ПРИНОСЪТ НА МЕТОДИСТИТЕ И ПОГРАНИЧНОТО СЪЖИВЛЕНИЕ - ФРАНК ВИОЛА, ("ЕЗИЧЕСКО ХРИСТИЯНСТВО")

ПРИНОСЪТ НА МЕТОДИСТИТЕ И ПОГРАНИЧНОТО СЪЖИВЛЕНИЕ -
ФРАНК ВИОЛА, ("ЕЗИЧЕСКО ХРИСТИЯНСТВО")

Методистите от осемнадесети век придават на протестантския ред на богослужение емоционално измерение. Хората били приканвани да пеят силно, енергично и пламенно. По този начин методистите стават предшественици на петдесятниците.Подобно на пуританите, методистите също придават пикантност на пасторската молитва преди проповедта в неделя сутрин. Молитвата на методистките свещеници била дълга и универсална по своя обхват. Тя погълнала всички други молитви като покривала едновременно изповедта, ходатайството и хвалението. Но, което е по-важно, тя винаги се произнасяла на езика на кралица Елизабет (староанглийски). 96

Дори днес, в двадесет и първи век, староанглийският език е все още доста жив в пасторските молитви. 97 Много съвременни пастори все още се молят на този старовременен език, въпреки, че той е обявен за мъртъв диалект от преди повече от четири столетия. Защо? Заради силата на традицията.
Методистите популяризират и вечерното неделно богослужение. Откритието на газа за осветление позволява на Джон Уесли (1703-1791) да направи известно това нововъведение. 98 Днес много петдесятни църкви имат вечерна неделна служба, въпреки обикновено слабото присъствие.

Осемнадесети и деветнадесети век донасят ново предизвикателство за американския протестантизъм. Това е силният натиск за признаване на авторитета на все по-популярните служби на американското погранично съживление. Тези служби имат огромно влияние върху реда на богослужение на множество църкви. Дори днес, промените, които те инжектират в кръвоносната система на американското протестантство са очевидни. 99

На първо място, служителите на пограничното съживление променят целта на проповядване. Те проповядват изключително с една цел: да спечелят изгубените души. В техния ум, божия план не включва нищо друго, освен спасение. 100 Спасението според тях е Божията върховна цел за църквата и за живота изцяло. Това наблягане на спасението произлиза от новаторското проповядване на Джордж Уайтфийлд (1714-770). 101

Уайтфийлд е първият съвременен евангелист, който проповядва на тълпите на открито. 102 Той е и първият, който измества ударението в проповядване от Божия план за църквата към Божия план за индивида. Популярният възглед, че „Бог те обича и има чудесен план за твоя живот” става известен след Уайтфийлд. 103

На второ място, музиката на пограничното съживление въздейства върху душата и се стреми да предизвика емоционален отклик на посланието за спасение. 104 Всички големи проповедници на съживлението са имали някой музикант в екипа си за тази цел. 105 Поклонението започва да се разглежда като предимно индивидуално, субективно и емоционално. 106 Тази промяна в ударението се подема и от методистите и започва да прониква в много други протестантски субкултури. Главната цел на църквата се измества от корпоративното (общо) преживяване и изразяване на Господ Исус Христос към личното спасение на отделния човек. Правейки това, църквата тотално изгубва разбирането си за факта, че докато Христовото изкупление е от съществена важност за връщането на човечеството към Бога и възстановяването на взаимоотношенията си с Него, то не е Неговата единствена цел. Бог има вечна цел, която се простира отвъд спасението. Тя е да разшири вечното Си общение със Своя Син и да го направи видимо на планетата земя. Теологията на съживлението не обсъжда Божията вечна цел и почти не набляга върху църквата. 107

Хоровата музика на методистите е специално създадена да размекне закоравелите сърцата на грешниците. Текстът на песните е отражение на индивидуалното преживяване на спасението и представлява лично свидетелство. 108 Чарлз Уесли (1707-1788) се смята за първия, който пише приканващи към покаяние химни. 109

Пасторите, които подготвят неделните си проповеди изключително с цел спечелване на изгубени души и до ден днешен са отражение на съживленското влияние. 110 Точно това влияние е дълбоко проникнало в повечето телевизионни и радио-евангелизационни програми. Много протестантски църкви (не само петдесятните и харизматичните) започват своите служби с песни, които да подготвят хората за емоционално насочените проповеди, които следват. Малко хора обаче знаят, че тази традиция води началото си от служителите на пограничното съживление преди малко повече от един век.


На трето място, методистите и пограничните съживленци раждат идеята за така наречения „призив за покаяние от амвона”. Тази практика започва от методистите през седемнадесети век. 111 Практиката за приканването на хора, които се нуждаят от молитва, да станат на крака и да излязат напред пред амвона, ни е завещано от методисткия евангелист Лоренцо Доу. 112
По-късно, през 1807 г. в Англия, методистите създават така наречената „скамейка на скърбящите”. 113 Обезпокоените грешници вече имат специално място, където да скърбят за своите грехове когато бъдат поканени да пристъпят напред по пътеката от дървени стърготини. Този метод достига Съединените Щати няколко години по-късно и е наречен от Чарлз Фини (1792-1875) „скамейката на безпокойството”. 114

„Скамейката на безпокойството” е разположена най-отпред, където стоят проповедниците, върху издигната платформа. 115 Там биват призовани едновременно грешниците и нуждаещите се светии, за да получат молитви от църковния служител. 116

Методът на Фини бил да покани онези, които желаят спасение, да се изправят на крака и да пристъпят напред. Фини, до такава степен популяризира този свой метод, че „след 1835г. той е задължителен елемент от съвременното съживление”. 117

С течение на времето Фини изоставя „скамейката на безпокойството” и просто кани грешниците да излязат напред по пътеката и да коленичат пред платформата, за да приемат Христос. 118 Освен, че прави популярен призивът за спасение, Фини измисля практиката да се моли за отделния човек поименно, като мобилизира групи от служители, които посещават домовете на хората. С това той измества рутинните църковни служби със специални такива, които се провеждат всяка делнична вечер.

