СЕКТАНТСТВО, Йозапс Стонкус

СЕКТАНТСТВО

Йозапс Стонкус

Юни, 2014

В наши дни, сектанството е най-разпространената форма на християнството. Хората го наричат по различни начини: за едни е християнство, за други- особени откровения, за трети  - нов живот, и за някои – друга гледна точка.

Какво всъщност e сектантството? Това е „налагане“ на клишета в начина на мислене и поведение, като се заклеймява критичното мислене. Следва всичко да се приема на сляпо доверие. Сектантството разрушава семейните взаимоотношения. В семейството всичко се измерва според сектантската гледна точка. Роднините се оценяват според отношението им към сектата. Разпространяването на сектантските идеи става смисъл на живота.

Възможно е сектантът да посвети целия си живот за реализиране на ученията на своята секта, мислейки, че това е истинско Слово Божие. И дори да чуе истината, той я смята за лъжа. Основополагащо за сектантството е изграждане на учение въз основа на извадени извън контекста библейски пасажи. Също така се игнорират или пък неправилно се интерпретират много други места от Писанието.

Лъжливият дух, който живее в такива сектанти, се представя за Святия Дух, и това, което той говори,  го възприемат за казано от Бога. Тъй като според тях „Бог го е говорил!“,  често не се проверява  дали казаното, е наистина според Писанието.  И в резултат – цялото Слово Божие се изопачава, появяват се ереси, различни пагубни лъжеучения, които водят  своите последователи към разрушение и погибел. Например, евангелието на просперитета, даването на десятък, освободителни служения, позитивно мислене, т.нар. "закон за сеене и жънене", „святия смях“, медитация и визуализиране в духовния свят, и т.н.

Очевидец съм на живота на хора, чието финансово състояние от година на година се влошаваше, но те упорито продължаваха да посещават събранията на своята секта, надявайки се, че Бог ще ги благослови отведнъж/подобно както в лотарията се пада големият джакпот/. И  поради своята духовна слепота не виждаха истинската ситуация.

Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Пс.1:1-2

Този пасаж от Писанието се употребява от сектите, за да накарат човек да отдаде цялото си внимание на собственото им учение. Защото в действителност това означава: Мисли и приеми учението на сектата в живота си, а не истинското Слово Божие.

Сектантите често и сериозно се затрудняват, когато трябва да се справят с най-обикновени  семейни задължения, понеже отдават целият си ум, разбиране, навици и финанси за осъществяване на  определени проекти и идеи на своите секти. В резултат на което, семействата им се разбиват, или стават непълноценни. Една от техните главни цели става - въвличане в сектата на другите членове от семейството. И онези членове на семейството, които не се съгласяват с учението на сектата, както и отказват да я посещават, се считат за сатанински слуги. В същото време сектите не се срамуват да използват светски, небиблейски методи за задържане на съблазнените, измамени от тях хора в сектата си.
А тези, които напускат сектата, наричат богоотстъпници. И изобличенията срещу сектата, се определят като клевети, завист, нападки от сатана и т.н. Използват се методи на манипулация срещу хората, и ако последните нямат истинска основа в Божието Слово - ако човек  наистина не познава Библията - става лесна жертва в ръцете им. Тогава той приема учението на сектата, считайки го за истинско Божие Слово. И не само го счита, но и се стреми да въвлече и други хора в сектата си, мислейки, че по този начин служи на Бога.

Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.        И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. (Йоан.16:2-3)

Човек лесно може да бъде заблуден, и то до такава степен, че дори без истински да познава Бога, да счита, че Му служи, и особено, ако в дадена секта се случват свръхестествени неща, наричани „проявления на Святия Дух“.  Без последните обаче да съответстват на истинските проявления на Св. Дух, описани в Библията. И поради това, че там се случват свръхестествени неща, такива хора дори  имат „общение“ с този дух, който се представя за Святия Дух. Но те изобщо не се досещат да сравнят и проверят случващото се със Библията.

В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски//плътски – от гръцки - ψυχικοί (психо)- душевни хора/, които нямат Духа (Юда 1:18-19)

Те имат у себе си дух – лъжедух, когото считат за Дух Святи, но не е истинския Святи Дух, който да ги води към истините на Словото Божие, да ги води към истинско покаяние от грях.

