АРМИНИАНСКИЯТ ХРИСТОС, СТИВЪН ХОУК

Арминианският христос



Библията ни предупреждава, че в последните дни, в които живеем, ще има много фалшиви христоси, такива, които твърдят, че са Христос, но са измамници. „Исус в отговор им каза: Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.” (Матей 24:4-5)

Ние, които се определяме като християни, трябва да бъдем предпазливи, за да не бъдем измамени. Призовани сме да се доверяваме на истинския Христос и само на Него, да го обичаме и да Го следваме. Не трябва да имаме нищо общо с така многобройните в днешно време фалшиви христоси.

Знаем за христос на култовете и на другите религии. Той е добър човек, пророк, първото Божие създание, велик дух, божествена идея или дори самият бог. Той обаче не е истинският, вечният Бог. Създаден е от един по-велик от него. Той не е библейският Христос. Той не може да ни измами. Той е фалшив христос.

Знаем за христос на римо-католиците. Те изповядват, че той е истинският бог. Страдал е и е умрял за прощение на греховете. Възкръснал е, възнесъл се е на небето и ще дойде отново. Но той не е абсолютният спасител. Христос на римо-католиците не може да спаси никой грешник без неговите собствени добри дела и без застъпничеството на свещениците. Той не е библейският Христос. Той не може да ни измами. Той е фалшив христос.

Има обаче и още един фалшив христос, който е много по-опасен от христос на култовете и от христос на римо-католицизма. От много години той мами хората и все още заблуждава милиони. Този христос е толкова опасен, че, ако не беше невъзможно, той би заблудил и избраните (Матей 24:24). Това е арминианският христос.

Този фалшив христос е изключително опасен, тъй като в много отношения прилича на истинския Христос. Те казват, че той е истинският Бог, равен на Отца и на Святия Дух. Казват, че е умрял на кръста, за да спаси грешници. Дори казват, че той спасява единствено чрез милостта си без делата на хората. Този христос не иска да има нищо общо с христос на култовете и с христос на римо-католицизма.

Но внимание! Грози Ви опасност! Арминианският христос не е библейският Христос. Не се оставяйте да бъдете заблудени!

1. Арминианският христос обича всеки отделен човек на света и истински копнее всеки да бъде спасен.

Библейският Христос истински обича и желае спасението само на онези, които Бог безусловно е избрал за спасение.

„Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие.” (Псалм 5:5)

„Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.” (Псалм 7:11)

„Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.” (Псалм 11:5)

„Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.” (Матей 11:27)

„Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.” (Йоан 17:9-10)

„А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.” (Деяния на апостолите 2:47)

„И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.” (Деяния 2:47)

„И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака, макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия"; както е писано:
"Якова възлюбих, а Исава намразих". (Римляни 9:10-13)

„Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава – над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците” ( Римляни 9:21-24)

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов.” (Ефесяни 1:3-4)

2. Арминианският христос предлага спасение на всеки грешник и прави всичко, което е във властта му, за да доведе всеки грешник до спасение. Често пъти обаче предложението му и усилията му са напразни, тъй като мнозина отказват да дойдат.

Библейският Христос ефективно призовава при себе си само избраните и суверенно ги спасява. Нито един от тях няма да бъде изгубен.

„Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.” (Исая 55:11)

„Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска.” (Йоан 5:21)

„Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене,никак няма да го изпъдя; защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.” (Йоан 6:37-40)

„ Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец едно сме.” (Йоан 10:25-30)

„според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал.” (Йоан 17:2)

„ Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.” (Филипяни 2:13)

3. Арминианският христос не може да обнови и да спаси нито един грешник, ако този грешник първо не е избрал христос чрез собствената си „свободна воля”. Всички хора имат „свободна воля”, чрез която или приемат, или отхвърлят христос. Христос няма правото да наруши тази „свободна воля”.

Библейският Христос обновява всеки избран без той да го е избрал, тъй като духовно мъртвият грешник не е в състояние да избере Христос. Вярата не е принос на човека за собственото му спасение, а дарът на Христос, който Той дава суверенно с новорождението.

„Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.” (Йоан 3:3)

„Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.” (Йоан 6:44)

„И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отца.” (Йоан 6:65)

„Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.” (Йоан 15:16)

„Като чуха това, те престанаха да възразяват, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.” (Деяния на апостолите 11:18)

„И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.” (Римляни 9:16)

„И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове.” (Ефесяни 2:1)

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творени,създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:8-10)

„защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него” (Филипяни 1:29)

„като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.” (Евреи 12:2)

4. Арминианският христос е умрял на кръста за всеки един човек и по такъв начин е направил възможно спасението на всички хора. Но без човешкия избор неговата смърт не би могла да спаси нито един единствен човек, тъй като мнозина, за които той е умрял, погиват.

Библейският Христос е умрял само за избраните и действително е имал за цел спасението на всички, за които е умрял. Неговата смърт е Заместническа Жертва, която примирява Неговите избрани с Бога и отнема вината им.

„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.” (Лука 19:10)

„Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.” (Йоан 10:14-15)

„Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.” (Йоан 10:26)

„Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.” (Деяния на апостолите 20:28)

„Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!” (Римляни 5:10)

„Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,” (Ефесяни 5:25)

„веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.” (Евреи 9:12)

„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух.” (1.Петрово 3:18)

5. Арминианският христос изгубва мнозина, които е „спасил”, тъй като те не продължават по пътя на вярата. Дори и когато той им дава „вечната сигурност” (за която говорят някои), тази сигурност не се основава на волята и делата на христос, а на избора на грешника, който той е направил, когато е приел христос.

Библейският Христос опазва Своя избран народ, така че да не може да изгуби спасението си, а да продължава да живее с вяра докрай. Той опазва Своя народ чрез суверенната, избираща воля на Бога, чрез силата на Своята примиряваща смърт и чрез мощното действие на Своя Дух.

„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24)

„Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.” (Йоан 10:26-29)

„Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.” (Римляни 8:29-30)

„Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден, считани сме като овце за клане"). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.”
(Римляни 35-39)

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.” (1 Петрово 1:3-5)

„А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.” (Юда 24-25)

Както можете да видите, арминианският христос и библейският Христос са много различни, макар че на пръв поглед да изглеждат едни и същи. Единият е фалшив христос. Другият е истинският Христос. Единият е слаб и безпомощен. Той се прекланя пред суверенната „свободна воля” на човека. Другият е царуващият Господ, който желае това, което Му се нрави, и изпълнява всичко, което желае.

Ако вярвате в арминианския христос и служите на него, Вие трябва да осъзнаете, че не служите на библейския Христос. Били сте заблудени! Изследвайте Святото Писание и се запознайте с истинския Христос. Помолете Го за милост, за да се покаете и да се доверите на истинския Христос като Ваш суверенен Спасител.

Превод: Ваня Ямалиева

Източник: https://www.cprf.co.uk/languages/german_christofarminianism.htm?fbclid=IwAR29iWxEI4QIp8qkF2iMxIskhJVRgVJwrKLj825NtwqtgXLmVYD8MPoAWqY#.XUSAK_IzaKp

ЕВАНГЕЛИЕТО НЕ Е ПРЕДЛОЖЕНИЕ!, Гари Шмидт

ЕВАНГЕЛИЕТО НЕ Е ПРЕДЛОЖЕНИЕ!

Гари Шмидт

Дали Евангелието е нещо, което може да се предлага на неновородените?

Мнозина считат, че да. Те твърдят, че Христос и вечният живот се предлагат, за да бъдат приети или отхвърлени от хората. Независимо от това, ние сме убедени, че самото разбиране за евангелизиране с намерение да се поканват  неновородените по своята същност е отстъпление от Писанието най-малко в четири неща: 1) в  същността на Евангелието, 2) в целите и ползите от Евангелието, 3) в учението за пълното грехопадение и 4) в разбирането на Божието правосъдие.

1. Възгледът, че Евангелието следва да се предлага –  е изопачаване и неразбиране на същността му. Думата „Евангелие“ буквално означава „добра вест“. Но за какво е добрата вест? Това е вестта, че Исус Христос дойде на този свят, за да спаси Своите люде от греховете им (Мат.1:21, Лука.2:10-11, 1Тим.1:15).

Центърът на Евангелието е личността и делото на Исус Христос. Благовестието казва, че въплъщението на Божия Син има определена цел, а именно: спасение на избраните и на никой друг. Идеята, че Евангелието е предложение противоречи на този библейски факт. Основна предпоставка на възгледа, че Евангелието трябва да се предлага на неновородените, така че те да могат съответно да го приемат или отхвърлят - е убеждението, че изкупителното дело на Христос няма определена цел. Т.е., смъртта на Христос на Кръста не е предназначена за изкуплението на някои, а смъртта Му  е направила изкуплението само възможно за всички.

Ясно е, че такава концепция на Благовестието като предложение е въз основа на арминианското и следователно на антибиблейското разбиране за Изкуплението. По какъв начин Благовестието може да се предлага на всички без разлика, след като Изкуплението е ограничено за Божиите Избрани? Или просто казано, идеята че Евангелието е предложение се базира на лъжеевангелието.


2. Разбирането относно Евангелието, че е предложение е опорочаване и неразбиране не само на същността, но и на целта и ползата от него. Тези, които поддържат идеята, че е предложение, понеже считат, че Евангелието може да се приеме или отхвърли, очевидно вярват, че проповедта на Евангелието е средство, с помощта на което неновородените могат да избират или отхвърлят, в зависимост от волята им или злоупотребявайки с нея.  Но в Новия Завет по нищо не следва, че по този начин Благата вест може да се предлага на грешниците! Благата вест е за спасението от Христос на Неговите хора.

Разглеждайки която и да е проповед в Книгата Деяния, всичко което виждаме е, че Евангелието не се предлага, а се провъзгласява и разяснява. Тук никой не „предлага“ Христос на грешниците. Тези, които провъзгласяват Евангелието са Христови посланици. Тяхната работа е просто да съобщят Благата вест. Работата на проповедника не е да предлага Христос и вечен живот. Вечният живот е дар от Бога и този дар не се предлага, а се дава на избраните само от Бога и те го получават, всеки на своето време. Чрез проповедта на Евангелието Бог просто събира Своите избрани. Прогласянето на Благата вест не променя статуса на избраните или отхвърлените и със сигурност не е средство за това.

Разбира се, мнозина ще кажат, че Господ е заповядал да се проповядва Евангелието на всяка твар (Марк.16:15). Но, да се проповядва на всяка твар не означава, че спасението е възможно за всички, а означава, че проповедта събира разпръснатите в едно, тъй като нито един проповедник не може да различи избраните от отхвърлените, докато не са новородени. Замисълът на истинското благовестие е да призове избраните на покаяние. Апостол Павел добре е разбирал този факт, когато е писал: „Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.“ (2 Тим.2:10).

3. Идеята за Евангелието, че е предложение, е всъщност отхвърляне на доктрината за пълната поквара. Тази практика с предоставяне на Благовестието на неновородените с цел нейното приемане или отхвърляне предполага, че е възможно човек да се спаси чрез вяра и то преди новорождението. Поканването на нечестивите към Евангелието е несъвместимо не само с доктрината за пълната поквара, но определено подкопава и необходимостта от Божията благодат в спасението. Ако неновороденият човек може да повярва в Христос, то защо му е благодат? За разлика от идеята на привържениците за предлагане на Евангелието, Писанието представя неновороденият човек в съвсем различна светлина. В Римл. 8:7-8 Павел отбелязва, че „копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;  [] и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.“ Учението за предлагане на Евангелието напълно противоречи на това Павлово заявление. Апостолът казва, че неновороденият е враждебен към Бога и не може да Му угоди - не може да приеме поканата на Евангелието. Но учението за предлагане на Евангелието предполага, че някои от неновородените не са така враждебни към Бога и могат да Му угодят, като приемат предложението на Евангелието. 

Става ясно, че предлагането на Евангелието е концепция на синергизма, който е ерес  - за спасение чрез дела. Тя напълно разрушава Sola Gratia. (Сола Грация.) Разбира се, мнозина възприемат пасажите от Мат. 11:28 и Откров. 22:17 като доказателство на възможността Евангелието да се предлага. Въпреки това, тези пасажи, както и всички останали не подкрепят идеята, че Евангелието е предложение или покана.

Нека да разгледаме Мат. 11:28. Преди всичко, е важно да се отбележи, че думата „дойдете“ е императив и означава инструкция или заповед. Но кого Господ призовава да дойде при Него? Не който и да е и всеки, а само уморените и обременените. От какво уморени и обременени? - От греха. Обаче, без регенериращата работа на Духа не е възможно тези, чиито очи и уши са затворени и чието сърце е закоравяло да имат истинско чувство за греха. Господ само на Своите Си овце дава възможността да се чувстват „обременени“. 

Същото може да се каже и за Откр. 22:17. Кой може да чуе и  кой е жаден? Никой неновороден няма способност да слуша и никой не жадува за нов живот. Защото, ако преди новорождението някой може да слуша и жадува, то по какъв начин неновородените остават във вражда с Бога? Единственият отговор е, че грешникът е частично порочен. Самата концепция за предлагащо се Евангелие е чувствително самодоволство и е несъвместима с учението за пълното грехопадение.

4. Накрая, идеята за предлагане на Евангелието е неразбиране на Божията справедливост, понеже твърдят, че Бог осъжда за ада само тези, които отхвърлят Евангелието. Към това възприемане се придържат мнозина, но то е абсолютно нелепо.

Първо, ако Евангелието се предлага на всички и ако Бог осъжда само тези, които го отхвърлят, то какво да кажем за тези, които никога не са го чули и в този смисъл никога не са го и отхвърлили? Какво, Бог не ги ли осъжда? Това е незряло мислене.

Грешниците, от момента на своето зачатие, когато им е вменен първородния грях, заслужават осъждението си. Бебета умират, преди да са извършили физически грях, понеже от Писанието става напълно ясно, че възмездието за греха е смърт. (Рим.6.23).  Грешниците от старозаветните времена никога не са чували Евангелието, Господ ги е оставил да ходят по своите си пътища. Същото може да се каже и за хората от I век, които не са чули Евангелието. Несправедлив ли е Бог към тях? Именно до такъв извод води концепцията за предлагане на Евангелието.

Всичко, което отхвърлящият Евангелието може да направи е да го отхвърля и той ще го отхвърля винаги. Отхвърлянето на Евангелието е друг грях, който утежнява осъждането му, но сам по себе си отказът не е знак за осъждане. Във всеки случай, именно поради вменения първороден грях отхвърлящите Евангелието си остават отхвърлящи, без значение дали са го чули или не.


В заключение, обръщам се към всички ония съветници във вярата, които смятат, че Евангелието е предложение -  необходимо е отново и внимателно да разгледат библейското учение, касаещо състоянието на неновородения човек, същността  на Евангелието и неговите цели като Блага вест. Защото Христос дойде да спаси людете Си от греховете им и всичко, което не идва от този факт, трябва да бъде изключено, включително и неограниченото предлагане на Евангелието.

Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова