БЛАГОВЕСТВАМЕ или ЗАБАВЛЯВАМЕ?
„Работата е в това, че мнозина биха искали да обединят църквата и
сцената, играенето на карти и молитвата, танците и Господната вечеря.
Ако ние не можем да удържим този поток, то поне можем да предупредим
хората за неговото съществуване и да ги увещаем да стоят надалеч от
него. Когато изчезва старата вяра и гасне ревността за Евангелието, няма
нищо чудно в това, че хората търсят
нещо друго, търсят удоволствия. Нямайки хляб, те се хранят с отпадъци,
отхвърляйки пътя на Господа, ентусиазирано тичащи по пътя на глупостта.“
Чарлз Х. Спърджън
Когато Ч. Спърджън предупреждавал за тези,
които „биха искали да обединят „църквата и сцената, играенето на карти и
молитвата, танците и Господната вечеря“, никой не взел опасенията му
насериозно. Днес обаче, пророчеството на Спърджън се изпълнява пред очите
ни. Съвременните здания на църквите са построени на принципа на
театрите. Вниманието е фокусирано не върху амвона, а върху сцената.
Обществото на църквата наема мултимедийни специалисти,
консултанти-програма, постановчици, учители по театрално изкуство,
експерти по спецефекти, хореографи.
Всичко това е естествено
продължение на маркетинговата философия на църквата. В края на краищата,
основният конкурент на църквата е светът, пълен със своите развлечения
и разнообразие от стоки и услуги. Затова маркетолозите казват, че ние
не ще можем да спечелим хората, докато не развием алтернативните форми
на забавления, завладяващи вниманието, привличайки лоялни миряни и
помагайки им да се откажат от светското предлагане. По този начин
изложената цел определя същността на търговската дейност.
Какво тук не е наред? От една страна, Църквата няма право да търгува своето служение като алтернатива на светските развлечения./1 Сол.2:3-6/.
Подобна позиция изкривява и намалява истинската мисия на Църквата. Ние
не сме призвани на карнавал, не сме и продавачи на коли втора употреба,
не сме и улични търговци. Ние сме Христови посланници/2 Кор. 5:20/. И
познавайки страха от Бога,/ст.11/ бивайки движени от любовта
Христова,/ст-14/ ставайки съвършено ново създание, /ст.17/, умоляваме
грешниците да се примирят с Бог.
Но вместо смело да
провъзгласим на света истината за Христа, мегацъркви, движени от
маркетинговата теория, с ентусиазъм разпространяват най-лошите
направления на светската култура. Утолявайки жаждата на хората за
увеселения, църквата само изостря проблема с безмислени емоции, апатия и
материализъм. Откровено казано, трудно е да се измисли философия на
служението, която би била в още по-голяма степен противоречива на
образеца, даден ни от Господ.
В центъра и в основата на всяко
служение на църквата трябва да се провъзгласява и тълкува Словото, за да
израстват вярващите в зрялост и святост. Ако светът, гледайки на
църквата, вижда развлекателен център, значи създаваме погрешно
впечатление. Ако христианите възприемат църквата като увеселително
заведение, тогава скоро църквата ще умре...
Никъде в Писанието,
няма и намек за това, че Църквата трябва да привлича хората към
Христа представяйки християнството като съблазнителна алтернатива. В
Евангелието няма нищо алтернативно: „защото няма под небето друго име
дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Деян.4:12 И
отначало благовестието не е било привлекателно в смисъла на съвременния
маркетинг.
И както сме забелязвали, Евангелската вест често е
„камък за препъване и канара за съблазън.“ /Римл.9:33, 1 Петр.2:8/. Тя
предизвиква безпокойство, отблъсква, разстройва, разочарова, изобличава и
оскърбява човешката гордост. И поставяне на подобна вест като стока за
продан просто е невъзможно. Тези, които се опитват да прикрият обидните
страни, представяйки ги по забавен начин, неизбежно извращават и скриват
ключовата истина на вестта. Църквата следва да осъзнае, че нейната
мисия никога не се е свеждала към обществени отношения и търговия. Ние
сме призвани да живеем свято и да провъзгласяваме на невярващият свят
чистата Божия истина - с любов, но и без компромис.
п-р Джон МакАртър
Преводът е направен с разрешение на http://zametka.org.ua/?cat=4
Няма коментари:
Публикуване на коментар