Не се моли като езичник, От Р.Ч.Спроул

Не се моли като езичник,

От Р.Ч.Спроул

Исус казваше в  Матей 6:7 , че ние не трябва да считаме молитвата като някакво магическо заклинание, защото това е начина по който се молят езичниците. Те рецитират някои фрази отново и отново, без никакво разбиране за това какво означават думите . В този контекст, молитвите са използвани като мантри,  с надеждата, че те ще променят  обстановката или обстоятелствата, при които живее човек. Ню ейдж мисленето е пълно с неща от този тип. Исус не ни препоръча такива упражнения като божествени форми на молитва; напротив, Той свърза използването на излишни думи в говоренето с езичеството.

“А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.” (Матей 6:7)

Християните лесно могат да попаднат в един модел на молене на досадно повтарящ се маниер, без да ангажират съзнанието си. Това ме тревожи понякога, когато християните се събират да се хранят заедно и домакинът казва на някой там: „Джон,  моля те, би ли казал една кратка молитва преди хранене за нас?“ Домакинът не моли за това някой да води в молитва, но да каже кратка молитва преди ядене.  Този вид на изразяване внушава просто рецитация, а не молитва, която идва от сърцето.

ИСУС НЕ ДАДЕ ГОСПОДНАТА МОЛИТВА С НАМЕРЕНИЕТО ДА Я ПОВТАРЯМЕ БЕЗСМИСЛЕНО

Ние можем дори да се отнасяме към Господната молитва по този начин. Господната молитва е неразделна част от поклонението на множество християни. Богослуженията често включват рецитирането на Господната молитва. Използването на Господната молитва има богата история в църквата и всеки път когато се молим с нея или я чуваме, ние си спомняме за тези приоритети, които Исус постави пред нас като обекти на молитвата. Не ме разбирайте погрешно – аз не съм против рецитирането на Господната молитва. Въпреки това, съществува опасност тази употреба на молитвата може да бъде нищо повече от една рецитация. Моленето с Господната молитва може да стане като безсмислено и като напразно повторение, като магически заклинания и мантри, които използват езичниците.

Исус не даде Господната молитва с намерението да я повтаряме безсмислено. Когато се молим с Господната молитва, трябва да се молим с нея задълбочено, като обръщаме внимание в умовете си на нейното съдържание. Това не е мантра, за да бъде повтаряна без участието на ума или сърцето. Това е пример за божествена молитва.

Разбира се , повторението има голямо значение. Аз често съм казвал, че една от любимите ми литургии в живота на църквата е традиционната брачна церемония.
Чували сте го много пъти: "Възлюбени, ние сме се събрали тук днес в присъствието на Бог и на тези свидетели, да свържем този мъж и тази жена в святите окови на брака, който е установен от Бога“, и т.н.  Това е една много кратка служба. Тя съдържа обещания, обети, такси и молитви.  Колкото до мен, колкото по-често водя тази литургия или я слушам, толкова по-благословен съм от нейното съдържание.  Това означава, че колкото по-запознат ставам с речта, толкова повече мисля за нея и размишлявам върху нея и аз отново виждам колко богато ни разяснява святостта на брака.  Така е и с Господната молитва. Слушането й отново и отново, може да ни доведе до безсмислено повторение, но също може и да запали тези думи и основните принципи в нашите умове.  Повторението само по себе си не е лошо нещо.  В действителност, то е едно от най-важните компоненти на познанието, защото е изключително рядко да срещнеш човек, който да усвои концепцията или принципите, слушайки я веднъж.


Източник: The Prayer of the Lord by R.C. Sproul.

Превод от английски: Галина Христова

Подготовка за Подземната Църква, От Пастор Ричард Вурмбранд

Подготовка за Подземната Църква

От пастор Ричард Вурмбранд

Може да сте чували за този пастор. Това е от практическо значение за Църквата точно сега.

Християните пастори трябва да се научат как изглежда подземната църква и какво прави тя. Говорих с един епископ във Великобритания в продължение на около час за работата на подземната църква. И накрая, той каза:

"Извини ме, но ти говориш за моето хоби; Аз много се интересувам от църковната архитектура. Би ли ми казал, дали подземните църкви използват готически стилове в църковните сгради?"

