КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?, Дж. У. Робинс

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?
 Дж. У. Робинс, 1988

Има повече от две хиляди организации през 1988г - времето на написването на тази статия, претендиращи да са християнски. Но тези организации, да не говорим за отделните хора, които ги съставят, се различават твърде много.

Например, в историята на Църквата както Римо-католическата църква, така и пуританите са твърдяли, че са християни. И все пак някой ще отрече за римокатолицизма с почитането на светиите; с поклонението си към Мария; с използването на изображения, броеници и разпятия; със свещеническата сложна йерархия; със сложните, ритуални ослепителни одежди - че е различна религия от иконоборческото пуританство? Тогава, коя от тях е християнска?

Днес контрастът е еднакво забележим, ако не толкова очевиден както през седемнадесети век. Има малки групи хора, които все още изповядват вярата на протестантските реформатори и на пуританите. Те вярват, че само Библията е Божието Слово и че следователно тя е абсолютно непогрешима; че Исус Христос е истинска Личност в човешката история подобно на Джордж Вашингтон или Ейбрахам Линкълн; че Той е Бог, Който се въплоти, роден от девицата Мария; че бе разпнат за греховете на Своя народ, възкръснал на третия ден от мъртвите, възнесъл се на небето, откъдето ще се върне, за да съди живите и мъртвите. Те вярват, че Христос умря за да спаси Своите хора, само и единствено тях, и че понеже Той  е Всемогъщ действително ги е спасил от греха и от ада. Те вярват, че грешниците получават правото да стоят пред Бога само въз основа на вменената им праведност на Христос, а не въз основа на извършеното от тях самите, не поради това, което Бог е направил в техния живот, както и не по причина на някакъв религиозен опит, който те са могли да имат, но единствено поради, което Христос извърши на земята преди две хиляди години.

В контраст с тези няколко наследници на протестантската реформация,  има не само 800 –милиона членове на римско-католическа църква, но и големи протестантски деноминации, които отхвърлиха Реформацията с нейните кънтящи твърдения „Само Писанието“ като източник на Истина, „Само чрез вяра“ като инструмент на оправданието пред Бога, „ Само по благодат“, а не по човешки заслуги като причина за спасението на човека и „Само Христос“ като Извършител на това спасение. Има и групи като църквата на мормоните, която претендира за християнство; „Църква на Обединението“, която твърди, че е християнска, „Християнска наука“ и т.н. безкрай. В двайсети век съществуват хиляди различни групи, които твърдят, че са християнски. Какво тогава, в цялата тази обърканост, е християнство?

Объркването, което поразява религиозния свят не се ограничава само до смисъла на думата християнин. Самото Евангелие, с което всички, наричащи себе си християни трябва да се съгласят, поради различните човешки мнения е станало толкова объркано, че думата Евангелие е почти безмислено. Древната Вавилонска кула е заменена с радио и телевизионни кули, докато десетки религиозни лидери всеки ден преподават своите версии на евангелие по ефира.

Пат Робъртсън, както и много други религиозни лидери в Америка, се наричат "евангелисти". Думата има своите корени в гръцкия Нов Завет, където Евангелието се нарича euaggelion, т.е. "Добра новина". По време на протестантската реформация през шестнадесети век думата "Евангелие" се прилага към реформаторите; защото те вярвали и проповядвали Благовестието, Евангелието, че Христос придоби спасение за Своя народ, че хората не трябва и не могат да получат спасение чрез собствените си дела и преживявания, и че това благовестие – това Евангелие се намира само в Библията. Думата "евангелски" първоначално е означавала две неща: (1) че Библията, а не църковните водачи, нито свещенослужителите, нито човешкият опит е единственият източник на истината; и (2) че грешникът е получил правото да застане пред Бога само чрез правдата на Христос, която му се вменява чрез вяра в Личността и Делото на Христос. Тези идеи са изразени в двата лозунга: sola Scriptura, "Само Писанието" и sola fide, "Само чрез вяра".

Днес обаче има голямо объркване относно какво е Евангелие и какво означава "евангелски", както и объркване за това, кой е християнин. Поради това объркване, мнозина, които се наричат евангелски християни, всъщност не вярват в Евангелието. Може би за да се разреши това объркване, най-добре би било като се изброят основните популярни религиозни идеи, които не са Евангелието.

Лъжеевангелие или какво не е Евангелието

Евангелието не е "Трябва да се родиш отново".

Евангелието не е "Трябва да се изпълниш със Святия Дух".

Евангелието не е "Трябва да се кръстиш със Светия Дух."

Евангелието не е: "Трябва да говориш на езици."

Евангелието не е: "Ти си способен да вършиш чудеса".

Евангелието не е: "Пусни Исус в сърцето си."

Евангелието не е: "Трябва да имаш лични взаимоотношения (или опит или "среща") с Христос."

Евангелието не е: "Покай се".

Евангелието не е: "Очаквай чудо".

Евангелието не е: "Позволи на Исус да седне на престола в твоето сърце."

Евангелието не е: "Исус ни даде пример, за да Го следваме към небето".

Евангелието не е: "Довери се на Исус".

Евангелието не е: "Остави всичко и го предостави на Бога".

Евангелието не е: "Приближи се към Бога".

Евангелието не е: "Христос умря за всички хора без изключение и Той желае спасението на всички хора без изключение".

Евангелието не е: "Вземи решение в полза на Христос".

Евангелието не е: "Християните трябва да сме царе на земята".

Евангелието не е: "Направи Исус Господ на твоя живот."

Евангелието не е: "Исус ще дойде отново".

Всички тези послания и вероятно още много, които не съм чувал и не съм мислил, се проповядват от американските амвони и телевизионни студия като Евангелие. Няколко от тях са заповеди взети от Писанието. Но нито едно от тях не е Евангелието. Не всичко в Библията е Евангелието. Евангелието е Добра новина.

Евангелието е добра новина от определен вид. То не е добра новина, какво очаква християните на небето. Не е добра новина за това, което Бог може да направи, за да промени живота ти. То не е добра новина за успеха, просперитета, здравето, парите и мощния живот, на които Бог сякаш иска да се насладите. Мнозина, като например Пат Робъртсън , объркват Евангелието с истории за това, което Бог е направил или може да направи в нечий живот. Ще загубите напразно времето си, гледайки книгите и бюлетините на Пат Робъртсън, в търсене на Евангелието на Исус Христос. Вместо това ще намерите многобройни "лични свидетелства" за чудеса, говорене на езици и други невероятни и вълнуващи религиозни преживявания. Нито едно от тези неща не е Евангелието.

