АРМИНИАНСКИЯТ ХРИСТОС, СТИВЪН ХОУК

Арминианският христос



Библията ни предупреждава, че в последните дни, в които живеем, ще има много фалшиви христоси, такива, които твърдят, че са Христос, но са измамници. „Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.” (Матей 24:4-5)

Ние, които се определяме като християни, трябва да бъдем предпазливи, за да не бъдем измамени. Призовани сме да се доверяваме на истинския Христос и само на Него, да го обичаме и да Го следваме. Не трябва да имаме нищо общо с така многобройните в днешно време фалшиви христоси.

Знаем за христос на култовете и на другите религии. Той е добър човек, пророк, първото Божие създание, велик дух, божествена идея или дори самият бог. Той обаче не е истинският, вечният Бог. Създаден е от един по-велик от него. Той не е библейският Христос. Той не може да ни измами. Той е фалшив христос.

Знаем за христос на римо-католиците. Те изповядват, че той е истинският бог. Страдал е и е умрял за прощение на греховете. Възкръснал е, възнесъл се е на небето и ще дойде отново. Но той не е абсолютният спасител. Христос на римо-католиците не може да спаси никой грешник без неговите собствени добри дела и без застъпничеството на свещениците. Той не е библейският Христос. Той не може да ни измами. Той е фалшив христос.

Има обаче и още един фалшив христос, който е много по-опасен от христос на култовете и от христос на римо-католицизма. От много години той мами хората и все още заблуждава милиони. Този христос е толкова опасен, че, ако не беше невъзможно, той би заблудил и избраните (Матей 24:24). Това е арминианският христос.

Този фалшив христос е изключително опасен, тъй като в много отношения прилича на истинския Христос. Те казват, че той е истинският Бог, равен на Отца и на Святия Дух. Казват, че е умрял на кръста, за да спаси грешници. Дори казват, че той спасява единствено чрез милостта си без делата на хората. Този христос не иска да има нищо общо с христос на култовете и с христос на римо-католицизма.

Но внимание! Грози Ви опасност! Арминианският христос не е библейският Христос. Не се оставяйте да бъдете заблудени!

1. Арминианският христос обича всеки отделен човек на света и истински копнее всеки да бъде спасен.

Библейският Христос истински обича и желае спасението само на онези, които Бог безусловно е избрал за спасение.

„Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие.” (Псалм 5:5)

„Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.” (Псалм 7:11)

„Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.” (Псалм 11:5)

„Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.” (Матей 11:27)

„Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.” (Йоан 17:9-10)

„А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.” (Деяния на апостолите 2:47)

„И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.” (Деяния 2:47)

„И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака, макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано:
"Якова възлюбих, а Исава намразих". (Римляни 9:10-13)

„Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава – над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците” ( Римляни 9:21-24)

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов.” (Ефесяни 1:3-4)

2. Арминианският христос предлага спасение на всеки грешник и прави всичко, което е във властта му, за да доведе всеки грешник до спасение. Често пъти обаче предложението му и усилията му са напразни, тъй като мнозина отказват да дойдат.

Библейският Христос ефективно призовава при себе си само избраните и суверенно ги спасява. Нито един от тях няма да бъде изгубен.

„Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.” (Исая 55:11)

„Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска.” (Йоан 5:21)

„Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене,никак няма да го изпъдя; защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.” (Йоан 6:37-40)

„ Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме.” (Йоан 10:25-30)

„според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.” (Йоан 17:2)

„ Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.” (Филипяни 2:13)

3. Арминианският христос не може да обнови и да спаси нито един грешник, ако този грешник първо не е избрал христос чрез собствената си „свободна воля”. Всички хора имат „свободна воля”, чрез която или приемат, или отхвърлят христос. Христос няма правото да наруши тази „свободна воля”.

Библейският Христос обновява всеки избран без той да го е избрал, тъй като духовно мъртвият грешник не е в състояние да избере Христос. Вярата не е принос на човека за собственото му спасение, а дарът на Христос, който Той дава суверенно с новорождението.

„Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.” (Йоан 3:3)

„Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.” (Йоан 6:44)

„И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.” (Йоан 6:65)

„Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.” (Йоан 15:16)

„Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.” (Деяния на апостолите 11:18)

„И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.” (Римляни 9:16)

„И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове.” (Ефесяни 2:1)

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творени,създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:8-10)

„защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него” (Филипяни 1:29)

„като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.” (Евреи 12:2)

4. Арминианският христос е умрял на кръста за всеки един човек и по такъв начин е направил възможно спасението на всички хора. Но без човешкия избор неговата смърт не би могла да спаси нито един единствен човек, тъй като мнозина, за които той е умрял, погиват.

Библейският Христос е умрял само за избраните и действително е имал за цел спасението на всички, за които е умрял. Неговата смърт е Заместническа Жертва, която примирява Неговите избрани с Бога и отнема вината им.

„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” (Лука 19:10)

„Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.” (Йоан 10:14-15)

„Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.” (Йоан 10:26)

„Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.” (Деяния на апостолите 20:28)

„Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!” (Римляни 5:10)

„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,” (Ефесяни 5:25)

„веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” (Евреи 9:12)

„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух.” (1.Петрово 3:18)

5. Арминианският христос изгубва мнозина, които е „спасил”, тъй като те не продължават по пътя на вярата. Дори и когато той им дава „вечната сигурност” (за която говорят някои), тази сигурност не се основава на волята и делата на христос, а на избора на грешника, който той е направил, когато е приел христос.

Библейският Христос опазва Своя избран народ, така че да не може да изгуби спасението си, а да продължава да живее с вяра докрай. Той опазва Своя народ чрез суверенната, избираща воля на Бога, чрез силата на Своята примиряваща смърт и чрез мощното действие на Своя Дух.

„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24)

„Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.” (Йоан 10:26-29)

„Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” (Римляни 8:29-30)

„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден, считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.”
(Римляни 35-39)

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.” (1 Петрово 1:3-5)

„А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.” (Юда 24-25)

Както можете да видите, арминианският христос и библейският Христос са много различни, макар че на пръв поглед да изглеждат едни и същи. Единият е фалшив христос. Другият е истинският Христос. Единият е слаб и безпомощен. Той се прекланя пред суверенната „свободна воля” на човека. Другият е царуващият Господ, който желае това, което Му се нрави, и изпълнява всичко, което желае.

Ако вярвате в арминианския христос и служите на него, Вие трябва да осъзнаете, че не служите на библейския Христос. Били сте заблудени! Изследвайте Святото Писание и се запознайте с истинския Христос. Помолете Го за милост, за да се покаете и да се доверите на истинския Христос като Ваш суверенен Спасител.

Превод: Ваня Ямалиева

Източник: https://www.cprf.co.uk/languages/german_christofarminianism.htm?fbclid=IwAR29iWxEI4QIp8qkF2iMxIskhJVRgVJwrKLj825NtwqtgXLmVYD8MPoAWqY#.XUSAK_IzaKp

НОВОРОЖДЕНИЕТО, Джон Бънян

Хората, които вярват в Исус Христос за да Го приемат, вече са родени за това. Не се казва, че те трябва да бъдат родени чрез това, а че те са родени от Бога, преди да получат Бог и вечното спасение.
"Ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство."
Който не е роден от Бога, не може дори да го зърне: ако някой влезе в царството, той няма да го види, преди да се роди от Бога. Ако му е дадено евангелието, той няма да го приеме, преди да бъде новороден; вярата е само следствие от новорождението, не от кръв, не от мъжка похот, а от Бога.

Първо, ще опиша нагледно това. Както едно дете, което преди да се роди в света е в мрачната тъмница на майчината утроба, така и Божието дете, преди да се новороди, живее в тъмницата на греха и не вижда нищо от Божието царство преди своето новорождение; така и всяка една душа преминава своя си път в плътското състояние, преди да се роди отново.

Второ, както рождението свише е подобно на излизането на детето от майчината утроба, така е и подобно на възкресението от гроба, защото за да се родиш отново, трябва да си възкресен от гроба на греха: "Стани, ти, който спиш, И възкръсни от мъртвите, И ще те осветли Христос."

