неделя, 23 март 2014 г.

СТАРИЯТ и НОВИЯТ КРЪСТ, Е. У. Тоузър

Старият и Новият Кръст
Е. У. Тоузър

Без никакво предупреждение, но най-вече неусетно всред широките евангелски кръгове навлезе един нов кръст. Той е подобен на стария кръст, но различен: приликите са повърхностни, а различията-фундаментални.

От този нов кръст се пръкна нова философия на християнския живот, а от нея - нови методи на благовестие – нов тип събрания и нов вид проповядване. Новото евангелизиране използва същия език както старото, но съдържанието му е различно, и акцентът не е както преди.

Старият Кръст не би търгувал със света. За надменната Адамова природа той значеше край на пътешествието. Той носеше ефекта на въздействие от присъдата на Синайския Закон. Новият кръст не се противопоставя на човешкия род, по-скоро той е един добър приятел с него, ако е правилно разбран е източник на океан от чисто, добро веселие и невинни удоволствия.

Той позволява на Aдам да живее необезпокояван. Неговата жизнена мотивация остава непроменена, той продължава да живее за собствените си удоволствия, само че сега той се удоволства от хоровото пеене и гледане на религиозни филми, а не от неприлични песни и употреба на силни напитки. Акцентът е все още върху удоволствието, въпреки че забавленията сега са на по-високо морално, ако не и интелектуално ниво.

Новият кръст насърчава нов и напълно различен подход за благовестие. Проповедникът на Евангелието не изисква отказване от стария живот,
преди човек да може да получи нов живот. Той не проповядва различен начин на живот, а подобен. Той се стреми да заинтересува публиката, показвайки, че християнството няма непривлекателни изисквания. По-скоро той предлага същите изисквания, както и света, само, че на по-високо ниво.
Това, което сега този погълнат от грях свят следва, е същият продукт, който Евангелието предлага, само че религиозният е по-добър.

Новият кръст не убива грешника, той го пренасочва. Приспособява го в по-чист и по-приятен начин на живот и запазва самоуважението му. На самоизтъкващия се казва : "Ела и се изтъкни, заради Христос". На егоиста – " Ела и се похвали в Господа". На търсача на силни усещания:  "Ела и се наслади на спиращите дъха християнски общения". Християнската вест се преиначава в посока на съвременната мода, за да я направи приемлива за обществеността.

Философията, която стои зад този вид неща, може да е искрена, но тази искреност не я предпазва от това да бъде лъжлива. А е лъжлива, защото е сляпа. Тя напълно пропуска целия смисъл и значението на кръста.

Старият кръст е символ на смърт. Той е внезапен, насилствен край за човека. В римско време човек, който поема кръста си и тръгва на път, се сбогувал с приятелите си. Той никога не се връщал назад. Вървял е така до края. Кръстът не прави компромис, не смекчавал и не щадял нищо, той е убивал всичко у човека, напълно и завинаги. Той не се е опитвал да бъде дипломатичен с жертвата си. Той е поразявал жестоко и безмилостно  и когато е завършвал работата си, човекът вече не е съществувал.

Над Адамовото племе е произнесена смъртна присъда. Не е смекчена, нито отменена . Бог не може да одобри никой от плодовете на греха, колкото и невинен и привлекателен да изглежда в очите на хората. Бог спасява човека унищожавайки го и след това го възкресява за нов живот.

Евангелизиране, което прокарва приятелски паралел между Божиите и човешките пътища, е фалшиво за Библията и жестоко за душите на слушателите му. Християнската вяра не е паралелна със света, а го пресича. Идвайки при Христос, ние не издигаме стария си живот на едно по-високо ниво, а го оставяме на кръста. Житното зърно трябва да падне в земята и да умре.

Ние, които проповядваме благовестието не трябва да мислим, че сме лица за връзки с обществеността, изпратени да установим добра воля между Христос и света. Не трябва да мислим, че сме изпратени с поръчението да направим Христос приемлив за големия бизнес, пресата, света на спорта или модерното образование. Ние не сме дипломати, а пророци, и нашето послание не предлага компромис, а ултиматум .

Бог предлага живот, но не усъвършенствуван стар живот. Предлаганият от Него живот е живот идващ от смърт. Животът винаги се намира от другата страна на кръста. Всеки, който иска да го има, трябва да премине под гредата . Той трябва да се отрече от себе си и да се съгласи с Божията справедлива присъда срещу него самия.

Какво означава това за отделната личност, за осъдения човек, който би искал да намери живот в Христа Исуса? Как може да претвори тази теология в живота си? Човек трябва само да се покае и да повярва. Той трябва да остави греховете си и да се отрече от себе си. Да не ги покрива,  да не ги защитава, и да не се оправдава. Той не трябва да се опитва да преговаря с Бога, а да се наведе под удара на справедливото Божие недоволство и да признае, че заслужава да умре.

Като направи това, нека с доверие и пълно внимание се вгледа във възкръсналия Спасител, и от Него ще дойдат живот, обновление, очистване и сила. Кръстът, който сложи край на земния живот на Исус сега слага край на живота на грешника  и силата, която възкреси Христос от мъртвите, сега го възкресява към нов живот заедно с Христос.

Позволете ми да кажа на всеки, който може да възрази на това или да го сметне, че това е само ограничено личното мнение за истината, че Бог е утвърдил това послание с печата на Негово одобрение от времето на Павел до наши дни. Изразено с тези или с други думи, това е смисълът на всички проповеди, смисъл носещ живот и сила в света в продължение на векове. Духовниците, реформаторите, лидерите на възраждането са поставяли върху това своето ударение, а знаменията, чудесата и мощните действия на Светия Дух са свидетелствали за Божието одобрение.

Смеем ли ние, наследниците на такава власт  да подправяме истината? Смеем ли с нашите тъпи моливи да коригираме линиите на плана или да променим картината, която се разкри пред нас на планината? Да не бъде. Нека да проповядваме Стария кръст и ще изпитаме старата сила.

 
(A. W. Tozer, Man, the Dwelling Place of God, 1966)
Превод: Татяна Иванова

сряда, 19 март 2014 г.

