ИСТИНАТА ЗА ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА
Андрей Щерн
Поговорките за истината и колко е неприятна, когато я чуем, са много вярни. А от истината боли, понеже накърнява
човешката гордост. И няма значение с
колко любов и търпение се обръщаме към хората,
гордостта е тази, която ги лишава от разум и способност за здраво
възприемане на истината. Като служител на Словото, за когото провъзгласяването
на истината е дълг, съм попадал в такиви ситуации. Много пъти са ме питали какво мисля
за съвременните мисионерски текстове, най-известният от които е "Четирите
духовни закони" на Бил Брайт*. И защо в историята на реформираните и презвитерианските църкви не
се използва подобен начин на свидетелстване към грешниците.
Обикновено отговарям, че тази стратегия не е библейска, пълна е с грешки,
базирани на извадени от контекста стихове и пасажи и още по-лошо – тя е в
разрив с двата Завета (където Старият Завет изобщо не се споменава). До средата
на ХХ век никой не е чувал за тази стратегия,
а някога са живели без нея, и пак Бог е спасявал.
Тук няма да успеем да обхванем цялата проблематика на темата, но тъй като сега страната ни е устремена към пропастта, е
невъзможно да се мълчи за последствията от ДЕСЕТИЛЕТИЯ неправилно боравене с
Евангелието.
Предлагам ви да погледнем с широко отворени очи на Sola Scriptura и на някои от
наложилите се у съвременните евангелски християни клишета, които по никой начин
не са библейски.
„Бог те обича; И той има невероятен, прекрасен план за твоя живот“.
Пълен абсурд. И това е един от редките случаи, при тази рязка оценка за
възможността да съвпаднат разбиранията на плътския и духовния ум. (макар и по
съвсем различни причини).
Може ли, дори от човешка гледна точка, да се счита за прекрасен план, житейския път
на тези, които последваха Христос? Които изпитваха
присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион
претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и
търпяха лишение, бедствия и страдания.
Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и
планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха
засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието. (Евр 11.36-39.). Християните
носили своя кръст, според Христовата
заповед (Mат.10.38, Лука.14.27), носили тежкия кръст на отделяне от обществото,
приели мъченическа смърт в борбата с езическата империя или комунистическото
чудовище, вероятно зле са вярвали, че Бог има "чудесен план"за тяхния живот!
А от духовна гледна точка, е възможно да се
кажат подобни неща, само за хора убедени, че спасението от Христос е дадено на
всички. Нека се опитаме да изясним, дали това е вярно.
Човекът е грешен и отделен от Бога. Следователно, той не може нито
да познае, нито да изпита Божията любов и цел за живота си. Исус Христос е
единственият даден от Бог път за избавление от човешките грехове. Чрез него
човеците могат да познаят и изпитат Божията любов и цел за живота си.
Като че ли вярно звучи. Но ... идва ред на
неприятната новина. Няма никакво библейско основание да вярваме, че всички хора могат да "знаят и изпитат Божията
любов."
Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които
вършат беззаконие; Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от
човек кръвопиец и коварен. (Пс.55:6). Ще изтреби
не само греховете на тези хора, но и самите хора, вършещи беззаконие. Господ
притежава не само доброта, състрадание, търпение и любов, но Той е свят и
справедлив, Той мрази злото и греха, и изпитва гняв и негодувание срещу греха и
тези, които му служат. Освен това, Той е Суверен и ще направи във всички
случаи, това, което Самият Той, без никой друг, счита за нужно. Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие;
Всичките Му заповеди са непоколебими; Утвърдени са до вечни векове, Като са
направени във вярност и правота. (Пс.111
7:8).
Тъй като Бог е всемогъщ, Той е свободен да покаже милост, или да я задържи по
отношение на онези, за които е такава Неговата воля. Помилването не зависи от
желаещия и подвизаващия се, а от Бога милуващият. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. (Римл.9:16,18).
Това са тежки думи, но не можем да ги изхвърлим от Библията, въпреки, че на
някои им се иска. Ако започнем да се справяме с Писанието, като изрязваме
неудобните за нас места, то скоро ще остане между кориците само това, което ни
харесва, наподобяващо „Майн Кампф“.
Римляни 9 глава обяснява, че Бог е свободен в Своята
любов и любовта Му е безусловна. Бог избра Яков и намрази Исав и освен това -
не на базата на нещо добро в Яков, а когато те
все още не бяха родени, нито сторили нещо добро или зло - така, щото за да почива Божието по избор намерение, не
на дела, но на Онзи, който призовава.
(Римл.9:11 -12). Защо прави Бог
това? Защото това е Негово право, Негова воля, Негова цел и план. Той не е длъжен да се отчита пред нас. Кой си ти, за
да спориш с Бога (Римл.9:20), Който върши
всичко за Собствената Си слава - дори и нечестивия за деня на злото (Притчи.16:4).
А искат твърде много да изхвърлят от Писанието,
именно хора, които не вярват във Всемогъщието и Свободата на Бога. Такива
търсят "свободната воля" на човека, и подобните му учения. Като че ли
не може да се каже, че те мразят Бога, мразят Христос. Но, въпреки това, те
мразят Бога на Писанието, Който е Всемогъщ, и следователно, Христос, в Когото
вярват - не е библейския Исус Христос. А вярват в идол, продукт на повърхностно
мислене.
Всеки трябва лично да приеме Исус Христос като Спасител и
Господ; Само тогава, можем да познаем и изпитаме Божията любов и цел за живота
си.
Тази така широко разпространена формула, изобщо я няма в Библията. Както и няма
в нея нещо толкова лично, че да
съществува извън връзката на вярващия човек с Божия народ (Израел и Църквата са
взаимозаменими понятия). По същество...
Писанието говори за любов към Бога в Христа Исуса, нашия Господ (Римл.8:39). Той ни е избрал в Него
преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в
любов, и ни е обдарил във Възлюбения Си(Еф.1:4-6).
Тогава, всички хора ли са в Христос? Имаме ли право да кажем на Исав: Христос
те възлюби? Можем ли да кажем, същото на гонещия Църквата държавен агент, или на расисткия фанатик, който в най-добрия
случай, би ни преследвал и по-нататък?
По думите на Исус Христос в Мат.7:13-14, болшинство от хората ще загинат навеки. Имаме ли право да им кажем, че Христос умря за тях? Остава
едно от двете неща: или Христос умря за народа Си, или ние вярваме в слаб Бог,
който обича хората, но след това ги хвърля в ада.
Не, нищо подобно. Това е лъжа – да говорим на хората, че Христос обича всички,
и че Той е умрял на Голгота за всеки един човек.
Той умря за Своя народ, за Израел, за своята Невяста-Църквата. Когато невярващите
говорят за Божията любов към тях, това е фалшива надежда. В
Неговите очи Те заслужават само осъждане и унищожение.
Проповядва се, че приемането на Христос се
състои в обръщение от само себе си към Бога (покаяние) и решението да позволиш
на Христос да влезе в живота ти, да ти прости греховете и да направи от теб
това, което Той иска да бъдеш.
Но, не е достатъчно само да осъзнаеш , че Исус Христос е Син Божий, и че Той
умря на кръста за нашите грехове. Също така, не е достатъчно да имаш някакво емоционално
преживяване.
Тогава остава главното - да приемеш Христос чрез вяра. Приемането на Исус
Христос чрез вяра , като акт на нашата воля. Но... от нашата воля ли е?
Проблемът на това твърдение е, че така предложено прави да са завишени
човешките способности, волята на човека. Който не е роден отгор /свише/ не може да
види Божието царство (Йоан.3:3) . И
тук, естественият, погиващ в грях човек, не може да е в състояние да възприеме
това, което е от Божия Дух (1 Koр.2:14).
Естественият човек изобщо не е духовно жив - той е мъртъв. Мъртвите не могат да
повярват, докато Бог не ги съживи. Само Святият Дух е в състояние да съживи
грешника и да му отвори очите за собственото му абсолютно гибелно състояние. Но
тук липсва абсолютно "Действието на
нашата воля". Това не е учението на Библията, а на Чарлз Фини и на други
еретици - антиреформатори в Съединените щати от XIX век.
Можете да приемете Христос, точно сега с вяра, ако се обърнете към
Него чрез молитва ...
Обикновено мисионерските брошури завършват с
такива или сходни молитвени призиви като в Деян.
2:21: И всеки, който призове името
Господно, ще се спаси. Като казват накрая да, и амин. Обаче, тази стратегия е станала за много православни
повод за сарказъм към хората, които сериозно говорят: ". Ако си повярвал и
приел Христос като личен Спасител – то ще се срещнем с теб скоро в
рая". Едва ли двете страни разбират
смисъла на казаното. Гледните точки,
въпреки всички различия, са сходни.
Преди всичко: понятието "всички, всеки" в този контекст означава ли изобщо всички
хора? Разбира се, не. (тук нямаме възможност да покажем това въз основа на
логически анализ на библейския език). Но, има един очевиден факт: Името Господне
не се призовава от всички (а при пророк Йоил и от цитиращите го в Деяния - думата „всички“, изцяло е насочена специално към евреите, т.е.
към хората, които по онова време вече 1200 години са знаели за Бог).
Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците
прегрешенията им
(2 Koр.5:19). Но има ли хора в
света, непримирени с Бога? Разбира се, че има. Ако в това си състояние те
напуснат този свят, тогава този пасаж изрично не се отнася за тях: невменяване
на греха им, което и означава, че Христос не е умрял за тях.
Идеята, че Той е умрял за всички, включително и за непокаяните грешници прави
жертвата му провал. А може ли да
вярваме, че е провал? Това не е ли богохулство? Може ли всред „вярващите“ по
този начин, да се окаже че има безспорно погиващи хора? Със сигурност. Нещо
повече, дори не е реалистично някой да се спаси, вярвайки в изопачаване на
делото на Христос.
Какво се случи на Голгота? Христовата смърт,
обезпечи ли спасението на онези, за които бе извършена Неговата жертва, или тя
е само потенциална възможност за спасение на всички хора?
Мнозина вярват в тези или други факти за Христос, но при все това нямат Вечен
живот. И доколко далеч от тях са тези, които вярват в Кръста само като
възможност за спасение? Ако в някоя зимна нощ се окажете в залива със
спасителен пояс в ръце, на 20 км от Санкт Петербург, и ви кажат, че този пояс е
просто възможност да доплувате до брега – как бихте реагирали, осъзнавайки, че в
ледената вода е невъзможно да оцелеете дори за половин час? ...
Христовата жертва е замислена с цел в предвечния
съвет-Заветът на Светата Троица преди създанието на света. Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог
праведен и спасител (Ис.45:21).
Неговата скъпоценна кръв наистина спасява избраните Му хора от Божия гняв и
осъждение. Нищо друго не е в състояние да направи това, защото без проливането
на кръв няма прощение (Евр.9:22).
Той взе върху Себе Си греховете на Своя народ, и Божия гняв за тях. На Кръста,
Той показа Своето правосъдие в справедливостта и Своята милост в опрощението.
Ако Той би действал по по-различен начин, това би било в противоречие с
Неговата природа.
Ако някой казва, че това е просто възможност за спасение, като остава да я
повярваме, то това е лъжа, защото към действието на Благодатта добавя действието
на човешката воля, обаче така установено спасението става безполезно. Трудното тук е именно: или-или. Или е по
благодат, или е по дела: Но, ако е по
благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от
делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело]. (Римл.11:6).
Няма нищо лошо в това, ако невярващият прочел
"4-те закона" пожелае за първи път в живота си да се моли на Христос.
Възможно е, тази стъпка да е доказателство, че Господ вече е започнал Своята
възраждаща работа в сърцето му. Но да се счита, че изричането на една молитва е по
самосебе си гаранция за спасение – това е заблуда. Заблуда, която е само малко
по-различна от магията.
Сама по себе си молитвата, както и каквото и да е усилие на волята не спасява
никой. Тя не е заклинание, действащо чрез сила. Спасява Христовата благодат чрез вяра и това не от вас самите, а е дар
Божий ... за да не се похвали никой. (Еф.2.8-9).
Никой, и, с нищо. В противен случай, бихме могли чрез принудителната сила на действуваща
молитва, да заставим Бога да ни спаси. Но ако предполагаемата молитва или което
и да е друго човешко действие действа принудително върху Бог, то тогава Той не
е Бог. И означава, че сме в една религиозна самозаблуда или просто измама.
Бог спасява когото иска. Тук не може да има
магия или сила на произнесеното слово. Той спасява онези, които Той избира и
не спасява тия, които не избира. Той има пълното право да не спаси НИКОГО,
защото всеки от нас е участник в грехопадението на Адам и всеки ден и час
добавя към греха си. Но след като Той спасява, Той не иска някои от Неговите
избрани да погинат, а всички да дойдат на покаяние (2 Петр.3.9). Това се отнася за тези, които Бог обича, и за които
Христос е умрял и за никого повече. Божието спасение е успешно, и е според
както Той го е планирал. Това е единственото спасение, което въздава единствено
на Бог цялата слава и не оставя у грешника никакво основание да се гордее.
Всеки друг начин на вяра е безспорно НЕбиблейски
и произхожда от човеците, които са свикнали да разчитат на своите дела, а не на
Божията милост. За тях, не методите на съвременната християнска проповед, а
истинските Божии дела - са смехотворни. Днес, тези хора разпространяват не само
религиозно лицемерие, но и властват надменно над нас. Властват, според
човешкото разбиране за благоденстващ
живот (Пс.73:3).
Но те не вярват и няма да повярват, че кротките ще наследят земята, и че
по-големия ще слугува на по-малкия (Мат.5:5,
Римл.9:12). А ние мълчаливо избърсваме тяхните плюнки - уви, не от себе си,
а от Църквата. Непоколебимост няма в
устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е
гърлото им; С езика си ласкаят. Имай ги
за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради
многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе. Но чрез Твоето
изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се
поклонят към светия Твой храм (Пс.5:9-10,8).
И последно. В "Четирите закона" и други подобни материали има цитати
от Библията. Божието Слово си остава Божие Слово, въпреки, че Го използват
извън контекст и Го оскверняват. Към осквернената светиня следва да се подходи
по съответния начин. Затова, ако случайно получите някоя псевдохристиянска
брошура не я изхвърляйте, макар и с тъга в сърцето - хвърлете я в огъня. След което се запознайте с това,
което по този повод са казали хора, познаващи реалното Писание и Истинския Бог.
Мразя двуличните, а обичам закона Ти. (Пс.119:113)
---------------------------------------------------------
Бил Брайт* - Един от християнските лидери на 20 век, основателя на Кампус
крусейд (Campus Crusade for Christ). Чрез работещите за Кампус крусейд по целия
свят, тяхната брошурка „Четирите Духовни Закона“ и филма „Исус“ (гледан от над
четири милиарда души) сочат, че повече от 150 милиона човека са били „спасени“
и ще прекарат вечността в небето.
Източник: http://www.proza.ru/
Превод: Татяна Иванова
Пр