ДЕЛОТО на ТРОИЦАТА в СПАСЕНИЕТО на ГРЕШНИЦИТЕ, п-р Майкъл Гауънс

Делото на Троицата в спасението на грешниците

Майкъл Гауънс


„ ...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“ Галат. 4:4-6

Библията никога не си противоречи, защото тя е Словото на Вечния, Праведен и Непогрешим Бог. Когато е  правилно разбрана, има  невероятна симетрия и последователност на цитираните исторически факти,  етични стандарти, които тя поддържа, и богословски истини, които  триумфално утвърждава. Всеки път, когато в нея видим противоречие, дисхармонията не е в Божията книга, а в съзнанието на човека.  Задачата на интерпретатора, следователно, е преди всичко синтез на всеки стих с непосредствения му контекст,  след това с конкретната  книга, в която се появява, както и с другите вдъхновени от Същия Автор книги, и накрая с Библията като цяло. Всичко това се прави чрез сравняване на Писанието с Писанието. Когато се достигне такова ниво на последователност, че истините на Библията пасват заедно в единство, подобно на многото парчета в пъзела, които заедно правят голямата картина, можем да бъдем сигурни, че нашето мнение е правилно.

Разбира се, точната интерпретация - не е лесно нещо. Но, не е и невъзможно. Божествената помощ се дава, за да можем по-добре и по-лесно да разберем цялата картина, в която се съчетават заедно всички богословски елементи. Не забравяйте, че целта е да се разбере всяка истина в светлината на всички останали, така че всички те преимуществено да съставят богословско единство, последователност, хармония и симетрия.


С тази предпоставка, пристъпвам към построяване на моята хипотеза: Библейската доктрина за Троицата прави учението за безусловното предопределение, ограниченото изкупление, неустоимата благодат и вечната сигурност на светиите, необходимост. С други думи, доктрината за благодатта, която е единствената теология на спасението е в съответствие с истината, че Бог е триединен. Това е моята хипотеза. Нека се опитаме да я докажем библейски.

Божието Триединство

Писанието ясно учи, че Бог е Триединен. Божеството се състои от Отца, Сина, Святия Дух: "Защото трима са които свидетелствуват [на небеса, Отец, Слово и Дух Светий; и тия тримата са едно." (1 Йоан 5:7,Цариградски превод). Атаките срещу християнската вяра са преди всичко отхвърляне учението за Троицата, но и няколко други стиха от Писанието могат да се приведат като очевидна  аналогия с  1 Йоан 5:7.

Този стих определя Троицата от гледна точка на "трите Лица в рамките на Единството на Един Бог. "... трима са, които свидетелствуват на небеса ... и са едно." Бог, следователно, е триединен, защото „Троица“ е Три-единство. Ако се изразим с езика на Павел, това е Божествена тайна. То е нещо повече, което може да се разбере от ограниченото съзнание. В такива пасажи като Mат.28:19, където Господ възлага на Църквата да кръщава „в името на Отца, и Сина, и Светия Дух", изразяването на тази загадъчна доктрина звучи като формула. Обърнете внимание на разликата между Отца, Сина и Светия Дух, което се подразбира от използването на съюза "и": "... в името на Отца, и Сина, и Светия Дух." Тук казаното предполага, че съществува различие между Лицата на Божеството. Отец не е Сина, Синът не е Духа, Духът не е Отец. Те са различни един от друг. Обърнете отново внимание, че думата "Името" е използвана в единствено число. Исус не е казал "в имената на Отца, и Сина и Святия Дух", а -"в името...",  единствено число. Това подсказва, че има единство в същността на Божеството. Според този стих, християнската вяра се изразява чрез формула, която означава доктрината за Троицата с термини различаващи Лицата при единство на Същността. С други думи, Бог има три Божествени лица - Отец, Син и Святи Дух – равни по същност, по атрибут, по домостроителство, по сила, цел и слава. Отец е 100% Бог, както и Сина, и Духа. Това е тайна, както са и тайна двете естества на Христос, Който е напълно Бог и напълно Човек, а не наполовина Бог и наполовина човек. Формула като  тази не е предназначена да обясни всичко, така че да не остане тайна, а да запази тайната, така че Бог да не е погрешно представен от тези, които говорят в Негово име.

И двете, Единството и Троичността са основни за Същността на Бога. Когато християните казват, че вярват в Троицата, те не казват, че това е една Личност, която носи маски, по подобие на комика Ред Скелтън/бел.прев. американски актьор/, който в една и съща сатира играе сам трите си роли. Това не означава, че Бог понякога играе ролята на Отец,  след това решава да бъде Син, и накрая слага маската на Духа. Това е Унитарианство! Унитарианският модел не може да обясни как може да има вътрешни взаимоотношения в Бога като изразените в Йоан 14:16: "И Аз ще поискам от Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века", и Пс.110:1: " Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете ти за твое подножие." Бог не е единица, а единство. Нито да обяснят могат тези, които казват, че се покланят на три Бога. Троицата не е три бога и не е тритеизъм. Но могат само тези, които казват, че има Три Лица, а  Бог е Eдин (1 Кор.8:4-7, Второзак.6:4, Йоан 10:30, 2 Koр.3:17). Библейското и историческото християнство е безспорно тринитарно. (Лука 1:35, Йоан 14:16, 15:26,  Ефес.2:18, Mат.28:19, 2 Koр.13.14, 1 Йоан 5:7, Откров.1:4-5).


Спасението е Божие дело

И така, Бог е Троица. Това е едната предпоставка. Сега нека насочим вниманието си към втората предпоставка в Писанието:  спасението е Божие дело, а не човешко:, "спасението е от Господа" (Йона 2:9), "не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост." (Римл.9:16); "Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена" (2 Tим.1:9).

Може ли да говорим тогава за спасение чрез дела? Това означава, че Бог работи самостоятелно,  без помощта на човек, в спасението на грешниците; следователно цялата слава е на Бога. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." (1 Koр.1:30-31). Това означава също, че трите Лица на Божеството работят заедно в спасението на грешниците. Спасението е от Господа означава, че спасението е дело на Отца, и Сина, и Светия Дух, защото Бог е Триединен.

