ПИСМО до ТЕЗИ, които МРАЗЯТ ПОЛЕМИКАТА, Стивън Гибсън

Писмо до  тези, които мразят полемиката

Скъпи приятелю!

Може би ти си един от тези, които поради стремежа си да запазят общението и единството в Църквата отхвърлят всичко, което води към разделение. Ние знаем, че единството е библейски приоритет, защото Исус се молеше Църквата да бъде в едно, а е тъжно  да се види, когато тялото Христово е разделено.

Всяка една доктрина може да стане причина за разделение, но някои от доктрините са необходими, за да се раздели християнството от езичеството. Това не са доктрините, според които човек е баптист, петдесятник, методист, или привърженик на някоя деноминация, а доктрини, които се поддържат от  преимуществено число християни в продължение на две-хилядолетно съществуване на църквата.

Джеймс Стокер казва: „ Прекомерното игнориране на спорните въпроси, може да бъде показател, че църквата няма ясно разбиране и не цени истината като огромно богатство,  както и, че църквата отрича същественото различие между истината и заблудата“ (Chicago, IL: Moody Bible Institute. 1971) 140.

Има истини, които си струва да се защитават. Както има и грешки, с които трябва да се борим. Нека да изложа няколко от тях:

1*. Бог сам е произвел Себе Си.

2*. Адам не е бил подчинен на Бог. Той е бил толкова божествен, колкото и Исус.

3*. В крайна сметка, всеки вярващ е Божие въплощение, по същия начин, както и Исус.

4*. Всеки свише роден човек, имащ достатъчно знание за Словото, по същия начин може да победи сатана в ада, както и Исус.

5*. Бог е искал Адам да има собствен свят, и да е сам бог в него, както и да се наслаждава на това по същия начин както Бог се наслаждава, че е Бог на планетата.

6*. Бог – това е човек със своеобразно физическо тяло, който твори чрез сила на вярата.

7*. Исус е бил сътворен от Бог чрез вяра.

8*. Откакто Бог е сътворил Адам, земята е престанала да му принадлежи, и Той не може да направи там нищо без разрешението от човека.

9*. Бог не използва страданието, за да създаде някакво благо в живота на вярващия.

Лидерите от „Движение на вяра“ учат всички от горепосочените идеи. Всеки обичащ Бога човек не трябва да приема спокойно фалшивите доктрини, които поставят под заплаха поклонението към Бога с превъзхождащото го себепоклонение.

Когато се цитират тези еретични изказвания, следва обичайна реакция. Първо, слушателите отхвърлят, че тези проповедници могат да кажат нещо подобно. Но аз съм посочил източника на всяко твърдение, цитирано в тази книга. При това тези опоненти казват, че е възможно твърденията да са извадени от контекста. В който и да е случай, повечето от цитираните от мен твърдения са толкова радикални, че никакъв възможен контекст не може да ги направи правилни. Помислете, какви думи може да сложите пред или след твърдението, така че да изглежда приемливо: „ Адам дори не е бил подчинен на Бог“, „ Аз съм Бог“, и „ Вие всички също сте такива, какъвто е и Той [Исус], какъвто е бил, или какъвто ще бъде“.

Някои протестират против използвания от нас термин *еретик* по отношение на тези учители. Но ако те не бива да бъдат наричани еретици, тогава и никой не бива да бъде наричан еретик. Не използвам този термин необмислено. Наричам ерес  всяка доктрина, „която поставя под заплаха основните истини на християнството“ и доктрина, „която логически противоречи на Евангелието“. Някои от привържениците на тези учители признават, че ако тези цитати са точни, то тогава те са ерес, но въпреки това продължават да се обиждат от този термин. Как е възможно това? Защитават ли те тези хора само поради това, че последните предразполагат към доверие, отстоявайки няколко положителни идеи? Биха ли отишли при известен лекар, който може да помогне на мнозина, но който също така е убил и неколцина от пациентите си?

Има хора, които считат, че аз трябва само да преподавам истината и да не наричам с имена тези, които водят към заблуда. Такъв подход не би предупредил последователите на „Движение на вяра“, защото мнозина от тях са забравливи по отношение на основните въпроси. Една  от студентките от библейския колеж ми каза, че в продължение на много години е слушала тяхни предавания, но никога не е чувала, че те говорят  тези ереси. Още един студент, който е посещавал същата църква, както и девойката, каза, че практически неговият пастор е проповядвал в църква същите доктрини, както и ние. Но все пак, Майлс Монро е проповядвал в църквата си, че Адам е бил сътворен със същата духовна същност, както и Бог, имайки предвид, че Адам е също така божествен, както Исус. Този проповедник каза, че ние не трябва да проповядваме за кръста, или за новорождението, защото това не е Благовестието. Двамата студенти чуха проповедта в тяхната църква. Но, защо не ги очудиха тези твърдения?

Попадайки под въздействието на това движение, хората не подозират за неговите опасности. Затова, без да посочваме имена и без да цитираме тези, които насърчават ересите е невъзможно да защитим от опасностите на „Движение на вяра“ хората, на които служим. Павел назова конкретни хора, изопачаващи доктрината. Той каза, че словото на Именей и Филет са като „гангрена, която се разпространява“, след което писа, в какво се състои тяхната ерес /2 Тим. 2:17/ Той предупреди Тимотей да се пази от медникаря/ковача/ Александър, който много се е противил на думите на апостолите/2 Тим. 4:15/

Съществува ли достатъчна причина за риск от голяма загуба,  оправдаваща  замълчава-нето по тези въпроси?
В крайна сметка зло нещо ли е, разделението? Има хора, които са готови да възстанат против пасторите, на които са се доверявали дълги години, поради това, че са видели в действие „Движение на вяра“. Хората настояват, че църквата им трябва да подражава на това, което те са видяли, без обаче да знаят за основните доктрини на този култ.

Разделението е неизбежно, защото лидерите на „Движение на вяра“ са настроени да разделят и да завладяват. В книгата си,  аз се отнесох към тях твърде меко, в сравнение с това, което те отговарят на критиките към тях. Погледнете твърдението на К. Копланд: „Как смееш да стоиш с такава абсурдна дързост пред събранието, и да казваш, че изцелението не е тяхно? Това е ужасна ерес, и ти заслужаваш плесница за тези безбожни неща“** Други пък изрекоха смъртни проклятия над хора, които им посочиха грешките.

Разделението е целенасочен стремеж на тези, които учат на тия погрешни крайности. Те се хвалят с голямото различие между тях и обикновената църква. Постоянно призовават слушателите си да оставят своето традиционно разсъждение. Осмивайки го, те го наричат „религия“, както и това, което всъщност е доктринално установено от Църквата. Те казват, че който не ги следва в техните крайности, не живее по Библията , противи се на Святия Дух и дори го наричат богохулник.

В това движение има искрени хора, и които все още са истински християни. Вероятно ще пожелаем да поддържаме отношенията си с тях. Обаче, общението ни не може да бъде за сметка на пренебрегване на доктрините, отделящи християнството от езичеството.

Невъзможно е единство с лидерите на „Движение на вяра“, тъй като те самите не го искат. Във всеки случай, това няма да бъде никакво християнско единство, защото движението е култ.

Църквата съществува за да благовества, да наставлява хората в християнски живот и да ги обучава в служението им. Без доктринално основание, тази дейност не може да бъде направена, а доктриналното основание не може да бъде установено без коригиране на „популярните“ грешки.

Не следва да обичаме полемиката, но ако обичаме Бога, трябва да обичаме истината. Ако изповядваш, че обичаш Бога и си християнин, аз те призовавам, като брат в Христа, вземи страната на тия, които се придържат към общоприетите истини, а не към тия, които им се надсмиват. Критикувай не тези, които защитават истината, а тези, които я изкривяват.

Конфликтът не е  поради калвинистка или харизматична доктрина. Не е дебат, касаещ деноминацията на човека - баптист, петдесятен или методист. Конфликтът е между християнството и езичеството. Призовавам те като вярващ: бъди заедно с християните!



 С уважение, Стивън Гибсън

---

** - "The Incarnation." (Fort Worth, TX: Kenneth Copeland Ministries, 1985). audiotape #01-0402

1* - Чарлз Капс, Authority in Three Worlds (Tulsa. OK: Harrison House, 1982). 16
2* - Кенет Копланд, "Following the Faith of Abraham." side 1
3* - Кенет Хегин, "The Incarnation". The World of Failh * 13. 12 (December 1980). 14
4* - Кенет Копланд, "Substitutionand Identification" (Kenneth Copeland Minlsihes. 1989), tape #00-0202, side 2.
5* - Бени Хин, "Praise the Lord" program on TBN (26 December 1991).
6* - Кенет Копланд, "Spirit, Soul, and Body I" (Fort Worth, TX: Kenneth Copeland Ministries, 1985). audiotape #01-0601, side 1.
7* - Кенет Копланд, "What Happened from the Сross to the Throne."
8* - Кенет Копланд. Image of God in You !!! (Fort Worth. TX: Kenneth Copeland Ministries, 1989). audiotape #01-1403, side 1.
9* - Кенет Хегин, "Healing, the Father's Provision." Word of Faith (August 1977), 9
9* - Кенет Копланд, Welcome to the Family (Fort Worth. TX: Kenneth Copeland Ministries, 1979). 25



Източник: http://www.eresi.net/

Превод: Татяна Иванова

ПРАВИТЕ ЦЪРКВАТА "РАЗБОЙНИЧЕСКИ ВЕРТЕП", п-р Алексей Коломийцев

п-р Алексей Коломийцев,
22 Май 2014

Църквата е превърната в „разбойнически вертеп“ не заради кръстоносните походи и инквизицията, а това е, поради лишен от благоговение пред Бога живот, това е поради издигане на себе си и на своето си, това е поради живот на вярващите, на които Христос казва: „ Никога не съм ви познавал.“ Мат.7:23


Църквата, като място за налагане на човешки учения

Векове наред, различни човешки идеи са били издигани над преклонението пред Бога. Хората, които ходели на църква… ги разпространявали там, налагайки собствените си идеи… Най-често човешките хрумвания са свързани с една или друга Библейска доктрина. Вместо да се прекланят пред Бога и Неговото Слово, хората се прекланят пред човешки учения, казвайки, че Божието учение не е логично и е невъзможно да се приеме в този му вид. Тоест - Божието Слово не се вписва в приетите от хората философски норми, поради което те приспособяват истината според собствените си разбирания.

Какво трябва да се направи, за да не се превръща църквата в място за налагане на субективни учения? Нима не се е случвало често на някой да му се струва, че той проповядва правилно Божието Слово, дори когато налага собствените си идеи?

Правило № 1 – Винаги проверявайте: Наистина ли сте водени от преклонение пред Бога и Словото Му или от желание да наложите себе си! Търсете това, което е написано в Словото, а не това, което да докаже собствените ви идеи!

Правило № 2 – Истинското преклонение пред Бога и Словото Му винаги смирява и никога не води до ожесточение! Може да ви се е случвало да станете свидетели на битки за истината, които превръщат църквата в подобие на "разбойнически вертеп"! Понякога хората са склонни да се разкъсат един друг заради това, което те считат за истина… Но такива „битки” не могат да бъдат от полза за истината.

Църквата, като място за налагане на мистични представления

Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. Колос.2:8

„Празната измама” е лъжа, чиято основа е в нищото. „Философия” е всяка светска, а не библейската преценка на реалността. Празната измама се основава на субективни преживявания, които не подлежат нито на проверка, нито на доказателства. Хората просто казват: „Бог ми каза…”, „Имах видение…”, „Чух глас…” – и за тях всичко приключва с това.
По този начин, онези, които се отказват от истините на Свещеното Писание, като единствен критерий за живота им, попадат под влияние на разни странни, необосновани на нищо, учения. И когато подобни идеи започнат да изпълват съзнанието на хората в църквата, от Божие събрание тя се превръща в „разбойнически вертеп”. Подобни заблуждения са само една остра форма на извращение в църквата, където хората издигат себе си.

