Защо „да четеш Библията си и да се молиш“ е неадекватно - Франк Виола

Защо „да четеш Библията си и да се молиш“ е неадекватно . . .

От Франк Виола

Преди да получите апоплектичен припадък, нека да Ви изясня нещо, казвайки категорично:

1. Считам, че Библията е Божието откровение, напълно достоверна, изцяло вдъхновена и напълно надеждна. Поради тази причина, аз чета Писанията редовно. Аз размишлявам върху  тях, търся Господа чрез тях, и ги изучавам. И на тези от Вас, които са чели моите нови книги, аз разяснявам Библията, позовавам се на нея, цитирам я, изучавам я, и се стремя да я покажа в истинската й светлина в тези книги.

2. Аз също съм човек на молитвата. Аз се моля всеки ден под една или друга форма. (Както съм споделял другаде, има различни видове молитва споменати в Писанието: моление, ходатайство, благодарение, общение, и т.н.) За последователят на Исус, молитвата е като дишането.

Сега стана ли Ви ясно?

Добре.

Заглавието на тази актуализация не твърди, че молитвата и четенето на Библията са безполезни.

Аз подкрепям и практикувам и двете.

Въпреки, че Писанията са критично важни, те не са на 4-тия член на Троицата. Както Лен Суит и аз твърдим в „Исус: Теография“, Библията е пътна карта и компас, който ни съпровожда към една личност, Господ Исус Христос.

Така че, "чети Библията си и се моли" е изтъркания отговор, който християните небрежно предлагат при задаването на следните трънливи въпроси:

Въпрос: „Галатяни 2:20 казва да живеем чрез Христос. Как мога да направя това, точно?“

Моментален отговор: “Просто се моли и чети своята Библия.”

Въпрос: "Исус каза, че Неговите овце чуват Неговия глас. Как аз самият да чуя гласа на Господ?"

Изтъркан отговор: “Хайде сега (потупва главата на питащия). Чети си Библията и се моли.”

Въпрос: “Павел казва, че Божиите деца са водени от Святия Дух. Как наистина да знам дали и кога съм воден от Духа?“

Прибързан отговор: “Глупако, това е лесно. Моли се и чети Библията си.”

Хм.

За тези критични въпроси, “чети Библията си и се моли“ е неадекватно.

Защо? Защото това не е достатъчно практично, нито точно определено.

И доказателството е в пудинга.

Всеки човек, който ми е задавал горните въпроси, се е молел (много) и е чел своята Библия (често).

По-впечатляващо е, че когато бях млад вярващ, аз имах тези много въпроси, изгарящи дупка в ризата ми. И аз имах тези въпроси, въпреки че аз се молех и четях моята Библия интензивно.

И въпреки това, когато се стигна до практическо приложение, аз не знаех нищо по тези теми.

Харесва ли ви или не, "чети си Библията и се моли" се превърна в едно празно обещание, което е оставило много вярващи разочаровани или живеещи в отричане.

Темите за слушането на Господ, следването на Святия Дух и живеенето чрез обитаващия живот на Христос са вселена за тях самите.

И истински ползотворните отговори върху това как някой да чува гласа на Господа, да следва Духа, и да живее чрез Живота на Господа, са толкова големи,  колкото голям е океана. (Така че аз не одобрявам изтърканите клиширани отговори, които християните обикновено дават на тях.)

Въпреки това, аз искам да ви оставя с малък пробив в тази Вселена, като Ви дам две практични насоки за размишление. И е по-добре да започнете практикуването в собствения Ви живот. (Има безброй повече такива практически мисли, но това e актуализация не на книга или курс, така че аз съм се придържал към само две.)

И хей, този въпрос наистина е една вселена. Аз бях в това пътуване за дълго време и аз съм все още на училище, учейки. Точно като теб.

Практична Мисъл № 1.

Мисля, че Павел може да реши част от този проблем за нас. Той пише,

Но умът, управляван от Духа е живот и мир. Римляни 8:6, NIV

Когато определяш дали Господ те води, търси усещането за живот и мир отвътре. Резултатът от Неговото говорене често ще бъде почивка, мир, тиха радост, и увереност.

И в обратния случай, всеки път, когато ние излизаме от Божията воля, ние ще имаме усещането за смърт вътре в нас. Нашият дух също ще бъде обезпокоен и неуравновесен.

Относно усещането за живот, ще има една съпътстваща сила или ентусиазъм, когато Господ ни говори. Животът е сила. Гръцката дума за ентусиазъм означава “завладян от Бог.” Тя се отнася до силна възбуда или емоция, която принуждава някой да действа.

Така че водителството на Господ е съпроводено от  живот и мир. Но то също ще бъде в съгласие с Матей 7:12 — “отнасяйте се към другите по начина, по който Вие желаете да се отнасят към Вас,” което изпълнява цялото Писание.

Практична Мисъл № 2.      

Тъй като Христос живее във Вас чрез Духа, Вие имате ново съзнание, усещане отвъд Вашето паднало човешко съзнание и усещане. В допълнение, дадени са Ви пет духовни сетива, които съответстват на физическите Ви сетива.

Превод от английски: Галина Христова
Източник:  http://frankviola.org/

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ -2-ра част, Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

2-ра част

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици. Ще разгледаме  двете дарби заедно, защото няма да отделим много време, а само няколко библейски мисли.

В тази връзка бих искал да насоча вниманието ви към няколко точки, а именно: В какво се състоеше дарбата езици, и каква е нейната употреба?

На първо място, дарбата чужди езици, както се нарича в нашия превод на Библията, трябва да се разглежда като дарба на чуждестранни езици. Думата "език" glōssa в оригиналния гръцки е традиционната историческа дума за език. И няма никакво друго значение, освен език като средство за комуникация. Тази дарба се състои в дадената способност от Святия Дух да се говори на чуждестранен език. Тя е едно от чудесата, които Бог e използвал като знак за потвърждаване на Словото.

Най-важното нещо, което се случи в Деяния 2 беше проповядването на Петър, нали? Една велика проповед. И в резултат от тази проповед  се покаяха 3000 души... Но кое послужи за потвърждение  на истинността на думите на Петър, че са от Бога? Кое ги накара да повярват? Това, че дошлите от различни страни хора, говореха за великите Божии дела на тяхните родни  езици. Това бе потвърждаващата дарба. Тя бе адресирана към невярващите.

Тя сочеше само на проповедта. Тази дарба никога не е била дадена сама за себе си. Говоренето на чужди езици е насочвало вниманието на хората към проповедта. Дарбата  е била знамение, за да чуят проповедта. В противен случай, как да знаят, че тази проповед е от Бога? От друга страна, виждайки това чудо, те са  могли да очакват случващото се по-нататък. След говоренето на езици, Петър стана и им проповядва Словото. И когато той се изправи и им проповядва, те си казаха: „О! След това чудо трябва да приемем, че това е Божието послание.“ И повярваха около 3000.

Нека направим и следващата стъпка. За кого бяха знамение чуждите езици? Само за...за юдеите. Те не са имали никаква стойност за езичниците. В Деяния глава 2, езиците са за да се обърнат юдеите. В Деяния глава 10 - "И обрязаните вярващи дошли с Петър, се смаяха". В цялата книга Деяния, където  има езици, присъстват юдеи. За езичниците тази дарба е без значение.

До тук, можем да направим два извода. Тази дарба не е за вярващите. Така също не е имала значение и за езичниците. Затова погледнете съвременното движение, където мнозинството езичници – християни,  говорят един на друг езици. Това е в пълен разрез с Божието Слово.

Нека обясня какво имам предвид. Отворете 1 Коринтяни, глава 14, стих 21. Там се казва: "В закона е писано ...". И апостол Павел им цитира от Стария завет, Исая 28:11. "В закона е писано Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.; " Обърнете внимание на думите "този народ". От контекста на книгата на Исая следва, че става дума за народа на Израил. Така че, Бог казва: "Ще говоря с Израил, но на други езици и с други уста. Аз ще говоря с Израил с чудото на устата. " Ето какво казва той: " Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря " с Израил.

Това е целият смисъл на чуждите езици. Това е знамението за Израил. Съчетанието: "този народ" - се отнася до народа на Израил. Сега прочетете стих 22: "Прочее, езиците са белег." Езиците са знамение. Каква е ролята на знамението? Винаги да сочи към нещо друго. В този случай, знамението сочи към Евангелието. Но да прочетем внимателно по-нататък: "Не е за вярващите." Езиците никога не са били предназначени за вярващите. Те не са имали никакъв смисъл за вярващите.

Това е бил  целият проблем в Коринт. Те превъзнасяли езиците, издигайки тази дарба в ранг на нещо особено важно, бъркайки го с пророчествата на оракулите и така сами са се поставили близко до езическото поклонение. Тълкуването е било придружено с екзалтирано говорене. По този начин в  Коринтската църква е царяла пълна бъркотия,  и в посланието си Павел се опитва без напълно да елиминира езиците да се справи с проблема, защото вътре в църквата е продължавало да има много евреи.

