ми дадете пакет дъвки, ще изям всичките пет за пет минути. Ако някога докосна алкохол, ще се пристрастя. Павел не е такъв човек. Той казва на хора, които имат още много да извървят: “Знаете какво да правите, успявате донякъде, сега дайте още. Още сексуална чистота, Витлеем, още!” Защото в момента, в който кажеш, че е нужно още, признаваш, че в църквата има грях. Всички знаем това.

Ами ако Божието мото беше “всичко или нищо, веднага” и аз го последвах? Можех да ви кажа, че всяка малка стъпка напред, която правите, не струва нищо заради многото ви провали. Много християни виждат Бога така. Толкова често сме цитирали текста за праведността, която е като мръсна дрипа, че вече не го вярваме! Той не означава, че християните не са способни да угодят на Бога с поведението си. Когато правите нещо с вяра, чрез Святия Дух и според Божието слово, това не е мръсна дрипа! То е угодно на Бога. Разбира се, че е заразено с грях, казвал съм ви, че трябва да се покайвам да всяко добро дело, което съм извършил! Мотивите ми никога не са чисти. Такъв е животът в този паднал свят и не е ли хубаво че имаме Бог и апостол, които казват: “Така живеете… сега започнете наистина да живеете така.” Напредваш, давай, можеш още. Тази седмица имаш една победа във вторник вечер, следващата седмица спечели две вечери! Бог е готов да ти прости ако наистина смяташ да се бориш и ако поискаш прошка.
Това е първото важно нещо, което намирам в текста. Бог е търпелив. В тази зала никой мъж, жена или дете не е на нивото, на което би трябвало да бъде по отношение на освещението. Затова бих могъл да ви осъдя и заплаша. Но това не би било полезно, пък и Павел прави точно обратното.


Бог е силен

Взимам това от предната глава. 1 Солунци 3:12: “И Господ да ви направи да растете и да изобилствате в любов един към друг и към всички, както и ние към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус.” Павел се моли за тях, благославяйки ги: “Господ да ви направи да растете и изобилствате в любов!” Да направи вас в тази зала! Да направи вас в центъра! Това не е ли удивително! Продължавайте да четете: “любов един към друг и към всички” – всички? Дори и към хората, които гледате по интернет? Към хората по филмите? Да! Нека да ви направи да обичате тези мъже и жени, за да не ви се прииска повече да участвате в пагубните неща, които правят! Обичайте всички, които виждате в интернет. Обичайте ги всички и се молете за тях! Докато ги гледате и мастурбирате, способни ли сте да се молите за тях? Не сте!
В този пасаж се казва, че Бог ще направи тази промяна. Той ще ви направи да ги обичате, “за да утвърди сърцата ви непорочни в святост”. Целта ни е святостта, чистотата. И откъде идва чистотата? От Бога. Стъпка по стъпка до последния ден, за да бъдем в Христос когато той се върне и в миг на окото да бъдем направени като него.

Помисли за следващия път, когато ще си сам на работа. Време за почивка е, всички са излязли от офиса, интернетът е безплатен. Бог не е там само за да те накаже ако съгрешиш. Той е при теб за да ти помогне да не съгрешиш. Извикай към него, докато ръката ти се приближава към мишката: “О Боже, вдигни ръката ми!”. После вдигни ръка и кажи: “Слава на Бога!” Борете се, братя и сестри. Борете се за живота си.
Разгледахме първо Божието търпение, после силата му да ти помогне, а не да те унищожи. Стигаме до третото важно нещо, което трябва да знаем.


Бог е безкрайно ценен

От коя част на текста взимам това? От думата “Бог”. Какво е определението за Бог? Той не е ли най-ценното и най-важно същество във вселената? Той не е ли най-скъпото съкровище, съществувало някога? Има ли някой, който не е съгласен с това? Не. Той е най-важния, най-ценния, заслужаващ да бъде желан по-силно от каквото и който и да е друг.

Затова ви моля, познавайте го. Познавайте го като Бог, най-ценното съкровище в живота ви. Братя и сестри, когато Бог стане най-ценен за нас, гърбът на порнографията ще бъде прекършен. Когато седите на бюрото си, когато минавате през летището, когато сте пред телевизора, въпросът е: Бог ценен ли е за мен? Когато пътувам за да проповядвам, обикновено отсядам в хотел. Седял съм сам в стотици хотелски стаи. Всичко е било на кое разположение: видеокасети, телевизия, а на сутринта е трябвало да говоря в името на Исус Христос. Уверявам ви, тази битка е сериозна, а Бог е мощен. Коленичиш до леглото и казваш: “О Боже, няма да застана пред хората като двуличен, малодушен, слаб пастир! Отрежи ръката ми! Извади ми окото! Няма да се поддам!”

О, хайде, нека да търсим изгубените и да пуснем мрежите си! Нека светлината ни да изгрее докато даваме себе си за бедните, независимо дали са в Америка или в Зимбабве. Нека да не слушаме либерални или консервативни групи, които твърдят, че не можем да помагаме на нуждаещите се и едновременно с това с всички сили да се стараем да бъдем чисти в сексуалния си живот. Хайде, Витлеем!
Отче на небето, моля те да дойдеш със силата си и да работиш в нас докато завършваме с песен. Дай ни един славен, чист, постоянен стремеж: да те познаваме и с това сладко, задоволяващо душите ни знание да те следваме където и да отидеш. В името на Исус те молим.


Забележка: Обръщението "Витлеем" е към вярващите, които са от църква "Витлеем", т.е. църквата в САЩ, където Джон Пайпър е пастор.
This article is provided courtesy of Gospel Translations--a non-profit organization whose mission is to make gospel-centered resources accessible for Christians of every nation and language. They hope Christians everywhere will be able to learn about the gospel in their own languages and without financial impediments. They believe that increasing the accessibility of gospel-centered teaching will help local churches everywhere to lay strong doctrinal foundations, and that those strong churches will in turn bring much glory to our common Savior, Jesus Christ.

източникhttp://thegospelcoalition.org/resources/entry/282334