Преодолява ли " Евангелизмът на силата" предубежденията на невярващите? , Волфганг Бюне

            
На тази теза й липсва всякакво библейско и църковно-историческо основание. Чудесата на Господ Исус в Хоразин, Вumcauga и Капернаум също не са довели до покаяние. Това е причината, поради която тези градове биват прокълнати (Мат.11:20-24). В Йоан 12:37 четем: "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него". Нахранването на 5000 души също показва ясно, че това чудесно знамение не достигна до съзнанието на хората. Господ казва на следващите го множества: "Търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте." (Йоан 6:26)

Човешкото множество в Листра, което присъства на изцелението на сакатия, и което е толкова възхитено от Павел и Варнава , че иска да им принесе жертва, след няколко дни вдига камъни, за да ги убие (Деян.14:8-19). Нито знаменията и чудесата във връзка с извеждането от Египет и по време на пътуването през пустинята, нито чудесата, извършени от Илия и Елисей успяват да променят сърцата на израелците. НЗ изяснява-особено чрез разказа за богатия човек в пъкъла, че дори и възкресението на някой от мъртвите няма да премахне предубежденията и закоравяването на човека: "Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, няма да се убедят" (Лука 16:31). Дали книжниците и фарисеите преодоляват предубежденията си чрез възкресяването на Лазар и чрез възкресението на Господ Исус?


Истинско и трайно пробуждане се е раждало единствено и само тогава, когато Словото Божие се е проповядвало от Божии мъже ясно и без изкривявания. Пробужданията в СЗ по времето на царете Йосафат, Езекия, Йосия, Ездра и Неемия например са едно убедително доказателство за това. Така също и пробужданията през последните 500 години са явно свидетелство за това, че сърцата на хората биват засягани от проповядването на пълното Евангелие. Както преди, така и сега важи Божия принцип: "Вярата идва от слушане, а слушането-от Христовото Слово." (Рим. 10:17)


Естествено е, че тук и там в мисионерската история се случва магията на някой идол да бъде унищожена чрез явно чудо и по този начин да бъде положен пътят на Евангелието. Това става и днес в някои особени мисионерски ситуации. Но факт е също, че благословената служба на повечето пионери-мисионери като Х. Теилър, С.Т. Стъд, А. Джадсън, Дж. Патън и др. не е била свързана със знаменителни чудеса за невярващите. В Кор.1:21-23 Павел изяснява, че Бог е благоволил да изобличава хората за греховете им не чрез знамения и чудеса, които правят силно впечатление, нито пък чрез особени философски и висши духовни мисловни ходове:


"...Бог благоволи чрез глупоста на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци-Христос, Божията сила и Божия премъдрост."( 1 Кор. 1:21-24)


Знаменията и чудесата не премахват предубежденията.

 "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него." (Йоан12:37)

Господ нарича "блажени" онези, които са повярвали без да са видели и изговаря една унищожителна присъда над философията, която стои зад "Евангелизма на силата":

 " Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. " (Мат.12:39).

Библията показва ясно, че знаменията и чудесата могат да въодушевят хората за кратко време, и че този възторг се превръща в омраза, ако жаждата им за чудеса вече не се утолява или пък чуят думи, които разкриват собствения им егоизъм и зло сърце.


За съжаление в знаменитите доклади на днешните "евангелисти на силата" не се разказва нищо за разочарованието и озлобението на онези болни и техните близки, които идват с големи очаквания на изцелителните събрания, и въпреки всички "пророчества" и "ръкополагания", напускат тези събрания не само болни, но и огорчени. Колко често в миналото и сега цинизмът и предубежденията на невярващите са били засилвани от този вид "евангелизъм на силата"! Хората, които позволяват умът им да се впечатлява от знамения и чудеса, се намират освен това в голяма опасност да попаднат под чародействата на фалшивите пророци и на Антихриста, чието идване в последното време е предсказано в Писанията.


Следните три стиха от Библията относно знаменията и чудесата би трябвало да ни направят извънредно внимателни и критични по отношение на всякакъв вид събрания, срещи и изяви, които правят реклама със знамения и чудеса:

Матей 24:24

Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.


2 Солунци 2:9

този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса


Откровение 13:13-14

И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.

Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.




Изводи и заключения

1. И днес , както през всички минали времена Бог може да прави чудеса, които съответстват на Неговата суверенна воля, и те в повечето случаи са отговор на продължителната молитва и упование на вярващите.

2. Свръхестествената намеса на Бога, като например изцеляването на болни, материалното снабдяване и др. не могат да се нарекат знамения по смисъла на Марко 16:17 и 20 и 2 Кор. 12:12 (признаци на апостолите)

3. Ние не можем да изискваме чудеса от Бога, както например напразно бе правено при много опити за съживяване на мъртви, а можем само смирено да молим за това, ако тази молба отговаря на Божията воля.

4.Библията и църковната история показват ясно, че знамения и чудеса не са ставали по всички времена, а при специални обстоятелства и при започването на нови спасителни периоди. Затова и твърдението, че и днес проповядването на Евангелието би трябвало да бъде придружавано от знамения и чудеса, трябва да бъде отхвърлено като небиблейско.

5. Знаменията и чудесата не са заплануваните от Бога средства, които трябва да доведат хората при живата вяра. Текстът на Рим.10:17 важи за нас днес така, както и преди.

6. Чудесата на Бога никога нямат характер на спектакъл и не трябва да се използват за пропагандни цели.

7. Тъй като знаменията и чудесата са предсказани като дела на лъжепророците от последното време, трябва да бъдем изключително внимателни. Мъже, които са приели знаменията и чудесата като търговска марка за своята служба, попадат под подозрението че са лъжепророци.

8. По време, когато Бог разкрива своята мощ чрез знамения и чудеса, чрез знамения Той наказва и греха сред Божия народ. Ако днес Бог наказваше веднага лицемерието със смърт, както по времето на Деянията на апостолите (Анания и Сапфира, Деян.5:1-11), тогава нашите църкви щяха да измрат. Тогава светската преса нямаше да има вече поводи да пише подигравателни, сензационни статии за двойнствения живот на известни телевизионни евангелисти и други християнски личности.