Човек трябва да бъде възкресен от гроба на греха, за да бъде заченат и роден и Христос е пример за това: Той е Първородният от мъртвите. Именно Неговото възкресение е като нашето новорождение. Ако сте новородени и търсите горното, тогава ще видите приликата между възкресението на Христос и новорождението, което е възстановяване от този тъмен свят и преминаване от това царство на тъмнината в Царството на Възлюбения Му Син, Който ни даде нов живот; както новорождението е подобно на Неговото раждане от утробата на Неговата Майка, така и този, който е роден от Бога, е роден от силата на Божия Дух.

~~~Джон Бънян, откъс от "Прощальная проповедь"
Източник:  https://www.proza.ru/2013/02/15/676?fbclid=IwAR1e3E1SHYl0b8Hc9uiTSMf6bBNnQyevCAM8j3Qxfjpuwnkg28fPCyukulI

Превод: Т. Иванова

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?, Дж. У. Робинс

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?
 Дж. У. Робинс, 1988

Има повече от две хиляди организации през 1988г - времето на написването на тази статия, претендиращи да са християнски. Но тези организации, да не говорим за отделните хора, които ги съставят, се различават твърде много.

Например, в историята на Църквата както Римо-католическата църква, така и пуританите са твърдяли, че са християни. И все пак някой ще отрече за римокатолицизма с почитането на светиите; с поклонението си към Мария; с използването на изображения, броеници и разпятия; със свещеническата сложна йерархия; със сложните, ритуални ослепителни одежди - че е различна религия от иконоборческото пуританство? Тогава, коя от тях е християнска?

Днес контрастът е еднакво забележим, ако не толкова очевиден както през седемнадесети век. Има малки групи хора, които все още изповядват вярата на протестантските реформатори и на пуританите. Те вярват, че само Библията е Божието Слово и че следователно тя е абсолютно непогрешима; че Исус Христос е истинска Личност в човешката история подобно на Джордж Вашингтон или Ейбрахам Линкълн; че Той е Бог, Който се въплоти, роден от девицата Мария; че бе разпнат за греховете на Своя народ, възкръснал на третия ден от мъртвите, възнесъл се на небето, откъдето ще се върне, за да съди живите и мъртвите. Те вярват, че Христос умря за да спаси Своите хора, само и единствено тях, и че понеже Той  е Всемогъщ действително ги е спасил от греха и от ада. Те вярват, че грешниците получават правото да стоят пред Бога само въз основа на вменената им праведност на Христос, а не въз основа на извършеното от тях самите, не поради това, което Бог е направил в техния живот, както и не по причина на някакъв религиозен опит, който те са могли да имат, но единствено поради, което Христос извърши на земята преди две хиляди години.

В контраст с тези няколко наследници на протестантската реформация,  има не само 800 –милиона членове на римско-католическа църква, но и големи протестантски деноминации, които отхвърлиха Реформацията с нейните кънтящи твърдения „Само Писанието“ като източник на Истина, „Само чрез вяра“ като инструмент на оправданието пред Бога, „ Само по благодат“, а не по човешки заслуги като причина за спасението на човека и „Само Христос“ като Извършител на това спасение. Има и групи като църквата на мормоните, която претендира за християнство; „Църква на Обединението“, която твърди, че е християнска, „Християнска наука“ и т.н. безкрай. В двайсети век съществуват хиляди различни групи, които твърдят, че са християнски. Какво тогава, в цялата тази обърканост, е християнство?

Объркването, което поразява религиозния свят не се ограничава само до смисъла на думата християнин. Самото Евангелие, с което всички, наричащи себе си християни трябва да се съгласят, поради различните човешки мнения е станало толкова объркано, че думата Евангелие е почти безмислено. Древната Вавилонска кула е заменена с радио и телевизионни кули, докато десетки религиозни лидери всеки ден преподават своите версии на евангелие по ефира.

Пат Робъртсън, както и много други религиозни лидери в Америка, се наричат "евангелисти". Думата има своите корени в гръцкия Нов Завет, където Евангелието се нарича euaggelion, т.е. "Добра новина". По време на протестантската реформация през шестнадесети век думата "Евангелие" се прилага към реформаторите; защото те вярвали и проповядвали Благовестието, Евангелието, че Христос придоби спасение за Своя народ, че хората не трябва и не могат да получат спасение чрез собствените си дела и преживявания, и че това благовестие – това Евангелие се намира само в Библията. Думата "евангелски" първоначално е означавала две неща: (1) че Библията, а не църковните водачи, нито свещенослужителите, нито човешкият опит е единственият източник на истината; и (2) че грешникът е получил правото да застане пред Бога само чрез правдата на Христос, която му се вменява чрез вяра в Личността и Делото на Христос. Тези идеи са изразени в двата лозунга: sola Scriptura, "Само Писанието" и sola fide, "Само чрез вяра".

Днес обаче има голямо объркване относно какво е Евангелие и какво означава "евангелски", както и объркване за това, кой е християнин. Поради това объркване, мнозина, които се наричат евангелски християни, всъщност не вярват в Евангелието. Може би за да се разреши това объркване, най-добре би било като се изброят основните популярни религиозни идеи, които не са Евангелието.

Лъжеевангелие или какво не е Евангелието

Евангелието не е "Трябва да се родиш отново".

Евангелието не е "Трябва да се изпълниш със Святия Дух".

Евангелието не е "Трябва да се кръстиш със Светия Дух."

Евангелието не е: "Трябва да говориш на езици."

Евангелието не е: "Ти си способен да вършиш чудеса".

Евангелието не е: "Пусни Исус в сърцето си."

Евангелието не е: "Трябва да имаш лични взаимоотношения (или опит или "среща") с Христос."

Евангелието не е: "Покай се".

Евангелието не е: "Очаквай чудо".

Евангелието не е: "Позволи на Исус да седне на престола в твоето сърце."

Евангелието не е: "Исус ни даде пример, за да Го следваме към небето".

Евангелието не е: "Довери се на Исус".

Евангелието не е: "Остави всичко и го предостави на Бога".

Евангелието не е: "Приближи се към Бога".

Евангелието не е: "Христос умря за всички хора без изключение и Той желае спасението на всички хора без изключение".

Евангелието не е: "Вземи решение в полза на Христос".

Евангелието не е: "Християните трябва да сме царе на земята".

Евангелието не е: "Направи Исус Господ на твоя живот."

Евангелието не е: "Исус ще дойде отново".

Всички тези послания и вероятно още много, които не съм чувал и не съм мислил, се проповядват от американските амвони и телевизионни студия като Евангелие. Няколко от тях са заповеди взети от Писанието. Но нито едно от тях не е Евангелието. Не всичко в Библията е Евангелието. Евангелието е Добра новина.

Евангелието е добра новина от определен вид. То не е добра новина, какво очаква християните на небето. Не е добра новина за това, което Бог може да направи, за да промени живота ти. То не е добра новина за успеха, просперитета, здравето, парите и мощния живот, на които Бог сякаш иска да се насладите. Мнозина, като например Пат Робъртсън , объркват Евангелието с истории за това, което Бог е направил или може да направи в нечий живот. Ще загубите напразно времето си, гледайки книгите и бюлетините на Пат Робъртсън, в търсене на Евангелието на Исус Христос. Вместо това ще намерите многобройни "лични свидетелства" за чудеса, говорене на езици и други невероятни и вълнуващи религиозни преживявания. Нито едно от тези неща не е Евангелието.

Робъртсън и харизматиците правят същата грешка, която направиха седемдесетте ученика, както съобщава Лука в глава 10. Нека повторя историята:

" След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.“

„И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“

„А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (Лук. 10:1, 17-20).

.

За разлика от много религиозни хора, които фалшиво твърдят, че могат да извършват божествени чудеса, там имаше седемдесет мъже, които наистина можеха да извършват божествени чудеса. Бог вършеше чудесни неща в живота им. Те имаха власт дори над демоните. Но Исус изрично им каза: "Не се радвайте за това." Христос им даде директна и ясна заповед да не се радват на собствения си духовен опит - опит, който някои днес биха нарекли "евангелието в сила" и "пълното евангелие". Вниманието на учениците било приковано към преживения от тях опит, а не към това, което Бог е направил от вечността и какво щеше да извърши Христос на кръста.Те се радвали на субективните си преживявания. Но Христос им казва да се радват в нещо, което те никога не са изпитвали, нещо, което Бог е направил изцяло извън тях, дори преди да са родени. Той им каза да се радват в учението за избора - че техните имена са записани на небето. Изборът  е непроменим: имената им са записани. Но мнозина, ако не всички, от тези, които днес пропагандират изцелението и чудесата, всъщност отричат ​​учението за избора. Те вярват, че човекът е освободен от Божия контрол. По тази причина те нямат на какво друго да се радват, освен на собствените си преживявания.

Повечето книги, статии, истории, телевизионни програми и проповеди, които се наричат ​​"евангелски", се състоят от малко повече истории за чудесните неща, които Бог прави в живота на тази филмова звезда или в живота на онзи  футболист, и какво може да направи в живота ти... Във всички тези истории няма дори и намек за Евангелието. Невъзможно е да се преувеличи сериозността на това наблюдение. Практически всичко, което се проповядва от амвоните и телевизионните студия на Америка днес, както в консервативните, така и в либералните църкви, не е Евангелието, а изкусен фалшификат, с който биват измамени милиони църковни посетители и членове, както и телевизионни зрители.

Евангелието на Исус Христос

За разлика от почти пълната зависимост на Робъртсън от субективното му религиозно преживяване, апостол Павел ни казва какво е Евангелието в 1 Коринтяни 15 глава:

„Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,  чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.“ 

„Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; и че бе погребан; и че биде възкресен на третия ден според Писанията;“ (1Кор. 15:1-4).

Това е Евангелието и това Евангелие се проповядва днес в много малко от така наречените християнски църкви. Вестта, че Христос дойде да живее свят живот и умря за нашите грехове според Писанията, бе погребан и възкресен на третия ден според Писанията.

Поради съвременното религиозно объркване има няколко аспекта на Евангелието на Павел, които изискват изясняване. Първо, Евангелието описва историческото събитие, а не легенда или мит. То не е онова, което Петър нарече "хитроизмислени басни". Когато Павел споменава за Исус Христос, той има предвид истинската историческа Личност, както Джордж Вашингтон или Юлий Цезар. Той не говори за "Христос на преживяванията", когото си представяме. Днес се говори за много  различни "христоси" и "богове". Думите "Исус", "Христос" и "Бог" са станали почти безмислени през двайсети век, както видяхме дотук, и ако човек не каже кой точно "Христос" има предвид, никой, включително самият той, не може да знае. Но апостол Павел прави това. Неговият Христос  е историческа Личност, а не глас или видение, нито сън.

Второ, Евангелието се отнася за миналото, не за настоящето или за бъдещето. То е една завършена история. Евангелието не описва никакво настоящо или бъдещо действие, което Бог или човек би могъл да предприеме. Евангелието е новина за действията, които Бог в Христа извърши преди 2000 години, за да спаси Своя народ, действия, които бяха извършени изцяло извън нашия опит. Точно както всички хора са осъдени от греха на Адам, който беше извършен изцяло извън нас, така и всички избрани от Бога хора са спасени чрез подчинението на Христос до смърт, което е напълно извън техния опит. Точно както Евангелието е история, а не легенда; и както Евангелието говори за миналото, а не за настоящето и за бъдещето, така Евангелието е относно нещо, което Бог е направил, а не нещо, което ние трябва да направим или можем да направим. Христос е Авторът и Завършителят на нашето спасение. Ние не завършваме това, което Той е започнал, понеже Христос каза: „Свърши се!“.

Трето, Евангелието се отнася до това, което Христос извърши за Своя народ: Христос умря "за греховете ни", не за греховете на всички в света, а за греховете на Своя народ. Например, Той не умря за греховете на Юда, понеже Юда отиде в ада. Ако Христос е умрял за греховете на Юда, защо Юда е изпратен в ада? Дали заради неверието му и неспособността му да "пусне Исус в сърцето си"? Но неверието и неспособността да „приеме“  Христос, разбира се, са грехове, а Христос, според това лъжливо, но популярно Евангелие, умря за всичките грехове на Юда. Така че въпросът остава без отговор: Ако Христос умря за всички хора, защо някои хора са наказани в ада?

Писанието учи, че Христос не е умрял за всички хора без изключение. Той дойде на земята, за да спаси някои от хората, които Библията нарича "Негови люде", "Негови овце", "Негови приятели", "Негова църква" и Той всъщност придоби за тях вечно спасение. Той не дойде да предложи спасение на всички хора с надеждата, че някои ще приемат предложението Му. Той дойде за да спаси Своите люде и Той го направи.

Евангелието е обективно и историческо послание. То не се отнася изобщо до нашия опит. То не се отнася за нашите, а за Божиите дела. То не се отнася за нашите предполагаеми чудеса, а за Христовата смърт и възкресение. Регенерацията, понякога наричана новорождение, освещението, вярата и Второто пришествие, са последици от това, което Христос извърши преди 2000 години в Юдея. Те не трябва да се бъркат със самото Евангелие, както последиците не трябва да се бъркат с причините.

Цялата Божия воля

Но в Павловото кратко описание на Евангелието се съдържа много повече, отколкото може да се види при повърхностно четене. Дори това, което споменахме досега е напълно различно от онова, което минава за Евангелие в тази епоха на вероотстъпничество и упадък. Но има и още. Павел използва думата "според Писанията" два пъти в това кратко изложение на Евангелието. Цялото му обобщено изложение на Евангелието в 1 Кор. 15:1-4 отнема само двадесет и седем думи в новия превод на Кинг Джеймс (и по-малко на гръцки), като осем от тези думи са "според Писанията ... според Писанията". Фразата очевидно е много важна. Защо Павел я повтаря? Какво означава това?

Евангелието, според Павел, е вградено в нещо много по-голямо: то е вградено в цялото Писание. Писанието не само е единственият надежден източник на информация за живота, смъртта, погребението и възкресението на Христос, но също, самите Писания истинно обясняват тези събития. Евангелието не е само, че Христос умря; апостол Павел също умря. Евангелието не е, че бе погребан; Авраам също бе погребан. Евангелието не е, че Христос възкръсна, -Лазар също възкръсна. Но Евангелието е, че Христос умря за нашите грехове според Писанията. И че възкръсна на третия ден според Писанията. Евангелието е в съгласие с Писанията и се обяснява с Писанията - всичките шестдесет и шест книги. Когато Христос обясни възкресението Си на учениците, Той направи това, като им обясни Писанията:

"И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания... И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?... Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.“  (Лук.24:27, 31,32, 45).

Като подчертава фразата "според Писанията", Павел набляга на факта, че Евангелието е част от системата на истината, дадена ни в Библията. Всички части на тази система съвпадат. Всички изявления в Библията са логично съвместими един с друг. Например, раждането на Христос, Неговия живот, смъртта и възкресението Му са точното изпълнение на пророчествата, които са били дадени векове преди Неговото идване. Точното посочване на града, в който ще се роди било предсказано стотици години преди раждането Му; фактът, че раждането Му ще бъде необичайно, тъй като майка Му ще бъде девица, е предсказано  също векове преди раждането му; предсказана е и Неговата смърт сред нечестивите и погребението Му сред богатите; а и Самият Христос многократно предсказа Своето възкресение. Специфичните твърдения, с които Павел нарича Евангелието в 1 Коринтяни 15, не са самостоятелни. Те предполагат съществуването на други истини, както и са последици от много други. Избирането от Бог Отец на онези, които трябва да бъдат спасени, понасяне на наказанието за греховете им от Исус Христос на Голгота и дарът на вярата на избраните от Бог-Святи Дух хора са част от системата на истината, представена в Писанието. Това са трите големи аспекта на изкуплението: избор, изкупление и вяра. И Евангелието, доктрината за изкуплението, е централната тема. Невъзможно е да се защити Евангелието или дори да се проповядва Евангелието, без да се защитава и обяснява системата на истината, от която то е част.

Основните факти на Евангелието, които Павел подчертава в 1 Коринтяни 15, показват, че онези, които искат да отделят Евангелието от системата на истината, представена в Библията, не могат да го направят. Евангелието, макар и отделна част от библейската система, все пак е част от системата. Тази система е напълно изразена в Писанията. Твърденията, които Павел нарича Евангелие, са твърдения на Писанията. Тъй като Евангелието е част от библейската система на истината, не е възможно да се защитава Евангелието, без да се защитава цялата система. Изключителният акцент на "основите" на вярата, а не върху "цялата Божия воля", израз, който самата Библия използва, е безполезен. Шест или осем несвързани истини, макар и да са важни доктрини за християнството, не са цялото християнство и не могат да бъдат защитавани ефективно. Фундаментализмът не представлява сериозна заплаха за светските философии, защото е логично несистематичен и несвързан, просто сянка на здравото християнство, което намираме в Библията.

Апостол Павел подчертава значението на Писанията, но този акцент върху Писанията не е уникален за Павел. Обяснявайки и защитавайки християнството, Христос винаги се е обръщал към Писанията и никога не се е опирал на Собствения Си опит. По време на изкушението в пустинята Христос цитира Писанията в отговор на всяко изкушение на дявола: "Писано е", "Писано е", "Писано е". Това, което прави тези позовавания още по-значими, е контекста, в който те се случват. Христос току-що бе кръстен в река Йордан от Йоан Кръстител и Той чу глас от Небето, Който казваше: "Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Светият Дух бе слязъл върху Него в образа на гълъб. Говорим за религиозни преживявания! Никой друг, преди или оттогава насам, не е имал такова удивително преживяване. Но Христос не каза на Сатана, какво се е случило с Него, за гласа от Небето и за видимото спускане на Светия Дух. Но защо не каза? Защо Христос пренебрегна всичко това, а цитира онова, което мнозина днес ще наричат ​​"мъртвата буква" на Библията? Защо Христос отговори на дявола, цитирайки Писанията, вместо да говори за Своите скорошни и уникални духовни преживявания? Защото Писанията са обективното писмено слово на Бога. Библията, а не нашият опит, е абсолютният Авторитет. Ако Христос не се позова на Своя опит и това беше много по-голямо преживяване, за което всеки обикновен човек би могъл някога да се надява да има, няма абсолютно никакво оправдание за привличането ни към нашите нещастни и вероятно измамни преживявания.

Всъщност, дяволът искаше Христос да се обърне към личния Си опит: той – искаше Христос да извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да направи "скок на вяра" от върха на храма, предполагайки, че Бог Отец ще извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да Му се поклони, да избяга от адските страдания на кръста и по този начин да придобие господство над всички царства на света; Христос отново отказа.

Дяволът използва същата тази тактика –обръщане към личния опит и в Едемската градина, когато съблазни Ева: той й обеща, че тя ще стане богоподобна, когато яде от забранения плод. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание". Разчитайки на своя опит и опитвайки се да придобие още по-прекрасно преживяване, Ева изостави Божието Слово. Тайната на непоколебимата съпротива на Христос към изкушението на дявола беше именно фактът, че Той не предпочете Собственото Си преживяване пред Божието Слово.

Апостол Петър подчертава важността на писаното Божие слово във второто си послание. Той достига до изказването си за свидетелството за истинността на християнската вяра като споменава Писанието. Ето какво пише той:

" Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.  Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.“

„И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“(2 Петрово 1: 16-19)

В няколко стиха по-горе Петър е написал,  "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".

Обърнете внимание на думата "всичко". По-късно, в същата тази глава Петър отново казва, че Писанието е единственият начин да придобием това знание: Писанието, най-сигурното пророческо слово, е светлината, която грее на тъмно място - не на ярко осветено място, нито на слабо осветено място, а на тъмно място. Няма друг източник за това знание, включително за познаване на Евангелието, от Писанията. Библията утвърждава монопола си върху истината. Харизматиците, както и всички други култове и лъжерелигии, отричат ​​този монопол. Те омаловажават мястото на Библията и основават своята религия на личния си опит.

Евангелието обаче не е история за нашия личен опит, нито  набор от команди, на които трябва да се подчиняваме. Евангелието е Добрата новина за това, което Христос извърши за Своя народ преди 2000 години. Не става дума за новорождението ни, нито за Второто пришествие, нито за действията на Святия Дух в нашите сърца. Евангелието е твърдение за историческите събития, които се случиха изцяло извън нас. То със сигурност има последици и изводи за нас днес, но тези последици са резултат от Евангелието и затова не трябва да се смесват със самото Евангелие. Фаталната грешка на средновекието беше да обърка Божието дело за нас с Божието дело в нас и така да изкриви Евангелието. Същата заблуда днес е широко разпространена сред т.нар. евангелисти, които не разграничават това, което Христос направи за нас и това, което Святият Дух може да направи в нас. Ние бързо се връщаме отново в средновековието, защото светлината и яснотата на Евангелието са изгубени.

Източник: http://www.refspb.ru/-1988
Превод: Татяна Иванова

ЗА ПОКАЯНИЕТО НА ЮДА ИСКАРИОТСКИ Д. Н. Гийо

за покаянието на юда искариотски
Д. Н. Гийо

Чувал съм много проповедници и хора да казват, че Юда можеше да се покае, ако бе поискал.

Хората искат да направят човека самоопределящ, суверен лидер на собственото си спасение, така че в ръцете на грешниците  да има власт да приемат спасението или да го губят.

Въпреки че човек винаги е отговорен пред Бога за действията си, той не притежава суверенната власт на самоопределящ. Единствено Бог се разпорежда със съдбите.

Никой не може да се покае за греховете си и да повярва в Христос, ако Бог не му е дал сила и желание да го направи.

Юда не можеше да се покае, защото Бог не пожела той да го направи. Чуйте какво Господ Исус каза за него: " До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието. " (Йоан 17:12)

Синът на погибелта бе предопределен за това осъждение. Но Кой го бе предопределил? По Чия воля и за Чия цел?
По волята и за целта на Суверенния Господ.

- Защо? Защото Писанието казва за Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"  (Римл. 9:17)

Юда беше поставен за да изпълни Божията цел с разпятието на Христос.
Ако Юда се беше отказал от предателството на Христос, тогава предвечното Божие намерение в Исус не би се изпълнило, Божият замисъл би бил осуетен, а Бог би бил безпомощен в изпълнение на волята Си.

Ако Юда се беше покаял, то нямаше да има спасение за никого, тъй като той беше инструмент за предателството, който е трябвало да бъде.

Исус трябваше да бъде разпнат на кръст от ръцете на грешници. Като Бог, Той можеше да отиде там Сам, но беше необходимо грешници да го разпнат.

И така, какво казвам с това? Казвам, че никой, сам по себе си, не е способен да се обърне от греха си към Христос.
Покаянието не е в решението на грешниците. Заповедта за покаяние не предполага способност у грешника да го направи. Бог извършва вяра и покаяние само в избраните.

Човек, намиращ се в затвора не може просто да реши да напусне затвора, особено ако срокът му за наказание не е изтекъл. А грешниците са заключени в затвора на греха и са мъртви в своите престъпления.

Свободата трябва да им се предостави по благодат, защото те самите не са способни да дадат откуп за себе си, а вратите на затвора трябва да бъдат отворени за тях от Някой, Който държи ключовете.

Петър не беше син на погибелта, въпреки че на три пъти се отрече от Господа. Петър  беше пример за съд на милостта. Той имаше Първосвещеник, Който ходатайстваше за него, Господ Исус.
Господ Исус не се помоли за Юда да бъде спасен

Ако ти си спасен, то е само защото Христос е ходатайствал за теб, за да те спаси. Вън от застъпничеството на Христос за никого няма надежда.

Такава беше Неговата воля, че Петър да се отрече от Исус и никой друг, освен Исус да го възстанови. Волята на Петър не е направила нищо за спасението му. И ако Исус не се беше обърнал към Петър, нямаше как Петър да бъде там, където е Исус.
Затова няма грешник, който би могъл да дойде при Христос със собствени сили, по своята си воля, ако не му е дадено от небето.

Спасението е само по благодат, защото отчаяно се нуждаеш от благодат. Нямаш нищо, което да донесеш на Бога за да Му угодиш, извън това, което Той вече даде и извърши в Исус Христос.

Амин!

Източник: ФБмрежата

Превод: Татяна Иванова