Робъртсън и харизматиците правят същата грешка, която направиха седемдесетте ученика, както съобщава Лука в глава 10. Нека повторя историята:

" След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.“

„И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“

„А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (Лук. 10:1, 17-20).

.

За разлика от много религиозни хора, които фалшиво твърдят, че могат да извършват божествени чудеса, там имаше седемдесет мъже, които наистина можеха да извършват божествени чудеса. Бог вършеше чудесни неща в живота им. Те имаха власт дори над демоните. Но Исус изрично им каза: "Не се радвайте за това." Христос им даде директна и ясна заповед да не се радват на собствения си духовен опит - опит, който някои днес биха нарекли "евангелието в сила" и "пълното евангелие". Вниманието на учениците било приковано към преживения от тях опит, а не към това, което Бог е направил от вечността и какво щеше да извърши Христос на кръста.Те се радвали на субективните си преживявания. Но Христос им казва да се радват в нещо, което те никога не са изпитвали, нещо, което Бог е направил изцяло извън тях, дори преди да са родени. Той им каза да се радват в учението за избора - че техните имена са записани на небето. Изборът  е непроменим: имената им са записани. Но мнозина, ако не всички, от тези, които днес пропагандират изцелението и чудесата, всъщност отричат ​​учението за избора. Те вярват, че човекът е освободен от Божия контрол. По тази причина те нямат на какво друго да се радват, освен на собствените си преживявания.

Повечето книги, статии, истории, телевизионни програми и проповеди, които се наричат ​​"евангелски", се състоят от малко повече истории за чудесните неща, които Бог прави в живота на тази филмова звезда или в живота на онзи  футболист, и какво може да направи в живота ти... Във всички тези истории няма дори и намек за Евангелието. Невъзможно е да се преувеличи сериозността на това наблюдение. Практически всичко, което се проповядва от амвоните и телевизионните студия на Америка днес, както в консервативните, така и в либералните църкви, не е Евангелието, а изкусен фалшификат, с който биват измамени милиони църковни посетители и членове, както и телевизионни зрители.

Евангелието на Исус Христос

За разлика от почти пълната зависимост на Робъртсън от субективното му религиозно преживяване, апостол Павел ни казва какво е Евангелието в 1 Коринтяни 15 глава:

„Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,  чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.“ 

„Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; и че бе погребан; и че биде възкресен на третия ден според Писанията;“ (1Кор. 15:1-4).

Това е Евангелието и това Евангелие се проповядва днес в много малко от така наречените християнски църкви. Вестта, че Христос дойде да живее свят живот и умря за нашите грехове според Писанията, бе погребан и възкресен на третия ден според Писанията.

Поради съвременното религиозно объркване има няколко аспекта на Евангелието на Павел, които изискват изясняване. Първо, Евангелието описва историческото събитие, а не легенда или мит. То не е онова, което Петър нарече "хитроизмислени басни". Когато Павел споменава за Исус Христос, той има предвид истинската историческа Личност, както Джордж Вашингтон или Юлий Цезар. Той не говори за "Христос на преживяванията", когото си представяме. Днес се говори за много  различни "христоси" и "богове". Думите "Исус", "Христос" и "Бог" са станали почти безмислени през двайсети век, както видяхме дотук, и ако човек не каже кой точно "Христос" има предвид, никой, включително самият той, не може да знае. Но апостол Павел прави това. Неговият Христос  е историческа Личност, а не глас или видение, нито сън.

Второ, Евангелието се отнася за миналото, не за настоящето или за бъдещето. То е една завършена история. Евангелието не описва никакво настоящо или бъдещо действие, което Бог или човек би могъл да предприеме. Евангелието е новина за действията, които Бог в Христа извърши преди 2000 години, за да спаси Своя народ, действия, които бяха извършени изцяло извън нашия опит. Точно както всички хора са осъдени от греха на Адам, който беше извършен изцяло извън нас, така и всички избрани от Бога хора са спасени чрез подчинението на Христос до смърт, което е напълно извън техния опит. Точно както Евангелието е история, а не легенда; и както Евангелието говори за миналото, а не за настоящето и за бъдещето, така Евангелието е относно нещо, което Бог е направил, а не нещо, което ние трябва да направим или можем да направим. Христос е Авторът и Завършителят на нашето спасение. Ние не завършваме това, което Той е започнал, понеже Христос каза: „Свърши се!“.

Трето, Евангелието се отнася до това, което Христос извърши за Своя народ: Христос умря "за греховете ни", не за греховете на всички в света, а за греховете на Своя народ. Например, Той не умря за греховете на Юда, понеже Юда отиде в ада. Ако Христос е умрял за греховете на Юда, защо Юда е изпратен в ада? Дали заради неверието му и неспособността му да "пусне Исус в сърцето си"? Но неверието и неспособността да „приеме“  Христос, разбира се, са грехове, а Христос, според това лъжливо, но популярно Евангелие, умря за всичките грехове на Юда. Така че въпросът остава без отговор: Ако Христос умря за всички хора, защо някои хора са наказани в ада?

Писанието учи, че Христос не е умрял за всички хора без изключение. Той дойде на земята, за да спаси някои от хората, които Библията нарича "Негови люде", "Негови овце", "Негови приятели", "Негова църква" и Той всъщност придоби за тях вечно спасение. Той не дойде да предложи спасение на всички хора с надеждата, че някои ще приемат предложението Му. Той дойде за да спаси Своите люде и Той го направи.

Евангелието е обективно и историческо послание. То не се отнася изобщо до нашия опит. То не се отнася за нашите, а за Божиите дела. То не се отнася за нашите предполагаеми чудеса, а за Христовата смърт и възкресение. Регенерацията, понякога наричана новорождение, освещението, вярата и Второто пришествие, са последици от това, което Христос извърши преди 2000 години в Юдея. Те не трябва да се бъркат със самото Евангелие, както последиците не трябва да се бъркат с причините.