 

            

             


Бог лъже ли? , Джон Пайпър

Кратък отговор: Не. Бог никога не казва: „Аз не съм Бог”, „Вие не сте грешници”, „Христос не е велик Спасител”, „Ако вярвате в Исус, никога няма да бъдете спасени”, „Глупаво е да следвате съветите Ми”, или „Моето слово не е надеждно”.
Бог обаче  заповядва хора да бъдат лъгани и това е част от осъждението на виновните. Именно затова възниква този въпрос.
  • Пророк Михей застава срещу всички пророци на Ахав и казва на царя, че ще падне в битката. За да обясни защо всички други пророци говорят обратното, Михей казва: „Сега, ето Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе.” (3 Царе 22:23)

  • По същия начин Бог казва, че ще накаже всички, които използват пророците за да оправдаят греховете си: „И ако би се подмамил пророкът да проговори слово, Аз, Господ, съм подмамил този пророк; и ще простра ръката Си върху него, та ще го изтребя от народа Си Израил. И те ще понесат вината за беззаконието си: наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който се е допитвал чрез него…” (Езекиил 14:9-10)

  • В края на този век Бог ще заповяда „силна заблуда”  като част от наказанието на тези, които „отказаха да обикнат истината.” „Този, чието идване се дължи на идването на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, сред онези, които загиват; защото не приеха да обикнат истината и да се спасят. И затова Бог изпраща заблуждение да действа между тях, за да повярват на лъжата, и да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата.” (2 Солунци 2:9-12)
Когато казваме, че Бог никога не лъже, но заповядва хората да бъдат лъгани, това не означава, че Той одобрява лъжата или че законът я позволява. Бог управлява всичко във вселената, включително греха и грешните хора. Грехът не престава да бъде грях  само защото Бог го овладява и насочва за добро на Неговите хора и за прослава на името Си.
Това направи Той когато срещу Йосиф беше извършен грях – с измама беше продаден в Египет – и когато предателят Юда целуна Христос. Първото доведе до най-великото спасение в Стария Завет (излизането от Египет), второто – до най-великото спасение в историята (смъртта на Христос заради греховете ни).
Когато Бог казва: „Аз, Господ, съм подмамил този пророк…” (Езекиил 14:9), това означава, че Той може да управлява и управлява ума на лъжливия пророк за да повярва в лъжа. Бог прави това по такъв начин, че самият Той не лъже. Способен е да се справя с хиляди обстоятелства и влияния, така че един грешен пророк да приеме една лъжа за истина, без Бог да е излъгал или по някакъв начин да е накърнил съвършената си правдивост.
Словото на Бога остава категорично по отношение на словото Му:
  • „Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той ли ще каже и няма да го стори? Той ли ще обещае и не ще изпълни?” (Числа 23:19)

  • „Силният Израилев няма да излъже…” (1 Царе 15:29а)

  • „Защото словото на Господа е право и всичките Му дела са извършени с вярност.” (Псалм 33:4)

  • „Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; словото на Господа е опитано.” (2 Царе 22:31а)

  • „Всяко слово на Бога е без недостатък.” (Притчи 30:5а)

  • „Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в горнило от пръст, пречистено седем пъти.” (Псалм 12:6)
На Бог може да се вярва. Но нека не Го разиграваме. Нека да не бъдем нехайни към истината; „да не се радваме на нечестието” и да не отхвърляме „любовта към истината.” Иначе може да бъдем оставени на силна заблуда и никога да не бъдем способни отново да прогледнем.

В името на Божията слава и вашата сигурност,

Пастор Джон


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org

Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

понеделник, 17 март 2014 г.

БЕЛЕЖКИ/2/, ЧАРЛЗ Х. СПЪРДЖЪН

1. Мъже, чиито попадения са точно в целта


"Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми. "
Книгата на Йов 13:23

Днес искам да дам съвети на тези, които не чувстват своята гибел, но търсят покаяние. Умолявам ви, търсете такива Божии пратеници като Роланд Хил./заб. прев.: съвременник на Спърджън/
Дори онзи, който по време на негова проповед сядял на последната пейка в дъното на залата, така че проповедникът не можел да го забележи, си мислел, че Роланд Хил е имал точно него предвид и проповядвал само за него.

Забелязвам, че някои проповедници са по-способни да четат отлични лекции и да говорят за приятни неща, за да поласкаят плътския ум, вместо да проповядват Благовестието на грешниците. Нуждаем се от мъже, които не се стремят да ласкаят публиката - мъже, чиито попадения са точно в целта - издърпват лъка, поставят стрелата на тетива, и смело стрелят; които насочват смъртоносния удар право в сърцето и съвестта на хората, и причиняват дълбоки рани, откривайки тайните похоти и грехове; които не се спират на общи неща, а отделят особените, които не говорят за човечеството като цяло, а се обръщат лично към всеки отделен индивид. Не се сърдете на проповедник , ако думите му ви докосват, имайте предвид, че той изпълнява задължението си. И ако бичът попада върху вас и ви ранява, то благодарете на Бога за това и се радвайте.

Ако седя пред амвона, бих искал да имам срещу мен такъв проповедник, който да опре ножа у гърлото ми, такъв проповедник, който няма да ме щади, проповедник, който няма да ме ласкае. Работещият с душите на хората, трябва да бъде напълно открит, амвона - не е място за красиви фрази: става дума за значението на нашата вечност. Приемете този съвет и слушайте проповед, която се прицелва лично във вас.


2. Актьори с дървени мечове

Знаете ли, случвало ми се е да виждам хора, които изглеждат, като че ли мразят греха .
Но следва да погледнем внимателно към тях, за да разберем, че те са актьори с дървени мечове. Те не удрят така, че да поразят , не замахват със сила. Всичко това е просто игра, театрално представление.

Следете за това, вашият живот да не става спектакъл. Нека вашата омраза към греха бъде истинска и силна, така щото да удряте надясно-наляво, поразявайки смъртоносно чудовището.
Докато не сме родени свише, основният принцип на живота ни си остава да живеем за себе си, да намерим удоволствие за себе си и да постигнем успех за себе си.

Не може да се говори за някой човек, че е роден свише , ако основополагащият принцип на живота му е да живее за себе си. Променете принципите на човека и ще промените чувствата му, начина му на живот. Благодатта Божия може да промени човека!



Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/
Превод: Татяна Иванова

неделя, 16 март 2014 г.

Отстъплението ХРИСЛЯМ

Страхил Иванов


Аз съм  Йеова твоят Бог,
Който те изведох из Египетската земя,
из дома на робството.
Да нямаш други богове освен Мене!

Глобализацията на света, започнала с Великите географски открития, безотказно и необратимо променя Земята. Изчезват локални религии, култури, традиции. Асимилират се племена и етноси. Вече не може да се говори за независими национални държави. Развитието на комуникациите, космическите технологии и въоръжението превърнаха света в глобално село, а самите държави все повече се съобразяват със световните тенденции в политиката, икономиката и културата.  На този фон християнството със своите многовековни принципи изглежда архаичнo и не на място. Единственият Път за спасение – Разпнатия Христос – сякаш не подхожда на многоликата мултиетническа, мултикултурна  тълпа!

Новият свят на новото време, се нуждае от една нова глобална религия. В книгата Откровение на Йоан 13:11-18 тази религия се представлява от звяра „който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.” Логично е, ако този „звяр” имитира Агнето, то и неговата религия, би трябвало да е имитация на християнството. В същото време не може да се пренебрегне ислямът, тъй като мюсюлманите и християните представляват повече от половината население на Земята! Може ли да има някаква симбиоза между тези две религии? Случайно или не, писателят фантаст Артър Кларк в своите книги ” Одисея в космоса 2001” и „Чукът на бога” говори за религията на бъдещето – смесица от християнство и ислям, която той нарича хрислям.