Подземната Църква е сравнително неизвестна. Тя е в непосредствена близост до нас, но ние не сме готови да се присъединим към нея и не сме обучени за това. Всеки християнски пастор трябва да знае това, защото ние бихме могли да преминем през трагични обстоятелства. Дори и да не преминем през тези трагични обстоятелства, ние сме длъжни да помогнем или да наставляваме тези, които преминават през тях.
В мюсюлманските страни, в Червен Китай и така нататък, много вярващи са станали жертви. Много от тях са отишли ​​в затворите и много от тях са умрели в затвора. Ние не можем да се гордеем с това. Най-доброто нещо, което трябва, е да бъдем добре инструктирани как да свършим подземна работа и да не бъдем заловени. Възхищавам се на тези, които знаят как да работят толкова добре, че да не бъдат заловени.

Ние трябва да знаем за подземната работа.

ПОДГОТОВКА ЗА СТРАДАНИЕТО

Страданието не може бъде избегнато в подземната църква, каквито и мерки да се вземат, но страданието трябва да бъде сведено до минимум.

Какво се случва в една страна, когато потисническите сили завземат властта? В някои страни терорът започва веднага, така както в Мозамбик и Камбоджа. На други места религиозната свобода следва, както никога досега. И така се започва. Някои режими идват на власт, без да имат реална власт. Те нямат хората на тяхна страна . Те нямат непременно организирана собствена полиция, нито собствена армията все още.

В Русия, комунистите дадоха веднага голяма свобода на протестантите, за да унищожат православните. Когато те унищожиха православните, обратът дойде за протестантите. Първоначалната ситуация не продължи дълго. През това време те се промъкват в църквите, поставяйки свои хора в ръководството. Те откриват слабостите на пасторите. Някои може да са амбициозни мъже; някои могат да бъде уловени с любовта към парите. Друг може да има някакъв скрит грях някъде, с който той може да бъде изнудван. Те обясняват, че ще го направят известен и така те поставят  свои мъже в ръководството. Тогава, в определен момент голямото преследване започва. В Румъния такова затягане на режима се случи за един ден. Всички католическите епископи отидоха в затвора, заедно с безброй свещеници, монаси и монахини. Тогава бяха арестувани много протестантски пастори от всички деноминации. Много умряха в затвора.

"Тогава Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим: Но Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните; Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада заради Моето име "- (Деяния 09:13, 15 и 16).

Исус, нашия Господ, каза на Анания:
   

"Запознай се със Савел от Тарс. Той ще бъде Мой подземен пастор, Мой подземен работник. "

Това е, което беше св. Павел - пастор на подземната църквата. Исус започна интензивен курс за този подземен пастор. Той започна с думите,

"Аз ще (Му) покажа колко много трябва да пострада ..."

Подготовката за подземната работа започва с изучаване науката за страданието (англ. sufferology) и  за мъченичеството (англ. martyrology). По-късно, ние ще разгледаме техническата страна на подземната работа, но на първо място трябва да има определена духовна подготовка за това.

В свободна страна, за да бъдеш член на църква, е достатъчно да вярваш и да бъдеш кръстен. В подземната Църква това не е достатъчно, за да бъдеш нейн член. Можеш да си кръстен и можеш да си вярващ, но ти няма да бъдеш член на Подземната Църквата, ако не знаеш как да страдаш.

Ти може да имаш най-мощната вяра на света, но ако не си готов да страдаш, тогава, когато си заловен от полицията, и получиш два шамара и ти ще изявиш всичко. Така че подготовката за страданието е един от основните въпроси от подготовката за подземната работа.

Християнинът не трябва да изпада в паника, когато е хвърлен в затвора. В полза на ранга и досието на вярващия, затворът е новото място да свидетелства за Христа. За един пастор, затворът е нова енория. Това е енория с не голям доход, но с големи възможности за работа. Говоря малко за това в моята книга „С Бога в строг тъмничен затвор“. (With God In Solitary Confinement)

В други книги споменавам морзовата азбука, която също е част от обучението за Подземната църква. Знаеш ли какво е това - код, чрез който съобщенията се предават. Чрез този код можете да проповядвате Евангелието на тези, които са Ви отдясно и отляво.

Свободните енориаши поглеждат часовника си;
   

"Той вече проповядва тридесет минути. Ще свърши ли някога? "

Когато сте арестувани, часовниците ви са отнети от вас; имате енориашите с вас през цялата седмица и можете да им проповядвате от сутрин до вечер! Те нямат избор. Никога не е имало, в историята на Румънската или Руската църква, толкова много доведени до Христос, така както е имало в затвора. Така че не се страхувайте от затвора. Погледнете го просто като нова задача, дадена от Бога.