Той е знаел, че в някои случаи дарбата  ще се използва, за да се потвърди Словото пред невярващия  юдеин. И изправяйки ситуацията, Павел казва: "Погледни внимателно, на първо място, тя не е знамение за вярващите“. Какво обаче се случва днес в обществата, където се практикуват  езици? Ако не започнеш  да говориш на езици, не си истински християнин. По-точно си наполовина християнин, християнин, но не напълно. Разбира се, не бива да казвам "истински" или "неистински". Това би било неточно. Но, те казват,  че не си преживял в пълнота истинската вяра. И в резултат на това, много християни започват да говорят един на друг на езици, въпреки, че за това те нямат основание, тъй като имат вече пълното откровение от Бог и то е в тази Книга.

Когато Христовото слово се всели богато във вярващите , това означава, че са изпълнени със Святия Дух,  ще могат да преминат през всичко,  което Бог желае. Във всеки случай, с това разбираме, че трябва всичко да изпитваме чрез Писанието, и да го разглеждаме в светлината на Божието Слово. 

Така, цитирайки Исая 28:11, виждаме, че знамението се отнася специално до Израил. Но да  продължим нататък, стих 22: ". Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите" Кои са тези невярващи? - Невярващите юдеи. Но, Павел предлага да се проповядва, тъй като "пророчеството не е за невярващите, а за вярващите." В действителност, той казва на коринтяните, че те не се нуждаят от някакви особени преживявания, а се нуждаят от доктрина. Това беше проблемът им.

Сега, погледнете стих 23. Ако не го разгледате внимателно, на пръв поглед може да изглежда напълно объркващо "И тъй, ако се събере цялата църква." Да видим какво се е случило в Коринт. Всички християни, всички вярващи се събирали на едно място. Павел продължава: " и всички говорят на непознати езици." В църквата в Коринт постоянно се говорели други езици. Впрочем, голяма част от тези звуци не е било език, а нечленоразделна реч. За това ще говорим малко по-късно.

"и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" - пита Павел. Може да се очудите, че "това вече няма никакъв смисъл." В действителност, в стих 22 се казва: "езиците са белег за... невярващите". И в стих 23, Павел казва,  ако „влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?" Каква е разликата?

Разликата е следната: Езиците са знамение за невярващите юдеи. Но, Коринт – не е юдейски град. А какъв е? Той е гръцки, езически град. И проблемът е, че когато в църквата влизали невярващите езичници, те не са разбирали какво се случва.

Щели са да видят нещо, което Бог е предназначил за евреите, а не е било предназначено за езичниците. Това е имал предвид Павел. Той казва, че това може да доведе до много нежелани последици, когато коринтяните правят всичко това и при тях дойдат невярващи езичници. Ще ви илюстрирам това. Имаме съседка, която живее в съседната до нас къща. Много пъти сме опитвали да говорим с нея и съпруга й за Христос. Жена ми е говорила с нея. Посетихме я в болницата. Тя бе получила масивен инфаркт, молихме се заедно. Говорихме й много за Бога, обясних й Евангелието.  Положихме много усилия, за да ги доведем до Христос. Те са достатъчно религиозни, а обикновено да се работи с такива хора е особено трудно. Трудно им е да дойдат до Христа, защото са много религиозни, много добри хора. Ние сме общували често, молили сме се много. Отговоряхме на техните въпроси, предлагайки им записи, радио- и телевизионни програми,  религиозна литература.

Един ден, съседката напълно разстроена дойде при жена ми и каза: "Аз трябва да говоря с теб сериозно. Една жена ме заведе на някакво събрание. Там е лудница." Жена ми се опита да разбере какво се е случило.

Оказа се, че друга жена завежда нашата съседка, невярваща езичничка на събрание с говорене на езици. След като постоява там тя решила, че е попаднала в лудница. Но, този случай затвори вратата на възможността ни да я доведем до Христос.

Сега тя има мнение за всички вярващи, че не са с ума си, понеже тези, с които се е запознала на онова събрание, са призовавали името на Христос, носили са на събранието Библията си, и са провели събранието си в голяма степен така, както и ние го правим. Затова е решила, че ние заедно с тях принадлежим към една и съща категория  луди. Разбира се, тя ни обича, така че не отива толкова далеч. Но в съзнанието й е установена твърдо идеята, че хората от онова събрание не са с ума си.

 За същото говори и апостолът. Тази дарба никога не е бил предназначена за езичниците. Това е било дарба, дадена в определен момент от Бог специалнo за юдеите.


Възлюбени, отбележете си; ясно е от Писанието, че дарбата чужди езици е предназначена за евреите. Това е ясно. С това, не може да се спори. И това не е само мое мнение. Това го казва Божието Слово. И ако в 70-та година Бог е унищожил Ерусалим, и е спрял да говори на евреите, и се е обърнал към езичниците, то езиците трябва да са престанали, защото Бог е спрял да дава специални знамения на Израил. Нали така?

И все пак, какво направи временно Той на Израил? Остави евреите и ... и им затъмни очите. Към днешно време, знаменията за Израил са прекратени, затова е прекратено и това знамение за Израил. И ако този белег е престанал да съществува за Израил, то няма повече никаква необходимост да се появи сега отново. Той трябваше да спре.

 Какво искам да кажа с това? Стремим се да докажем всички тези истини чрез Писанието. Но, какво имаме днес? Тази дарба е превъзнесена на база изваждане извън контекст на стих 20, който казва: " Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.". Незрялост е, когато се пренебрегва  целта, за която една дарба е дадена и използването й с друга цел или дори изопачаването й.

Тази дарба е имала ясна Божия цел. Тя винаги е била предназначена само за невярващите. Не е имала никакво значение за назидание за членовете на Тялото Христово, никога не е имала въздействие върху тялото, а е въздействала само на невярващите всред юдеите. И всеки път, когато видите използването на дарбата в Новия Завет, в тези епизоди присъстват юдеи. И тъй като те не са били част от Коринтската църква, прилагането на тая дарба се осъжда от Павел. Все пак, Бог е позволил тя да съществува там, , тъй като е имало огромно движение на юдейско население вътре и вън от Коринт - тогавашен търговски център.

Прочетете Деяния 18. В Коринт са живяли много юдеи, така че тази дарба е била необходима там. Заради тях, е могло напълно адекватно да се използва там. Но, се е  злоупотребавало твърде много с тази дарба,особено,  след като мнозина от коринтяните са излезли от оракулите. Именно оракулите и прорицателите говорят в състояние на екстаз. Това екстатично говорене е било част от системата на езическото поклонение. Наскоро, историци проведоха изследвания на тази тема. Оракулите са говорили  в състояние на екстаз на непознати езици, които наричали "езиците на боговете." Коринтяните са въвели тази система, и са довели до още по-голямо объркване. И Павел с любов се е опитвал да изправи ситуацията.

Искам да добавя още нещо. Дарбата винаги е означавала съществуващ говорим език. Възможно е, той да е чужд за говорителя, но трябва да е един от реално съществуващите езици. За това има много основания. Във 2-та глава на Деяния на апостолите се използва думата «glōssa», което означава "езици" с последвано  изброяване на тези езици. Четем, че представителите на различни нации: "партяни, мидяни и и еламити и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим –и юдеи и прозелити, критяни и араби,“ са заявили:  „ ние ги слушаме да говорят на нашите  езици за чудесните Божии дела "(Деяния 2: 9-11). Също така, в 1 Коринтяни е употребена думата «Gene, genos», което означава "типове езици", от думата “genus” (ген, генетика). Това са видове, разнообразие на езици, а не разнообразие на безсмислици. Безмислиците са просто безмислици. Дарбата  следва да бъде или език, или езикови групи.

По-нататък, в стих 10 Павел казва, "друг да тълкува езици." Гръцката дума «hermēneia», означава "превод на езици." Дарбата трябва да бъде истински говорим език. В 1 Коринтяни 14: 7 Павел казва, че езикът трябва да има числена и граматическа структура. Той пише: "Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?" Но на практика, това не е нищо друго освен бръщолевене или мучене. Коринтяните бяха извратили същността на тази дарба. Павел казва, че такава реч е нечленоразделна, това дори не е език, и е невъзможно да се преведе.

Всичко това, в никакъв случай не трябва да се изплъзва от вниманието ни. От гледна точка на модерната лингвистика нека разгледаме съвременното движение на тези, които говорят езици. Да допуснем, че това все още е реален език. Има много материали по темата, но аз бих предложил да се запознаете със свидетелството на един човек.

Само една мисъл. Наскоро, през 1972 г., излезе книга, наречена "Човешки и ангелски езици". Неин автор е професорът по лингвистика в университета на Торонто, Канада Уилям Самарин.  William Samarin Той е истински експерт в областта на лингвистиката. Получил е докторска степен именно за лингвистични изследвания. Самарин е израснал в САЩ, в руско-молоканска общност, където активно се е практикувало говоренето на езици.

Още като дете той е слушал когато са говорили на езици. Накрая решава да изследва това явление като прекарва по-голяма част от живота си в това проучване. Ето какво пише: "В последните пет години съм участвал в събранията в Италия, Холандия, Ямайка, Канада и Съединените щати. Гледах традиционните петдесятници и нео-петдесятници* [*ново движение, което се наблюдава при всички деноминации от 1960 - Дж.МакАртур]. Присъствах на малки събирания в частни домове и на оживени публични събрания; Виждал съм тези културни различия, присъщи за Бронските пуерториканци, хващащите змии в Апалачите и руските молокани в Лос Анджелис и други афро-ямайски култове в Ямайка ... Проведох интервю с говорещите на езици, записах и анализирах безброй примери за езици. И винаги glossalaliya е езикова безмислица, въпреки, че в някои отношения прилича на  език, но това е поради желанието на говорителя (несъзнателно) тя да прилича на език. Все пак, въпреки повърхностната си прилика с езиците, glossalaliya не е език. "
Това са думи на експерт в областта на лингвистиката. И констатацията му е една всред  многото такива.

Сега, нека ви кажа още нещо. Както по-рано казах, ако някой попита: " Означава ли това, че Бог не може да създаде такова чудо днес" - отговарям: "Не, не означава.  Да, кой може да каже това относно Бог? Кой някога би се осмелил да каже, че Бог е неспособен на нещо друго, освен ако не лъже? Така казва Библията. Но, искам да отбележа, че ако Бог желаеше заради проповядване на Евангелието в кризисна ситуация да даде способност на някой мисионер да говори език, който никога не е изучавал, Господ щеше да го направи. Но това няма да бъде дарбата на езици. А би било еднократно чудо, което Бог би извършил на определено място и в определено време.

Дарбата езици е била за евреите. Трябвало е да бъде известен по него време говорим език. И предназначението на дарбата не е толкова, за да предаде Евангелието, но за да се прояви Божията свръхестествена сила и се убедят слушателите, и се вслушат в Благовестието. По този начин, истинската дарба езици се проявява в съществуващ език, служи за знамение само за невярващите, и при това само и единствено за невярващите евреи. Дарбата няма значение за повярвалите . Именно този момент е огромен камък за препъване на мнозина, когато виждат как вярващите се събират да говорят на езици, което  изобщо не съответства на библейския модел.

Може би ще попитате: "Какво означава, че коринтяните са злоупотребявали с тази дарба?" Когато започнем подробно да изучаваме 1 Коринтяни (а това ще стане, след няколко години, или може би след десет), ще видим как на практика коринтяните са злоупотребявали с почти всичко. Всичко, с което е можело да се злоупотреби, те са злоупотребявали. Това не е било църква, а една непрекъсната злоупотреба. Те са имали разделения, похоти, сексуални перверзии, съдебни дела между християни, морални злоупотреби с тялото на вярващия, непознаване на брачните взаимотношения, непознаване на целите на девствеността, нарушения на християнската свобода, неподчинение на жените, злоупотреби с Господната вечеря, непознаване на духовните неща, дори отричане на телесното възкресение. С една дума, това беше една безнадеждна църква.

Цялата църква е била покварена. Затова, четейки глава 14, започвате да разбирате, че и по въпроса за духовните дарби в Коринтската църква не е имало ред. Всъщност, по този въпрос е царял пълен хаос. Затова Павел пише това писмо, за да  се изкоренят злоупотребите. И в глава 14 подчертава няколко важни точки. И в 1 стих, той казва: "Достигайте любовта." Всички законно получени дарби се практикуват с любов. Дарбите на коринтяните се проявявали без любов. Точно обратното, в практикуването на тяхните дарби е било очевидно разделянето, плътските помисли, което означава, че това не е било истинската дарба.

"Копнейте за духовните дарби, и особено за дарбата да пророкувате." Когато коринтяните се събират заедно, Павел е имал предвид  да се стремят към духовните дарби. Той ги съветва да се стремят Бог да им послужи чрез тези  дарби, и най-вече пророческата дарба, т.е. проповядване. В стих 3, той добавя: "А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и утеха." Коринтяните обаче, напротив, са правили това, което Павел казва в стих 2: "Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога."

Павел укорява коринтяните, че те говорят тайни в своя дух. Но защо не направят нещо за доброто на другите? Да преподават учението, да проповядват (а това предполага учене и подготовка), и по този начин да  се придобива от всички духовната истина, чрез която биха могли да растат.

Павел казва в стих 4, в най-добрия случай такъв човек, „назидава себе си ", а това е егоизъм. Днес стои същия проблем в практикуването на тази дарба. Не трябва да си егоист. Използването на духовната дарба в истинския й смисъл, е напълно безкористно. Дарбата се използва за назидание, а не за себе си. Тази дарба не е необходимо да се съсредоточва върху самия себе си. Тя съществува, за да назидава вас, а не мен. Тя изобщо не трябва да е за  мен. А обратното, този, който влезе в събранието и практикува някой духовен дар за самия себе си, показва върховен егоизъм.

Назиданието следва да се прави в полза на другите. Що се отнася до езиците, Павел оставя възможността да говорят езици, заради  евреите. В същото време, той определя границите, при които езиците могат да бъдат използвани в църквата в Коринт. Да прочетем стих 27: "Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима“ Всъщност, те просто се надпреварвали да говорят. Поради това е необходимо да говорят двама, максимум трима. Всеки път, когато се събирали, Бог може така да направи, че някой невярващ евреин да се окаже в събранието, и затова, е допустимо да се използват езици, като говорят само двама от тях, или трима и то поотделно, и с превод.

И ако няма преводач, казва стих 28, то по-добре да не говорят нищо. По-добре просто да седят и да се молят: "Ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църквата и говори на себе си и на Бога." И тогава той казва друга забележителна фраза. Стих 34: "Жените нека мълчат в църквите." Ако се вземе сериозно това увещание, то повече от ¾ от езици биха замлъкнали утре, понеже значителна роля в това движение се пада на жените. "Защото не им е позволено да говорят." Вижте, в това е бил големият проблем. Жените са изземвали за себе си тази несвойствена за тях роля и така са внасяли голям хаос в служението.

Какво виждаме тук? Вече отбелязахме, че Павел е поставил доста строга рамка, уреждаща използването на чужди езици, дори и в Коринт, след което показва важността на тази дарба. Вече знаем, че тази дарба  е адресирана към евреите, при това невярващите евреи и когато  Бог е престанал да работи с евреите, Той е престанал да дава знамения на Израил. Необходимостта от тази дарба  е изчезнала от само себе си,  защото това е знамение за Израил, а в Коринт, тя е станала причина за сериозен хаос.

Ние вече говорихме за това, откъде знаем, че езиците са се прекратили. Нашата теология ни казва, че езиците са имали само временна цел; И това се вижда. Но аз искам да ви предложа още една  мисъл. Отворете 1 Коринтяни 13 глава. Най-добре е да се започне с 8 стих: ". Любовта никога не отпада" След това апостолът сравнява любовта с другите проявления, които ще се прекратят. "...обаче, пророчества ли са, ще се прекратят..." (гръцката дума «katargeō» - «да бъде признат за недействителен или да бъде заменени"), „езици ли са, ще престанат" (думата « pauō », - «спирам"), ". И знания, за да бъдат премахнати" Думата, преведена като "отменен" (по отношение на знания) и като "спиране" (във връзка с пророчествата) - са една и съща дума « katargeō», и това означава "да бъдат изключени, да бъде заменени."

Пророчествата и знанията ще бъдат заменени. Това означава, че ще дойде време, когато всички пророчества и знания ще бъдат заменени от пълното знание. А относно езиците? По отношение на езиците е използван съвсем друг глагол. Езиците, няма да бъдат заменени с нещо друго.

Дарбата на езици, дори не се споменава в стихове 9, 10, 11, 12 и 13, където се говори  за по-съвършенни неща, защото езиците ще  замлъкнат. Там се казва, "и езиците ще престанат" (думата «pauō»).  PAUO- престава. Ако тази дума бе стояла в действителен залог , би означавала „да застави да спре." Но, в случая на употребата на страдателен залог, думата означава „прекратява от само себе си." Езиците ще спрат от само себе си. А сега внимавайте, има един интересен факт.
Той казва, "езиците ще престанат (сами по себе си), знанието ще бъде заменено, пророчеството ще бъде също заменено." След това, в стих 9 Павел започва да говори за тези две служения: "Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме." Езиците са престанали. И по-нататък апостолът говори за съвършенното, което идва. И там той споменава, знания и пророчество, но не казва и дума за езиците.