Църква, в която се одобряват традициите

Човешките традиции са това, за което хората са готови да се бият не на живот, а на смърт. Често ги бъркат с истините на Словото, поради което биват защитавани с голяма ревност. Хората вярват, че по този начин служат на Бога. Битката за традициите на отците, за мнозина е справедлива и необходима. Хората са по-склонни да следват традициите, отколкото Божието Слово. Много по-лесно е да следваш традициите, отколкото да смириш сърцето си! Много по-лесно е да се съсредоточиш в изпълнението на обредите или да следваш някакви форми, отколкото да се стараеш да си променяш характера. Одобряването на традициите извисява човешкото „Аз”, докато послушанието на Словото изисква да го умъртвиш. Когато църквата, от място за поклонение, се превърне в място за утвърждаване на човешки традиции, тогава тя се превръща в разбойнически вертеп.
„Заради вашето предание, осуетихте Божията дума. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: - "Тия люде се приближават при Мен с устата си, и Ме почитат с устните си; Но сърцето им отстои далеч от Мен.” Матей 15:6-8

Църквата е място за преклонение пред Бога, а не място за преклонение пред човешките традиции. Традициите могат да изглеждат прекрасно, но в момента, в който те започнат да се извисяват над преклонението пред Бога, те се обръщат в заплаха за вярващите да превърнат Божият Дом - в разбойнически вертеп.

Църквата, като място за явно себеутвърждаване

Методите за себеутвърждаване, за които стана дума по-горе, са се използвали винаги. Всеки един от тях представлява опит за себеиздигане, прикрит зад желанието да се изтъкне истината. Личните откровения или одобрението на традициите се насърчават. Напоследък в църквите е все по-популярен откритият метод за себеиздигане. Онези, които го използват, откровено заявяват, че Божият Дом е длъжен да помага на хората в самоутвърждаването. В наши дни църквите се занимават с какво ли не – лечение от алкохолизъм и наркомании, пропаганда на правилно отношение към болните от СПИН, хуманитарни помощи за детските домове, вело-състезания и т.н. Само едно не им достига – Молитвените домове отдавна не приличат на места за среща с Бог. Срещите с Бога, смирението и преклонението пред Него са на заден план. На преден план са съвременният маркетинг и различните политически и социални дейности, като целта е да се събере колкото се може по-голяма тълпа.
Затова ап. Павел ни предупреждава:
Кол 2:8  Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Необходимо е Църквата да бъде построена върху основата Исус, а не на базата на светски учения и философии. В противен случай тя, неизбежно, ще се превърне в разбойническо свърталище. Църквата трябва да е място, където Бог е над всичко, а не ние. Църквата е място за преклонение пред Бога, признание на Неговото величие, смирение и страхопочитание! Човекоцентричното християнство обаче не желае това. Подобни методи в съвременните църкви се считат за остарели и неефективни, тъй като в тях няма любов към хората и пр... И всичко това се прави с цел да оправдаят своето желание да видят ЧОВЕКА, вместо БОГА, като определящ фактор за онова, което се случва в църквата.

 Превод: Благодат Попова

МЕРЗОСТ, ЛЪЖА, КИЧ, ЧАЛГА, РОК, ТЕАТЪР И ШОУ... В ЦЪРКВИТЕ

Еремия 3:20 - Наистина, както жена изневерява на мъжа си, така и вие Ми изневерихте!

1. ВИЗАНТИЯ - Иконоборството през 8 и 9 век се противопоставя на идолопоклоническото преклонение пред икони и реликви. През 726 г. имп. Лъв III забранява иконопочитанието. На събор през 754 г. иконоборството е признато а на друг събор (Седми вселенски в Никея) през 787 г. предишното решение се отменя. През 813 г. на престола се качва Лъв V Арменецът, при когото иконоборството е възстановено на основа на решенията на събора от 754 г. По време на регентството и заповед на императрица Теодора патриархът Йоан VII е отстранен, а павликяните са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства в 843 г. Цариградския поместен събор, който одобрява отново решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. Главен идеолог на иконопочитанието е Йоан Дамаскин. На 11 март 843 г. се въвежда празника Неделя на православието (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието.

2. ЕВРОПА - По време на Реформацията възникват няколко латински лозунга, които илюстрират загрижеността на реформаторите относно изкривяването на посланието на църквата (в частност Римокатолическата църква) относно оправданието на вярващия пред Бога и спасението в Исус Христос. Реформаторите вярвали, че е необходимо връщане към простотата на Евангелието (Благата вест). (Извадки от Уикипедия)

3. ЦЕЛИЯТ „ХРИСТИЯНСКИ” СВЯТ - Възникват десетки, а впоследствие десетки хиляди протестантски и евангелски деноминации, които и в наши дни непрекъснато обвиняват католицизма и православието в идолопоклонство и отклонение от истинското послание на Исус. Но за съжаление днешните евангелски църкви надминават оНези, които така често „порицават”!

ДРЕВНИЯТ ИЗРАЕЛ и СЪВРЕМЕННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Езекиил 16:47 - А ти не си ходила само по техните пътища, нито си направила само като техните мерзости! Но, като да бе това много малко, ти си надминала разврата им във всичките си пътища!

- Какво стана с желанието на протестантския свят за чистота?!

Как се стигна до това, евангелските църкви да надминат майка си, блудницата, във всичко?! Посланието към Израел, който съгреши пред Бога, е същото и към всички, които имат претенции, че са Божий народ:

Езекиил 43:9 - Сега нека отдалечат от Мене блудствата си и труповете на идолите си; и Аз ще обитавам всред тях до века.

- Защо мнозина християни се страхуват от изобличение, особено на висши служители?

- Защото са свикнали да "ВЯРВАТ безусловно", т.е. да ги лъжат.

Но какво четем в Писанието:

1 Коринтяни 5:

9 Писах ви в посланието си да не се сношавате (да не общувате) с блудници, 10 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, 11 но в действителност ви писах да не се сношавате (да не сте в близки отношения) с някого, който се нарича брат (!) ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно. 12 Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си!

- Нека поразсъждаваме:

Десетки пастори, а и голяма част от паството им се разведоха с жените си и забегнаха с любовниците си в странство. Там обаче някои от тях отново „пастируват”. Да си мълчим ли!?

Някои обираха парите на църквите, за да оправят бакиите си, други продължават да прибират десятъци и дискоси (сумите не са от значение), трети непрекъснато „проповядват” за това колко благословено е да даваме (на кого ли!), а има и такива, които се продадоха на еретични движения за паница леща...

НО някои наивни овчици продължават да ги защитават и да се молят за тях (фрапиращ е случаят с лъжехристът Бени Хин), и дори се обиждат когато някой критикува тези незнайно чии „помазаници”.

В САЩ има няколко стотици лъжехристи и велики „помазани пастори” мултимилионери, които са гордост за ереста на просперитета, срам за учението на Йешуа и съблазън за всеки нищ духом! Но още по-страшното е, че милиони християни защитават тези нечестивци, само защото добре владеят апологетиката, актьорското майсторство и ораторството...

- Излезте от нея*, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й! (Откровение 18:4)

• Някои вярват, че идва антихрист, някои се страхуват, че микрочиповете са белега на звяра (забравиха май за баркодовете по стоките и какво говореха преди няколко години!), а той – антихристът, се е внедрил в църквите им и дори проповядва в името на Исус...

• Някои казват, че не можело в името на Исус да се вършат лъжливи знамения и нечестиви дела, но явно тези „някои” нямат представа какво говорят! Защото няма да ни стигне животът ако започнем да доказваме какво се е вършило и се върши (за съжаление) в Неговото име! Достатъчно е да спомена само няколко имена на лидери и сектите им, в които се изнасилват деца в името на Бог Отец, Исус и Святият Дух, за да ви докажа погрешния начин на мислене, но засега ще спра дотук.

А вие си помислете добре, когато участвате в блудствата на блудницата!

Благодат Попова

ПАДАНЕ по ГРЪБ, А. Зайбел

                       

Все по-често в харизматичното и петдесятно събрание навлиза едно явление, което идва от движението наречено “почивка в духа“. “Падане в духа“ е другото определение за това. Особено чрез “ Третата вълна“, това явление е изтъкнато като действаща сила, разбираща се като “мощен евангелизъм“.

Прави впечатление, че по-голямата част от хората попаднали и обхванати от това психическо въздействие, не падат напред, а назад. Това разказват свидетели, които преди са били членове на една екстремно харизматична църква, след което са се дистанцирали: “След полагането на ръце от Р. Бонке бях като от мълния ударен и хвърлен назад върху твърд каменен под, където всякакво усещане за тялото ми беше изчезнало. Не бях наранен от падането. При едно друго полагане на ръце, за няколко секунди преживях как се носих извън тялото си и една блаженна безтегловност ме обгърна. Едновременно паднах назад.“

Има ли за това библейски примери или как е определено това в Святото писание?

За това се споменава често в Божието Слово, как хората със страхопочитание към живия Бог падат върху лицето си. Аврам (Битие 17:3), Моисей и Аарон (Числа 16:4,22,45, Числа 20:6), Исус Навин (Исус Навин 7:10), Петър (Матей 17:6), на самарянина (Лука 17:16) и много други.
От поклонението пред небесното Божие царство е два пъти показано как човек трябва да пада по лице (Откровение 7:11 и 11:16).

1 Коринт. 14 глава се цитира като доказателство за специалните харизматични служби. Точно тази глава обаче говори за това, че който е докоснат и изпълнен с нещо свято ще падне върху лицето си (ст.25).

Затова е по-скоро забележително, че това движение, които се обосновава с позоваване на Посланието до Коринтяните, текстът там показва точно обратното на проявленията. В практиката на това движение, на службите хората падат по гръб и трябва да се хващат от специални “прихващачи“, за да не бъдат наранени. Ние никъде не можем да прочетем в Святото писание, че когато Господ изцелява и докосва хората, неговите ученици заемаха позиция на “прихващачи“ между насъбралите се.

Има ли поне един библейски пример в Божието Слово за падане по гръб?

Писанията, доказващи това показват, че в такива случаи ясно е представен Божия съд! Когато първосвещенника Илий научи новината, че ковчегът е бил откраднат от филистимците, той падна назад от стола и умря.(1 Царе. 4:18) Бог го беше определил това предварително като съд.(1 Царе 2:34 и 3:11)

В Исая 28 Бог говори от стих 7 за съда над фалшивите пророци. В 13 стих накрая се казва...“че те висяха и падаха възнак, т.е. назад, разбити, впримчени и хванати“...това е още по забележително, като посоченото в стиха непосредствено преди стиха от Павел 1 Кор.14.

Едно алегорично тълкуване е Битие 49:17 - Чрез ухапването от змия на петата на коня, ездачът пада по гръб.

Понякога дори като библейско доказателство от харизматична страна се цитира следното: (Йоан 18:6) “Аз Съм...те се дръпнаха назад и паднаха на земята“...тук изрично не е казано че те са паднали назад, но това не е напълно изключено.

Дори Джон Уимбър, който може би беше най известния евангелист в Америка се обосновава с това място. Сега, ние трябва първо да отбележим, че между Господ Исус и един човек, дори и той да е много ревностен християнин има една значителна разлика. Да, просто от контекста в откъса от Йоан 18 глава може да се види, че това не бяха хора, които имаха повече духовни ценности или търсиха да са преданни на Исус, а бяха негови смъртни врагове. Те искаха да го заловят и убият. Така че тук  “в най-добрия случай“ може да става въпрос за едно осъдително знамение, което от своя страна съвпада с казаното по-горе.

Дяволът често като имитатор на Бог,  подобно на маймуна, имитираща човешко поведение, действа обратно на  проявленията на Святия Дух. Известно е, че в сатанинските кръгове живи хора са пренесени на олтара в жертва (обикновено жени), които лежат по гръб. Това означава разкриването на голотата пред Бога. Ето защо  в Стария завет олтара не може да бъде изграден на стъпала. “Да не се изкачваш  на олтара Ми по стъпала, да не бъде голотата ти открита от Мен“(Изход 20:26).

Човекът, който се хвърля по лице пред Бога, голотата му е покрита. А на оня,който обаче лежи по гръб, тя се разкрива. Това е духът на противника, който разголва човека. (Откровение 16:15) Но никога това не е действието на Святия Дух!

Ние знаем също от мисионерските  разкази, как под влиянието на демони хората падат по гръб. В книгата “Мъченици на Китай“ се разказва как китайци, които са взели участие в Боксовия бунт, са били подложени на специален ритуал. Съответните участници трябвало да застанат в един кръг, да се покланят и да изричат заклинания толкова дълго, докато викания дух дойде и ги обладае, събарящ ги по гръб на земята. Изпадналите в транс излизат от това състояние, след като водещият церемонията докосне челата им.

Също така в езическите религии се виждат тези явления. В книгата си “Смъртта на един гуру“ Раби Махараж пише под обяснението на думата Shakti Pat: Това означава , че докосването на гуруто, обикновенно с дясната ръка по челото на поклонника, което има свръх естествени ефекти...е чрез прилагането на Shakti Pat. Гуруто става проводник за сила, космическа сила, на която се базира цялата вселена...
Свръхестественото действие на Shakti Pat, чрез докосването на гуруто може да хвърли полконника на земята, може да му се привиди ярка светлина и едно вътрешно просветление, или да придобие други мистични или психични преживявания.

Карл Гундо Рей отразява в книгата си “ Божиите преживявания в бързи опитности“, как с намагнитяване – месмеризъм е събарял учениците си по гръб на земята по време на хипнотичен експеримент. Те го наричат “експеримент на силата на магнитното привличане“ (стр. 88). Месмеризъм и хипноза са практически идентични. Франц Антон Месмер се счита за основател на съвременната хипноза.
На същото ниво са изпълненията на руския хипнотизатор Кашпировски по откритите стадиони. Хората падат по гръб, лицата им показват възхищение, изкривени от мистичния транс.

Тук става въпрос съвсем ясно за делата на прелъстител, за тази проява на лъжливи знамения и чудеса (2 Сол. 2:9-12), в последно време, за които Библията ни предупреждава.

Where have all the no-compromisers gone?

I’m not sure where “Buffy” is from, but it probably doesn’t matter. You see, Buffy is one of many Christians from around the globe who have written to us out of sheer frustration over trying to find a good, Bible-based church that does not compromise with the world and all of its movements that have infected her.
Every few months I am asked to re-post our “Church shopping? 35 Key Questions to Ask the Church”  article, and so today I dug it out of the archives and shared it once again.
Here is Buffy’s letter in response to this article:

This has been the huge dilemma of my life of late. I have been to every church that might have had hope in the area (about 50,000 population). Truly, they are either into seeker sensitive stuff, emergent, mystical stuff, eastern meditation, Beth Moore, Richard Foster on and on it goes! I have left several churches who told me they were not into this or that, only to find out that they were! 

I was in a church which I liked and joined and after assurances from the pastor that they were not into Rick Warren and within a short time, they trotted out the old Purpose Driven Church book and started using “The lingo”. Then I found out that the adult Sunday School teacher got his daily devotions right from Warren’s daily devotions. That pastor got mad at me, so did that teacher.

I was in another church that I felt okay with because I used to go to it when my children were growing up. I was shocked to hear the pastor try to teach the whole church how to do meditation via Richard Foster! Then the women were doing Beth Moore stuff and then moved on to Joyce Meyer. When I came to talk to the pastor with an armload of material on Foster, he got mad when I mentioned Rick Warren in a negative way. It was like that whole church was under a trance. When I tried to talk to the women about Moore and Meyer, their answer was to remove me from their email list! I have since run into some of them around town and some (not all) would not even speak to me when I was a matter of inches from them!

I had gotten to a point of having a long list of “pastor questions” and I am sure this was a pain for the pastors I talked to. Many had not a clue why I had trouble with Rick Warren! When I asked them if they would read a book about him…nope! Now I am the lay person in this deal, why don’t they have the answers? 

Then I read stuff by people who sit in judgment because others don’t have a church. They use stuff like the old rag, ”If you find a perfect church, don’t join it, because you will ruin it”. First off, I do not expect, nor look for perfection, but being free of false teachers should not be too much to ask! Why am I the trouble maker when I want to hear Bible and not feel good platitudes? Why am I ruining things when I want to sing hymns filled with wonderful doctrine, instead of mindless praise songs that belong at church camp campfires at best? Some of these praise songs have refrains that are sung over and over and over until I just can’t stand it anymore and stop singing. Have any of you ever noticed that many of the modern praise songs take the focus off from what the Lord has done for us and puts it onto what WE are doing to praise Him and how long WE will praise him. 

Grouchy old woman? Maybe, but I just want to worship an awesome God in a way that glories Him, not man. I want to hear God’s Word in church, not man’s, I want to sing Hymns that glorify Him and what he has done to save us. Anything less is not really worshipping Him, in my opinion! I drive way out into the country now and have found a lovely small country church that seems to love the Lord, preach the Bible, sing hymns and welcome those who want the same. I am happy to be able to have that, but sad that I am surrounded by churches that I don’t feel safe to attend. I am sad that I have to drive that far to go to a safe church.