Мъжете могат да приемат това. Но какво да кажем за ужасните мъчения, които са нанесени на затворници? Какво ще правим с тези мъчения? Ще бъдем ли в състояние да ги понесем? Ако аз не ги понеса, аз ще вкарам в затвора още петдесет или шестдесет мъже, които познавам, защото това е, което насилниците искат от мен-  да предам тези около мен. Оттук идва голямата необходимост за подготовка за страданието, която трябва да започне от сега. Твърде трудно е да се подготвите за него, когато вече сте в затвора.

ИСТИНАТА ЗА ИСТИНАТА

Колко всеки един от нас може да пострада, зависи от това колко той е свързан с каузата, колко скъпа тази кауза е за него, и колко много означава за него.

В това отношение ние сме имали в комунистическите страни много големи изненади. Налице са надарени проповедници и писатели на християнски книги, които са станали предатели. Композиторът на най-добрата книга с химни на Румъния стана композитор на най-добрата комунистическа книга с химни на Румъния. Всичко зависи от това дали сме останали в сферата на думите или сме се съединили с божествените реалности.

Бог е Истината. Библията е истината за Истината. Теологията е истината за истината за Истината. Една добра проповед е истината за истината за истината, за истината Това не е истина. Истината е само Бог. Около тази Истина е налице скеле на думи, на теология, и на експозиция. Никой от тях не е от някаква помощ по време на страдание. Това е единствено Самата Истина, която е от помощ, и ние трябва да достигнем до Нея чрез проповеди, чрез богословски книги, чрез всичко, което е "думите" и да бъдем свързани с реалността на Самия Бог.
Казвал съм на Запад как християните са били вързвани за кръстовете в продължение на четири дни и четири нощи. Кръстовете са били поставяни на пода и други затворници са били измъчвани и приготвени да задоволят техните телесни потребности пред лицата и телата на разпнатите. Аз след това се запитах:

"Кой библейски стих ви помогна и ви укрепи при тези обстоятелства?"

Моят отговор е:

"Никакъв библейски стих не беше от полза."

Това е чист жаргон и религиозно лицемерие да казваме: "Този библейски стих ме укрепва, или този библейски стих ми помогна." Библейските стихове сами по себе си не са предназначени да помагат.

Ние знаем Псалм 23 -

"Господ е Пастир мой; Аз няма да се нуждая ... ако и да ходя през долината на сянката на смъртта .... "

Когато минаваш през страданието ти осъзнаваш, че Бог никога не е имал предвид, че Псалм 23 трябва да те укрепява. Това Е Господ, Който може да ви укрепи, не Псалма, който говори за Него, го прави. Не е достатъчно да има Псалм. Трябва да имате Този, за когото Псалма говори. Ние също така познаваме стиха:

"Моята благодат е достатъчна за теб."

Но стихът не е достатъчен. Това е благодатта, която е достатъчна, а не стиха.

Пастори и ревностни свидетели, които се занимават със Словото като призвание от Бога, са в опасност да предадат на светите думи по-голяма стойност, отколкото те наистина имат. Святите думи са само средство, за да пристигнат в реалността, изразена от тях. Ако вие сте обединени с Реалността-Господ Всемогъщият, злото губи своята власт над вас; то не може да разбие всемогъщият Господ. Ако вие имате само думите на Господ на Силите, може много лесно да бъдете разбит.

ДУХОВНИ УПРАЖНЕНИЯ

Подготовката за подземната работа е дълбоко одухотворяване. Така, както ние белим лука, за да го подготвим за използването му, така Бог трябва да "обели" от нас това, което са просто думи, усещания на нашите удоволствия в религията, за да достигнем до реалността на нашата вяра. Исус ни е казал, че "всеки, който иска да последва" Него, трябва да "вземе кръста си," и Той, Самият,  показа колко тежък може да бъде този кръст. Ние трябва да бъдем подготвени за това.

Ние трябва да направим подготовката сега, преди да бъдем затворени. В затвора вие губите всичко. Вие сте разсъблечени и ви е даден затворнически костюм. Нямате повече хубави мебели, хубави килими или хубави завеси. Нямате повече жена или мъж и нямате децата си. Нямате своя библиотека и вие никога няма да видите нито едно цвете. Нищо от това, което прави живота приятен, не остава. Никой не се съпротивлява на този, който не се е отказал от удоволствията на живота предварително.

Аз лично практикувам едно упражнение. Аз живея в Съединените Американски щати. Можете ли да си представите на какво прилича един американски супермаркет? Ще откриете там много вкусни неща. Гледам всичко и си казвам,
    

"Мога да си отида без това нещо и онова нещо; това нещо е много хубаво, но аз мога да си отида и без него: това трето нещо, без което мога да си отида, също "

Обходих целият супермаркет и не похарчих нито един долар. Имах радостта да видя много красиви неща и втората радост - да знам, че мога да си отида без тях, без да ги купя.

СЪМНЕНИЕТО СЪЗДАВА ПРЕДАТЕЛИ

Аз съм евреин. На иврит,  езика, който Самият Исус говори и на който е било дадено първото откровение, думата "съмнение" не съществува. Да се съмнява е толкова погрешно за един човек, така както би било за него да ходи на четири крака - той не е създаден за да ходи на четири крака. Човек ходи изправен; той не е звяр. Да се съмняваме е нечовешко.

Към всеки един от нас идват съмнения, но не позволявайте съмнения относно основните учения на Библията като съществуването на Бог, възкресението на Исус Христос, или съществуването на вечен живот, да направят гнездо в ума ви. Всяко теологично или философско съмнение те прави потенциален предател . Можете да си позволите да се съмнявате, докато имате прекрасно проучване и подготвяте проповеди, и се храните добре - или пишете книга. След това можете да си позволите всички видове дръзки идеи и съмнения. Когато си измъчван тези съмнения са преминали в предателство, защото трябва да решиш дали да живееш или да умреш за тази вяра.

Едно от най-важните неща за духовната подготовка на подземния работник е решението на неговите съмнения. В математиката, ако не намерите решение, може би сте допуснали грешка някъде, така че продължавате да я търсите, докато я откриете. Не живейте със съмнения, но търсете тяхното решение.

ТЕСТЪТ НА ИЗТЕЗАНИЯТА

Сега да дойдем до самия момент на изтезания. Изтезанието понякога е много болезнено. Понякога е просто един бой. Ние всички сме били напляскани като деца и боят е просто още едно напляскване. А непринуденият  бой е много лесно да се приеме. Исус е казал, че трябва да дойдем при Него като деца, което е по-скоро като кандидати за напляскване!

Въпреки това, с нас, комунистите, не се спираха на боя - те използваха много рафинирани изтезания. Сега изтезанията, трябва да знаете, могат да работят и в двете посоки. Това може да ви направи по-твърди и да укрепи решението ви да не казвате нищо на полицията. Има крадци, които се противопоставят на всякакви мъчения и няма да предадат тези, с които те са си сътрудничили при кражба. Колкото повече ги удрят, толкова те стават по-упорити. Или, изтезанията могат просто да пречупят вашата воля.

Сега ще ви разкажа за един много интересен случай, който бе публикуван от Чешката комунистическа преса. Новотни, който бе предшественик на Дубчек и който е бил комунистически диктатор, бе арестуван един от интимните му другари, комунист лидер, убеден атеист, и член на Централния комитет на Комунистическата партия. (Не само християни, евреи или патриоти са били в затвора. Един комунист арестувал друг и го измъчвал, точно така, както те биха го направили на някой друг.) Те арестували този комунистически лидер и го сложили сам в затворническата килия. Електромагнитни лъчи, които разстройват ума, преминали през тази килия. Един високоговорител повтарял ден и нощ:

"Дали вашето име е Йосиф или не е Йосиф?" (Неговото име не беше Йосиф.)

Те се опитвали да го подлудят. Ден и нощ. Той усетил, че може да загуби ума си. В един определен момент, той получил просветление.

    "Сега срещнах абсолютното зло. Ако комунистите измъчват християнин, това не е абсолютно зло, защото комунистите вярват, че те ще построят един земен рай. Християните им пречат, така че е правилно да измъчват християните. Но когато комунист измъчва комунист, това е изтезание с цел изтезание . Няма абсолютно никакво оправдание за това. Но чакайте малко. Всяка монета има две страни, всеки електрически кабел има два полюса. Ако има абсолютно зло, срещу кого се бори това абсолютно зло? Би трябвало да има абсолютно добро. Това е Бог, и против Него те се борят."

Когато той бе извикан при следователя, той влезе усмихнат в стаята и му казал, че той може да изключи високоговорителя сега, защото е постигнал своя резултат.

"Аз станах християнин."

Офицерът го попита,

"Как се случи това?"