Цялата Божия воля

Но в Павловото кратко описание на Евангелието се съдържа много повече, отколкото може да се види при повърхностно четене. Дори това, което споменахме досега е напълно различно от онова, което минава за Евангелие в тази епоха на вероотстъпничество и упадък. Но има и още. Павел използва думата "според Писанията" два пъти в това кратко изложение на Евангелието. Цялото му обобщено изложение на Евангелието в 1 Кор. 15:1-4 отнема само двадесет и седем думи в новия превод на Кинг Джеймс (и по-малко на гръцки), като осем от тези думи са "според Писанията ... според Писанията". Фразата очевидно е много важна. Защо Павел я повтаря? Какво означава това?

Евангелието, според Павел, е вградено в нещо много по-голямо: то е вградено в цялото Писание. Писанието не само е единственият надежден източник на информация за живота, смъртта, погребението и възкресението на Христос, но също, самите Писания истинно обясняват тези събития. Евангелието не е само, че Христос умря; апостол Павел също умря. Евангелието не е, че бе погребан; Авраам също бе погребан. Евангелието не е, че Христос възкръсна, -Лазар също възкръсна. Но Евангелието е, че Христос умря за нашите грехове според Писанията. И че възкръсна на третия ден според Писанията. Евангелието е в съгласие с Писанията и се обяснява с Писанията - всичките шестдесет и шест книги. Когато Христос обясни възкресението Си на учениците, Той направи това, като им обясни Писанията:

"И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания... И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?... Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.“  (Лук.24:27, 31,32, 45).

Като подчертава фразата "според Писанията", Павел набляга на факта, че Евангелието е част от системата на истината, дадена ни в Библията. Всички части на тази система съвпадат. Всички изявления в Библията са логично съвместими един с друг. Например, раждането на Христос, Неговия живот, смъртта и възкресението Му са точното изпълнение на пророчествата, които са били дадени векове преди Неговото идване. Точното посочване на града, в който ще се роди било предсказано стотици години преди раждането Му; фактът, че раждането Му ще бъде необичайно, тъй като майка Му ще бъде девица, е предсказано  също векове преди раждането му; предсказана е и Неговата смърт сред нечестивите и погребението Му сред богатите; а и Самият Христос многократно предсказа Своето възкресение. Специфичните твърдения, с които Павел нарича Евангелието в 1 Коринтяни 15, не са самостоятелни. Те предполагат съществуването на други истини, както и са последици от много други. Избирането от Бог Отец на онези, които трябва да бъдат спасени, понасяне на наказанието за греховете им от Исус Христос на Голгота и дарът на вярата на избраните от Бог-Святи Дух хора са част от системата на истината, представена в Писанието. Това са трите големи аспекта на изкуплението: избор, изкупление и вяра. И Евангелието, доктрината за изкуплението, е централната тема. Невъзможно е да се защити Евангелието или дори да се проповядва Евангелието, без да се защитава и обяснява системата на истината, от която то е част.

Основните факти на Евангелието, които Павел подчертава в 1 Коринтяни 15, показват, че онези, които искат да отделят Евангелието от системата на истината, представена в Библията, не могат да го направят. Евангелието, макар и отделна част от библейската система, все пак е част от системата. Тази система е напълно изразена в Писанията. Твърденията, които Павел нарича Евангелие, са твърдения на Писанията. Тъй като Евангелието е част от библейската система на истината, не е възможно да се защитава Евангелието, без да се защитава цялата система. Изключителният акцент на "основите" на вярата, а не върху "цялата Божия воля", израз, който самата Библия използва, е безполезен. Шест или осем несвързани истини, макар и да са важни доктрини за християнството, не са цялото християнство и не могат да бъдат защитавани ефективно. Фундаментализмът не представлява сериозна заплаха за светските философии, защото е логично несистематичен и несвързан, просто сянка на здравото християнство, което намираме в Библията.

Апостол Павел подчертава значението на Писанията, но този акцент върху Писанията не е уникален за Павел. Обяснявайки и защитавайки християнството, Христос винаги се е обръщал към Писанията и никога не се е опирал на Собствения Си опит. По време на изкушението в пустинята Христос цитира Писанията в отговор на всяко изкушение на дявола: "Писано е", "Писано е", "Писано е". Това, което прави тези позовавания още по-значими, е контекста, в който те се случват. Христос току-що бе кръстен в река Йордан от Йоан Кръстител и Той чу глас от Небето, Който казваше: "Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Светият Дух бе слязъл върху Него в образа на гълъб. Говорим за религиозни преживявания! Никой друг, преди или оттогава насам, не е имал такова удивително преживяване. Но Христос не каза на Сатана, какво се е случило с Него, за гласа от Небето и за видимото спускане на Светия Дух. Но защо не каза? Защо Христос пренебрегна всичко това, а цитира онова, което мнозина днес ще наричат ​​"мъртвата буква" на Библията? Защо Христос отговори на дявола, цитирайки Писанията, вместо да говори за Своите скорошни и уникални духовни преживявания? Защото Писанията са обективното писмено слово на Бога. Библията, а не нашият опит, е абсолютният Авторитет. Ако Христос не се позова на Своя опит и това беше много по-голямо преживяване, за което всеки обикновен човек би могъл някога да се надява да има, няма абсолютно никакво оправдание за привличането ни към нашите нещастни и вероятно измамни преживявания.

Всъщност, дяволът искаше Христос да се обърне към личния Си опит: той – искаше Христос да извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да направи "скок на вяра" от върха на храма, предполагайки, че Бог Отец ще извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да Му се поклони, да избяга от адските страдания на кръста и по този начин да придобие господство над всички царства на света; Христос отново отказа.

Дяволът използва същата тази тактика –обръщане към личния опит и в Едемската градина, когато съблазни Ева: той й обеща, че тя ще стане богоподобна, когато яде от забранения плод. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание". Разчитайки на своя опит и опитвайки се да придобие още по-прекрасно преживяване, Ева изостави Божието Слово. Тайната на непоколебимата съпротива на Христос към изкушението на дявола беше именно фактът, че Той не предпочете Собственото Си преживяване пред Божието Слово.

Апостол Петър подчертава важността на писаното Божие слово във второто си послание. Той достига до изказването си за свидетелството за истинността на християнската вяра като споменава Писанието. Ето какво пише той:

" Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.  Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.“

„И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“(2 Петрово 1: 16-19)

В няколко стиха по-горе Петър е написал,  "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".

Обърнете внимание на думата "всичко". По-късно, в същата тази глава Петър отново казва, че Писанието е единственият начин да придобием това знание: Писанието, най-сигурното пророческо слово, е светлината, която грее на тъмно място - не на ярко осветено място, нито на слабо осветено място, а на тъмно място. Няма друг източник за това знание, включително за познаване на Евангелието, от Писанията. Библията утвърждава монопола си върху истината. Харизматиците, както и всички други култове и лъжерелигии, отричат ​​този монопол. Те омаловажават мястото на Библията и основават своята религия на личния си опит.

Евангелието обаче не е история за нашия личен опит, нито  набор от команди, на които трябва да се подчиняваме. Евангелието е Добрата новина за това, което Христос извърши за Своя народ преди 2000 години. Не става дума за новорождението ни, нито за Второто пришествие, нито за действията на Святия Дух в нашите сърца. Евангелието е твърдение за историческите събития, които се случиха изцяло извън нас. То със сигурност има последици и изводи за нас днес, но тези последици са резултат от Евангелието и затова не трябва да се смесват със самото Евангелие. Фаталната грешка на средновекието беше да обърка Божието дело за нас с Божието дело в нас и така да изкриви Евангелието. Същата заблуда днес е широко разпространена сред т.нар. евангелисти, които не разграничават това, което Христос направи за нас и това, което Святият Дух може да направи в нас. Ние бързо се връщаме отново в средновековието, защото светлината и яснотата на Евангелието са изгубени.

Източник: http://www.refspb.ru/-1988
Превод: Татяна Иванова

ТЕОЛОГИЯ на СЪТВОРЕНИЕТО, Джон МакАртър

Теология на Сътворението

Джон МакАртър

Думата Сътворение е богословско, а не научно понятие. Единственият източник, от който черпим информация за сътворението е теологията. Всяко едно изследване на сътворението трябва да става в рамките на теологията, защото Сътворение е Дума, чийто произход е у Бог.

По-рано, теологията била наричана царица на науките, тъй като в окончателното разглеждане на истината, теологията е доминираща над всички останали науки. Библейската теология е Божието откровение в Писанията, превъзхождаща всички други източници на информация и знания. И затова векове наред Сътворението е богословско понятие, а не понятие принадлежащо на науката. Когато Дарвин се появява,  отстранявайки темата на „сътворението“ от богословието, той се опитал да я вмести в сферата на човешките знания. И това определено е въздействало неблагоприятно за човечеството.
Но ако желаем да разберем сътворението, произхода, ако желаем да разберем как се е зародила вселената и всичко, което е в нея, трябва да търсим отговорите в теологията, а не в науката. А източник на теологията е Божието Слово, чрез което говори сам Бог. Библията не е теория, тя е реалност. Библията е истина, независимо за какво разказва.  И както нито един човек не е присъствал при творението, а само Бог, то тогава само Той, като единствен Очевидец може да ни разкаже (чрез Словото Си) за всичко това.

Без значение дали Библията говори за сътворението, или за произхода, тя говори винаги вярно, говори за фактите. Още в началото на Писанието, в 1 и 2 глава на Битие се дава точно описание на произхода на вселената, земята и всичко, което е на земята. Писанието започва с едно много ясно, безпогрешно твърдение. Битие 1:1  „В начало Бог създаде небето и земята.“ Напълно  недвусмислено твърдение, а не объркано твърдение. Наистина, четящият не се нуждае от каквото и да е обяснение.
До преди Дарвин то не е притеснявало никого. „В начало Бог създаде небето и земята.“ , след което първата глава на Битие продължава да ни разказва, че за шест дни, по двадесет и четири часа всеки, Бог е сътворил всичко, което съществува. Това е толкова просто и ясно, и толкова безпогрешно, че дори и малките деца могат да разберат първата глава на Битие.

При все простотата на първото твърдение: „В начало Бог създаде небето и земята.“,  в същото време  е показана и дълбочината на простия разказ. От начало, Бог е сътворил небето и земята, това е разбираемо дори за дете. Но в тези обикновени, ясни и безпогрешни думи е скрита огромна, огромна и съкровена информация.

Хърбърт Спенсър, умрял през 1903г. е нехристиянски учен, заслужил много награди в науката. Най-великото постижение на Хърбърт Спенсър било откритието му за категориите на познанието. Следва да се отбележи какво той е установил: всичко съществуващо в този свят се вмества във всяка една от пет възможни категории. Това е било провъзгласено като едно грандиозно постижение за каталогизиране на реалността. Спенсъровото откритие, одобрено от научната общност е било дефинирано така: „Всичко съществуващо се вмества в една от петте категории: време, сила, действие, пространство, материя“.

Битие 1:1: „В начало Бог създаде небето и земята.“ „В начало“- това е време, „Бог“- това е сила, „създаде“-това е действие, „небе“-това е пространство, „земя“-това е материя. Тоест, всичко, което Хърбърт Спенсър открил в 1903г, както и до тогава, е било в първия стих на Писанието. Библията казва, че Бог е сътворил всичко, и привеждайки тези думи, виждаме, че Библията ни посочва всичко, което е съществувало в тези 5 категории. Бог е създавал от нищото, без предшестващ материал, и е творил шест дни.

Ясно се говори за това в първата глава на книга Битие, след което ни се дава по-обстоен преглед на сътворението, повтаряйки неговите съставни части с подробностите във втора глава. Още в самото начало на Библията, всеки от нас е подложен на тест. Не можете да прочетете първите библейски стихове, или първия библейски стих от първата глава на Библията, първите две библейски глави, без да се изправите пред изпитание. А изпитанието е следното: “Вярвате ли на Писанието?... Вярвате ли на Писанието?“ В това е изпитанието. Никой не може да премине началните библейски стихове без да се сблъска с теста, проверяващ вярва ли или не, че Библията е най-авторитетно Слово Божие. Доверявате ли се на Писанието? Първата глава на Битие е първият ви тест.

Сега, бих искал да ви представя три думи да разсъждаваме върху тях, и да се опитаме да открием тези думи  като своего рода категории, в които можем да вместим нашите разсъждения, за да ги разберем  по-ясно.

Първата дума- ДОВЕРИЕ...доверие...доверие...доверие, преданост. Или вярвате каквото Библията казва, или не. Това е теста. Можете да приемете какво казва Битие или да го отхвърлите. Но не можете да го измените - просто нямате тази привилегия. Всъщност, ако вие добавите каквото и да е към Писанието, или отнемете от него, ще ви се добавят язвите, за които е писано в Него. Не ви е нужно да редактирате Бога. В Писанието няма нещо недостатъчно, като това се отнася и за първа глава на Битие. Също така, няма нещо, което да трябва да се добави. Имате два варианта - или да приемете, или да отхвърлите.