Source: http://standupforthetruth.com/2013/08/where-have-all-the-no-compromisers-gone/

ДАРБАТА - ЧУЖДИ ЕЗИЦИ, п-р Дж. МакАртър

Дарбата  чужди езици – това е дадена от Бога  способност да се говори на чуждестранен човешки език, който, получаващият тази способност, не е изучавал. Според думите на ап.Павел, вярващите, употребяващи дарбата на чужди езици в църквата, са длъжни да говорят по един, или по двама и трима в едно богослужение/1 Кор.14:27/. Освен това, казаното в църква на чужди езици трябва да се превежда от човек, имащ дарба тълкувание на езици, за да могат другите да се назидават от Божието послание/1 Кор.14:5, 13, 27/. По този начин, чуждите езици не са се използвали като език за лична молитва, а както и всички останали духовни дарби, са били средство за служение и назидание в Христовото тяло./1 Кор.12:7, 1 Пет.4:10/

Езиците „ще престанат“
В 1 Кор. 13:8 Павел прави интересно, ако не и поразяващо изявление: „Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати“ Използваната тук гръцка дума, преведена като „престава“, означава „пада“ или „разпада се“.  Тук Павел не казва, че любовта е непобедима, или че не бива да се отхвърля. Той казва, че любовта е вечна - тя ще е винаги годна, и нейният срок на годност няма да изтече. Подобно, „езиците ще престанат“. Използваният тук гръцки глагол означава „ще се прекрати завинаги“, и това предполага, когато езиците се прекратят, те няма никога отново да започнат.

Този текст поставя този въпрос пред съвременното харизматично движение: Ако езиците трябва да престанат, случило ли се е  вече това или се очаква в бъдеще? Вярващите - харизматици настояват, че никои дарби не са изчезнали, и затова езиците ще престанат в бъдещето. Но болшинството от вярващите –нехаризматичното крило твърдят, че чуждите езици вече се престанали, престанали са с ерата на апостолите. Кой е прав?

Забележете, че в 1 Коринт.13:8 не се казва кога езиците трябва да престанат. Въпреки, че в 1 Коринт. 13:9-10 се твърди, че знанието и пророчеството ще се прекратят с настъпване на „съвършеното“/т.е. на вечното състояние/, особеностите на същото твърдение по отношение на езиците - по специално, средния залог на гръцкия глагол, преведен като „престанат“ – показва, че те са отделени в една специална категория, отличаваща се от другите две дарби. Павел пише, че знание и пророчество „ще се прекрати“/страдателен залог/ поради настъпване на „съвършеното“, езиците ще престанат сами по себе си/среден залог/ доста преди да настъпи „съвършеното“. Кога се е случило прекратяването на езиците?
Писанието и историческите факти свидетелстват за това, че езиците са престанали още в апостолската ера.

Свидетелството на Писанието

Какви са библейските или богословските потвърждения за това, че езиците са престанали?
Първо: дарбата на езиците е била чудотворен дар на откровение, а ерата на чудесата и откровенията е завършила със смъртта на апостолите. Последните чудеса, описани в Новия Завет били изцеления, случващи се около 58 г.н.е. на остров Малта/Деян.28:7-10/. А от 58г. до 96г., когато ап. Йоан е написал книгата Откровение, в Новия Завет не е описано нито едно чудо. Такива чудотворни дарби като езици и изцеления се споменават само в 1 Коринт., първото послание. В две по-късни послания – до Ефесяните  и Римляните – в които също така се обсъжда темата на духовните дарби, чудотворните дарби не се споменават. В същото време, чудесата са изглеждали като нещо отминало/Евр.2:3-4/. Апостолският авторитет и апостолските наставления не са се нуждаели повече от потвърждения. Още преди края на първи век, всички книги на Новия Завет са били написани и са били в обръщение по църквите. Дарбите на откровението престанали да служат за каквито и да е цели. А когато със смъртта на ап. Йоан е приключила апостолската ера, то признаците, които са отличавали апостолите, останали само теория./ср.2 Кор.12:12/

Второ: предназначението на езиците – да са знамение за невярващият Израил/1 Коринт.14:21-22, ср. Ис.28:11-12/Те са показвали, че Бог е започнал ново дело, в което влизали и езичници. Господ днес говори на всички народи на всички езици. Преградите били разрушени. Затова дарбата на езиците символизирала не само Божието проклятие към непокорния народ, но и Божието благословение за целия свят.
Следователно, езиците са били знамение на прехода от Стария към Новия Завет. Заедно с основаването на църквата, дошло и новото време за Божия народ. Бог сега говори чрез всички езици. Но след като преходния период е преминал, необходимостта от знамение е изчезнала.

Трето: дарбата – говорене на езици е второстепенна в сравнение с другите дарби. Първоначално тя е била дадена като първа в поредицата от дарби, но в качеството си на знамение/1 Кор. 14:22/, но също така скоро става неправил-но средство за лично назидание./1 Кор.14:4/ Вярващите се събират за назидание на църквата, а не за собствено удоволствие или за получаване на някакви преживявания. Следователно, езиците са имали ограничена полза за църквата и никога не са били предназначени да са постоянно действаща дарба.

Исторически свидетелства

Историческите свидетелства също сочат,че дарбата говорене на езици е  преустановена. Важно е да се отбележи, че дарбата на езици се споменава само в най-ранните книги на Новия Завет. Павел е написал най-малко дванадесет послания след 1 Коринтяни и в тях нито веднъж не е споменал за езиците. Петър нищо не казва за езиците; Яков и Йоан също така нищо не споменават за езиците; както и самият Юда. За езиците се говори малко единствено в Деяния и в 1 Коринтяни в началото на разпространението на евангелската вест. Но когато църквата се утвърдила, езиците престанали. Те са преустановени. В повечето късни книги на Новия Завет езиците никак не се споменават, те оттекват във всичките произведения на следапостолската ера.
Йоан Златоуст и Августин, най-големите богослови на Източната и Западната църкви са считали, че езиците са минало. Пишещият в четвърти век Йоан Златоуст категорично твърди, че езиците по негово време са изчезнали, и е нарекъл тази дарба – необяснимо явление. Августин е наричал езиците знамение, присъщо на аполската ера.  По време на първите пет столетия на църквата/постаполския период/, единствена по рода си група, претендираща за говорене на езици, били последователите на Монтан, който бил обявен за еретик.