Теолозите използват специален термин “божие домостроителство“, за да опишат съвместното действие на Трите Лица. Каквато и да е дейността на Бог, Трите Лица са в пълно единство, хармония и сътрудничество. Например, сътворението е дело на Отец (Бит.1.1), на Сина (Koл.1:16, Eвр.1:2) чрез посредничеството на Духа (Бит.1:2, сравни  Бит.1:26-27). В делото на Сътворението не е имало конфликт, различно мнение, или разединение в рамките на Божеството. Единното действие на Божеството се показва също и във възкресението на Исус Христос. Писанието атрибутира Възкресението Христово към Отца (Деян.2:24, 13:30), Син (Йоан 2:19, 10:18) и Светия Дух (Римл.1:4, 8:11). Независимо от факта, че и трите Лица имат съответното им служение и различни Самоличности, между тях господства удивително единство и единодушие.

Божието домостроителство блести брилянтно в делото на спасението. За сътрудничеството между Лицата на Божеството например в Ис.48:16 се казва: " И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му. " 2 Koр.5:19: "Бог в Христа примиряваше света със Себе Си". Никъде тази сцена не е така ярка, както в богатите богословски пасажи в Ефесяни 1 и Римляни 8, където Отец, Сина и Духа се изобразяват като действуващи в единен Завет. Завета на благодатта бе замислен от  Отца (Eфес.1:4-5, Римл.8:28-33, 2Тим.1:9 ),  изпълнен от Сина (Eфес.1:7, Римл.8:34, Йоан 6:37) и се прилага чрез Духа (Римл.8:2,9,15). От самото начало до края, спасението е от Господа, без ни най-малък намек за непоследователност или несъвместимост в рамките на Божеството.

Три новозаветни пасажа изразяват лаконично Божието домостроителство в спасението. Сравнявайки ги един с друг,  можем да насочим вниманието си върху съответветните роли на всяка Божествена Личност в делото на спасението. На първо място, Галат.4.4-6, където е дадено общо описание, на  второ, 1 Петр.1:2 " избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова "; на трето, Юда 1: "до  призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа:." Виждате ли позоваването към Отца, и Сина, и Светия Дух във всичките тези три пасажа? Извеждайки заедно трите стиха, пред нас се очертава пълната картина  на сътрудничеството в Троицата за спасението.


1. Делото на  Отец

При Петър и Юда, Отец е представен като Инициатор на Завета на спасението. Избирането, предузнанието (1 Петр.1:2) и освещаването (Юда 1) се отнасят до първоначалния акт на Бога, чрез който акт Той избра тези, които Той е възлюбил и още преди началото на световете Той ги е отделил за спасение. Всеки един от тези термини се отнася до Божия Завет. Противно на общоприетото тълкуване, "предузнавам" не е синоним на атрибута за Божието всезнание, а термин за отношение/връзка/, изразяващ идеята на Завета на любовта (Бит.4:25, Мат.7:23, Йоан.10:27). С други думи, глаголът „предузна“ не се отнася до рационално знание, а се отнася към личност, не е термин за информация, а е термин за  взаимоотношения. В този смисъл, Бог е предузнал хора, а не събития: "които* предузна ..." /които*-тях самите*/(Римл.8:29). Божието избиране на хора преди създанието на света е основано на Неговата инициатива да установи  заветни отношения с тези, които Той възлюби, т.е.  "избраните по предузнание." Тези, които Той обича, Той е отделил, тоест, Той взе за свое наследство. (Юда 1). Отново, става дума за освещението, което като дело на Отец трябва да се разбира в перспективата на Завета на изкуплението преди началото на световете. Също така,  както Отец освети Сина, т.е. сключи с Него  Завет на благодатта и Го изпрати на света (Йоан 10:36), така също Отец освети Своя народ – т.е. отделно влезе в Завет с него като със Свой народ и му подари изкупление: " Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си завинаги "(Пс.111:9). Именно тази група хора, за които е заповядан Завета, е изкупена от Исус Христос: " Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават." (Eвр.10:14). Частта от Галатяни представя Бог Отец като велик Хореограф на спасението, пратил Сина (5:4) и Духа (5:6), когато се изпълни времето, за да ни приеме нас в Своето Семейството в Сина Му. Също така, Отец, Който инициира Завета, организира и извършва нашето спасение (Ефес.1:5).

2. Делото на  Сина

Галат.4:4-5 представя Сина като Изкупител. Глаголът "да изкупи" означава да се откупи обратно, като плати цената. Това предполага, предварителна собственост, защото никой човек не може да "откупи" нещо, което  никога не му е принадлежало. По дефиниция, а и след това, доктрината за изкуплението е неразривно свързана с избирането. Започвате ли да виждате непрекъснатост в плана за спасение? Отец замисли да изкупи Своя народ и Синът осъществи плана на Отца, напълно гарантирайки за всички тях изкуплението. Синът не само направи хората способни да приемат изкуплението или да следват Неговия план. Той действително ги освободи (1 Петр.1:18) Той извърши спасението (Йоан 19:30), Той ги помири с Бога (Koлос. 1:21)! Когато Той се възнесе и седна отдясно на Отца, Той "придоби за нас вечно изкупление" (Eвр.9:12). В Христос ние имаме "изкуплението си чрез кръвта Му" (Eфес.1:7). 1 Петр.1:2 представя Сина като Изкупител, Който чрез Своята кръв очиства народа Си от греховете им (Eвр.13:12, Oткров.1:5). Това освещение е окончателно (Eвр.2:11 , 1 Koр.1:2). Юда 1:1, Го представя като Съхранител, Който пази душите на изкупените. Tereo (съхранявам) означава "да държа под око, охранявам." Тъй като те(душите) се охраняват от Добрия Пастир, никой не е в състояние да грабне овцете от ръката на Христос (Йоан 10:27).


