ОПРАВДАНИЕ, ОСВЕЩЕНИЕ - Петър ван Стовел

ОПРАВДАНИЕ, ОСВЕЩЕНИЕ

Петър ван Стовел


"И Господ мина пред него(Мойсей) и прогласи: Господ, Господ Бог жалостив и милостив, дълготърпелив, Който е изобилен с милост и верност; Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния..." /Изх. 34:6,7/ 
     
Прощението отменя наказанието, но не може да подейства срещу вината. 
Виновността си остава в човека и след прошката, затова в посланието към Евреите от 9:12 - 10:10 се изяснява необходимостта за постоянните жертвоприношения в Стария Завет, защото те не са били в състояние да отмахнат вината. /Евр. 10:1-3/  Кръвта от козли и телета не е можело да очисти съвестта от вината за извършените грехове. Съвестта може да бъде съвършено очистена от вината само чрез Христовата кръв. /Евр.9:14/ Неговата кръв  напълно освети онези, чиито престъпления бяха временно покрити с кръвта на козли и телци за престъпленията, извършени при първия завет. /Евр.9:15/ 
     
Действието на Христовата кръв е чудотворно:

I. По отношение на Бога. Изпълнява волята Му като Го омилостивява и задоволява Неговата правда. /Рим.3:25/
II. По отношение на греха. Грехът е отмахнат и напълно победен, така щото той не може вече да владее вярващия, ако и да продължава да смущава и съблазнява плътта. /1Йоан1:7; Рим.6:14; Ев.12:1 / 
III. По отношение на вярващия. Xристовата кръв е още по-чудна:
     1. Заплаща вината му и отмахва обвинението /Рим.8:33/, така че Бог го обявява за оправдан. Действието на Христовата кръв не се изчерпва с това; тя не само умива, прощава и оправдава. 
     2. Тя освещава. Очиства грешника и го прави чист, без петно и бръчка, за да бъде представен пред Бога.  
     3. Изкупва. Кръвта не само заплаща наказанието, но купува самия грешник! Ап. Петър пише: "изкупени... със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно". /1Петр.1:19/
  
    
След като е "изкупен" вярващият, неговият духовет хоризонт започва прогресивно да се разширява, защото изкуплението е предпоставка за осиновяване, наследство на светиите и за освещение, без което никой няма да види лицето на Бога. 
Христос ни откупи от робството на греха и проклетията на закона "със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление." / Евр. 9:12/  Тази благодат и истина дойдоха чрез Исус Христос, понеже всички съгрешиха и  нямаше праведен нито един. /Рим.3:10-19/ Той отне виновността от нашите души, за да получим оправдание: "оправдани даром от Неговата благодат чрез изкуплението" /Рим. 3:24/, а чрез освещението ни направи угодни пред Бога.

Ап. Павел изяснява това с подробности още в началните глави в посланието към Римляните и 1Кор. 1-ва гл. "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." /Рим.3:23/ Всичко това е по действието на Божията благодат, за да се изключи хвалбата /Рим.3:27/ и "да не се похвали никое създание пред Бога", така че "който се хвали, с Господа да се хвали". /1Кор.1:29,31/  
    
Спасителното дело се справя не само с нуждата за оправдание, но задоволява цялостно всяка потребност на душите, без което не би могло да бъдем приети от Бог. Единствено Неговата жертва може да ни направи съвършени! / Евр.10:1/ Единствено Христос извърши Божията воля, чрез която воля ние сме осветени. /Ев10:1-10/ Понеже човешката правда е като "омърсена дреха" /Исая 64:6/, ние трябва да търсим това освещение което е от Бог, защото без него никой няма да види Бог. /Ев.12:14/ Ап. Павел казва че това е Божие действие: "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление." Тук е много важно да забележим, че "правда"- оправданието, предшества освещението! 
     
Джон Уесли - основателят на методизма казва обратното – т.е. казва, че ние трябва да изработим освещението, от което ще зависи оправданието ни. Той се позовава на Евр. 12:14 като твърди, че освещението се постига чрез старание да живеем свят живот и да угаждаме на Бога, а оправданието е резултат от нашето освещение. 
    
Но, такoва разбиране дава на човека централно място и роля в изработване на спасението и неговото оправдание ще зависи от неговите усилия, старания и постигнатия свят живот!? Затова то е неправилно. Никой не може да извърши добри дела, чрез които да се спаси, но всеки трябва да върши добри дела след като е вече спасен. Така също никой не може да постигне освещение чрез собствени усилия и свят живот, но всеки който е осветен ще живее в святост чрез освещението, което е приел по благодат.

"Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство; да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и  почест." /1Сол. 4:3,4/
    
Освещението е от Бог, когато ни новоражда за спасение чрез освещението на Духа и вяра в истината. /2Сол.2:13/ То е дар по благодат, в която Бог е инициатор и изпълнител и продължава през целия ни живот чрез водното умиване - словото, докато ни "освети напълно."  "А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това." /1Сол5:23,24 Фил.1:6/ Забележете, че Бог го върши сам! Това започва от новорождението и продължава до смъртта. Ще бъде напълно завършено, когато сме при Него. Истинският новороден вижда Божията святост и величие, достойнство и заслуги. Тези, които не са новородени винаги поставят в центъра  себе си; своите преживявания; опитности; свидетелства и постоянно говорят за себе си и онова, което са извършили.  Затова и в съдния ден пак ще говорят по същия начин: "Господи, не в Твое ли име вършихме..." /Мат.7:22/ 
     
Оправданието, Освещението и Изкуплението са в пряка зависимост, произлизащи от Божията благодат и приложени чрез Святия Дух във вярващия. Те са резултат от Христовата жертва, в която човек няма нито участие, нито заслуга, и се проявяват едновременно. Без тях няма спасение. Този който е изкупен - той е осветен и оправдан. /Рим. 3:24/ Той е  осиновен /Гал. 4:5-7/ и примирен с Бога! /Рим.5:1/ Ние сме призвани да "бъдем святи, защото Той (Бог) е свят." /1Петр.1:16/ Нашата святост не издейства за нас спасение, но нашето спасение ни задължава да бъдем святи.  Божието действие се проявява първо от вътре (в нас) и тогава се изявява външно чрез нас в свят живот. Бог първо ни изкупи "от суетния живот" /1Пет.1:18/ и "от всяко беззаконие" и тогава можем чрез Неговата благодат да сме ревностни за добри дела и свят живот. /Тит2:14/
    
Ето как Исус се моли  в Йоан 17:19:  "и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината." 

Някои хора казват: "О, нека не се впускаме в подробности и не издребняваме в учението за Бога. Ние не сме до толкова учени в Писанията и не е чак толкова важно, дали всичко е съвсем точно. Важното е искреното сърце." 
Това е голяма заблуда!  Ако човек хване две голи жици, по които протича високо напрежение електричество, няма ли да бъде убит? Ще му помогне ли това, че го е направил в незнание или с искренност?
Ще се спасят ли милиони будисти, които са съвсем искрени относно тяхната религия? Искреността не спасява никой!

Да се твърди, че искреността е по-важна от Словото, буквално означава да се измести Бог като централен фактор в спасението и на Негово място да се постави човека.
Да се твърди, че човешката вяра и искренност имат приоритет е открита ерес.
Всичко зависи от Бог, Който е съвършен и в Него няма дори сянка от промяна. Нашата искреност нито ни спасява, нито ни прави свободни - единствено Божието Слово го прави. Нашата искреност няма да ни освободи, a истината на Божието Слово ни освобождава и тя ни освещава. Да! 

И така, всичко е чрез Христос, Който "възлюби църквата и предаде Себе Си за нея /Еф.5:26/, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото."
Христос  "даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти (освети) за Себе Си люде за Свое притежание." /Тит 2:14/ 
Той "Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте." /1Пет. 2:24/ 

Като вземем предвид всички тези стихове от Божието слово, пред нас се откроява блажената истина, че както оправдание-то, така изкуплението и освещението са придобити за нас в Христа. /Ев.2:11/  "Понеже и Оня, Който освещава и ония, които се освещават, всички са от Един." /Евр.2:11/ 

    
Така християнинът е оправдан, осветен и изкупен, но всичко това ще блесне в своето съвършенство едва тогава, когато грешното естество на плътта няма вече да бъде пречка в "града на живия Бог, небесния Ерусалим при десетки хиляди ангели, и тържеството на църквата на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на новия завет..." /Евр.12:22-24/ 
     
Нека гледаме на Исус - Начинателя и Усъвършителя, както на нашата вяра, така и на нашето спасение, което е изцяло Негово дело. Нека видим и бъдем пленени от Неговата красота и съвършенство. Когато съзерцаваме Неговата слава сме преобразявани в същия образ чрез Духа. /2Кор.3:18/ 

Не се преобразяваме с наши усилия, а сме преобразявани от Него. Той е, Който изпълва всичко във всички! /Еф.1:23/ Трябва да виждаме красотата и достойнството на святостта, за да се отвратим от грозотата на греха. "Възлюбил си правда и намразил си беззаконие..." /Пс.45:7/

Когато видим Божията правда, тогава получаваме изобличение за греха си и го намразваме. Затова всеки грешник се вижда праведен в собствените си очи и всеки, който е оправдан въздиша в това тяло и осъзнава своята грешна природа, казвайки: "Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?  Благодарение Богу има избавление чрез нашия Господ Исус Христос!"   ЗАЩОТО:   
    
Той стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление, тъй както е писано: "който се хвали, с Господа да се хвали."

     

ХРИСТОС И РАЗБОЙНИКЪТ НА КРЪСТА, Артър Пинк

Христос и разбойникът на кръста
Артър Пинк

"И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая." /Лука 23:42,43/

     В света, който Бог управлява не стават случайности, още по-малко в знаменития ден на разпятието - най-великото събитие в историята. Божият Агнец беше предопределен да бъде разпнат в този ден и час. Нищо не беше оставено нехайно на произвола на случайностите. Всичко стана според волята и намерението на Бог и всички присъстващи бяха там, "за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане." /Д.А. 4:28/ Когато Пилат предаде Исус да бъде разпнат между двамата разбойници, той без да осъзнава изпълняваше Божий декрет от вечността и пророчеството: "към престъпници биде причислен" /Исая 53:12/, се изпълни. Как немислимо е Святият и Благословеният да бъде причислен към престъпниците, но въпреки това се изпълни дословно. "Господи Твоето Слово е утвърдено на небето до века." /Пс.119:89/

     Защо Бог беше постановил нещата така? Както винаги така и тук, Той има цел и я постига чрез Своята премъдрост. Разпнат между двама разбойника. Не е ли това най-срамното унижение, което Божият Син понася? При рождението Си Исус беше между животните, а при смъртта Си - между разбойници осъдени на смърт. Колко точно говорят тези обстановки за състоянието ни, в което Христос стана наш заместител. Не само отхвърлен, но и презрян, Той заема мястото, което ние заслужавахме, а именно място на унижение, срам и смъртно наказание. Ето колко е ясна картината на 3-те кръста: Христовото изкупление, покайващ се грешник и друг грешник изпълнен с неверие и отказ. Отново суверенността на Бог се потвърждава в това, че от двамата осъдени с еднаква смъртна присъда, единият е спасен, а другият погива. Те бяха еднакво близко до Исус и все пак в единия стана "размекване", а в другия "втвърдяване." На единия очите се отвориха да види Спасител и да проси Божията милост, а за другия благовестието беше скрито.

     Божията суверенност не изключва човешката отговорност. Благовестието трябва да се проповядва на "всяка твар". Божията благодат е даром, a поканата е към "всеки който вярва." И след като сме "насадили" и "напоили", Бог прави да "расте", а това Той върши по Собствената Си воля. /1Кор.3:6/ Ап. Павел пише, че когато той беше Савел тогава имаше висок морал, собствена правда и съгласно фарисейските си разбирания беше "непорочен" спрямо закона. /Фил.3:6/ След обръщението си и повярване в благовестието, той имаше вече не своята, но Христовата правда и работеше себеотдайно да разпространи благовестието, изгражда вярващите и да основава църкви.

     При спасения разбойник нещата бяха напълно различни. Той беше неморален преди обръщението си и без възможност за служение след това. Сравнението на тези два случая е с цел да се опровергае схващането, че когато Бог спаси някой, той неминуемо трябва да принесе плодове от служението си, в противен случай "отпада от благодатта" и отново става "загубен." Умиращият спасен разбойник не е имал моралност и добри дела, нито преди обръщението си, нито след това. Спасението му беше подарено чрез суверенната Божия благодат. Божията благодат е достатъчно способна да приложи спасението без помощта или достойнствата на човека "за да се не похвали никой" /Еф.2:9/, така че цялата слава принадлежи на Бог. Вярата на разбойника се появи само чрез Божията благодат: там нямаше никой, който да обяви, че Христос умира за греха на света; Исус не беше още казал: "свърши се"; завесата на храма не беше раздрана и стотника не беше изповядал: "наистина този беше Божий Син." Единствено чрез благодатта разбойникът извика: "Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си." И ето благодатният отговор: " Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая."

     Двамата разпнати грешника са представители на грешното човечество. Единият е простен грешник и се спасява, а другия е закоравен грешник и погива. Между тях нямаше съществена разлика. И двамата бяха по естество противници на Бог и живееха в непокорство и грях, преди още да дойде покаянието в единия от тях. И двамата бяха грешници и живееха между такива. "А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници." /Мат.27:39-44/

     Колко е прав Бог в Своето Свято Слово, където заявява, че сърцето на човека е безкрайно болно... Човек е на умиране и минути го делят от една ужасна вечност, но пак е против Бог. Ако не е Божията благодат и милост, за човека е невъзможно да се спаси. Ние може да мислим, че не сме дотолкова покварени, ние може да не вярваме, че сме покварени, но Божието Слово е по-верно от нашите чувства.

     Спасението на разбойника стана след като той беше пропаднал до дъно и напълно безнадежден. Като такъв той наистина е представител на цялото човечество. "Той беше крадец, а не всеки е такъв" - ще възрази някой. Така ли?! Необходимо ли е да си напомняме за нашите злоупотреби с всичко, което Бог ни е дарил? Но да виждаме себе си само като загубени грешници, не би било достатъчно. Трябва да осъзнаем не само, че сме грешни, но и тотално неспособни за каквото и да било, отнасящо се до благочестие, спасение или угаждане на Бог и се спасяваме само чрез Неговата милост. /Тит 3:5/ Блудният син опита "работа"(делата), за да излезе от неволята си след като беше пропилял всичко, но това не само, че не му помогна, а влоши състоянието му. Преди един грешник да бъде спасен, той трябва напълно да изостави упованието в себе си и осъзнае, че е безпомощен грешник. "Исус дойде на света да спаси грешните." /1Тим.1:15/

     Единият от разпнатите с Исус се покая. Покаянието съдържа "промяна на грешния начин на живот", "съжаление за греховете", "изоставяне на греховете", но преди всички тези неща, трябва да има "осъзнаване на греховното състояние." Каещият се разбойник не каза на своя другар:"Не се ли боиш от наказание?" НО каза: "Не се ли боиш от Бога?"  (Има много хора, които не се боят от Бога, а от адските мъки. Това не е покаяние.) След това добави: "ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо." /Лука 23:41/ Той не се оправдава, но осъзнава вината си и изповядва вяра в Христос. И така той направи стъпките: " покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашият Господ Исус Христос" /Д.А. 20:21/ Той повярва истината, че Исус е цар и Неговото царство е вечно.

     Действието на благодатта в този умиращ човек е удивителна. Той чу молитвата на Исус за онези, които го разпъваха и повярва в думите Му, че е Божий Син. Той повярва, че има задгробен живот и ще има възмездие за неправедните от единствения Съдия Бог. Не се подвоуми да застане за истината и смело изобличи неправдата. Той вярваше, че Исус може да спаси окаян грешник като него. Призна Исус като Цар и вярваше в Неговото второ идване - пришествието! За няколко часа той порастна в познанието за Господа, без да бъде поучаван от никой, защото "плът и кръв не му откриха" това, но Святият Дух. Божията благодат е велика, Неговата милост е безкрайна и Той може да спаси най-големия грешник...

     Читателю, независимо от твоето греховно състояние, Бог може да те спаси. Нека примерът на този паднал така низко грешник те насърчи. Той беше осъден на смърт разбойник и богохулник. Исус му даде повече, отколкото той мислеше и искаше като му даде изкупление, осиновение и го направи съучастник на светиите. /Кол. 1:12/ Христос ни дарява това блаженство за което заплати, затова каза на повярвалия разбойник: "Още днес ще бъдеш с Мен в рая." Вярващият е призован от Бог да има общение със Сина Му. /1Кор. 1:9/ Ап. Павел казва "За мен е по- добре да бъда с Бога. Исус обеща да приготви място за своите, така щото надеждата и желанието ни е: "да бъдем всякога с Господа." /1Сол.4:17/


Превод: П. Стовел