Какво е хрислям
Хрислямът се появява в Нигерия през 1980 г. За негов създател се смята мюсюлманинът Шамсудин Сака, който твърди, че връщайки се от поклонение в Мека, бил срещнат от ангел изпратен от Аллах и получил поръчение свише, да помири християните и мюсюлманите.

Хрислямът е синкретична религия, механично обединяваща християнството и исляма въз основа на съдържащите се в тях сходни морални и етични норми. Основната идея на хрисляма е, че християнството и исляма са съвместими и човек може да бъде едновременно християнин и мюсюлманин.

Застъпниците на хрисляма се позовават на факти като този, че Исус се споменава 25 пъти в Корана, както и на твърдението, че християнството и исляма като двете най-големи монотеистични аврамически религии представляват религиите на синовете на Авраам – Исмаил и Исаак и трябва да се обединят. Някои го възприемат  като панацея за разрешаване на конфликта между Западната и Близкоизточната цивилизации.

Макар да изглежда, че има прилики между християнството и исляма,  тези религии са на диаметрално противоположни позиции по най-важния въпрос, – личността на Исус Христос. Истинското християнство декларира че Исус е въплътеният Бог. За християните божествеността на Христос не подлежи на преговори, защото ако Той не е Бог, смъртта Му на кръста, не би била достатъчна изкупителна жертва за греховете на целия свят (1 Йоан 2:2).
Ислямът категорично отхвърля божествеността на Христос. В Корана  идеята, че Исус е Бог е определяна като богохулство (Коран 5:17). Освен това, ислямът отрича смъртта на Христос на кръста (Коран 4:157-158). Най-съществената доктрина на християнската вяра се отхвърля от исляма. В резултат на това двете религии са абсолютно несъвместими и концепцията на хрисляма би трябвало да се отхвърли и от християните, и от мюсюлманите. Дали това е така?

Тояга и морков
Хрислямът сигурно  щеше  да си остане сам в африканската джунгла, ако едно (не)случайно събитие не го беше извело под „светлината на прожекторите”. През септември 2006 г. папа Бенедикт XVI чете на немски език лекция в университета в Регенсбург. Той цитира предпоследния християнски владетел на Константинопол – Мануил II Палеолог, който в разговор с образован персиец казва: ” Покажете ми какво ново е донесъл Мохамед на света и ще откриете, че това са само неща, които са зли и нечовешки, каквато е и неговата заповед – да бъде проповядвана с меч религията, която той изповядва!”. За всеки нормален човек това е обикновен цитат от средновековен владетел, но не и за мюсюлманите.

Английският превод на тази лекция, за който се предполага, че е манипулиран, светкавично обикаля света и отприщва дива вълна от насилие. Улични протести заливат много страни, обсадени са посолства, подпалени са църкви и домове на християни. Почти веднага група ислямски духовници пишат „Отворено писмо до папа Бенедикт XVI” (1), в което посочват грешките на императора Мануил II Палеолог.

В началото на 2007 г. това писмо е последвано от второ озаглавено “ Общо слово между нас и вас” (2). То е създадено под патронажа на краля на Йордания Абдула, подписано от други 138 ислямски теолози и е адресирано до 27 религиозни водачи на християнския свят. В писмото се предлага на християните да започне диалог върху въпросите за вярата в Бога.

Писмата на ислямските духовници са перфектнa PR акция! Те са чудесен пример за една дипломатическа инициатива, която носи много дивиденти, но само на авторите си! Имат много думи, не казват нищо ново, призовават към диалог и в същото време не отстъпват и милиметър от ислямската позиция!

Дори самото заглавие „Общо слово между нас и вас” е цитат от Корана сура 3:64:

Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно
общо слово между нас и вас -; да не служим на
друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с
нищо, и едни от нас да не приемат други за
господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се,
кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”

От самото начало на писмото се поставя условието „да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!”  Това условие автоматично отхвърля божествеността на Христос и вкарва „диалога” в релсите на исляма!

Отговорите
Някои християнски водачи отговарят на „Общо слово между нас и вас”  с  подобаващо за техния ранг и вяра достойнство! Интересни са отговорите на тогавашния руски патриарх Алексий II (6), арменския архиепископ Йеник Петросян, кипърският архиепископ Хризостомос и антиохийския архиепископ Мор Евстатиус Мата Рохам. Можем само да поздравим тези християнски водачи, които въпреки че са отговорили учтиво, не са отстъпили от Писанията и са останали твърди в своята вяра. За съжаление далеч не всички са постъпили така.

Отстъплението
След размаханата „толерантна” тояга,  на мнозина богослови, морковът на „Общото слово” им се вижда нещо „добро за храна, и приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание…” .
По идея на „Центъра за вяра и култура” към Университета Йейл, е написано „Писмо –отговор на „Общо слово между нас и вас””(3)(4) Мозъчният тръст на Йейл се е постарал добре! Получило се е едно угодническо, колаборационистко, богохулно писмо! Това писмо не само представлява отстъпление от основите на християнството, но то е и престъпление спрямо хилядите избити и избивани в момента християни!

Авторите и тези ,които са подписали писмото, се кланят и молят на чужд бог! Те казват : Преди да „ви стиснем ръката“ в отговор на вашето писмо, ние молим за прощение от Всемилостивия и от Мюсулманската общност по света.

Забележете, те не искат прошка от християнския Бог, а от “Всемилостивия”! Да не се заблуждаваме!  Титлата „Всемилостивият” не съществува в Библията, но пък е ПЪРВОТО от 99-те имена на Аллах.

Дали е случайно?
Под писмото (4) , стоят имената на над 670 пастори, богослови,университетски преподаватели от цял свят. Мирослав Волф, Бил Хайбълс, Йонги Чо, Джон Стот, Робърт Шулер, Лейт Андерсън…

Имена от кориците на книги и учебници, имена от афиши и конференции, имена на телевизионни проповедници и на пастори на мегацъркви…всички те се молят на Аллах! Наистина ли тези теолози и религиозни водачи съзнават, че правят огромно отстъпление от вярата, като се молят на Аллах?

За Мирослав Волф („Exclusion and Embrace”), се знае , че подкрепя хрисляма като богословска система, както и идеята за световна религия, а  Рик Уорън изповядва, рекламира и практикува хрисляма (5). От останалите сигурно има още хора, които съзнателно подкрепят хрисляма, но ме съмнява те да са болшинство! Какво може да накара един богослов, пастор или университетски преподавател да подпише едно такова писмо?