Следващото някак си забележимо движение в християнството, практикуващо говорене на езици, възникнало едва в края на седемнадесети век. В група на войнстващи протестанти в Севена/местност в Южна Франция/ се появили пророчества, видения и говорене на езици. Тази група, наречена Севенските пророци, влязла в историята поради своята политическа и военна дейност, а не поради своето духовно наследство. Много от техните пророчества не са се изпълнили. Те са били изключително срещу Римо-католическата църква и са смятали, че е било нужно да се борят с нея с оръжие в ръка. Впоследствие мнозина от тях били преследвани и убити от Рим.

Като тяхна противоположност били янсенистите, вътрешна група в Римско-католическата църква в XVIII век, която е воювала срещу протестантските учения за оправдание чрез вяра, а също така са претендирали за способността да говорят на езици.

Друга група, практикуваща една от формите на говорене на езици са шейкъри, американска секта/бел. на прев.: заради преследването английската основателка емигрира в Америка/, отделила се от квакерите и достигнала разцвет в средата на XVIII век. Основателката на тази секта, майка Ан Лий, се считала за женския еквивалент на Исус Христос. Тя е твърдяла, че може да говори на седемдесет и два езика. Шейкърите са смятали, че дори половите контакти в брака са грях. Те са практикували говоре на езици, танцувайки и пеейки в състояние на транс.

След това, в началото на XIX век, шотландският презвитериански пастор Едуард Ървинг и членовете на неговата общност са практикували говорене на езици и пророчества. Пророците на Ървинг често си противоречали един на друг, техните пророчества не се сбъдвали, а събранията им се характеризирали с неконтролирани действия.  Това движение се дискредитирало още повече, когато някои от неговите пророци направили самопризнания за фалшиви пророчества, а други даже обяснили „таланта“ си като действие на тъмни сили. Впоследствие тази група се превърнала в Католическа апостолска църква, която учила много фалшиви доктрини, придържайки се заедно с това към някои католически учения и основала в своите среди култа „Дванадесетте Апостоли“.

Всички тези, така наречени проявления на дарбата говорене на езици са били свързани с еретически, фанатични, нямащи здравото учение групи. Според оценката на техни съвременници – ортодоксални библейски вярващи, всички тези групи са били в заблуда. Наистина, такава следва да е и оценката на който и да е християнин, предан на истината. По този начин, ние стигаме до извод, че с края на апостолската ера и до началото на двадесетия век, е нямало нито едно истинско проявление на новозаветната дарба-говорене на езици. Те са престанали, както и е казал Святият Дух /1 Кор.13:8/. Дарбата на езиците не е дарба отнасяща се за нашето време.

Откъс от книгата на John MacArthur, Charismatic Chaos (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1992)

Grace Community Church. All rights reserved.
Преводът на статията се публикува с разрешение от  http://www.propovedi.ru

Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба“, Волфганг Бюне

                                  Какво казва Библията към темата                                               “освобождаваща  служба?

В Новия Завет няма нито един –единствен пример за новородени вярващи, обладани от демони и затова няма и пример за изгонването им.
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)

 и се намира под господството на Христос, може да бъде “обладан“ от Сатана и затова се нуждае от екзорцизъм или от служба за освобождаване, противоречи на учението на Новия Завет.
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26). Нито там, нито в цитираните стихове от Матей става дума за изгонване на демони (Мат.16:19 и 18:18).
В развръзването и връзването в името на Исус не става дума за демони, а за приемането, респ. изключването от църквата, както недвусмислено показва контекстът.
 По този въпрос се създаде една емпирична теология–това свободно го признават и множество екзорцисти–която по никакъв начин не може да бъде потвърдена с Библията. До какви безсмислени възгледи води една такава емпирична, теология ни показва примерът с йезуитския отец Родевик, който при своите служби за освобождаване използва светена вода, молитвената броеница, иконата на архангел Михаил, реликви и ритуални предмети.
Бихме ли могли да заключим от уж успешните освобождаващи служби на Родевик, че дяволът се страхува от светената вода, и че от ритуалните предмети излизат тайнствени сили? не използва ли сатана много повече тези демонстрации, за да потвърди съществуващите у хората суеверия? Сатана е лъжец(Йоан 8:44) и това което демоните лъжливо говорят и представят, не бива никога да се взима за истина.
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.

Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Прави впечатление колко често се появява силна обвързаност с някой “пълномощен“ наставник на душите, който в някои случаи живее доста далече и понякога трябва да бъде търсен с години за да освободи някого на етапи от демоните. Тази практика осуетява библейската грижа за душите, която по възможност трябва да се извършва на място и никога не трябва да води до силна обвързаност с лицето, което се грижи за душата.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.

КЪМ ТЕМАТА “ВОДЕНЕ НА ДУХОВНА БОРБА“

В никой стих от Новия Завет не се отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9)

Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!

Волфганаг Бюне

ИЗЦЕЛЕНИЕТО -- К. Василев

Стив (името е сменено) е на 17. Той е вероятно най-ревностното момче в цялата църква. Църквата редовно организира евангелизация в района на местното летище. Стив винаги пръв се записва доброволец и раздава брошури. Той е необикновен. Във всичко. Той има детска церебрална парализа и е изключително затруднен, когато се придвижва. Често се затруднява да контролира дори слюнката си, когато се вълнува, и среща неодобрителните погледи на хората.  Но той обича Бога, моли се за своето изцеление, цялата църква се моли за неговото изцеление, но Стив остава такъв  един... различен.Един ден той отишъл при пастора си и наивно го попитал защо момичетата в църквата не го харесват и странят от него. Пасторът му, който е добър човек, едва скрил сълзите си и до днес не помни какво е смутолевил. Скоро след това Стив починал.  Това ми разказа един човек, който (има ли значение...) не е българин. Когато стигна до наивния въпрос на Стив и той на свой ред се разплака, при все че разказваше вероятно не за пръв път историята.