Сега, ако разберем, че дарбата е била предназначена за евреите, тя  престава най-рано в 70г. сл.Хр. когато Ерусалим е разрушен и Бог започва да работи между езичниците. Тъй като гледаме внимателно на гръцкия език, и Павел е избрал различни думи, можем да го преведем в първия смисъл на думата, то ще се окаже, че езиците "ще се самопремахнат".  Те просто ще се самоунищожат. Виждате ли разликата? Тук, Павел използва не само друг глагол, а и друг залог, и друго време. Ясно е, че той подчертава, че езиците - е нещо напълно различно от другите дарби.

Може да попитате: "Кога ще престанат езиците?" Както казах, това се е случило около 70 г. след Христа, и във всеки случай тази дата е добра отправна точка. Чуйте какво казва професорът от Даласката семинария Джордж Долар, цитирам: "Преди около 35 години, изтъкнатият професор на Университета Колгейт д-р Джордж Катън внимателно проучи всички исторически данни за говорене на езици, говорени когато и да е от някого. В резултат на тези проучвания Катън стигна до заключението, че от епохата на бащите на Църквата няма нито един потвърден случай, когато някой да е практикувал чужди езици или дори да е
претендирал, че има тази дарба. "

Така че, в ранната църква по времето на отците в първите векове, не срещаме нито един потвърден случай на говорене на чужди езици. Явно е, че  езиците са престанали от само себе си, както е предсказал и апостол Павел. По този начин, гласът на църковната история свидетелства срещу съвременното движение с говорене на чужди езици, съответно и сегашната тенденция за говорене на езици противоречи на случилото се в  историята.

Клеън Роджърс казва: "След като анализирах свидетелствата на ранните отци на Църквата - а той действително се занимавал много време в изучаване на историята на Църквата от Римската империя от 100-400 г. -  дойдох до заключение, че свръхестествените дарби са се прекратили в първи век. Няма доказателства за присъствието им по време на първите 400 години от историята на Църквата. "

Може да възразите: "Но това не е така. В ранната църква са били също Монтан и Тертулиан. " Това е вярно. Но Църквата е признала Монтан за еретик и го е заклеймила като пълен със зли духове. Той е твърдял, че самият Бог говори чрез него, и че в него и само в него е Святия Дух. Очевидно е,  че той е имал определени проблеми. А Тертулиан е бил негов ученик.

През Средновековието някои католици са говорили на езици. Сред американските секти първите заговорили на езици са така наречените  шейкъри "Shakers". Докато  живеели в комуна, тяхното сектантство се изразявало в безбрачие. Техният лидер, майка Ан Ли твърдяла, че Второто Пришествие ще приключи с нея самата. Също така Седмия символ на вярата в Мормонската църква насърчава говоренето на езици. Това е неразделна част от мормонството. А съвременното, т.нар. "съживително движение" се заражда през 1914 г. на улица Азуза (Азуза Стрийт).

Приятели, чуйте: ако езиците са престанали в 70г. от първи век, ако след това в продължение на 1800 години те не са съществували, тогава какво ни кара да вярваме, че днес те отново трябва да звучат? Или, Бог е задържал от Църквата тази стратегическа дарба в продължение на 1800 години? В Библията няма никъде текст, който да учи, че тази дарба ще  бъде отново дадена. Къде е била тази дарба последните 1800 години, ако тя наистина е трябвало да бъде неразделна част от живота на църквата? Или може би, Божият Дух е направил грешка? Не мисля. Мисля, че това, което днес се случва, трябва да се преценява в светлината на Писанието.

Какво се случва сега? Какво е това? Има много обяснения за това явление.

Първо, част от това, което се случва днес - не е нищо друго освен имитация. Никога няма да забравя как веднъж, една жена се изправи по средата на една моя проповед и започна да говори на езици. Тогава бях още съвсем млад студент в семинарията. Какво да правя? Чувствах се под натиск. И просто казах: "Аз мисля, че Бог не би искал да говорим  едновременно двамата. И тъй като пророчеството е един по-съвършен дар, защо не почакате да се изкажете, след като аз завърша?“ В този момент, това беше най-доброто което ми дойде на ум.

Аз не знаех как трябва да постъпя в тази ситуация. Но, тя просто млъкна и си седна на мястото. Просто седна. Ако това наистина беше от Святия Дух, за което много се съмнявам, този език не можеше така лесно да си отиде, както бе дошъл. В книгата си Самарин /Samarin/ пише: "Абракадабра прилича на детска игра." Можете да прочетете съветите как да заговорим на езици на един от водещите представители на "Движението за Съживление" Бретисън в една брошурка: "Многократно повтаряйте сричката "ба, ба, ба, колкото можете по-бързо." Обаче, Павел казва: "Когато бях дете, говорех като дете, като дете мислех, като дете разсъждавах; но когато станах мъж, напуснал съм детинското "(1 Кор. 13:11). Бог не се нуждае от бебешко бръщолевене. Павел казва: "Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си" (14:15). Не говори на Бога в този тип думи. Бог не се интересува от това. До голяма степен говоренето на езици е нещо несвойствено. Някои хора са твърде склонни да преживеят нещо специално и чувстват толкова много натиск от свои връстници, че  започват да го практикуват, след което започват да го говорят.

Второ, това може да е психологически феномен. Ако внимателно се вгледате и прецените това характерно за много групи явление, но от историческа гледна точка без никаква връзка с християнството, единствената област, където можете да го отнесете е чисто психологически феномен. Човек просто сам се въвежда в състояние на самохипноза и т.н., и т.н. В по-голямата си част, това е психологическо състояние, в което има въздействие от сатана. Лично съм виждал, как демони говорят чрез човек. Сега не бих желал да навлизам в подробности, но повярвайте ми, това е истина.

Исая пише за това в глава 8, стих 19: " И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? "
Израил търсеше някаква специална духовна опитност. Така получи и шепненето, и вентрилоквизма от демони. В Септуагинта се използва  думата « eggastrimuthous », което означава „вентрилоквист“ - демон, говорещ от името на починалия, т.е. "говорене чрез стомаха си" или "бръщолевене, шепот." Текста горе означава: Това бяха демони, които бръщолевеха от името на хора.


Миналата седмица четох за един човек, който твърдеше, че е имал разговор с покойния д-р Пайк. Никой не е разговарял с д-р Пайк. Сега той е толкова далеч, и между него и нас има огромна бездна. Но, този човек е говорил с демон, говорещ от името на д-р Пайк. И демоните мога да казват всичко, което им харесва. Ако това се случва,  не означава, че е истина. Всяко преживяване, опитност трябва  да се тества чрез Писанието.

Един автор пише: "Просто се потопете в тишина, решими да не произнесете дори звук от всеки език, който някога сте учили. Нека вашите мисли се фокусират само върху Христос. Просто издигнете глас и произнесете звука  с увереността, че Господ ще вземе звука и ще направи от него език."
Това какво е? Всичко друго, но не молитва с ума си. Павел казва: "Аз ще се моля и с ума ... Аз ще пея и с ума." Но защо, ще попитате вие, защото хората се стремят към това? За какво им е нужно?

Бих искал да ви предложа четири отговора. Много накратко.

Първо, ние наблюдаваме отстъпление от систематичното тълкуване на Библията. Хората наистина не  знаят какво, къде и защо присъства в Божия план. Наскоро говорих с един човек, който е имал подобни проблеми. Той не е от харизматичното движение. Но аз знам, че най-вероятно той скоро ще се окаже там, не само защото той не може да разбере Второто пришествие, но и не вижда разликата между Израил и църквата.

По отношение както на Стария, така и на Новия Завет в главата му е пълен хаос . Той е завършил семинария, но така и не е успял да се утвърди в библейската теология. И продължава да прехвърква над Библията, вземайки пожелателно от тук-от там. Цялото му богословие е някакъв  духовен хаос. Накрая, той ми каза: "Реших!" Въпреки, че обикновено, няма вид  на решителна мъж, но сега той каза: "Реших! Аз просто ще прилагам както Стария, така и Новия Завет, винаги във всичко. " Отговорих: "Забележително, по кое време ще е жертвоприношението ти?"

Не е възможно всичко да се прилага винаги. Това не работи. Бог, в различните периоди работи по различни начини, в зависимост от плана си и по конкретни причини. И ако хората не разбират как да тълкуват систематично Библията, защото не разбират различните богословски категории и какво се отнася към тях, сами се обричат на различни проблеми. Смея да твърдя, че сред тях има мнозина, които не пият калиев цианид или пък да хващат змии. Но не това трябва! А трябва да има систематично библейско тълкуване, и ако това не се преподава, е много лесно човек да стане жертва на измама.

На второ място, има и друга причина, поради която хората се  увличат от подобни експерименти. Те са прегладнели за Божието слово и свръхестественото действие. Това е така е. Сърцето ме боли за тези хора. Бих искал да ги научa на Божието Слово, защото то има всичко необходимо.

Когато Христовото слово се всели богато във вас ;  имате цялата пълнота, нали? A тези хора я нямат. Те са гладни за Божието Слово. Те жадуват за нещо истинско, нещо божествено, така че те се хващат за всичко възможно. И отговорността за падението им носят онези, които са призвани да ги водят и обучат, но не ги научават.

Трето, аз вярвам, че много от тях желаят физическата чувственост и емоционалните преживявания, защото не им достига вяра. Те наистина не вярват. На тези хора трябва непрекъснато да им се показва, че вярата им е слаба. Техните съмнения търсят доказателства. Те търсят свръхестествено потвърждение и само тогава  са готови да повярват. Така те продължават да се хващат за всичко, което им попадне под ръка.

И накрая, четвърто, мисля, че някои хора търсят подобни знамения, защото това им е предложено като по-кратък път в духовността им. Сякаш по такъв начин достигат по-бързо духовно състояние, за да попаднат после автоматично в горната група.

Какво искам да кажа с това? Съвременното „Движение за Съживление" е без база в библейската доктрина. Опитността не е стандарт. Плътта и дяволът  могат да създадат фалшиви опитности. Говоренето на езици е характерно не само за християните. Затова не може да се каже, че тяхната правота се потвърждава от наличието на преживявания.

Знаете ли, че има исторически доказателства, от 11 пр.н.е., че  в сирофиникийския град Библос се е практикувало говорене на езици? В състояние на екзалтация хората са  говорили на непознати езици. Платон в труда си „Диалози“, писан между 429 и 347 година, също споменава за подобно говорене на езици. Вергилий в своята "Енеида", написана между 7 и 19 година сл.Хр. описва как жриците на Кабила екзалтирано говорят на езици. Описаната от  Йоан Златоуст делфийска жрица е говорила по същия начин. Древногръцките  и древноримски култове, религии пълни с мистичност, всички те са практикували говорене на езици. Това явление е на повече от хиляда години. Дори последователите на Мохамед говорят езици. Персийските дервиши произнасят името на Аллах, след  което започват да се въртят в танц, изпадайки в транс енергично отхвърлят назад глава и започват да говорят в екстаз.


Същото говорене практикуват и ескимосите в Гренландия. Религиозните събрания там се провеждат от ангакок, който  изпълнява едновременно ролята на знахар и шаман. По време на ритуалните танци с барабани, разсъбличане и други елементи на оргията, шамана  говори на подобни езици, по-точно, не-езици. Фрейкън, описващ  арктическите си пътешествия (те влязоха в списание „National Geographic"), си спомня: "Изведнъж един от мъжете, наречен Kресук, бе в пълно безсъзнание, и в състояние на пълно изтощение, в пълно несъответствие с реда на службата, изпъна  краката си и започна в екстаз да крещи като гарван и да вие като вълк. Заедно с приятелката си Айвли започнаха да крещят фрази на неразбираем за мен език. И ако има такова нещо като говорене на чужди езици, именно това наблюдавах в този момент."

Езиците - не са изключителен прерогатив на християнството. Така говорят и тибетските монаси. Между другото, тези тяхни изречения са били записани на касета и се оказали демонични. Някои от монасите са говорили на английски език, без да имат някаква представа от английски език. Други са цитирали цели глави от Шекспировите поеми. Трети са  цитирали на немски Фройд. Било е ясно, че е  демонично действие. Ние трябва всичко да проверяваме чрез Писанията.

Опасностите на съвременното движение: неговите представители са извратили учението за кръщението в Святия Дух. По този начин, според тяхното учение, те подчиняват Христос на Святия Дух. Те се разделят на два класа християни: горния клас (кръстени в Святия Дух), и долния (некръстени със Светия Дух). Те създават фалшиво единство.

Библейското пророчество в 17-та глава на Откровение казва, че в бъдеще ще има Всемирна църква. Преди време не можах да разбера как може това да стане, когато всеки си има своята теология. Но, за първи път в историята на Църквата, днес падат всички междуденоминационни граници. Днес в харизматичното движение активно участват повече от 30 000 католици. Общо участниците в това движение са 8-14 милиона души. То излиза извън всички граници.  Там, хората са без доктрина. Независимо от доктрините си хората се обединяват въз основа  на харизматичните дарби. Сякаш няма значение, каква доктрина имаш - важното е да имаш съответната дарба. Доста вероятно е, подобна практика да стане катализатор на икуменическото движение, което ще доведе до съставянето на лъжецърквата, описана в книгата Откровение.

В заключение, искам да прочета от 2 Петрово 1: 3. Помислете върху този стих. "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".
Какво ни е подарил? Всичко потребно за живота и благочестието. В каква степен Той ни е подарил? Някои неща? Ще  се нуждаем ли от повече? Той ни е подарил ВСИЧКО! Как? "Чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и сила."

Получавайки спасението, получаваме всичко, което ни е необходимо и дори не трябва да търсим друго. Просто трябва да се стремим да познаваме повече Божието Слово и Христос. Скъпи приятелю, няма друго така ценно от това, което вече си получил. Единственият въпрос е въпросът, да се подчиниш на това, което вече имаш в Христос. Нека се молим.

Отче, благодарим Tи тази сутрин, че имахме възможност да разсъждаваме за тези истини. Говорим с дързост, Господи, защото говорим от Твоята Книга. Но ние знаем, Отче, че много от нашите възлюбени, които обичаме и наистина ценим, са част от това движение. И желаем да имаме доброта и любов, но повече от това искаме да следваме Твоето Слово. Ето защо, се стремим вярно да анализираме Писанието. Отче, като пастор на стадото се чувствам отговорен да защитя тези хора и да ги предпазя от тези, които се опитват да посегнат на тях и да унищожат единството и да омаловажат тяхната пълнота в Христос.

Отче, ние говорихме за всички тези неща с вярата, че Божия Дух ще извърши Своето дело. Молим се всеки да изследва сърцето си и признае, че само в Христос имаме всичко необходимо, и затова следва да се задоволим с това, което притежаваме. Нека не се чувстваме удовлетворени  от служението си, ако не го изпълняваме с вярност, с посвещение и послушание. Благодаря Ти, Господи, за Твоето Слово и за тези, които са се събрали, за да го изучават. Молим се в името на Исус, амин.

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова

НЕПРОМЕНИМОСТТА на БОЖИЯ ПЛАН, А. А. Вовк

Непроменимостта на Божия план
Андрей Вовк

«1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.     

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;  

4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.        

5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).      

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.          

7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.        

8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.  

9 И като им рече това, остана си в Галилея.         

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.» (Йоан 7:1-10).


Евангелието на Йоан описва различни събития от живота на Исус, и не само историческите като призоваване на първите ученици, първото чудо в Кана Галилейска, тържественото влизане в Ерусалим, предателството на Юда и ареста, страданията, Смъртта на Кръста и Възкресението, но и такива, които изглеждат сякаш незначителни. Например, разговора между Исус Христос с братята му, които бяха невярващи и Му предложиха  нещо свое си. «Ако искаш да си известен,  отиди в Ерусалим, и се покажи на света". Въпреки това, евангелист Йоан , при описанието както на по-забележителните събития от живота на Исус, така и по-малко значимите, постоянно подчертава, че всички тези събития са част от Божия план, и че Исус е действал в съответствие с този план.

Тази мисъл се повтаря  често в Евангелието:

 " А Исус им каза: Моето време още не е дошло..." (Йоан 7:6).

"... времето Ми още не се е навършило" (Йоан 7:8).

Главната идея на седма глава е, че Исус действаше в съответствие с плана на Отца:

 " А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син" (Йоан 12:23)..

"... Но за това дойдох на тоя час" (Йоан. 12:27).

 " А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца..." (Йоан 13:. 1).

"Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти"(Йоан 17: 1).

Исус не гледаше на живота си като на съвкупност от съвпадения. Той  вярваше, че Бог Отец има план, и знаейки за този план, Той действаше според него. Това е една от най-важните идеи на Евангелието на Йоан. Поради тази причина, искам да споделя с вас една много скъпа за мен истина. В Евангелието си, Йоан показва живота на Исус Христос изцяло подчинен на плана на Отца, и в тази връзка откриваме още една страна от Неговата личност, която е много важна за нашето уподобяване на Христос. Става дума за оприличаването ни на нашия Господ в пълноценно използване на времето ни.

Човек, колкото повече се оприличава на Христос, толкова по-ясно в съзнанието му оттеква "ритъма на Божието време", постоянно напомнящ за необходимостта да изпълни своето предназначение в съответствие с Божия план: " Животът преминава, планът е начертан за мен - аз бързам да го изпълня!" О, как се вълнувам, загрижен съм да не се отклоня от този план, да не би да пропилея  живота си за малки, незначителни неща, нямащи връзка с тази мисия, която  Отец е предначертал за мен на земята. В последно време, това безпокойство  е номер едно в живота ми.

И колкото по-далеч е някой от Христос, толкова по малко той мисли за своето предназначение  в служба на Бога, за необходимостта да изпълни мисията, която Бог му  поверил,  и толкова повече той се увлича от малките, незначителните по стойност неща от този свят,  пропилява напразно живота си, живеейки без страх  да не изпълни онова, което Бог е очаквал от него...

Уподобяването ни на Христос не е възможно без да Му подражаваме в пълноценно използване на времето ни. Уподобяването ни на Христос не е възможно без да изследваме живота си в целия диапазон на Божия план за изкупление, гледайки на него като на част от спасителното Божие дело извършено от Него в историята.

По улиците и площадите на града ни се появиха огромни екрани, денонощно показващи реклами. Когато си твърде близо до такъв екран, почти е невъзможно да видиш нещо: изображението е неясно, виждаш само квадратчета, които изпълват екрана. Може да  виждаш някой квадрат, но  не и цялата картина. Но, отместиш ли се само с няколко метра по-далеч, изображението става наситено и ясно, квадратите се сливат в една цялостна картина.

Какво виждате в  разговора с Исус Христос в началото на глава 7?

Ако погледнете отблизо, може да видите разговорът Му с неговите братя  като един незначителен случай, но ако погледнете отдалеч,го виждате в контекста на целия Божий изкупителен план. Апостол Йоан разглежда тези думи именно по втория начин, затова той цитира Христос:

" Моето време още не е дошло" (стих 6)

" времето Ми още не се е навършило" (стих 8).

За правилно  разбиране на написаното в първата част на глава 7, трябва да го разглеждаме не като обикновена лична житейска ситуация на Господа, а като събитие, което е част от световната драма на изкуплението, касаещо цялата човешката история, в която Бог осъществява Своя план.

Нека накратко разгледаме  картината на изкуплението.

По отношение на изкуплението,  първото обещание, което беше дадено още в Едемската градина непосредствено след грехопадението (Битие 3:15): Бог каза, че потомъкът на Ева, Христос ще порази смъртоносно в главата сатана(това е пророчество за разпятието). Знаейки за това пророчество, сатана разбра, че ако дойде Изкупител, това ще е неговото окончателно поражение. И затова дяволът правеше всичко възможно, за да предотврати идването на Спасителя.

След като Адам и Ева родиха синовете си Каин и Авел, и стана ясно, че Aвел ще бъде покорен на Бога, а Каин не, сатана взе активно участие в убийството на Авел. В Йоан. 08:44 Исус казва, че сатана е "отначалото човекоубиец," т.е. първото убийство е извършено с неговото участие. И в 1 Йоан. 03:12 се казва, че Каин е от лукавия. Зад външното почитане на Бога, той е скривал гнева и омразата към брат си, но докато човек се намира в такова състояние, той става идеален инструмент в ръцете на Сатана.

Сатана беше обезпокоен, да не би Aвел да е обещания Изкупител, или, да не би Изкупителя да произлезе от него, затова той се възползва от омразата на Каин, за да постигне целта си. Той искаше да предотврати идването на Изкупителя!

След като Авел бе убит, на земята останаха  Каин и неговите нечестиви потомци. Разбира се, той и неговата линия не бяха подходящи за ролята на Изкупителя.

В битката срещу сатана, Бог елиминира ефекта от убийството на Авел, като даде на Адам и Ева друг благочестив син, известен в историята под името Сит. Името му означава "замяна", тоест, Бог даде Сит като заместител на благочестивия Авел. Тогава сатана промени тактиката си, понеже разбра, че със убийство не  ще може да се възпротиви на идването на Спасителя, тъй като Бог по всяко  време може да изпрати  заместител. Затова, Сатана направи всичко възможно, за да разврати линията на Сит, пресичаща  се с порочната линия на Каин. Да поквари линията на Сит бе новата тактики на Сатана в опита му да предотврати идването на Спасителя.

След като дявола успя да поквари целия човешки род, включително почти всички благочестиви потомците на Сит, тогава Бог реши да унищожи цялото човечество, освен един от благочестивия потомък на Сит - Ной и семейството му. Унищожаването на поквареното човечеството и спасяването на само едно благочестиво семейство бе инструмент в Божиите ръце, за да се запази линията, чрез която ще дойде Изкупителят.

След потопа, на земята остана само Ной и благочестивото му семейство. С цел предотвратяване на покварата, която бе на земята преди потопа, Бог въведе смъртното наказание:

" Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.." (Битие 9: 6).

Въвеждането на смъртното наказание е свързано със създаване на човешкото управление, което да следи за изпълнението на това наказание. Както смъртното наказание, така и установяване на управлението са били средствата, определени от Бога за да се предотврати разложението на човешката раса и се запази изкупителната линия. Това бе подготовка за идването на Спасителя.

Но и след потопа нечестието на човешката раса не е спряло. Един от синовете на Ной, Хам, въстана срещу Бог, злорадствайки и подигравайки се на баща си, който бе загубил достойнство и авторитет. И Ной прокле него и потомството му. Това е било от полза за сатана, който искаше да поквари човешката раса, и с това да  предотврати идването на Спасителя.

След като Ной прокле Хам, той благослови другия си син, Сим. Единадесета и Дванадесета глави на книга Битие показват, че Изкупителят ще дойде чрез линията на Сим. Ето така Бог съхрани изкупителната линия.

Сатана,  за да предотврати отново идването на Спасителя, реши да мами човечеството, обединявайки го в една обща кауза - изграждането на Вавилонската кула. Сатана знаеше, че ще е по-лесно да контролира масите хора, ако те са обединени с една обща погрешна идея. Но Бог унищожи този сатанински план, като смеси езиците и принуди човечеството да се разпръсне по цялата земя. Объркването на езиците доведе до възникване на различните народи.

Сред многото от тези народи Бог избра Израел, за да дойде Месия чрез него. Избирайки Авраам, Бог направи да произлезе чрез него народ, от който трябваше да дойде Изкупител.

Когато Сатана разбра, че Изкупителят ще дойде чрез Израел, унищожаването на този народ стана първостепенна  негова задача. Той искаше да унищожи Израел в египетския плен, използвайки безсърдечието на фараона. Той искаше да унищожи Израел и в пустинята, постоянно скланяйки Божиите хора ту към идолопоклонство, ту към роптание против Бога, ту към бунт срещу Божия човек Мойсей. След всичко това, дори когато Израел вече бе достигнал Обещаната земя, сатана не спря в желанието си те да бъдат унищожени чрез езическите народи.

Войните с езичниците са унищожавали физически израелците, езическия плен доведе евреите до отстъпление от Бога, приемайки културата и религията на езичниците. Освен всичко това, сатана се опита да унищожи Израел чрез отстъплението на неговите царе (Саул се обърна към запитвачка на зли духове, Соломон се прилепи към идолопоклонство) ,чрез разделянето на царството на Северно и Южно, чрез тяхната вражда помежду им и идолопоклонство, чрез лъжепророците. Но Бог винаги запазваше Своя народ. Той го изведе от Египет, запази го в пустинята, защитаваше го във войните с езичниците, даваше им победи. Той наказваше царете отстъпници и благославяше верните Му. Той изпращаше истински пророци, които изобличаваха  лъжливите и провъзгласяваха Божието Слово.

Съхранявайки изкупителната линия, Бог, според суверенния Си план изпрати Спасителя  Исус Христос. Сега, когато Той вече идва и всички опити на Сатана да предотвратят това  се бяха провалили до тук, "врагът на човешките души" удари с цялата си ярост върху Христос. Той искаше да унищожи Спасителя физически. Когато Исус се роди, Сатана подбуди Ирод да погуби всички бебета. Обаче, Бог запази Своя Син: Ангелът Господен се яви на Йосиф през нощта за да му нареди да бяга в Египет. Евреите многократно искаха да убият Христос по време на земното Му служение, но Той се измъкваше от тях, тъй като времето за Неговата смърт все още не беше дошло.

Сатана убеждаваше Изкупителя в отстъпничество: изкушавайки Го в пустинята, той Му предлагаше световните царства, но Исус устоя. Той атакуваше Исус от всички страни. Дори веднъж, самият Петър без да осъзнава, че говори в унисон със сатана, каза на Исус да не отива на кръста.

Главният враг на Божието дело, дявола, чрез различни хора се опитваше  да попречи на идването и на служението на Изкупителя:

• чрез открити врагове - езическите царе, фараона, фарисеите и други (Mакинтош пише за фараона: "Суетен човек! Колко малко знае самият той за истинското си състояние и характер! Той е просто един инструмент в ръцете на сатана, използван от него в опитите му да се противопостави на Божиите цели");

• чрез неразбиращите невярващите - братята на Исус Христос ( те са всред хората, които се опитват да осуетят Божия изкупителен план, но не от омраза към Израел или към Христос, а просто от някакви лични техни интереси, хора, явно неразбиращи цялостната картина на това, което се случва);

• чрез вярващите (небодърствуващи или недостатъчно зрели вярващи могат да средство в ръцете на сатана: небодърствуващите Коринтяни приеха лъжеапостоли, пратениците на дявола, и отхвърлиха истинския апостол – Павел; а Петър, както знаем, той говори на Господа според сатанинското желание).


Бог, създавайки Своя Изкупителен план, го осъществява в историята, и затова дяволът целенасочено винаги се е опитвал да Му противостои!

И тук, в 7-та глава от Евангелието на Йоан, ние откриваме още една случка от живота на Христос. Но това не е просто случка - това е част от духовната битка, част от описаното по-горе конфронтиране. И в този момент, когато сякаш  живота на Христос да е изглеждал  вън от опасност(той е далеч от Ерусалим, от агресивните юдеи), се случва една от силните атаки срещу Божия план за изкуплението. Братята на Исус Христос Му предлагат това, което е от полза за Сатана (въпреки, че самите те не са разбирали това и са били водени от съвсем други съображения).
Всъщност, те предложиха да се наруши Божия план, в търсене на популярност, Исус открито да иде на празника, учудвайки хората наоколо с чудеса. Ако Той бе послушал невярващите си братя и открито бе отишъл на празника, Той би нарушил плана, предначертан от Отец. По този начин не би могъл да извърши предназначеното Изкупление, тъй като би бил убит преждевременно.

Виждаме, че Исус Христос отблъсна и тази атака срещу Божия изкупителен план.

Всички опити на Сатана да осуети Божия план бяха обречени на провал, тъй като както изцяло, така и отчасти Този план не подлежи на промяна.

Какво имаме предвид, когато казваме това?

Ето какво: първо, всичко, което не е част от Божия план, никога няма да се реализира; второ, всичко, което е част от него, със сигурност ще се осъществи.

Именно в това е  основната идея на първите десет стиха на 7-ма глава от Евангелието на Йоан.

Сега ще разгледаме тези стихове по-подробно. Първо, ще разгледаме стиховете 1-9, които казват, че:

Всичко онова, което не е част от Божия план, никога няма да се осъществи

Неизвестност на Христос:

" След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият " (стих 1).

Шеста глава описва, когато мнозина ученици изоставиха Христос . Тълпите от следващите Го хора го напуснаха, така щото той остана с една малка група от дванадесет души.

Между събитията от 6 и 7 глави са минали около шест месеца. Събитията от шеста глава са станали в навечерието на Пасхата в април, а събитията от 7-ма глава - в навечерието на празника на шатрите през октомври. Всичко това навежда на извода - в рамките на тези шест месеца Исус имаше  непопулярно служение. Най-вероятно, Той обучаваше учениците, той като това бе най-важната дейност в служението Му - ученичеството.Тъй като юдеите търсеха причина да го убият, но часът Му не беше още дошъл, Христос бе шест месеца със дванадесетте, пребивавайки в Галилея, далеч от Ерусалим.

Ученичеството, личното обучение на малка група хора – именно това бе центъра на Христовото служение.

Предложение за да придобие известност:

" А наближаваше юдейският празник шатроразпъване. 

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; 4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света. 5 (Защото нито братята Му вярваха в Него) "(стихове 2-5).

Наближава празника на шатрите. От трите големи празника празнувани в Израел (Пасха, Петдесетница и Шатроразпъване-Празника на шатрите), този празник е бил най-обичан и популярен всред народа. Всеки мъж, живеещ на разстояние до двадесет и четири километра от Ерусалим е трябвало да дойде на този празник. Но са идвали не само тези, които са били задължени, а много хора с радост, по собствено желание са идвали на този празник . Жителите от селските райони са правили шатри върху земята, а жителите на Ерусалим - върху плоските покриви на къщите си. Отпразнуването на празника е продължавало осем дни. През цялото това време, празнуващите са живели в малки постройки, откъдето идва и името: празник на шатрите (колиби или хижи).

Този празник e празнуван по две причини: първо, той е свързан със спомена за  скитащите в пустинята в продължение на четиридесет години израиляни; второ, той е посветен на деня на благодарността за събраната реколта.

По време на празника, Ерусалим е бил толкова многолюден, че ако някой е искал да стане известен, тези празнични дни са били най-доброто време за това. Братята на Исус Христос гледаха на Него с духовно слепи очи, защото не бяха новородени хора. Те погледнаха на Него като на учител, който бе изоставен от много ученици, както и забравен, с отиването  му някъде на север в Израел, за да прекарва в неизвестност живота си с малка група хора. Виждайки всичко това, братята Му предложиха да излезе от сянка за да стане известен, да се яви открито на празника и да извърши някои от Своите дела (чудеса).

Защо обаче, братята Му Го съветваха така? На първо място, те не оцениха правилно Неговото служение като  мислеха, че Той се стреми към популярност. Второ, възможно е, те самите да са искали да видят чудесата на Исус, за да се провери публично дали те са истински. Трето, възможно е, те да са били движени от плътски амбиции, надявайки се, че когато Исус придобие известност и стане значим обществено-политически деец, това, лично на тях ще им донесе видно място в обществото като Негови роднини. (Братята  на Исус Христос - децата на Йосиф и Мария. От Мат. 13:55 ние знаем техните имена: Яков и Юда, авторите на двете послания, както и  Йосиф и Симон).

Стихове 6-9 ни разказват, че Господ отхвърли предложението на Своите братя, обяснявайки защо не може да изпълни тяхната молба, сочейки  две причини.

Първо, Божият план не бива да се промени.

 " А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово." (стих 6).

Въпреки, че според Неговите братя, явното Му излизане на празника им е  изглеждало най-правилното време, Исус знаеше, че сега не е подходящия момент за изпълнението на Божия план. Тук може да се види контраста между Христос и братята му:

• Спасителят силно желаеше и се стремеше да върши волята на Бога, да изпълни Божия план.

• Братята му живееха, водени от собствените си желания и не се покоряваха на Божията воля. Те можеха да правят свои планове за пътуване за собствено удовлетворение, защото искаха да изпълнят своите си желания. „Ритъмът на Божието време“ не е оттеквал в сърцата им.

" Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило "(стих 8).

Времето за изкупителната смърт на кръста още не бе дошло, затова Исус не можеше да отиде открито заедно с братята си. Ако Той бе отишъл, това ще доведе до преждевременно му убиване от юдеите, а Изкупителният план би бил нарушен. Исус отхвърли предложението на Своите братя, понеже това тяхно предложение атакува Божия план (а изпълнението на Божия план е страстно желание в Неговия живот).

На второ място, истината не може да се радва на популярност в света.

" Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви." (стих 7).

Под "свят" тук се разбира  безбожната ценностна система, която е противоположна на Христовото учение и на Бога. Отстъпническият  юдаизъм с неговите пищни празници, обичаи и традиции е бил част от безбожната световна система, една от най-агресивните, враждебно настроени към Христос. Светът не можеше да мрази братята на Исус, тъй като те бяха част от тоя свят. Те бяха част от религиозната тълпа неновородени, сляти с нея в своите убеждения, както и в много други разбирания. А светът мразеше Христос, защото Той проповядваше Истината през целия Свой живот, със цялото си служение.

Исус изобличи безбожната легалистична религиозна система на отстъпилия юдаизъм, както и свидетелствува за тяхните светски дела, които бяха зли.

Така Господ отхвърли предложението на братята си, тъй като бе невъзможно открито да отиде с тях на празника: от една страна, не бива да променя Божият план, а от друга страна, истината не може да намери популярност в света.

" И като им рече това, остана си в Галилея " (стих 9).

Обявявайки на братята Си, защо не може да иде на празника, Господ остана в Галилея.

Всичко онова, което не е част от Божия план, няма да се осъществи.

В тази истина е скрита голяма утеха за Божиите деца. Утеха, когато например се качите на самолета и се страхувате за живота си : "ако някой от двигателите откаже! ако не се спуснат колесниците при кацането!  Ако умра преждевременно! "

Същата тази истина ви утешава, когато отивайки на операция се страхувате за живота си.
Тази истина ви утешава, когато около вас гърмят терористични атаки, когато гонителите ви заплашват.
Тази истина ви утешава, когато слугите на дявола се опитват да гадаят, да предсказват бъдещето ви и да разказват сънища, заплашвайки ви скоро с нещастие.

Преди повече от десет години бях си порязал много зле ръката върху стъкло. (оттогава имам малък белег). Когато прореза започва да зараства и аз свалих превръзката, една непозната за мен жена, с която пътувахме в кола заедно с други хора, поиска да види порязаната ми ръка. Аз я показах с очакването, че тя ще даде някои препоръки за лечение. Но, както се оказа по-късно, тя не погледна раната, а гънките на кожата, намиращи се до прореза, които тя нарече линията на съдбата. Жената каза, че прогнозира бъдещето по линията на съдбата и скоро мен ме очаква смърт. Отговорих й, че не вярвам в подобни предсказания, а вярвам в Христос. След моите думи, жената поиска колата да спре, водачът намали скоростта, и тя на часа избяга. Тя си отиде, но остана неприятното чувство от срещата с нея : Не всеки ден срещаш такива, които да предскажат скорошната ти смърт. Но, както можете да видите, нейното предсказание не се сбъдна, жив съм, след повече от десет години от тогава.

Всичко онова, което не е част от Божия план, никога няма да се осъществи.

Това утешава. Но, в тази истина, някой може да види достатъчно основание за униние: "Ако моите мечти не са част от Божия план, никога ли няма да се реализират?" Но, аз бих искал в тази истина  вие да видите именно утехата: Може да ни заплашват различни неща или различни хора в този живот, но слава Богу, че човек не може да промени Божият план, слава Богу, че нищо от онова, което не е част от него, никога няма да се случи.

Тук има и друг важен урок: човек не може да манипулира Бога. Дори и родните по плът братя на Исус не успяха да го убедят да промени Божия план,  та колко повече някои хора мислят, че чрез техните молитви, пост, нощни бдения, ще могат да заставят Бог да постъпи според техните желания?

Така или иначе, Божият план е неизменен. Първо, тъй като всичко онова, което не е част от него, никога няма да се реализира, и второ, защото ...


Всичко онова, което е част от Божия план, ще се осъществи

" А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си." (стих 10).

Тъй като Исус знаеше за заговора на юдеите да го убият, отхвърли предложе-нието на  братята Си да отиде с тях открито на празника, затова отиде тайно. Характерно е, че евреите са отивали на тълпи на празника, заобиколени от много роднини и приятели, но Исус дойде на празника отделно и тайно. Тайно - не означава сам, без ученици, по-скоро се има предвид - отделно от роднини и приятели.

Последния път преди разпятието, Исус напуска Галилея, и идва в Ерусалим, според плана на Отца, но не когато Неговите братя искаха, а малко по-късно. Исус отхвърли всичко, което не бе част от плана на Отец, и с точност изпълни всичко, което беше част от плана.

Всичко онова, което е част от плана ще се осъществи.

Разбирането на тази истина, предпазва от евентуални фалшифицирания, мошеничество. С нечестност не можете да сключите изгоден за вас брак. Не е нужно някой да преувеличава относно своите материални средства, понеже желае да изглежда като по-богат жених, или другата страна да се опитва да намалява възрастта, понеже иска да изглежда като по-млада булка. Не е нужно да се обличаш особено скъпо или много неприлично, желаейки по този начин да привлечеш някого. Не е нужно да се държим глупаво, предизвикателно. Ако встъпването в брак е част от Божия план, тогава за какво ни е нечестност? Също, ако бракът не е в Божия план, то и нечестността няма да ви помогне.

Не трябва да сме нечестни и в бизнеса, в търговията. Не е нужно да надхитряваме, лъжем в грамажа, да представяме некачествената стока за качествена. Ако Бог е определил да ви даде благословение, всичко, което трябва да направите е – да работите честно, творчески, усърдно. Ако Бог не е планирал да ви даде богатство, то вие нечестно ще увеличите печалбата си. Но, тя ще ви остави по същия начин, както пясъка се изплъзва измежду пръстите ви.

Не трябва да сме нечестни и при евангелизиране. Ако ще се спасят всички, които Бог е определил за спасение, защо трябва да заблуждаваме невярващите, като им казваме:  „Хайде на дискотека“, и след като дойдат, неочаквано между танците да им предлагаме Евангелието. Всичко, което е нужно тук, това е - да сме верни и истински вярно да прогласяме Словото.

Всичко онова, което е част от Божия план, ще се осъществи.

Ако сте разбрали и приели тази истина, просто се замислете от какви глупави неща и вълнения може да ви защити! Ако я помним винаги, колко грешки бихме могли да  избегнем!

Ако ние обичаме Христос, то трябва подобно на Него да се обхождаме в живота си. Спасителят живя стриктно спазвайки плана на Отца, Той не губеше с нищо времето Си, а със страст изпълни Божията цел. Истинското ни уподобяване на Христа включва и пълноценното използване на времето ни.

Истинското уподобяване на Христос – това значи да имаме живот изпълнен с дълбоко разбиране за отговорността ни да Му служим. Истинското ни уподобяване на Христос е част от грандиозния божествен план за спасение и за назидание на църквата, замислен през вечността на миналата и осъществена човешка история.

Погледнете на всички свои изпитания, изкушения и преживявания не само в тясен контекст, а преди всичко, от гледна точка на вечността. Излезте от повърхностното възприемане на живота си. Осъзнайте, че всички събития, които се случват в живота ви, са случки от грандиозния Божествен план, на който дяволът противоречи, но в тези случващи се събития Бог постига своите цели,. Научете се да гледате на всичко случващо се, именно по този начин.

Работа

Предлагат ви по-високо платена работа, но затова вие ще пропускате редица църковни събрания, по-малко ще изучавате  Библията, по-малко ще служите на Христос. Ако погледнето на всичко това от позицията  на вечността, може би ще видите, че не е богоугодно, и че интерес от това най-вероятно има дяволът. И това не е само един маловажен случай от живота ви, а още един епизод на започналото от Едемската градина духовното сражение.

Гонения

Невярващите ви роднини ви атакуват, клеветят, или още по-лошо, религиозни хора, наричащи се християни ви нападат и обиждат. Погледнете на това от гледна точка на духовната битка, започнала в Едемската градина.

Свидетелстване

Срещате на улицата заблуден човек, без значение дали е брат в Христа, или представител на някой култ (мормони, Свидетелите на Йехова и пр.) и разговаряте с него. Научете се да гледате на това, не като на случаен разговор, а като на част от Божия план, в чийто център е битката за душите на погиващите грешници.

Приемане на съдбоносни решения

Предстои ви да вземете  важно житейско решение: да се преселите, или да встъпите в брак), или да се преместите в друга църква и т.н. За да вземете правилното решение, помислете за всички тези неща от гледна точка на това, което дотук научихме.  Дали тази ваша стъпка на действие ще бъде на страната на  Божието действие за установяването на Неговото царство или ще е стъпка срещу Божиите цели,  стъпка откъм страната на "врага на човешките души"?

По какъв начин вие гледате на всичко случващо се в живота ви, как гледате на всички ваши изпитания и изкушения?

Братята на нашия Господ гледаха на Неговото служение в Галилея от позицията на моментна реалност, на моментна изгода и затова не можаха да оценят  смисъла и дълбочината на Неговото служение.

Ако се намирате на пистата на някое летище, можете да видите белите равни линии, които служат като насоки за самолетите; тяхното предназначение е ясно. Но по средата тези линии имат някои странни зигзаг символи, чиято цел не ви е ясна, докато ги гледате от земята. Когато самолететът се вдигне във въздуха и смени посоката на движение, очите ви съцерзават цялото летището от височината на птичи поглед. Само от тази височина може да забележите, че зигзаговете, които не са ви били ясни докато сте ги гледали от земята, се оказват цифри и букви, а дори и думи.

Ако погледнете на всички изкушения, изпитания, и трудности в служението от позицията на предвечния Божий план, едва тогава ще можете да забележите, че много от моментите в живота ви – не са просто някакви изолирани, случайни събития, а част от духовната битка, в която трябва да сте на Божия страна.
Ако гледате повърхностно на нещата "от земята", от позицията на краткосрочна изгода, а не от гледна точка  "от небето", вие може дори подобно на Петър да се окажете откъм страната на сатана в духовната битка. Той погледна на казаното от Христос да иде и пострада в Ерусалим, не от гледна точка на разбирането на предвечния Божий план, а от позицията на моментно разбиране на реалността, и затова  Петър, без да осъзнава пристъпи към страната на лукавия.

Нека библейския текст, който разгледахме, ни научи да преценяваме живота от гледна точка на вечността.


Източник: http://slovo-istini.ru/content/books/op/index.php

из книгата „Открытия Провидения“, Андрей Вовк,  глава Неизменность Божьего плана, стр. 49-58 вкл.



 Превод: Татяна Иванова