Дори в проявленията на този лъжлив дух има безумен смях, който издевателства над святостта. Този „свят дух“ води към алчност и светски страсти. Друг признак на сектантството е отделянето от другите. Сектантите живеят в свой свят. Сектантите са емоционални хора, като  техните възприятия се основават на чувствата. Лъжливият дух, който имитира Святия Дух, обикновено заробва човешката душа, и изземайки властта от човека, използва душата му – т.е. разума, разбирането и чувствата му.. В наши дни е пълно с такива „душевни християни”. Те не притежават Божия Дух, но са убедени, че духът, който живее в тях е именно Св.Дух. Този лъжлив дух обикновено го получават чрез полагане на ръце. Когато този бяс влезе в тях, започват да възприемат духовния свят по-осезаемо и според тях това преживяване е „рождение свише“. В действителност това няма нищо общо с истинското новорождение, при което човек наистина стига до покаяние от греховете си, и не заменя просто светските идоли с „християнски“, както обикновено се получава в сектите.

А относно плодовете, какво да кажем? –човек, който е „приел Исус“ (повторил една молитва на покаяние), мисли, че вече служи на Бога, когато посещава сектата си, но в действителност той не се е променил. Всъщност, към старите му грехове се добавят още други,  които остават тайни. Човек култивира раздвоение на личността. И настъпва раздвоение на личността. Един път човек е такъв, какъвто всички го познават, а друг път, когато никой не го вижда, се проявява другояче. Обикновено това са две различни личности. Всъщност, ако в човека обитава демон (лъжедух) - няма значение за какъв се представя този лъжедух, (но обикновено за Святия Дух), тогава има раздвоение на личността. Започва борба в човека. Но, борбата в тази раздвоена личност няма нищо общо с борбата, за която ап. Павел пише в своите послания, която е между възроденият от Бог за нов живот човешки дух, срещу страстите на греховната му плът. 

Водителството на този лъжедух у съблазнените,  просто бива наричан Божие водителство. Въпреки, че Бог нищо не им е говорил, те винаги казват: „ Бог ми говори това и това.“ „ Святия Дух ми говори това и това.“ „Исус ми говори това и това.“ Ясно е, че това им е било казано от онзи лъжедух, представящ се за Бог.

И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил. (Езек.22:28)

Какво е тогава спасение?
Истинско покаяние от греховете  или само „приеми Исус“ (повторяне на една молитва)?

Ако сме честни пред себе си, следва в светлината на Божието Слово да се запитаме: „Църквата, която посещавам и в чиито дейности вземам участие, дали не е секта? Учението, което вярвам, дали не е ерес? Духът, който е в мен, Христовият Дух ли е?“

Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани? (2Кор.13:5)

Когато към истината се прибави малко лъжа, хората могат да я възприемат като пълна истина. И, ако това не се проверява, последствията могат да бъдат гибелни, както в този живот, така и за вечността.

Малко квас заквасва цялото тесто. (Гал.5:9)

Умрели мухи правят  мирото на мировареца  да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест. (Екл.10:1)

Нека да внимаваме дори за малкия процент лъжа, която добавят към истината, да не ни направи безумни или сектанти!

Нека изучаваме Свещеното Писание и градим духовния си дом върху скалата Христос и Неговото Слово!

Бих желал Господ да опази всички ни от секти и сектанти!

Преводът е направен с разрешението на автора Й. Стонкус.

Превод: Татяна Иванова

ПОКОЛЕНИЕТО НА “ВИДЕОРЕВОЛЮЦИЯТА” И БИБЛИЯТА, А. Зайбел

                 ПОКОЛЕНИЕТО НА “ВИДЕОРЕВОЛЮЦИЯТА” И БИБЛИЯТА

Александър Зайбел

Ако искаме да характеризираме развитието на съвременното общество с едно изречение, можем да кажем: “Преход от слово към изображение.” Специалистите в телевизионната сфера смятат, че този преход въздейства върху обществото по-силно от културната и сексуалната революция, взети заедно. Поколението, израснало пред екрана на телевизора или видеоуредбата, от една страна, страда от излишък на дразнителите и, от друга, се отличава с ниско интелектуално равнище и висока емоционалност. Изображението влияе преди всичко върху душата на човека, като предизвиква емоции. Но именно душевният човек не възприема това, което е от Божия Дух /І Кор. 2:14/. Доказателства в изобилие намираме в новото поколение християни.

Изобилието от дразнители е причина различните гледни точки и мнения да се поставят в един ред като равнозначни. Например Роджър Шутц, основател на ордена “Тайдзъ”, който привлича особено младежите и ги откъсва от християнската им среда, в края на 1996 г. заявява в Щутгарт: “Във всяко човешко същество живее Святият Дух”1. След подобно саморазобличение би следвало да се очаква, че “Тайдзъ” повече не представлява интерес за християните. Дори неопитните биха разбрали, че това е по-скоро “Ню ейдж” или мистицизъм, не и евангелското учение. Но за да стигнем до подобно “унищожително” мнение, трябва да носим в себе си печата на Божието Слово, а не да се ръководим само от чувствата. Тъй като това не е свойствено за новото поколение, отзвукът от конгреса на “Тайдзъ” е предимно положителен, а евангелските вярващи са особено доброжелателни. Душевният християнин притежава специфичната настройка, необходима за да се възприемат мистичната тишина и духовност, типични за “Тайдзъ”.
Доктор Гунтеман е преценил вярно ситуацията: “За това поколение трезвият живот на вярата вече е непоносим. Нужна му е религиозна чувственост или чувствена религиозност.” А тя му се предлага в излишък днес - нали в края на краищата никой не иска да изглежда старомоден.

ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО И БИБЛЕЙСКИТЕ ПРИНЦИПИ

В статия на един от съвременните апологети четем за евангелското движение днес: “Със съжаление трябва да отбележа, че понятието “евангелски”, което преди означаваше вярност спрямо Библията, сега е размито. Днес, когато е необходима особена съпротива срещу антихристиянския дух, мнозина евангелски християни са скарани помежду си, приспособяват се към светската среда, раболепничат пред духа на времето, отзивчиви са към него, но са малодушни и слаби духовно. В много от кръговете, които се наричат евангелски, можем да видим следното:

- Верността към библейските принципи отслабва, хората открито или замаскирано се приспособяват към библиокритичните системи и гледища.
- Възприемат неверни представи от областта на хуманизма, феминизма, еволюционизма и др.
- Библейските нравствени норми стават условни или се пренебрегват при развод, извънбрачно съжителство и т.н.
- Лъжеученията и явните грехове, които разлагат общностите, остават ненаказани.
- Собственото Аз, в това число и “благочестивото”, се превъзнася над Божията святост и величие.
- Библейското душегрижителство, което помага за осъзнаването на греховете, покаянието и помирението с Бога, се заменя от методите на хуманистичната психология.
- Развлекателни програми във вид на представления, забави и увеселителни събирания се въвеждат в църквите.
- Материалното благосъстояние и душевното благополучие се проповядват активно.
- Дълбочината на библейското учение се заменя с преразказ на библейските събития, възпява се човешкият опит.
- Основни библейски теми като греха, покаянието, кръста, ада, вечното проклятие, сериозността на ученичеството се премълчават.
- Любовта и добротата на Бога се подчертават едностранно, за сметка на светостта Му и справедливостта на Неговия съд.
- Библейският дух, изискващ твърдо изповядване на вярата и противопоставяне на неверните тълкувания, се заменя с криво разбран копнеж за единение и хармония.
- Библейската апологетика, т.е. учението за разпознаване на духовете и защита на вярата, изцяло се загърбва.
- Все по-явна е доброжелателността към икуменизма /сливането на християнските вероизповедания и дори на различните религии/, в това число и от страна на някои водещи служители.
- Проявява се пренебрежително отношение към братята и сестрите, които се придържат еднозначно към критериите на Свещеното Писание.
Слава на Бога, че не във всички евангелски общности е така. И все пак може да се постави въпросът дали християните, които се придържат към такова плитко християнство, ще бъдат способни да се противопоставят на Антихриста и неговите предтечи?

ЗАВОЙ КЪМ ПЛУРАЛИЗМА?