Той му казал цялата история. Служителят каза,
    

"Чакай малко."

Той извикал някои от другарите си и казал,

"Моля, повторете края пред другарите ми."

Той повторил историята, и капитанът казал на другия полицай,

"Казах ви, че този метод няма да работи. Може би сте прекалили с това. "

Дяволът не е всемогъщ и всемъдър като Бога. Той прави грешки. Злото изтезание е жестокост, която може да бъде използвана много добре духовно.

МОМЕНТЪТ НА КРИЗАТА

Изтезанията имат момент на експлозия, и мъчителят изчаква този критичен момент. Научете се как да победите съмнението и да мислите задълбочено. Винаги има кризисен момент, когато сте готови да напишете или произнесете името на вашия съучастник в подземната работа, или да кажете къде е тайната печатница , или нещо от този род. Вие сте били измъчвани толкова много, че нищо няма значение повече; фактът, че аз не трябва да имам болки, също не е от значение. Опишете това последно заключение до етапа, до който сте достигнали и ще видите, че ще преодолеете този кризисен момент; това ви дава една интензивна вътрешна радост. Вие чувствате, че Христос е бил с вас в този решителен момент. Тъмничарите днес вече са обучени и рафинирани, имайте предвид, че има един момент на криза. Ако те не могат да получат нищо от теб в този момент, след това те се отказват от мъчението: те знаят, че неговото продължаване ще бъде безполезно.

Има още няколко точки във връзка с изтезанията. Много е важно да се разбере това, което Исус каза:

"Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си."

Прекарах четиринадесет години в затвора. Брат Храпов прекара двадесет и шест, Уонг Минг Дао прекара двайсет и осем. Изглежда невъзможно да се издържат дълги години затвор. Не се изисква от вас да ги носите всички наведнъж. Не носете дори един ден в един момент - носете един час в даден момент. Един час на болка всеки може да понесе. Ние имахме ужасен зъбобол, автомобилна катастрофа - преминавайки, може би, през незказано страдание. Вие не сте създадени да понесе болката повече отколкото в тази настояща минута.

Това, което усилва болката е споменът, че съм бил бит и измъчван толкова много пъти и че утре те ще ме вземат отново, и вдругиден. Утре, може да не съм жив - или те може да не са живи.. Утре, може да има смяна на властта, както в Румъния. Вчерашният бой е преминал: утрешните мъчения още не са дошли.

НАЙ-ВИСШАТА ЛЮБОВ

Библията ни учи, че някои думи много трудно се приемат:
    

"Който не намрази баща, майка, дете, брат, сестра - не може да бъде Мой ученик."

Тези думи не означават почти нищо в свободна страна.

Вие вероятно знаете от Гласът на литературата на мъчениците, че хиляди деца са били отнети от родителите им в бившия Съветски съюз, тъй като те са били обучавани за Христос. Трябва да обичаме Христос повече от семейството си. Вие сте там пред съда и съдията ви казва, че ако се отречете от Христос вие може да запазите децата си. Ако не, това ще бъде последният път, когато ще ги видите. Сърцето ви може да се съкруши, но вашият отговор трябва да бъде,

"Обичам Господ."

Надя Слобода напусна дома си в продължение на четири години, прекарани в затвора. Децата й бяха взети от нея, но тя напуска дома си пеейки. Децата, които полицията чакаше с камион, за да ги вземе когато тя напуска, разказваха за пеенето на тяхната майка,

"Не се притеснявайте за нас. Където и да ни поставят, ние няма да се откажем от  нашата вяра. "

Те не го направиха.

Когато Исус беше на кръста Той не страдаше само физически; Той гледаше майка му пред него как страда. Майка му гледаше страданието на Сина. Те се обичаха един друг, но славата на Бога е била оспорвана и тук всяко човешко чувство трябваше да бъде на второ място. Само ако приемем този начин на мислене и отношение веднъж завинаги, ние можем да се подготвим за подземната работа.

Само Христос, Великия мъченик,  Човекът на скърби трябва да живее в нас. Имало е случаи, в комунистическите страни, когато комунистическите палачи изхвърляха техните гумени палки, с които биеха християните и питаха,

"Какъв е този ореол, който имате на главата си? Как става така, че лицето ви грее? Не мога да ви бия повече. "

Казано е за Стефан в Библията, че "лицето му блестеше." Ние знаехме случаи за комунистически палачи, които казваха на затворника,

"Викай силно, плачи силно, като че ли те бия, така че моите другари да разберат, че аз те измъчвам. Но аз не мога да те бия. "

По този начин, вие ще викате без нищо да се случва с вас.

Има и други случаи, когато затворници наистина са измъчвани, понякога до смърт. Вие трябва да изберете между умирането с Христос и за Христос, или да станете предател. Какво е достойнството на това да продължиш да живееш, когато ще се срамуваш да се погледнеш в огледалото, знаейки, че огледалото ще ти покаже лицето на предател?

НАУЧЕТЕ СЕ ДА МЪЛЧИТЕ

В Подземната църква, мълчанието е едно от първите правила. Всяка излишна дума която изговорите, може да постави някой в ​​затвора. Един мой приятел, голям християнски композитор, отиде в затвора, защото християните са имали навика да казват,

"Колко е красива тази песен, съставена от брат _."

Те го похвалили, и за това той получил петнадесет години затвор. Пейте си песента, но не споменавайте името на този, който я е написал.

Вие не можете да се научите да мълчите, в същия момент, когато страната е завладяна. Трябва да се научите да мълчите от момента на вашето повярване в Христос.

Секретарката на Солженицин бе поставена под такъв натиск от комунистите (а тя беше предадена от съпругата на Солженицин), че тя свърши, като се обеси сама. Ако Солженицин беше запазил мълчание, това нямаше да се случи.

Друг въпрос, който е много важен: Аз благодаря на Бог за годините, които съм прекарал в строг тъмничен затвор. В продължение на три години аз бях тридесет фута под земята. Никога не чух нито дума. Аз никога не казах нито дума. Нямаше книги. Външните гласове престанаха. Пазачите слагаха кече на подметките на обувките си, така че вие не чувате тяхното приближаване. После, с течение на времето, вътрешните гласове престанаха.

Бяхме упоени, бяхме бити. Забравих цялата си теология. Забравих цялата Библия. Един ден осъзнах, че бях забравил "Отче наш". Не можех да кажа нищо повече. Знаех, че започва с "Отче наш ...", но не знаех продължението. Аз продължих да се радвам и казах,

"Отче наш, аз съм забравил молитвата, но Ти  със сигурност я знаеш наизуст. Ти  я чуваш толкова много хиляди пъти на ден, така че Ти възложи на един ангел да я каже вместо мен, а аз просто ще си мълча. "

За известно време молитвите ми бяха,

"Исус, обичам те."

И тогава, след известно време отново,

"Исус, обичам те. Исус, обичам те. "

После стана твърде трудно дори да се каже това, защото ние бяхме упоявани с лекарства, които разрушаваха нашите умове. Бяхме много гладни. Имахме една филия хляб на седмица. Там имаше побои и мъчения, както и липса на светлина, както и други неща. Стана невъзможно да концентрирам ума си, за да кажа дори толкова много, колкото,

"Исус, обичам те."

Аз я изоставих, защото знаех, че това е необходимо. Най-висшата форма на молитва, която знам, е тихото биене на сърцето, което Го обича. Исус просто трябва да чуе  „тик-так, тик-так", и Той ще знае, че всеки пулс е за Него.

Когато излязох от строгия тъмничен затвор и бях с други затворници и ги чух да говорят, аз се чудех защо те говорят! Толкова голяма част от нашето говорене е безполезно. Днешните мъже се запознават един с друг и единият казва: "Как сте?" И другият отговаря , "Как сте?" Каква е ползата от това? Тогава единият казва: "Не мислите ли, че времето е хубаво?", А другият мисли, и казва: "Да, мисля, че е добре." Защо ние трябва да говорим за това дали времето е хубаво? Ние не вземаме на сериозно думата на Исус, Който казва, че хората ще бъдат съдени не само за всяка лоша дума, но и за всяка безполезна такава. Така е писано в Библията.

Безполезното говорене в някои страни означава затвор и смърт за брат ви. Една дума на похвала за брат ви, ако това не е необходимо, може да означава катастрофа.  Например, идва някой да ви посети, а вие казвате: "О! Съжалявам, че не сте били тук и преди - Брат В. току-що е напуснал ". Посетителят може да е бил информатор на тайната полиция. Сега тя ще знае, че брат В. е в града! Дръж устата си затворена. Научете се да го правите сега.

ДОПУСТИМИ ВОЕННИ ХИТРОСТИ

Вие не можете да вършите подземната работа, без да използвате хитрости. Знам за един случай в Русия. Комунистите заподозрели, че християните са се събирали някъде и са инспектирали улицата. Те са знаели, че срещата трябва да бъде някъде там. Те видели едно младо момче, което отивало към къщата, където са предполагали, че ще бъде срещата. Те спрели момчето и полицията го попитала,

"Къде отиваш?"

С тъжно лице, той казал:

"Най-старият ми брат почина, и сега се събираме цялото семейство, за да прочетем завещанието му."

Полицаят е бил толкова впечатлен, че той потупал момчето и казал: "Просто върви." Момчето не беше казало лъжа.

Ние не сме длъжни да кажем на атеиста тиранин истината. Ние не сме длъжни да му казваме това, което правим. Това е неприлично от негова страна да ми задава въпроса, нахалство е.

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ НА ПРОМИВАНЕТО НА МОЗЪКА

Един от най-великите методи не е само физическото изтезание; това е промиването на мозъка. Ние трябва да знаем как да се противопоставим на промиването на мозъка. Промиването на мозъци съществува в свободния свят твърде много. Пресата, радиото и телевизията ни промиват мозъка. Не съществува мотив в света да пием Кока-кола. Вие я пиете, защото сте с промити мозъци. Водата със сигурност е по-добра от Кока-Кола. Но никой не рекламира: "Пийте вода, пийте вода". Ако водата се рекламираше, ние бихме пили вода. Някои са докарали тази техника на промиване на мозъка до нейната крайност. Методите са различни, но промиването на съзнанието в моя румънски затвор се състоеше главно в това: ние трябваше да седим седемнадесет часа във форма, която не ни даваше възможност да се опрем, и не ни беше позволено да затворяме очите си. Седемнадесет часа на ден ние трябваше да слушаме,

"Комунизмът е добър, комунизмът е добър, комунизмът е добър, и т.н.; Християнството е мъртво, християнството е мъртво, християнството е мъртво, и т.н.; Откажете се, откажете се, и т.н. "

Ти си отегчен още на първата минута от това, но трябва да го слушаш цели седемнадесет часа в продължение на седмици, месеци, години дори, без прекъсване.

Мога да ви уверя, че не е лесно. Това е едно от най-тежките изпитания. Много по-лошо от физическото мъчение. Но Христос е предвидил всички неща, защото с Него няма време. Бъдеще, минало, настояще са едно и също нещо: Той знае всичко от самото начало. Комунистите са изобретили промиването на мозъци твърде късно! Христос вече е изобретил обратното на промиването на мозъка – измиването на сърцето. Той е казал:

"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."

Стефан, първият мъченик за Христос, имаше около себе си стотици с големи камъни в ръцете си, за да ги хвърлят по него. Той каза: "Аз виждам." И жената на Стефан вероятно си мислеше, че той вижда опасността, в която беше и че може би ще избяга. Но той каза:

"Виждам Исус, стоящ отдясно на Бога."

Може би тя каза (това не е записано),

"Не виждаш ли цялата тълпа около себе си готова да хвърля камъни по теб?" "О, да! Виждам няколко малки мравки там долу, които не си струва да споменавам. Аз гледам към Исус."

Бях преминал през промиването на мозъка в продължение на две години. Сега комунистите биха казали, че мозъкът ми все още е мръсен. В същия ритъм, в който те казваха,

"Християнството е мъртво,"

Аз и другите повтаряхме на себе си:

"Христос също е бил мъртъв, Христос също е бил мъртъв"

Но ние знаехме, че Той възкръсна от мъртвите. Ние си припомняхме, че сме живели в общението на светиите.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ  НА САМОТАТА

Един от най-големите проблеми за подземния боец е да знае как да запълни самотата си. Нямахме абсолютно никакви книги. Не само нямахме Библията, но нямахме книги, никакви късчета хартия,  никакъв молив. Ние никога не чухме никакъв шум и нямаше абсолютно нищо, което да разсее вниманието ни. Ти гледаш стените и това беше всичко. Абе, обикновено при такива обстоятелства се побъркваш.

Мога да ви кажа от собствен опит как избегнах това да полудея, но това отново трябва да бъде подготвено от живота с духовни упражнения предварително. Колко можете да бъдете сам без Библията? Колко можете да понесете да бъдете сам със себе си, без включване на радиото, или касетофон, и т.н.?

Аз, както и много други затворници, го правехме по този начин. Ние никога не спахме през нощта. Спахме през деня. Цялата нощ бяхме будни. Вие знаете, че Псалм 134:1 казва,

"... Благославяйте Господа, ... които престояват нощем в дома на Господа."

Една молитва през нощта е равностойна на десет молитви през деня.

Всички големи грехове и престъпления са извършени през нощта. Най-големите обири, пиянства, пирувания, прелюбодейства - целият този живот на греха е нощен живот. През деня всеки трябва да работи във фабрика, колеж, или някъде. Демоничните сили са сили на нощта, и поради това е толкова важно да им се противопоставим през нощта.

В строгия тъмничен затвор, ние се събуждахме, когато другите затворници лягаха да спят. Ние запълвахме нашето време с програма, която беше толкова тежка, че не можехме да я изпълним. Ние започвахме с молитва, молитва, в която пътувахме през целия свят. Молихме се за всяка страна, за която знаехме имената на градове и хора, и ние се молехме за великите проповедници. Необходим ни беше час или два, за да се върнем. Молихме се за пилоти, и за тези, които са в морето, и за тези, които са в затвора.

След като пътувахме из целия свят, четохме Библията по памет. Да учи наизуст Библията е много важно за един подземен работник.

РАДОСТТА НА ГОСПОДА

Сега, за да се посмеем малко, ще ви разкажа нещо, което се случи. Веднъж, докато лежах на няколко дъски, които бяха леглото ми, аз четох по памет от Проповедта на планината, според Лука. Стигнах до частта, където се казва,

"Когато сте преследвани ... заради Човешкия Син, възрадвайте се в този ден и скачайте от радост ...".

Ще си спомните, че е писано по този начин. Аз казах,

"Как бих могъл да извърша подобен грях на небрежност?  Христос е казал, че ние трябва да направим две различни неща. Първото, да се радваме, което го направх. Второто, да "скачаме от радост," което аз не направих. "

Така че аз скочих. Аз слязох от леглото си и започнах да скачам наоколо.

В затвора, вратата на килията има дупка за надничане, през която надзирателя поглежда в килията. Случи се така, че той погледна в момента, в който скачах наоколо. Така че той си помисли, че съм полудял. Те имаха заповед да се държат много добре с лудите, така че техните викове и блъскания по стената да не нарушават реда на затвора. Пазачът веднага влезе, успокои ме и каза,

"Ти ще бъдеш освободен; Ще видиш, всичко ще бъде наред. Просто остани тих. Аз ще ти донеса нещо. "

Той ми донесе един голям хляб. Нашата порция е една филия хляб на седмица, а сега имах цял хляб, плюс сирене. То беше бяло. Никога просто не съм ял сирене; на първо място се възхищавах на белотата му. То е красиво на глед. Той ми донесе също захар. Той отново каза няколко мили думи и заключи вратата и излезе.

Аз казах,

"Ще ям тези неща, след като завърша моята глава от Лука."

Отново легнах и се опитах да си спомня къде бях прекъснал.

"Да, до  "Когато сте преследвани заради Моето име, възрадвайте се ... и скачайте от радост, защото голяма е наградата ви. "

Погледнах към хляба и сиренето. Наистина, наградата беше голяма!

Така че следващата задача е да мислите за Библията и да размишлявате върху нея. Всяка вечер, аз съставях проповед, която започваше със:

"Скъпи братя и сестри" и завършваше с "Амин".

След като я съставях, аз я изнасях. Сложих я след това в много кратки стихчета, така че да мога да си ги спомня. Моите книги, "С Бога в строг тъмничен затвор" и  "Ако стените на затвора можеха да говорят", съдържат някои от тези проповеди. Аз съм запомнил триста и петдесет от тях.

От хляб направих шахматни фигури, някои от тях побелих с малко тебешир , а останалите сиви. Играх шах със себе си. Никога не съм вярвал, че Боб Фишър е най-големият шахматен майстор на света. Той спечели последния мач със Спаски Той спечели осем мача и загуби два. Аз, за три години, никога не изгубих игра; Аз винаги печелех, или с белите или със сивите!

Никога не позволявайте на ума си да стане отчаян, защото тогава комунистите ще ви държат изцяло в ръцете си. Умът ви трябва постоянно да се упражнява. Той трябва да бъде буден, трябва да мисли. Трябва, всеки според способностите си, да твори различни неща и т.н.

Казах ви всички тези неща, защото те принадлежат към тайните на подземния работник, когато той понася страдание.

Бог да ви благослови.




Превод от английски: Галина Христова

Източник: http://frjohnpeck.com/