 Чета разделите "В какво вярваме" на сайтовете на различни петдесятно-харизматични църкви и деноминации. В тях почти неизменно съществува една точка преведена от веруюто на "Асамблеи на Бога". 
Ние вярваме, че БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ е осигурено в изкуплението и всички вярващи могат да се молят и с вяра да очакват изцеление и освобождение от всяка болест (Исая 53:5; Марк 16:17; Яков5:13-16). 

 Присъствието на такава точка може да служи за доказателство, че този тип църкви са съставени от неизкупени хора, понеже те боледуват, също като всички останали. Дори според мен повече. Ако сте посещавали продължително харизматична църква, не може да не са ви направили впечатление едни хора, които ежемесечно, по активните ежеседмично, свидетелстват как са се изцелили.  Никой там обаче не се впечатлява от феноменално високата им разболеваемост. Как такъв човек е успял за една седмица да се разболее пак, като предната седмица е свидетелствал, че е изцелен. Както и да е, нека дискутираме сериозно.  

 Исайя 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. 

В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха. 

 Харизматиците обаче често се хващат за това, че се говори за изцеление. Нека видим обаче и други стихове: 

Исая 6:10  Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.  

Еремия 3:22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. 

Осия 14:4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.    

Матей 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля

Видимо в Словото често, когато се говори за изцеление, не се има предвид физическото тяло, а изцеляването на нещо много по-важно. Всъщност, мисля че идеята за това, че изкуплението обхваща и физическото изцеление е напълно харизматична приумица. Нямам спомен да съм я срещал някъде в произведение, написано преди началото на двадесети век.  

НА КРЪСТА ЛИ ИСУС ПОНЕСЕ БОЛЕСТИТЕ?

Матей 8:16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе". 

Харизматиците четат това, без да се замислят, че именно този пасаж е доказателство, че пророкуваното изцеление от болести, не е следствие от Жертвата на кръста.  ...за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия  Очевидно в пасажа си пише, че пророкуваното от Исаия се е сбъднало ПРЕДИ  разпъването на Христос на кръста, по времето, когато е проповядвал, тоест, не е следствие на Христовата жертва, а проява на Божия Милост.   Нека продължим със стиховете от харизматичното верую.  

Марк 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.  
Нарочно продължих и със следващия стих. Не можем да отречем, че пише това, което пише. Много хора в крайността на антихаризматизма си започват да отричат изобщо идеята за свръхестественото, изцелението и чудесата. Бог казва, че ще има такива неща. Проблемът е в това, че ако за едни случаи това се приема за обещано на всяка цена (езиците и изцелението),  в други случаи дори и най-смелите харизматици нямат такава сигурност. Не съм срещал харизматик, който да е готов да пие смъртоносни отрови с вяра, понеже знае, че няма да му се случи нищо.  Посланието на Яков също говори за изцеление и там пасажът звучи най-императивно:

  Яков 5:14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.  

Тези стихове са приемани като доказателство за гарантираното изцеление. Факт е обаче, че самите апостоли не са приемали нещата крайно.

ЗА ДА ПОЧИВА НА МЕНЕ ХРИСТОВАТА СИЛА... 

2 Коринтяни 12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.  

 Харизматичното разбиране за Христовата сила е доста по-различно от Павловото. Но факт е, че молейки се на Бог да отмахне тръна, който при това е пратеник на сатана, Бог отказва, и то с мотива, за да може да се прояви Божията Сила. В Харизматичната лексика, под проява на Божия сила в подобен случай се разбира непременно изцеление. Истината е, че Бог говори, че слабостта е предизвикана от Него, че този трън е по Неговата воля там. И ако за някого едно страдание е проява на безсилие, за Бог често то често носи силата, чрез която Бог ни държи близо до себе си.  Павел не съветва Тимотей да си изиска обещаното изцеление, а да се лекува с вино.  

1 Тимотей 5:23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.   

При това Тимотей е имал не редки, а чести боледувания.   

ДРУГИ ПРИМЕРИ НА БОЛЕДУВАЩИ ХРИСТИЯНИ ОТ РАННАТА ЦЪРКВА 

2 Тимотей 4:20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.   

Филипяни 2:25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. 27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. 
 
Виждате ли, Бог не е изпълнил обещание, Той е показал милост. Милостта е незаслужена. Иначе не би била милост, а отплата, възнаграждение, изпълняване на дължимо. Това не е Божието изцеление. Харизматичните молитви за изцеление не съдържат молба, а изнудване за изпълняване на мнимо обещание. Бог не е длъжен никому нищо. Ние сме длъжниците. Изцелението е по милост, Бог го прави не защото е обещал, не защото е длъжен, а защото е милостив.

БОГ ИСКА ЛИ ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ?

Отговорът е ясен и недвусмислен. 

Филипяни 4:6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение 

Ако е писано “всяко нещо”, то значи че Бог иска наистина всяко нещо да бъде представено пред Него. Той има цялата Сила и продължава да я показва така, както и преди векове. Бог продължава да изцелява. Само че изцелението е милост, то не е нещо, което е гарантирано. Ние все още живеем във временни тела. Дори и те да се изцелят, рано или късно умират, което е доказателство, че все още Бог телата ни все още не са съвършени.  Но чакаме да възкръснем в нови тела. И тогава...Той ще обърше всяка сълза от очите ни, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка (Откр.21). Тогава телата ни ще бъдат наистина съвършени, няма да остаряват, няма да има болести, нито смърт.А днес Бог продължава да се грижи за нас и всяко изпитание, което преживяваме е такова, каквото Бог е дал според силите ни.