С времето „скамейката на безпокойството” в събранията на открито е заменена с „олтара” в църковната сграда. Някогашната „пътека от дървени стърготини” е изместена от пътеката между редовете в църквата. Така се ражда известният „призив за покаяние”. 119 Но, може би най-трайният елемент, който Фини несъзнателно завещава на съвременното християнство, се нарича прагматизъм. Прагматизмът е философия, която учи, че ако нещо работи, то трябва да бъде прието, независимо от етичните съображения. Фини вярва, че в Новия Завет няма предписана рецепта за формата на богослужението. 120
Той учи хората, че единствената цел на проповядването е да спасява грешниците. Всяко средство, което подпомага достигането на тази цел, е приемливо. 121 Под влиянието на Фини, съживлението от осемнадесети век се превръща в наука и е пренесено в основните църковни течения. 122

Съвременното християнство все още отразява тази идеология. Прагматизмът е недуховен, не само защото оставя на второ място етичните съображения, но преди всичко, защото разчита на техники, а не на Бога, за да произведе желания ефект. Истинската духовност се познава по това, че човек осъзнава, че по отношение на духовните неща, ние смъртните, сме изцяло и напълно зависими от Господа. Припомнете си Господните думи, че „ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите” (Псалом 127:1) и „без Мен, нищо не можете да сторите” (Йоан 15:5). За съжаление, прагматизмът („щом работи, да го направим”), който не е библейски принцип или нещо духовно, управлява в дейността на много съвременни църкви. (Много църкви, които „търсят душевно преживяване”, са се усъвършенствали в стъпките на Фини.) Прагматизмът е вреден, защото учи, че „крайната цел оправдава средствата”. Ако крайната цел се счита за „свята”, тогава всяко „средство” е оправдано.

Философията на прагматизма отваря врата за човешка манипулация и за пълното упование на човек, а не на Бога. Забележете, че съществува огромна разлика между това силно мотивираният човек да работи за Бога със своята собствена сила и мъдрост и това сам Бог да работи чрез човеците. 123 Поради своето далеч-простиращо се влияние, Чарлз Фини е обявен за „най-влиятелният служител на Съживлението в цялата американска история”. 124 Фини вярва, че методите на съживление, които работят в неговите събрания могат да бъдат пренесени в протестантските църкви и да донесат съживление и там.

Тази идея бива разпространена и заложена в протестантското мислене чрез книгата му от 1835г. Лекции върху Съживлението. За съвременния протестантски ум, всяка доктрина трябва да бъде здраво сверена с Писанието преди да бъде приета. Но когато се касае за църковна практика, всичко е приемливо дотолкова, доколкото тя печели последователи.

По този начин, американското погранично съживление превръща църквата в място за проповядване. То принизява преживяването на еклесията до евангелизационна мисия. 125 То възобновява съживленските методи на Фини и създава амвонни личности като доминираща атракция в църквата. Освен това, то прави от църквата индивидуалистично (лично) дело, вместо корпоративно (общо) такова.

С други думи казано, целта на пограничното съживление е да доведе отделния грешник до индивидуално (лично) решение за индивидуална (лична) вяра. 126 В резултат на това, целта на ранната църква - взаимното назидаване и функциониране на всеки член, за да бъде общо изявен Исус Христос пред началствата и властите – бе напълно изгубена. 127 По някаква ирония, Джон Уесли, служител на ранното съживление, е разбирал опасностите от движението за съживление. Той пише: ”Християнството в основата си е социална религия... и превръщането ѝ в лична религия на отделния човек, в действителност ще я разруши.” 128 С изобретяването на шаблонното дуплициране от Албърт Блейк Дик през 1884 година, редът на богослужението започва да се печати и разпространява. 129 Така се ражда известният „неделно сутрешен бюлетин”.130

---------------------------------------------------------------------------



96 Пак там, 153, 164.

97 Пак там, 183. „Пасторалната молитва преди проповедта“ е подробно описана в Westminster Directory of Worship.

98 Horton Davies, Worship and Theology in England: 1690–1850 (Princeton: Princeton University Press, 1961), 108. Вечерните молитвени служби са били чести в католическата църква от ІV век. И неделните вечерни (вечерни служби) са били неизменна част от катедралата и енорийския литургичен живот в продължение на много векове. Все пак, методистите са известни с привеждането в протестантската вяра на неделните вечерни богослужения.

99 Уайт, Протестантското богослужение, 91, 171; Iain H.Murray, Revival and Revivalism: The Making and Marring of American Evangelicalism (Carlisle, PA: Banner of Truth Trust, 1994).

100 Американското съживление ражда „мисионерското дружество“ в края на ХVІІІ век.. В него бяха включени Баптисткото мисионерско дружество (1792), Лондонското мисионерско дружество (1795), Общото методистко мисионерско дружество (1796), и Църковното мисионерско дружество (1799). Tan, Lost Heritage, 195.

101 Уайтфийлд е наречен “Бащата на американското съживление.” Основното послание на Уайтфийлд е било“новорождението“ на отделния християнин. С това той е ръководил Първото Велико съживление в Нова Англия, което достигнало своя връх в началото на 1740 г. В продължение на 45 дни Уайтфийлд изнася 175 проповеди. Превъзходен оратор, неговия глас може да бъде чут от 30,000 човека в едно събрание. Цели 50,000 можеха да дойдат и да го чуят да говори. Забележително, казано е, че гласът на Уайтфийлд може да бъде чут на разстояние от една миля, без усилвател. И неговите ораторски способности са били толкова големи, че би могъл да накара публиката да плаче с произношението си. Положително, на Уайтфийлд е заслугата за възстановяване практиката на пътуващия служител. Той също споделя заслугата си с пуританите за възстановяване на импровизираната молитва и проповед (Yngve Brilioth, A Brief History of Preaching (Philadelphia: Fortress Press, 1965), 165. Вижте също Християнска история History 12, no. 2 (1993), която е посветена на Джордж Уайтфийлд; “Великото Пробуждане,”Християнска история 9, no. 4 (1990): 46; Дж. Д. Дъглас, Кой кой е в Християнската История (Carol Stream, IL: Tyndale House, 1992), 716–717; Terry, Evangelism, 100, 110, 124–125.

102 Mark A. Noll, “Father of Modern Evangelicals?” Interview in Christian History 12, no. 2 (1993): 44; “The Second Vatican Council, ”Christian History 9, no. 4 (1990): 47. Голямото пробуждане, водено от Уайтфийлд отличава американският протестантизъм с индивидуалистично-съживителен характер, от който той никога не се възстановява.

104 Сен, Християнската литургия, 562–565; Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитекура, 8, 19

105 Фини използва Томас Хастингс. Муди изполва Ира Санки. Били Греъм продължава традицията, използвайки Клиф Бароус и Джордж Бевърли Ший (Сен, Християнската Литургия, 600). Музиката беше изключително средство за постигане целите на съживлението. Джордж Уайтфийлд и Джон Уесли са първите, които използват музиката, за да предизвикат осъждение и готовност за слушане на евангелието. (Terry,Evangelism, 110).

106 Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитекура, 11.

107 За пълна дискусия върху Божията вечна цел, вижте Viola, God’s Ultimate Passion (Gainesville, FL: Present Testimony Ministry, 2006).

108 Уайт, Протестантското богослужение, 164–165, 184–185.

109 R. Alan Streett, The Effective Invitation (Old Tappan, NJ: Fleming H. Revell Co., 1984), 190. Чарлз Уесли е написал над 6,000 химна.Чарлз е първият писател на химни, който въвежда в събранието стила на пеене, който изразява чувствата и мислите на отделния християнин.

110 Баптистите са най-известни за това, че са направили спечелването на изгубените, целта на неделната сутрешна служба. Призивът по време Съживлението за вземане на „лично решение“ за Христос едновременно отразява и апелира за културната идеология на американския индивидуализъм, точно както „новите критерии“ по времето на Чарлз Фини отразяват и апелират към американски прагматизъм. (Terry, Evangelism, 170–171).

111 Murray, Revival and Revivalism, 185–190.

112 Streett, Effective Invitation, 94–95. Преподобният Джеймс Тейлър е сред първите призовали нуждаещите се за молитва да излязат в предната част на неговата църква през 1785 година в Тенеси. Първото регистрирано използване на олтара във връзка с публична покана се е случило през 1799 в методисткото палатково събрание в Кентъки. Вижте също Уайт, Протестантското богослужение, 174.

113 Фини беше новатор в бизнеса за печелене на души и започването на съживления. Използвайки така наречените „нови мерки“, той твърди, че в Новия Завет не са съществували нормативни форми на поклонение. Но каквото е било успешно във воденето на грешници към Христос, е одобрено. (Сен, Християнската литургия, 564; Уайт, Протестантското богослужение, 176–177) .

114 Streett, Effective Invitation, 95. Фини започва да използва този метод изключително следвайки своя любим евангелизацоинен поход през 1830 Рочестър, Ню Йорк. Първата исторически употреба на израза „ скамейката на безпокойството“ (“anxious seat” ), която може да се проследи, идва от Чарлз Уесли:” О, блажено място на обезпокоените“. За критика на „ скамейката на безпокойството“, вижте J. W. Nevin’s The Anxious Bench (Chambersburg, PA: German Reformed Church, 1843).

115 Уайт, Протестантското богослужение, 181; James E. Johnson, “Charles Grandison Finney: Father of American Revivalism,”Christian History 7, no. 4 (1988): 7; “Glossary of Terms,” Christian History 7, no. 4 (1988): 19.

116 “The Return of the Spirit: The Second Great Awakening,” Christian History 8, no. 3 (1989): 30; Johnson, “Charles Grandison Finney,” 7; Сен, Християнската литургия, 566.

117 Murray, Revival and Revivalism, 226, 241–243, 277.

118 Streett, Effective Invitation, 96.

119 Burgess and McGee, Dictionary of Pentecostals, 904. За по-нататъшно изучаване, вижте Gordon L. Hall’s The Sawdust Trail: The Story of American Evangelism (Philadelphia: Macrae Smith Company, 1964). „ Пътеката на дървените стърготини“ по-късно се отъждествява с „покритата с прах пътека“ на евангелизаторската палатка. Употребата на израза „да поемеш по пътеката на дървените стърготини“ беше популяризирана от служението на Били Съндей (1862–1935). Вижте Terry, Evangelism, 161.

120 Уайт, Протестантското богослужение, 177.

121 Pastor’s Notes: A Companion Publication to Glimpses 4, no. 2 (Worcester, PA: Christian History Institute, 1992), 6.

122 Уайт, Протестантското богослужение и Църковната архитектура, 7.

123 Двете книги, които обясняват тази разлика добре саУочмън Ний: Нормалният християнски живот (Carol Stream, IL: Tyndale House, 1977) и Освобождаването на Духа (Indianapolis: Sure Foundation, 1965). За по-нататъшна дискусия върху нехристиянския характер на прагматизма, вижте Ronald Rolheiser’s The Shattered Lantern: Rediscovering God’s Presence in Everyday Life (London: Hodder & Stoughton, 1994), 31–35.

124 Уайт, Протестантското богослужение, 176; Pastor’s Notes 4, no. 2: 6. Йън Мъри посочва, че палатковите събрания при методистите са били предшественик на систематичните евангелски похвати на Фини. (Revival and Revivalism, 184–185).

125 Правилното схващане е, че целта на проповядването не е спасението на души. Това е раждането на църквата. Както един учен се изразява за това: “Обръщането може само да бъде средството; целта е разширяването на видимата църква.“ KarlMuller, ed.,Dictionary of Mission: Theology, History, Perspectives (Maryknoll, NY: Orbis Books, 1997), 431. Ученият D. J. Tidball повтаря същата мисъл, казвайки, “Основният интерес на Павел не е бил в обръщането на индивиди, но във формирането на християнски общности.” Dictionary of Paul and His Letters (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1993), 885. Пограничните обновители нямат никаква концепция за еклесията.

126 Уайт, Протестантското богослужение и църковната архитектура, 121–124.

127 Вижте 1 Коринтяни 12–14; Ефесяни 1–3.

128 Джон Уесли, “Проповедта на планината IV,” Sermons on Several Occasions (London: Epworth Press, 1956), 237.

129 Пак там, 132. Вижте http://www.officemuseum.com/copy_machines.htm за детайли относно изобретението на Дик – шаблоните на циклостила.

130 Ferguson, Early Christians Speak, 84. Писмените литургии за първи път се появяват през ІV век. Но те се на били пуснати във формата на бюлетина до ХІХ век.

Източник: Франк Виола, Езическо християнство?: Изследване на корените на нашите християнски практики

Превод: Галина Христова

Християните и Хелоуин - Травис Алън

Хелоуин. Това е време в годината, когато въздухът става по-свеж, дните стават по-къси, а за много млади американци вълнението расте в очакване на най-тъмния, най-призрачният празник на годината. Търговците на дребно също се радват, тъй като се разгорещяват до техните касови апарати, за да получат средно по 79.82 $  на домакинство в декорации, костюми, бонбони и поздравителни картички. Хелоуин ще донесе приблизително 8.0 $ милиарда през тази година.

Това е добър залог за търговците на дребно , които не хранят високи очаквания за получаване на 79.82 $  на домакинство от християнски пазар. Много християни отказват да участват в Хелоуин. Някои се притесняват от неговия езически произход; други от неговите тъмни и жестоки образи; други все още са загрижени за безопасността на децата си. Но други християни избират да участват на тържествата, независимо дали участват в училищни дейности, кварталните забавления с трикове, или Хелоуин възможност в тяхната църква.

