ТЕОЛОГИЯ на СЪТВОРЕНИЕТО, Джон МакАртър

Теология на Сътворението

Джон МакАртър

Думата Сътворение е богословско, а не научно понятие. Единственият източник, от който черпим информация за сътворението е теологията. Всяко едно изследване на сътворението трябва да става в рамките на теологията, защото Сътворение е Дума, чийто произход е у Бог.

По-рано, теологията била наричана царица на науките, тъй като в окончателното разглеждане на истината, теологията е доминираща над всички останали науки. Библейската теология е Божието откровение в Писанията, превъзхождаща всички други източници на информация и знания. И затова векове наред Сътворението е богословско понятие, а не понятие принадлежащо на науката. Когато Дарвин се появява,  отстранявайки темата на „сътворението“ от богословието, той се опитал да я вмести в сферата на човешките знания. И това определено е въздействало неблагоприятно за човечеството.
Но ако желаем да разберем сътворението, произхода, ако желаем да разберем как се е зародила вселената и всичко, което е в нея, трябва да търсим отговорите в теологията, а не в науката. А източник на теологията е Божието Слово, чрез което говори сам Бог. Библията не е теория, тя е реалност. Библията е истина, независимо за какво разказва.  И както нито един човек не е присъствал при творението, а само Бог, то тогава само Той, като единствен Очевидец може да ни разкаже (чрез Словото Си) за всичко това.

Без значение дали Библията говори за сътворението, или за произхода, тя говори винаги вярно, говори за фактите. Още в началото на Писанието, в 1 и 2 глава на Битие се дава точно описание на произхода на вселената, земята и всичко, което е на земята. Писанието започва с едно много ясно, безпогрешно твърдение. Битие 1:1  „В начало Бог създаде небето и земята.“ Напълно  недвусмислено твърдение, а не объркано твърдение. Наистина, четящият не се нуждае от каквото и да е обяснение.
До преди Дарвин то не е притеснявало никого. „В начало Бог създаде небето и земята.“ , след което първата глава на Битие продължава да ни разказва, че за шест дни, по двадесет и четири часа всеки, Бог е сътворил всичко, което съществува. Това е толкова просто и ясно, и толкова безпогрешно, че дори и малките деца могат да разберат първата глава на Битие.

При все простотата на първото твърдение: „В начало Бог създаде небето и земята.“,  в същото време  е показана и дълбочината на простия разказ. От начало, Бог е сътворил небето и земята, това е разбираемо дори за дете. Но в тези обикновени, ясни и безпогрешни думи е скрита огромна, огромна и съкровена информация.

Хърбърт Спенсър, умрял през 1903г. е нехристиянски учен, заслужил много награди в науката. Най-великото постижение на Хърбърт Спенсър било откритието му за категориите на познанието. Следва да се отбележи какво той е установил: всичко съществуващо в този свят се вмества във всяка една от пет възможни категории. Това е било провъзгласено като едно грандиозно постижение за каталогизиране на реалността. Спенсъровото откритие, одобрено от научната общност е било дефинирано така: „Всичко съществуващо се вмества в една от петте категории: време, сила, действие, пространство, материя“.

Битие 1:1: „В начало Бог създаде небето и земята.“ „В начало“- това е време, „Бог“- това е сила, „създаде“-това е действие, „небе“-това е пространство, „земя“-това е материя. Тоест, всичко, което Хърбърт Спенсър открил в 1903г, както и до тогава, е било в първия стих на Писанието. Библията казва, че Бог е сътворил всичко, и привеждайки тези думи, виждаме, че Библията ни посочва всичко, което е съществувало в тези 5 категории. Бог е създавал от нищото, без предшестващ материал, и е творил шест дни.

Ясно се говори за това в първата глава на книга Битие, след което ни се дава по-обстоен преглед на сътворението, повтаряйки неговите съставни части с подробностите във втора глава. Още в самото начало на Библията, всеки от нас е подложен на тест. Не можете да прочетете първите библейски стихове, или първия библейски стих от първата глава на Библията, първите две библейски глави, без да се изправите пред изпитание. А изпитанието е следното: “Вярвате ли на Писанието?... Вярвате ли на Писанието?“ В това е изпитанието. Никой не може да премине началните библейски стихове без да се сблъска с теста, проверяващ вярва ли или не, че Библията е най-авторитетно Слово Божие. Доверявате ли се на Писанието? Първата глава на Битие е първият ви тест.

Сега, бих искал да ви представя три думи да разсъждаваме върху тях, и да се опитаме да открием тези думи  като своего рода категории, в които можем да вместим нашите разсъждения, за да ги разберем  по-ясно.

Първата дума- ДОВЕРИЕ...доверие...доверие...доверие, преданост. Или вярвате каквото Библията казва, или не. Това е теста. Можете да приемете какво казва Битие или да го отхвърлите. Но не можете да го измените - просто нямате тази привилегия. Всъщност, ако вие добавите каквото и да е към Писанието, или отнемете от него, ще ви се добавят язвите, за които е писано в Него. Не ви е нужно да редактирате Бога. В Писанието няма нещо недостатъчно, като това се отнася и за първа глава на Битие. Също така, няма нещо, което да трябва да се добави. Имате два варианта - или да приемете, или да отхвърлите.

Вероятно си казвате: „ А какво казва науката? За да разсъждаваме честно не трябва ли да приложим науката към написаното в Битие? Не трябва ли да използваме обширните научни знания натрупани в съвременния свят, за да разгледаме текста в Битие и да можем правилно да го разберем?“

При сътворението не е имало наблюдатели, и не е възможно то да бъде повторено. То не може да се види. То просто е неповторимо.  Не се е случило според монотонни, предвидими, явни, повторяеми, постоянни, природни закони.  Нищо от  сътворението не се е случило по подобен начин. Точно обратното! Сътворението е било серии от свръхестествени, мигновени, необясними чудеса... свръхестествени. Ето защо в книгата Битие никъде не се споменава за еволюция, няма даже и намек за това. В сътворението не съществуват естествени процеси. Всички те са свръхестествени. Еволюцията не е била начин, или един от начините, чрез които Бог е творил. Всичко е било свръхестествено и удивително. Съществува само един запис за сътворението, Битие 1 и 2 глава. Можете да вярвате на това, което е, или да го отхвърлите.

Може би отново ще кажете: „Я почакай малко, нима не се изменят живите съществa?“- „Да“.- Растенията не се ли изменят? Животните не се ли развиват и не настъпват ли изменения в групата според вида им, липсва ли прогрес в растежа?“-„Да, това е истина, но няма абсолютно никакво отношение към сътворението... никакво“. Можем да наблюдаваме как действа сътвореното материално същество. Можем да разпознаем как функционира материалното творение. Но мониторинга на действията и функционирането на творенията не ни дава... чуйте това!... не ни дава никаква информация за тяхното създаване, абсолютно никаква. Не ни говори нищо относно как е започнало всичко съществуването си в Началото.

