ПРИНОСЪТ НА МЕТОДИСТИТЕ И ПОГРАНИЧНОТО СЪЖИВЛЕНИЕ -
ФРАНК ВИОЛА, ("ЕЗИЧЕСКО ХРИСТИЯНСТВО")
Методистите от осемнадесети век придават на протестантския ред на богослужение емоционално измерение. Хората били приканвани да пеят силно, енергично и пламенно. По този начин методистите стават предшественици на петдесятниците.Подобно на пуританите, методистите също придават пикантност на пасторската молитва преди проповедта в неделя сутрин. Молитвата на методистките свещеници била дълга и универсална по своя обхват. Тя погълнала всички други молитви като покривала едновременно изповедта, ходатайството и хвалението. Но, което е по-важно, тя винаги се произнасяла на езика на кралица Елизабет (староанглийски). 96
Дори днес, в двадесет и първи век, староанглийският език е все още доста жив в пасторските молитви. 97 Много съвременни пастори все още се молят на този старовременен език, въпреки, че той е обявен за мъртъв диалект от преди повече от четири столетия. Защо? Заради силата на традицията.
Методистите популяризират и вечерното неделно богослужение. Откритието на газа за осветление позволява на Джон Уесли (1703-1791) да направи известно това нововъведение. 98 Днес много петдесятни църкви имат вечерна неделна служба, въпреки обикновено слабото присъствие.
Осемнадесети и деветнадесети век донасят ново предизвикателство за американския протестантизъм. Това е силният натиск за признаване на авторитета на все по-популярните служби на американското погранично съживление. Тези служби имат огромно влияние върху реда на богослужение на множество църкви. Дори днес, промените, които те инжектират в кръвоносната система на американското протестантство са очевидни. 99
На първо място, служителите на пограничното съживление променят целта на проповядване. Те проповядват изключително с една цел: да спечелят изгубените души. В техния ум, божия план не включва нищо друго, освен спасение. 100 Спасението според тях е Божията върховна цел за църквата и за живота изцяло. Това наблягане на спасението произлиза от новаторското проповядване на Джордж Уайтфийлд (1714-770). 101
Уайтфийлд е първият съвременен евангелист, който проповядва на тълпите на открито. 102 Той е и първият, който измества ударението в проповядване от Божия план за църквата към Божия план за индивида. Популярният възглед, че „Бог те обича и има чудесен план за твоя живот” става известен след Уайтфийлд. 103
На второ място, музиката на пограничното съживление въздейства върху душата и се стреми да предизвика емоционален отклик на посланието за спасение. 104 Всички големи проповедници на съживлението са имали някой музикант в екипа си за тази цел. 105 Поклонението започва да се разглежда като предимно индивидуално, субективно и емоционално. 106 Тази промяна в ударението се подема и от методистите и започва да прониква в много други протестантски субкултури. Главната цел на църквата се измества от корпоративното (общо) преживяване и изразяване на Господ Исус Христос към личното спасение на отделния човек. Правейки това, църквата тотално изгубва разбирането си за факта, че докато Христовото изкупление е от съществена важност за връщането на човечеството към Бога и възстановяването на взаимоотношенията си с Него, то не е Неговата единствена цел. Бог има вечна цел, която се простира отвъд спасението. Тя е да разшири вечното Си общение със Своя Син и да го направи видимо на планетата земя. Теологията на съживлението не обсъжда Божията вечна цел и почти не набляга върху църквата. 107
Хоровата музика на методистите е специално създадена да размекне закоравелите сърцата на грешниците. Текстът на песните е отражение на индивидуалното преживяване на спасението и представлява лично свидетелство. 108 Чарлз Уесли (1707-1788) се смята за първия, който пише приканващи към покаяние химни. 109
Пасторите, които подготвят неделните си проповеди изключително с цел спечелване на изгубени души и до ден днешен са отражение на съживленското влияние. 110 Точно това влияние е дълбоко проникнало в повечето телевизионни и радио-евангелизационни програми. Много протестантски църкви (не само петдесятните и харизматичните) започват своите служби с песни, които да подготвят хората за емоционално насочените проповеди, които следват. Малко хора обаче знаят, че тази традиция води началото си от служителите на пограничното съживление преди малко повече от един век.
На трето място, методистите и пограничните съживленци раждат идеята за така наречения „призив за покаяние от амвона”. Тази практика започва от методистите през седемнадесети век. 111 Практиката за приканването на хора, които се нуждаят от молитва, да станат на крака и да излязат напред пред амвона, ни е завещано от методисткия евангелист Лоренцо Доу. 112
По-късно, през 1807 г. в Англия, методистите създават така наречената „скамейка на скърбящите”. 113 Обезпокоените грешници вече имат специално място, където да скърбят за своите грехове когато бъдат поканени да пристъпят напред по пътеката от дървени стърготини. Този метод достига Съединените Щати няколко години по-късно и е наречен от Чарлз Фини (1792-1875) „скамейката на безпокойството”. 114
„Скамейката на безпокойството” е разположена най-отпред, където стоят проповедниците, върху издигната платформа. 115 Там биват призовани едновременно грешниците и нуждаещите се светии, за да получат молитви от църковния служител. 116
Методът на Фини бил да покани онези, които желаят спасение, да се изправят на крака и да пристъпят напред. Фини, до такава степен популяризира този свой метод, че „след 1835г. той е задължителен елемент от съвременното съживление”. 117
С течение на времето Фини изоставя „скамейката на безпокойството” и просто кани грешниците да излязат напред по пътеката и да коленичат пред платформата, за да приемат Христос. 118 Освен, че прави популярен призивът за спасение, Фини измисля практиката да се моли за отделния човек поименно, като мобилизира групи от служители, които посещават домовете на хората. С това той измества рутинните църковни служби със специални такива, които се провеждат всяка делнична вечер.
С времето „скамейката на безпокойството” в събранията на открито е заменена с „олтара” в църковната сграда. Някогашната „пътека от дървени стърготини” е изместена от пътеката между редовете в църквата. Така се ражда известният „призив за покаяние”. 119 Но, може би най-трайният елемент, който Фини несъзнателно завещава на съвременното християнство, се нарича прагматизъм. Прагматизмът е философия, която учи, че ако нещо работи, то трябва да бъде прието, независимо от етичните съображения. Фини вярва, че в Новия Завет няма предписана рецепта за формата на богослужението. 120
Той учи хората, че единствената цел на проповядването е да спасява грешниците. Всяко средство, което подпомага достигането на тази цел, е приемливо. 121 Под влиянието на Фини, съживлението от осемнадесети век се превръща в наука и е пренесено в основните църковни течения. 122
Съвременното християнство все още отразява тази идеология. Прагматизмът е недуховен, не само защото оставя на второ място етичните съображения, но преди всичко, защото разчита на техники, а не на Бога, за да произведе желания ефект. Истинската духовност се познава по това, че човек осъзнава, че по отношение на духовните неща, ние смъртните, сме изцяло и напълно зависими от Господа. Припомнете си Господните думи, че „ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите” (Псалом 127:1) и „без Мен, нищо не можете да сторите” (Йоан 15:5). За съжаление, прагматизмът („щом работи, да го направим”), който не е библейски принцип или нещо духовно, управлява в дейността на много съвременни църкви. (Много църкви, които „търсят душевно преживяване”, са се усъвършенствали в стъпките на Фини.) Прагматизмът е вреден, защото учи, че „крайната цел оправдава средствата”. Ако крайната цел се счита за „свята”, тогава всяко „средство” е оправдано.
Философията на прагматизма отваря врата за човешка манипулация и за пълното упование на човек, а не на Бога. Забележете, че съществува огромна разлика между това силно мотивираният човек да работи за Бога със своята собствена сила и мъдрост и това сам Бог да работи чрез човеците. 123 Поради своето далеч-простиращо се влияние, Чарлз Фини е обявен за „най-влиятелният служител на Съживлението в цялата американска история”. 124 Фини вярва, че методите на съживление, които работят в неговите събрания могат да бъдат пренесени в протестантските църкви и да донесат съживление и там.
Тази идея бива разпространена и заложена в протестантското мислене чрез книгата му от 1835г. Лекции върху Съживлението. За съвременния протестантски ум, всяка доктрина трябва да бъде здраво сверена с Писанието преди да бъде приета. Но когато се касае за църковна практика, всичко е приемливо дотолкова, доколкото тя печели последователи.
По този начин, американското погранично съживление превръща църквата в място за проповядване. То принизява преживяването на еклесията до евангелизационна мисия. 125 То възобновява съживленските методи на Фини и създава амвонни личности като доминираща атракция в църквата. Освен това, то прави от църквата индивидуалистично (лично) дело, вместо корпоративно (общо) такова.
С други думи казано, целта на пограничното съживление е да доведе отделния грешник до индивидуално (лично) решение за индивидуална (лична) вяра. 126 В резултат на това, целта на ранната църква - взаимното назидаване и функциониране на всеки член, за да бъде общо изявен Исус Христос пред началствата и властите – бе напълно изгубена. 127 По някаква ирония, Джон Уесли, служител на ранното съживление, е разбирал опасностите от движението за съживление. Той пише: ”Християнството в основата си е социална религия... и превръщането ѝ в лична религия на отделния човек, в действителност ще я разруши.” 128 С изобретяването на шаблонното дуплициране от Албърт Блейк Дик през 1884 година, редът на богослужението започва да се печати и разпространява. 129 Така се ражда известният „неделно сутрешен бюлетин”.130
---------------------------------------------------------------------------
96 Пак там, 153, 164.
97 Пак там, 183. „Пасторалната молитва преди проповедта“ е подробно описана в Westminster Directory of Worship.
98 Horton Davies, Worship and Theology in England: 1690–1850 (Princeton: Princeton University Press, 1961), 108. Вечерните молитвени служби са били чести в католическата църква от ІV век. И неделните вечерни (вечерни служби) са били неизменна част от катедралата и енорийския литургичен живот в продължение на много векове. Все пак, методистите са известни с привеждането в протестантската вяра на неделните вечерни богослужения.
99 Уайт, Протестантското богослужение, 91, 171; Iain H.Murray, Revival and Revivalism: The Making and Marring of American Evangelicalism (Carlisle, PA: Banner of Truth Trust, 1994).
100 Американското съживление ражда „мисионерското дружество“ в края на ХVІІІ век.. В него бяха включени Баптисткото мисионерско дружество (1792), Лондонското мисионерско дружество (1795), Общото методистко мисионерско дружество (1796), и Църковното мисионерско дружество (1799). Tan, Lost Heritage, 195.
101 Уайтфийлд е наречен “Бащата на американското съживление.” Основното послание на Уайтфийлд е било“новорождението“ на отделния християнин. С това той е ръководил Първото Велико съживление в Нова Англия, което достигнало своя връх в началото на 1740 г. В продължение на 45 дни Уайтфийлд изнася 175 проповеди. Превъзходен оратор, неговия глас може да бъде чут от 30,000 човека в едно събрание. Цели 50,000 можеха да дойдат и да го чуят да говори. Забележително, казано е, че гласът на Уайтфийлд може да бъде чут на разстояние от една миля, без усилвател. И неговите ораторски способности са били толкова големи, че би могъл да накара публиката да плаче с произношението си. Положително, на Уайтфийлд е заслугата за възстановяване практиката на пътуващия служител. Той също споделя заслугата си с пуританите за възстановяване на импровизираната молитва и проповед (Yngve Brilioth, A Brief History of Preaching (Philadelphia: Fortress Press, 1965), 165. Вижте също Християнска история History 12, no. 2 (1993), която е посветена на Джордж Уайтфийлд; “Великото Пробуждане,”Християнска история 9, no. 4 (1990): 46; Дж. Д. Дъглас, Кой кой е в Християнската История (Carol Stream, IL: Tyndale House, 1992), 716–717; Terry, Evangelism, 100, 110, 124–125.
102 Mark A. Noll, “Father of Modern Evangelicals?” Interview in Christian History 12, no. 2 (1993): 44; “The Second Vatican Council, ”Christian History 9, no. 4 (1990): 47. Голямото пробуждане, водено от Уайтфийлд отличава американският протестантизъм с индивидуалистично-съживителен характер, от който той никога не се възстановява.
104 Сен, Християнската литургия, 562–565; Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитекура, 8, 19
105 Фини използва Томас Хастингс. Муди изполва Ира Санки. Били Греъм продължава традицията, използвайки Клиф Бароус и Джордж Бевърли Ший (Сен, Християнската Литургия, 600). Музиката беше изключително средство за постигане целите на съживлението. Джордж Уайтфийлд и Джон Уесли са първите, които използват музиката, за да предизвикат осъждение и готовност за слушане на евангелието. (Terry,Evangelism, 110).
106 Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитекура, 11.
100 Американското съживление ражда „мисионерското дружество“ в края на ХVІІІ век.. В него бяха включени Баптисткото мисионерско дружество (1792), Лондонското мисионерско дружество (1795), Общото методистко мисионерско дружество (1796), и Църковното мисионерско дружество (1799). Tan, Lost Heritage, 195.
101 Уайтфийлд е наречен “Бащата на американското съживление.” Основното послание на Уайтфийлд е било“новорождението“ на отделния християнин. С това той е ръководил Първото Велико съживление в Нова Англия, което достигнало своя връх в началото на 1740 г. В продължение на 45 дни Уайтфийлд изнася 175 проповеди. Превъзходен оратор, неговия глас може да бъде чут от 30,000 човека в едно събрание. Цели 50,000 можеха да дойдат и да го чуят да говори. Забележително, казано е, че гласът на Уайтфийлд може да бъде чут на разстояние от една миля, без усилвател. И неговите ораторски способности са били толкова големи, че би могъл да накара публиката да плаче с произношението си. Положително, на Уайтфийлд е заслугата за възстановяване практиката на пътуващия служител. Той също споделя заслугата си с пуританите за възстановяване на импровизираната молитва и проповед (Yngve Brilioth, A Brief History of Preaching (Philadelphia: Fortress Press, 1965), 165. Вижте също Християнска история History 12, no. 2 (1993), която е посветена на Джордж Уайтфийлд; “Великото Пробуждане,”Християнска история 9, no. 4 (1990): 46; Дж. Д. Дъглас, Кой кой е в Християнската История (Carol Stream, IL: Tyndale House, 1992), 716–717; Terry, Evangelism, 100, 110, 124–125.
102 Mark A. Noll, “Father of Modern Evangelicals?” Interview in Christian History 12, no. 2 (1993): 44; “The Second Vatican Council, ”Christian History 9, no. 4 (1990): 47. Голямото пробуждане, водено от Уайтфийлд отличава американският протестантизъм с индивидуалистично-съживителен характер, от който той никога не се възстановява.
104 Сен, Християнската литургия, 562–565; Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитекура, 8, 19
105 Фини използва Томас Хастингс. Муди изполва Ира Санки. Били Греъм продължава традицията, използвайки Клиф Бароус и Джордж Бевърли Ший (Сен, Християнската Литургия, 600). Музиката беше изключително средство за постигане целите на съживлението. Джордж Уайтфийлд и Джон Уесли са първите, които използват музиката, за да предизвикат осъждение и готовност за слушане на евангелието. (Terry,Evangelism, 110).
106 Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитекура, 11.
107 За пълна дискусия върху Божията вечна цел, вижте Viola, God’s Ultimate Passion (Gainesville, FL: Present Testimony Ministry, 2006).
108 Уайт, Протестантското богослужение, 164–165, 184–185.
108 Уайт, Протестантското богослужение, 164–165, 184–185.
109 R. Alan Streett, The Effective Invitation (Old Tappan, NJ: Fleming H. Revell Co., 1984), 190. Чарлз Уесли е написал над 6,000 химна.Чарлз е първият писател на химни, който въвежда в събранието стила на пеене, който изразява чувствата и мислите на отделния християнин.
110 Баптистите са най-известни за това, че са направили спечелването на изгубените, целта на неделната сутрешна служба. Призивът по време Съживлението за вземане на „лично решение“ за Христос едновременно отразява и апелира за културната идеология на американския индивидуализъм, точно както „новите критерии“ по времето на Чарлз Фини отразяват и апелират към американски прагматизъм. (Terry, Evangelism, 170–171).
111 Murray, Revival and Revivalism, 185–190.
112 Streett, Effective Invitation, 94–95. Преподобният Джеймс Тейлър е сред първите призовали нуждаещите се за молитва да излязат в предната част на неговата църква през 1785 година в Тенеси. Първото регистрирано използване на олтара във връзка с публична покана се е случило през 1799 в методисткото палатково събрание в Кентъки. Вижте също Уайт, Протестантското богослужение, 174.
110 Баптистите са най-известни за това, че са направили спечелването на изгубените, целта на неделната сутрешна служба. Призивът по време Съживлението за вземане на „лично решение“ за Христос едновременно отразява и апелира за културната идеология на американския индивидуализъм, точно както „новите критерии“ по времето на Чарлз Фини отразяват и апелират към американски прагматизъм. (Terry, Evangelism, 170–171).
111 Murray, Revival and Revivalism, 185–190.
112 Streett, Effective Invitation, 94–95. Преподобният Джеймс Тейлър е сред първите призовали нуждаещите се за молитва да излязат в предната част на неговата църква през 1785 година в Тенеси. Първото регистрирано използване на олтара във връзка с публична покана се е случило през 1799 в методисткото палатково събрание в Кентъки. Вижте също Уайт, Протестантското богослужение, 174.
113 Фини беше новатор в бизнеса за печелене на души и започването на съживления. Използвайки така наречените „нови мерки“, той твърди, че в Новия Завет не са съществували нормативни форми на поклонение. Но каквото е било успешно във воденето на грешници към Христос, е одобрено. (Сен, Християнската литургия, 564; Уайт, Протестантското богослужение, 176–177) .
114 Streett, Effective Invitation, 95. Фини започва да използва този метод изключително следвайки своя любим евангелизацоинен поход през 1830 Рочестър, Ню Йорк. Първата исторически употреба на израза „ скамейката на безпокойството“ (“anxious seat” ), която може да се проследи, идва от Чарлз Уесли:” О, блажено място на обезпокоените“. За критика на „ скамейката на безпокойството“, вижте J. W. Nevin’s The Anxious Bench (Chambersburg, PA: German Reformed Church, 1843).
115 Уайт, Протестантското богослужение, 181; James E. Johnson, “Charles Grandison Finney: Father of American Revivalism,”Christian History 7, no. 4 (1988): 7; “Glossary of Terms,” Christian History 7, no. 4 (1988): 19.
116 “The Return of the Spirit: The Second Great Awakening,” Christian History 8, no. 3 (1989): 30; Johnson, “Charles Grandison Finney,” 7; Сен, Християнската литургия, 566.
117 Murray, Revival and Revivalism, 226, 241–243, 277.
118 Streett, Effective Invitation, 96.
119 Burgess and McGee, Dictionary of Pentecostals, 904. За по-нататъшно изучаване, вижте Gordon L. Hall’s The Sawdust Trail: The Story of American Evangelism (Philadelphia: Macrae Smith Company, 1964). „ Пътеката на дървените стърготини“ по-късно се отъждествява с „покритата с прах пътека“ на евангелизаторската палатка. Употребата на израза „да поемеш по пътеката на дървените стърготини“ беше популяризирана от служението на Били Съндей (1862–1935). Вижте Terry, Evangelism, 161.
120 Уайт, Протестантското богослужение, 177.
121 Pastor’s Notes: A Companion Publication to Glimpses 4, no. 2 (Worcester, PA: Christian History Institute, 1992), 6.
122 Уайт, Протестантското богослужение и Църковната архитектура, 7.
123 Двете книги, които обясняват тази разлика добре саУочмън Ний: Нормалният християнски живот (Carol Stream, IL: Tyndale House, 1977) и Освобождаването на Духа (Indianapolis: Sure Foundation, 1965). За по-нататъшна дискусия върху нехристиянския характер на прагматизма, вижте Ronald Rolheiser’s The Shattered Lantern: Rediscovering God’s Presence in Everyday Life (London: Hodder & Stoughton, 1994), 31–35.
124 Уайт, Протестантското богослужение, 176; Pastor’s Notes 4, no. 2: 6. Йън Мъри посочва, че палатковите събрания при методистите са били предшественик на систематичните евангелски похвати на Фини. (Revival and Revivalism, 184–185).
125 Правилното схващане е, че целта на проповядването не е спасението на души. Това е раждането на църквата. Както един учен се изразява за това: “Обръщането може само да бъде средството; целта е разширяването на видимата църква.“ KarlMuller, ed.,Dictionary of Mission: Theology, History, Perspectives (Maryknoll, NY: Orbis Books, 1997), 431. Ученият D. J. Tidball повтаря същата мисъл, казвайки, “Основният интерес на Павел не е бил в обръщането на индивиди, но във формирането на християнски общности.” Dictionary of Paul and His Letters (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1993), 885. Пограничните обновители нямат никаква концепция за еклесията.
126 Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитектура, 121–124.
127 Вижте 1 Коринтяни 12–14; Ефесяни 1–3.
128 Джон Уесли, “Проповедта на планината IV,” Sermons on Several Occasions (London: Epworth Press, 1956), 237.
129 Пак там, 132. Вижте http://www.officemuseum.com/copy_machines.htm за детайли относно изобретението на Дик – шаблоните на циклостила.
130 Ferguson, Early Christians Speak, 84. Писмените литургии за първи път се появяват през ІV век. Но те се на били пуснати във формата на бюлетина до ХІХ век.
Източник: Франк Виола, Езическо християнство?: Изследване на корените на нашите християнски практики
Превод: Галина Христова
114 Streett, Effective Invitation, 95. Фини започва да използва този метод изключително следвайки своя любим евангелизацоинен поход през 1830 Рочестър, Ню Йорк. Първата исторически употреба на израза „ скамейката на безпокойството“ (“anxious seat” ), която може да се проследи, идва от Чарлз Уесли:” О, блажено място на обезпокоените“. За критика на „ скамейката на безпокойството“, вижте J. W. Nevin’s The Anxious Bench (Chambersburg, PA: German Reformed Church, 1843).
115 Уайт, Протестантското богослужение, 181; James E. Johnson, “Charles Grandison Finney: Father of American Revivalism,”Christian History 7, no. 4 (1988): 7; “Glossary of Terms,” Christian History 7, no. 4 (1988): 19.
116 “The Return of the Spirit: The Second Great Awakening,” Christian History 8, no. 3 (1989): 30; Johnson, “Charles Grandison Finney,” 7; Сен, Християнската литургия, 566.
117 Murray, Revival and Revivalism, 226, 241–243, 277.
118 Streett, Effective Invitation, 96.
119 Burgess and McGee, Dictionary of Pentecostals, 904. За по-нататъшно изучаване, вижте Gordon L. Hall’s The Sawdust Trail: The Story of American Evangelism (Philadelphia: Macrae Smith Company, 1964). „ Пътеката на дървените стърготини“ по-късно се отъждествява с „покритата с прах пътека“ на евангелизаторската палатка. Употребата на израза „да поемеш по пътеката на дървените стърготини“ беше популяризирана от служението на Били Съндей (1862–1935). Вижте Terry, Evangelism, 161.
120 Уайт, Протестантското богослужение, 177.
121 Pastor’s Notes: A Companion Publication to Glimpses 4, no. 2 (Worcester, PA: Christian History Institute, 1992), 6.
122 Уайт, Протестантското богослужение и Църковната архитектура, 7.
123 Двете книги, които обясняват тази разлика добре саУочмън Ний: Нормалният християнски живот (Carol Stream, IL: Tyndale House, 1977) и Освобождаването на Духа (Indianapolis: Sure Foundation, 1965). За по-нататъшна дискусия върху нехристиянския характер на прагматизма, вижте Ronald Rolheiser’s The Shattered Lantern: Rediscovering God’s Presence in Everyday Life (London: Hodder & Stoughton, 1994), 31–35.
124 Уайт, Протестантското богослужение, 176; Pastor’s Notes 4, no. 2: 6. Йън Мъри посочва, че палатковите събрания при методистите са били предшественик на систематичните евангелски похвати на Фини. (Revival and Revivalism, 184–185).
125 Правилното схващане е, че целта на проповядването не е спасението на души. Това е раждането на църквата. Както един учен се изразява за това: “Обръщането може само да бъде средството; целта е разширяването на видимата църква.“ KarlMuller, ed.,Dictionary of Mission: Theology, History, Perspectives (Maryknoll, NY: Orbis Books, 1997), 431. Ученият D. J. Tidball повтаря същата мисъл, казвайки, “Основният интерес на Павел не е бил в обръщането на индивиди, но във формирането на християнски общности.” Dictionary of Paul and His Letters (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1993), 885. Пограничните обновители нямат никаква концепция за еклесията.
126 Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитектура, 121–124.
127 Вижте 1 Коринтяни 12–14; Ефесяни 1–3.
128 Джон Уесли, “Проповедта на планината IV,” Sermons on Several Occasions (London: Epworth Press, 1956), 237.
129 Пак там, 132. Вижте http://www.officemuseum.com/copy_machines.htm за детайли относно изобретението на Дик – шаблоните на циклостила.
130 Ferguson, Early Christians Speak, 84. Писмените литургии за първи път се появяват през ІV век. Но те се на били пуснати във формата на бюлетина до ХІХ век.