Вероятно си казвате: „ А какво казва науката? За да разсъждаваме честно не трябва ли да приложим науката към написаното в Битие? Не трябва ли да използваме обширните научни знания натрупани в съвременния свят, за да разгледаме текста в Битие и да можем правилно да го разберем?“

При сътворението не е имало наблюдатели, и не е възможно то да бъде повторено. То не може да се види. То просто е неповторимо.  Не се е случило според монотонни, предвидими, явни, повторяеми, постоянни, природни закони.  Нищо от  сътворението не се е случило по подобен начин. Точно обратното! Сътворението е било серии от свръхестествени, мигновени, необясними чудеса... свръхестествени. Ето защо в книгата Битие никъде не се споменава за еволюция, няма даже и намек за това. В сътворението не съществуват естествени процеси. Всички те са свръхестествени. Еволюцията не е била начин, или един от начините, чрез които Бог е творил. Всичко е било свръхестествено и удивително. Съществува само един запис за сътворението, Битие 1 и 2 глава. Можете да вярвате на това, което е, или да го отхвърлите.

Може би отново ще кажете: „Я почакай малко, нима не се изменят живите съществa?“- „Да“.- Растенията не се ли изменят? Животните не се ли развиват и не настъпват ли изменения в групата според вида им, липсва ли прогрес в растежа?“-„Да, това е истина, но няма абсолютно никакво отношение към сътворението... никакво“. Можем да наблюдаваме как действа сътвореното материално същество. Можем да разпознаем как функционира материалното творение. Но мониторинга на действията и функционирането на творенията не ни дава... чуйте това!... не ни дава никаква информация за тяхното създаване, абсолютно никаква. Не ни говори нищо относно как е започнало всичко съществуването си в Началото.

Нека да го илюстрирам с един пример. Да предположим, че живеете в Ерусалим, по времето, когато Исус е възкресил Лазар и срещате Лазар.
“Здравейте, г-н Лазар, радвам се да се запознаем“. Вие чувствате неговата ръка и – „Ах, Вие не бяхте ли мъртъв? А сега сте жив?“- Да. „А, мога ли да прекарам известно време с Вас? Бих желал да ви наблюдавам, да ви изучавам?“- Разбира се. И вие започвате да следвате г-н Лазар. Наблюдавате как ходи, как говори. Наблюдавате, как се почесва по главата, как яде и т.н. Така извършвате вашето наблюдение, като записвате всичко, което той прави. Дори до края на дните му може да наблюдавате ежедневния живот на Лазар, но това няма да ви информира никак относно: КАК Лазар е възкръснал от мъртвите. Защото неговото възкресение въобще не е свързано с ежедневните естествени процеси, а е било едно свръхестествено чудо.

Абсолютно съм изумен колко много хора, наричащи се християни, ръководещи големи и ефективни християнски служения, нямат никакво виждане по текстовете от 1 и 2 глава на Битие.  Те считат за трудно дори да ги вярват, когато ги попитам: „ От коя глава започвате да вярвате? Кога всъщност се присъединявате към нас? В Битие 3 глава ? Приемате ли я? Или вероятно в 4-та?“

И така, всичко, което остава на читателя е, способността да повярва... Доверие, искрено доверие към Словото на Твореца. Това е всичко, което имаме. Някой ще каже: „Е, нима Бог не е могъл да се възползва от еволюцията? Нима не е способен?“ Това, обаче е неподходящ въпрос. Може ли жабата да лети? Това е неуместно. И отговорът е – не. Бог не може да използва еволюция, защото Той не Си противоречи. Бог е решил да твори чудотворно, чрез този единствен възможен начин, затова именно така е и осъществено, като е създал всичко за шест дни. Или е истина, или не. Ако е истина, то и Писанието е истина. Ако не, то и Писанието не е истинно. И така, както виждате още от самото начало на Библията се срещате със сериозно изпитание.

В 38 глава от книгата на Йов, аз обичам тази глава, Господ  опитва да постави Йов в мястото на сътворението.
„Господ отговори на Йов от бурята...“ за да му напомни за неговите глупави идеи и също толкова абсурдни идеи на неговите приятели, като  му каза:
„Кой е този, който помрачава Моя съвет с неразумните си думи?“ Това са съветници, които само засенчват истината. “Опаши сега кръста си като мъж: Аз ще те попитам,...-Бог говори със сарказъм,... -И ще те попитам; и ти ми изявявай?  4 Где беше ти, когато основах земята?“
Това искам да го кажа на всеки еволюционист – Наистина ли се готвиш да ми кажеш, как всичко това се е случило? Тогава Бог има да ви каже нещо:

„4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:    

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?          

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,           

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост? 

8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла, 

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,    

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?     

12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото -  на мен ми харесва сарказма.

И показал на зората мястото й,  

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците       

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
„ Прониквал ли си до изворите на морето?
 –стих 16-  Или ходил ли си да изследваш бездната?       

Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта? Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.          

 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,          

Стих 22 - Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката“. 
И Бог продължава по подобен начин.
„Откъде излиза леда? Откъде се появява мълнията? Откъде идва грохота на мълнията? Откъде произлизат ледниците?“

Стих 30:  Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.  Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?      

 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?       

 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята? Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води? Изпращаш ли светкавици“          

Всъщност  това така смирява... смирява.

 „ Улавят ли лов за лъвицата? - стих 39 -Или насищат ли охотата на лъвовите малки?“ 

След което продължава нататък. Същото нещо виждаме и в глава 39. В крайна сметка Йов разбира същността и осъзнава, че това е нелепо.

В 40 глава в 3 стих: „ Тогава Иов отговори Господу, казвайки:    

Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.“       

-Съобразителен е.

Освен това, погледнете на послание на Евреи, 11 глава, стих3: Вярата, ето това е, вярност, вяра, доверие,-„С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово.“  Това трябва да бъде прието с вяра. Не сме присъствали там. Никой не е бил там. Това се приема с вяра.“Тъй щото“... това е много важно, стих 3,...“видимото не стана от видими неща.“
С други думи, Бог създаде всичко, което сега виждаме, от невидимото. Т.е. може да се каже, Той създаде всичко от нищото, ex nihilo. Евреи 11:3 и Битие ни казват едно и  също нещо, че Бог е сътворил всичко съществуващо във Вселената от нищото, от несъществуващ от преди материал, с което елиминира еволюцията.