Нека да го илюстрирам с един пример. Да предположим, че живеете в Ерусалим, по времето, когато Исус е възкресил Лазар и срещате Лазар.
“Здравейте, г-н Лазар, радвам се да се запознаем“. Вие чувствате неговата ръка и – „Ах, Вие не бяхте ли мъртъв? А сега сте жив?“- Да. „А, мога ли да прекарам известно време с Вас? Бих желал да ви наблюдавам, да ви изучавам?“- Разбира се. И вие започвате да следвате г-н Лазар. Наблюдавате как ходи, как говори. Наблюдавате, как се почесва по главата, как яде и т.н. Така извършвате вашето наблюдение, като записвате всичко, което той прави. Дори до края на дните му може да наблюдавате ежедневния живот на Лазар, но това няма да ви информира никак относно: КАК Лазар е възкръснал от мъртвите. Защото неговото възкресение въобще не е свързано с ежедневните естествени процеси, а е било едно свръхестествено чудо.

Абсолютно съм изумен колко много хора, наричащи се християни, ръководещи големи и ефективни християнски служения, нямат никакво виждане по текстовете от 1 и 2 глава на Битие.  Те считат за трудно дори да ги вярват, когато ги попитам: „ От коя глава започвате да вярвате? Кога всъщност се присъединявате към нас? В Битие 3 глава ? Приемате ли я? Или вероятно в 4-та?“

И така, всичко, което остава на читателя е, способността да повярва... Доверие, искрено доверие към Словото на Твореца. Това е всичко, което имаме. Някой ще каже: „Е, нима Бог не е могъл да се възползва от еволюцията? Нима не е способен?“ Това, обаче е неподходящ въпрос. Може ли жабата да лети? Това е неуместно. И отговорът е – не. Бог не може да използва еволюция, защото Той не Си противоречи. Бог е решил да твори чудотворно, чрез този единствен възможен начин, затова именно така е и осъществено, като е създал всичко за шест дни. Или е истина, или не. Ако е истина, то и Писанието е истина. Ако не, то и Писанието не е истинно. И така, както виждате още от самото начало на Библията се срещате със сериозно изпитание.

В 38 глава от книгата на Йов, аз обичам тази глава, Господ  опитва да постави Йов в мястото на сътворението.
„Господ отговори на Йов от бурята...“ за да му напомни за неговите глупави идеи и също толкова абсурдни идеи на неговите приятели, като  му каза:
„Кой е този, който помрачава Моя съвет с неразумните си думи?“ Това са съветници, които само засенчват истината. “Опаши сега кръста си като мъж: Аз ще те попитам,...-Бог говори със сарказъм,... -И ще те попитам; и ти ми изявявай?  4 Где беше ти, когато основах земята?“
Това искам да го кажа на всеки еволюционист – Наистина ли се готвиш да ми кажеш, как всичко това се е случило? Тогава Бог има да ви каже нещо:

„4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:    

5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?          

6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,           

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост? 

8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла, 

10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,    

11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?     

12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото -  на мен ми харесва сарказма.

И показал на зората мястото й,  

13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците       

14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
„ Прониквал ли си до изворите на морето?
 –стих 16-  Или ходил ли си да изследваш бездната?       

Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта? Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.          

 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,          

Стих 22 - Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката“. 
И Бог продължава по подобен начин.
„Откъде излиза леда? Откъде се появява мълнията? Откъде идва грохота на мълнията? Откъде произлизат ледниците?“

Стих 30:  Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.  Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?      

 Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?       

 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята? Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води? Изпращаш ли светкавици“          

Всъщност  това така смирява... смирява.

 „ Улавят ли лов за лъвицата? - стих 39 -Или насищат ли охотата на лъвовите малки?“ 

След което продължава нататък. Същото нещо виждаме и в глава 39. В крайна сметка Йов разбира същността и осъзнава, че това е нелепо.

В 40 глава в 3 стих: „ Тогава Иов отговори Господу, казвайки:    

Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.“       

-Съобразителен е.

Освен това, погледнете на послание на Евреи, 11 глава, стих3: Вярата, ето това е, вярност, вяра, доверие,-„С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово.“  Това трябва да бъде прието с вяра. Не сме присъствали там. Никой не е бил там. Това се приема с вяра.“Тъй щото“... това е много важно, стих 3,...“видимото не стана от видими неща.“
С други думи, Бог създаде всичко, което сега виждаме, от невидимото. Т.е. може да се каже, Той създаде всичко от нищото, ex nihilo. Евреи 11:3 и Битие ни казват едно и  също нещо, че Бог е сътворил всичко съществуващо във Вселената от нищото, от несъществуващ от преди материал, с което елиминира еволюцията.

Искрените нехристияни, които признават невъзможността и липсата на еволюция в днешния свят, правилно казват, че еволюцията не е обяснение на съвременната реалност, и поради това тя не може да бъде обяснение на предишни събития. Сега няма еволюция. Тъй като сега тя липсва, затова и преди не е съществувала. Радвам се за това.  Радостен съм за тази истина в научния свят. Обаче признавайки това, те не приемат написаното в книгата Битие, защото ако приемеш книгата Битие за истина, то трябва да приемеш за истина цялата Библия, а Бога на Библията като истински и жив Бог, и тогава трябва да Го приемат не само като Творец, но и като Законодател и Съдия. Затова им се иска да намерят друга алтернатива покрай Твореца-Бога от Писанието. Затова се развива един нов вид наука, наречена ID, или Теория на Интелигентния Дизайн, където хората признават, че зад великата реалност на Вселената има велик Разум, от когото започва  Началото  и книгата Битие дава точно описание на творенията. При все това, те не желаят да признаят, че това е Библейския Бог.
Защо го правят? Защо постъпват така? Позволете ми да цитирам част от книгата си. И знаете ли, че когато става това, означава, че има проблеми. Ето цитат от книгата ми “Битка за Началото“: „Теорията за еволюцията е била изобретена, за да елиминира Бог от книга Битие, т.е. да се забрави за Законодателя и да се избегне Неговият вечен закон. Еволюционната теория е последното средство, изобретено от падналото човечество, за да скрие както вроденото ни знание, така и  библейското свидетелство, че ако Бог съществува, то ние сме отговорни пред Него.“

И така, считам, че Писанието - това е тест за вярата ни в произхода.  Писанието-това е тест. И това е много сериозно, стигаме до сериозна битка по този въпрос.  Дори Павел  го е приемал, когато е писал на Тимотей в 1 Тим. 6:20-21: „О, Тимотее, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание, на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата.“

Павел пише във 2 Коринт. 10 глава от 3до 5 стихове, именно за тази  идеология като претенция, възставаща против Божието познание. И така, първата дума за разглеждане на теологията на Сътворението, бе  –лоялност, доверие в Писанието. Въпроса за Произхода е основен. Това е началната точка на цялата реалност,открита ни в Библията. Това е първата ви възможност да повярвате в Библията, или да я отхвърлите. Но разберете, че отношението ви към 1 и 2 глави на Битие дава насока на вашето отношение към цялото Писание.

До президента на една организация, било изпратено писмо с молба да се обясни позицията на организацията относно произхода на Вселената. Ето писменният отговор: „Нашето служение не взема под внимание такива второстепенни въпроси. Ние полагаме усилия, за да обединим хората въз основа на исторически важните доктрини на правословното/ ортодоксалното християнство. Сътворението е една от второстепенните доктрини, и ние вярваме, че то попада в категорията на маловажните, каквито са духовните дарби, безусловното спасение, грабването и т.н.“

Значи, изведнъж се появява организация, която сама си решава кои доктрини са вторични. Това е невероятно. Няма да се задълбочаваме във второстепенни въпроси. Но не съществува по-първостепенен въпрос от този, защото това е първият въпрос, с който се сблъскваме, когато отваряме Библията и прелистим листа със съдържанието. Иска ми се да ви предложа някой лесен тест, за която  и да е християнска организация, която ви кани  да участвате в нея, или да я поддържате по някакъв начин. Бих ви предложил да зададете един въпрос на така наречената християнска организация, особено християнския колеж, християнската семинария,  в която мислите да постъпите, или да препоръчате на вашите приятели, вашите деца, или църквата, която мислите да посещавате. И ето първият въпрос, който трябва да им зададете. Следващият път, когато ви помолят за пари за служението им, напишето го писмено и им го пратете: „Вярвате ли в буквалното тълкувание 1 и 2 глава на книга Битие?“ Попитайте ги за това.

В така наречената Коалиция на Християнските Колежи/бел.прев.-отнася се за САЩ/ влизат 106 христиански колежи. Пет от тях биха отговорили с “Да“, а сто и един биха отговорили с „Не“. Но какво би означавало 1 и 2 глава на Битие, ако то не означава това, което е написано и  разбираемо за дете? Как да разберем какво означава? Откъде можем да се доверим за всичко, което казва Библията?     

Отговорът на въпроса: „Какво е вашето мнение за Битие 1 и 2 гл“? ще разкрие отношението на всяка една организация или служение към Писанието. И ако те вярват, че Писанието е непогрешимо, авторитетно и завършено, ще имате правилният отговор. Ако получите грешен отговор, означава, че имат погрешен възглед за Писанието. Ако отхвърлят Битие 1 и 2 глава, можете да ги запитате друг въпрос, който поставих малко  по в началото: „По точно от кое място започвате да вярвате на Библията?“  Някои ще кажат: „ Не, не, почакайте малко, ние вярваме, че Адам буквално е съществувал. Реално  -  буквален Адам и буквална Ева в средата на много милиарди години еволюция.“  Но, това води до сериозни и спонтанни промени на вашите принципи на тълкуване, когато изведнъж в 27 стих на 1 глава и в 7 стих на 2 глава, внезапно  срещнем  чудното и мигновено сътворение на човека всред еволюционния процес. В самия текст, няма нищо, което би ви позволило  така да тълкувате. Ако всичко останало е символично, ако всичко останало е своего рода мит, или пък поезия, ако всичко останало е вид обширна алегория, защо тогава изменяте всички свои принципи на тълкуване и казвате, че сътворението на Адам е било мигновено чудо посред еволюционния процес? Тези произволни начини на тълкуване показват липса на доверие към Писанието.

И така, първият въпрос- беше доверието. Позволете да ви дам втората дума, втората малка категория- простота... простота. Това, за което говори повествованието на Битие, при честно разглеждане е просто, очевидно, ясно, разбираемо, несложно, безпогрешно и еднозначно. Писанието е това, което е, и дори едно дете може да разбере неговата простота.

Или Йоан 1 глава: „1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.  2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“  Сложно ли е за разбиране? Няма нищо, което Той да не е сътворил.
Или Послание към Колосяните 1 гл, 16 стих: „понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;“
Второзаконие 4:32  говори за деня, в който Бог е сътворил човека на земята. Писанието е ясно. Погледнете 104 Псалом:

„1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,            2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;      3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг. „Това е описание на Сътворението. „Издигнаха се планините,- 8 стих- снишаваха се долините.“

10 стих разказва, че Бог е изпратил извори в долините, които да текат между планините, за да напоят всички полски зверове. 14 стих: „Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,..“ 18 стих: „Високите планини са на дивите кози“ и т. н. И т. н. 19 стих: „Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва“, 24 стих: „Колко са многочислени Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките;“.

Не е ли ясно? Не е ли  точно това? Към края на книгата Псалми, 148 Псалм:

„Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.

2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.   

3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.           

4 Хвалете Го, вие висши небеса, И води, които сте над небесата.      

5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха; 

6 И утвърди ги от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.    

7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,           

8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,           

9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,       

10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,      

11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,   

12 Юноши и девици, Старци и младежи, -           

13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.          

14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя“

Цялото творение прославя Твореца. И отново - простотата на Библейското свидетелство. Това съвсем не е трудно.
Исая 40:28: „28 Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.“ Ефес.3:9: „у Бога, създателя на всичко,“, Колосяни 1:16 „всичко чрез Него бе създадено“.

Отворете книгата Откровение, Откровение 3 глава, 14 стих: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал“. Йоан 1 глава: „Всичко това чрез Него стана“.

Ние като църква на Исус Христос не трябва никога да забравяме, че Христос, Комуто се покланяме, е Творец, Който е сътворил всичко. „и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“

В 4 глава, четем за небето и виждаме покланящите се небесни множества. Стих 11: „ Достоен си ти Господи, да приемеш слава и чест, и сила: защото ти си сътворил всичко и всичко по Твоята воля съществува и е сътворено“. На небето се въздава вечна хвала на Бога заради делата в Неговото творение, за Неговите дела в Творението.

В кн. Откровение, 10 глава: „ И Ангелът-... 5 стих: „когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето, 6 и се закле в живеещия до вечни векове...“
Това е Бог, Който по нататък се описва като „сътворил небето и всичко, което е на него, земята и всичко, което е на нея, и морето, и всичко, което е в него.“ 14 глава. Небесното хваление е към Бога като към Творец. И ние, които Го известяваме на този свят, също ще Го хвалим като такъв.

В бъдеще време, в дните на Голямата Скръб, ангел лети посред небето, 6 ст.14 глава кн. Откровение , у него е вечното Евангелие, вечното послание за Благата вест, за да проповядва на тези, които живеят на земята: на всяко племе, и коляно, и език и народ.
И какво е това послание? Какво е вечното послание? Кое послание ще бъде проповядвано, проповядва се и е било проповядвано? То е: „ бойте се от Бога и Му въздайте Слава“. Това послание не е ограничено от времето: „ бойте се от Бога и въздайте Му слава, защото настъпи часът на Неговия съд, поклонете се на Твореца на небето и земята, и морето и водните извори“. И тук, скъпи приятели, е препятствието на еволюционистите. Ако Бог е Творец, тогава трябва да го почитаме като Бог. Трябва да се страхуваме от Него, защото Той е свят, трябва да го обичаме, защото Той е милостив.

Вечното Евангелие, благата вест за спасение трябва да се проповядва на света. И вестта, която се проповядва сега е същата, която се е проповядвала и в миналото. Има Бог, и Той е свят. Но, ние потъпкахме Неговия Закон, затова трябва да се страхуваме от този Бог, и трябва да Му се поклоним. А можем да Му се поклоним само чрез Исуса Христа. Сега, на всички грешници по целият свят се заповядва същото: „ Бойте се от Бога, въздайте Му Слава, поклонете Му се, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този...“. А кой е Този?- Този е Бог, Който е сътворил Небето и земята.

За това има много примери. Прочетете 32 Псалом. Има всякакви примери за почитане на Бога като Творец. Няма никакво съмнение, че авторите на Новия Завет са потвърдили това, което е записано в Битие. В Новия завет или директно се цитират, или има връзки с 165 текста от книгата Битие. Битие се споменава почти 200 пъти, 165 от които са цитати, или преки връзки. И всички те са ясни, прости, директни изявления от книга Битие, на простото описание на творението, което се намира там. И всеки новозаветен автор, се позовава на книга Битие, всеки. Авторите на НЗ потвърждават автентичността и достоверността на кн. Битие, в която съгласно буквалното значение на Битие 1:1 от оригинален еврейски език, в определен момент от вечността, безкрайният, вечният Бог е създал вън от Себе Си всичко съществуващо от нищото. Еврейският глагол „кал стем бара“, има много по-ограничено приложение, отколкото думата „сътворявам“ на български език и означава да създам нещо от нищо, ех nihilo. Историята свидетелствува, че в това са били уверени всички истински божии хора .

Нека ви приведа една илюстрация. Неемия 8 глава... Неемия 8 гл, помните голямата история на пробуждането, когато Словото Божие е било отново намерено, книжникът Ездра донася книгата на Закона, 8 глава 1 стих, което е Петокнижието, а именно Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, и започвайки от Битие, започва с описание на сътворението. Спомняте си, че Словото Божие се е прочело, чело се е в продължение на седем дни. И на осмия ден, според 18 стих, 8 глава, те са имали специално празненство поради четенето на Писанието.

Глава 9: „1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си,

2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.          

3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог“ – и всички левити, изброени тук застанаха на платформата казаха, отидете на 5 стих:

„Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.          

6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.           

7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам; 8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.“

По нататък следва разказът за историята на всички велики Божии дела, които фактически са взети от Петокнижието. И тогава ст.17: „ те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях;“

Но има още една дума, още една категория. Към описанието на Сътворението не бива да се отнасяме с лека ръка. Това не е нещо какво да е,  нещо второстепенно. То не е нещо спонтанно, то е най-основното. То е първостепенното и  най-важното. Писанието е от решаващо значение в основната тема на Божественото откровение и на вечната божия цел. Така че, нека да се използва терминът приоритет... доверие, простота, приоритет.
Какво е Божий приоритет?  Каква е Неговата цел, поради която Той е сътворил всичко? Каква е Неговата крайна цел и причина. Какво значи приоритет на Бога?

Очевидно е, че Бог е творил, имайки в Своя ум ясна цел. Бог не е творил с надеждата, че впоследствие ще се появи разумния Му план. Той е творил, имайки много конкретен проект в ума Си. Той е творил с определена, крайна цел, която трябва да се изпълни. И Бог е направил всички обстоятелства, случайности, промени и преходи от човек в човека, от ден на ден, от народ до народ, от епоха до епоха, така че, всичко неумолимо да се движи към определената, конкретна цел.

Джонатан Едуардс казва за това: „ Провидението подчинява на себе си всички промени на човешки действия.“ Това е велико твърдение. Провидението подчинява на себе си, всички промени от човешките дела, т.е. всички те са подчинени на Божествения план. Всичко, от сътворението до края е част от големия божествен план, който се изпълнява от могъщото Божие провидение. Няма нито една противодействаща частица, която би действала вън от този план. Историята ще завърши точно така, както Бог иска това. Фактическият край на историята, ще бъде край , който самият Той  ще извърши. Тази Вселена не е вечна, тя върви към своя край- ще се взриви в ядрен взрив и ще прекрати своето съществувание. За това говори Писанието. Но това няма да е по-рано, а само тогава, когато Божият план бъде завършен и тази вселена повече няма да Му е нужна.

Между другото, божественото провидение, божествената цел подчинява всички порядки, преодолява и контролира всичко за постигане на Божия резултат. Много места в Писанието разкриват това. Може би един от текстовете, за които не сте и мислили, но който е важен за нашето разбиране, откриваме в Исая 46, 9 стих: „ Помнете предишните неща от древността; Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно”
Също така четем в Послание към Колосяните.: „ Всичко това стана чрез Него и за Него“. В това има огромен замисъл. Каква е тази велика цел? Какво прави Бог? За какво е сътворил тази вселена? Защо е създал земята? Защо постави на земята всички същества? Защо създаде човека? Какъв е смисълът на всичко това?

И отговорът е: „Огромният замисъл – това е изкуплението“.  Великият замисъл е – да събере изкупените от Него хора да Му се покланят във вечна слава и до вечни векове“. И всичките Божии дела в сътворението, провидението и завършека са свързани с делото на изкуплението. Делото на изкуплението не е страничен въпрос, то е причина за съществуването на вселената. Причината, поради която съществува земята. Причината, поради която има система за поддържане човешкия живот. Всяка една част от творението е призвана да се фокусира на целта на изкуплението.

В Посланието към Ефесяните, 3 глава,  искам набързо да ви покажа, Ефес.3 гл, 8 стих Павел казва: „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;      

 и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко,... „чуйте... Той е създал всичко..., „Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса нашия Господ“

Ето защо, разглеждайки Творението, вие трябва да разбирате, че Изкуплението е  най-важната от Божиите цели в творението. Новият Завет показва този вид връзка: както в Адама всички умряха, така и в Христа всички ще оживеят. Римляни 5 гл, предполагам, че ни е много позната, 18  и 19 стихове показват паралела между сътворението и изкуплението. Затова, както престъплението - да се върнем на 3 глава Битие- така и грехопаданието има много ясна връзка с делото на изкуплението. Ние сме добре запознати с него. И това не е само по отношение на категориите на греха. Първо Коринтяни, 15 гл, казва: „ На първия Адам беше даден живот, а вторият Адам, дава живот“.
Първо Коринт.15:21 казва: „първият Адам докара смъртта, а вторият Адам победи смъртта“.
Откровение 2 глава: „Адам загуби рая“. Откровение 22 глава: „Вторият Адам върна рая“.
Първо Коринтяни 15:47 казва: „Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.”

Всички аналогии на спасението са взети не само от сравнението между Христос и падналият Адам, но между Христос и непорочния Адам. А богатството на аналогията между спасението и сътворението се намира в 2 Коринт. 4 гл, и аз искам да погледнете тази глава, която по своеобразен начин ще обобщи мислите ни. 2 Кор.4 гл.:“Бог, Който е заповядал на светлината да възсияе от тъмнината в света...“ нека да спрем тук. За какво се говори?... За какво се говори? - За сътворението. Бог е казал: „ да бъде светлина“. Така  и Павел в първоначалното творение на света вижда образ, сравнен със светлината на спасението, защото Бог е заповядал отсред тъмата да възсияе светлината. Трябва ли да ви напомня за това? „В началото Бог сътвори небето и земята“, Бит.1:1. Но 2 стих: „но земята беше пуста и неустроена и... какво?... „тъма я покриваше“
Тя беше безформена, мъртва и пуста, беше празна. Това е било празнотата на тъмата, докато Бог не рече: „ да бъде светлина!“ И по –нататък се говори: „ същият Бог, Който заповяда от тъмнината да изгрее светлината, озари нашите сърца, да ни просвети с познанието на славата божия в лицето на Исуса Христа“.

Приятели, светлината е сътворена всред тъмнината, чрез суверенната и могъща Божия сила. И това е праобраз на това, което  Той прави в мрака на грешното човешко сърце.
Ако вкарате някоя погрешна, еволюционна концепция в книга Битие, ще се изкриви суверенното, божественото, мигновеното чудо. Чудото от Бог, Който дава живот на тъмната вселена, със следствието, че Той е Същият, Който осветява мигновено и тъмното сърце.

Забелязвайки това, Джонатан Едуардс разглежда тази идея през цялата първа глава на Битие, като е вярвал, че зараждащата се светлина е разпръснала тъмнината, но отделните предмети, които все още не са приели формата си, ден след ден, нощ след нощ, постепенно в творението са приемали форма, приемали са по-ясни очертания и така изпълнили земята, докато накрая всичко станало напълно добро. След което дошъл покоя. И Джонатан Едуардс казва: "Колко е чуден живота на вярващия. Бил е в тъмнината, и за част от секундата светлина озарява сърцето му  и той живее в светлина. Но процеса на освещение е само началото, той разцъфва, става все по-богат и по пълен, докато не премине във вечен покой." Не изкривявайте тази картина. Това е славата на изкуплението, скрита в свидетелството на сътворението.

Благодарим Ти Отче, че си отворил нашите очи чрез Христос и действието на Святия Дух, за да разбираме тези истини. Във всяка сфера на живота ни искаме да Те прославяме и да Ти се покланяме като на наш Създател и Изкупител. Избавяй ни ежеминутно от всяка останала следа от нашия грях, вземи ни в Твоя вечен мир, който предвкусваме отсега, и ще се зарадваме напълно само в Твоето присъствие. Благодарим за Твоят дар, за всяко едно нещо, съставящо този вечен дар, който ще бъде наш завинаги. В името на Христа.
/всички в залата казват: Амин

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ ИЗКУПЛЕНИЕТО?, Ричард Мейхю

ИЗЦЕЛЕНИЕ ЧРЕЗ ИЗКУПЛЕНИЕТО?

 Ричард Мейхю

Докато разглеждах някои разяснения в любимата ми книжарница в Колумбус, щата Охайо, срещнах позната жена, която скоро бях посетил в болницата, и за която се бях молил. Тя дойде към мен, поздравих я, и забелязах, че изглеждаше напълно здрава.

В отговор тя ми каза: „Чрез Неговите рани се изцелих. Слава на Бога, че в изкуплението Христово има изцеление“.

Веднага реших, че книжарницата не е място за богословски дискусии, не ми се искаше да удавя нейната радост или пък да я лиша от увереността в това, че Бог чрез някакъв начин е участвал във възстановяване на нейното здраве.  Все пак нейното разбиране на Исая 53:5 и 1 Петр 2:24 изцяло не съответстваше на това, което всъщност се бе случило .

Опитвах се да се досетя, откъде тя би могла да се научи на такова разбиране за тези пасажи. Вероятно от някой изцелител на вяра е чула обяснение за 53 гл. на книгата Исая, или може би приятелка или съседка й е казала за тези стихове. Вероятно  и вие самите сте се замисляли върху тях.

Изцеление чрез изкуплението ли става? Ако да - по какъв начин? В каква степен? Кога го получаваме? Нека да изследваме този въпрос.

                                            
                                           Изкупление

Исая 53 глава е основа на богословието за изцеление/1*/. „Декларацията“ на Божиите обещания за изцелениe е съсредоточена на кръстната Христова жертва. Най-напред изкуплението се споменава в книгата Левит като неотменима част от жертвоприносителната система в Мойсеевия закон. В един определен ден от годината, израилският първосвещеник е влизал в светая светих, приближавал се е до ковчега на Завета и поръсвал с кръвта за изкупление на греховете на Израил.

Аарон, братът на Мойсей, е бил първият от първосвещениците. В Левит 16:3 се казва, че Аарон е влизал в святото място с телци за принос. Този принос за грях ли е бил или за болест? Без съмнение това е било принос за грях. Аарон отначало е принасял телци за своите грехове, а след това за греховете на дома си (ст. 5-6; сравн. ст. 11, 16, 21, 34).

По Божия заповед Мойсей е постановил Ден на изкуплението около 1440 г. до Хр. Няколко стотин години по-късно (около 700 г. до Хр.) Исая е писал за идващият Раб, който трябва да стане „изкупление“. Ритуалът на изкуплението, учреден от Мойсей, бива по-късно изпълнен от Исус Христос с Неговата смърт за нашите грехове, а не за нашите болести.

При изучаване Посланието към Евреите („новозаветната книга Левит“) можем да видим съгласуваността на Писанието. Когато се е извършило окончателното изкупление, Христос е изпълнил роля както на свещеник, така  и на жертва (Евр. 9:11-12). Исус Христос, въплотеният Бог, стана Агнец, заклан за греховете на света.

В Евреи 10 глава се съдържат няколко твърдения по повод извършеното в Исус Христос изкупление.

“После казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.“ (Евр. 10:9-10).

Всяка година, първосвещеникът е бил длъжен да извършва изкуплението първо за себе си и своето семейство, а след това за целият народ. Но Христос принесе Себе Си в жертва един път, веднъж завинаги  (Евр. 10:12, 14). И това бе предсказано в Исая 53 глава.