Острата реакция на известни личности като Джон Пайпър и Албърт Молер (Mohler) , обявили се срещу писмото на йейлския център, принуждава някои хора да обяснят по каква причина слагат имената си под един такъв документ. От обясненията на Лейт Андерсън(8) Джон Стакхаус (9), както и официалното изявление на ръководителите на Wheaton College (10), с което последните оттеглят подписите си, стават ясни няколко неща:
- Те приемат писмото на 138-те мюсюлмански духовници за историческо, (почти) революционно събитие
- Приемат своето участие като подкрепа за установяването на световен мир
- За тях писмото на Йейлския център е политически документ, обслужващ политически интереси.

Писмото
Дали написването на „Общо слово между нас и вас” е безпрецедентно историческо събитие и дали ислямските духовници рискуват нещо? Ислямът по начало се счита за религия, основана върху  юдаизма и християнството. Той е върхът на тази религиозна пирамида. Затова в Корана евреите и християните не се смятат за езичници и неверници, а за „Хора на Писанията”.

С тях може да се води диалог върху Свещените книги, но само в посока към исляма! Духовниците, подписали „Общо слово…” , на практика не отстъпват от учението на исляма, нито правят компромис с вярата си! Те правят това, което е правил и Мохамед и неговите последователи - притеглят колебливите към себе си! Освен това тези мъже представляват ислямския духовен елит, те са учители, министри и съдии и няма кой да ги обвини в нещо! С това писмо те не рискуват абсолютно нищо!

Мирът
Макар че световният мир е утопия, принципът  „Религиозен мир – световен мир” може би има своята библейска подкрепа. Според 1Сол 5:3 Господният ден ще дойде, когато хората си мислят, че са в мир и безопасност. В Откровение 13 глава, „Лъжепророкът” ще владее чрез една световна религиозна система, така че всъщност принципът се превръща в „Една религия – световен мир”! Писанията ясно казват, че няма как християните да са част от този „мир” (Мат 10:34, Йоан15:20, 2Тим 3:12), но от нас се иска доколкото е възможно да живеем в мир с околните (Рим12:18).

Политиката
Религиозните общества винаги са представлявали интерес за политиците. В светските държави религията е отделена и правителствата нямат пряк контрол върху вътрешните дела на цели общности, които могат да бъдат сериозен политически фактор. Затова политиците се стараят  или да установят форма на контрол върху тези общества, или да ги спечелят за дадена политическа кауза. Но в Йоан 18:36 и в множество други стихове се казва, че Божието царство не е от този свят и че ние сме само чужденци и пришълци на тази земя, така че няма за какво църквата да участвува в политиката.  В Новия завет няма нито един пасаж, в който да се загатва за някакви политически амбиции на Исус и учениците Му, нито за тяхно желание да участват в управлението. Но виждаме, че враговете на Христос използуваха политическата власт, за да се борят с Него! Писмото на „Центъра за вяра и култура” е политическа поръчка, която е донесла ползи на правителството, но е въвлякла хората , които са го подписали в пагубен компромис с вярата!

България, като част от Европейския съюз, няма как да бъде подмината от тези процеси. Като страна, в която сериозен процент от населението изповядва исляма, тя е изправена пред същото предизвикателство – да установи диалог между християни и мюсюлмани. Това означава, че политическият натиск върху църквите ще се засили. Затова бе създаден Национален съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), за чийто председател беше избран политик!
Как би трябвало да постъпят християнските водачи в една ситуация на политически натиск за религиозен диалог?

Като се възползват от конституционните си права – да отстояват независимостта на църквата от държавата и да не стават слуги на политическата конюнктура.
Словото ни казва в 1 Коринтяни 7:23 : С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

Как са постъпили ръководителите на НА ОБЦ, когато са получили покана да се включат в НСРОБ? Събрали се, обсъдили ситуацията и  отказали поканата. Имали са законово право и са го използували. Диалог трябва да има, но без да се отстъпва от фундамента на Вярата.

Библията ясно ни предупреждава, че в Последното време любовта на мнозинството ще охладнее и ще има отстъпление от Вярата. Съчетанието между религиозен плурализъм, либерално богословие и безкомпромисен ислям, създават подходяща среда за такова отстъпление от християнството. Каква е ползата от лукавите писма на междурелигиозния диалог?

Седем години след „историческото събитие „Общо слово между нас и вас” „резултатът е ясен – всяка година нараства броя на християните,  убити заради вярата си(10)! Всеки ден загиват десетки безименни, незнайни мъченици, които отказват да се отрекат от Спасителя! Разрязвани с триони, разстрелвани или изгаряни живи, но са останали верни!

Затова Словото ги нарича  победители: 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Откровение 12
(1) thinkingfaith.org/articles/ACommonWordLetter.pdf
(2) google.co.uk/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCsQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.acommonword.com%2Flib%2Fdownloads%2FCW-Total-Final-v-12g-Eng-9-10-07.pdf&ei=s2nfUpSVFcXTygO_9oDgDQ&usg=AFQjCNG9xI4_5ja2sR0qp6VZKXTQZ7hEoQ&sig2=JCdSq8SGU9nJIkZATc-AEQ&bvm=bv.59568121,d.Yms&cad=rja
(3) docs.google.com/document/d/1dceweiO75HUrTNYe5J-X6wOZ2Kc_0BixU4gvpBaHBrE/edit#heading=h.xdwvjzkflp1l
(4) faith.yale.edu/common-word/common-word-christian-response
(5) nowtheendbegins.com/blog/?p=1366
(6) patriarchia.ru/db/text/391673.html
(7) acommonword.com/category/site/christian-responses/
(8) acommonword.com/leith-anderson-on-why-he-signed-letter-of-the-300/
(9) johnstackhouse.com/2007/12/20/why-i-signed-the-yale-response-to-a-common-word/
(10) blitz.bg/news/article/243296

ПРЕЗИДЕНТЪТ, ПЪТНИЦИТЕ и БОЖИЕТО ТЪРПЕНИЕ, Джон Пайпър

21 Януари, 2009

Понякога сме толкова изумени, тъй като с нас са се отнесли по-добре отколкото сме заслужавали, че трябва да ликуваме заедно с Бог, Който е над всички – Бог на птичия полет и на издигането на Обама. Когато цар Давид разсъждаваше колко много са Божиите „чудни дела”, той каза: „Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.” (Псалм 40:5) По същия начин се чувствах когато наблюдавах проявите на Божията милост към всички през последните няколко дни.

