ПЕТТЕ НЕРАЗУМНИ, Петър ван Стовел

ПЕТТЕ НЕРАЗУМНИ 


Божието Слово често ни дава естествената среда или обстановката, в която вярващите трябва да живеят съвместно с хора, които не са спасени. Христос прати учениците си като овце сред вълци(Мат.10:16); плевелите са между житото(Мат.13: 30); и разумните и неразумните са заедно(Мат.25гл.).­

Притчата за 10-те девици е картина на душевното сходство и духовното различие във вярващите. По външност девиците не се различаваха. Всички имаха своите си лампи. Лампата е външността – това което хората виждат. В притчата виждаме, че разумните и неразумните имаха светещи светилници, т.е. добри дела, но всеки знае, че добри дела могат да бъдат извършвани, както от вярващи, така и от невярващи.

Слушал съм хора да казват, че някои светски личности по дела и характер са "истински християни". Не могат да бъдат такива от делата си, защото да бъдеш истински християнин означава да си в Христос, а то е само чрез Божията благодат. Тук има повече от делата. В притчата всички чакаха младоженец. Това е присъщо само на тези, които имаха вяра в Бог. Те имаха светилници и все пак заспаха, понеже Той се бавеше. Приликата в 10-те девици беше изцяло в тяхната външност, а разликата в тяхната вътрешност. Разликата между девиците е в едно единствено нещо –  МАСЛОТО. Не става и дума за маслото в лампите (такова имаше и в десетте лампи), а за маслото в съдовете. Неразумните девици имаха добра външност, но празна вътрешност. Съдовете представляват вътрешността; там от където произлиза силата за светлината на лампата; там от където произлизат мотивите, които направляват християните. 

Какво е тогава маслото в съдовете? Това е Святият Дух, който чрез новорождението става съдържанието на съда(вътрешността) на човека. Това липсваше в неразумните и това беше единствената разлика между тях, което и стана причина в последствие неразумните да чуят неумолимите думи: "Истина ви казвам, не ви познавам."
    

В 2Кор.4:7 четем: "А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас". Без Святият Дух, вътрешността на човека е празна – в пръстния му съд няма масло! Как тогава разумните и неразумните бяха заедно? Така както и плевелите растат заедно с житото. Те намират добра покана и прием в църквите; вземат дейно участие в мероприятия; имат добри инициативи, но не притежават Духа.

Забележете думите: "вашата виделина", а също и "добрите ви дела"(Мат.5:16). Това може да свети между човеците и да прослави Бога, в което няма нищо чудно, както и всички творения Го прославят. "Небесата разказват Славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му"(Пс.19:1), но то няма нищо общо с новорождението и спасението....

Обърнете внимание, че Мат. 5:16 говори за "тяхната правда". Това са техните дела, това е тяхната външност! До тук е душевното сходство между разумни и неразумни. Що се отнася до същността им, те са празни! Това е духовното различие, което се оказа и фатално! И фарисеите също имаха правда, но такава правда не спасява. Когато Христос ни заявява, че нашата правда трябва да надмине правдата на фарисеите (Мат.5:20), Той не ни призовава в съревнование с книжниците и фарисеите, а ни казва, че за да влезем в Небесното царство, ние се нуждаем от по-съвършена правда.  Ап. Павел казва:  "...да се  намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа,тоест правдата, която е от Бога въз основа на вяра" (Фил.3:9). 


Спасителната правда чрез вяра по благодат от Бога се проявява първо в нашата същност(в Духа) и след това в нашата външност(лампата). Святият Дух също изпълва вътрешността преди да се прояви външно - чрез плода на Духа(Гал.5:22). Исус каза на фарисеите: "вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви."(Лука 16:15)(Мат.23:28) Външността на неразумните беше добра, но забележете че техните светилници мъждукаха (Мат.25:8). Това означава, че източника на вътрешните им мотиви и сила не беше Святия Дух. Тяхната вътрешност бе празна и нямаха ръководство или ако имаха такова, то беше от емоции; от заимстване на идеи и чужди опитности; религиозни традиции и човешки поучения.

         
Саул беше съветвал Давид, когато излизаше да се бие с Голиат и "... облече Давид с облеклото си, тури меден шлем на главата му, и броня и Давид препаса неговия меч"(1Царе 17:38), но Давид разбра, че това е безполезно оръжие. Филистимците следваха Исак и претендираха, че кладенците, които той изкопаваше са техни, но самите те не изкопаваха свои кладенци(Бит.26:18-22). Това показва, че чужди опитности, начини, средства, и разчитане на ръководство от другите не може да бъде заместител на маслото в пръстния съд. Неразумните нямаха такова масло – помазание. Има много хора в християнските църкви, които никога не са били новородени. Те не се познават по външни белези, както плевелите не се различават от житото, но рано или късно, те се обявяват в опозиция на Святия Дух. Затова и ап. Йоан пише: "От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас. А вие сте помазани от Светия..." (1Йоан 2:19,20)

         

Аз съм чувал тълкувание на притчата за 10-те девици, като 5-те неразумни се определят като едни, които "не са устояли до край". В началото та са били спасени но понеже не са "устояли", са загубили онова което са имали. Това не е така. "Заспиването" говори за две неща; главно че ще има "бавене" и ще настъпи "нощ". Темата за "устояване" изобщо не е засегната в тази притча. Ако тук се говори за устояване  "до край", то и за разумните не може да се каже че са устояли до край, защото и те заспаха! Такова обяснение не взема предвид, че проблема на неразумните не беше само в "края". Те още от начало имаха проблем, който стана явен накрая. Те още от начало започнаха без масло, като се надяваха, че може да разчитат на собствения си светилник. Когато тържествената обява за идването на младоженеца ги събуди от съня им, те разбраха, че мъждукащата им светлина не беше достатъчна. Те бяха свикнали да заимстват, да се ръководят от човеци и да разчитат на другите, затова се обърнаха към разумните. Това разбира се не можа да ги ползва. Също маслото закупено от човеци се оказа съвсем безполезно, защото то не можеше да бъде друго освен човешки поучения, хуманизъм, или традиции по "човешки заповеди". Когато отидоха до  вратата,  тези неща не можаха да им послужат за "пропуск". Неразумните девици никога не бяха имали масло в съдовете си – те  не бяха новородени.


Неновородени хора могат да вярват в Бог; могат да бъдат религиозни; да вършат добри дела, но не повече от това. Те могат да очакват Спасител, както и фарисеите очакваха; могат да спазват традиции; могат да бъдат членове на религиозни общества и редовни посетители на богуслужения. Не си спомням за случай, когато Исус поучaва  и  фарисеите да не присъстват там. Спасението е особено апелиращо за тях. Те винаги се трупаха и притискаха Исус дотолкова, щото истинските нуждаещи трудно можеха да се приближат до Него. Случаите с жената с кръвотечението и парализираният спуснат през покрива са ясна картина на това ( Лука 8:43-45 и Лука 5:19).  

         

Външното и вътрешното в човека е постоянна тема в Библията. Светлината и тъмнината се употребяват в Божието Слово, като характеризиращи вътрешността или същността на човека. В Лука 11:33-35, Исус разисква за светлината като представя окото като вътрешността на човека, а тялото като външността. Непосредствено след тези думи, Той е поканен на обяд от един фарисей и обстановката се сменя, където на практика виждаме отношението и разликата между външното и вътрешното в човека. Фарисейската правда се състоеше във външните дела, но пренебрегваше вътрешното състояние.


Фарисеят беше извършил добро дело, да покани Исус и придружаващите Го на обяд. Въпреки това "светлината в него(фарисея) беше тъмнина." (ст.35)
Чистенето на външното никога не допринася за чистотата на вътрешното. (ст.39) То може само да донесе похвали от човеците. Следва 40 ст., където Исус ги нарече "неразумни", защото се уповаваха на лъжливи надежди. От тук до края на тази глава четем за непрестанно "горко" – това е участта на неразумните...

АТОНМЕНТ, Петър ван Стовел

Думата 'атонмент' е употребена за пръв път от английския теолог Тиндейл (1494-1536) и се отнася до Христовото дело на кръста, което в Стария Завет преобразно се вършеше веднъж в годината за умилостивение на целия народ. Атонмент е не само умилостивение (Лев. 25:9), но също примирение (2Кор.5:19), изкупление (Евр.9:12) и освещение. (1Кор. 1:30) Тази дума oбобщава изкупителния характер, заместителната роля и помирението между Бог и човек в еднократната и съвършена жертва на 'Божия Агнец'.
Доктрината за Атонмента изяснява причините и необходимостта за Христовата смърт и е централна в спасението.

         
Когато Бог създава небесните славни същества, Той ги създава като едно огромно множество, което притежава безсмъртие и свръхестествени способности и което не е предназначено да се размножава. След това виждаме, че те са поставени на изпит, в който всеки индивидуално е направил избор за себе си, дали да остане верен и подчинен на Бога в свято достойнство.

        
При създаването на човека, Бог има различен подход. Той създава само един човек. Мал. 2:15:  "Защото не направи ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство." Този 'единия' имаше способност да се размножава и имаше вътре в себе си потомство -  цялото бъдещо човечество.  Бог постави този 'един' под изпит и му възложи да се подчинява на един морален закон, но този 'един', а именно Адам, престъпи Божията заповед и трябваше да понесе последствието. Божието Слово ни дава виделина относно последствието на този изпит, нарушен съзнателно чрез непослушанието на Адам. Рим.5:12: "... чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха..." Така  "... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци" – Рим5:18  и по този начин цялото потомство е засегнато и понася последствието на първоначалния грях.  

         
Бог беше поставил на изпит човечеството чрез един човек. Това би било най-трагичното за човечеството, ако не знаехме чрез благовестието за  Божието “предвечно намерение, което Той изработи в Христос Исус нашия Господ.”( Еф.3:11)  Рим. 5:19:  Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия, мнозината ще станат праведни. Бог беше обявил чрез пророческите видения идването на този 'Един', от Когото "очакваше набожно потомство" (Мал. 2)  Пс. 89:19: "Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, Възвисих едного избран между людете."  Исая 59:16:  (Бог) “ видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издействува за Него спасение и правдата Му го подкрепи.”

         
АТОНМЕНТЪТ  изявява предвечното намерение на Бог Отец (Еф.3:8-12), чрез Който  Божия изкупителен план е осъществен на кръста Христов, затова и Христовата смърт е крайъгълния камък на вярата.  Ап. Павел сумира цялото благовестие в 1Кор.15: 3,4. "Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията."  

1. Христовият кръст е върховна изява на Божията любов към погиващите чрез смъртта на Своя Единороден Син. (Рим.5:8; 1Иоан4:9)

2. Божията правда в това дело е изявена, така щото виновния може справедливо да бъде оправдан. 
Спасението изисква не само ПРОЩЕНИЕ, но също така и ОПРАВДАНИЕ, което е въз основа на съвършена и неоскверняема правда.   

Такава правда дори и ангелите не притежават(Йов 4:18), която има достойнства и качества, единствено присъщи на Божия Син. (2Кор.5:21; Фил.3:9) Това е Христовата Правда чрез послушанието на Христос – вменена на тези, които вярват.  Рим. 3: 24-26 :  “ С Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,  за да покаже, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

3.“Божият Агнец” -  Христос,  изкупителната жертва. (Иоан 1:29; 1Пет.1:18-20)

4. Грехът е получил осъждение на Христовия кръст. (Рим.8:3)

5. Божият гняв е отстранен и Бог е умилостивен.  Грехът във всяко отношение е противоречив на Божествената същност, затова “Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците.” (Рим. 1:18)  За да се даде спасение, необходимо е първо да се отстрани Божия гняв, за което единственото разрешение еумилостивението. Това разкрива смисъла на думите в Рим. 3:25: “когото Бог постави (Христос) за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата си в прощаване на греховете... ”

6. Човек е спасен чрез Божията спасителна благодат, посредством вяра в заместителната смърт на Христос. Той е облагодетелствуван от четирите характерности на Христовата заместителна жертва:

Послушание* Жертва*  Умилостивение*  Примирение*

 
*ПОСЛУШАНИЕ – Фил. 2:7,8 ни говори, както за дълбокото смирение на Христос, което намира форма в едно пълно себеотричане и “образ на слуга” (Божий), така и за съвършеното послушание, чрез което Той извърши делото на кръста. Послушанието на “последния Адам”, Който е Христос, е напълно контрастно на непослушанието на първия Адам; така послушния възстанови онова, което непослушния загуби. (Рим.5:19)  В атонмента, послушанието на Христос е главния принцип. Посланието към Евреите 5:7,8,9 ни разкрива, как чрез послушание Христос достига до “най-високите” небеса. Ев.4:14)  Това всъщност е съвършената воля на Отец, дадена като откровение в Исая 52:13 и постигната чрез послушание в ‘образ на слуга’.

 
*ЖЕРТВА  - Това е цената, която удовлетворява справедливостта на Бога. Тази цена трябва да има такава стойност, че да задоволи изискванията и святостта Му.  Откровение 5 гл. е величествена гледка на Божият престол и окръжаващите Го славни същества, от които никой, нито в небето, нито на земята, освен Агнето нямаше това свято достойнство, което Бог изискваше. Статутът, който Бог като  върховен Съдия дава на повярвалите в името на Неговия Син е оправдание, което може да бъде заслужено само от Един - неопетнен, съвършен и достоен. Този Един, а имено нашия Спасител, беше единствената жертва, която Бог би могъл да приеме. Тази жертва можеше да има достъп в небесата – да се яви пред Божието лице( Ев. 9:24) и която можеше по силата на един вечен живот да бъде всегдашна. (Ев.7:16)

 
*УМИЛОСТИВЕНИЕ -  Грехът и греховното състояние са противни на Бога и възбуждат Неговия справедлив гняв. Предмет на Божият гняв е всеки човек, който не отговаря на Божия стандарт – закона,  за праведност и святост. Единственият изпълнител на Закона е Христос, Който дойде  “да извърши волята...” на Отец.   “С тази воля ние сме осветени” (Ев.10:10) и чрез Неговата жертва, намираме милост пред Бога. (Рим.3:25; 1Иоан 4:10)

 
*ПРИМИРЕНИЕ – Сега чрез Христа ние сме примирени с Бога и чрез примирението, ние сме добили дръзновение и по-голям достъп до Божията благодат. Това ни прави също и плодоносни за Божия слава, тъй-като “даде и на нас да служим за примирение”. (Рим.5:1,10,11;  Eф.2:15,16: 2Кор.5:18-19)

 
АТОНМЕНТЪТ  Е  ПРИЧИНА  ЗА  НАЙ - ВИСОКАТА   ПРОСЛАВА  И  ИЗТЪКВАНЕ  ДОСТОЙНСТВАТА  НА  БОЖИЯ  АГНЕЦ.
 
АТОНМЕНТЪТ  ИЗЯВЯВА  ПРАВДАТА, ЛЮБОВТА,  И  МИЛОСТТА  НА  "СЕДЯЩИЯ  НА  ПРЕСТОЛА"  ОТЕЦ, КЪМ КОГОТО ХВАЛЕНИЕ  И  ПОКЛОНЕНИЕ НЯМА  ДА  СТИХНАТ  ПРЕЗ  ВЕЧНОСТТА! (Откр. 5гл.)           

Статията се публикува с разрешението на автора П.Стовел
Източник: http://www.propovedi-bg.com/atonement.html