Както в книгата Левит, така и в Послание към евреите е показано, че изкуплението в Божия замисъл е предназначено да реши проблема с греха, а не с болестите. И всичко това е било замислено, за да можем да сме  вечно със святия Бог. Съвършеното Христово изкупление бе отплата на дълга за грях, която се изрази  в това, че Божият гняв се изля на Исус Христос. Изключително ясно е, че основното разбиране в Исая 53 гл. е насочено на духовното спасение./2*/

                        За какво говори Исая 53 глава?

От казаното в Исая 53:4-6  възниква следният въпрос: „Все пак какво говори пророкът по повод на физическото изцеление?“

Еврейските думи в Исая 53:4, преведени като „немощи“ и „болести“ могат действително да означават физическа или душевна болка и духовни проблеми. 
Тези, които твърдят, че тук се говори само за физически болести, трябва да са повече внимателни като казват, че тези думи могат да се отнасят за физическите немощи.

Слава Богу, думите винаги стоят в определен контекст и имат това значение, което е подразбирал авторът. Обикновено най-близкият контекст показва какъв смисъл е вложил авторът в думите си.

Обърнете внимание, че думата „беззаконие“ в Исая 53 гл. се среща четири пъти и определя основният поток на мисли в текста. В 53:5 се казва, че Христос бе  мъчен за нашите беззакония. В съответствие с 53:6 „И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“. „ И Той ще се натовари с беззаконията им“. (53:11) е както Той сам понесе на Себе Си греховете на мнозина (53:12; сравн. Евр. 9:28). По този начин, акцентът в Исая 53 глава стои върху духовните и вечните последствия на греха, а не на неговите физически проявления в тялото.

В Исая 53:4 четем, че той „взе“ на Себе Си нашите немощи и „понесе“ нашите болести. Исая е употребил точно тези глаголи в стихове 11 и 12. И ако сравним стихове 3 и 4 със стихове 11 и 12, то ще видим, че основно вниманието ни е насочено на спасението.

                                    Изяснение на въпроса

Сега нека да разгледаме няколко допълнителни текста от Писанието, които потвърждават това, което научихме от текста в Исая 53 глава.

Първо, понастоящем нашето тяло е подложено на тление, т.е. неговото състояние се влошава, докато умрем. В края на краищата, физическото ще бъде отделено от духовното (Як. 2:26). Но добрата вест за всички вярващи е тази, че един ден ще се облечем в нетление – в такова състояние, в което ще останем неизменими, чисти и безгрешни за цяла вечност (Рим. 8:23; 1 Кор. 15:50-54).

Второ, Христос умря за нашите грехове. Евангелието е Благата Вест, която директно говори как да се реши проблема с нашия грях, а не физическия проблем. Вие можете да прочетете за това в Мат. 1:2; Йоан 1:29; 1 Коринтяни 15:1-3 и в други пасажи.

По-нататък, Христос стана грях/3*/, а не „болест“. Второто послание към Коринтяните, 5 глава говори за Неговото служение на примирение (вж. стихове 18-21).

Четвърто, Христос прости нашите грехове, а не нашите болести. Йоан написа: „Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име“ (1 Иоан. 2:12).

Пето, Христос даде Самия Себе Си за нашите грехове, а не за нашите болести. (Гал. 1:3-4).

По нататък Библията казва, че ако човек действително е спасен, той не може да загуби своето спасение. (Иоан. 5:24; 10:28-29; Фил. 1:6; Юда 1:24). И сега нека да приведем тази мисъл към нейния логически завършек: ако чрез изкуплението се предава физическо изцеление точно така, както и духовно, то това означава, че ние никога не трябва да загубваме своето физическо здраве, и следователно никога няма да умрем.

Но това случва ли се в действителност? Не. Писанието казва, че сме определени да умрем. (Евр. 9:27). Струва си да погледнем като пример  такива благочестиви хора като Авраам, Исаак, Данаил, Павел и Тимотей, за да се уверим в това, че най-големите Божии светии са се разболявали и в края на краищата са умирали. По този начин можем да направим библейски обоснован извод, че въпреки в изкуплението присъства аспект на физическото изцеление, все още той не се осъществява, докато не ни сполети смъртта и не бъде нашето тяло изкупено чрез възкресение (Рим. 8:23).

Седмо, като вярващи ние сме сигурни в своето спасение, но по повод физическия ни живот или нашето здраве ние нямаме гаранция. Яков в своето послание в 4:13-14 казва,  че не можем да сме сигурни, че дори утре някой от нас ще е жив. Но имаме твърда увереност в това, че ако сме повярвали в Исуса Христа, ние ще сме завинаги Негови синове и дъщери. (Ефес. 1:5).

По нататък, ако чрез изкуплението се получава физическо изцеление и ако то е приложимо сега в настоящия живот, то тези хора, които чрез вяра поискаха физическо изцеление и не са го получили, въз основа на горната логика нямат никакво право на увереност в своето спасение. Обратно на това Бог казва, че ако ние сме спасени, то имаме пълното основание да вярваме в своето спасение. Затова, ако физическото изцеление се даваше чрез изкуплението и ние го искаме, но не го получаваме, то ние загубваме не само увереността във физическото, но и в духовното изкупление. Слава Богу, този небиблейски извод може да бъде направен само в този случай, когато ние изпуснем отначало основната цел на изкуплението – прощението на греховете ни.

Девето, с предположението, че физическото изцеление чрез изкуплението може да бъде приложено понастоящем, се подразбира също така необходимостта от прилагане  в настоящия момент на понятието вечен живот и придобиване на безсмъртни тела.

Но смъртта остава за нас възмездие и огромно препятствие по пътя към този предполагаем извод. Ние непременно ще  умрем (Евр.9:27).

Смъртта няма да се отнеме от човешкият живот до тогава, докато не настъпи вечността. Следователно, каквито и физически преимущества не се предполагат в изкуплението, не ще ги имаме в пълнота до времето на нашето влизане в Божието присъствие.

Помислете също така за това: ако Христос е заплатил дълга за греховете ни, а ние продължаваме да съгрешаваме, то за какво говори приложението във физическата сфера на живота ни? Пълно здраве или отчасти?  Точно така както ние имаме частично духовно здраве, в същата мяра ще продължаваме да имаме частично физическо здраве, докато присъствието на греха не бъде премахнато. А премахване на присъствието на греха няма да се случи до самата смърт или до пришествието на Господ.

Действително Христос заплати за нашите грехове, но Той не премахна присъствието на греха от живота на вярващият. Христос се погрижи за причината на болестта - греха, който в нравствен смисъл се явява корен на болестта. Но Той не премахна болестта от живота на вярващите, защото Той не  ги е избавил от преследващият ги грях.

Накрая, ако в Исая действително се говори за болестта, а не за греха, тогава това трябва да се потвърди и в НЗ. Свещеното Писание е изненадващо единно и не може да противоречи на себе си. А тъй като това не се потвърждава, ясно е, че се говори за греха, а не за болестта.

Както и се очаква, в Новия Завет се съдържат цитати от Исая 53 гл. Филип се срещна с етиопския евнух, който четеше текст от Исая 53 глава (Деян. 8:28, 32-33). Когато евнуха поиска Филип да му го обясни, той „ Благовести му Исуса“ (Деян. 8:35). Очевидно евнуха повярва в Христос като в свой личен Спасител и Господ, тъй като по нататък поиска да се кръсти. Главното, което трябва да разберем от този случай е, че те двамата - И Филип и евнуха - бяха разбрали, че в Исая 53 глава се говори за греха, а не за болестта.

                      
                           Какво казва Матей за Исая 53 глава?

В Матей 8 и 9 глава се описва времето, пълно с най-много изцеления в Евангелието. И също в Мат. 8:14-17 намираме цитата от Исая 53:8, който някои могат да използват за подкрепа на твърденията си за това, че физическото изцеление се явява неотделима част на изкуплението.

Исус, идвайки в дома на Петър, видя тъща му болна от треска и докосна ръцете й, и треската я остави, и тя стана като започна да им прислугва. Когато настъпи вечерта, при него доведоха мнозина хванати от бяс и Той изгони бесовете чрез една дума и изцели всички болни, за да се сбъдне реченото от пророк Исая, който казва: „ и взе на Себе Си, нашите немощи и понесе болестите ни“.

Тъй като на пръв поглед може да изглежда, че в Матей 8 :14-17 се потвърждава идеята за наличието на елемента на изцеление в изкуплението, в действителност по внимателното изучаване на този текст разкрива на какво иска да ни научи Господ.

Гръцките думи в Мат. 8:17, преведени като „взе“ и „понесе“, се отличават от съответните гръцки думи, използвани в Септуагинта, гръцкия превод на Исая 53 глава. И тази промяна има своите основателни причини.

В Матей 8 глава тези думи означават „ премахне от“, а не „взе на“. Вземете под внимание, че думите, използвани в Исая 53:4, означават «понесе в смисъл на жертвоприношение», за да предадат идеята за това, че  „Той  взе на Себе Си нашите грехове.“

Матей казва, че Христос е „премахнал“ немощите на хората. Христос не понесе немощите на тъщата на Петър в заместителния смисъл. Той не каза: „Вземам на Себе Си треската“. Той просто я докосна и треската я остави. Той също така не понесе на Себе Си никакви болести на тия, които бяха болни, нито пък бесовете им, на тия която бяха обладани (Мат. 8:16). По-късно на Него Му предстоеше да понесе греха на кръста, обаче в този момент, в Матей 8 глава, Той само отхвърли немощите.

Следващата мисъл е много важна: това, което Христос извърши на кръста се случи няколко години след Неговите изцелителни служения в Капернаум, описани в Матей 8 глава. Няма абсолютно никаква връзка между това, което Христос извърши в Капернаум и извършеното от Него изкупление на Голготския кръст. По-скоро, Матей употребява старозаветния текст за илюстрация на това което ще направи - отдалечаването на греха, подобно на което извърши сега - отдалечи немощите. Той сочи на взаимовръзката и тъждествеността между Исая 53 гл и изцелителното служение на Христос в Капернаум.

Ето още един начин, с който горното може да бъде обяснено: 8 глава на Матей има същото отношение към 53 глава Исая, както 17 глава на Матей (преображението на Христос) с 19 глава на Откровение. Това е предвкусване. Oписаното в Матей 8 глава се явява предвкусване на идещото вечно царство, в което нe ще има грях и болести. По този повод един автор казва:

„Наистина, както вече обясних, Матей 8:16-17 недвусмислено свързва извърше-ните от Исус чудеса и изцеления и изгонване на бесове с изкуплението, което още не бе извършено. Те служат за предвкусване и потвърждение на кръстната смърт, която се явява тяхно основание и защита. /4*/

Предположението, че сега няма болести поради това, че Христос на кръста се погрижи за физическите немощи е подобно на  предположението, че сега няма грях, тъй като Христос понесе нашите грехове на кръста. Щом грехът все още съществува (а това е точно така), означава, че нравствената основа за болестите продължава също своето съществуване.

                     

                          Какво казва Петър за Исая 53 глава?

Умря ли Христос за нашите грехове или за нашите болести? Някои учат, че 1 Петр. 2:24, където се казва „ с Чиято рана вие оздравяхте/ друг превод: с Неговите рани се изцелихте“/ – подкрепя, че на кръста Христос е решил проблема с физическите болести. Но контекста на този пасаж изисква от нас да разглеждаме кръстната смърт на Христос като жертва за нашите грехове.

Често задаваният въпрос е следният: „какво означава думата „рана“, или какво е значението на фразата „ с Неговите рани се изцелихме“? Думата преведена като „рана“, е еврейска дума в Исая 53 глава, най-добрият превод, който звучи като „рани от физическо оскърбление“. Това напълно точно представя разбирането на Петър в записаното в Исая 53 глава.

От контекста разбираме, че Петър не говори за раните, които бяха нанесени на Христос от войниците по време на побоя, но по-скоро – за крайната мъчителна болка, носена от Него на Голгота (Пс. 21:15-18). Побоят и обидите, които той претърпя от тях, когато Го приковаха на кръста беше нищо в сравнение с Неговите мъчения на кръста, когато Той понесе на Себе Си греха на света.  В 1 Петр. 2:24 се говори за нашето духовно изцеление и за това, че Христос заплати за нашите грехове, а не за нашите болести.

                                             Обобщение

В Исая 53 глава се говори за изкуплението и за неговата стойност за спасението, а не за неговото изцелително въздействие на физическите болести. Този извод се потвърждава от четирите свидетелства:

1. Изкуплението в книгата Левит и в Посланието към Евреите се отнася изключително за спасението.

2. Контекстът на Исая 53 гл в основни линии е фокусиран на въздействието на изкуплението от греха.

3. В богословски смисъл смъртта на Христос и спасението са ориентирани към греха.

4. Матей, Петър и етиопският евнух са разбирали, че записаното в Исая 53 глава се отнася за греха.

Всичките свидетелства на Писанието подкрепят, че Исая 53 глава говори за духовното състояние на човека. Фокусът е върху греха, е не върху болестите. Исая 53 глава се фокусира на главната причина за болестите - грехът, а не на незабавното отстранение на едно от последствията на греха, болестите.

Да се върнем обратно на въпроса, който ние зададохме в началото: „ Получава ли се изцеление чрез изкуплението?“ Моят отговор е: „Да!“, но с последващото го обяснение: изцелението се дава „чрез“ изкуплението или „е като един от резултатите“ на изкуплението, но то никога не е било предназначено за вярващите в настояще време./5*/ Когато грехът бъде окончателен отстранен, то тогава за вярващите ще дойде и пълнотата на физическото изцеление – но само в бъдещето, когато нашите тела ще бъдат изкупени чрез Божията сила (Римляни 8:23; Откровение 21:4).

Следователно, на основание Матей 8:16-17 не трябва да се учи и  проповядва, че в изкуплението се дава изцеление, ако това не се потвърждава и от други пасажи в Писанието. Това никъде повече не се подкрепя и не може да бъде достатъчно обосновано с текстовете от Матей 8:16-17.  Не, в изкуплението няма изцеление за нашите смъртни тела. Този извод е изведен от факта, че прощението на греховете и избавлението от вина се дава безплатно и се предлага еднозначно чрез кръста на всички искрени вярващи в  настояще време,  и едновременно с това изцелението от всички наши немощи и болести понастоящем не се дава безпрепятствено и безусловно на всички вярващи. Никой от повярвалите в прощението и очистването не е бил отхвърлен, но хиляди и хиляди повярвали във физическото изцеление не са получили очакваното. В това няма противоречие – след вече твърде уместното обяснение. Допускането за вършене на грях не влиза в Божия план и Неговото намерение за нас, но с допуснатото ние боледуваме, а че това често се случва,  го виждаме както в Писанието, така и в свиделството на християните ...
Затова, както Писанието, така и опитът казва „не“, няма телесно изцеление в изкуплението./6*/

Вземайки под внимание 1) значение на използваните думи, 2) контекста, в който са разглежданите по-горе текстове, 3) допълнителната информация от книгата  Левит и Послание към Евреите и 4) същността на изкуплението, то ние можем да заключим, че изкуплението е било предназначено за да реши проблема с греха и удовлетвори праведния гняв на святият Бог. A вие и аз бихме могли да се насладим на пълно физическо здраве не по-рано, откогато смъртта ни избави от присъствието на греха./7*/  И когато възкресението допълни първите плодове на изкуплението в настоящето (Рим. 8:23), тогава бихме познали пълнотата на физическото изцеление чрез изкуплението.

Джеймс Пакър предава много точно целият смисъл на Исая 53 глава в това дълбоко изказване:

„Отново тази истина: спасението обхваща както тялото, така и душата. И разбира се, както някои предполагат, в изкуплението има изцеление за тялото. Но ние трябва да отбележим, че съвършеното физическо здраве е обещано не за този живот, а за небето, като част от славното възкресение, което ни очаква , когато Христос „ ще преобрази така унищоженото ни тяло, че то ще бъде съобразно Неговото славно тяло, чрез силата, с която Той действа и покорява всичко на Себе Си.“ Пълното физическо благополучие е  благословението от бъдещото спасение, а не на настоящето. Това, което Бог е  обещал, и когато Той Го е обещал, се явяват два различни въпроса./8*/


------------------------------

*Тази статия е осма глава на книгата  "The Healing Promise"  с автор Ричард Мейхю. Доктор Ричард Мейхю (Richard L. Mayhue), е написал много на тема библейското учение за изцеление, декан е на семинарията „Мастерс“, в Сан-Вали, Калифорния (The Master’s Seminary, Sun Valley, CA).

/1*/ Бях извънредно много учуден за това, колко малко внимание се отделя на Исая 53 гл. в някои от най-големите нови и забележителни публикации в защита на съвременното изцелително движение. Например, в книгата на Jack Deere, Surprised by the Power of theSpirit (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1993) от 299 страници, на темата за изцеление се посвещава само един абзац на стр.169. В книгата на  John Wimber and Kevin Springer, Power Healing (San Francisco: Harper & Row, 1987), от 269 страници, има не повече от  четири пълни абзаца (стр. 152-156), но главно място заемат разсъжденията на хората, вместо това, което разглежда Писанието за учението. В книгата на Benny Hinn, Lord, I need a Miracle (Nashville, TN: Thomas Nelson Publishers, 1993) се отделя не повече от две страници (стр. 55-56). Jeffrey Niehaus в книге The Kingdom and the Power (Ventura, CA: Regal Books, 1993)  е посветил не повече от три пълни страници (стр. 48-50). За запознаване с пълното екзегетическо изследване на Исая 53 глава  виж. Edward J. Young, The Book of Isaiah, Vol. 3 (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1972), стр. 340-354.

/2*/ В Новия Завет постоянно се говори за Христос като заместителна жертва за християните, Който извърши изкуплението, понесе на Себе Си тяхните грехове. Вж. Мат.20:28; Йоан 1:29; Римл 4:25; 5:6-8; 8:3; 1 Коринт. 15:3;   2 Коринт. 5:21; Галатяни 1:4; 3:13; 4:4-5; Евреи 9:28; 1 Петр.3:8 и 1 Йоан 2:2; 4:10

/3*/ Точно така се превежда гръцкият текст 2 Коринт.5:21: „Незнаещият грях Той направи грях вместо нас“, което е отразен в превода на еп. Касиан.

/4*/ D.A. Carson, Showing the Spirit (Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1987), 156-57.

/5*/ От библейска гледна точка би било по правилно да се каже: „ Чрез изкуплението ще бъде дадено изцеление“ – вместо да се казва:  „Със изкуплението се дава изцеление“. Съгласен съм с доктор Дъг Моо (Doug Moo), който в статията си „“Divine Health and Wealth in the Gospel” в списание Trinity Journal, 9 (1988), 204 стр.  казва: „Предпочитаме да казваме, че физическото изцеление – това е едно от последствията на изкупителната смърт на Христос“. Така също виж в W. Kelly Bokovay, “The Relationship of Physical Healing to the Atonement,” Didaskalia (April, 1991), 35 стр.: „Заблуждава се всеки, който предполага, че „в“ изкуплението се дава изцеление, не вземайки предвид основно уговорката; болестите – са самото последствие от греха, и тяхното окончателно изкореняване в бъдеще е гарантирано, тъй като нашият грях е изкупен.“

/6*/ Sidlow Baxter, Divine Healing of the Body (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1979), 136-35. Тук Бакстер не смекчава думите си в напълно отхвърляне на възможността да се получи понастоящем физическо изцеление на някакво основание, свързано с изкуплението.

/7*/ John Wimber и Kevin Springer в книгата  Power Healing, 154 цитират  R.A. Torrey, DivineHealing (Grand Rapids, MI: Baker Book House, reprinted 1974), 53 по повод смисъла на Исая 53 глава (на стр. 43) казват, че „въз основа на това, което Исус изпита на кръста, впоследствие ние можем да изпитаме стопроцентово изцеление тук на земята“.  Това твърдение в най-добрия случай е преувеличение на това, което казва Тората (стр. 43-46), а в най-лошият е изопачаване. Читателят трябва да бъде внимателен, когато му се предлагат цитати от други автори, особено когато цитираната литература не е леснодостъпна за проверка.

/8*/  James I. Packer, «Poor Health May Be the Best Remedy,» Christianity TodayMay 21, 1982), 15.
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова