Уилям Гадсби – Въпроси за Закона
Скъпи господине, моят приятел Дж. ми извести, че желаете да Ви пиша и да Ви явя какъв е законът, за който казвам, че вярващият по никакъв начин не е под него. Ето защо пиша, за да кажа (ако и да не мога да избегна мисълта, че Вие трябва да знаете), че това е законът, даден на Мойсей на Синайската планина, наричан обичайно ‚нравствения закон‘ или ‚десетте заповеди‘; той е записан в Изход 20 и за него, заедно с проклятията, приложени към него, се говори във Второзаконие 27. Това е законът, който имам предвид и за който се осмелявам да кажа, че вярващият по никакъв начин не е под него, така щото той не е правило за живота на човека, воден от Духа.
Тъй като ми обещахте, ако Ви пиша, да ми отговорите, възнамерявам да Ви изложа няколко въпроса, като се надявам, че ще го сторя със страх от Бога, и очаквам от Вас да ми отговорите с най-прости думи.
Първо, ако законът е правилото за живот на вярващия, ще съм Ви благодарен да ми кажете какъв е смисълът на писмото – така, както стои в Деяния 15 - изпратено от апостолите и презвитерите до вярващите езичници, като очаквам от Вас да обясните цялата глава.
Второ, надявам се да ми кажете какво има предвид апостолът в първите шест стиха от Римляни 7-ма глава, където казва, че вярващият е мъртъв за закона и свободен от закона; и ми кажете как този същият закон може да бъде правило за вярващия, когато той е като мъртъв за него и свободен от него така, както жена е свободна от своя мъж, когото е погребала. Ако мислите да кажете, че вярващият е мъртъв за него като за завет, не като за правило за живот, несъмнено ще можете да посочите онези Писания, които показват разликата между закона като завет и правило за живот; понеже, ако не сторите това, не ще ми повлияете.
Трето, бъдете така добър да ми явите какво се има предвид в първите четири стиха от Римляни 8; и ми кажете как така законът на Животворящия Дух в Христос ме е освободил от закона на смъртта, пък законът на смъртта (другаде наречен „буквата, която убива“) е правилото за живота ми; и как така ми е правилото за живот, след като ме е убил и съм свободен от него?
Четвърто, прочетете 2 Коринтяни 3 и ми кажете как служението на смъртта, написано с букви, издълбани на камък, е правилото за живот на живия; и как това се съгласува с наблюдението му в стих 11, където го нарича „преходното“ и в стих 13, където го нарича „онова, което преминаваше“. И тъй, скъпи синко, трябва да ми обясните как онзи закон, който бе преходен и преминаваше, остава съвършеното правило за живот на вярващия.
Пето, ще ми покажете също как законът бе наш детеводител, за да ни доведе до Христос, така щото след идването на вярата да не бъдем вече под детеводител, пък в същото време този детеводител ни е правилото за живот, след като вярата е дошла (Гал 3:24,25).
Шесто, ще ми явите как ако сме водени от Духа, не сме под закона, пък законът е съвършеното правило за живот на водения от Духа човек (Гал 5:18). Въобще, в това Послание до Галатяните има много неща по тази тема, които ще намерите достойни за Вашето внимание. Надявам се да я изчетете цялата.
Седмо, очаквам от Вас да ми кажете как ръкописът с постановленията, който беше против нас и ни беше противен, е взет от средата и прикован на кръста (Кол 2:14), пък още остава съвършеното правило за живот. Ако мислите да отговорите с това, че тук се говори за ритуалната част от закона, ще ми кажете как този, ритуалният закон, който е бил благовестието за онова време, е станал против вярващия и какво в него му е било противно.
Осмо, задължително ще ми явите как законът, който не е положен за праведния, е правилото за живот на праведния (1 Тим 1:9).
Девето, понеже Христос стана под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона (Гал 4:4,5), ще ми кажете как е възможно онези, за които Христос е станал под него, по какъвто и да е начин да останат под него, след като Той е станал под него, за да ги избави изпод него.
Десето, но след като каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, (Рим 3:19) и след като вярващият не е под закона (Рим 6:14; Гал 5:18), ще ми явите какво ще да е онова, което казва законът на онези, които не са под него.
Единадесето, ако законът съдържа цялата разкрита нам Божия воля по отношение на покорството, както Фулър и други казват, ще ми явите въз основа на какво мислите, нямат право невярващите да бъдат покръстени и да участват в Господнята вечеря, защото знаем, че каквото законът казва, казва го на ония, които са под закона; и ако той съдържа цялото покорство, трябва също да изисква от невярващите да се покръстват. Със сигурност ще помирите това противоречие, ако можете.
Дванадесето, ще ми явите как става тъй, че докато се препират за закона – че е съвършено правило за живот на вярващите – и наричат с лоши имена несъгласните, вашите хора си позволяват открито, съзнателно и преднамерено да нарушават четвъртата заповед всяка седмица. Ще ми явите дали вършенето на всякаква работа през седмия ден е ходене по правилото, което казва „няма да вършите никаква работа, дори огън няма да кладете“ (Изход 35:3).
Тринадесето и последно, ще ми явите как Христос е краят на закона за праведност на всеки, който вярва (Римл. 10:4), пък вярващият, който е стигнал до края на закона мигновено чрез вяра в Христа, трябва пак да се връща и да започва от началото, като го приеме за съвършено правило за живот.
Повечето учители, види се, мислят, че трябва да се прави разлика между овцете и козите, но не се ли види, че повечето съвременни проповедници се опитват да дадат на козите онова, което принадлежи на овцете, и на овцете – онова, което принадлежи на козите? Понеже, когато от една страна те се обръщат към необърнатите, им казват, че е техен дълг да погледнат към Христос и да вярват в Него, и че имат право да им предлагат всички благословения на евангелието, като по този начин правят евангелието правилото за вяра и живот на необърнатия; от друга страна те пращат овцете към закона на делата и им казват, че мирът им зависи от ходенето им според него. И когато някоя бедна душа се намери в тъмнина заради силата на света, плътта и дявола, онези вместо да ги насочат към Христос и да им кажат, че Отец е благоволил в Него да обитава цялата пълнота, им казват „да премахнат причината, и следствието ще изчезне.“; и по този начин козите са изпращани към закона на живота, а овцете - към буквата, която убива. Но скоро ще дойде денят за разплатата и хиляда към един, но за само някои от тези мъже ще се види, че са отсам стената.
Ето така, скъпи господине, съм Ви изложил няколко прости и ясни въпроса, като очаквам от Вас да отговаряте по същество; и ще се моля на великата Глава на църквата Бог да бъде с Вас.
Докато чакам Вашия отговор, оставам Ваш - изпитан и осъден със свидетелството на Диотреф от Съдружните Служители,
- с Любов и Истина,
Уилям Гадсби.
Манчестър, 8-ми Август, 1806.
Превод: Христо Стилиянов
Източник: https://naimetosidaislava.blogspot.com/2020/02/blog-post_16.html?fbclid=IwAR23LXKxCg9UNTOZvTrOU5f7wHUQ66uzctxilVNsW9ewwvuD-tCIyXLyQWw