Искрените нехристияни, които признават невъзможността и липсата на еволюция в днешния свят, правилно казват, че еволюцията не е обяснение на съвременната реалност, и поради това тя не може да бъде обяснение на предишни събития. Сега няма еволюция. Тъй като сега тя липсва, затова и преди не е съществувала. Радвам се за това.  Радостен съм за тази истина в научния свят. Обаче признавайки това, те не приемат написаното в книгата Битие, защото ако приемеш книгата Битие за истина, то трябва да приемеш за истина цялата Библия, а Бога на Библията като истински и жив Бог, и тогава трябва да Го приемат не само като Творец, но и като Законодател и Съдия. Затова им се иска да намерят друга алтернатива покрай Твореца-Бога от Писанието. Затова се развива един нов вид наука, наречена ID, или Теория на Интелигентния Дизайн, където хората признават, че зад великата реалност на Вселената има велик Разум, от когото започва  Началото  и книгата Битие дава точно описание на творенията. При все това, те не желаят да признаят, че това е Библейския Бог.
Защо го правят? Защо постъпват така? Позволете ми да цитирам част от книгата си. И знаете ли, че когато става това, означава, че има проблеми. Ето цитат от книгата ми “Битка за Началото“: „Теорията за еволюцията е била изобретена, за да елиминира Бог от книга Битие, т.е. да се забрави за Законодателя и да се избегне Неговият вечен закон. Еволюционната теория е последното средство, изобретено от падналото човечество, за да скрие както вроденото ни знание, така и  библейското свидетелство, че ако Бог съществува, то ние сме отговорни пред Него.“

И така, считам, че Писанието - това е тест за вярата ни в произхода.  Писанието-това е тест. И това е много сериозно, стигаме до сериозна битка по този въпрос.  Дори Павел  го е приемал, когато е писал на Тимотей в 1 Тим. 6:20-21: „О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание, на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата.“

Павел пише във 2 Коринт. 10 глава от 3до 5 стихове, именно за тази  идеология като претенция, възставаща против Божието познание. И така, първата дума за разглеждане на теологията на Сътворението, бе  –лоялност, доверие в Писанието. Въпроса за Произхода е основен. Това е началната точка на цялата реалност,открита ни в Библията. Това е първата ви възможност да повярвате в Библията, или да я отхвърлите. Но разберете, че отношението ви към 1 и 2 глави на Битие дава насока на вашето отношение към цялото Писание.

До президента на една организация, било изпратено писмо с молба да се обясни позицията на организацията относно произхода на Вселената. Ето писменният отговор: „Нашето служение не взема под внимание такива второстепенни въпроси. Ние полагаме усилия, за да обединим хората въз основа на исторически важните доктрини на правословното/ ортодоксалното християнство. Сътворението е една от второстепенните доктрини, и ние вярваме, че то попада в категорията на маловажните, каквито са духовните дарби, безусловното спасение, грабването и т.н.“

Значи, изведнъж се появява организация, която сама си решава кои доктрини са вторични. Това е невероятно. Няма да се задълбочаваме във второстепенни въпроси. Но не съществува по-първостепенен въпрос от този, защото това е първият въпрос, с който се сблъскваме, когато отваряме Библията и прелистим листа със съдържанието. Иска ми се да ви предложа някой лесен тест, за която  и да е християнска организация, която ви кани  да участвате в нея, или да я поддържате по някакъв начин. Бих ви предложил да зададете един въпрос на така наречената християнска организация, особено християнския колеж, християнската семинария,  в която мислите да постъпите, или да препоръчате на вашите приятели, вашите деца, или църквата, която мислите да посещавате. И ето първият въпрос, който трябва да им зададете. Следващият път, когато ви помолят за пари за служението им, напишето го писмено и им го пратете: „Вярвате ли в буквалното тълкувание 1 и 2 глава на книга Битие?“ Попитайте ги за това.

В така наречената Коалиция на Християнските Колежи/бел.прев.-отнася се за САЩ/ влизат 106 христиански колежи. Пет от тях биха отговорили с “Да“, а сто и един биха отговорили с „Не“. Но какво би означавало 1 и 2 глава на Битие, ако то не означава това, което е написано и  разбираемо за дете? Как да разберем какво означава? Откъде можем да се доверим за всичко, което казва Библията?     

Отговорът на въпроса: „Какво е вашето мнение за Битие 1 и 2 гл“? ще разкрие отношението на всяка една организация или служение към Писанието. И ако те вярват, че Писанието е непогрешимо, авторитетно и завършено, ще имате правилният отговор. Ако получите грешен отговор, означава, че имат погрешен възглед за Писанието. Ако отхвърлят Битие 1 и 2 глава, можете да ги запитате друг въпрос, който поставих малко  по в началото: „По точно от кое място започвате да вярвате на Библията?“  Някои ще кажат: „ Не, не, почакайте малко, ние вярваме, че Адам буквално е съществувал. Реално  -  буквален Адам и буквална Ева в средата на много милиарди години еволюция.“  Но, това води до сериозни и спонтанни промени на вашите принципи на тълкуване, когато изведнъж в 27 стих на 1 глава и в 7 стих на 2 глава, внезапно  срещнем  чудното и мигновено сътворение на човека всред еволюционния процес. В самия текст, няма нищо, което би ви позволило  така да тълкувате. Ако всичко останало е символично, ако всичко останало е своего рода мит, или пък поезия, ако всичко останало е вид обширна алегория, защо тогава изменяте всички свои принципи на тълкуване и казвате, че сътворението на Адам е било мигновено чудо посред еволюционния процес? Тези произволни начини на тълкуване показват липса на доверие към Писанието.

И така, първият въпрос- беше доверието. Позволете да ви дам втората дума, втората малка категория- простота... простота. Това, за което говори повествованието на Битие, при честно разглеждане е просто, очевидно, ясно, разбираемо, несложно, безпогрешно и еднозначно. Писанието е това, което е, и дори едно дете може да разбере неговата простота.