Още един белег на съвременното общество е, че то не търпи никакви разграничения
За днешното поколение борбата за истината вече не е на дневен ред. Важно е само да се чувстваш “добре” в общността. Веруюто на съвременния християнин звучи така: “Любовта обединява, учението разделя.” В резултат на това библейските наставления все повече се разводняват, само и само да има душевно единение. Все по-често се цитира стихът от молитвата на Христос: “Да бъдат всички едно” /Йоан 17:21/.

Преди този стих е бил “запазена марка” на икуменизма. Сега си го “присвоява” харизматичното движение. И ако по време на дискусията не се постигне единение въз основа на учението, се предприемат опити за помирение чрез тази молитва на Иисус. Евангелските християни също “откриват” за себе си този стих от Библията. Днес той е за тях програма, която трябва да бъде изпълнена. Поколението на новите евангелски християни не търпи разграничаването и започва да запълва рововете, които според него е изкопал “инатът” на старците.

Докато още църковните отци твърдят благоговейно, че даденото от Бога единство на Христовата Църква е невидимото единство на всички новородени във всички видими църкви /ето защо не трябва и не е възможно да го представим организационно на земята/, мнозина християни днес дотолкова са заслепени от вавилонското понятие за единство, че настойчиво се стремят към видимия му израз дори в ущърб на библейските истини. И вместо да постигнат великото съживление като следствие от “свидетелството на единството” сред християните, те несъзнателно, донякъде с най-добри намерения, допринасят за всеобщото отстъпление от вярата.

Днес на мода е прекрасното чувство за съзвучие на душите. Не е актуално да се отхвърлят грехът и лъжеученията. Смята се, че е по-добре да бъдеш излъган, отколкото да допуснеш накърняване на прекрасното чувство за единство. Обединението с всичко, което се нарича християнско, се ползва с одобрение. Всевъзможните вълци в овчи кожи вече изпитват голяма симпатия един към друг. Върху бедните измъчени овце тактично се хвърля покривалото на благородно мълчание.

ОПАСНА ПОДМЯНА

За изложението ЕКСПЛО-2000, проведено в началото на 2000 г. в Лозана един от наблюдателите пише: “Отново и отново се говори за помирението между различните деноминации и църкви. Звучи призивът хората от дадена църква да се покаят за неправилното си отношение към другите църкви. Времето на обособените деноминации е минало. Разграничението между църквите се представя като грях. Една от участничките в изложението по време на закуска каза: “Помирението е всичко, без него не е възможно нищо.” Призивът е насочен предимно към така наречените “консервативни”, “стари” общности. Основата на тази вълна е приспособяването… Много се говори за величието, всемогъществото и святостта на Бога. Но в целия този рев, подсвирквания и ръкопляскания, на които сме свидетели, изобщо не се усещат благоговение и почит. “Поздравяват” Иисус Христос като обикновен гост, един от мнозината… Музиката създава настроението в залата… по време на така нареченото поклонение – понякога с лудия си ритъм. Оставаш с впечатлението, че се намираш в дискотека или на рокконцерт…

Духът на харизматичното движение е основата, върху която могат да се обединят всички движения, деноминации и идеологии. Основата, където не учението, а човешката търпимост, душевните преживявания и общата молитва обединяват хората. Който иска да се присъедини към това движение, трябва да се промени и да го приеме. Бдителността, основана върху Свещеното Писание, се обявява за духовен расизъм и следователно - грях, за който трябва да се покаеш.

“Другото благовестие”, за което апостол Павел предупреждава галатяните /1:8-9/ може да се разпознае само при сравнение с библейското учение. Любовта без вярност към библейското учение води до фантазиране. Точно това става тук. Ученията за освещението, за послушанието и Божия съд, залегнали в Писанието, играят само второстепенната роля. Особен акцент се поставя върху единството, изразено в съвместни празници, преживявания и молитви. За него се говори постоянно. Старите “съдове” на деноминациите трябва да се премахнат и всичко да се влее в един нов “съд”. Разбирам, че този съд е харизматичното движение. Стана ми ясно както никога досега, че подобно единство е постижимо само на такова равнище. Но взаимното разбиране на това равнище не би било възможно, ако наистина се придържаме към Божието Слово. Тук обаче главното са Иисус и Неговата любов, с която трябва да бъдем изпълнени, а учението Му е второстепенно.

Смята се, че всеки може да положи ръце върху всекиго и да го благослови. В молитвата всички са единни. Никой не се интересува в какво точно вярва и какво точно изповядва другият. Казаното в Библията за ролята на жената в църквата просто се пренебрегва. Единственото важно нещо е да бъдеш “изпълнен с любовта на Иисус”. За Иисус Христос и за Святия Дух се говори много. Но имам чувството, че в много от понятията се влага различен смисъл. На тази среща има място за благовестване, но не и за разискване на Божието Слово. Дискусиите по принцип бяха тематични, като темите се подкрепяха с цитати от Библията, откъснати от контекста.

Това е движението на тълпата. Властта на тази тълпа предизвиква ужас. Страшно е да гледаш как известните Божии мъже, които носят голяма отговорност в Христовата Църква, вече нямат сили да плуват срещу течението. Според мен това, което става тук, е съблазън и объркване. Идва ми наум мисълта за учението на Валаам /Откр. 2:14/, който проповядва Божието Слово, но същевременно съветва Валак да съблазни израилтяните, като ги накара да се обвържат с моавките - така да осквернят своето положение на избран и отделен народ и да не бъдат повече пришълци, както Бог ги е призовал… Подобно сливане със света е духовно блудство.”

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЕДИНСТВО

Изказвания от типа: “Доста неща ни разделят, но това, което ни обединява, е много повече”, днес се посрещат с възторжени аплодисменти. На фона на подобна настоятелност за единство Посланието на Павел към галатяните изглежда написано от неправилни позиции.

Твърдението на апостола, че като отстояват необходимостта от обрязване, галатяните променят духа на цялото благовестие и затова са изложени на проклятие, съгласно “новата търпимост” и “духовната икумения” показва ограниченост и безсърдечност, които трябва да се преодолеят. По-добре би било Павел да разясни колко много неща го свързват с онези християни. Те вярват в истинността на Свещеното Писание, в Божия Син, в Неговото възкресение и възнесение. Апостолът би трябвало да се погрижи за тази общност с любов, което би направило възможен процеса на сближаването. Ето как подобна грижа се изразява днес: “Пътят може да бъде само такъв: всеки запазва своята индивидуалност, тя е Божи дар. Но трябва да се намери обща основа. Ще загърбим онова, което ни разделя, а върху общата основа ще намерим път един към друг. Мисля, че това е пътят, по който пред очите на обществеността единството може да придобие форма.”

Такъв е днес духът на времето. Струва си да се вгледаме в книгата Откровение, за да проследим всеобхватния стремеж към единство в края на дните. Апокалипсисът описва как в обществото се установяват единно правителство, единна религия, единна икономика. Божието Слово набляга особено, че трябва да имаме предвид тази измамна религия, която изисква единство на всяка цена /Откр. 18:4/.
Ние живеем в епохата на “деветата заповед за блаженството”: “Блажени толерантните, защото няма да им се потърси отговорност за нищо.” Следователно вече става дума не за истинското и измамното, не за здравото или нездравото учение, а само за различни стилове на благочестие, т.е. съществува католически, евангелски, харизматичен и т.н. стил на благочестие, защото философията на плурализма е край на библейското учение. Целият Божи план се жертва на олтара на икуменическото сближаване в името на хуманистичното единство.

Можеш да се наричаш евангелски християнин, но всъщност вътрешно да си либерал. Либералите отдавна са заели повечето ключови позиции както в политиката, така и в религията. Сега те работят ден и нощ, за да привлекат на своя страна евангелското християнство, което все още съхранява верността си към истината.
В посланията към седемте църкви /Откр. 2:3/ откриваме тенденциите, теченията и лъжеученията, за които говорихме. Господ не ни предлага харизми, а осем пъти казва: "Покай се!" Ако Църквата пак се обърне към кръста и в него намери източника на силата и мъдростта, милостивият Бог ще спре развитието на лъжата и ще благослови народа Си.

НИКОЙ РОДЕН от БОГА не ПРОДЪЛЖАВА да ЖИВЕЕ в ГРЯХ, Джон Пайпър

Никой роден от Бога не продължава да живее в грях

by John Piper

Джон Пайпър


Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. 2. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е. 3. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. 4. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; 5. и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях. 6. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7. Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен. 8. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. 9. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10. По това се разпознават Божиите чеда и дяволските чеда; всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си.