3. Делото на Духа

В Галат.4:6 Святият Дух е представен като Божествен Обитател в  душата. Отец изпраща Духа да обитава у същите хора, за които Човешкият Син бе изпратен да ги изкупи: "И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! ". Когато Той се установява в душата, Той, Светият Гост насърчава духовния копнеж по Бога, което е сравнимо с интуитивното желание на детето към неговите родители. Чрез този Дух на осиновление, ние викаме: „Авва, Отче“ (Римл.8:9). 1 Петр.1:2) ни представя Духа като Осветител, Който лично прилага кръвта на Христос към душата, лично очиствайки сърцето от греха. За разлика от освещаващото дело на Отец, което нарекохме „Завет на освещение“ и освещаващото дело на Сина, което нарекохме „окончателно освещение“, работата на Духа по освещението във връзка с личното спасение може да бъде изразена с термина „жизненоважно освещение“. Когато човек се роди отново, той се очиства и измива от Святия Дух (Eфес.4:24, Tит 3:5, Йоан 13:10). Апостол Юда представя  Духа като Призоваващ,  Този, Който призовава избрания и изкупен човек от мъртъв в престъпления и грехове към нов живот чрез Неговия суверен и животворящ глас (Йоан 5:25).  Духът призовава само тези, които са избрани от Отец: " Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римл.8:28). Но, по-нататък се казва: "които предузна, тях и предопредели... които предопредели, тях и призова" (Римл.8:29-30). Виждате ли единството и последователността, които господстват в Божия план за спасение? Интересното е, че думата kletos (призван) в текста подчертава силата и величието на Божествената покана. Думата не говори за покана като „призив на дивата природа“, а за творческо одобрение, божествен императив. Призивът на Бог в регенерацията е ефективно призоваване, изпълняващо всеки път целите на  Бог. 


Изводи

Mоята хипотеза доказва, че библейската доктрина за Троицата прави доктрините за безусловното предопределение, частичното изкупление, неустоимата благодат и съхранението на светиите необходимост. Не съществува друго учение на сотериологичната мисъл, което да е в съответствие с откровението на Божеството. Ако човек приеме, което Библията казва за Същността на Бога, ако иска да бъде последователен, той е заставен да приеме извода за суверенната благодат. На какво основание мога да направя такова дръзко, (някои могат да кажат догматично) твърдение? Въз основа на следния факт:

Всяка друга позиция относно спасението на грешниците нарушава Триединството на Божеството.  Например, да вземем идеята за всеобщо изкупление (че Христос е умрял за всички хора без изключение и предлага спасение свободно за всички, които ще се покаят, повярват, приемат , и т.н. ). Е, аз питам, в крайна сметка ще бъдат ли спасени всички, за които е умрял Христос? Общият атонмент казва: "Не, само тези, които приемат Неговото предложение ще са новородени от Духа." Тази позиция подкопава единството на Святата Троица, защото  учи, че Синът е умрял за всички хора, но Духът се дава само на някои от тях. А какво да кажем за популярното схващане - че Бог е избрал онези, които Той е предузнал, че те ще повярват в Него, въпреки че Той обича целия човешки род, като по този начин Той прави спасението на кръста възможно за всички тях?  При определяне на избраните, от гледна точка на предузнание на вярата на хората, може да се постигне съгласуваност между делото на Отца и Духа, но какво тогава може  да се каже за Сина? Тази позиция казва, че Отец е избрал някои, Синът е умрял за всичките, а Духът отново призова само някои от тях. Отново имаме разединение. Много християни, позволявам си да го кажа, вярват, че Бог Отец обича всички хора еднакво, че Божият Син е умрял за всички хора еднакво, но Духът призовава да отговаря само на тези, които вярват в Евангелието. Тази позиция е отново случай, който представя, че в Троицата има несъгласие. Идеята, че някои хора могат да бъдат изкупени по такъв начин, че те все пак могат да загубят спасението си, също внася елемент на несигурност и несъответствие в Божеството. Каквато и да е формата на възражение - Отец е избрал всички, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои; или: Отец е избрал някои, Синът е умрял за всички, но Духът ще призове само някои, г.е. участието на човешкия елемент в делото на спасението противоречи на библейското свидетелство за хармонията и единството в Светата Троица и прави резултата от спасението неясен и несигурен. Една стара поговорка представя проблема лаконично: никоя верига не е по-силна от най-слабата й брънка.

Дали спасението е несигурно? 2 Tим.2:19 казва: " Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си " В 2 Царе 23:5 се казва, че Божия Завет е указ, на който може да се доверим. Мат. 1:21 казва, че Исус "ще спаси народа Си от греховете им." Езикът на сигурност като този тук е непонятен, ако спасението зависи от човека на каквото и да е ниво.

Доктрината за благодатта е единственият модел на спасението, която запазва единството на Троицата като поддържа съгласуваност и хармония от самото начало до края. Бог Отец е избрал людете Си, Бог Синът е избавил тези определени хора, Бог Святият Дух призовава същите тези хора от гибелта на греха към живот в Христа. Нито един не може да бъде загубен. Тези, които Отец е призвал, ще бъдат с Него. Исус е казал: "Тук съм, аз и децата, които Ти ми даде" (Eвр.2:13 ), а не някои от децата, както и не по-голяма част от тях, но казва: всички деца, които бяха възлюбени от Отца, освободени от Сина и призвани от Духа.
От началото до края спасението е от Господа, чрез Неговата свободна и суверенна благодат.

Няколко стиха показват по-ясно последователността и приемствеността в  делото на спасението- Римляни 8:29-31" Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;     

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? "

Защото спасението е Божие дело и тези, които са „прославени“  в края на стих тридесет са точно същите хора, които са и "предопределени" в началото на стих двайсет и девет. Спасението е от Господа като свободна и суверенна благодат! Няма друго учение на мисълта, което да е в хармония с останалите Библейски доктрини. Никое друго парче не пасва на пъзела. Учението за Троицата прави вярата в доктрината на благодатта единственият вариант за тези, които биха били верни на Божието слово.

Източник:  http://www.proza.ru


Превод: Татяна Иванова

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО за АДАМ и ХРИСТОС,

1 Петрово 1: 18-20 „...като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше ПРЕДОПРЕДЕЛЕН преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас.“


Темата за Божието предопределение е велика и чудесна истина. В Първото Послание на Петър, Святият Дух адресира Божията вест до Божиите избрани. Това беше само за тяхна информация и назидание. От цитирания пасаж откриваме, че апостолът разкрива една от най-големите тайни на Бога скрита за човек още от времето на Адам. Ап. Петър ни казва, че Христос е бил подготвен и предопределен  да стане жертва за греховете още отпреди създаването на света. И заради тях Христос се яви.

Съвсем не е било случайно, че Бог е създал ситуация, в която Адам е трябвало да падне. Не съществува нещо, което да не е било предвидено в плана на Бога. Очевидно, от това следва, че Адам е бил предопределен за грехопадение. Това е отговор на въпрос като: Защо Бог създаде човека? И защо Словото стана плът? С други думи, Адам е бил предопределен да умре за своите грехове, и Христос е бил предопределен да умре за греховете на Своя народ/Мат.1:21/, на Своята Църква, Своето Тяло/Еф.5:23-25/.

Има абсолютна справедливост в случая с Адам. Той беше справедливо наказан от Бог за своите действия и неподчинение. Но в случая с Христос, Божията справедливост намира изпълнение в Неговата любов към Своя народ. Нечестивите се фокусират върху случая с Адам и считат за несправедливо, че Адам трябвало да бъде наказан за това, за което той при Сътворението е бил предопределен да направи. И те задават точно този въпрос, който апостола в Римл. 9:19-20 прогнозира, че ще питат. „На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?“

Какво прекрасно място! Кажете ми, как човек има каквото и да е право да изисква нещо от Бога? Къде е правото на човека в Божия план? Такова право там никога не е имало. Какво право има човечеството да се оплаква, още повече това греховно и паднало човечество? Ще повторя още веднъж думите на апостола: „Кой си ти о, човече, който спориш с Бога?“

Каква дързост човек да постави такива въпроси на Своя Създател! Защото в Божия план, човек няма право, а право има само Бог - да върши това, което Му е угодно, да прави каквото пожелае с небесното войнство и с жителите на земята. Никой не може да спре ръката Му и да Му каже: "какво  вършиш?"

Не забравяйте, че Писанията разкриват винаги Бога като вечно Праведен и Справедлив, и че Той никога не прави нищо, което би противоречало на тази вечна Истина. По този начин, въпреки че ние никога не ще можем напълно да разберем пътищата Господни, за които Павел казва в Римл.11:33 „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!“, ние трябва, подобно на малки деца, с любов, доверие да стоим пред Божието Свято Съществуване и Неговите Пътища.

Избраните грешници са  Божиите хора, които обичат Бога, защото Бог пръв ги възлюби/1 Йоан 4:19/, те се фокусират не на случая с Адам, а на този с Христос. Какво е било предопределено за Христос? Той бе предопределен доброволно да умре  за греховете на Своя народ. Разбира се, сега може да видите, че това е било не по някаква друга причина, освен да покаже и яви вечната любов на Бога към Своя народ 1 Йоан 4:9-10: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.  В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни“. И отново в Римл. 5:8  “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“

Действията на Бог и действията на човек никога няма да са равностойни. Човешките дела Бог оприличава на мръсна дрипа. Божиите действия винаги струват безкрайно повече от човешките. Апостол Павел го представя прекрасно/ Моля, прочетете 1 Коринтяни 1:18-31, /във връзка с Божията мъдрост и власт, изявени в Христовата жертва. Стих 25 казва:  „Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.“

Отново и отново,  Писанието напомня на човека за действителната стойност на неговите действия, дела. Така, в предоставянето на безгрешния живот на Христа в замяна за грешния живот на избраните грешници, е нагледен пример за  тази истина. Никакъв обем  греховен живот би могъл някога да бъде равен на безгрешния живот на Христа. И очевидно това означава, че преимуществено изкупителното дело на Христос има  безкрайна стойност. Следователно, Бог може да го приложи към всеки един от грешното човечество, ако Той би избрал да спаси всяка една грешна човешка душа - Но така ли е? Не. Писанието заявява, че Той не прави това. Това е много, много отрезвяващо и показва, че Божията благодат е наистина невероятна! Така че, какво е имал Бог предвид , когато е приготвил Христос и Го е предопределил да умре за избраните грешници?

Ето най-великият пример за Божието предопределение:  Словото стана плът, дойде Христос, Глава на Своята Църква, която е Неговото Тяло. От тази истина следва, че в Божият План Главата е била предопределена да има Тяло/Еф.1:3-11/. Ето защо целта на този милосърден акт на Божието предопределение е, да спаси людете Си от греховете им и да изяви Своята вечна любов към тях./Мат. 1:21, Римл.5:8/

Именно с помощта на този план, Бог в пълна мяра дава израз на Божествената Си любов към Своя народ. Всъщност, Бог е любов, но също така любовта Му е отличителна, избирателна и безусловна. /Римл.9:11-13/. Всъщност, Бог е милостив. Той казва на Мойсей: „Когото помилвам, ще помилвам“ /Римл.9:14-16/

Централно място в Божия план е, че чрез Адам цялото човечество ще падне в грях и смърт/Римл.5:12/ и чрез Христа Бог ще спаси людете Си от греховете им, и те ще живеят/Мат. 1:21/. Помнете, че Бог е замислил нещата да се случат само по една единствена причина: да смири човека и да възвиси Себе си в Христа.

В християнското богословие това се нарича доктрина на вменяването. В падението на  човека вината за неподчинението на Адам се вмени на неговите потомци, (по природа чада на гнева). защото Бог върза всички хора в неподчинение. За спасението на Божия народ, правдата от покорството на Христос се вменява на светиите по благодат чрез вяра. Това е духовен дар от Бог,  не от тях самите, и не от дела, за да не се похвали никой. Всичко това е за похвала на славата на  Неговата благодат.

Това е прекрасен и удивителен план. Прекрасен, понеже изразява най-вече пълната изява на любовта на Бога към Неговите хора. Удивителен, тъй като наистина никой не може да бъде спасен по друг начин, освен чрез спасителното Божие дело в Христос (Словото стана плът), Комуто бе предопределено да умре за греховете на Своя народ. Исус говори за тази ясна и проста истина в Йоан 14:6: „ Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен“.

Така че, в какво се състои злонамереността и посредствеността на всички, които отхвърлят този Божи план? Те правят Бога лъжец. Те лъжат относно Неговото Слово - Библията. Те не се подчиняват на Божията праведност в Христа, защото не вярват, че Христос е край на закона за оправдание на всеки, който вярва. Те не се основават само на вяра в Христа. Те нечестиво търсят  да добавят свои дела към вярата и да създадат своя праведност, твърдейки, че Бог е дал „свободна воля“ на човека.

Внимавайте! Лъжехристиянството е най-големият отстъпник. Всяка църква, пастор или човек, който твърди, че е християнин, но учи, че човек има свободна воля, принадлежи към лъжехристиянската религия. Те проповядват друг Исус, не Този, Който проповядва апостол Павел. Те вярват в лъжеблаговестие,  друго от Благовестието на апостолите. Такива са били заблудени, считайки, че по своята свободна воля са се обърнали към Христа и са повярвали в Него.

Те смятат, че делата на човешката „свободна воля“ могат да бъдат равностойни с всемогъщата работа за привеждане на избраните грешници към Христа! Нищо чудно, че Христос ги нарича деца на дявола, рожби ежиднини, варосани гробници. На някои това не се харесва. Но ви уверявам, че Христос не бе хулител. Той каза истината. Амин.

Източник: http://www.proza.ru/


~~~~~~~

Също така, коварността на Арминианската ерес е, че понякога не отричайки в прав текст суверенната Божия воля за спасението, те проповядват, че Бог от Своя страна е приготвил  всичко за спасението на хората, но е оставил „свободната воля“ на човека да приеме или да отхвърли  дара на спасението. В своето безумие с това най-много и напълно зачеркват жертвеният подвиг на Христос и Суверенното право на Бога да решава съдбата на избраните в Христа преди създаването на света, и с това принизяват Правещият всичко по благата Своя воля и Извършващият всичко, както Му е угодно до нивото на безмислени и несъстоятелни празнословия. Нямайки Божието откровение по този въпрос, те съдят  за него естествено, по плът, след което не са в състояние дори да осъзнаят, че волята им в своето естество не е свободна, а подчинена на техните плътски разум и чувства. И когато приемат някое решение и го изпълнят, са ръководени от разсъжденията на своя ум, обстоятелства и подбужденията на чувствата им. Волята  е изпълнителният орган в човешкото естество, а не законодателният и решавашият. И в това, те винаги ще имат лъжливи плътски убеждения, които чрез лукавия се превръщат в крепости, неподвластни на хора, непросветени по тези въпроси от Святия Дух.

Трябва да молят Господ за милост в просвещението, Бог да им помогне според благата Си воля.

Ал. Николаев

Превод: Татяна Иванова

ПЕТ ЗЛАТНИ ВРЪЗКИ В БОЖИЯТА ВЕРИГА НА СПАСЕНИЕТО, П-р Хърб Хатфийлд МS, USA

Тълкуване на Римл. 8:29-30


“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.”
Римл. 8:29-30

Спасението е велика и славна тема. Спасението на душа, която заслужава ад, от мъките на вечния пъкъл чрез Божията милост е както великолепно, така и славно. Колко славно е, че човек по Божия милост може да бъде спасен от ада. Но спасението не е само избавяне от ада, то означава много повече. То включва нашето Покаяние, нашето Новораждение, нашето Осиновяване като Божии синове, нашето Очистване и вечно пребиваване с Бог в обновени тела. Да живеем завинаги в Божието Царство с Исус Христос, нашия Спасител с обновени тела е крайният резултат на целия процес на спасението.

Две са местата, на които душата може да отиде след смъртта –  Ада или Рая. Спасението е целия процес, чрез които Бог оправдава и спасява грешника чрез Своята безплатна и единствена благодат и му дава вечен живот. Прославя го за да могат да живеят вечно с Бог Баща, Бог Син и Бог Святи Дух, със святите ангели и изкупените от всички времена във вечна слава и в обновени тела. Това, скъпи приятели, е спасението. Избавлението на смъртната душа от пъклено осъждение и даването на вечна слава в Небето. Чудесно е! Изумително е! Прекрасно е и е напълно вярно! Божият план на спасение свършва във вечна слава /прославяне/ за всички Божии светии.

Тези стихове излагат Божият велик план на спасението. Стиховете казват, че тези, които Бог предузна, Той също ги предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, и тези, които предопредели, тях и призова, и тези, които призова, тях и оправда, и тези, които оправда, тях и прослави. Има пет много важни думи в тези стихове, /и те са/: Предузнавам, Предопределям, Призовавам, Оправдавам и Прославям. На тези пет думи се базира цялата Божия програма за спасението на Неговите хора. Искам да ви говоря за спасението чрез тези пет думи. Наричам ги пет златни връзки в Божията верига на спасението.

Библията казва, че Бог изявява края още в началото (Исая 46:10), за това бих искал да разгледам тези думи в обратен ред на този, който имаме тук в Римляни. Последната дума е Прославяне. Там свършва спасението - то води до нашето прославяне, но бих искал да започнем първо с прославянето и да караме по обратен ред. Бих искал да мислите с мен за всяка една от тези пет златни връзки в Божията верига на спасение.

ПЪРВАТА връзка от веригата, която бих искал да обсъдя с вас е всъщност последната, ПРОСЛАВЯНЕ. Каква прекрасна тема! Замисляли ли сте се някога за нея? Библията говори за нея точно тук в тези стихове. Това се случва на Божиите светии, когато ще имат тела, в които ще живеят завинаги. В 1 Коринтяни, глава петнадесет, апостол Павел говори за възкресението и прославянето на нашите тела. Дори казва, че не всеки служител ще умре, но че всички ще бъдем прославени. Думите му са: "Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но ВСИЧКИ ЩЕ СЕ ИЗМЕНИМ, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие." (1 Кор. 15:51-53). За същото говори апостола в Филипяни, трета глава, стихове 20 и 21 като казва: "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще ПРЕОБРАЗИ НАШЕТО УНИЩОЖЕНО ТЯЛО, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си."

Това очакват всички Божии светии, когато ще получим прославените тела. Ще имаме тела, които са изменени от Божията сила, така че да съблечем тленното и да облечем нетленното. Тела, които са "съобразни с Неговото славно тяло"! За това говори ап. Йоан в 1 Йоаново, трета глава, стихове 1 и 2: "Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; ... Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ЩЕ БЪДЕМ ПОДОБНИ НЕМУ, защото ще Го видим както е."

Можете ли да си го представите? Прославени тела! Тела, които са направени подобни на Исусовото тяло. Не че ще бъдем богове, но ще имаме тела, които никога няма да умрат; в тях няма да има болка и най-вече няма да има грях. Ще притежаваме безгрешни тела, за да може да пеем и славим Бог, нашия Спасител във вечността с чисти сърца и прославени тела. Това е което Римляни, глава осма казва, че е спасението.  В стих 29 се казва, че сме били ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ "да бъдем съобразни (или подобни) с образа на Сина Му". Всички, които са повярвали в Исус Христос като техен Господ и Спасител в този живот, ще получат славни тела във вечността. това е нашата надежда, нашата утеха във време на скръб и беда, това е, което Бог ни е обещал, това е, което Той е предопределил за нас. Павел казва в Римляни 8:18: "Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас". Слава на Бога!!! Това прави страданието и борбата за Христос стойностна. Ние, които сме Божии светии един ден всички ще получим славни тела за да се радваме цяла вечност във Слава. Това има предвид и Давид като казва: "А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти" (Пс. 17:15) Скъпи приятели, това е надеждата за всички светии без значение от възрастта. Йов в най-старата книга в Библията е казал: "Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята; и, като изтлее след кожата ми това тяло, пак вън от плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене." (Йов 19:25-27)

Искам да видите кои ще бъдат прославени. Павел казва в тези стихове, че ще са тези, които са оправдани. В стих 29 от осмата глава на Римляни, той казва, че тези "които оправда, тях и прослави". Искам да разберете, че само тези, които са оправдани от Бог ще бъдат прославени. Точно това казва Библията тук. Не казва тези, които са живели праведно, или тези, които са част от църквата, или тези, които са били покръстени, или тези, които са направили нещо. Това е втората връзка в златната верига на спасението, ОПРАВДАНИЕ.

ОПРАВДАНИЕТО е много, много важна тема. Това е правен термин. Говори за състоянието ни пред съда на Божия Велик Закон. Словото Божие казва в Римляни, трета глава, че "Всички се отклониха, заедно се развратиха" и че "няма кой да прави добро, няма ни един". Така пред съда на Божия Велик Закон всички човеци са виновни за грях. Всички ние сме грешници, защото съгрешихме в Адам и всички следователно сме достойни за вечна смърт в Ада (Рим 5:12). Но Бог направи чудесно и велико нещо. Той изпрати единствения Си възлюбен Син в света и положи на Него греховете на всички /тези/, които би оправдал.  Затова, след смъртта и възкресението на Исус Христос, Божият закон винаги е славен що се отнася за греховете на тези, които Той ще оправдае и виновният грешник е обявен от Бог за праведен.

Първо, искам да ви покажа КАКВИ хора Бог оправдава. В Римляни 4:5 може да прочетем, "на този, който не върши дела, а вярва в Онзи (Бог), Който оправдава нечестивия. Това е черно на бяло. Приятели, четете и се радвайте!  Единствения вид хора, които Бог оправдава е "нечестивия"! Не е добрите хора, нито религиозните хора, нито онези, които се чувстват добри хора, но САМО НЕЧЕСТИВИ ГРЕШНИЦИ! Павел казва в 1 Тим. 1:15, че Христос умря, за да спаси дори най-големия от грешниците. В Рим. 5:6 Павел ни казва, че"когато бяхме още немощни,... Христос умря за нечестивите".

Искам да ви кажа КАК сме Оправдани. Не чрез делата, които правим или чрез спазване на Закона. В Деяния 13:39 Павел заявява: "чрез Него (Исус Христос) всеки, който вярва се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия Закон". Виждате ли, Мойсеевият Закон е добро нещо, но Законът не може да оправдава, той само осъжда. Той ни показва греховете ни. Той е като огледало, което държим и гледаме към мръсните си лица. Огледалото не може да изчисти лицата ни; трябва да използваме сапун и вода. По същия начин, Божият Закон  ни показва греховете, но не може да ни оправдае. Библията ни учи, че Бог оправдава. В Римляни 3:24 Словото Божие казва: "С Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса".

Виждате, че Бог е Този, Който ни оправдава чрез милостта Си. Милостта означава без някаква заслуга, така че Бог, чрез добрата воля на суверенната Си милост, оправдава виновния грешник. Той го прави "чрез изкуплението, което е в Исус Христос". Това значи, че Исус Христос е платил греховния дълг за всички Негови хора (Мат. 1:21). Думата "изкупление" означава "да избави чрез плащане на цена". Това направи Исус Христос. Той плати цената на смъртта за прегрешенията на виновния грешник. Четем в първата книга на апостол Петър 1:18-19: "като знаете, че не с тленни неща - сребро и злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без надежда без недостатък и пречист". Само едно нещо може да плати цената на нашето спасение. ; това е "святата кръв на Христа". За това и пеем песента, "Исус плати всичко, всичко на Него дължа, греха остави червено петно, Той го изми като снега е бяло"./бел. на прев.- англ.евангелска песен/

Искам да ви покажа КОИ Бог оправдава. В Римляни 8:33 четем, "Кой ще обвини Божиите избрани?" Бог е Този, който оправдава! Пак  черно на бяло.

Хората, които Бог оправдава се наричат "Божии избрани". Те са същите хора, за които четем в Рим. 8:28, "Знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение".

Това ни довежда до третата дума в златната връзка от веригата на Спасението, това е думата ПРИЗОВАН. Тя е точно там в нашия текст в Римляни, глава 8, стих 30: "А които предопредели, тях и ПРИЗОВА, а които призова, тях и оправда..." Така, хората, които Бог оправдава са тези, които "призовава".

Павел започва книгата към Римляни казвайки в гл. 1, ст. 1: "Павел, слуга Исус Христов, призован за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога". После в стих шест и седем, той адресира книгата до "призованите от Исуса Христа, до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светци". Думата "призован" на гръцки е "калео". Тази дума е употребена 145 пъти в Новия Завет. Означава да наименувам, или да заповядам, или да повикам. Използвана е в Матея 2:7, където четем, "Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звевздата". Виждате истинското значение тук. Цар Ирод повика мъдреците да дойдат и да му кажат за звездата, която са видели. Мъдреците нямаха избор по този въпрос, това беше покана от човек с голяма власт и трябваше да се подчинят. Същата дума е използвана в Мат. 4:21-22, където  четем, че Исус "видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика. И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него".

Исус Христос е казал в Мат. 9:13, "Не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (на покаяние)". Петър казва в Деян. 2:39, "защото на вас е обещанието и на чадата ви; и на всички далечни, колкото Господ, нашия Бог ще призове при Себе Си". Отново, Павел казва в 1 Солунци 2:12: "да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава". В 1 Петрово 2:9 четем, "Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина". Бог чрез Святия Си Дух ни е повикал, заповядал да дойдем от духовната тъмнина, в която сме родени по природа във великата светлина на Божия Син. Така направи Исус пред гроба на Лазар в Йоан, единадесета глава, като каза: "Лазаре, излез вън!" и по-нататък четем, "умрелият излезе". Така викът на Бог чрез Неговия Свят Дух е ефективен и завладяващ.

Ако сега вярвате, че по Божия милост ви е дадена надежда на спасение в Исус Христос, или че някога ще бъдете спасени и прославени, то е защото Бог ви е призовал. Ние никога не бихме се обърнали към Бог, ако Той не ни беше призовал първи. Словото Божие казва, "няма никой разумен, няма кой да търси Бог" (Рим. 3:11). Исус Христос казва в Йоан 6:44: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден". Ние всички сме се отделили от Бог, за това Бог трябва да ни призове със Святия Си Дух и да ни накара да дойдем при Него. Псалм 65:4 казва, "Блажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твойте дворове". Виждате ли приятели, ние идваме при Бог, защото Той ни призовава и ни доближава до Себе Си. Така в Еремия 31:3 Бог казва, "с обична милост съм те призовал". Както Лазар, ние бяхме мъртви в нашите прегрешения и грехове, но Бог дойде първи при нас и ни призова от тъмнина към светлина. Когато Святия Дух дойде върху нашите мъртви сърца и ни призова към Исус Христос, ние ще се съживим и ще имаме вечен живот.

Разбирате ли, ние изповядваме Божия духовен живот в нас като вярваме в Словото, като се покайваме за греховете си, и като следваме Исус Христос. Всички тези, които Бог е оправдал, които ще призове от смърт към живот чрез Неговия Свят Дух, всеки един от тях Той също ще прослави. Много е важно да осъзнаем това ясно. Святия Божий Дух ще призове всеки един, който Бог е оправдал чрез смъртта на Сина Си на кръстта. Това включва нашето обновяване като имаме вяра в Исус Христос като наш Спасител. Това е работата на Божия Свят Дух като трета страна към вечния завет на нашето спасение. Всички онези, които Святия Дух е обновил ще последват Исус. Христос е казал в Йоан 10:27,28: "Моите овце слушат гласа Ми (това става чрез Святия Дух) и Аз ги познавам (поставил съм любовта Си върху тях преди създаването на света) и те Ме следват, и Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми". Това означава, че всички, които Святия Дух обнови истински ще бъдат пазени чрез Божията сила докато бъдат прославени. Те няма да изгубят спасението си, защото те са във великата ръка на Бог Баща и Бог Син. Те са за винаги спасени и в безопасност и всички ще бъдат прославени.

Това ни довежда до четвъртата дума в Петте златни връзки на нашето спасение. Думата е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ. Отново, тя е точно тук в текста на Рим. 8:30 черно на бяло: "А които предопредели, тях и призова". Виждате ли, причината поради която Бог ни е призовал към спасение е, защото Той ни е предопределил за спасение. Предопределение просто означава, че Бог е определил нещата. Някои хора се страхуват от тази дума, а не трябва. Това е благословенна дума, която дава на Божиите светии голяма утеха да знаем, че Бог, преди започването на света, е направил всичко с цел. Павел казва в Ефесяни 1:11, че Бог "действува във всичко по решението на Своята воля". не е ли това стих на утеха? Не е ли добра новина да знаем, че Бог има контрол над всичко и че Той действува във всичко по решението на собствената Си воля? Четем в Данаил 4:35: "по волята Си Той действува между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже: Що правиш Ти?" Бог е всесилен и всемъдър и Той е единственият владетел над вселената.

Следователно, Бог има контрол над всички събития тук на земята, използвайки ги за да постигне предопределената си воля (Пс. 76:10, Еф. 1:11). Ако това не беше вярно, не бихме могли да повярваме и една дума от предсказанията, защото това са предсказанията. Бог казва предварително какво е /пред/определил да направи. Всяко едно пророчество в Библията е вярно, защото изявява какво Бог е предопределил. Бог после започва и контролира необходимите събития в съответното време за да постигне това, което е предопределил преди започването на света. Исус Христос се роди във Витлеем, изпълнявайки началното пророчество, което се намира в Михей 5:2, "А ти, Витлееме Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността". По Божия воля беше, че "излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена" (Лука 2:1). Това означаваше, че Йосиф трябваше да вземе Мария, която беше "непразна", носейки нашия Господ и Спасител в утробата си, от Назарет в Галилея до Витлеем в Юда, растояние от около 60 мили*, за да се запишат. Докато те бяха там се роди Исус Христос във Витлеем, изпълнявайки пророчеството от Михей написано около 700 години преди времето на Исусовото раждане. Това пророчество беше изпълнено, защото беше в Божията определена воля и Той го направи, точно както го е предсказал в пророчеството.

Същото се отнася и за нашето спасение. Павел казва в 2 Тим. 1:9: "Който ни е спасил и призовал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето  намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена". Не е ли великолепно? Преди вечните времена, преди съществуването на земята, или Адам и Ева, Бог е бил предопределил да даде милост на всичките Си избрани хора. Той е възнамерявал преди започването на света да ги спаси и да ги призове към спасение чрез Неговия Свят Дух. Разбирате ли, Бог върши всичко. Той има намерението да спаси Своите хора от греховете им. Той изпрати единственият Си възлюблен Син да умре за техните грехове, и после изпрати Святия Дух да ги призове към това прекрасно спасение.

Апостол Павел казва в 2 Сол. 2:13: "А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината". Заради Бог, Святият Дух ни обновява, създавайки ново създание, нова натура в нас, която ни кара да имаме вяра и да вярваме в Словото, което слушаме с духовните си уши. Словото Божие казва, "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят. А на нас Бог откри това чрез Духа" (1 Кор 2:9-10).

Виждате ли, приятели, всеки един от нас е роден мъртъв в грях. Ние сме родени духовно мъртви, за да не може да разбираме духовни неща. Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно" (1 Кор. 2:9-10). Заради духовната безжизненост, в която всички ние сме родени по природа, не може да разберем или знаем Божиите неща докато Святият Дух не ни обнови. За това Исус каза на Никодим, и на всички нас, в Йоан, трета глава, "Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство". Бог Святия Дух трябва да дойде при нас докато сме все още мъртви в нашите грехове, духовно слепи с духовно глухи уши. Той ни обновява, дава ни ново раждане което е отгоре, позволявайки на желаещата душа да чува ефективно Словто и да вярва в Исус Христос като Господ и Спасител. Така че Божиите светии могат да пеят:

Господи мой, аз не те избрах, защото това никога не би могло да стане:

Сърцето ми ще продължава да Те отхвърля, ако не ме беше избрал Ти.

Ти взе греха, който ме петнеше, Ти ме изми и ме направи нов

Понеже Ти си ми заповядал, аз ще живея с Теб./бел.прев.-англ. евангелска песен/

Вече сме на петата дума и на последната връзка в златната верига на спасението, тя е ПРЕДУЗНАВАМ. Има различни предложения какво тази дума може да значи. Много мислят, че означава просто да предузнаваш неща. Те казват, че тъй като Бог е всемъдър и вечен, Той предузнава събитията преди да се случат. Със сигурност е вярно, че Бог е всемъдър и вечен и че Той предузнава всички събития преди да се случат. Обаче, ако се замислите, човек може да предузнае с известна сигурност само това, което е пред-определил да направи. Бих илюстрирал това като ударя друг човек. Аз предузнавам това събитие, защото аз съм пред-определил, че ще ударя този човек. Обаче, със сигурност аз не знам каква ще бъде реакцията на човека, който съм ударил. Не предузнавам дали той ще ме уадри с юмрук или ще се изсмее, но по никакъв начин не мога да предузная със сигурност какво той би направил. Целта на тази илюстрация е да покаже, че ние може да предузнаем със сигурност само каквото ние сме предопределили да направим. Бог предузнава всички събития със сигурност. За това всичко пророкувано в Библията се случи точно както е било пророкувано. Бог е пред-определил събитието от преди и всички необходими средства да се изпълни то, което е било предопределено и пророкувано.

Въпреки това, думата "предузнавам" използвана в Библията не се отнася само до Божието предузнаване на събития. Думата е използвана в Римляни, глава осма, стих 29 и в глава единадесет, стих 2. И в двата случая е много ясно, че писателят говори за Божието предузнаване на хора. В Матей, осма глава, Господ говори за времето на осъждение когато "В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие,  които вършите беззаконие" (стихове 22-23). Със сигурност Бог знаеше за тези хора, следователно когато казва "никога не съм ви познавал", Той говори за нещо различно от знание за съществуването им и делата им. Той има предвид "никога не съм ви познавал в любов/та//любовна връзка,връзка на любов/". Това може да се види по-ясно ако погледнем към няколко други стиха:

Битие 4:1 "И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина"

Битие 4:17 "И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха"

Битие 4:25 "И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит"

Лука 1:34 "А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?"

Във всеки един от тези стихове лесно може да се види, че думата "познавам" е използвана по начин, по който да значи повече от просто да знам за някого. Смисълът, с които думата е използвана в тези стихове е да имам любовна връзка. Така и трябва да разбираме думата в Мат. 7:22-23, Рим. 8:29 и 11:2. Най-първото нещо, което Бог направи, когато реши да спаси някои и да им даде вечен живот, беше Той лично да постави любовта Си върху тях и тогава да ги предопредели за вечен живот и прославяне. За това и четем в Рим. 8:29, "Защото КОИТО (а не каквото!) предузна (познава в любовна връзка), тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му..."

По същия начин в Еремия 1:5 Бог каза на Еремия: "Преди да ти дам образ в корема познах те (постави любовта Си на него), и преди да излезеш утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите". В същия ред в Еф. 1:4-5 четем: "както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; както ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа...". Така, ние трябва да разберем, че Бог първо е поставил любовта Си на нас и после е предопределил вечното ни прославяне.

Същия ред е поставен и тук в Римляни, осма глава. Прочетете го отново. Най-първата дума по ред е предузнавам. Тези, които предузна, тях и предопредели да бъдат прославени. По тази причина ние ще бъдем прославени, защото Бог ни предузна. Той сам постави любовта Си върху нас преди основаването на света и ни предопредели да бъдем съобразни с образа на Неговия единствен Син във вечна слава.

Това тогава е Златната Верига на Божието Спасение. Тя достига от вечността до там, където Бог предузна хората Си преди основаването на света и после ги предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия любим Син. За тези, които Той предузна и предопредели, Той изпрати единствения Си възлюбен Син в света да умре за тях, за да могат те "с Неговата благост /да/ се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса" (Рим. 3:24). Всички тези, които са предузнати от Бог Отец във вечността, са също предопределени да бъдат съобразни с образа на Сина Му. Той е умрял за тях, те следователно са оправдани даром, и Святият Дух ефективно ги призовава на Своето време. Те също ще бъдат прославени във времето на Възкресението /Второто пришествие/.

Това е Божият план на Спасение. Този Божии план работи! Работи, защото всичко съвпада. Като всяка една верига, ако вземете връзка от нея, веригата ще е счупена и няма да е годна за работа, но тази верига е несчупима верига. Тя се държи от всесилната, суверенна воля на Бог. Това е премъдър план, който прославя Бог като негов Автор и Изпълнител. Този план работи защото е изцяло благодат. Грешникът няма какво да прави, Бог върши всичко. Според Божията безплатна и единствена, суверенна милост става това, че някой е спасен от греха. Още, по Божия милост, всички тези, които Бог предузна преди създаването на света са спасени. Те всички ще са спасени и всички ще са прославени.

Приятели, ако имате надежда, че един ден ще бъдете прославени и живеещи във вечна слава с Бог Отец, с Исус Христос Сина на Бог, с всички свети Ангели и с изкупените Божии светии, то ще стане само защото Златната Верига на Божието Спасение включва и вас.

Ако не беше Твоята милост да ме призове и научи готовото ми сърце,

Бих бил погълнат от света, сляп за небесни чудеса.

Сърцето ми по-добър от Теб не познава, копнея за Твоята благост богата,

Знам, че щом сега Те обичам, Ти първи мен си обикнал.

Любовта Ти винаги е била, цялата е от вечността,

Нейната сила никога не ще ми е отнета.

Знам, спасен съм чрез силата на любов Божествена,

И като се събудя в Рая, на Теб ще е цялата слава.

Йосиа Кондер, 1789-1855 /Josiah Conder/

Тази проповед е изнесена от брат Х.Хатфийлд, докато е бил на мисионерско пътуване в Южна Индия, Август 2001.