Помислихте ли си колко невероятна беше катастрофата на полет 1549 на Американските авиолинии в река Хъдзън на 15 януари? Не толкова избавлението, колкото самата катастрофа. Представете си: Еърбъс А 320 излита под определен ъгъл (може би 30 градуса). Той не лети успоредно на земята; и не само това, но лети бързо. Все още не с пълна скорост, но сигурно с четири пъти по-висока от тази на вашата кола, когато се движите по високоскоростна магистрала.

Гъските летят успоредно или почти успоредно на земята. Те не летят като рояк пчели, плътно като в облак. Летят хоризонтално над земята, често във формата на буква V. Поради това, каква е вероятността за хилядна от секундата, движейки с под такъв ъгъл и с такава скорост, самолетът да пресече пътя на гъските и някои от тях да попаднат не само в единия, а едновременно в двата двигателя?

Статистически погледнато, попадението на две ракети с лазерно насочване не би било толкова сполучливо, колкото това на гъските. Ако Бог управлява падането (както и полета) на всяка птичка, както казва Исус (Матей 10:29), тогава катастрофата на полет 1549 е била предварително начертана от Него.

Следва приземяването в река Хъдзън, което също е невероятно. И двата двигателя не работят. Обслужващият персонал на полета разказва, че в самолета било тихо като в библиотека. Той се превръща в 77-тонен безмоторен самолет, пълен с гориво. Капитан Салънбъргър решава да го приземи в реката. Кацането на всяко друго място ще превърне самолета в голяма огнена топка.

Той завива, разминава се на 270 метра с моста Вашингтон и, плъзгайки се, самолетът се приземява съвършено по корем. Няколко градуса наклон напред, назад, вляво или вдясно и щеше да се забие в реката и да се разбие. Вече във водата, персоналът не оставя пътниците да отворят вратата в задната част, защото салонът ще се наводни веднага. Аварийните врати и тези в предната част осигуряват евакуирането на всички и самолетът не потъва още достатъчно дълго, за да могат да се покатерят на него. Лодките се появяват почти мигновено. Капитанът обикаля два пъти по пътеките между редовете, за да се увери, че няма никой вътре и след това напуска самолета. По-късно машината потъва.

Ако Бог е водил толкова точно гъските, то Той също така е направлявал ръцете на капитана. Бог е знаел, че когато свали самолета на земята, ще изпрати и вълнуващо спасение. Тогава защо е направил всичко това? Ако е имал намерение да остави всички живи, защо е допуснал катастрофата?

Защото е искал да даде на нашата нация знак за Своята сила и милост една седмица преди новият президент да встъпи в длъжност. Бог може да свали самолет когато поиска, и то без да бъде несправедлив към никого. Всички освен Христос заслужават да бъдат осъдени. Ние сме го пренебрегвали толкова упорито и последователно, че Той има изключително право да  унищожи всеки от нас, по всяко време и по какъвто иска начин.

Бог обаче е много търпелив.Той се ядосва бавно. Всеки ден сдържа гнева Си. Точно това виждаме в този случай. Катастрофата на полет 1549 отразява правото и силата на Бога да съди. Приземяването на самолета е Божия милост. То е Неговия призив към всички пътници, техните семейства и към тези, които са чули за случилото се, да се покаят, да се обърнат към Сина Му Исус Христос и да получат прошка за греховете си.

Пиша това вечерта след встъпването в длъжност на Барак Обама, първия президент на САЩ от афро-американски произход. Този ден плаках два пъти. Имаше две неща, от чиято значимост бях изумен. След речта на Обама, докато се молех с няколко братя, осъзнах греховността на собственото си расистко обкръжение. Другото беше, когато се опитвах да изразя вълнението си пред един афро-американски брат от това какво ли би трябвало да означава всичко това за него.

Макар че отхвърлям становището на Обама относно аборта, аз съм благодарен от цялото си сърце, че стана възможно афро-американец да бъде президент на САЩ. Значимостта на това е неописуема. То е Божие дело. Тези гъски бяха от Бога. Приземяването на полет 1549 също беше дело на Бога. Това, че Обама стана президент, е Божие дело. „Той сваля царе и поставя царе” (Данаил 2:21).

Аз се моля президентът Обама да има очи, за да вижда. „Чудото в река Хъдзън” и „чудото в Белия Дом” са свързани. Бог е бил милостив към нашата нация. Нашите грехове на расова основа заслужават хиляди пъти по-голямо осъждение. Бог не дължи нищо на Америка. Ние Му дължим всичко. И вместо да ни унищожи, Той ни подари още едно меко кацане. Ние не умряхме на дъното на река Хъдзън.

Дано Барак Обама да види  Божиите милости и да погледне към Този, Чиято кръв донесе вечен живот на тези, които вярват в Него. Знаменията на Бога са навсякъде около нас. Техният смисъл е: Бог е праведен и търпелив Владетел и Исус Христос е велик Спасител. Обърнете се. Обърнете се. Обърнете се, Господин президент и вие, пътници на тази планета.

Преизпълнен с благодарност за всички Божии милости,

Пастор Джон


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

понеделник, 10 март 2014 г.

ДАРЕНИЯ за МЕЛ ГИБСЪН, Тим Чалис

В края на 2003 - началото на 2004 г. ни уверяваха, че филмът на Мел Гибсън "Страстите Христови" ще промени света. Отвсякъде звучаха ярки рекламни лозунги като: "Може би най-благоприятната възможност за евангелизиране през последните 2000 години". Рик Уорън, който стана популярен с книгата си "Целеустремен живот", прогнозира, че излизането на този филм ще предизвика "духовно цунами". И виждайки приближаването на това цунами, той подготви двеседмична серия от проповеди преди излизането на филма, резервира 47 театри за членове на църквата си и техните нехристиянски приятели, покани на прожекция на премиерата редица знаменитости и милиардери, и разработи триседмична учебна програма за малки групи, за продължаване работата с тези, които са гледали филма. По-късно той заяви, че яхвайки това цунами, църквата му е достигнала невероятни резултати: " Повече от 600 обществени личности, непосещаващи църква, са дошли на нашите VIP прожекции, 892 души от приятели на църковните членове са били спасени по време на двуседмичната серия от проповеди . Сформирани са повече от 600 нови малки групи и средния брой на нашите посетители се увеличи с 3000 души".

Трудно е да се оцени екстаза, вълненията и очакванията преди пускането на филма "Страстите Христови ". Спомняте ли си това? Аз го помня.