Въпросът, който ще разгледаме днес, е как хората, които са преживяли чудото на новорождението, се справят със собствената си греховност, опитвайки се да продължат живота си напълно сигурни в спасението си? Как се справяме със сблъсъка между истинността на новорождението и греховните постъпки, които продължаваме да вършим? Как да живеем така, че да не загубим увереността си в спасението или да не смятаме, че сме родени отново, когато е възможно и да не сме? Можем ли да се радваме на подобна сигурност и все още да омаловажаваме греховния си живот, който е така несъвместим с новорождението?

Първо послание на Йоан, повече от всяка друга книга в Библията, изглежда е предназначена да ни помогне в ежедневната ни борба.  Вижте 1 Йоан 5:13: “Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.” Както той казва, тази книга е написана за да имат вярващите пълна сигурност, че са били родени отново, което означава, че имат нов духовен живот и той никога няма да умре. Йоан иска и Бог иска чрез това писмо да преживеем нещо, което ще ни направи дълбоко убедени, че сме преминали от смърт към живот.

В 1 Йоан 3:14 се казва: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот”. Исус казва в Йоан 5:24: “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” Йоан и Исус силно желаят ние вярващите да знаем, че осъждението и смъртта са зад гърба ни, защото съдът над нас се е състоял когато Исус бил осъден вместо нас, а смъртта ни – когато е е умрял на наше място. Следователно, в нас има нов живот, който не може да погине и да ни бъде отнет. Той е вечен. Тази е увереността, която Йоан и Исус искат да имаме. “Това писах на вас …. за да знаете, че имате вечен живот.” (Йоан 5:13)

Безумието на фалшивите учители

Нещо се случва в църквите, на които Йоан пише и то дълбоко го засяга. Каквото и да е, то заплашва да разруши тази увереност. Лъжливите учители говорят неща, които могат да направят впечатление на добри новини, носещи силна убеденост. Всъщност, ще имат обратен ефект. Йоан да се справя с лъжливите учители и така ни показва какво да мислим по отношение на собствените си грехове за да имаме увереност. Какво казват тези фалшиви учители?

Първо, че Синът на Бога, който съществува преди всичко друго, не е дошъл в плът. Те не вярват в пълното единство на Божия Син с нашата плътска, човешка природа. Ето какво казва Йоан за тях в 1 Йоан 4:1-3: “1. Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. 2. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; 3. а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.”

Разделянето на Исус от плътта

Има много неща, които можем да научим за тази ранна християнска ерес, но аз искам да се съсредоточа върху едно. Тези лъжливи учители разединяват Христос и плътта. Това се вижда в стих 2: “Всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. На тях не им харесва идеята, че предвечният Христос е бил едно цяло с човешката плът. Ето това засяга нашия въпрос. Възгледът, че личността на Христос не е свързана с плътта, очевидно има практически и морален ефект върху начина, по който тези учители са си представяли и християнския живот.

Разделянето на християните от плътта

Едно от местата, където най-ясно се вижда това, е нашия текст. В 1 Йоан 3:7 се казва: “Дечица, никой да не ви заблуждава [значи има предвид лъжеучителите]: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Какво всъщност казва Йоан? Пазете се от лъжливите учители, защото те казват, че можете да бъдете праведни без да вършите праведни дела: “Никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен.”

С други думи, Йоан се противопоставя не само на представата им за Христос, която отделя личността Му от делата на обикновения живот на тялото. Той се противопоставя и на виждането им за християнския живот, което разединява нашата личност от това, което вършим: “Плътта всъщност няма значение за Христос; единственото важно нещо е, че по някакъв духовен начин той беше Христос и в това няма никаква реална връзка между предвечния Христос и човека от плът Исус. По същия начин нашата плът не е от значение; но по някакъв духовен начин ние сме родени отново и няма истинско единство на новото създание и живота ни в тялото когато вършим грях или праведни дела.” Това води директно към измамата, която Йоан посочва в 1 Йоан 3:7, че можем да бъдем праведни по някакъв духовен начин и все пак да не вършим праведни дела в ежедневието.

Йоан има три отговора на това фалшиво учение.

Христовото превъплъщение е завинаги

Първо, той набляга на това, че плътта на Исус и личността на предвечния Христос са неделими. 1 Йоан 4:2 “По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. Този стих ни показва, че Исус е дошъл в плът за да остане завинаги в плът, а не само за определено време. Втората личност на Триединството завинаги ще бъде обединена с човешката природа. Ние винаги ще го познаваме като Исус, един като нас и стоящ безкрайно по-горе от нас; първородният от много братя (Римляни 8:29). Бог не е презирал и не презира физическото същество, което е създал. Той е дошъл в плът. Божият Син остава в плът завинаги. Така първият отговор на Йоан на фалшивите учители е да покаже правилната представа за Христос. Физическото му съществуване не е мираж. То не е маловажно; не е второстепенно. Той завинаги е белязан и се отъждествява с това тяло.

Делата на християните потвърждават същността им

Вторият отговор на Йоан на фалшивите учители е да отхвърли категорично учението, че духовният живот може да бъде отделен от действията на плътта. Всъщност Йоан настоява, че духовният живот трябва да намира потвърждение във физическите дела, иначе той не съществува. Това виждаме и разбираме от 1 Йоан 3:7: “Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Заблудителите казват: “Можете да бъдете праведни и все пак да не вършите праведни дела.” Йоан казва: “Праведни са само тези, които прилагат праведността. Прилагането потвърждава съществуващото.”

Ето това повтаря Йоан в писмото. Например, в 1 Йоан 2:9 той казва: “Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.” С други думи, извършването на праведни дела е доказателство и потвърждение на новорождението.

Да не продължаваш да живееш в грях – доказателство за новорождение

Вижте 1 Йоан 3:9 “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.” Да живееш в грях е доказателство и потвърждение, че не си роден от Бога. Това, което вършиш, доказва какъв си всъщност. Ако не живееш в грях, това е доказателство и потвърждение, че си роден отново.

Йоан казва, че новорождението неизбежно променя грешния ни живот, защото: “Божието семе (божият зародиш)” е в нас и ние “не можем” да продължим да съгрешаваме. Това означава, че връзката между новорождението и ежедневния ни живот е реална. Семето може да бъде Божият Дух, Божието Слово, Божият характер или и трите неща едновременно. Независимо какво точно представлява, самият Бог работи за новорождението толкова мощно, че ние не бихме могли да продължаваме да вършим грехове. Божието семе не може да се примири с греховния модел на поведение.

Тези фалшиви учители, които мислят, че могат да отделят духовната си същност от физическото съществуване, не разбират нито въплъщението, нито новорождението. При въплъщението, съществуващият още преди това Христос, е действително свързан с физическото тяло. При новорождението новото създание в Христос несъмнено предизвиква покорство в живота ни.

Отхвърляне на представата за безгрешност на родения отново

Третият отговор на Йоан на лъжливите учители е, че отхвърля всяка представа за безгрешност при новородените хора. Очевидно учението им разделя “да бъдеш праведен” от “да вършиш правда” (3:7). Така те можеха да кажат: “Дори когато вършиш грях, всъщност не го вършиш ти. Истинското ти аз е новороденото ти аз и то е толкова високо над ежедневния ти живот, че никога не може да бъде осквернено от греха.”

Това разграничаване, което лъжливите учители правят между нашата същност и това, което вършим, ги кара да твърдят, че християните никога не съгрешават. Как е възможно това? Те са родени от Бога. Те са нови създания. Те имат Божието семе в себе си. Йоан критикува тази заблуда три пъти. Важно е да разгледаме това.

1. Няма безгрешни християни

1 Йоан 1:8: “Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.”
Ние! Ние, родените отново християни. С други думи, не позволявайте на заблудата на лъжеучителите да стане ваша. Няма безгрешни християни.

2. Роденият отново има Защитник

1 Йоан 2:1: “Дечица мои, пиша ви това, за да не грешите, но ако някой извърши грях, имаме пред Отца свой защитник – праведникът Исус Христос.” 
С други думи, Йоан не приема, че ако вършите грях, не сте родени отново. Той твърди, че ако съгрешите, имате Защитник – Исус Христос. Той е Защитник само на новородените.

