БЕЛЕЖКИ, п-р Андрей А. Вовк

БЕЛЕЖКИ

п-р Андрей А. Вовк

Спасението на човека започва с разбирането му на Евангелието и съгласието му с него, то засяга емоциите (плач, скръб поради греха - 2 Кор. 7:9, радостта на новия живот - Деяния 13:48), и се проявява в покорство.

Дяволът се стреми да фалшифицира всичко, което е свързано със спасението. Лъжевярващият може дори да разбира Евангелието, може дори да изпитва дълбоко чувство на тъга поради греха си (Мат. 27:3) или дори най-искренна радост от чутото Слово (Мат. 13: 20-21). Той  дори може да изпълнява някои заповеди на Христос, като изостави явни, скандални грехове (2 Петр. 2: 20-22).

Но знаете ли, кое не може да бъде фалшифицирано?

Не може да се фалшифицира дълготраен стремеж към покорство, стабилност, вярност в изпълнение на учението на Библията. (1 Йоан 2:4).

                                           ~~~~*****~~~~

Едно е - да четеш с интерес книги за Божия суверeнитет и с удоволствие да слушаш  проповеди на тази тема, а съвсем друго е – да приемаш смирено ударите на провидението, суверенните Господни решения, които по човешки може да не ни харесват.

В това се състои и разликата между  само интелектуалното знание и практическото познание за Суверенността на Бога, рефлектираща в ежедневния ни живот.

                                          ~~~~*****~~~~

Като цяло Библията говори много за нашата зависимост от Бога.

Времето и мястото на нашето рождение е предопределено от Бога. В Книгата на Йов се казва: „...Разширява народите, и стеснява ги. „(Йов. 12:23). Докато е проповядвал в Аеропага, Апостол Павел  казва следното за Господ: „направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им“ (Деян. 17:26). Ако Бог е предопределил време и място на пребиваване за цели народи, то не трябва да има съмнение, че същото касае и отделните личности.

По същия начин, животът на човека е изцяло зависим от Бога. Продължителността на живота ни е предопределена от вечността. Помислете  над думите на Йов за човека: "Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине " (Йов 14:. 5). Давид не се е съмнявал относно предопределеността на всеки ден от земния си живот, когато е написал: "...И в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. " (Пс 139:16).

Ти не знаеш кога и дали ще умреш, тъй като още днес църквата може да бъде грабната от земята. Ти не знаеш какво ще се случи утре. Но Бог е предопределил вече всичко това много преди ти да се родиш.

                                                        ~~~~*****~~~~

Положете максимално усилия в познаването на Господа. Четете Библията, слушайте проповеди, разясняващи Божието Слово, четете книги относно библейското учение за Бога.

Не се задоволявайте с  повърхностни, елементарни познания за учението.
Не позволявайте на мързела да спира духовното ви развитие.
Не слушайте тези, които представят своето богословско невежество за водителство от Духа. Не обръщайте внимание на тези, които ви призовават да изключите ума си, изхвърляйки логиката и здравия разум.

Ако успеете да преодолеете  предизвикателствата по пътя на  познаването на Господ, то ще получите благословенията - радостта от живот, в чиято основа са поклонението, любовта и възхищението пред истинския Бог.

                                                          ~~~~*****~~~~

Брак, развод, повторен брак, конфликти със съпруг/а/, деца, съседи и т.н. – Всичко това, се счита в света за личен живот, за който човек не е длъжен да се отчита пред другите. Според правилата на етикецията, тия въпроси не подлежат на обсъждане със другите.

Но в църквата не е така! В истинската църква, християните са в отношения на отчетност, на взаимна зависимост един от друг.

Проблеми отнасящи се до благочестие, алчност, личен интерес, материализъм, отклонение от евангелското учение - е не само ваша лична работа, но е работа и на цялата църква. Знаете ли защо? Защото от духовното състояние на всеки един от нас зависи успеха, развитието, духовното здраве, изграждането на цялата общност

                                                          ~~~~*****~~~~
Онази област от нашия живот, която не е била просветена от Божието Слово, и не Му е подчинена, непременно ще рухне.

Виждали ли сте хора в църквата достигнали до духовен крах, криза, сериозни проблеми? Сигурно сте се запитвали: „ Защо?“

Защото, животът им е изграден на мистицизъм, интуиция, собствено вътрешно разбиране за добро и зло, различни човешки мнения, безсмислени религиозни традиции – с една дума: изграден на всичко, което им се харесва, само не на Писанието.

                                                         ~~~~*****~~~~
Когато някой съгрешава, Бог не го принуждава да греши, както и по никой начин не го подбужда към зло. Максималното, което Господ прави е това, че оттегля поддържащата благодат, с което позволява на човек да действа по-свободно и той безпрепятствено стига до дъното на греха. Злото е чуждо на Бога и е несъвместимо с Неговото свято естество.

Бог не може да бъде източник на греховни изкушения, защото те са противолопожни на Неговата същност. Така че, опитът на грешника да възложи отговорността на Бог за всеки свой грях е самозаблуда, лъжливо самооправдание на тези, които са капитулирали пред изкушението.

                                                         ~~~~*****~~~~

Повърхностната проповед представя Бога като глупав.

Докато четем книгите на този или онзи автор, правим определени изводи  както за книгата, така и за автора й. Книгите на мъдрите автори ни карат сериозно да се замислим, поучават ни, и ни обучават в жизнено важни истини. При глупавите - книгите им са противоположно на това.

Бог е написал само една Книга - Библията.

Всеки път, когато проповедникът застане отпред на амвона и разяснявайки я, той свидетелствува за нея и за Автора й. Повърхностните проповеди, не разясняващи в дълбочина Писанието, игнориращи неговите велики доктрини, косвено предават на слушателите, като че ли Авторът на Библията е мислил толкова плитко и повърхностно, та граничи до глупост.

Единствено чрез вярното и задълбочено разясняване на текстовете на Писанието за слушателите става очевидно, колко е неизследима Божията мъдрост.
                                                      
                                                                 
                                                         ~~~~*****~~~~

Докато наблюдаваме, че повечето грешници  днес отхвърлят призива на Евангелието и отиват в погибел, това сякаш създава у нас впечатление, че Бог губи битката срещу дявола за спасението на хората. Създава вероятно впечатление, че дяволът е по-силен от Бога, тъй като е следван от мнозина.

Но, това съвсем не е така! Бог не търпи поражение в спасителното дело - всички онези, които Той е предопределил да спаси, Той ще ги привлече със своя ефективен призив.

                                                      
                                                        ~~~~*****~~~~

В действителност, ние не трябва да се притесняваме от клеветническите слухове за проповедниците на Евангелието, а от тяхната липса. Понеже последното е признак на лъжепророците.

"Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците." (Лука 6:26).

Хората, които биват одобрени от всички, са безполезни за Царството на Христос. Никой не им противоречи, защото дяволът е доволен от тяхната работа.

                                                        ~~~~*****~~~~

Не подценявайте значението на философските, икономическите, научните, политическите или религиозните идеи. Светът е управляван от различни идеологии, но доминират религиозните концепции. Точно те определят съдбата на народите, формирайки политическата система и икономическите взаимоотношения, като всичко това в крайна сметка се отразява на качеството на живот.

Богословските идеи, които определят отношенията на човека към Бога, играят ключова роля за формирането на неговата личност, навици, и имат пряко въздействие върху поведението му. Нашето поведение се определя от нашата теология. Нашият живот е отражение на това, което ние наистина вярваме.

                                                        ~~~~*****~~~~

Ние трябва да признаем, че без скърби и вълнения не сме в състояние да израстваме духовно.
Ако Господ ни остави за дълго време в състояние на бездействие, сигурност, успех, слава и идеално здраве, нашите плътски желания биха нараснали до невероятни размери.

Защото за греховните желания няма по-добри условия от  безгрижен, успешен и спокоен живот.

Източник: http://slovo-istini.ru/

Превод: Татяна Иванова

ПИСМО до ТЕЗИ, които МРАЗЯТ ПОЛЕМИКАТА, Стивън Гибсън

Писмо до  тези, които мразят полемиката

Скъпи приятелю!

Може би ти си един от тези, които поради стремежа си да запазят общението и единството в Църквата отхвърлят всичко, което води към разделение. Ние знаем, че единството е библейски приоритет, защото Исус се молеше Църквата да бъде в едно, а е тъжно  да се види, когато тялото Христово е разделено.

Всяка една доктрина може да стане причина за разделение, но някои от доктрините са необходими, за да се раздели християнството от езичеството. Това не са доктрините, според които човек е баптист, петдесятник, методист, или привърженик на някоя деноминация, а доктрини, които се поддържат от  преимуществено число християни в продължение на две-хилядолетно съществуване на църквата.

Джеймс Стокер казва: „ Прекомерното игнориране на спорните въпроси, може да бъде показател, че църквата няма ясно разбиране и не цени истината като огромно богатство,  както и, че църквата отрича същественото различие между истината и заблудата“ (Chicago, IL: Moody Bible Institute. 1971) 140.

Има истини, които си струва да се защитават. Както има и грешки, с които трябва да се борим. Нека да изложа няколко от тях:

1*. Бог сам е произвел Себе Си.

2*. Адам не е бил подчинен на Бог. Той е бил толкова божествен, колкото и Исус.

3*. В крайна сметка, всеки вярващ е Божие въплощение, по същия начин, както и Исус.

4*. Всеки свише роден човек, имащ достатъчно знание за Словото, по същия начин може да победи сатана в ада, както и Исус.

5*. Бог е искал Адам да има собствен свят, и да е сам бог в него, както и да се наслаждава на това по същия начин както Бог се наслаждава, че е Бог на планетата.

6*. Бог – това е човек със своеобразно физическо тяло, който твори чрез сила на вярата.

7*. Исус е бил сътворен от Бог чрез вяра.

8*. Откакто Бог е сътворил Адам, земята е престанала да му принадлежи, и Той не може да направи там нищо без разрешението от човека.

9*. Бог не използва страданието, за да създаде някакво благо в живота на вярващия.

Лидерите от „Движение на вяра“ учат всички от горепосочените идеи. Всеки обичащ Бога човек не трябва да приема спокойно фалшивите доктрини, които поставят под заплаха поклонението към Бога с превъзхождащото го себепоклонение.

Когато се цитират тези еретични изказвания, следва обичайна реакция. Първо, слушателите отхвърлят, че тези проповедници могат да кажат нещо подобно. Но аз съм посочил източника на всяко твърдение, цитирано в тази книга. При това тези опоненти казват, че е възможно твърденията да са извадени от контекста. В който и да е случай, повечето от цитираните от мен твърдения са толкова радикални, че никакъв възможен контекст не може да ги направи правилни. Помислете, какви думи може да сложите пред или след твърдението, така че да изглежда приемливо: „ Адам дори не е бил подчинен на Бог“, „ Аз съм Бог“, и „ Вие всички също сте такива, какъвто е и Той [Исус], какъвто е бил, или какъвто ще бъде“.

Някои протестират против използвания от нас термин *еретик* по отношение на тези учители. Но ако те не бива да бъдат наричани еретици, тогава и никой не бива да бъде наричан еретик. Не използвам този термин необмислено. Наричам ерес  всяка доктрина, „която поставя под заплаха основните истини на християнството“ и доктрина, „която логически противоречи на Евангелието“. Някои от привържениците на тези учители признават, че ако тези цитати са точни, то тогава те са ерес, но въпреки това продължават да се обиждат от този термин. Как е възможно това? Защитават ли те тези хора само поради това, че последните предразполагат към доверие, отстоявайки няколко положителни идеи? Биха ли отишли при известен лекар, който може да помогне на мнозина, но който също така е убил и неколцина от пациентите си?

Има хора, които считат, че аз трябва само да преподавам истината и да не наричам с имена тези, които водят към заблуда. Такъв подход не би предупредил последователите на „Движение на вяра“, защото мнозина от тях са забравливи по отношение на основните въпроси. Една  от студентките от библейския колеж ми каза, че в продължение на много години е слушала тяхни предавания, но никога не е чувала, че те говорят  тези ереси. Още един студент, който е посещавал същата църква, както и девойката, каза, че практически неговият пастор е проповядвал в църква същите доктрини, както и ние. Но все пак, Майлс Монро е проповядвал в църквата си, че Адам е бил сътворен със същата духовна същност, както и Бог, имайки предвид, че Адам е също така божествен, както Исус. Този проповедник каза, че ние не трябва да проповядваме за кръста, или за новорождението, защото това не е Благовестието. Двамата студенти чуха проповедта в тяхната църква. Но, защо не ги очудиха тези твърдения?

Попадайки под въздействието на това движение, хората не подозират за неговите опасности. Затова, без да посочваме имена и без да цитираме тези, които насърчават ересите е невъзможно да защитим от опасностите на „Движение на вяра“ хората, на които служим. Павел назова конкретни хора, изопачаващи доктрината. Той каза, че словото на Именей и Филет са като „гангрена, която се разпространява“, след което писа, в какво се състои тяхната ерес /2 Тим. 2:17/ Той предупреди Тимотей да се пази от медникаря/ковача/ Александър, който много се е противил на думите на апостолите/2 Тим. 4:15/

Съществува ли достатъчна причина за риск от голяма загуба,  оправдаваща  замълчава-нето по тези въпроси?
В крайна сметка зло нещо ли е, разделението? Има хора, които са готови да възстанат против пасторите, на които са се доверявали дълги години, поради това, че са видели в действие „Движение на вяра“. Хората настояват, че църквата им трябва да подражава на това, което те са видяли, без обаче да знаят за основните доктрини на този култ.

Разделението е неизбежно, защото лидерите на „Движение на вяра“ са настроени да разделят и да завладяват. В книгата си,  аз се отнесох към тях твърде меко, в сравнение с това, което те отговарят на критиките към тях. Погледнете твърдението на К. Копланд: „Как смееш да стоиш с такава абсурдна дързост пред събранието, и да казваш, че изцелението не е тяхно? Това е ужасна ерес, и ти заслужаваш плесница за тези безбожни неща“** Други пък изрекоха смъртни проклятия над хора, които им посочиха грешките.

Разделението е целенасочен стремеж на тези, които учат на тия погрешни крайности. Те се хвалят с голямото различие между тях и обикновената църква. Постоянно призовават слушателите си да оставят своето традиционно разсъждение. Осмивайки го, те го наричат „религия“, както и това, което всъщност е доктринално установено от Църквата. Те казват, че който не ги следва в техните крайности, не живее по Библията , противи се на Святия Дух и дори го наричат богохулник.

В това движение има искрени хора, и които все още са истински християни. Вероятно ще пожелаем да поддържаме отношенията си с тях. Обаче, общението ни не може да бъде за сметка на пренебрегване на доктрините, отделящи християнството от езичеството.

Невъзможно е единство с лидерите на „Движение на вяра“, тъй като те самите не го искат. Във всеки случай, това няма да бъде никакво християнско единство, защото движението е култ.

Църквата съществува за да благовества, да наставлява хората в християнски живот и да ги обучава в служението им. Без доктринално основание, тази дейност не може да бъде направена, а доктриналното основание не може да бъде установено без коригиране на „популярните“ грешки.

Не следва да обичаме полемиката, но ако обичаме Бога, трябва да обичаме истината. Ако изповядваш, че обичаш Бога и си християнин, аз те призовавам, като брат в Христа, вземи страната на тия, които се придържат към общоприетите истини, а не към тия, които им се надсмиват. Критикувай не тези, които защитават истината, а тези, които я изкривяват.

Конфликтът не е  поради калвинистка или харизматична доктрина. Не е дебат, касаещ деноминацията на човека - баптист, петдесятен или методист. Конфликтът е между християнството и езичеството. Призовавам те като вярващ: бъди заедно с християните!



 С уважение, Стивън Гибсън

---

** - "The Incarnation." (Fort Worth, TX: Kenneth Copeland Ministries, 1985). audiotape #01-0402

1* - Чарлз Капс, Authority in Three Worlds (Tulsa. OK: Harrison House, 1982). 16
2* - Кенет Копланд, "Following the Faith of Abraham." side 1
3* - Кенет Хегин, "The Incarnation". The World of Failh * 13. 12 (December 1980). 14
4* - Кенет Копланд, "Substitutionand Identification" (Kenneth Copeland Minlsihes. 1989), tape #00-0202, side 2.
5* - Бени Хин, "Praise the Lord" program on TBN (26 December 1991).
6* - Кенет Копланд, "Spirit, Soul, and Body I" (Fort Worth, TX: Kenneth Copeland Ministries, 1985). audiotape #01-0601, side 1.
7* - Кенет Копланд, "What Happened from the Сross to the Throne."
8* - Кенет Копланд. Image of God in You !!! (Fort Worth. TX: Kenneth Copeland Ministries, 1989). audiotape #01-1403, side 1.
9* - Кенет Хегин, "Healing, the Father's Provision." Word of Faith (August 1977), 9
9* - Кенет Копланд, Welcome to the Family (Fort Worth. TX: Kenneth Copeland Ministries, 1979). 25



Източник: http://www.eresi.net/

Превод: Татяна Иванова

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

Какво да кажем за учението, което твърди, че ние можем да получим всичко, когато искаме с вяра? Дали съществауват и има ли ограничения за това, какво Господ ще извърши в отговор на нашите молитви?
Апостолите на доктрината за просперитета заявяват, че финансовите проблеми както и болестите са следствие на липсата на вяра.
Все още потръпвам, когато си спомня за една вечеря, предшествуваща евангелски свидетелства. Един човек на масата, на която седях
яростно започна да атакува Божий служител, който бе добре известен със своето всеотдайно, състрадателно и плодотворно служение.
“Той нарича себе си Божий човек“, с презрение се засмя този човек. “Той не е никакъв Божий човек, жена му е болна от рак! Той трябва да се поучи лично от...“( И той започна да изброява няколко издадени книги, които разпространяваха учението, че когато някой е болен, това е поради липса на вяра.)
Тъй като Библията ни показва, че ние трябва да носим един на друг товара си, аз се чудя, какво още пречеше на човека , яростно атакуващ, да отиде и да произнесе необходимите думи на вяра, които щяха да донесат изцеление на жената на Божия служител. Как се осмеляваше тоя да прехвърля вината на друг, ако самият истински вярваше, че вярата винаги гарантираше изцеление!
Не е чудно,защо толкова много духовна агония бива причинена от разпространителите на така нареченото учение “Назови заклейми“
Верни светии, страдащи от болки биват измъчвани с обвиненията, че само, ако могат да повярват, Исус ще ги изцели. И когато те не получат изцеление, те започват да се чувстват виновни. семействата и приятелите им също така биват обхванати от това погрешно чувство на вина. междувременно господин “Назови заклейми“, изпитвайки задоволство от своето дълбоко духовно служение, бърза да разпространи и посее своето опустошително влияние на някое друго място.
Измамата, която се крие зад доктрината на просперитета, е много тънка. Тя звучи така духовно, когато ни уверява, че ние не можем да бъдем болни или да претърпим неуспех, доверявайки се на Бога, и че Той ще ни възнагради за нашата вяра и даване, като ни обогати с материални благословения. Това обаче не беше посланието на водачите на Ранната църква. Нито пък това беше посланието на мъжете и жените, които по време на църковната история запалваха у нации и народи духовно съживление.
Когато човек започне да следва една подобна изопачена доктрина, той деиства като разглезено дете. Ако човек получава всичко, което пожелае, той никога няма да стане истински войник Христов. Той може да носи костюм по последна мода , но ще прилича на едно малко петгодишно момченце, обуто в галоши, шляпайки в калта, нарамило дървена пушка. Навлязъл веднъж в църквата, този синдром на успех и богатство няма да спомогне на християните да се развият като здрави, силни, твърди, непобедими войници на Исуса. По скоро това ще отслаби Христовото тяло и ще намали истинската духовност.
Д-р А.В. Тозер в своите бележки и апел за Христоподобен живот пише следното:
“ Изглежда, че вярващите християни преминават през процес на размиване на учението и на техните мозъци, така че става много лесно за нас да приемем веруюто, че Бог е наш слуга, а не ние негови слуги“
Толкова много хора днес са заети да “употребяват“ Бога. Употребяват Бога, за да получат работа. Употребяват Бога за да ги запази, да им даде спокойствие, за да получат успех в търговията и в крайна сметка, употребяват Бога за да им снабди небе!
Братя, трябва да се научим–и то много скоро–по добре е да имаме Бога на първо място и над всичко останало, дори тогава когато имаме само 5 лв. в джоба, отколкото да притежаваме всичките богатства на света и влияние, но Бог да не бъде с нас!
Всеки път , когато Сатана успее да отклони фокуса ни от непреходната слава и величие на Святия , и Всевишния Бог към това
–“Какво се крие за мен във всичко това?“, независимо колко от богатствата на този свят ще получим, при всички случаи сатана е този, който има най–голяма полза.

Нашето егоистично желание за повече и по добро, съчетано с изопачената представа , че Бог е задължен да ни даде всичко, което пожелаем, стават причина ние да се превърнем в лесна плячка за голяма част от сатанинската пропаганда!

Изпитанието, Бащиното наказание и Божието проклятие

• Днес много християни, включително и четени християнски автори, дискутират темата за проклятието. Тази тема е, повод както за сериозни библейски изследвания, така и за подхранване на хорски суеверия, насаждане на страх и манипулация. Това, което е основна грешка, е че не  се прави една важна разлика – между Бащиното наказание и Божието проклятие. И двете са свързани с неприятности, но между тях има коренна разлика - наказанието е израз на Божията любов и загриженост за нашето израстване, докато проклятието е израз на Божие отхвърляне, нещо съвсем неприложимо за възпитание на Божии деца, каквито са всички,които са приели жертвата на Исус и са се покорили на Бога. Изпитанията пък са изключително важни и небходими стъпки в нашия духовен растеж.

1 Йоаново 3:1Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

БАЩИНОТО НАКАЗАНИЕ

Какво е отношението на Един Баща към Неговите деца? Може би въпросът е излишен, понеже всички интуитивно знаем отговора. Децата са обичани, те са най-ценният дар за родителите. Истинските родители ги обичат с цялото си сърце и са готови на всякакви жертви за тях. Нашият Истински Родител дори жертва Своя Единороден Син, за да спаси изгубените си деца.Но има и още една важна характеристика. Добрият родител коригира децата си. Често тази корекция е свързана с наказание.

Евреи 12:6Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

Впрочем този стих е преразказ на Притчи 3:12, където вместо “наказва”  е употребено “изобличава”, което значи, че наказанието често всъщност е изобличение. Нещо повече - то е необходимо изобличение:

Евреи 12:8Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

Наказанието е и част от необходимото Бащинско  отношение на Бог към нас.Нищо от написаното до тук обаче не се отнася до Божието проклятие. 

БОЖИЕТО ПРОКЛЯТИЕ

Бащиното отнощение е неприложимо, когато се говори за Божието проклятие, поне такова, каквото е описано във  втората част на 28 глава на Второзаконие.

Второзаконие 28:20Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш  изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.

Каква е целта на Бога в този случай? Тя е да изтреби нечестивия род, затова Неговите мерки се простират и в следващи поколения, докато родът на нечестивите бъде окончателно унищожен, докато нишката на греха престане да се предава от поколение на поколение. Това определено не е целта на Бог за Неговите деца. Божието проклятие е насочено към враговете на Бога, към тези, които упорито отказват да се покорят на волята му. 

МОЖЕ ЛИ ПРОКЛЯТИЯТА ОТ ВТОРОЗАКОНИЕ ДА ПАДНАТ ВЪРХУ ХРИСТИЯНИ

Макар че този въпрос е един от най-ясно разяснените в Библията, продължава да има безбройни спекулации по въпроса. Едва ли всичко може да бъде изказано по недвусмислено от Гал. 3:13

Христос ни изкупи от проклетията на Закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

Проклятията са записани в Закона.  Нищо по-добре не може да разясни нашето освобождение от това бреме от този стих в Галатяни. Христос е понесъл не само греха ни, той със жертвата си отнема и нашето проклятие. Моментът, в който се освобождаваме от проклятието е моментът, в който приемаме Исус като наш Спасител. От там нататък, всичко е вече платено и понесено на кръста. 

ИЗПИТАНИЯТА

Яков1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Както виждаме, има  и трета причина, поради която можем да преживеем тежки моменти. Изпитанията не са наказание. Грешно е да мислим, че всяка неприятност, която ни се случва, е санкция на Бог, заради наш грях. . Те имат различна цел, която често не можем да разберем в момента. Едва ли праведният Йосиф е разбирал защо братята му го продават като роб или защо е хвърлен невинен с затвора. Кой би могъл да допусне, че целта на всичко това е той да бъде поставен като управител на цяла империя. Така е и в нашия живот. Словото казва:

2 Тимотей 2:12 Ако устоим, то ще и да царуваме с Него;

Още пише:

Лука22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас. 

И ако Божието Слово казва, че изпитанията са необходими, за да наследим Царството, аз нямам какво да допълня.

Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба“, Волфганг Бюне

                                  Какво казва Библията към темата                                               “освобождаваща  служба?

В Новия Завет няма нито един –единствен пример за новородени вярващи, обладани от демони и затова няма и пример за изгонването им.
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)

 и се намира под господството на Христос, може да бъде “обладан“ от Сатана и затова се нуждае от екзорцизъм или от служба за освобождаване, противоречи на учението на Новия Завет.
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26). Нито там, нито в цитираните стихове от Матей става дума за изгонване на демони (Мат.16:19 и 18:18).
В развръзването и връзването в името на Исус не става дума за демони, а за приемането, респ. изключването от църквата, както недвусмислено показва контекстът.
 По този въпрос се създаде една емпирична теология–това свободно го признават и множество екзорцисти–която по никакъв начин не може да бъде потвърдена с Библията. До какви безсмислени възгледи води една такава емпирична, теология ни показва примерът с йезуитския отец Родевик, който при своите служби за освобождаване използва светена вода, молитвената броеница, иконата на архангел Михаил, реликви и ритуални предмети.
Бихме ли могли да заключим от уж успешните освобождаващи служби на Родевик, че дяволът се страхува от светената вода, и че от ритуалните предмети излизат тайнствени сили? не използва ли сатана много повече тези демонстрации, за да потвърди съществуващите у хората суеверия? Сатана е лъжец(Йоан 8:44) и това което демоните лъжливо говорят и представят, не бива никога да се взима за истина.
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.

Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Прави впечатление колко често се появява силна обвързаност с някой “пълномощен“ наставник на душите, който в някои случаи живее доста далече и понякога трябва да бъде търсен с години за да освободи някого на етапи от демоните. Тази практика осуетява библейската грижа за душите, която по възможност трябва да се извършва на място и никога не трябва да води до силна обвързаност с лицето, което се грижи за душата.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.

КЪМ ТЕМАТА “ВОДЕНЕ НА ДУХОВНА БОРБА“

В никой стих от Новия Завет не се отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9)

Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!

Волфганаг Бюне

ИЗЦЕЛЕНИЕТО -- К. Василев

Стив (името е сменено) е на 17. Той е вероятно най-ревностното момче в цялата църква. Църквата редовно организира евангелизация в района на местното летище. Стив винаги пръв се записва доброволец и раздава брошури. Той е необикновен. Във всичко. Той има детска церебрална парализа и е изключително затруднен, когато се придвижва. Често се затруднява да контролира дори слюнката си, когато се вълнува, и среща неодобрителните погледи на хората.  Но той обича Бога, моли се за своето изцеление, цялата църква се моли за неговото изцеление, но Стив остава такъв  един... различен.Един ден той отишъл при пастора си и наивно го попитал защо момичетата в църквата не го харесват и странят от него. Пасторът му, който е добър човек, едва скрил сълзите си и до днес не помни какво е смутолевил. Скоро след това Стив починал.  Това ми разказа един човек, който (има ли значение...) не е българин. Когато стигна до наивния въпрос на Стив и той на свой ред се разплака, при все че разказваше вероятно не за пръв път историята.

 Чета разделите "В какво вярваме" на сайтовете на различни петдесятно-харизматични църкви и деноминации. В тях почти неизменно съществува една точка преведена от веруюто на "Асамблеи на Бога". 
Ние вярваме, че БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ е осигурено в изкуплението и всички вярващи могат да се молят и с вяра да очакват изцеление и освобождение от всяка болест (Исая 53:5; Марк 16:17; Яков5:13-16). 

 Присъствието на такава точка може да служи за доказателство, че този тип църкви са съставени от неизкупени хора, понеже те боледуват, също като всички останали. Дори според мен повече. Ако сте посещавали продължително харизматична църква, не може да не са ви направили впечатление едни хора, които ежемесечно, по активните ежеседмично, свидетелстват как са се изцелили.  Никой там обаче не се впечатлява от феноменално високата им разболеваемост. Как такъв човек е успял за една седмица да се разболее пак, като предната седмица е свидетелствал, че е изцелен. Както и да е, нека дискутираме сериозно.  

 Исайя 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. 

В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха. 

 Харизматиците обаче често се хващат за това, че се говори за изцеление. Нека видим обаче и други стихове: 

Исая 6:10  Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.  

Еремия 3:22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. 

Осия 14:4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.    

Матей 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля

Видимо в Словото често, когато се говори за изцеление, не се има предвид физическото тяло, а изцеляването на нещо много по-важно. Всъщност, мисля че идеята за това, че изкуплението обхваща и физическото изцеление е напълно харизматична приумица. Нямам спомен да съм я срещал някъде в произведение, написано преди началото на двадесети век.  

НА КРЪСТА ЛИ ИСУС ПОНЕСЕ БОЛЕСТИТЕ?

Матей 8:16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе". 

Харизматиците четат това, без да се замислят, че именно този пасаж е доказателство, че пророкуваното изцеление от болести, не е следствие от Жертвата на кръста.  ...за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия  Очевидно в пасажа си пише, че пророкуваното от Исаия се е сбъднало ПРЕДИ  разпъването на Христос на кръста, по времето, когато е проповядвал, тоест, не е следствие на Христовата жертва, а проява на Божия Милост.   Нека продължим със стиховете от харизматичното верую.  

Марк 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.  
Нарочно продължих и със следващия стих. Не можем да отречем, че пише това, което пише. Много хора в крайността на антихаризматизма си започват да отричат изобщо идеята за свръхестественото, изцелението и чудесата. Бог казва, че ще има такива неща. Проблемът е в това, че ако за едни случаи това се приема за обещано на всяка цена (езиците и изцелението),  в други случаи дори и най-смелите харизматици нямат такава сигурност. Не съм срещал харизматик, който да е готов да пие смъртоносни отрови с вяра, понеже знае, че няма да му се случи нищо.  Посланието на Яков също говори за изцеление и там пасажът звучи най-императивно:

  Яков 5:14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.  

Тези стихове са приемани като доказателство за гарантираното изцеление. Факт е обаче, че самите апостоли не са приемали нещата крайно.

ЗА ДА ПОЧИВА НА МЕНЕ ХРИСТОВАТА СИЛА... 

2 Коринтяни 12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.  

 Харизматичното разбиране за Христовата сила е доста по-различно от Павловото. Но факт е, че молейки се на Бог да отмахне тръна, който при това е пратеник на сатана, Бог отказва, и то с мотива, за да може да се прояви Божията Сила. В Харизматичната лексика, под проява на Божия сила в подобен случай се разбира непременно изцеление. Истината е, че Бог говори, че слабостта е предизвикана от Него, че този трън е по Неговата воля там. И ако за някого едно страдание е проява на безсилие, за Бог често то често носи силата, чрез която Бог ни държи близо до себе си.  Павел не съветва Тимотей да си изиска обещаното изцеление, а да се лекува с вино.  

1 Тимотей 5:23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.   

При това Тимотей е имал не редки, а чести боледувания.   

ДРУГИ ПРИМЕРИ НА БОЛЕДУВАЩИ ХРИСТИЯНИ ОТ РАННАТА ЦЪРКВА 

2 Тимотей 4:20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.   

Филипяни 2:25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. 27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. 
 
Виждате ли, Бог не е изпълнил обещание, Той е показал милост. Милостта е незаслужена. Иначе не би била милост, а отплата, възнаграждение, изпълняване на дължимо. Това не е Божието изцеление. Харизматичните молитви за изцеление не съдържат молба, а изнудване за изпълняване на мнимо обещание. Бог не е длъжен никому нищо. Ние сме длъжниците. Изцелението е по милост, Бог го прави не защото е обещал, не защото е длъжен, а защото е милостив.

БОГ ИСКА ЛИ ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ?

Отговорът е ясен и недвусмислен. 

Филипяни 4:6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение 

Ако е писано “всяко нещо”, то значи че Бог иска наистина всяко нещо да бъде представено пред Него. Той има цялата Сила и продължава да я показва така, както и преди векове. Бог продължава да изцелява. Само че изцелението е милост, то не е нещо, което е гарантирано. Ние все още живеем във временни тела. Дори и те да се изцелят, рано или късно умират, което е доказателство, че все още Бог телата ни все още не са съвършени.  Но чакаме да възкръснем в нови тела. И тогава...Той ще обърше всяка сълза от очите ни, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка (Откр.21). Тогава телата ни ще бъдат наистина съвършени, няма да остаряват, няма да има болести, нито смърт.А днес Бог продължава да се грижи за нас и всяко изпитание, което преживяваме е такова, каквото Бог е дал според силите ни.