Тогава, през 2004 г. бях член на Църквата на южните баптисти, която се опита да яхне вълната на "Страстите", копирайки почти всичко, което Рик Уорън направи. Нашите пастири събраха в църквата десетки хиляди долари, закупиха абонаменти, резервираха кина, разпространиха билети, образуваха малки групи, купиха разработената от Уорън учебна програма и очакваха, че градът ще бъде преобразен. Разпределянето на билети беше много лесно: хората с желание вземаха безплатни билети за филма, за който всички говореха. Всички билети бяха раздадени, но доколкото ми е известно, никой, буквално никой, не дойде нито веднъж на групата за по-нататъшно изучаване. Нито един не беше спасен. Нищо не се случи. И цялото това време, усилия и пари бяха загубени напразно.

След като се излъчи филма, Джордж Барн започна проучване на общественото мнение с анкети и стигна до заключението, че най-типични са били резултатите като тези от нашата църква , а не както е описано от Рик Уорън. "Сред най-потресаващите констатации бе видно липсата на пряко евангелизаторско въздействие от филма. По-малко от една десета от един процент от гледалите филма, изповядаха своята вяра или че са приели Исус Христос като техен Спасител в отговор на съдържанието на филма". Или "Страстите Христови" не бяха толкова добра възможност за евангелизиране, или повечето църкви са пропуснали тази възможност.

Десет години по-късно можем спокойно да твърдим, че всичките разговори за "Страстите Христови" като мощен инструмент за евангелизиране, са нереалистично преувеличени. Рекламните лозунги донесоха стотици милиони долари на Мел Гибсън, както и много пари отидоха у търговците и бизнесмените. Но думите, че е "най-благоприятната възможност за евангелизъм от времето на Петдесетница", са направо смущаващи. Същите резултати можеше да бъдат постигнати, ако ние просто бяхме дали волни дарения на Мел Гибсън, без никакъв филм.

И отново, ето пак същото. Има само няколко седмици преди поредната много благоприятна възможност за евангелизиране : филма на Марк Бърнет " Синът на Бога". Филмът се основава на мини-сериала през 2013 г. "Библията", и за него се използва почти същата маркетингова стратегия, както за " Страстите Христови". Едно издателство обяви излизане на пособие библейски кръжоци от Рик Уорън, озаглавено "Синът на Бога: живота на Исус в теб". В прессъобщението се цитира Рик Уорън, когато казва , че " Синът на Бога" - е "най-добрият филм за живота на Исус, който съм виждал през последните години". Там също така се казва: "Филмът е вече хит в заглавията на вестниците благодарение на една рекламна кампания преди официалното излизане на екрана на 28 февруари 2014. Църкви и други организации в цялата страна наемат зали за прожекции за да покажат филма на всички екрани, вечерта преди официалното му пускане“.

Доколкото мога да преценя, две седмици преди излизането на " Синът на Бога" имаше много по-малко ентусиазъм, отколкото преди пускането на "Страстите Христови ". Мисля, че причината за това е добре изразена в поговорката "парен каша духа". Имам усещане за дежа ву за този филм. И все пак виждам, че търговците оказват натиск и някои от църквите се поддават.

Апелирам за повишено внимание и мога да изведа няколко предупреждения от уроците, които сме научили (или би трябвало да сме научили ) от "Страстите Христови":

1. Първото предупреждение е, че "Страстите" са отклонили нашия поглед от Писанията. В това, разбира се, има ирония, защото "Страстите" са въз основа на Писанието (с малко добавено въображение и католическа традиция). Но става дума, че Бог е счел за нужно да ни даде Библията в писмена форма, а не чрез екранизация. Той е решил да ни даде книга, а не филм. Тези, които призоваха църквата да приеме "Страстите" като "възможност, получена веднъж в живота", дадоха различни обещания, а много от тези обещания бяха свързани с новото предаване на информация. Те казаха, че ако предадат една стара истина чрез новите средства, тя веднага ще оживи новото поколение, и ще свърши това, което е било невъзможно да се постигне чрез проповед. Много църкви отклониха погледа си от Писанията, дори и само за няколко седмици като възложиха упованието си на филма.

2. Второто предупреждение е, че "Страстите" ни отвърнаха от нашата мисия. Няма нищо по-важно за църквата от проповядване на Божието Слово. Няма нищо, което да може по-дълбоко, по-проникновено и по-силно да изгражда, от вярното наставление на Библията. Не очаквайте, че Бог ще работи чрез нещо по-мощно от проповядване на Словото Му. В миналото всяко съживление (във всеки случай, всяко истинско съживление
) е започвало и е продължавало чрез проповедта. Ние не трябва да очакваме, че Бог ще направи чрез филм това, което Той е обещал да направи чрез проповед. Твърде много църкви се отклониха от своята мисия, когато видяха възможността, представена чрез "Страстите Христови".

Не съм гледал филма "Синът на Бога". Може би това е един значителен филм, следващ вярно Писанията. Надявам се. Напълно възможно е Бог да реши да използва филма "Синът на Бога", за да призове хора към вярата. Може би, Той ще го използва, за да предизвика интерес към Самия Себи Си. Той е използвал и по-необичайни начини, за да върши волята Си. Пособието учебна програма на Рик Уорън за по-нататъшно библейско изучаване може да е отличен материал, който да доведе хора от екрана към книгата. Може би да излезе нещо добро от това. И все пак, отнесете споменатите по-горе предупреждения за „Страстите Христови" също и към „Синът на Бога": Да не се отклонява погледът ви от Писанията и не оставяйте поставената ни мисия.

Разсъждавайки относно този нов филм, помнете, че ние вече сме преминали през това. Помнете, че има много хора, чийто стремеж е просто много да печелят чрез този филм. Помнете, че Бог обещава да благослови проповядването на Словото Му, а не показването на това Слово на екран. Не очаквайте, че филмът ще извърши това, което трябва да направи Словото.


Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru




Превод: Татяна Иванова


неделя, 9 март 2014 г.

ВЯРАТА НА АВРААМ, Алексей Прокопенко

И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда." Бит.15:6

Вярата на Авраам - е един ярък пример за спасителна вяра. Въз основа на книгата Битие и боговдъхновеното тълкувание на Павел в Послание към Римляните можем да заключим, че вярата на Авраам се характеризира със следните особености:

1) На първо място, Авраам не само повярва в Бога, но и повярва на Бога. Както прочетохме, Аврам повярва в Господа. Това означава, че той повярва в Божието обещание и Неговите думи. Днес мнозина казват с готовност, че вярват в съществуването на Висш Разум , или във Вселенски съдия, но вярват ли много от тях, какво казва този Разум и Съдия в Своето Слово, Библията? Именно в това се състои основната разлика между спасителна вяра от човешки имитации.

2) На второ място, за да повярва на Божието обещание, Авраам трябваше да знае някои от атрибутите на Бога и да вярва в тях. Той трябваше да знае, че Бог има власт над природата и е в състояние да възстанови замъртвелите му телесни функции. Във връзка с това, апостол Павел в съответствие с текста, цитиран по-горе, написа, че Авраам повярва в Бога, "Който съживява мъртвите " (Римл. 4:17). На други места в книгата Битие , Бог казва на Авраам, че " го е направил баща на много народи" (Битие 17:05 ; . . Сравни Римл. 4:17а) , така че Авраам трябваше да вярва, че Божиите обещания са неизменни. Бог може да каже за това, което още не е извършено , като за вече станало: " Ти си вече баща на много народи , въпреки че още не ти се е родил синът на обещанието!" В тази връзка Павел казва , че Авраам повярва в Бог " извикващ несъществуващото към действително съществуване " (Римляни 04:17 б ) .

3) Трето, вярата на Авраам беше по-силна, отколкото надеждата. Той не само се надяваше, че Бог може да му помогне. Той твърдо вярваше, че Бог ще изпълни Своето слово! Той вярваше, дори когато, от човешка гледна точка надеждата трябваше да е умряла. Затова Апостолът пише: " без да има причина за надежда, повярва..." (Римляни 4:18 ) .
Много хора се надяват, че ще минат на Божият съд някак си благополучно. Такава вяра в благополучния изход на смъртната им участ е като в детската приказка "Aтякш йога и смъртта". В сюжета на приказката, след смъртта на главния герой на специални везни се претеглили неговите добри и зли дела. Лошите дела били много, а добрите – малко, колкото топка памук. Въпреки това, стрелките на уравнение стояли на едно ниво. И той се учудил: " Защо така?" След което забелязал: " , Въпреки, че добрите дела са малки на външен вид, се оказва, че е важно да са стойностни". Тази история изразява надеждата на невярващият, въпреки че той е престъпник пред Бога и дори не може да се похвали с голям брой добри дела, но все пак по някакъв начин му се отдава да избегне ада. Може би неговите малки и незначителни добри дела, ще бъдат много ценни за Бог! Но такава сляпа и като цяло, нечестива надежда, има у толкова много хора. А много малко наистина вярват в Божиите обещания. Истинската вяра е тази, която е много над нормалните очаквания.

4) На четвърто място, докато Авраам е можел да изпитва съмнения, колебания и падения, вярата му обаче никога не е изчезнала. Той "повярва на Бога" на 85 години (Битие, глава 15) И продължи да вярва и на 100 години (Битие, глава 21). Затова Павел казва: " Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, (Римл. 4:19-20)

За разлика от това, у много хора вярата изчезва като пара, когато са изправени пред трудности или дори светски грижи . За такива хора Христос бе казал: „Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен,
временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Лук. 8:13-14; курсив на автора)5) Пето, Авраам беше толкова силен във вярата си , че той беше в състояние да въздаде слава на Бога, когато обещанието още не бе изпълнено. Защото той беше абсолютно сигурен, че Бог ще изпълни всичките си обещания. Във връзка с това, Павел пише: "обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Римляни 4:20-21 ) .
Възможно е ап. Павел да е имал предвид случаите, когато Авраам направи жертвеници, и принасяше на тях благодарствени жертви. Авраам започна да прави това, когато пристигна в Обетованата земя , много преди раждането на Исаак ( виж 12:7-8; 13:04, 18).
Това са признаците на спасителната вяра. Този вид вяра Бог зачете на Авраам като правда ... и Той му го
вмени за правда ( Бит.15:06).

"Аврам повярва в Господа , и Той му го вмени за правда" (Битие 15:06 )

Тук стана оправданието на Аврам. Защото едва сега Аврам бе оправдан от Бога и ние имаме всички основания да вярваме, че само в този момент той наистина повярва на Божието обещание, защото истинската вяра винаги е придружено от обосновка. Ако Аврам по-рано се е съмнявал в Божиите думи и е вярвал, че неговият наследник ще бъде осиновеният от него слуга (вж. Битие 15:02) , то сега той от цяло сърце повярва в невъзможното: Бог ще приведе наследник из чреслата му, т.е. от него самия.
Думата " праведност " ( Евр.
צְדָקָֽה ) се отнася до областта на правосъдието, когато съдията обявява дадено лице за право (тоест, без наказание ) или виновния ( т.е. подлежащ на наказание). Аврам бе обявен за праведен, свободен от наказание.

Важно е да се отбележи, че Бог не така просто
призна Аврам за праведен, това е така да се каже, след като се съгласяват с факта, че той е достатъчно верен, добър и мил към Господа. Не, Бог именно му "вмени" праведност. Думата "вмени " ( Евр. חָשַׁב ) означава " брои ", " мисля ", " назначен ". Бог започна да счита Аврам за праведник, че е свободен от осъждане и вина. Същата дума се намира в други подобни случаи в контекста на Битие. Например, Рахил и Лия говорят за баща си Лаван : " ... Не счете ли ни той като чужденки? " ( Бит.31:15). В действителност, те не са били чужди на Лаван , но той ги счита за такова. Също така за Тамар , казва, че " ...като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си " ( Бит. 38:15 ) . В действителност , Тамар не е била блудница, но Юда я счел за такава. По същия начин, когато за Аврам е казано, че Бог " му го вмени за правда ", това означава, че Авраам не е праведен , но Бог го брои, счита за такъв.

Какво точно е било зачетено на Аврам вместо за праведност? Вяра!
Аврам повярва на Господа , и Той му го вмени за праведност ( Бит. 15:06 ) . Чрез вяра в Божието обещание Яхве оправда Аврам, т.е. го обяви за невинен и за свободен без осъждане и без наказание. Какво предполага подобно оправдание? Това предполага , че у самият Аврам нямаше ( достатъчно) праведност, но имаше вяра. И Бог му зачете вярата за правда. Същото потвърждава и бого- вдъхновеният тълкувател - апостол Павел, говорейки за това събитие в Посланието до римляните: " Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Рим. 4:3-5).
Вменяване на правдата в тези стихове е паралелно с оправданието на нечестивия. По този начин, оправданието - това е, когато Бог взема нечестивия човек и започва да го счита за праведен чрез вярата му в Божиите обещания. Разбира се, това не изключва възможността по-нататъшно посвещение на бивш нечестив. Имайте предвид, че в 1 Коринтяни 6:11 се говори за нечестието на вярващите в минало време : " И такива
бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог". Освен това, основанието за оправдание не е чрез собствената правда на човека, но изключително чрез Божията благодат, която се приема и усвоява чрез вяра.
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru


Превод: Татяна Иванова