ТЪРСЯ ГРЕШНИЦИ, Къртис Пю

Търся грешници

от Къртис Пю

Ако четеш тази брошура и мислиш, че си добър човек, тя не е за теб. По-добре направо спри да я четеш и я остави, защото поне на този етап от живота си нямаш дял в това, за което ще говорим. "Откъде-накъде говориш така за добър човек като мен?", питаш. Правя това, защото Исус каза точно същото, което аз написах. Той каза "здравите нямат нужда от лекар, а болните; не дойдох да призова праведните, а грешните на покаяние" (Марк 2:17). Разбира се, няма хора, които са наистина праведни, но смисълът е такъв: ако мислиш, че си праведен - ако мислиш, че си добър човек - Христовото дело не те засяга. Той дойде да призове грешници на покаяние, не добри хора. Така че, това  четиво не е за теб.

Ако четеш това и си мислиш, че добрите ти дела и спазване на религиозни обреди и обичаи са угодни на Бога и оттам имаш място, запазено на Небето, това четиво не е и за теб. Пиша това по властта на написаното от апостол Павел в Ефесяни 2:8,9. Той написа "Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от сами вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой." Можеш да продължиш да си мислиш, че твоите набожност, спазване на празници, църковни дейности, милостиви дела, добросъседство, даряване за добри каузи - можеш, ако искаш, да продължиш да си мислиш, че тези неща ти осигуряват Божието благоволение. Но ако правиш това, то мислиш противно на изявеното Божие слово. Авторът добре съзнава, че всеобщото мнение на целия свят е, че Небето се придобива чрез човешки усилия, особено чрез това да бъдеш набожен и "християнин" в някакъв смисъл на думата. Но мнозинството от човечеството ходят по широкия религиозен път, който води в погибел, както Исус каза в Матей 7:13,14 "Влезте през тясната врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води в погибел, и мнозина са, които минават през тях; понеже тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които ги намират." Често си мислим, че "широкият път" е пътят на пиянството и разгула, но в стиховете той е поставен в контраст до пътя на спасението чрез благодат и със сигурност включва "широкият" или популярният път на религията - този път на спасение-чрез-дела, който е толкова популярен в човечеството открай докрай света.

Неоспорим факт е, че всяка религия на този свят, освен Библейското християнство, учи, че човек се спасява заради добрите си дела, особено заради спазването на религиозните обичаи на религията, в която се е родил. Едни казват, че трябва да се въздържаш от определени храни, да се молиш пет пъти на ден и да ходиш на поклонение до определени свещени места. Други казват, че трябва да се изкъпеш в определена свещена река. Дори някои "християнски" групи учат на същото нещо. Една група казва, че трябва да се покръстиш, да посещаваш църковни служения редовно, да приемаш Господнята вечеря (причастието) всяка неделя и да постоянстваш в добри дела. Други казват: живей според съвестта си, спазвай "златното правило" и бъди честен, и тези дела накрая ще те вкарат в Рая. 

Всички тези религии, били те "християнски", били езически, учат по същество на едно и също нещо: те всички учат, че добрите дела ще ти спечелят одобрение от Бога. Но Библията, Божието слово, не спира да казва, че спасението "не е от дела", и това е истината. Нито пък казва, че спасението е отчасти от добри дела и отчасти от благодат, защото това е невъзможност. Делата и благодатта не могат да се смесят, както Павел така категорично заяви относно Божия избор в Римляни 11:6: "И ако е от благодат, вече не е от дела; иначе делото вече не е дело." Това е принцип, който трябва да разберем. Благодатта е незаслужена милост. Ако работиш за нещо, то не ти се дава по незаслужена милост; по-скоро ти си си го заслужил. Така е и със спасението. То е или от дела, или от благодат; не може да дойде от смесица от двете, защото двете не могат да се смесят, без да се унищожи естеството и на двете. 

По време на земното служение на Господа Исуса Христа, повечето от религиозните водачи в Израил бяха така наречените фарисеи. Онези, които се посвещаваха на изучаването и преписването на Стария Завет, пък бяха известни като "книжници". Тези религиозни фанатици стигаха до крайности в ритуалното съблюдаване на старозаветния закон. Никой не беше по-строг и верен в упражняването на религиозност. Външно бяха прави и праведни в своето съблюдаване на закона. За тези хора Господ каза "Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство." (Матей 5:20). Външното съблюдаване не е достатъчно! Изисква се вътрешна чистота и искрена любов към Господа, както и себеотрицателна любов към ближния. Ще посмееш ли да се сравниш с фарисеите? Толкова ли си ревностен към твоята религия, колкото те са били към тяхната? Така ревностно ли спазваш всички заповеди, както те се опитваха да ги спазват? Ако се опитваш да отидеш на Небето чрез религиозната си ревност и добри дела, праведността ти ще трябва да надмине праведността на тези древни и посветени на религията си хора. Така каза Исус!

Така че, аз още търся грешници. Ако четеш това и чувстваш, че не си по-лош от средностатистическия човек, това четиво не е за теб. Да се сравняваш с другите и да  си въобразяваш, че не си по-лош от хората около теб, не те прави готов за Рая. Павел писа за някои, които правиха този вид сравнения. Той писа, че тези хора, "които мерят себе си със себе си и сравняват себе си със себе си, не биват мъдри." (2 Коринтяни 10:12). Тези хора не разсъждаваха трезвено. "Другите" не са мерилото, според което трябва да се мерим! В Римляни 3:23 е писано: "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." Откритата Божия слава е Господ Исус Христос (Йоан 1:14; 14:9).

Исус Христос, чрез своя живот и характер, ни показа какъв е Отец. Така че, ако искаш да се сравняваш с еталона, сравнявай се с Него! Но ако го направиш, ще намериш, че си много далеч от Него по живот и характер! 

Но аз все още търся грешници! Проповядвайки и посещавайки различни хора, намирам, че навсякъде е същото. Навсякъде едно и също. Човешките същества в своите собствени очи са "достатъчно добри". Те не познават Божието слово и така често са си самодостатъчни - убедени, че са "достатъчно добри" да срещнат Бога. Мислят, че добрите им дела някак ще накарат Бог да пренебрегне низките им грехове и лукавите им сърца.

Търся грешници - онзи вид грешници, които усещат своя грях. Търся грешници, които със срам признават, че са грешници. Търся грешници, които не смеят да се сравняват с други. Търся грешници, които знаят празнотата на религиозността без Христос и които са отчаяни заради греховете си. Търся грешници, които са безпомощни и безнадеждни, защото не могат да направят нищо с греха си, а и го знаят. Търся грешници.

Търся грешници, които, като грешния крадец на кръста, разбират, че каквото лошо им се случи в този живот и в следващия, това е "заслуженото" за делата им (Лука 23:41). Търся грешници, които очакват от Бог да бъде справедлив и знаят, че в тази справедливост те ще получат вечно наказание за греховете си в Огненото Езеро. Търся грешници, които знаят, че каквото добро и да направят занапред, никога няма да могат да изличат или покрият старите си грехове. Търся грешници, които знаят, че са безсилни да спрат да съгрешават. Търся грешници, които виждат себе си, че са в отчаяно и безнадеждно положение.

Къде ще намеря такива грешници? Тези са грешниците, в които Бог е започнал добро дело (Филипяни 1:5). Такова мнение за самия себе си и искрено гледище за самия себе си човек няма по природа; то е резултат от Божието дело чрез Божието слово в сърцето на човека. И аз имам Благи Вести за грешници като тези.

Мога да им кажа, че Христос пострада "заслуженото" за техните дела. Мога да им кажа, че Христос понесе отплатата за техните грехове! Мога да им кажа, че Христос задоволи справедливите изисквания на Един Свят Бог и Неговия Свят закон! Мога да им кажа, че спасението не е от дела, които никога не биха могли да отменят старите им грехове, а е от безвъзмездната Божия благодат. Мога да им кажа, че макар и наистина да са безпомощни да направят каквото и да е за своето състояние и положение, не са безнадеждни, понеже има надежда в Христос за всички, които Бог прави да почувстват греха си. Мога да им кажа, че Христос е Спасителят, Изкупителят, Оправдателят, Осветителят и Славният Пастир на своите люде!

Мога да подканя такива грешници да се уповават на Христос и на неговото завършено дело на Голгота! Мога да им кажа, че Христос е платил дълга на народа си. Мога да им кажа, че само Христос ги е довел до това да видят себе си като безпомощни и безнадеждни грешници, за да видят нуждата си от него. И мога да им кажа, че Исус каза "Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при мен; и който идва при мене, никак няма да го изгоня," (Йоан 6:37). Въз основа на завършеното дело на Христос и Неговите обещания, мога да подканя такива грешници да дойдат при Христос, като знаят, че Той никога няма да отхвърли и най-лошите грешници.

Грешниците, които са почувствали тежестта както на греховната си природа, така и на греховните си постъпки, приличат на Павел, който написа "Вярно и достойно за всяко приемане е словото, че Христос Исус дойде в света да спаси грешниците, от които първият съм аз." (1 Тимотей 1:15). Павел, макар и морален и праведен човек, се считаше за първия грешник. Бог бе започнал добро дело в него (Филипяни 1:6) и Павел настояваше, че Христос дойде в света да спаси грешници - даже най-първите грешници! Колко славно е Благовестието, което трябва да възвестяваме надлъж и нашир - за грешници!


Превод: Христо Стилиянов

Източник: https://naimetosidaislava.blogspot.com/2019/04/blog-post_22.html

САМО по БЛАГОДАТ, Р.С. СПРОУЛ

САМО ПО БЛАГОДАТ

Р. С. Спроул

Soli Deo Gloria¹ е мотото, произлязло от Протестантската Реформация, което присъства във всяка една от композициите на Йохан Себастиан Бах. Той добавя в края на всеки един от ръкописите си инициалите SDG, за да внуши идеята, че само Бог заслужава славата за Неговите чудни дела – творението и спасението на човечеството. В центъра на възникналата през 16 в. полемика относно спасението, стои въпросът за благодатта.

Въпросът не е концентриран върху човешката нужда от благодатта като цяло. Въпросът касае до къде се простира тази нужда от благодат. Църквата вече е обявила за еретик Пелагий, чието учение гласи, че благодатта улеснява спасението, но не винаги е нужна за осъществяването му. Оттогава полу-пелагианизмът² винаги е твърдял, че без благодат не може да има спасение. Но благодатта, която е описана във всички твърдения на полу-пелагианците и Арминианците не е ефективна благодат. Това е благодат, която прави спасението възможно, но не и благодат, която прави спасението сигурно.

В притчата за сеяча виждаме че, Бог е Този, Който поема инициативата за осъществяването на спасението. Той е сеячът. Семето, което е посято е Неговото семе, съгласувано с Неговото слово, и жътвата, която следва, е Неговата жътва.

Той жъне реколтата, която е целял да ожъне, когато е започнал целият този процес. Бог не оставя реколтата на прищявките на тръните и камъните по пътя. Бог и само Бог е Този, Който осигурява падането на семето на словото на добра почва. При интерпретирането на тази притча, съществена грешка би било да се счита, че добрата почва представлява доброто предразположение на покварените грешници, които правят правилния избор като отговарят положително на Божията предшестваща благодат³. Класическата Реформирана представа за добрата почва се състои в разбирането, че ако почвата откликва на семето, посято от Бог, то Бог е Този, Който подготвя почвата за покълването на семето.

Най-големият практически въпрос, пред който всеки полу-пелагианец или арминианец бива поставен е:  Защо аз избрах да вярвам в евангелието и да посветя живота си на Христос, когато друг човек, който чу същото евангелие, избра да го отхвърли? На този въпрос е отговаряно по много начини. Може да предположим, че причината, поради която единият е отговорил положително на евангелието и на Христос, а другият го е отхвърлил е, че човекът, който го е приел е по-интелигентен от другия. Ако това бе истина, то Бог все още би бил решаващият фактор за спасението, защото интелигентността е Негов дар и обяснението може да бъде, че Бог не е дал същото количество интелигентност на човека, който е отхвърлил евангелието. Но, очевидно такова обяснение е абсурдно.

Друга възможност, която би трябвало да бъде взета под внимание е, че причината, поради която един човек приема евангелието, а друг го отхвърля е защото този, който го приема е по-добър човек. Тоест, човекът който е направил правилният и добрият избор, го е направил защото е бил по-праведен от другия човек. В този случай, плътта не само помага за осъществяването на нещо, а е осъществила всичко. Това е гледната точка, която се поддържа от масата Евангелски християни: че причината, поради която те са спасени, а други не са е, че те са отговорили правилно на Божията благодат, а останалите грешно.

Тук може да се говори не само за съпоставянето на правилният и грешният избор, но и за съпоставянето на добрият и лошият избор. Ако аз съм в Божието царство, защото съм направил добрия избор, вместо лошия избор, аз имам с какво да се похваля, тоест с добросърдечността, с която съм отговорил на Божията благодат. Никога не съм срещал Арминианец, който би отговорил на въпроса, който поставих с изречението: „О, причината поради която съм вярващ е, защото съм по-добър от невярващия.“ Никой не би бил склонен на такъв отговор. Все пак, въпреки че отричат това твърдение, логиката на полу-пелагианизма  изисква такова заключение. Ако в анализ на заключението причината, поради която аз съм християнин, а някой друг не е, е защото аз съм отговорил правилно на Божието предложение за спасение, докато другият го е отхвърлил, то по логическа необходимост аз съм отговорил по добрия начин, а другият по лошия.

Реформираната теология потвърждава, че вярващият отговаря по правилния начин, а невярващия по неправилния. Но причината, поради която вярващият отговаря по правилен начин е защото Бог, чрез Своя суверенен избор – променя наклонността на сърцето на избрания, за да предизвика добрия отговор. Аз с нищо не допринасям за отговора, който съм дал на Христос. Бог не само е инициирал моето спасение, той не само е посял семето, но Той е и подсигурил покълването на семето в сърцето ми чрез обновяващата сила на Святия Дух. Това новорождение е необходимо условие за покълването и разцъфването на семето. Точно за товa, в сърцето на Реформираната теология звучи аксиомата, че новорождението предшества вярата. Това е формулата или редът на спасението, която  всички полу-пелагианци отхвърлят. Те смятат, че в състоянието на духовна смърт първо упражняват вяра и след това се новораждат. Според тях, те отговарят на евангелието преди духът да е променил наклонността на душата им, за да ги доведе до вяра. Когато това се случи, Славата на Бог е споделена. Нито един полу-пелагианец не може с ръка на сърцето да каже : „Само на Бог да бъде славата.“
За полу-пелагианеца, Бог дава благодат, но моето дело на отговор е абсолютно необходимо, което вече е добавка към Божията благодат. Тук благодатта не е ефективна, а такава благодат, в крайна сметка, не е спасителна благодат. Всъщност, спасението е от Господа от начало до край. Да, аз трябва да повярвам. Да, аз трябва да откликна. Да, аз трябва да приема Христос. Но, за да кажа „Да“ на всички тези неща, сърцето ми трябва първо да е било променено от суверенната ефективна сила на Святия Дух. Soli Deo Gloria.

Източник: http://www.ligonier.org/learn/articles/grace-alone-sproul/

© Tabletalk magazine
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.

1. Soli Deo Gloria – Само на Бог да бъде славата, едното от петте сола на Реформацията.

2. Полу-пелагианизъм – теолог. Semi-pelagianism. Полу-пелагианизмът е по-лека форма на Пелагианизма (еретично учение, поставено от Пелагий, живял през 5в. сл.Хр. в Рим). Полу-пелагианизмът не отхвърля първородния грях и ефектът на този грях върху човешката воля и душа. Но учението гласи, че човекът и Бог си сътрудничат, за да се постигне спасението на човека. Това сътрудничество не се състои в човешкото усилие да се спазва Божия закон, но в човешката способност да направи избор чрез свободната си воля. Полу-пелагианецът твърди, че човекът може да направи първата крачка към Бог, чрез търсене на Бога от собствената си свободна воля, и че дори човекът ще трябва да сътрудничи на Божията благодат за задържането на вярата си чрез човешки усилия. Това означава, че Бог отговаря на първоначалното усилие на човека и че Божията благодат не е абсолютно необходима за да се поддържа вярата.
(Източник: http://carm.org/semi-pelagianism)

3. Предшестваща благодат   – теолог. Prevenient grace; Това е термин описващ благодатта, дадена от Бог, която предшества спасителната вяра в Христос, която грешникът упражнява. Думата „prevenient” идва от латински и означава „да дойда преди“. По същество, всяка теологическа система, която потвърждава нуждата от Божията благодат преди обръщането на грешника е вид предшестваща благодат.
(Източник: http://www.gotquestions.org/prevenient-grace.html#ixzz36rfo5PHM).

Превод: Ваня Спасова

ПРЕЗИДЕНТЪТ, ПЪТНИЦИТЕ и БОЖИЕТО ТЪРПЕНИЕ, Джон Пайпър

21 Януари, 2009

Понякога сме толкова изумени, тъй като с нас са се отнесли по-добре отколкото сме заслужавали, че трябва да ликуваме заедно с Бог, Който е над всички – Бог на птичия полет и на издигането на Обама. Когато цар Давид разсъждаваше колко много са Божиите „чудни дела”, той каза: „Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.” (Псалм 40:5) По същия начин се чувствах когато наблюдавах проявите на Божията милост към всички през последните няколко дни.

Помислихте ли си колко невероятна беше катастрофата на полет 1549 на Американските авиолинии в река Хъдзън на 15 януари? Не толкова избавлението, колкото самата катастрофа. Представете си: Еърбъс А 320 излита под определен ъгъл (може би 30 градуса). Той не лети успоредно на земята; и не само това, но лети бързо. Все още не с пълна скорост, но сигурно с четири пъти по-висока от тази на вашата кола, когато се движите по високоскоростна магистрала.

Гъските летят успоредно или почти успоредно на земята. Те не летят като рояк пчели, плътно като в облак. Летят хоризонтално над земята, често във формата на буква V. Поради това, каква е вероятността за хилядна от секундата, движейки с под такъв ъгъл и с такава скорост, самолетът да пресече пътя на гъските и някои от тях да попаднат не само в единия, а едновременно в двата двигателя?

Статистически погледнато, попадението на две ракети с лазерно насочване не би било толкова сполучливо, колкото това на гъските. Ако Бог управлява падането (както и полета) на всяка птичка, както казва Исус (Матей 10:29), тогава катастрофата на полет 1549 е била предварително начертана от Него.

Следва приземяването в река Хъдзън, което също е невероятно. И двата двигателя не работят. Обслужващият персонал на полета разказва, че в самолета било тихо като в библиотека. Той се превръща в 77-тонен безмоторен самолет, пълен с гориво. Капитан Салънбъргър решава да го приземи в реката. Кацането на всяко друго място ще превърне самолета в голяма огнена топка.

Той завива, разминава се на 270 метра с моста Вашингтон и, плъзгайки се, самолетът се приземява съвършено по корем. Няколко градуса наклон напред, назад, вляво или вдясно и щеше да се забие в реката и да се разбие. Вече във водата, персоналът не оставя пътниците да отворят вратата в задната част, защото салонът ще се наводни веднага. Аварийните врати и тези в предната част осигуряват евакуирането на всички и самолетът не потъва още достатъчно дълго, за да могат да се покатерят на него. Лодките се появяват почти мигновено. Капитанът обикаля два пъти по пътеките между редовете, за да се увери, че няма никой вътре и след това напуска самолета. По-късно машината потъва.

Ако Бог е водил толкова точно гъските, то Той също така е направлявал ръцете на капитана. Бог е знаел, че когато свали самолета на земята, ще изпрати и вълнуващо спасение. Тогава защо е направил всичко това? Ако е имал намерение да остави всички живи, защо е допуснал катастрофата?

Защото е искал да даде на нашата нация знак за Своята сила и милост една седмица преди новият президент да встъпи в длъжност. Бог може да свали самолет когато поиска, и то без да бъде несправедлив към никого. Всички освен Христос заслужават да бъдат осъдени. Ние сме го пренебрегвали толкова упорито и последователно, че Той има изключително право да  унищожи всеки от нас, по всяко време и по какъвто иска начин.

Бог обаче е много търпелив.Той се ядосва бавно. Всеки ден сдържа гнева Си. Точно това виждаме в този случай. Катастрофата на полет 1549 отразява правото и силата на Бога да съди. Приземяването на самолета е Божия милост. То е Неговия призив към всички пътници, техните семейства и към тези, които са чули за случилото се, да се покаят, да се обърнат към Сина Му Исус Христос и да получат прошка за греховете си.

Пиша това вечерта след встъпването в длъжност на Барак Обама, първия президент на САЩ от афро-американски произход. Този ден плаках два пъти. Имаше две неща, от чиято значимост бях изумен. След речта на Обама, докато се молех с няколко братя, осъзнах греховността на собственото си расистко обкръжение. Другото беше, когато се опитвах да изразя вълнението си пред един афро-американски брат от това какво ли би трябвало да означава всичко това за него.

Макар че отхвърлям становището на Обама относно аборта, аз съм благодарен от цялото си сърце, че стана възможно афро-американец да бъде президент на САЩ. Значимостта на това е неописуема. То е Божие дело. Тези гъски бяха от Бога. Приземяването на полет 1549 също беше дело на Бога. Това, че Обама стана президент, е Божие дело. „Той сваля царе и поставя царе” (Данаил 2:21).

Аз се моля президентът Обама да има очи, за да вижда. „Чудото в река Хъдзън” и „чудото в Белия Дом” са свързани. Бог е бил милостив към нашата нация. Нашите грехове на расова основа заслужават хиляди пъти по-голямо осъждение. Бог не дължи нищо на Америка. Ние Му дължим всичко. И вместо да ни унищожи, Той ни подари още едно меко кацане. Ние не умряхме на дъното на река Хъдзън.

Дано Барак Обама да види  Божиите милости и да погледне към Този, Чиято кръв донесе вечен живот на тези, които вярват в Него. Знаменията на Бога са навсякъде около нас. Техният смисъл е: Бог е праведен и търпелив Владетел и Исус Христос е велик Спасител. Обърнете се. Обърнете се. Обърнете се, Господин президент и вие, пътници на тази планета.

Преизпълнен с благодарност за всички Божии милости,

Пастор Джон


By John Piper. © 2009 Desiring God. Website: desiringGod.org
Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg
Английският текст е използван с разрешението на автора.
Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

ВЯРАТА НА АВРААМ, Алексей Прокопенко

„И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда." Бит.15:6

Вярата на Авраам - е един ярък пример за спасителна вяра. Въз основа на книгата Битие и боговдъхновеното тълкувание на Павел в Послание към Римляните можем да заключим, че вярата на Авраам се характеризира със следните особености:

1) На първо място, Авраам не само повярва в Бога, но и повярва на Бога. Както прочетохме, Аврам повярва в Господа. Това означава, че той повярва в Божието обещание и Неговите думи. Днес мнозина казват с готовност, че вярват в съществуването на Висш Разум , или във Вселенски съдия, но вярват ли много от тях, какво казва този Разум и Съдия в Своето Слово, Библията? Именно в това се състои основната разлика между спасителна вяра от човешки имитации.

2) На второ място, за да повярва на Божието обещание, Авраам трябваше да знае някои от атрибутите на Бога и да вярва в тях. Той трябваше да знае, че Бог има власт над природата и е в състояние да възстанови замъртвелите му телесни функции. Във връзка с това, апостол Павел в съответствие с текста, цитиран по-горе, написа, че Авраам повярва в Бога, "Който съживява мъртвите " (Римл. 4:17). На други места в книгата Битие , Бог казва на Авраам, че " го е направил баща на много народи" (Битие 17:05 ; . . Сравни Римл. 4:17а) , така че Авраам трябваше да вярва, че Божиите обещания са неизменни. Бог може да каже за това, което още не е извършено , като за вече станало: " Ти си вече баща на много народи , въпреки че още не ти се е родил синът на обещанието!" В тази връзка Павел казва , че Авраам повярва в Бог " извикващ несъществуващото към действително съществуване " (Римляни 04:17 б ) .

3) Трето, вярата на Авраам беше по-силна, отколкото надеждата. Той не само се надяваше, че Бог може да му помогне. Той твърдо вярваше, че Бог ще изпълни Своето слово! Той вярваше, дори когато, от човешка гледна точка надеждата трябваше да е умряла. Затова Апостолът пише: " без да има причина за надежда, повярва..." (Римляни 4:18 ) .
Много хора се надяват, че ще минат на Божият съд някак си благополучно. Такава вяра в благополучния изход на смъртната им участ е като в детската приказка "Aтякш йога и смъртта". В сюжета на приказката, след смъртта на главния герой на специални везни се претеглили неговите добри и зли дела. Лошите дела били много, а добрите – малко, колкото топка памук. Въпреки това, стрелките на уравнение стояли на едно ниво. И той се учудил: " Защо така?" След което забелязал: " , Въпреки, че добрите дела са малки на външен вид, се оказва, че е важно да са стойностни". Тази история изразява надеждата на невярващият, въпреки че той е престъпник пред Бога и дори не може да се похвали с голям брой добри дела, но все пак по някакъв начин му се отдава да избегне ада. Може би неговите малки и незначителни добри дела, ще бъдат много ценни за Бог! Но такава сляпа и като цяло, нечестива надежда, има у толкова много хора. А много малко наистина вярват в Божиите обещания. Истинската вяра е тази, която е много над нормалните очаквания.

4) На четвърто място, докато Авраам е можел да изпитва съмнения, колебания и падения, вярата му обаче никога не е изчезнала. Той "повярва на Бога" на 85 години (Битие, глава 15) И продължи да вярва и на 100 години (Битие, глава 21). Затова Павел казва: " Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, (Римл. 4:19-20)

За разлика от това, у много хора вярата изчезва като пара, когато са изправени пред трудности или дори светски грижи . За такива хора Христос бе казал: „Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Лук. 8:13-14; курсив на автора)5) Пето, Авраам беше толкова силен във вярата си , че той беше в състояние да въздаде слава на Бога, когато обещанието още не бе изпълнено. Защото той беше абсолютно сигурен, че Бог ще изпълни всичките си обещания. Във връзка с това, Павел пише: "обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Римляни 4:20-21 ) .
Възможно е ап. Павел да е имал предвид случаите, когато Авраам направи жертвеници, и принасяше на тях благодарствени жертви. Авраам започна да прави това, когато пристигна в Обетованата земя , много преди раждането на Исаак ( виж 12:7-8; 13:04, 18).
Това са признаците на спасителната вяра. Този вид вяра Бог зачете на Авраам като правда ... и Той му го вмени за правда ( Бит.15:06).

"Аврам повярва в Господа , и Той му го вмени за правда" (Битие 15:06 )

Тук стана оправданието на Аврам. Защото едва сега Аврам бе оправдан от Бога и ние имаме всички основания да вярваме, че само в този момент той наистина повярва на Божието обещание, защото истинската вяра винаги е придружено от обосновка. Ако Аврам по-рано се е съмнявал в Божиите думи и е вярвал, че неговият наследник ще бъде осиновеният от него слуга (вж. Битие 15:02) , то сега той от цяло сърце повярва в невъзможното: Бог ще приведе наследник из чреслата му, т.е. от него самия.
Думата " праведност " ( Евр. צְדָקָֽה ) се отнася до областта на правосъдието, когато съдията обявява дадено лице за право (тоест, без наказание ) или виновния ( т.е. подлежащ на наказание). Аврам бе обявен за праведен, свободен от наказание.

Важно е да се отбележи, че Бог не така просто призна Аврам за праведен, това е така да се каже, след като се съгласяват с факта, че той е достатъчно верен, добър и мил към Господа. Не, Бог именно му "вмени" праведност. Думата "вмени " ( Евр. חָשַׁב ) означава " брои ", " мисля ", " назначен ". Бог започна да счита Аврам за праведник, че е свободен от осъждане и вина. Същата дума се намира в други подобни случаи в контекста на Битие. Например, Рахил и Лия говорят за баща си Лаван : " ... Не счете ли ни той като чужденки? " ( Бит.31:15). В действителност, те не са били чужди на Лаван , но той ги счита за такова. Също така за Тамар , казва, че " ...като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си " ( Бит. 38:15 ) . В действителност , Тамар не е била блудница, но Юда я счел за такава. По същия начин, когато за Аврам е казано, че Бог " му го вмени за правда ", това означава, че Авраам не е праведен , но Бог го брои, счита за такъв.

Какво точно е било зачетено на Аврам вместо за праведност? Вяра! Аврам повярва на Господа , и Той му го вмени за праведност ( Бит. 15:06 ) . Чрез вяра в Божието обещание Яхве оправда Аврам, т.е. го обяви за невинен и за свободен без осъждане и без наказание. Какво предполага подобно оправдание? Това предполага , че у самият Аврам нямаше ( достатъчно) праведност, но имаше вяра. И Бог му зачете вярата за правда. Същото потвърждава и бого- вдъхновеният тълкувател - апостол Павел, говорейки за това събитие в Посланието до римляните: " Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Рим. 4:3-5).
Вменяване на правдата в тези стихове е паралелно с оправданието на нечестивия. По този начин, оправданието - това е, когато Бог взема нечестивия човек и започва да го счита за праведен чрез вярата му в Божиите обещания. Разбира се, това не изключва възможността по-нататъшно посвещение на бивш нечестив. Имайте предвид, че в 1 Коринтяни 6:11 се говори за нечестието на вярващите в минало време : " И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог". Освен това, основанието за оправдание не е чрез собствената правда на човека, но изключително чрез Божията благодат, която се приема и усвоява чрез вяра.
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

ДВЕ ПЪТЕКИ, ЕДИН ПЪТ Джон МакАртър

Бог ни е дал велика привилегия – да се обърнем към Словото Му, което и ще направим днес прочитайки от думите на нашия Господ Исус. Нека да отворим на 7 глава на  Евангелието от Матей. В края на своята велика проповед на планината Исус отправи към религиозните хора най-сериозното предупреждение, което някога е говорил. Ето какво им казва Той, Мат. 7:21: „Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“ ще влезе в Небесното царство“. Много силен израз: „Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“ ще влезе в Небесното Царство“.

По нататък в 22-23 стихове Той казва: „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“

В един стар спиричуъл има такъв текст: „не всеки тълкуващ за небето, ще попадне там“.

В Притчи 30:12 четем: „Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си“. А в Римляни 10:2 пише:  „Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. На практика милиони хора се считат за религиозни, милиони се наричат християни, милиони са готови да кажат на Исус: „Господи, Господи“. Но при все това, те нямат никакъв шанс да попаднат на небето. Милиони хора, считайки се за последователи на Исус Христос, ще прекарат вечността в ада, подложени на вечно наказание.

Във втора глава на Евангелие от Йоан нашият Господ Исус не приема повърхностната вяра. Според написаното в 23-24 стихове: „И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,“  Той е познавал техните сърца, знаел е колко повърхностна е вярата им.

Това е възможно и дори е често разпространено. Печално, но факт – болшинството от хората, изповядващи вярата в Исус, никога няма да попаднат на небето. И това не се отнася за  представителите на другите религии, които не са към християнството. Затова и аз казвам, че за човек, считащ себе си християнин, звучат много сериозно и даже плащещо думите на Исус: „Не всеки, който ми казва: „Господи! Господи!, ще влезе в Небесното Царство“.

Първо, никой няма да попадне на небето без вяра в Исус Христос. Никой. В Йоан 14:6 Исус казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“

В Деяния 4:12 пише: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Звучи познато. А в Йоан 3:16 четем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. Спасение придобиват тези, които изповядват Исус като Господ, Римл. 10:9-10: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“

Невярващите в Евангелието никога няма да са на небето. Това е ясно. Без Евангелието няма спасение. Без Христос няма спасение. Без разбиране на кръста и възкресението е невъзможно спасението. Но, това е удивителното, че дори всред средите на тези, които вярват и казват: „Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?“- има такива, които няма да наследят Божието Царство. Шокира фактът, че много, които наричат Исус Господ, ще бъдат хвърлени от Бога в ада, на вечни мъки. Затова този откъс е много актуален за нашето време, когато около нас има толкова много хора, наричащи се християни. В нашата страна е модерно да си християнин. Необходимо е много внимателно да се отнесем към учението на Господа Исуса.

Нека да видим контекста,  13 и 14 стихове. И така, Евангелие от Матей, 7 глава,13-14 стихове, чуйте думите на Исус: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“

Пред нас е заключителния призив на най –великата проповед на Новия завет,  известна на мнозина като Проповедта на планината,записана в 5,6 и 7 глави. Някои мислят, че в края на проповедта Исус прави своеобразна покана. Но това не е покана. Самата дума „покана“ не е никак подходяща. Възможно е, проповедникът да трябва да я изключи от речника си, защото тази дума подхожда за призваните за вечерята. Може да се каже, че тази дума“покана“, е либерална. Дори по-скоро, тази дума е твърде произволна. Няма сила в думата „покана“. Ще е по-точно ако кажем: в края на Своята проповед Исус заповядва.

Заповедта е в 13 стих: „ Влезте през тясната врата“. В Библията призива да повярват в Евангелието – е винаги заповед. Покайте се. Повярвате в Господа Исуса Христа. Навсякъде повелително наклонение, команди, заповеди, което означава  определена реакция - послушание или непослушание, подчинение или бунт. И така, Господ завършва проповедта с команда –непоколебима и твърда заповед. Време да се вземе решение, точно сега, тук, в планината.

До Бога може да опитате да стигнете по два пътя, известни са само два начина към Бога. Единия – това са делата, усилията, собствената праведност, човешкото. Другия път –да признаем, че сами по себе си, не ще можем да угодим на Бога. Човек или се опитва да направи нещо угодно пред Божиите очи, или разбира, че не може да направи нищо подобно. Друг път не съществува. Няма средно положение.

Има само два начина за небето. Ние или участваме за достигане на целите на пътешествието, или не. Ние или предлагаме на Бог своята праведност като отплата за спасението в една или друга степен, или признаваме, че нашата праведност – омърсена дреха, е изцяло негодна за нищо. Затова има само две религиозни разновидности. Може или да се стараем да заслужим спасението чрез добро поведение, или да признаем, че това е невъзможно. Вие или имате способност да угаждате на Бога, или нямате такава. В това е само различието. Само две религии има в света, само две - религията на божествено достигане, която не можете сами, Бог е направил вече всичко. Това е истинското христианско Евангелие. Или пък религията на човешките достижения, нещото, което правите, нещо е Бог и, по този начин създавате начин за небето – в този смисъл всички останали световни религии, и дори  много форми на така нареченото християнство. Религията на човешките усилия твърди, че е възможно със свои дела да се угоди на Бога. Зачитат се вашите добродетели, религиозни обряди и ритуали. Това е религия на делата. Това е религия на добродетелите. Религия на самоправедността. Плътска религия. Тук има значение, какво правим ние. На нея й противостои  религията на божествените достижения - вяра, благодат от Бога и всичко, което Той прави. Тези две религии никъде не се пресичат. Никъде не се пресичат.

Тези две реалности не бива да се смесват- или по закон, или по благодат. И в Библията е казано, че “ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона,“/Римл.3:20/. Никой, нито един. Юдеите в епохата на Христос са били само една част от сатанинската световна лъжерелигия, от системата на човешките постижения. И Исус осъди открито тяхната религия, като й се противопостави.

Забележително е, че в Своите проповеди, и в частност в Проповедта на Планината, Исус не осъждаше просто техните грехове. Да, Той говореше за прелюбодеянието. Той говореше за похотите на сърцето, за прелюбодеянието извършено в душата.  Проповедта на Планината, която напълно дискредитира религията на човешките домогвания, в своята същност е насочена против човешките дела, чрез които те са се надявали да станат праведни пред Бога. Той осъди тяхните молитви. Осъди тяхните жертви. Осъди тяхното богослужение в храма. Осъди поклонението им. Той осъди това, което им се струваше неприкосновено, всред всичко останало. В това е същността на Проповедта на Планината. Исус развенча увереността им в религията на човешките постижения. И им предложи единственият път за небето. А това е религията на божествените постижения, която признава: „ Аз сам не мога да направя нищо“.

Ето как започва проповедта: „Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство“ Какво означава това? Това означава банкрут, думата „нищите“, означава банкрут. Безпомощните, не притежаващи нищо, не заслужаващите, неспособните да предложат каквото и да е, съкрушените духом, сломените, смазаните, подтистнатите, тези, които скърбят за своето незавидно положение и тези, които са се смирили, осъзнавайки това. И тези, които жадуват за правдата, която не могат да придобият със собствени сили.  Никой не ще достигне небето чрез скъпата религия на човешките домогвания. Единственият път - Божествената намеса. Именно това е направил Бог, за да спаси грешниците чрез жертвата на Исус Христос на кръста и Неговото възкресение.

И така, Исус противопостави на всички лъжерелигии истината. Идвайки до заключението на проповедта, Исус повели, заповяда. Очевидно, че пред нас противопоставянето е, доколкото става дума за две врати: тясна и широка. Два пътя- широк и тясен. Две дестинации –живот и погибел. Две групи – мнозина и малцина. В стихове от 15 до 20 се говори за два типа дървета- добри и лоши, два типа плодове – добри и лоши. Също така има два типа хора – тези, които говорят и тези, които изпълняват; два типа строители – благоразумни и безразсъдни, две основи- каменна и пясъчна, две къщи- едната устоя, другата падна. Всички религии могат да бъдат сведени до простия контраст. Трудно е да се намери по-точно описание на избора, стоящ пред всеки човек. Ние избираме или тясната врата, или широкия път. И в двата варианта- тясната врата е много тясна, много стеснена. Широките врата съвместяват разнообразните религиозни възгледи.

Въпреки това, единият път води към небето, а другия, при все, че има табела „небе“ е прекият път към ада. Нека внимателно да погледнем на това противопоставяне. Отначало се говори за две врати. Това е пътят към небето. И ще ви покажа, че Исус говори за пътя към небето. Първо, вратата: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ И двете пътеки са религиозни. Още веднъж ще отбележа - не става дума за религиозност и нерелигиозност. Това не е противопоставяне на християнство и нехристиянство. Пред нас е истинското християнство, напълно отличаващо се от всички останали форми на християнство и религия. Двете пътеки са религиозни. Двете обещават да ни доведат до Бога. Двете обещават да ни доведат до небето. Никой не предлага ада. Никой. „Ела при нас, заедно да идем в ада!“ Никой не завършва живота си със самоубийство, за да отиде незабавно в ада. Никой не предлага ада. Всички предлагат небето.  Но широката врата, въпреки, че има указател „небе“ отвежда право в ада. Затова заповедта звучи съвсем ясно: „ Влезте през тясната врата“.

Междувпрочем, в ада има твърде много хора, възхищавали се на Проповедта на Планината. Много от тях, които неправилно са изтълкували Проповедта на планината, са я приели за някаква етическа норма. В ада ще има много хора, възхищаващи се на Исус. В ада ще има много хора/техните редици непрекъснато се попълват/ удивляващи се на идеята за пришествието на  Христос и дори на факта, че Той умря и възкръсна. Те дори не се противят на това. Те биха могли да имат връзка с християнството в тази, или друга някаква форма. В ада ще има много хора, които са се възхищавали на Евангелието, но те така и не са влезли. Трябва да се влезе. Глаголът е „влезте“. Да се стои отвън и да се възхищаваме – не е решение на проблема.

Командата звучи: „влезте“, и невлизането означава непослушание. Затова такива хора попадат под осъждение. 2 Солунци 1:8: „възмездие на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.“ Необходимо е да се подчиним, защото Евангелието е заповед. Разказвайки Евангелието, вие заповядвате на хората да повярват. Вие заповядвате на хората да се покаят, така че изборът да стане очевиден за тях –да се подчинят или да не се подчинят. Именно затова считам, „покана“-та за неподходяща дума в дадения случай. По-добре да завършите проповедта си със заповед, а не с покана.

Второ, Исус говори не само за необходимостта да се влезе, но и за необходимостта да се влезе именно през тази врата. Влезте през тясната врата. Тоест, друг път няма. Само тази врата, което означава, че няма друг път, освен самият Исус.  „ Аз съм вратата“ – Той казва в 10 глава на Евангелие от Йоан. „Аз съм светлината. Аз съм живота. Аз съм пътя. Аз съм истината. Никой не идва при Отца, освен чрез Мене“. В Йоан 1:12 четем: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;“. Които вярват в Неговото Име.

Спасението е единствено чрез Христос, вън от Него няма спасение. Само Той е пътя. В първата глава на Послание към Ефесяните пише: „...ние, които отнапред се надеехме на Христа, в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух“. Възлагайки упованието си единствено на Христос, приемайки истината, единствено Евангелието на спасението, и вярвайки в това Евангелие, може да се спасиш и ще си запечатан за вечния живот“.

Вярата идва от слушане на вестта за Исуса Христа. Според написаното в Римляни 10 глава, вяра идва, когато човек изповядва Исуса като Господ. Няма друга врата, няма друг изкупител. Няма друг Спасител. Няма друга жертва за грях. Трябва да се влезе. Това е заповед, и непослушанието й влече след себе си наказание и вечно осъждение. Вие трябва да влезете през тази врата, защото няма друга.

Трето, вие трябва да влезете сам през тази врата. Необходимо е да влезете през тази врата сам. Тълпата е зад вас. Това не е колективен опит. Ние не казваме: „Присъединявайте се към религията“. Невъзможно е да се унаследи по рождение, или да се присъедините заедно с други хора. Това не е колективен опит, подобен на влизането в религия или в църква. Всеки идва индивидуално. Вратата -  е съвсем тясен единичен вход/бел. прев. както единичните врати за метрото, които пропускат хората по един. Проходът е строго ограничен, защото е строго индивидуален.
В Евангелието от Лука 14:26 пише: „Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ Необходимо е да се откажете от всички човешки отношения, колкото и да са важни, необходими, колкото и да са нормални и естествени. До този момент вие сте принадлежали към някоя група. Цял живот сте правили това, което и другите правят. Цял живот сте участвали в мероприятия, заедно с всички тях, искайки да сте популярни, искайки да сте приети, искайки да сте част от цялото. Това е била мотивацията ви. Сега вие идвате напълно сами.

Юдеите са мислели, че вървят по пътя към небето, защото всички заедно са били Авраамови чада. Считали са, че произхождайки от Авраама, всичко останало им е осигурено. Те са мислели, че бивайки обрязани като деца, стават автоматично наследници на завета. Тъй като всички те като юдеи са наследници на завета, обрязани по всички наредби, знаещи и почитащи Закона и като общество живеещи съгласно изискването на Стария Завет, покланяйки се на Бога, всичко това при тях е било нормално. Исус говори за принципа, както също и Павел. Всичко това е измет. Това всичко е измет, отпадък, мръсотия, глупост. Те са отстъпили и до този момент са в това състояние. Всичко това означава нищо. Павел пише за себе си: „бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей... счетох за загуба“.

Но Юдеите са мислели, че ще дойдат колективно, заедно. Исус отговаря: „Не, не, само по един“. И така, Той казва: „ Вие трябва да влезете. Вие трябва да влезете през тези врата. Вие трябва да влезете през тези врата по един“.

Четвърто, да влезете през тези врата сам не е лесно. Много ми е тъжно, когато хората се опитват да опростят този път. По този начин те спомагат за лъжливо покаяние. Забележете какво казва 14 стих, края на стиха: „Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ Само малцина ги намират. Това е трудно. Изводът е, че трудно ще намерите самата вратата. Поначало е трудно да се намери вратата. И аз съм съгласен. Напълно съгласен с това твърдение.

Колко църкви виждате по пътя си, ако тръгнете на 30 мили от тук и се движите по главната улица, преди да намерите входа? Колко религиозни структури трябва да преминете? Колко проповедници трябва да чуете, преди да намерите човек, способен да ви разкаже истината за пътя към Божието Царство, пътя към небето? Колко? Това е търсене.

За хората такова търсене може да се превърне в агония. Неделя след неделя ние чуваме свидетелства на приемащите кръщение: „ Аз бях нещастен, опитвах се да намеря отговор, и ходих тук и там, бях там и слушах този, и опитах това“. Това е отчаяно, безнадеждно търсене.

Врагът на човешката душа, сатана, главният Божи враг е създал много лъжливи религиозни системи, напълнил е светът с безброй много лъжеучители и лъжеевангелия, където е много трудно да търсиш истината. Много трудно. Дори отваряйки Библията, когато я държите в своите ръце, можете да се намирате под влияние на лъжеучители, които ще ви научат неистинно за самата Библия. Трудно е ...

Нещо повече, трудно е, не само защото  не е лесно да се намери, трудно е, защото дори да отворите нужната врата, тежко е да се влезе през нея. Много тежко. Лука 13:24. Чуйте, какво казва Исус: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата;“ Очудваща забележка. Да се подвизаваш, означава да положиш огромни усилия. Положете огромни усилия, за да влезете през тясната врата. Някой ще каже: „ Чакайте малко. Ако това е пътя към небето, щом на табелата пише „небе“, ура, най-накрая го намерих! Аз намерих пътя към небето, чрез Господ Исус. Ето, аз съм тук. Защо това да е трудно? Защо трябва да се положат усилия?“

По-нататък в същия стих Исус продължава: „защото ви казвам, мнозина ще  искат да влязат, и не ще могат“. Те ще дойдат. Ще намерят. Ще разберат. Ще пожелаят да влязат, но няма да могат. Ето така... влизането е трудно. Тежко. Дори чувайки истината, трудно ни е да я приемем, да се посветим на тази истина.

Това не е лесно. Затова в Матей 11:12 пише: „небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.“ Впечатляващо твърдение. Това е за силните. За хората, насилващи Царството. Не за пасивните. Не за слабите, незаинтересованите и равнодушните.

В Лука 16:16 се казва, че за влизането на човек през тясна врата, трябва да се положи усилие. Пред нас е изискването да сме силни, и да се борим. Мнозина се спъват на прага и така не влизат. Защо е така трудно да се влезе? Защото, както четем в Исая 55:7: „Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си“. Това е така.  Това означава, че трябва да оставиш зад вратата своето старо „аз“. Това е трудно. Всяко самоопределение, всички амбиции, всяко своеволие, лично господство в своя живот, и всяко чувство за себеправедност, всички мечти и желания.

Именно това има предвид Исус в Лука 9:23, казвайки: „Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си“. Тоест, става дума не за това, че Исус ще внесе нещо в живота ви и ще помогне да достигнете успех в различни области на живота. Тук вашето „аз“ е накрая. Това е самоубийство. „Аз умрях, сега живее Христос“.

Ето за какво говори Еремия в книгата си 29:13:  „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце“. Усилие. Напрежение. Скок. Плътта се държи за греха, държи се за гордостта, за света, затова е така трудно, така тежко... Богатият юноша отива при Исус: „Какво да сторя за да наследя вечен живот?“ На което Исус отговаря: „Продай все що имаш и раздай го на сиромасите“. Какво? Защо Той така му каза? По този начин Исус определи, доколко юношата е готов да положи усилия за да придобие царството, напрягайки цялото си същество, борейки се за да влезе. Но богатият младеж се обърна и си отиде: „ Никога в живота си, не мога да се разделя с парите. На мен ми е нужна независимост. Искам да постъпвам със своята собственост по свое усмотрение. И няма да ти се подчиня на Тебе“. Исус само провери готовността на младежа да се подчини на Неговото господство. Но той не искаше да се отрече. Не искаше да умре за себе си, не искаше да остави всичко и да се подчини напълно на Христос.

И така, през тази врата могат да влязат само сериозно отнасящите се, жадуващите от цяло сърце, отчаяните и стремящите се. Нужен е определен духовен натиск. Виждаме подобно в Лука 18 глава, когато отчаяният митар се бие с юмруци в гърдите: „ Боже, бъди милостив към мене грешника“. Чувства се вътрешната борба. И той се доверява на Спасителя, само на Спасителя. Ние идваме и казваме: „ За мен няма друга надежда. Отказвам се от всяка чужда надежда. Отказвам се от всяка религия, ритуали, гордост, себеправедност. Отричам се от себе си. Отчаян съм.“

Пето... вие трябва да влезете... трябва да влезете именно през тези врата... трябва да влезете в тази врата сам... сам да влезете в тази врага с усилие... и трябва да влезете в тази врата гол. Използвам тази метафора, имайки предвид, че през тясните врата е невъзможно да се промъкне багаж. Малкият турникет няма да ви пропусне заедно с всичките ви вещи.  Вратата е предназначена за оставилите всичко. Отречи се от себе си, вземи кръста си, само него може да пренесете - само малкият кръст, на който ви е възможно да разпънете себе си, ако Господ реши, че за Неговата слава е необходимо да умрете с мъченическа смърт. Именно за това говори Исус в Йоан 12:25: „този, който иска да бъде Негов ученик, трябва да намрази живота си, или не може да бъде ученик“. Какво означава: „ да намрази живота си“?
Собствения живот, който е грях, падение, гордост, самоправедност, беззаконие.

Ето това е имал предвид Исус в притчита за съкровището на полето и за скъпоценния бисер в Матей 13 глава. Смисълът на всяка история е проста. Човек намира съкровище и продава всичко, за да купи съкровището. Човек намира бисер и продава всичко, за да купи бисера. Но смисълът е следният: когато ние намираме спасение-бисера и спасение- съкровището, ние се избавяме от всичко. От всеки егоизъм, грях, самоправедност, банкрутирали сме, пусти, разбити, нищи, съкрушени, жадуващи, плачещи и нуждаещи се.

За всичко това се говори в заповедта. Става дума за висока цена. Затова в Лука 14  Исус говори за важността от разбиране на ситуацията. Изводът не е проста, кратка молитва, моментално откриваща се пътека за небето. Нужно е да се отдаде всичко.

В 14 глава Евангелие от Лука Исус прибягва до същите изрази. Ако някой пожелае да дойде до Мене, то той трябва да намрази семейство, ако е нужно, да намрази собственият си живот, носейки кръста си. И всичко е толкова сериозно, че по-добре всичко да захвърли и да пресметне, както човек брои парите, преди да пристъпи към строителство. Или като човек, който се подготвя за война, изпраща някой да види войската, за да узнае, колко е вероятна в неговия случая победата. Залогът е твърде голям. Залогът е живот и съдба във вечността. Пресметнете, каква ще бъде цената. Цената е тази. И ако вие решите да задържите  живота си, Лука 9 глава  казва, че ще го загубите завинаги. Но ако решите да го загубите тук, ще го спечелите за вечността.

Исус не е представял никога спасението като нещо просто и евтино. Сравнете с широката врата –Той казва: „или широката врата“. Това е всичко. „Широката врата“се намира лесно. Написано с големи букви „Небе“. Влиза се лесно, може да приведеш всеки, когото искаш. Това е колективна опитност. Трябва просто да влезеш в религиозна група. До тази точка се свежда всяка религия. Може да се вземе още багаж, не е нужно нищо да се оставя, не е задължително себеотричането. Вземете греха, вземете себеправедността. Не е нужно да се разкайвате. Не трябва да се посвещавате на живот в покорство. Просто плавайте по течението. Леко е. Подпишете тук, вдигнете ръка, направете ето така, влезте в религиозна група, следвайте тълпата. И отново същото- тук също стои указател „Небе“. Но не води към небето.

И така, първо-две врати. Второ- два пътя. Два пътя. Обърнете внимание, в 13 стих е написано: „широк път“ през широката врата. И стих 14 казва: „Тесният път през тясната врата“. Широкият път, какво може да означава това? И така, представете си, че вие сте по този път, следвайки тълпата, и нищо не трябва да оставяте, да се каете, да се подчинявате на Христос, никой не ви призовава към послушание, към святост, жертвоготовност, няма кръст, няма себеотрицание, вие просто вървите след тълпата. И ние всички се озоваваме на небето, защото ние сме религиозни хора, говорим за Бог- в този контекст може да съществуват най-различни доктрини. На практика, в дадения случай доктрините не са важни. Те само водят до разделение, възпрепятстват безгрижното разхождане по широкия път. Тук има място на търпимост, търпимост към този възглед, - към което и да е мнение. Кой може да каже, за какво точно говори Библията? Всичко е така завоалирано, че у всеки може да има собствено становище относно тълкуванията. Толерантност към греха. Няма граници, ограничения или огради.Приемат се всички пожелания на греховното сърце, има място за гордост, себеправедност и амбиции. Всички лицемери и измамените от тях вървят по този път.

Но в Псалм 1:6 пише: „А пътят на нечестивите ще бъде погибел“. Впрочем, може често да се срещнат хора, продаващи билети за широкия път. Те са навсякъде. Билети могат да се купят навсякъде. Много е трудно да се намери някой, който да покаже пътя към тясната врата  и е лесно да се намерят продавачите на билети за широката врата. Те са навсякъде. В 15 стих е предупреждението срещу тях. „ Пазете се от лъжливите пророци“. Те продават билетите за ада. Но на тях е написано „небе“. Те се обличат в овчи кожи,/вълна, нали?/Овцете са покрити с вълна, а в библейски времена с вълна са се обличали пророците. Т.е. те са облечени като пророците, но отвътре са –вълци. Те искат да ви ограбят, да ви разорят за собствена изгода. Истинското лице на лъжепророците е описано в стихове от 16 до 20. Те дават развален плод. Нужно е много внимателно да се  взрете, за да разгледате, как изглежда в действителност тяхният живот. Лъжливата доктрина не може да ограничи властта на греха.

И така, второ съществуват два пътя. Има широк път, но също има и тесен. „Тесния път“ – се казва в 14 стих, който означава – малък, ограничен и ясно определен. Като вратата... Защо тясен? Това е отражение на вашият живот, съгласно Матей 28:19 и 20: „Всичко, що съм ви заповядал“. Това е живот на послушание на Словото Божие. Затова е необходимо всичко да се претегли. Идвайки през тясната врата, оставяте всичко зад вас, и ще трябва да минете по тясния, ограничения път, където е нужно напълно да се подчините на Бога. Дори не помисляйте да влезете, ако сърцето ви не е препълнено с любов към Бога и  Неговия закон, с желание да му се подчинявате.

Трето, съществуват две дестинации. Две дестинации. Широкият път води към погибел. Тесния – към живот. Погибел означава не пълно унищожение, а вечни мъки – плач и скърцане със зъби во веки веков. Той води към ада, както до тук говорих. На указателя е написано „Небе“, но води в ада, и към входа за ада води пътека с указател „небе“.

Четвърто, има две групи хора, които можем лесно да разпознаем. 13 стих: „...широката врата и широкия път... и мнозина вървят по тях“. За тесните път и врата се говори в края на 14 стих: „ И малцина ще ги намерят“. Две групи. Мнозина и малцина. Болшинството върви по широкия път. В широкият път са всички религии, а тесният –само истински вярващите. В Лука 12:32 Исус каза: „ Не бой се, мало стадо“. А в Лука 13:23 някой се  обърна към Исус, забелязвайки, че целия народ Го отхвърли, и само няколко човека се оказаха истински последователи, като Му каза: „ Господи! Малцина ли ще се спасят?“ да, малко.

Матей 22:14: „ Мнозина са призвани, а малцина са избрани“. Малцина. Но в широкия път- тълпи от народ, тълпи. Впрочем, в 22 стих отново се говори за мнозина. „ И мнозина вървят в тях“ –в 13 стих. След това в 22 стих – се среща отново „мнозина“: „Мнозина ще Ми кажат в този ден“. Предвид се има съдния ден, тук има много, които ще се явят на последния съд. Мнозина ще дойдат на съда пред Белия престол. Мнозина. И те ще кажат: „Чакай! Ние Те наричахме Господ. Ние проповядвахме в Твое Име, изгонвахме бесове в Твое име, и вършехме чудеса.“ Ето те са мнозина. На небето няма да има толкова много хора, в сравнение с множеството в ада.

Мнозина и малцина характеризират два типа поведение.
Пето,- два типа поведение. Погледнете на 21 стих: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата“. Това е разликата между говорещите и вършещите. Всичко е правилно. Разликата между говорещите и вършещите, поведението на говорещите не донася полза. Празни думи, идващи от празно сърце. В тях няма истинско покаяние, истинска вяра, истинска любов към Бога, никакво желание за подчинение. Но звучат хубаво: „Господи! Господи!“ за допълнителен ефект те го повтарят това два пъти. „Господи“- звучи уважително, вежливо. „Господи“- това звучи фундаментално и потвърждава божествената природа.

Три пъти в стих 22 се повтаря „В Твоето Име“. „В Твоето Име“, акцента на думата „Твой“ – „Твоето Име“. Всеки път акцентът е именно на тази дума – „В Твоето Име, в Твоето Име“. Почакай. Ние,.. ние сме в Твоята група, на което Той им отговаря: „ Аз никога не съм ви познавал, идете си от Мен, вие, които вършите беззаконие“.

В това е и всичко. Не в това, което вие говорите, а в това, което вие вършите. Ако изпълнявате волята на Отца, явена в Словото Му, живеете праведно, то очевидна е Вашата принадлежност към Него, вие Го познавате. Така и много хора твърдят, че служат на Господа. Така и много хора твърдят, че имат власт над бесовете, проповядват словото на Бога, дори изглежда  да правят чудеса. Но всичко това са думи, а не истинска власт от Бога. Той няма с тях никакво отношение. Това е фалшива власт, заблуда, лъжа, илюзия, в някои от случаите - от сатана.

И така, съдбата на всеки човек във вечността се определя не от думите, а от делата- не от претенции, а от живот на послушание и любов към Бога и Христа. В ада ще има много хора, с претенции за свои отношения с Господа.
„Никога не съм ви познавал“.

Такива претенции могат да бъдат наречени богохулство. Една от старозаветните заповеди забранява да се споменава напразно Господнето име. Ако се говори за употреба на Божието име или името на Исус като ругатня, ние християните не постъпваме така. Шокирани сме от подобен произвол. Надявам се, че не употребяваме името на Господа напразно, въпреки че наскоро прочетох, че в средите на някои пастори се счита за модно да се използват ругатни в проповедите. Като изключение от правилото, ние в по-голямата си част, не правим така.

Но има и по-лоша форма на богохулство. По лошо е от обикновената употреба на Божието име като ругатня, когато прибягвате към Неговото име и авторитет, не имайки право на това. Твърденията, че проповядвате Словото, ако това е неистина. Твърденията, че служите на Бога, ако това е неправда. Богохулството в светилището е по-лошо от богохулството на улицата, бедняшкия квартал. Това е Юдовата целувка: „Господи, Господи“. Това е по-лошо от споменаване на Божието име напразно, не доказвайки своята принадлежност. Богохулството в светилището е много по-лошо. Затова Господ им казва: „ Аз никога не съм ви познавал“.
Казаното от Джеф О'Хара изяснява картината. Той е написал следното: "Защо Ме наричате " Господи, Господи "и не изпълнява заповедите Ми? Вие Ме наричате Път, но не ходите по Мен , наричате ме Живот, но не живеете с Мен, наричате Ме, Владетел, но не Ми се подчинявате. Не Ме обвинявайте, ако чуете осъждение. Наричате Ме Хляб, но не се храните. Наричате Ме истина, но не вярвате в Мен. Наричате Ме Господ, но не Ми служите. Не ме обвинявайте, ако чуете обвинението“.

Две врати, два пътя, две дестинации, две групи хора, два типа поведение. Всичко това е показано в заключителния пример, към който са още няколко сравнения. Два основи, два фундамента. От 24 стих: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.“

И така, два фундамента, две къщи, два резултата. Едната основа е твърда скала, построена на Неговото Слово. Да слушаш и да действаш в съответ-ствие с това – значи да се подчиниш на Божието Слово в праведен живот. Другата основа – да слушаш Словото, но да не Го следваш. Това е къщата построена на пясък. Фундамента – това е невидимата част на къщата. В Лука 6:47-48 Исус каза за човека, построил първата къща: „ който изкопа и задълбочи“. Основата не се вижда. Ние виждаме дом, религиозен дом и още един религиозен дом. И двете къщи изглеждат еднакво. Една и съща буря връхлетя върху двете къщи. И докато бурята не изригне, няма да видите на какво стоят те. Бурята - това е съда, Божият съд... Когато дойде съда, само живот, построен на послушание на Божието Слово, който започва с послушание на Евангелската заповед да премине през Христос, ще устои.

Някой строи с усилие, напрежение, друг като на игра. Някой повърхностно, а някои задълбочено. Някой строи прибързано, друг – по правилата. Бурята на съда ще покаже всичко.

Надявам се, че заедно с автора на химна, можете да възкликнете: „
„моят дом е построен върху кръвта и правдата на Господа Христа, не вярвам в друга любов, само Той ще ме превъзнесе“ Припев: „Христос – мой камък и скала, всичко друго- пясък и слова“. / по бг стари песнарки: „Няма надеждата моя Основа друг’ освен Христа, Ни труд мой ни старание Е основание мое.” Припев: „Върху твърд камък аз стоя Върху Спасителя Христа!Основи други пясък са!“/

И в заключение вие казвате: „ Не съм  сигурен къде съм, дори не знам.“ Нека да се върнем на 7 стих. Какво да направя. Какво? Ти ми показа тясната врата. Как да вляза през нея? В 7-8 стих Исус казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.“ Ето това е. Искайте, хлопайте. Извикайте: „ Боже, бъди милостив към мене грешника. Дай ми покаяние, възроди ме, обърни ме, дай ми духовна сила, за да премина през тясната врата и стъпя на единствения истинен път за небето.“

Отче, молим се днес за всички, чули тази вест. Боже, дай им сили, да направят това, което те не могат със свои сили - да влязат през тясните врата в Твоето Царство. Ние просим, молим, хлопаме, знаейки, че Ти си обещал да отговориш. Молим за такава благодат и сила за търсещите грешници, за отчаяно търсещите с цяло сърце. Нека Духът Ти да действа, така  да действа, и ги промъкне през тясната врата, че те да просят като бирника, който като се удряше в гърдите казваше: „ Боже, бъди милостив към мене грешника“. Нека грешниците да влязат според Твоята милост и заради Исус. Амин.

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

Исус преобразява животи, Ян Ериксен

                  Исус преобразява животи

Ян Ериксен е роден през 1947г. в Берген, Норвегия. Неговия живот е бил като в  екшън филм.

Като бивш сводник и наркопласьор, той се сблъсква с горчивата реалност на свят пълен с насилие, убийства, изнасилвания

и проституция. Неговите преживявания са били секс, дроги и рокенрол–всичко, което един млад човек иска да консумира.

Насилието също е било неговата търговска марка, пистолети, ножове и два силни юмрука като инструменти. Той е плувал в пари

и е притежавал най добрите коли, дрехи и наркотици, които света можеше да предложи.

Много от неговите приятели от подземния свят са нямали неговия късмет да оживеят. Самоубийства, свръх доза наркотици

отнеха живота на няколко от неговите приятели.

Преди 31 год. Бог го спасява директно от ада, възстановява го и го изцелява.

Днес той е канен като лектор на големи конференции по целия свят, различни църкви, затвори, училища и болници.

http://www.streetministries.at/index.php?id=2

Ян Ериксън разказва за себе си:

Моето детство премина нормално. Баща ми беше пожарникар, а майка ми домакиня. Аз имах две сестри, ние нямахме много пари,

но всъщност имахме всичко от което се нуждаехме. Аз бях на 14 и исках повече от това , което имах. Училището ми беше омръзнало

и търсех възможност нещо да преживея. Запознах се с хора, които пиеха, пушеха, караха мотори. Аз си казах: "Хей, това е живота!"

Те ми даваха алкохол и казваха "Ей, ако искаш да си един от нас, трябва да платиш за това. Прави каквото ние правим".

Аз го направих-цигари, алкохол....малко по късно ми казаха "Е, това пътуване не е гратис, ти трябва да печелиш пари!"

Ние разбивахме коли, крадяхме в магазините, започнах с обири да правя пари. Всичко беше прекрасно, цялото ми бъдеще, аз си играех с дрогата, докато можех, докато дрогата започна да си играе с мен. Аз загубих контрола. Това, което чрез консумирането на постоянния алкохол безопасно изглеждаше, излизах от силната дрога, все повече извън контрол.

Аз не можех никого да обвиня за това. Толкова хора по целия свят го правят. Те търсят вината в училището, политиците и полицията,

това наистина нищо не им помага, всичко започва със едно собствено решение. Също и аз бях взел това решение: " Аз ще преживея нещо!"

Аз се издигах в работата, чупих стъкла, обирах хора, имах подходящите връзки, след 3,4 години, вече други хора работеха за мен.

Аз бях един пример за тях, на 20г. вече бях вече някой, който имаше вече влияние над тях.

-Изкушението да се правят бързо пари е голямо. Ян намира една добра сфера за дейност:

"Аз направих контакт със собственика на най-големия секс клуб в Скандинавието. Той ми казваше: "Ти си моят човек",и аз му отговорих

"Да, аз съм човека , който ти трябва!" Аз започнах в секс клуба да работя като секюрити. Аз се борих за моите пари.

Тогава видях обаче една друга възможност да печеля пари. Видях сутеньорите и проститутките и си казах: "Аз трябва да съм глупак

да продължавам да работя. Аз ще стана сутеньор" И на 21 г. станах такъв.

- Ян става шеф, предприемач, който чрез сексуалните желания на хората печели пари:

Много хора работеха за мен, много проститутки, и те вършеха мръсната работа.

–Ян няма угризения на съвеста и изглежда много доволен от успеха си:

Аз имах три богини: Дрога , Секс и Рокендрол! Аз си обичах тези богини. Това беше прекрасно за мен. Те ми даваха добри пари, секс

и дрога.

–Сцената със червената светлина е застрашена. Там проститутките са под неговата закрила:

Аз бях един добре изглеждаш сводник. Много добре изглеждах, и много проститутки търсеха някой, който може да се бие и е твърд, някой който да ги пази. На 24 и 25 г. имаше само едно нещо, което ме интересуваше, това бях АЗ! Това е егото на един гангстер, не съществуват меки сутеньори. Ако видиш лицето ми, всичко е унищожено, потрошено, ръцете ми са като на месар, имам белези

по цялото тяло. Не съществуват мили сводници или престъпници.

Един сутеньор или нарко пласьор държи един бизнес, една фирма. Ако започнеш да проявяваш мекушавост и слабост, и оставиш един друг гангстер на твоя територия, тогава парите ти изчезват.

–Не минава много време и неговите съперници се чувстват застрашени от бизнеса му. Започват да му завиждат и искат да го убият:

Една вечер влязоха през вратата. Аз седях до един приятел. Те взеха един чук и го биха по главата докато го убият. Една година по късно

жена ми се обеси върху леглото. Исках сутринта да я събудя и я видях да виси над леглото. Свалих я долу и бях обвинен в убийство.

За голяма радост имаше някой в жилището, който доказа, че аз не съм я убил.

Но това беше цялото ми отношение към нея, обстановка която я уби. Малко след това се застреля мой приятел на руската ролетка, в главата. Това оказа влияние върху една голяма част от живота ми. Аз бях толкова студен, без неприятни чувства, като видях как моя приятел умира, и моята жена да виси от тавана, и моя приятел да се застреля в главата. Нямах никакво съчувствие, аз бях вътрешно толкова празен и студен.

–При един обир беше заловен от полицията и вкаран зад решетките. В затвора среща хора, които му показват алтернатива към сегашния му живот:

В затвора чух за първи път някой да говори за Исус. Това не беше моя стил. Той ме попита дали съм щастлив и доволен.

Аз казах: " Не, въобще не съм, но може би можеш да ми помогнеш"? Той каза : "Няма проблем, ще ти представя Исус. Той може да ти даде един нов живот, може да ти прости греховете и да ти даде ново бъдеще, нови приятели."

Аз казах: "Това е невъзможно“, но това беше едно малко начало. Той каза: "Ако ти не пробваш, няма как да знаеш"

Аз казах: "Исусе, ако ти наистина съществуваш, тогава ела в моя живот!"

Ако ме гледате сега, аз съм 61г. , 31 г. съм свободен от дрога, алкохол и цигари. Моето свидетелство не е че  60г. бях престъпник, а че 31г. не съм консумирал бира, вино и цигари. Благодарение на Исус останах свободен през тези години.

– Ян Ериксен днес свидетелства за Исус, като  разказва различни свидетелства от своя живот и окуражава на хората изцяло да се доверят на Исус. Той е убеден, че Исус може да промени всички хора:

Исус ме освободи и така остана. Затова мога да върша това което върша.

–Исус промени живота на Ян, Той го изцели и възстанови. Даде му перспектива за нов живот:

Аз научих съвсем ясно, чрез опитност как Той ми прости. Когато оставих Исус да влезе в живота ми, и започнах с Него живота си,  Той беше в живота ми и се грижеше бурите да са укротени. Исус възстанови живота ми, Той ми прости и ми даде съвсем нов живот!

Едно второ начало, и това е важно да разкажа на хората.

Със Исус в живота ти няма нищо невъзможно!

http://www.youtube.com/watch?v=PTdk-tbtqVw


http://www.youtube.com/watch?v=m3TB5UmbTpw