Въпросът е, как  би трябвало християните да отговорят на Хелоуин? Дали е безотговорно за родителите да оставят децата си на забавленията с трикове? Какво ще кажете за християни, които отказват всякакъв вид празник по време на сезона, дали те преиграват?

Езическият произход на Хелоуин

Името "Хелоуин" идва от празника на раннохристиянска църква „Деня на вси светии“, един ден, заделен за тържествено възпоменание на мъчениците. All Hallows Eve, вечерта преди Деня на Вси Светии, започва времето за спомен. "All Hallows Eve" е в крайна сметка се свива до "Hallow-e'en", която стана "Хелоуин".
Докато християнството преминавало през Европа, то се  е сблъскало с местните езически култури и се е изправяло пред установени обичаи. Езическите празници и фестивали са били толкова вкоренени, че новопокръстените са гледали на тях  като „препъни-камък“ за вярата си. За да се справи с проблема, организираната църква често премествала еднозначно християнски празник на място в календара, което директно ще оспори езически празник. Целта е да се противодейства на езическите влияния и да се осигури християнска възможност. Но най-често църквата успявала само в "християнизацията" на езическия ритуал- ритуалът все още си е езически, но се смесва с християнската символика. Това е, което се е случило с Вечерта преди Деня на Вси Светии (All Saints Eve) – това е била първоначалната алтернатива на Хелоуин!

Келтите в Европа и Великобритания са езически друиди, чиито основни празненства са белязани от сезоните. В края на годината в Северна Европа, хората правят подготовката за осигуряване на зимното оцеляване чрез прибирането на реколтата и унищожаване на стадата, клане на животни, които не биха оцелели. Животът се забавя докато зимата донесе тъмнина (по-кратки дни и по-дълги нощи),  земна угар и смърт. Образът на смъртта, символизирана от скелети, черепи, и черен цвят, остава важна в днешните тържества Хелоуин.

Езическият фестивал Самайн (произнася се Соуин) отпразнувал окончателното прибиране на реколтата, смъртта, и началото на зимата, три дни от  31 октомври до 2 ноември. Келтите вярвали, че завесата разделяща живите и мъртвите се вдига по време на Samhain, за да се даде възможност на духовете на мъртвите да ходят сред живите - призраците да витаят на земята. Хелоуин.

Някои приемали времето на обитаването на призраците чрез участието си в окултни практики като гадаене и комуникация с мъртвите. Те търсели "божествени" духове (демони) и духовете на предците си относно климатични прогнози за следващата година, очакванията на културите и дори романтични перспективи. Клатещи се ябълки е една практика, използвана от езичниците, за да отгатнат духовния свят на  "благословенията" на романтичната двойка.

За други, фокусът върху смъртта, окултизма, гаданията, и мисълта за духовете, завръщащи се да обитават сред живите, подхранва невежи суеверия и страхове. Те вярвали, че духовете  обитават на земята, докато не получат подходящо изпращане с лакомства - притежания, богатство, храна и напитки. Духове, към които „не се отнасят“ подходящо,  ще "излъжат" онези, които са ги пренебрегнали. Страхът от витаенето на духа само се увеличава, ако този дух е бил обиден по време на естествения си живот.

За склонните към трикове духове се е вярвало, че са допускали гротескни изяви. Някои поверия са се развили като се е смятало, че носенето на костюм, за да изглеждат като духовете, би направило на посмешище блуждаещите духове. Други смятали, че духовете могат да се отблъснат на разстояние чрез изрязване на гротескно лице в тиквата или коренови зеленчуци (шотландцитеизползват ряпа) и поставянето на една свещ вътре в нея - Джак-фенера (the jack-o-lantern).

В тъмният, суеверен, езически свят, Бог милостиво е огрял в светлината на Евангелието. Новопокръстените християни са се въоръжили с истината и не са се бояли повече от обитаването и завръщането на земята на духовете на умрелите. В действителност, те отхвърлили техния бивш езически спиритизъм в съгласие с Второзаконие 18: Да не се намира между тебе някой, който използва ... гадаене, който практикува магьосничество, или някой, който астролог, или магьосник, или някой, който прави заклинание, или медиум, или спиритист, или човек, който извиква мъртвите. За всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа (ст. 10-13).

Въпреки това, за новопокръстените християни основали  семейство и културно влияние било трудно да се противопоставят; те са били изкушени да се присъедини към езическите фестивали, особено Самайн. Папа Григорий IV реагирал на езическото предизвикателство чрез преместване на честването на Деня на Вси Светии през девети век, той определил датата на 1 ноември, точно в средата на Самайн.

Така през миналите векове, Самайн иНощта на Вси светии били смесени заедно . От една страна, езическите суеверия отстъпили пред "християнизирани" суеверия и осигурили повече храна за страха. Хората започнали да разбират, че духовете на езическите предци са демони и че чародеите  практикували магьосничество и черна магия. От друга страна, времето на фестивала дава по-голяма възможност за веселба. Забавлението с фокуси става по време, когато бродещи банди от млади хулигани ходели от къща на къща и събирали храна и напитки за техните партита. Стиснатите домакини избягвали риска „триковете" да се играят на техния имот от пияни младежи.

Хелоуин не станал американски празник до Имиграцията на работническата класа от Британските острови в края на деветнадесети век. Докато ранните имигранти може да са вярвали в суеверните традиции, вредните аспекти на празника са били тези, които са привличали американските младежи. Младите поколения са вземали и са приспособявали много обичаи, без да вземат предвид езическия им произход.

Холивуд е добавила към "забавни" широк асортимент от измислени герои -демони, чудовища, вампири, върколаци, мумии и психопати. Това със сигурност не е подобряване на американския ум, но със сигурност това прави някого пълен с много пари.

Християнският отговор на Хелоуин

Днес Хелоуин е почти изцяло американски светски празник, но много хора, които празнуват нямат понятие от религиозните му корени или езическото му наследство. Така че не можем да кажем, че Хелоуин е станал по-благотворен. Децата са се обличали в забавни костюми, обикаляли квартала в търсене на бонбони и разказвали един на друг страшни истории за призраци; но възрастните често са се занимавали с позорни действия на пиянство и разврат.

Така че, как християните трябва да реагират?

Първо, християните не трябва да отговарят на Хелоуин като суеверни езичници. Езичниците са суеверни; Християните са просветени от истината на Божието Слово. Злите духове не са по-активни и зловещи на Хелоуин, отколкото са през всеки друг ден от годината; в действителност, всеки ден е добър ден за Сатана да дебне наоколо търсейки кого да погълне (1 Петрово 5: 8). Но "по-велик е Този, Който е във вас, от онзи, който е в света" (1 Йоан 4: ​​4). Бог завинаги е "обезоръжил началствата и властите" чрез кръста на Христос и е "направил публичен спектакъл от тях, триумфирайки над тях чрез Него [Христос]" (Колосяни 2:15).

Второ, християните трябва да отговарят на Хелоуин с поучителна мъдрост. Някои хора се страхуват от активността на сатанистите или езически вещици, но действителните случаи на престъпност, свързана със сатанизъм,  са много ниски. Истинската заплаха на Хелоуин е от социалните проблеми, които съпровождат грешното поведение, шофирането в пияно състояние, пакостниците и вандалите, както и на децата без надзор.

Подобно на всеки друг ден от годината, християните трябва да бъдат внимателни и мъдри настойници на своите притежания и защитници на техните семейства. Младите хора християни трябва да стоят настрана от светските Хелоуин партита, тъй като те са основания за развъждане на неприятности. Християните родители могат да защитят децата си, като ги пазят добре надзиравайки ги и ограничавайки консумацията на лакомства пред тези лакомства, получени от надеждни източници.

Трето, християните трябва да отговорят на Хелоуин с евангелско състрадание. Невярващият, отхвърлящ Христос свят живее в постоянен страх от смъртта. Това не е просто преживяване на смърт,  но е по-скоро това, което Библията нарича "определено ужасяващо очакване на съд, и яростта на огън, който ще погълне [Божиите] противници" (Евреи 10:27). Вещиците, призраците и злите духове не са ужасяващи; Божият гняв, който се е освободил върху непростения грешник – тове е вече наистина ужасяващо .

Християните трябва да използват Хелоуин и всичко, което той носи във въображението - смърт образност, суеверие, изражения на развратени пиршества - като възможност за привличане на невярващия свят с Евангелието на Исус Христос. Бог е дал на всеки съвест, която да отговаря на Неговата истина (Римляни 2: 14-16), и съвестта е съюзник на християнина в евангелизаторската инициатива. Християните трябва да отделят време да уведомят съвестите на приятелите и семейството си с библейската истина по отношение на Бог, Библията, греха, Христос, бъдещия съд, и надеждата за вечен живот в Исус Христос за покаялия се грешник ..

Има няколко различни начини християни да участват в Хелоуин евангелизъм. Някои ще приемат политиката "Без участие". Като християнски родители, те не искат техните деца да участват в духовно компрометиращи дейности - слушане на истории за призраци и оцветявайки картини на вещици. Те не искат децата им да се обличат в костюми за забавления с трикове или дори да посещават Хелоуин алтернативи.

Този отговор естествено повдига вежди и предоставя добра възможност за споделяне на Евангелието на тези, които искат. Важно е също, че родителите обясняват своята позиция на децата си и ги подготвят да се изправят пред дразненията или подигравките на връстниците им и неодобрението или презрението на техните учители.

Други християни ще изберат за Хелоуин алтернативите, наречени " Фестивали на Жътвата" или " Фестивали на Реформацията" - Децата се обличат като фермери, библейски герои, или като герои на Реформацията. Това е ирония, като се има предвид източника на Хелоуин, като алтернатива, но тя може да бъде ефективно средство за достигане до семействата на съседите с Евангелието. Някои църкви напускат сградата на църквата си и предприемат действия на милост в тяхната общност, като "даряват" нуждаещи се семейства с кошници с храна, карти за подаръци и евангелското послание.

Тези са добрите алтернативи; има и други, които не са толкова добри. Някои църкви използват "Hell House" евангелизъм, за да шокират младите хора и да ги изплашат, за да станат християни. Те разхождат хората през стаите нашарени след обитаваните от духове в карнавален стил къщи и излагат греха на показ - жени, подложени на аборти, хора, жертвани в сатанински ритуал, последствия от предбрачен секс, опасности от рейв партита, демонично обладаване и други трагедии.

Тук е проблемът с т.нар “Hell House“ евангелизъм: да шокирате една нешокираща се култура, вие трябва да имате доста добра графика. Графичните изображения на греха и неговите последици са ненужни - невярващите умове вече са пълни с такива образи. Това, от което те се нуждаят да видят, е живот наистина трансформиран чрез силата на Бога, и това, от което те се нуждаят да чуят е Божията истина в точното представяне на Евангелието. Евтини рекламни трикове са неподходящи за Христовите посланици.

Има и друга опция отворена за християните: ограничено, без компромиси участие в Хелоуин. Нищо не е зло по своята същност относно бонбоните, костюмите, или забавлението с трикове в квартала. В действителност, всичко това може да предостави уникална възможност за споделяне на Евангелието със съседите. Дори да раздавате бонбони на кварталните деца, при условие, че не сте стиснати, може да подобрите репутацията си сред децата. Доколкото костюмите ни са невинни и поведението ни не опозорява Христос, забавлението с трикове може да се използва за по-нататъшни евангелски интереси.

В крайна сметка, християнското участие в Хелоуин е въпрос на съвест пред Бога. Каквото и ниво на участие в Хелоуин да изберете, трябва да почитате Бога, като пазите  себе си отделени от света и като показвате милост към онези, които погиват. Хелоуин осигурява на християнина възможност да постигне и двете неща в Евангелието на Исус Христос. Това е послание, което е свято, отделено от света; това е послание за това, че е голяма милостта на прощаващия Бог. Какво по-добро време от годината, за да споделите такова послание, от времето на Хелоуин?

Автор: Travis Allen
Източник: http://www.gty.org/


Превод от английски: Галина Христова

КОГА Е РОДЕН ИСУС ХРИСТОС? , Рангел Младенов

Отговорът на този въпрос е важен най – малко поради две причини: 


1) от датата на раждането на Исус започва новото летоброене за западния свят, и
2) всяка година се чества раждането на Христос в християнския свят.

И тъй като всяко хронологическо изследване на Новия Завет (свързано с живота и дейността на Исус Христос, или на други събития от І-ви век) започва с датата на Христовото раждане, то очевидно е от изключително значение да се определи кога точно е роден Исус Христос.

През 525 г. обаче папа Йоан І поръчал на скитския монах Дионисий Млади да изработи общоприет календар на Западната църква. Дионисий модифицирал Александрийската система на датиране, която използвала за основа царуването на Диоклетиан – Дионисий не искал годините на историята да бъдат пресмятани от живота на един гонител на църквата, а от въплъщението на Божия Син. Началото на християнската ера било 1 Януари 754 г. от основаването на Рим, а Христовото раждане било прието, че се случило на 25 Декември предишната година. Така 754 г. станала 1 г. н.е. в календара на Дионисий Малки.

Според Матей Исус е роден преди смъртта на Ирод, т.е. раждането на Исус не било през 1 г. н.е., а известно време преди тази дата. Най – късната година за смъртта на Ирод обаче е 750 г. от основаването на Рим.

В тази връзка има различни мнение по отношение на това колко време преди 1 г. н.е. (сл. Хр.) е роден Исус. Някои смятат, че това се случило през 11 г. пр. Хр., други отиват дори до 20 г. пр. Хр., а някои смятат, че това е някъде между 3 и 1 г. пр. Хр.

В Лука 2:1 се казва, че Исус се е родил при царуването на император Август, което продължило от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Тъй като това са твърде широки граници необходимо е да бъдат стеснени. В опита да се достигне една по – конкретна дата за раждането на Исус трябва да се установят два отправни момента:

1. Начален пункт – граница, от където може да се започне
2. Краен предел – граница, до която може да се достигне

Матей съобщава, че Исус се е родил „в дните на цар Ирод” (2:2). Лука казва, че Йоан Кръстител също е роден по това време (1:5), както и, че имало преброяване на населението (2:1,2). Според Йосиф Флавий Квириний станал управител на Сирия през 6 г., а през 6 – 7 г. извършил преброяване в Юдея. Учените смятат, че преброяването, което е станало при раждането на Исус по времето на Август (Лука 2:1,2, вероятно през 5 – 4 г. пр. Хр.) е станало известно време преди преброяването по времето на Квириний, за което Лука споменава в Деян. 5:37 (6 – 7 г.). Следователно най – крайната възможна дата за раждането на Исус е смъртта на Ирод Велики, а началната граница е преброяването при Квирнилий.

1. Смъртта на Ирод Велики 

Раждането на Исус може да се определи още по – точно като се вземе предвид смъртта на Ирод Велики. Според Матей (2:1) и Лука (1:5) Исус е роден преди смъртта на Ирод, който бил провъзгласен за юдейски цар от римския сенат в края на 40 г., а с помощта на римската армия влиза във владение на своето царуване през 37 г. Царувал 37 г. от времето, когато станал цар de jure, или 34 г. от както de fakto влиза във владение.

Йосиф Флавий съобщава, че малко преди Иродовата смърт настъпило лунно затъмнение (единственото, за което историка споменава) – случило се през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. В периода около 4 г. пр. Хр. в Ерусалим били наблюдавани три подобни явления: 1) 5 г. пр. Хр., 2) 12 – 13 Март 4 г. пр. Хр. и 3) 1 г. пр. Хр. Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод Велики. От друга страна затъмнението, наблюдавано през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. е най – близко до времето, когато била празнувана Пасхата – според Йосиф Флавий наскоро след смъртта на Ирод юдеите празнували Пасхата, първия ден на който по римския календар бил 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно датата на смъртта на Ирод Велики трябва да се постави между 13 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно смъртта на Ирод Велики настъпила в периода 12 Март – 11 Април, и тъй като 34 година от неговото царуване от 4 г. пр. Хр., може да се направи извода, че смъртта му се случила между 29 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Въз основа на тези съображения бихме могли да заключим, че Исус не се е родил по – късно от м. Март – Април 4 г. пр. Хр.

2. Преброяването при Квирнилий 
Лука свидетелства, че непосредствено преди Христовото раждане било извършено преброяване – раждането на Исус е станало през времето на преброяването „по цялата земя”, извършено по заповед на Кесаря Августа (2:1), като непосредствено след това съобщение Лука добавя, че това „преброяване беше първото когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2). В такъв случай Исус не се е родил преди преброяването, а след него.

Петнадесетата година от управлението на Тиберий може да бъде датирана в периода 27 – 29 г. н.е. и следователно, това би означавало, че ако Христос се е родил през 6 г. (когато е било преброяването, за което Лука споменава в Деяния 5:37) то Той би бил само на около 21 – 23 години когато е започвал Своята обществена дейност, а не на около 30 години, както съобщава Лука в 3:23. Тиберий бил император от 14 г. до 37 г., но той всъщност бил назначен за съуправител на Август от самия император три години преди неговата смърт (14 г.) – в края на 11 г. Следователно, въпросът е – как трябва да се разбират думите на Лука „това преброяване беше първо, когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2)? Квирнилий станал управител на Сирия през 6 г. и според Йосиф Флавий извършил преброяване в Юдея през 6 – 7 г.

Този въпрос се решава на базата на превода на Лука 2:2 по следния начин: „Това преброяване беше преди (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия (или преди управлението на Сирия от Квирнилий)”.

Преброяването, извършено по заповед на Август (2:1) по времето на Христовото раждане, станало през времето на Ирод Велики. През 6 – 7 г. сл. Хр. когато Квириний управлявал Сирия било извършено друго преброяване в Палестина. За това именно преброяване говори Йосиф Флавий в съчиненията си „Древности” и „За юдейската война”. Според него това преброяване било извършено с цел да се установят имуществата на жителите на Палестина и за налагането на данък върху тях. Когато обаче Лука споменава преброяването в дните на Ирод (2:1) той си задава за цел напълно естествено да разграничи по време тези две преброявания. Именно за това уточнява, че това преброяване станало по времето на Ирод Велики, което само по себе си го отнася в годините преди неговата смърт.

Следователно, остава да приемем факта, че Лука разграничава преброяването през времето на Христовото раждане, в дните на Ирод (Лука 2:1) от това, станало в Палестина по времето на управлението на Квириний над Сирия, споменато от Лука в Деян. 5:37. Ето защо Лука казва, че „Това преброяване (т.е. преброяването в дните на цар Ирод Велики) беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2).

Как обаче да разбираме израза „беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия”? И защо Лука, като разграничава по време двете преброявания, споменати в Лука 2:1,2 и Деян. 5:37, нарича преброяването през времето на Ирод Велики „първо – πρώτῃ”, а непосредствено след това добавя „когато Квирнилий управляваше Сирия”, поради което може да се допусне чисто граматически, че преброяването през времето на Ирод Велики било „първо” през времето, когато Квирнилий управлявал Сирия? Правилно изяснение на този въпрос може да се даде само след като се разясни предварително въпроса с какво значение е употребена в Лука 2:2 гръцката дума πρῶτος. Тази гръцка дума се употребява със следните значения: 1) за място – „пръв, преден” и 2) за време – „предишен, предшестващ”. В Лука 2:2, както и на други места в книгите на Лука прилагателното πρῶτος е употребено вместо прилагателното πρότὲρος и се употребява като сравнителна степен със следните значения: 1) за място – „по – пръв, преден” и 2) за време – „по – раншен, предишен, предшестващ”. Следователно смисълът на думите ще бъде следният: „Това преброяване стана (беше) преди управлението на Сирия от Квириний” или „Това преброяване беше по – рано от (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия” или „Това преброяване стана преди управлението на Сирия от Квирнилий”. С други думи Лука посочва, че преброяването по времето когато се е родил Исус, станало известно време преди Квирнилий да е заел пост си.

Така Лука изтъква, че преброяването, през времето когато се е родил Исус станало преди управлението на Сирия от Квириний, защото през време на това управление на Квириний станало друго преброяване в Палестина, за което Лука споменава в Деяния. В своето Евангелие, Лука прави сравнение по време между преброяването през времето на Ирод Велики, от една страна, и преброяването през време на управлението на Сирия от Квирнилий, от друга страна, и като прави това сравнение Лука нарича преброяването през времето на Ирод „първо” по време по отношение на преброяването в дните на Квириний когато е управлявал Сирия.

Докато Квириний е управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр., той е отговорен за свалянето от престола на юдейския цар Архелай и извършва преброяване на населението с цел да се определи размерът на данъка, който новата римска провинция трябва да плаща на императора. Това преброяване обаче не съвпада със споменатото в Лука 2 гл., освен ако евангелистът не е допуснал грешка, както смятат някои изследователи, тъй като е извършено след свалянето от престола на сина на Ирод Архелай, а според 2 гл. на Лука раждането на Исус е по времето на Ирод Велики. Като се опитват да обяснят несъответствието, някои автори смятат, че Квириний е управител на Сирия не само през 6 - 7 г.сл.Хр., но също и през 11 - 10 до 8 - 7 г.пр. Хр. Други предполагат, че това преброяване е извършено преди мандата му като управител на Сирия през 6 - 7 г. сл. Хр. Съществува и предположение, че Квириний е бил проконсул на Сирия и Киликия през последната година на царуването на Ирод Велики под властта на имперските наместници (легати) Сатурнин и Вар. Според гореизложеното може да се заключи, че Квириний е извършил преброяване на населението през последните години на царуването на Ирод, когато юдейският цар не се ползва с благосклонността на Рим (ок. 8 - 7 г. пр. Хр.). Тежката болест на Ирод в края на живота му води до междуособни борби за престола от страна на синовете му. Рим се възползва от тази подходяща възможност да извърши преброяване на населението в Юдея, за да се установи същинското положение преди смъртта на царя. Не може със сигурност да се определи точната година на преброяването на населението, но най-вероятно трябва да се отнесе към периода 6 - 4 г. пр. Хр.

3. Витлеемската звезда 

Особено дискутиран е въпросът за историчността на появата на Витлеемската звезда и нейното отъждествяване. Тройното пресичане на пътищата на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 7 г.пр.Хр., което се случва веднъж на 900 години, и събирането на Марс, Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 6 г.пр.Хр., което се случва на 800 г., е може би знакът за раждането на Месия в Израил, разпознат от мъдреците от Изток. През 5 г. пр. Хр. на изток в съзвездието Кози рог се появява комета, която може би насочва влъхвите към Витлеем (Мат. 2:2), над който е преминавала (Мат. 2:9-10). Следователно Исус най-вероятно е роден през пролетта или лятото на 5 г. пр. Хр. Причината за масовото избиване на всички бебета на възраст под 2 години във Витлеем се обяснява или с предположението на Ирод, че Исус се е родил, когато мъдреците виждат първото съзвездие през 7 г. пр. Хр., или просто като превантивна мярка за собствено успокоение, че е убил бъдещия „Вожд и Пастир на Израил”. Това не е странно предвид параноичния страх на царя, че ще бъде изместен от престола. („Нов Библейски Речник”, стр. 1500, 1501)

След внимателното разглеждане на разказите за раждането на Исус у Матей и Лука стигаме до заключението, че Исус се е родил година или две преди Иродовата смърт (4 г. пр. Хр.) и след преброяването от Квирнилий, следователно краят на 5 г. пр. Хр. или началото на 4 г. пр. Хр. най – добре удовлетворяват всички свидетелства относно Христовото раждане. (доц. Е. Трайчев и проф. Хр. Гяуров)

4. Рождество Христово в първите векове
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Ер. 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

5. Кога датата 25-ти Декември става официална дата за честването на раждането на Исус Христос? 
Герхард и Патриция Дел Ре обясняват как 25-ти Декември става официален римски празник: „Сатурналия и календи (новолуния) били празненствата, най-известни на ранните християни, 17-24.12. и 1-3.01., но традицията за празнуване на 25.12. като рожден ден на Христос идва при римляните от Персия. Митра, персийският бог на светлината и неприкосновеното, бил роден от скала на 25.12. Рим е известен с флирта си към чужди богове и култове, и през ІІІ век (274 г.) езическият император Аврелий въвежда празника Dies Invicti Solis, Денят на Непобедимото Слънце, на 25.12. Митра бил въплъщение на слънцето, така че този период от прераждането му бил важен ден в митраизма, който става последната римска официална религия с подкрепата на Аврелий. Смята се, че император Константин се придържа и остава верен на митраизма чак до времето на покръстването си и приемането на християнството. Той вероятно служи като инструмент, като се има предвид, че основният празник в неговата стара религия се спазва до покръстването в новата му вяра” (Християнски алманах). Въпреки че трудно може да се определи кога за първи път 25.12. започва да се празнува като Рождество Христово, историците като общо са съгласни, че това се случва някъде през ІV век. Това е изумително късна дата. Рождество не се празнува в Рим, столицата на империята, до около 300 години след Христовата смърт. Произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Въвеждането на Рождество представлявало значително отклонение от „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите” (Юда 3).

Следва да зададем въпроса, как тези езически обичаи стават общоприета част от християнството?

Уилям Уолш описва как и защо нехристиянски религиозни обичаи и ритуали биват възприемани при честването на Рождество: „Това не е било някаква случайност, а необходима мярка във време когато новата религия, християнството, си пробива път всред едни дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки, тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми… И така, виждаме, че когато папа Григорий (540-604) изпраща св. Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например, той съветва св. Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове… На самото Рождество преди да пристигне в Англия св. Августин кръщава хиляди новообърнали се към християнството и разрешава техния обичаен декемврийски празник под ново име и с ново значение” (Уолш).

Григорий позволява такова внасяне на езически религиозни практики под предлог, че когато става въпрос за „закоравели умове не е възможно да се скъса с всичко изведнъж” (Уилям Сансъм, Книга за Рождество).

Рождество е разнообразна колекция от езически форми на поклонение, прикрити под лустрото на християнството.

В началото християните се противопоставят на празника Рождество. Някои от най-ранните спорове избухват относно проблема дали въобще да се празнува рождения ден на Исус. „Още през 245 г. сл. Хр. един от църковните бащи, Ориген, обявява за езическо празнуването на Христовото рождение, тъй като по този начин би изглеждало сякаш Той е просто един светски владетел, а духовната Му природа е тази, която трябва да бъде от основно значение. Този възглед отеква през вековете, но намира силна, широка подкрепа едва с възникването на протестантството. За онези сериозни, трезви свещеници, празнуването на Рождество се опълчва срещу всичко, в което са вярвали. Що за пиянска веселба на Рождество! Дори не се знае дали този ден действително е бил рожденият ден на Христос. Това било само извинение за продължаване традициите от езическата сатурналия” (Герхард и Патриция дел Ре).

Енциклопедия Британика добавя: „Църковните отци от ІІ и ІІІ век, като Климент от Александрия, Ориген и Епифаний, поддържали тезата, че Рождество е копие на езически празник” (Макропедия, Християнство).

Дори католическите енциклопедии говорят за езическия характер на празника: "Коледа не е сред най-ранните празници на църквата... първата поява на празника идва от Египет" (Католическа енциклопедия, издание 1911)

Решението Христовото раждане да се празнува на 25.12. далеч не се приема единодушно. „Християните от Армения и Сирия обвиняват християните от Рим, че се покланят на слънцето, понеже празнуват Рождество на 25.12…Папа Лъв Велики през V в. се опитва да отмени определени обичаи по Рождество, считайки ги за не по-различни от поклонението пред слънцето” (Робърт Майърс, Празници).

Всъщност, от всички периоди през годината, предложени за рожден ден на Христос, 25.12. е най-малко вероятната дата (виж „Защо Исус Христос не е роден на 25 декември” – стр. 12).

6. Защо Исус Христос не е роден на 25-ти Декември? 
„Ранните християнски учители предлагат произволни дати от календара за Исусовото рождение, без обаче да имат някаква библейска подкрепа за това. Климент… посочва 18.11. Хиполит… решава, че Христос трябва да е бил роден в сряда. Друг анонимен документ, за който се счита, че е писан в Северна Африка и датира от 243 г. сл. Хр., определя 28.03. за рождена дата на Исус” (Джефри Шилър, „В търсене на Рождество”).

Един внимателен анализ на Писанието, обаче, ясно показва, че 25.12. е малко вероятна дата за Христовото рождение. Две са причините за това:

Първо, знаем, че във времето на раждането на Исус, овчарите са пазели стадата си навън на полето (Лука 2:7,8). Овчарите не стоят по полетата през декември. Според „Празниците: Пълна енциклопедия на американските празници” описанието на Лука внушава, че Исус може да е бил роден през лятото или ранната есен. Тъй като в Юдея месец декември е студен и дъждовен, твърде вероятно е овчарите да са потърсили подслон за стадата си за през нощта. Аналогично на този източник, един коментар казва, че този пасаж оспорва, че раждането на Христос се е случило на 25.12., тъй като климатичните условия не биха позволили овчарите да пазят стадата си на полето през нощта.

Второ, родителите на Исус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване (Лука 2:1-4). Подобни преброявания не са се провеждали пред зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел. Предвид трудностите и желанието езичниците да се въведат в християнството, „в такъв случай важният факт, за който ви помолих да изясните позицията си е, че приемането на датата 25.12. е компромисен вариант с езичеството” (Уилям Уолш, Историята на Дядо Мраз).

Ако Исус Христос не се е родил на 25.12., посочва ли Библията кога е бил роден? Библейските описания насочват вниманието ни към края на есента като най-вероятното време за Исусовото рождение, базирано на зачатието и раждането на Йоан Кръстител.

Знаейки, че Елисавета (Йоановата майка) е била в шестия месец от бременността когато Исус е бил заченат (Лука 1:24-26), можем да определим приблизителното време от годината, когато се е родил Исус, ако знаем кога се е родил Йоан Кръстител. Йоановият баща, Захарий, бил свещеник, служещ в Йерусалимския храм през Авиевия отред (Лука 1:5). Историческите изчисления сочат, че този отред (курс на служене) отговаря на 13-19 юни в същата година. Именно през това време на служене в храма Захарий научава, че той и съпругата му, Елисавета, ще имат дете (Лука 1:8-13). След като завършва службата си и се завръща у дома си, Елисавета зачева (стих 23-24). Ако приемем, че зачеването на Йоан става в края на юни, прибавянето на девет месеца ни отпраща към месец март като най-вероятното време за раждането на Йоан. Прибавяйки още шест месеца (разликата между Йоан и Исус) ни отвежда към края на септември като най-правдоподобно време за раждането на Исус.

7. Какво означава Christmas или както е известно у нас – Коледа? 
Думата Christmas произлиза от латинските думи Cristes Maesse, което означава „Христова литургия” (меса). На Коледа християните празнуват раждането на Исус. Вече споменахме, че тази дата е възможно най – неподходящата за датата на раждането на Исус Христос. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.

И какво от това?

Дали въвеждането на една дата като празник за раждането на Исус е безобидна? Нека видим:
„Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади” (3 Царе 12:32,33)

Всъщност, целта на Еровоам не беше само да отвърне хората от Господа, а да ги отвърне от юдовия цар, за да заздрави властта си над тях. И понеже хората бяха привързани към Господа и ходиха да се покланят в Ерусалим, където седеше престола на юдовия цар, той трябваше да въведе нова религия и нови празници, за да не се налага хората да ходят до Ерусалим и там да се привържат към юдовия цар. Сиреч мотивите бяха дори политически, а не религиозни или духовни. Най-силно впечатление правят думите: "Тогава Еровоам установи празник, който бе измислил от сърцето си"

Въвеждането на нов празник измислен по човешки от Еровоам обаче не беше просто въвеждане на празник, а празника беше инструмент за въвеждане на други богове! Целта на Еровоам беше да откъсне народа от поклонението към Живия Бог, което според Словото на Бога ставаше в Ерусалим и празника измислен по човешки беше инструмент да откъсне хората от Бога и да ги привърже към други богове.