3. Съществува грях, който не води към смърт

1 Йоан 5:16,17: “Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, т. е. на онези, които съгрешават несмъртно. Има грях (водещ) към смърт - не казвам за него да се моли. Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към  смърт.” 
Отбележете последната част: “Има грях, който не води към смърт.” Затова можем да видим, че брат ни извършва грях.Той е наш брат. Той е роден отново. И той съгрешава. Как е възможно това? Има грях, който не води към смърт. Не мисля, че той има предвид някакъв особен, специфичен грях, а по-скоро някаква степен на закоравяване и упорство. Съществува някаква степен на закоравяване, на непоправим грях, който може да ви доведе отвъд границата, откъдето завръщането е невъзможно и ще бъдете като Исав, който поиска да се покае, но за него вече нямаше възможност за покаяние. (Евреи 12:16-17)

Как новородените се справят с греха си?

Връщаме се към въпроса, който повдигнахме в началото. Как хората, преживяли чудото на новорождението се справят със собствената си греховност, опитвайки се да живеят убедени в спасението си?
Моят отговор е: Вие се справяте като използвате това, на което ви учи Йоан. Йоан предупреждава за лицемерието (когато твърдиш, че си новороден, а животът ти опровергава това) и прославя застъпничеството и изкупителната жертва на Христос, извършена заради грешниците.

Въпросът е: Как използвате тези две истини? Как използваме предупреждението, че можем да заблудим сами себе си? Как използваме обещанието: “Ако извършите грях, имате застъпник”? Доказателството за вашето новорождение е в начина, по който тези две истини работят в живота ви.

Ето как действат, ако сте новородени:

1. Избягваш самонадеяността и отиваш при Защитника

Вие изпадате в душевно състояние на равнодушие, хладкост и самонадеяност относно собствената си греховност. Започвате да ставате безразлични към това дали сте святи или светски. Загубвате своята бдителност по отношение на враждебните мисли и поведението си и затъвате в греховни модели на поведение.

Когато един новороден преживява това, истината от 1 Йоан 3:9 (“Никой, който е роден от Бога, не върши грях”) чрез Святия Дух въздейства върху него и той осъзнава опасността от поведението си. Тогава отива при Защитника си и умилостивителната Му жертва за да търси милост, прошка и праведност. Изповядва греха си, бива изчистен (1:9), любовта му към Христос е обновена, сладостта на приятелството им е възстановена, омразата към греха се завръща и радостта от Бога се превръща отново в негова сила.

2. Бягаш от отчаянието и отиваш при Защитника

Вие потъвате в страх, обезсърчение и дори отчаяние от това, че праведността, любовта ви към хората и борбата ви с греха не са достатъчни. Вашата съвест ви осъжда и делата ви ви се струват твърде несъвършени за да могат да докажат някога, че сте новородени.

Когато новороденият почувства това, истината от 1 Йоан 2:1 му въздейства чрез Духа като го спасява от отчаянието: “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния.”

Предупрежденията на Йоан срещу лицемерието ви връща от пропастта на самонадеяността. Йоан обещава Защитник, който ни изважда от пропастта на отчаянието.

Изкупителната сила на Божието слово

Новорождението ни прави способни да получим помощ и изкупление от Писанията. Новорождението не използва обещанието “Ние имаме Защитник” за да оправдае поведение на надменно равнодушие към греха.

Новорождението не използва предупреждението “Никой роден от Бога не продължава да живее в грях” за да налива бензин в огъня на отчаянието. Новорождението носи духовно разпознаване, което ни дава усет как да използваме учението на Йоан. Новороденият е смирен и отрезвен от тези предупреждения. Обещанието за Защитник и изкупление го вълнува и му дава сили.

Нека Бог потвърди вашето новорождение и чрез двата отговора от Словото си. Нека ви даде да приемете и предупреждението, и утехата и да ги употребите правилно, запазвайки пълната сигурност в спасението си.

---

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.
--------------------------------------------------------------------------------------------

©2014 Desiring God Foundation.    

Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in its entirety or in unaltered excerpts, as long as you do not charge a fee. For Internet posting, please use only unaltered excerpts (not the content in its entirety) and provide a hyperlink to this page. Any exceptions to the above must be approved by Desiring God.

Please include the following statement on any distributed copy: By John Piper. ©2014 Desiring God Foundation. Website: desiringGod.orgsed by Permission.