Или Йоан 1 глава: „1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.  2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“  Сложно ли е за разбиране? Няма нищо, което Той да не е сътворил.
Или Послание към Колосяните 1 гл, 16 стих: „понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;“
Второзаконие 4:32  говори за деня, в който Бог е сътворил човека на земята. Писанието е ясно. Погледнете 104 Псалом:

„1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,            2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;      3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг. „Това е описание на Сътворението. „Издигнаха се планините,- 8 стих- снишаваха се долините.“

10 стих разказва, че Бог е изпратил извори в долините, които да текат между планините, за да напоят всички полски зверове. 14 стих: „Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,..“ 18 стих: „Високите планини са на дивите кози“ и т. н. И т. н. 19 стих: „Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва“, 24 стих: „Колко са многочислени Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките;“.

Не е ли ясно? Не е ли  точно това? Към края на книгата Псалми, 148 Псалм:

„Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.

2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.   

3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.           

4 Хвалете Го, вие висши небеса, И води, които сте над небесата.      

5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха; 

6 И утвърди ги от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.    

7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,           

8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,           

9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,       

10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,      

11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,   

12 Юноши и девици, Старци и младежи, -           

13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.          

14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя“

Цялото творение прославя Твореца. И отново - простотата на Библейското свидетелство. Това съвсем не е трудно.
Исая 40:28: „28 Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.“ Ефес.3:9: „у Бога, създателя на всичко,“, Колосяни 1:16 „всичко чрез Него бе създадено“.

Отворете книгата Откровение, Откровение 3 глава, 14 стих: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал“. Йоан 1 глава: „Всичко това чрез Него стана“.

Ние като църква на Исус Христос не трябва никога да забравяме, че Христос, Комуто се покланяме, е Творец, Който е сътворил всичко. „и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“

В 4 глава, четем за небето и виждаме покланящите се небесни множества. Стих 11: „ Достоен си ти Господи, да приемеш слава и чест, и сила: защото ти си сътворил всичко и всичко по Твоята воля съществува и е сътворено“. На небето се въздава вечна хвала на Бога заради делата в Неговото творение, за Неговите дела в Творението.

В кн. Откровение, 10 глава: „ И Ангелът-... 5 стих: „когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, 6 и се закле в живеещия до вечни векове...“
Това е Бог, Който по нататък се описва като „сътворил небето и всичко, което е на него, земята и всичко, което е на нея, и морето, и всичко, което е в него.“ 14 глава. Небесното хваление е към Бога като към Творец. И ние, които Го известяваме на този свят, също ще Го хвалим като такъв.

В бъдеще време, в дните на Голямата Скръб, ангел лети посред небето, 6 ст.14 глава кн. Откровение , у него е вечното Евангелие, вечното послание за Благата вест, за да проповядва на тези, които живеят на земята: на всяко племе, и коляно, и език и народ.
И какво е това послание? Какво е вечното послание? Кое послание ще бъде проповядвано, проповядва се и е било проповядвано? То е: „ бойте се от Бога и Му въздайте Слава“. Това послание не е ограничено от времето: „ бойте се от Бога и въздайте Му слава, защото настъпи часът на Неговия съд, поклонете се на Твореца на небето и земята, и морето и водните извори“. И тук, скъпи приятели, е препятствието на еволюционистите. Ако Бог е Творец, тогава трябва да го почитаме като Бог. Трябва да се страхуваме от Него, защото Той е свят, трябва да го обичаме, защото Той е милостив.

Вечното Евангелие, благата вест за спасение трябва да се проповядва на света. И вестта, която се проповядва сега е същата, която се е проповядвала и в миналото. Има Бог, и Той е свят. Но, ние потъпкахме Неговия Закон, затова трябва да се страхуваме от този Бог, и трябва да Му се поклоним. А можем да Му се поклоним само чрез Исуса Христа. Сега, на всички грешници по целият свят се заповядва същото: „ Бойте се от Бога, въздайте Му Слава, поклонете Му се, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този...“. А кой е Този?- Този е Бог, Който е сътворил Небето и земята.

За това има много примери. Прочетете 32 Псалом. Има всякакви примери за почитане на Бога като Творец. Няма никакво съмнение, че авторите на Новия Завет са потвърдили това, което е записано в Битие. В Новия завет или директно се цитират, или има връзки с 165 текста от книгата Битие. Битие се споменава почти 200 пъти, 165 от които са цитати, или преки връзки. И всички те са ясни, прости, директни изявления от книга Битие, на простото описание на творението, което се намира там. И всеки новозаветен автор, се позовава на книга Битие, всеки. Авторите на НЗ потвърждават автентичността и достоверността на кн. Битие, в която съгласно буквалното значение на Битие 1:1 от оригинален еврейски език, в определен момент от вечността, безкрайният, вечният Бог е създал вън от Себе Си всичко съществуващо от нищото. Еврейският глагол „кал стем бара“, има много по-ограничено приложение, отколкото думата „сътворявам“ на български език и означава да създам нещо от нищо, ех nihilo. Историята свидетелствува, че в това са били уверени всички истински божии хора .

Нека ви приведа една илюстрация. Неемия 8 глава... Неемия 8 гл, помните голямата история на пробуждането, когато Словото Божие е било отново намерено, книжникът Ездра донася книгата на Закона, 8 глава 1 стих, което е Петокнижието, а именно Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, и започвайки от Битие, започва с описание на сътворението. Спомняте си, че Словото Божие се е прочело, чело се е в продължение на седем дни. И на осмия ден, според 18 стих, 8 глава, те са имали специално празненство поради четенето на Писанието.

Глава 9: „1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,

2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.          

3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог“ – и всички левити, изброени тук застанаха на платформата казаха, отидете на 5 стих:

„Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.          

6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.           

7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам; 8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.“

По нататък следва разказът за историята на всички велики Божии дела, които фактически са взети от Петокнижието. И тогава ст.17: „ те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях;“

Но има още една дума, още една категория. Към описанието на Сътворението не бива да се отнасяме с лека ръка. Това не е нещо какво да е,  нещо второстепенно. То не е нещо спонтанно, то е най-основното. То е първостепенното и  най-важното. Писанието е от решаващо значение в основната тема на Божественото откровение и на вечната божия цел. Така че, нека да се използва терминът приоритет... доверие, простота, приоритет.
Какво е Божий приоритет?  Каква е Неговата цел, поради която Той е сътворил всичко? Каква е Неговата крайна цел и причина. Какво значи приоритет на Бога?

Очевидно е, че Бог е творил, имайки в Своя ум ясна цел. Бог не е творил с надеждата, че впоследствие ще се появи разумния Му план. Той е творил, имайки много конкретен проект в ума Си. Той е творил с определена, крайна цел, която трябва да се изпълни. И Бог е направил всички обстоятелства, случайности, промени и преходи от човек в човека, от ден на ден, от народ до народ, от епоха до епоха, така че, всичко неумолимо да се движи към определената, конкретна цел.

Джонатан Едуардс казва за това: „ Провидението подчинява на себе си всички промени на човешки действия.“ Това е велико твърдение. Провидението подчинява на себе си, всички промени от човешките дела, т.е. всички те са подчинени на Божествения план. Всичко, от сътворението до края е част от големия божествен план, който се изпълнява от могъщото Божие провидение. Няма нито една противодействаща частица, която би действала вън от този план. Историята ще завърши точно така, както Бог иска това. Фактическият край на историята, ще бъде край , който самият Той  ще извърши. Тази Вселена не е вечна, тя върви към своя край- ще се взриви в ядрен взрив и ще прекрати своето съществувание. За това говори Писанието. Но това няма да е по-рано, а само тогава, когато Божият план бъде завършен и тази вселена повече няма да Му е нужна.

Между другото, божественото провидение, божествената цел подчинява всички порядки, преодолява и контролира всичко за постигане на Божия резултат. Много места в Писанието разкриват това. Може би един от текстовете, за които не сте и мислили, но който е важен за нашето разбиране, откриваме в Исая 46, 9 стих: „ Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно”
Също така четем в Послание към Колосяните.: „ Всичко това стана чрез Него и за Него“. В това има огромен замисъл. Каква е тази велика цел? Какво прави Бог? За какво е сътворил тази вселена? Защо е създал земята? Защо постави на земята всички същества? Защо създаде човека? Какъв е смисълът на всичко това?

И отговорът е: „Огромният замисъл – това е изкуплението“.  Великият замисъл е – да събере изкупените от Него хора да Му се покланят във вечна слава и до вечни векове“. И всичките Божии дела в сътворението, провидението и завършека са свързани с делото на изкуплението. Делото на изкуплението не е страничен въпрос, то е причина за съществуването на вселената. Причината, поради която съществува земята. Причината, поради която има система за поддържане човешкия живот. Всяка една част от творението е призвана да се фокусира на целта на изкуплението.

В Посланието към Ефесяните, 3 глава,  искам набързо да ви покажа, Ефес.3 гл, 8 стих Павел казва: „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;      

 и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко,... „чуйте... Той е създал всичко..., „Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ“

Ето защо, разглеждайки Творението, вие трябва да разбирате, че Изкуплението е  най-важната от Божиите цели в творението. Новият Завет показва този вид връзка: както в Адама всички умряха, така и в Христа всички ще оживеят. Римляни 5 гл, предполагам, че ни е много позната, 18  и 19 стихове показват паралела между сътворението и изкуплението. Затова, както престъплението - да се върнем на 3 глава Битие- така и грехопаданието има много ясна връзка с делото на изкуплението. Ние сме добре запознати с него. И това не е само по отношение на категориите на греха. Първо Коринтяни, 15 гл, казва: „ На първия Адам беше даден живот, а вторият Адам, дава живот“.
Първо Коринт.15:21 казва: „първият Адам докара смъртта, а вторият Адам победи смъртта“.
Откровение 2 глава: „Адам загуби рая“. Откровение 22 глава: „Вторият Адам върна рая“.
Първо Коринтяни 15:47 казва: „Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.”

Всички аналогии на спасението са взети не само от сравнението между Христос и падналият Адам, но между Христос и непорочния Адам. А богатството на аналогията между спасението и сътворението се намира в 2 Коринт. 4 гл, и аз искам да погледнете тази глава, която по своеобразен начин ще обобщи мислите ни. 2 Кор.4 гл.:“Бог, Който е заповядал на светлината да възсияе от тъмнината в света...“ нека да спрем тук. За какво се говори?... За какво се говори? - За сътворението. Бог е казал: „ да бъде светлина“. Така  и Павел в първоначалното творение на света вижда образ, сравнен със светлината на спасението, защото Бог е заповядал отсред тъмата да възсияе светлината. Трябва ли да ви напомня за това? „В началото Бог сътвори небето и земята“, Бит.1:1. Но 2 стих: „но земята беше пуста и неустроена и... какво?... „тъма я покриваше“
Тя беше безформена, мъртва и пуста, беше празна. Това е било празнотата на тъмата, докато Бог не рече: „ да бъде светлина!“ И по –нататък се говори: „ същият Бог, Който заповяда от тъмнината да изгрее светлината, озари нашите сърца, да ни просвети с познанието на славата божия в лицето на Исуса Христа“.

Приятели, светлината е сътворена всред тъмнината, чрез суверенната и могъща Божия сила. И това е праобраз на това, което  Той прави в мрака на грешното човешко сърце.
Ако вкарате някоя погрешна, еволюционна концепция в книга Битие, ще се изкриви суверенното, божественото, мигновеното чудо. Чудото от Бог, Който дава живот на тъмната вселена, със следствието, че Той е Същият, Който осветява мигновено и тъмното сърце.

Забелязвайки това, Джонатан Едуардс разглежда тази идея през цялата първа глава на Битие, като е вярвал, че зараждащата се светлина е разпръснала тъмнината, но отделните предмети, които все още не са приели формата си, ден след ден, нощ след нощ, постепенно в творението са приемали форма, приемали са по-ясни очертания и така изпълнили земята, докато накрая всичко станало напълно добро. След което дошъл покоя. И Джонатан Едуардс казва: "Колко е чуден живота на вярващия. Бил е в тъмнината, и за част от секундата светлина озарява сърцето му  и той живее в светлина. Но процеса на освещение е само началото, той разцъфва, става все по-богат и по пълен, докато не премине във вечен покой." Не изкривявайте тази картина. Това е славата на изкуплението, скрита в свидетелството на сътворението.

Благодарим Ти Отче, че си отворил нашите очи чрез Христос и действието на Святия Дух, за да разбираме тези истини. Във всяка сфера на живота ни искаме да Те прославяме и да Ти се покланяме като на наш Създател и Изкупител. Избавяй ни ежеминутно от всяка останала следа от нашия грях, вземи ни в Твоя вечен мир, който предвкусваме отсега, и ще се зарадваме напълно само в Твоето присъствие. Благодарим за Твоят дар, за всяко едно нещо, съставящо този вечен дар, който ще бъде наш завинаги. В името на Христа.
/всички в залата казват: Амин

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова