Заповедта да се проповядва Евангелието, Артър Пинк

Заповедта да се проповядва Евангелието

Артър Пинк

От проповед, произнесена в Сидни

по време на неговото служение в Австралия, 1920 год.

Някои хора погрешно представят доктрината за избора като я изобразяват по следния начин: Цялото семейство е събрано около масата за чай. Oтвън прозореца e студена зимна вечер. По улицата вървят гладни скитници и деца. И ето, те идват, чукат на вратата  и казват: "Ние сме гладни, господине, ние сме много гладни и премръзнали! Умираме от глад, нямате ли нещичко за ядене? " "Да ви дам нещо за ядене ли? Не си и помисляйте такова нещо, вие не сте от нашето семейство. Махайте  се!"
Казват, че такъв е смисълът на предопределението. Че Бог бил приготвил трапезата на Благовестието и когато някакви бедни грешници идват при Бога, осъзнавайки огромната си нужда и Му кажат: "Смили се за мен" - Господ отговоря - " Не,  вие не сте между Моите избрани."
Това, приятели мои, не е учението на Писанието, нито нещо подобно. Това е абсолютно невярно представяне за Божията истина.  Аз не вярвам нищо подобно.

1. Заставени  да дойдат

А сега ето истината. Бог наистина е приготвил трапеза,  но в действителност  няма гладни и никой не иска да дойде на празничния обяд  и всички намират причина за да се откажат от  трапезата. И Когато са поканени да дойдат, те казват: "Не, благодаря, не искаме," или "Още не сме готови." От началото още Бог е знаел това и ако Той не бе направил нищо повече от това да сложи трапезата - всяко едно място на Неговата маса би останало завинаги празно! Мисля, че няма да бъде погрешно да кажа, че сред присъстващите на днешната вечерна служба всеки мъж или жена,  дошли при Христос, многократно са намирали извинения. Вие сте точно като всички останали. Намирали сте оправдания, същото съм правил и аз. И ако Бог, освен подготовката на трапезата не бе предприел нищо друго, всяко едно място на Неговата маса би останало празно.

И така, какво намираме в притчата, изложена в глава 14 от Евангелието на Лука? Поради причина, че залата не бе пълна с гости Бог изпрати Своите "слуги". О, сложете си по-добре очилата. Не е казано "слуги", а пише, че Бог изпрати Своя "слуга"  и Му каза  да ги "убеди"  да дойдат и залата на пиршеството да се напълни с гости. B тази, или в която да е друга  църква няма  мъж или жена, които биха седяли на сватбената вечеря на Агнето ако те не са били убедени да дойдат и то убедени от Самия Бог.

Добре,  казвате  вие, но какво се има предвид с думите "заставени да дойдат"? Това означава, че Бог е трябвало да преодолее съпротивата на вашата ВОЛЯ, Бог е трябвало да преодолее нежеланието на сърцето ви, Бог е трябвало да преодолее стремежът ви за удоволствие, който е превъзмогвал любовта към Бог, любовта ви към нещата в този свят, която е по-голяма от любовта ви към Христос. Имам също предвид, че Бог е трябвало да употреби Своята сила и ви привлече към Себе си. И ако някой от вас знае малко гръцки език или има речника на Strong – погледнете гръцкия глагол, използван за думата "привличам" в Йоан 6:44: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече. " Този глагол има значението на "използване на сила". Той означава "да влача със сила." Няма учен в света – експерт по  гръцки език, който може да опровергае това твърдение и да успее да го докаже. Същата гръцка дума се използва и в 21 глава на Евангелието на Йоан, където се разказва как учениците извлякоха на брега мрежата с риба. Те трябваше да употребят  всички усилия, тъй като тя бе препълнена с риба. Те трябваше да я ИЗДЪРПАТ, да я ВЛАЧАТ със сила.

Да, приятелю мой, именно така си бил приведен до Христа. Може би не си го осъзнавал , може да не си разбрал какво се е случило с теб, но всеки един от нас е бил в бунт срещу Бога, воювайки срещу Христос, противейки се на Неговия Свят Дух. И Бог е трябвало да използва могъществото на Своята сила за да преодолее съпротивата ни и да ни постави на колене. И ако някой от вас не е съгласен с това силно изявление, то трябва да ви кажа, че вие не вярвате в учението на Писанието за пълната човешка поквара.

Човекът е изгубен и по природа мъртъв в престъпления и грехове. Чуйте, това не е като че ли човекът е болен и се нуждае от малко лекарство; това не е просто състояние, при което човек няма представа за нещо и се нуждае от някакви насоки; това не е просто състояние, когато човекът е слаб и има нужда от надежда, а състояние, в което човекът е мъртъв,  мъртъв в престъпления и грехове и единствено Всемогъщата власт от Небето е в състояние да го възкреси и го приведе от смъртта към живота. Това е Благовестието, в което аз вярвам и проповядвам, защото вярвам, че сам по себе си грешникът не е в състояние да се отзове.

Добре, казвате вие, тогава каква е ползата от проповядване на Благовестието, щом хората са мъртви? Какво е ползата от проповедите? Ще ви кажа. Чуйте! Имаше един човек, чиято ръка бе изсъхнала, парализирана, но Христос му каза: "Простри ръката си!" Това бе нещо, което паралитикът не беше в състояние да направи! Христос му каза да направи нещо, което беше абсолютно невъзможно за него. Е добре, ще кажете, тогава защо Христос му заповяда да простре ръката си? Защото Божествената сила дойде заедно със самото заповедно слово и тази Божествена сила му даде способността да го изпълни. Сам по себе си човекът не бе в състояние да протегне ръката си. Ако си мислите, че той би могъл да го направи – ​​без да ме интересува кой сте, вие сте за лудницата. Да, всеки един мъж или жена, които се намират сега тук, както и който от вас  мисли, че чрез каквото и да е усилие на волята си този човек е бил в състояние  да протегне напред парализираната си ръка, е готов за отделението за луди! Как е възможно обездвижена от паралич част от тялото да се движи?

Освен това ще ви дам нещо още по-силно. Днес ви трябва нещо по-силно,  нещо по-питателно от обезмаслено мляко; ако се подготвяте да растете и укрепвате в Господа и в могъществото на Неговата сила - имате нужда от твърда, месна храна. Представете си човек, който е умрял, бил е погребан и тялото му е започнало да се разлага и да смърди. Бил е положен в една пещера, когато Някой идва до входа й и извиква: "Лазаре, излез вън!" И ако този Някой е бил по-малък от  самият Бог изявен в плът, такъв вероятно би трябвало да стои там крещейки цял ден: "Излез вън! Излез вън! " С какъв тон да говори на мъртвия, така че той да излезе? Абсолютно с никакъв, ако разбира се, Говорещият тези думи не притежава силата, която  да направи тези думи ефективни.

Така приятели мои, аз проповядвам Благовестието на грешниците не защото смятам, че самият грешник сам по себе си притежава някаква сила да откликне  на призива – аз изобщо не вярвам, че който и да е грешник сам по себе си има подобна способност. Но Христос каза: "Думите, които ви говоря,  дух са и живот" и  чрез Божията благодат проповядваме това Слово, защото то е Словото на силата, Словото на Духа и Словото на живота. Силата не е у грешника, а силата е в Словото, когато е угодно на Бог Светият Дух да го употреби. Приятели мои, казвам това с пълно благововение: Ако в Книгата Си Бог беше заповядал да отида и да проповядвам на дърветата - щях да отида! Да, господа! Бог заповяда веднъж на един от Cвоите слуги да иде и проповядва на мъртви кости и той отиде. А вие бихте ли отишли? Да, казаното от този слуга имаше своето значение не само за обстоятелствата, но също така съдържа в себе си пророческия смисъл по отношение на бъдещето.

2. Проповядвайте  Благовестието на всяка твар

И отново възниква въпросът: Защо трябва да проповядваме Благовестието на всяка твар, ако Бог е избрал да спаси само определен брой хора? Причината е, че Бог ни заповядва да го направим. Добре, ще кажете вие, но това обяснение не ми изглежда резонно. На Бог не му  трябва да е резонно; вашата и моята задача е да се подчиним на Бога, а не да спорим с него. Бог ни заповядва да проповядваме Благовестието на всяка твар и това значи - на цялото творение - това е Божията истина.

Тази вечер, в тази зала, всеки един християнин трябва да отговори на Христос, защо той не е направил всичко по силите си да донесе Благовестието на всяка твар. Да, аз вярвам в Поръчението на Христос, а може би и повечето от вас също и ако аз трябваше да ви проповядвам за Великото поръчение, това вероятно би ви впечатлило повече. Огромно число Божии хора, които казват, че вярват в поръчението на Христос в действителност само си играят на мисионерство. Когато говорим за сегашните ни евангелски деноминации, смея да кажа, че ние просто играем  на мисионерство и това е всичко.

Защо приятели мои, почти половината от населението на земята не са чували за Христос? - просто помислете върху това! -  при днешните лесни и евтини начини за придвижване в 20-ти век/бел.прев. -проповедта е казана миналия век/, когато Библията се издава на почти всеки език - докато ние седим тук - там, зад стените на тази сграда е почти половината от човешката раса, които никога не са чували за Исус Христос? Ние ще трябва да дадем отговор пред Христос! Вие и аз. Е да, аз вярвам, че човек е отговорен. Аз не вярвам в човешката "свобода на волята", обаче вярвам, че човек е отговорен. Аз вярвам, че като християни сме двойно по-отговорни; и всеки един от нас, намиращ се днес тук, един ден ще се изправи пред Христос и ще види тези като огнен пламък очи, когато Христос ни каже: "Аз ти поверих Моето благовестие“.  Това дело „ни се повери" (1Сол 2: 4). А на този, комуто е било поверено нещо се очаква да се намери верен.

О, приятели мои, ние играем на игри. Ние все още не сме започнали да възприемаме на сериозно религията, нито един от нас. Изповядваме, че вярваме в пришествието на Христа. Също така изповядваме, че причината, поради която Христос още не се е върнал е, че числото на неговата църква, Неговото Тялото – все още не се е изпълнило. Ние вярваме, че когато Тялото Му се изпълни, Той ще се върне. Въпреки това приятели мои, Неговото Тяло никога, никога няма да бъде завършено докато последният от Неговите избрани не бъде призован. А призоваваме Неговите избрани като проповядваме  Благовестието със силата на Святия Дух. Всъщност, ако наистина желаете предстоящото завръщане на Христос, тогава би следвало да сте по-добре запознати с вашата отговорност да занесете Евангелието на езичниците!

Христос ни каза и Неговите думи са насочени към нас: ". Идете по целия свят и проповядвайте Благовестието" Той не каза, "изпратете го по всички краища на света." Но, Той каза: "(вие) идете". И вие ще отговоряте пред Христос, че още не сте отишли! Е добре,  ще кажете, сигурно искаш да кажеш, че всеки един от нас тук е длъжен да отиде като мисионер? Аз не казвам това. Не мога да бъда съдия на нито един от вас. Мнозина  от вас имат приемлива пред Христос причина, поради която не са отишли никъде. Но, Той ви е поръчал да работите тук. Той ви е дал пълномощия и отговорност тук, а всеки християнин, който имайки свободата да отиде, не  отива, ще отговаря за това пред Христа.

"Идете по целия свят." Ще попитате: Къде точно да отида? - О, така  е много лесно! -Вие казвате лесно? -Да, искам само да кажа, че това е много лесно. Няма по-лесно от това да знаете къде да идете, за да започнете мисионерската работа. За нея е писано в първата глава на Деяния на апостолите, осми стих: "Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим (това е, в града, в който живеете), така и в цяла Юдея (т.е., във вашия регион или държава) и Самария, ( околността, или държава), и до края на земята". Ако искате да започнете мисионерска работа, трябва да я започнете в родния си град; и приятели мои, ако не сте заинтересувани от спасяване на китайците в Сидни, това означава, че вие наистина не се интересувате от спасяване на китайците в Китай, защото разсъждавайки така, се самозаблуждавате! Ако се тревожите за душите на китайците в Китай, тогава в същата степен сте обезпокоени за душите на китайците тук в Сидни! Чудя се колко от присъстващите днес в тази зала са опитвали да донесат Благовестието до китайците в Сидни! Интересно ми е да знам. Бих искал да знам колко от присъстващите тук тази вечер са били в Библейското Общество в Сидни и са поискали от ръководителя: "Не трябва ли да има Новия Завет на китайски? Колко ще  струват сто или десет броя". И аз се питам, колко от вас са купили хиляда или  сто броя, след което са отишли в китайския квартал, обръщайки се към живеещите там с думите:" Скъпи приятелю, позволи да ти дам един малък подарък, който ако го прочетеш, ще донесе добро за душата  ти."

О, приятели мои, ние просто си играем на мисионерство. Това е просто фарс и нищо повече! Преди всичко на нас ни е заповядано да "отидем". Къде да отидем? Да отидем до тези, които са близо до нас. С какво да отидем? С Евангелието! Добре, ще кажете,: "Защо трябва да отида?" Защото Бог  така е поръчал! Е добре, но "Каква е ползата от това, ако Той просто е избрал някои?" Ето защо: Проповядването на Благовестието е инструмент, чрез който Бог призовава Своите избрани! Нито вие, нито аз, нито някой на земята знае кои са Божиите избрани и кои не. Те са разпръснати по целия свят и затова ние сме призовани да проповядваме Благовестието на всяка твар, така че то да може да достигне тези, които Бог е определил за Себе Си всред цялото творение.


Източник: http://www.reformed.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

ЕВАНГЕЛИЕТО НЕ Е ПРЕДЛОЖЕНИЕ!, Гари Шмидт

ЕВАНГЕЛИЕТО НЕ Е ПРЕДЛОЖЕНИЕ!

Гари Шмидт

Дали Евангелието е нещо, което може да се предлага на неновородените?

Мнозина считат, че да. Те твърдят, че Христос и вечният живот се предлагат, за да бъдат приети или отхвърлени от хората. Независимо от това, ние сме убедени, че самото разбиране за евангелизиране с намерение да се поканват  неновородените по своята същност е отстъпление от Писанието най-малко в четири неща: 1) в  същността на Евангелието, 2) в целите и ползите от Евангелието, 3) в учението за пълното грехопадение и 4) в разбирането на Божието правосъдие.

1. Възгледът, че Евангелието следва да се предлага –  е изопачаване и неразбиране на същността му. Думата „Евангелие“ буквално означава „добра вест“. Но за какво е добрата вест? Това е вестта, че Исус Христос дойде на този свят, за да спаси Своите люде от греховете им (Мат.1:21, Лука.2:10-11, 1Тим.1:15).

Центърът на Евангелието е личността и делото на Исус Христос. Благовестието казва, че въплъщението на Божия Син има определена цел, а именно: спасение на избраните и на никой друг. Идеята, че Евангелието е предложение противоречи на този библейски факт. Основна предпоставка на възгледа, че Евангелието трябва да се предлага на неновородените, така че те да могат съответно да го приемат или отхвърлят - е убеждението, че изкупителното дело на Христос няма определена цел. Т.е., смъртта на Христос на Кръста не е предназначена за изкуплението на някои, а смъртта Му  е направила изкуплението само възможно за всички.

Ясно е, че такава концепция на Благовестието като предложение е въз основа на арминианското и следователно на антибиблейското разбиране за Изкуплението. По какъв начин Благовестието може да се предлага на всички без разлика, след като Изкуплението е ограничено за Божиите Избрани? Или просто казано, идеята че Евангелието е предложение се базира на лъжеевангелието.


2. Разбирането относно Евангелието, че е предложение е опорочаване и неразбиране не само на същността, но и на целта и ползата от него. Тези, които поддържат идеята, че е предложение, понеже считат, че Евангелието може да се приеме или отхвърли, очевидно вярват, че проповедта на Евангелието е средство, с помощта на което неновородените могат да избират или отхвърлят, в зависимост от волята им или злоупотребявайки с нея.  Но в Новия Завет по нищо не следва, че по този начин Благата вест може да се предлага на грешниците! Благата вест е за спасението от Христос на Неговите хора.

Разглеждайки която и да е проповед в Книгата Деяния, всичко което виждаме е, че Евангелието не се предлага, а се провъзгласява и разяснява. Тук никой не „предлага“ Христос на грешниците. Тези, които провъзгласяват Евангелието са Христови посланици. Тяхната работа е просто да съобщят Благата вест. Работата на проповедника не е да предлага Христос и вечен живот. Вечният живот е дар от Бога и този дар не се предлага, а се дава на избраните само от Бога и те го получават, всеки на своето време. Чрез проповедта на Евангелието Бог просто събира Своите избрани. Прогласянето на Благата вест не променя статуса на избраните или отхвърлените и със сигурност не е средство за това.

Разбира се, мнозина ще кажат, че Господ е заповядал да се проповядва Евангелието на всяка твар (Марк.16:15). Но, да се проповядва на всяка твар не означава, че спасението е възможно за всички, а означава, че проповедта събира разпръснатите в едно, тъй като нито един проповедник не може да различи избраните от отхвърлените, докато не са новородени. Замисълът на истинското благовестие е да призове избраните на покаяние. Апостол Павел добре е разбирал този факт, когато е писал: „Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.“ (2 Тим.2:10).

3. Идеята за Евангелието, че е предложение, е всъщност отхвърляне на доктрината за пълната поквара. Тази практика с предоставяне на Благовестието на неновородените с цел нейното приемане или отхвърляне предполага, че е възможно човек да се спаси чрез вяра и то преди новорождението. Поканването на нечестивите към Евангелието е несъвместимо не само с доктрината за пълната поквара, но определено подкопава и необходимостта от Божията благодат в спасението. Ако неновороденият човек може да повярва в Христос, то защо му е благодат? За разлика от идеята на привържениците за предлагане на Евангелието, Писанието представя неновороденият човек в съвсем различна светлина. В Римл. 8:7-8 Павел отбелязва, че „копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;  [] и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.“ Учението за предлагане на Евангелието напълно противоречи на това Павлово заявление. Апостолът казва, че неновороденият е враждебен към Бога и не може да Му угоди - не може да приеме поканата на Евангелието. Но учението за предлагане на Евангелието предполага, че някои от неновородените не са така враждебни към Бога и могат да Му угодят, като приемат предложението на Евангелието. 

Става ясно, че предлагането на Евангелието е концепция на синергизма, който е ерес  - за спасение чрез дела. Тя напълно разрушава Sola Gratia. (Сола Грация.) Разбира се, мнозина възприемат пасажите от Мат. 11:28 и Откров. 22:17 като доказателство на възможността Евангелието да се предлага. Въпреки това, тези пасажи, както и всички останали не подкрепят идеята, че Евангелието е предложение или покана.

Нека да разгледаме Мат. 11:28. Преди всичко, е важно да се отбележи, че думата „дойдете“ е императив и означава инструкция или заповед. Но кого Господ призовава да дойде при Него? Не който и да е и всеки, а само уморените и обременените. От какво уморени и обременени? - От греха. Обаче, без регенериращата работа на Духа не е възможно тези, чиито очи и уши са затворени и чието сърце е закоравяло да имат истинско чувство за греха. Господ само на Своите Си овце дава възможността да се чувстват „обременени“. 

Същото може да се каже и за Откр. 22:17. Кой може да чуе и  кой е жаден? Никой неновороден няма способност да слуша и никой не жадува за нов живот. Защото, ако преди новорождението някой може да слуша и жадува, то по какъв начин неновородените остават във вражда с Бога? Единственият отговор е, че грешникът е частично порочен. Самата концепция за предлагащо се Евангелие е чувствително самодоволство и е несъвместима с учението за пълното грехопадение.

4. Накрая, идеята за предлагане на Евангелието е неразбиране на Божията справедливост, понеже твърдят, че Бог осъжда за ада само тези, които отхвърлят Евангелието. Към това възприемане се придържат мнозина, но то е абсолютно нелепо.

Първо, ако Евангелието се предлага на всички и ако Бог осъжда само тези, които го отхвърлят, то какво да кажем за тези, които никога не са го чули и в този смисъл никога не са го и отхвърлили? Какво, Бог не ги ли осъжда? Това е незряло мислене.

Грешниците, от момента на своето зачатие, когато им е вменен първородния грях, заслужават осъждението си. Бебета умират, преди да са извършили физически грях, понеже от Писанието става напълно ясно, че възмездието за греха е смърт. (Рим.6.23).  Грешниците от старозаветните времена никога не са чували Евангелието, Господ ги е оставил да ходят по своите си пътища. Същото може да се каже и за хората от I век, които не са чули Евангелието. Несправедлив ли е Бог към тях? Именно до такъв извод води концепцията за предлагане на Евангелието.

Всичко, което отхвърлящият Евангелието може да направи е да го отхвърля и той ще го отхвърля винаги. Отхвърлянето на Евангелието е друг грях, който утежнява осъждането му, но сам по себе си отказът не е знак за осъждане. Във всеки случай, именно поради вменения първороден грях отхвърлящите Евангелието си остават отхвърлящи, без значение дали са го чули или не.


В заключение, обръщам се към всички ония съветници във вярата, които смятат, че Евангелието е предложение -  необходимо е отново и внимателно да разгледат библейското учение, касаещо състоянието на неновородения човек, същността  на Евангелието и неговите цели като Блага вест. Защото Христос дойде да спаси людете Си от греховете им и всичко, което не идва от този факт, трябва да бъде изключено, включително и неограниченото предлагане на Евангелието.

Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова

ЗА КОГО е БЛАГОВЕСТИЕТО?, Сайлъс Дюранд 1881

За кого е благовестието?

Сайлъс Дюранд 1881


Мнозина, които очевидно ca Божии деца, вярват, че евангелието се проповядва на мъртвите в греха с цел тяхното оживотворение, понеже Господ използва служението чрез Словото като обичайно средство за извеждане на Неговите хора от смърт към живот. Считам, че това е грешка, подобна на всяка грешка, която лишава от утеха тези членове на Божието семейство, които я приемат.

Навсякъде в Писанието, живите души са определени за субекти на евангелската прокламация. "защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите" (Лука4:18). "на сиромасите се проповядва благовестието. " (Мат.11:5). " Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение." (Деян.13:26) " О вие, които сте жадни ". (Ис.55:1)  „Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. " (Римл.1:16).

 Всички тези – ‘сиромаси’, ‘богобоязливи’, ‘жадни’, ‘който вярва’ - е синоним на живи характери(души). Но ако кажем, че евангелието се изпраща само до тях, някои ще помислят, като че ли ние вярваме, че служителят би трябвало да е внимателен да избере тези, за които той знае, че са избрани и да говори само на тях. Апостолите, които Спасителят изпрати "към целия свят", т.е. към евреи и езичници, не биха могли да знаят избраните, докато последните не изповядват вяра в Евангелието, което се е проповядвало. Апостолите провъзгласиха Евангелието, Благата вест за спасение там, където вратите бяха отворени от Провидението за всички, които чуха техният глас; и така правят всички, които са служители на Исус Христос. И никой не ги чува духовно, освен тези, които имат духовни уши; никой не повярва, освен тези, които имат вяра да повярват. Някои казват, че трябва да се проповядва на хората, които нямат вяра. В буквален смисъл това е вярно, но не за да се произведе у тях вяра, а за да се отделят онези, които вече я имат. Павел казва за някои, към които е било насочено благовестието, че не ги ползува, защото не са имали вяра. (Евр.4:2)

Ако някой трябва да бъде изпратен от краля с послание до неговите поданици в някоя далечна страна, той не би трябвало да се осведомява кои са неговите поданици, защото самото съобщение прокламирано сред хората на родния им език,  ще разкрие тези, на чийто роден език то е предадено като по този начин ще ги отличи измежду множествата, като хора, до които посланието е било изпратено.
По същия начин, Евангелието е послание на Благата вест изпратена на езика на Ханаан, въпреки че е обявено сред всички човешки същества, никой не ще го чуе и разбере, освен родените от Бога. На тях Той e “възвърнал чист език“ Софоний 3:9, и чрез слушане и вярване на тази сладка вест, те биват открито заявени като хората, до които вестта е била изпратена от Великия Цар. Това са новите създания в Христос, всред които се проповядва Благовестието.

Спасителят каза на Своите апостоли: "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар." Изразът "всяка твар" е признат от всички, че има ограничено значение, тъй като неограниченото би включило и животните. Но всички трябва да признаят, че изразът е дори още по-ограничен, тъй като не може да включва бебетата и тези, които буквално не са способни да чуят и разберат. Това показва, че проповядването на Евангелието не е нещо, което е абсолютно необходимо за вечното спасение, както някои вярват, тъй като бебета си отиват от този свят и сега пеят слава на Исус Христос, нашия Господ. А от хората, които са в състояние да чуят и да разберат по естествен начин, колко малко от тях са чули автентичното Благовестие. Така че, ако ние разбираме по този начин заповедта на Спасителя към апостолите, че трябва да се проповядва благовестието на всеки един от Адамовия род, който е в състояние да чуе и да разбере думите, тогава трябва да заключим, че апостолите не са се подчинили на тази заповед и Божията воля не е изпълнена. Но това не може да бъде, защото много места от Писанието заявяват, че Неговата воля се изпълнява на небето и земята; „И каквото желае душата Му, това прави.“ Йов 23:13 Освен това се казва, че "на сиромасите се проповядва благовестието." И вдъхновеният апостол казва, че това Благовестие на Царството е било проповядвано на всяка твар, която е под небето (Koл.1:23).

Понякога се твърди, че изразът "всяка твар" не се използва от апостола в същия смисъл, както и от Спасителя. Но, за да докажем това твърдение, ще приемем противоположната гледна точка. Така че,  да се твърди това би значело, че заповедта на Спасителя не е изпълнена, тъй като в онези дни Евангелието се е проповядвало само в района на Средиземно море. Въпреки това, апостолът заповядва на вярващите да проповядват благовестието на всяка твар под небето, по онова време, както и досега, в пълно подчинение на заповедта на Спасителя, която обхваща всяка твар само в духовния смисъл на думата, т.е., само тези, които са нови създания в Исус Христос. Само те имат уши да слушат и Спасителят казва за тях: „Нека слуша“! Само те, гладуват и жадуват за правдата, и Спасителят каза, че те ще се наситят. Само нищите по дух, и Спасителят каза: "На нищите Евангелието ще бъде проповядвано."

Често някои казват, че проповядването на Евангелието е средство за оживотворяване на мъртвите грешници. Но не така казва Библията. Нашият Спасител каза: "Както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява когото иска." И още: "Духът е, който дава живот, плътта не ползва." И още: "иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които Го чуят ще оживеят."  Вярно е, че Духът изпраща живот или животворяща сила чрез проповядването на Словото: мъртвите чуват  гласа на Божия Син чрез Благовестието, повярват и живеят. Но едно по-взискателно внимание би ги накарало да сменят местата на тези думи, помнейки, че животът трябва да предхожда слушането и вярата. Имайки предвид всички места в Писанието, които поддържат идеята, че проповедта играе най-важна роля за обръщeнието на мъртвите към живот, заповедта - "научете всички народи" и подчинението на апостолите на тая заповед, както и твърдението, че мнозина са повярвали слушайки проповед, ние трябва да имаме предвид, че не може да се научи никой, освен живите, и че само те-живите могат да повярват.

Няма записани случаи, където да се казва, че вечният живот се предава чрез проповядване на Евангелието. Но са ни известни случаи, вечният живот е притежаван от хора, които не са чули проповед - като евнуха, тъмничаря, Савел от Тарс, и Корнилий с целия си дом, а в случая с Лидия, Бог отвори сърцето й и я подготви непосредствено преди това, което Павел проповядваше. Според мен, това ясно учи, че както проповедта, така и подготовката за слушането й и получаването чрез нея трябва да се третират като отделни едно от друго неща. Това не означава, че Господ отвори сърцето на Лидия с проповядването на Павел. Така че, аз трябва да вярвам, понеже не само в някои, но във всички случаи, духовният живот е доведен у нас преди правомощието ни да чуем и да вярваме, а не директно чрез слушането. Оживотворяването трябва да предхожда слушането, дори и с един миг.

Това е много често срещан случай, че хората първо чувстват осъждение поради греха си не по време на проповед. Освен това често това се чувства от хора, които никога не са чували проповядването на истината. И може би, освобождение от осъждане се преживява най-силно именно тогава, когато окаяната душа се опитва в тайно да плаче и да моли за милост. Едва тогава проповедта на Евангелието може да бъде чута и разбрана от този човек. Ако той е можел преди само да я слуша, то сега тя придобива съвсем нов смисъл за него. Тя обяснява това, което той преди е почуствал. Той вярва, понеже вече има свидетелството в сърцето си, за да се докаже истинността на това, което казва проповедникът. Тя става за него Божия сила за спасение, защото той e опитал тази сила дълбоко в себе си. „И това благовестие на царството“, за което Спасителят каза, че "то трябва да бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи, и тогава ще дойде свършекът" (Mат.24:44).

Това бе заповядано на апостолите и те напълно завършиха своето дело по тази заповед като проповядваха Евангелието на всички, на които Христос им заповяда да го проповядват. Те не проповядваxa за да съживят мъртвите грешници, а за свидетелство, разкривайки им, че техният Спасител е дал вечен живот чрез радостната вест за спасението. И проповедникът не може да обясни никому нещо повече от това, на което самият той не е научен, нямайки помазанието от Исус, Който ни учи на всичко (1 Йоан 2:27). Tова е не само във връзка с работата на Божията благодат и Неговата сила за спасение, почувствана в сърцето, защото всяко знание и разбиране се подава на пасторите от сърцето на Самия Бог, Който и ги изпраща.

Предполага се, че думите "Паси овцете Ми" - не е ограничаване на заповедта на Спасителя към апостолите, и от апостолите към служителите; тъй като когато Павел заповяда наТимотей да "проповядват словото", той отвори голяма област за работа, отколкото когато той каза на старейшините на Ефес, призовавайки  ги "да пасете църквата на Бога, която той купи със собствената си кръв."  Но апостолите или служителите покорявайки се на тази заповед никога нищо друго не са проповядвали, освен истината, каквато е в Исус! А тази истина във всяка своя част, не е ли била винаги паша за овцете и агнетата на Божията църква? Нима някой някога е бивал изпратен да проповядва Евангелието не на овцете, а на вълците? Тогава трябва да признаем, че никой апостол или пророк не може да е излязъл вън от рамките на заповедта дадена на Петър: Паси агънцата Ми.

Да говорим за Бог, че използва средства и инструменти за да изведе  людете Си от смърт в живот, ми се струва, че опорочава Неговото величие и сила. Изглежда като ограничаване на Светия Израилев. Мнозина, които така мислят нямат намерение да Го ограничават, а искат да въздадат слава на Името Му. Ако тези неща бяха директно заявени в Писанието, на нас ни оставаше само да ги приемем като истина, но тъй като това не е така, те са винаги извод.

Някои отстоявайки доктрината за средствата, казват: "Сами по себе си средствата не правят нищо, но Божията цел включва тяхното използване." С това те сами показват, че вярват, че служението на Евангелието е било определено от Бог като инструмент, който ще се използва за изграждането на Църква от живи камъни. Но механикът винаги ли зависи от своя инструмент? Нима Господ в Своята работа зависи от нашето служение? Самата тази мисъл Го ограничава... Знам какво се има предвид, когато казват, че средствата са посветени винаги на целта. Но когато Библията казва за пътя и начина, тя няма предвид това. Той е наредил всичко в определен  абсолютен смисъл. Нищо не става, освен в съответствие с Неговата вечна цел. Той избра да храни Своя народ чрез ръцете на същите грешници, спасени по благодат, но Той не говори за последните като за средство и инструменти. Той е наредил всичко в определен абсолютен смисъл. Това е извод на хората, който е измислен, за да им придаде някаква важност. И обикновено се казва, че средствата са в ръцете на хората, като че ли Бог работи чрез средства, а хората използвали средствата. Той работи в и чрез тях посредством Своя направляващ Дух, принуждавайки ги да проповядват по такъв начин, че цялото превъзходство на силата да е от Бог, а не от човека. Но не за да даде живот чрез тях или чрез тяхното проповядване.

Същите автори често се позовават на звука от роговете като средство, с чиято помощ стените на Ерихон паднаха, и по този начин се представя от тях, че проповядването на Евангелието е средство за оживотворяване на мъртви грешници. Но, Павел представяйки истината по този въпрос,  дори не намеква за историята с тези рогове, а казва: "Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха заобиколени, за седем дни". Някой би могъл да отговори, че вярата им позволява  да използват средствата. Тогава ние трябва да се обърнем и към другите примери, които апостолът дава в същата връзка за характера и силата на вярата, за да направи казаното по-разбираемо. "С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт до века."  "С вяра жени приемаха мъртвите си възкресени отново.“ Бяха ли тук използвани някакви средства? Средства ли бяха празните стомни, лампи и тръби в ръцете на малката армия на Гедеон,  с които той разби мадиамците, бяха ли те разпръснати от Господния меч на Гедеон, или от Словото на Бог, в което малката армия вярваше.

Във всички тези случаи, апостолът показва примери на вяра, твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не виждаме. Вяра е знанието на Божията воля и цел, които Той дава на Своите хора според Собственото си желание, което кара Неговите хората да желаят тези неща, които Той е предопределил за тях и да се молят за тях, и да бъдат абсолютно уверени в тях, че да ходят в покорност на Неговите заповеди срещу най-невъзможните препятствия срещу всички съображения, продиктувани от светската мъдрост, но не за да осъществи изпълнението на Своите цели, но да демонстрира силата на вярата, на която Той е Автор и Изпълнител, използвайки стомни и лампи, обграждайки стени, надувайки овчите рогове, дори тръбите, тромпети на победа преди врага да е победен.

Исус Навин не каза, Господ вероятно ще ви предаде града, но им заповяда:  "Извикайте, Господ ви предаде града!" – И след това стените паднаха. Господ ги разори, без помощта на овчите рогове. Той повали чуждите полкове. Той възкреси мъртвите към живот и взе при Себе Си Енох, така щото той не видя смърт. И Той даде на Своя народ вярата като увереност и доказателство за неща, все още невидими за нас и тази вяра направи Неговите хора да победят света. Те бяха свидетели на Неговите дела. И така всички, които служат на Господ, са свидетели на Неговите дела. Той изпрати Павел като свидетел на това, което му даде да види, за неща, които предстоят (Деян.26:16).

 Ако някои настояват, че Господ Исус отвори очите на езичниците и ги обърна от тъмнината към светлината чрез проповядването на Павел, такива трябва да помнят, че само живите са слепи. Нашия Спасител каза за фарисеите, че са слепи, но не в този смисъл, че Той е дошъл да им отвори очите. Тези, които имат надежда, често сa оставени в робството на грешки и заблуди, преди Господ да доведе истината в съзнанието на хората, да им отвори очите, за да видят  в съответствие с това, което са преживели. Така че, когато такива слушат да се проповядва истината, Господ вече е съживил чрез силата Си душите им, отворил им е очите, за да я видят и те вярват, и се обръщат от тъмнината на заблудата към светлината, хранят се като овце с нея.

„От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.“ Яков 1:18

Това се разглежда от някои като декларация, че проповядването на Словото, само по себе си оживотворява. Но апостол Яков включва и себе си с тези, на които говори. Това, което казва за тях е вярно и за самия него. Но ние знаем, че той не е бил съживен посредством проповядване, защото Спасителят го извика по име, казвайки му - „следвай ме“. И този същият глас е чут и от всички Негови овце. От Словото Си Той ги е родил и ги ражда, защото Петър казва: „ като възродени не от тленно семе, но от нетленното слово Божие, което живее и пребъдва во век“. 
Той не казва, че те се новораждат чрез проповядване на Евангелието, но казва, че Словото Божие, чрез Което те са родени свише и Което пребъдва во век e Словото, чрез което Евангелието им се проповядва /1 Петр. 1:23-25/Това слово, тази дума е Исус, чието Име в спасението е наречено Слово Божие/Откр. 19:13/. Това е Словото, Което бе в Началото и Което бе Бог и Което стана плът и обитава с нас, и ние видяхме Неговата слава, като славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина /Йоан 1:14/

Евангелието не е само слово, но е радостната вест за Него. Това Слово е проповядвано на светиите, които са преживели славната Негова сила, както пише Йоан: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота, защото животът се яви и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.“ /1 Йоан 1:1-3/.
Това е Словото на истината, Словото на живота, Словото Божие, вечния живот, в който всички светии са родени и са новородени. Това е Словото Божие, чрез което идват и слушането, и вярата. Ако това Божие Слово не е в сърцето, не могат да имат сила да Го чуят, нито могат да бъдат получени вярата или истината на Благовестието. Затова Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което сме чули?“. „всички чуха, тъй като по цялата земя е излязъл гласът им, и думите им до краищата на вселената“/ср. Римл. 10:15-20/. Но само тези, които са родени свише от Словото на истината, могат да чуят и да разберат.

Тук Евангелието контрастира със закона. С малко разглеждане на тази точка, ще стане ясно, че Благата вест не е за мъртвите, а за живите. Народът Божий трябва да знае закона в неговата осъждаща сила преди да може да приеме Евангелието, Благата вест за спасение. И никой, никой не може да се осъзнае като изгубен грешник, справедливо осъден от святия Божий Закон, докато не бъде съживен от животворящия Дух Божий. Само чрез светлината на Божествения живот можем да се видим мъртви в своите престъпления и грехове. Павел беше жив духовно, иначе идването на заповедта не би породила съживление на греха и не би причинила неговата смърт. Само от живата душа може да се почувства законът като изпълнение на осъждението и смъртта. В деня на Петдесятница имаше много живи души, които до този момент живееха под закона. Когато Петър бе вдъхновен от Святия Дух да възвести края на диспенсацията на закона и чрез смъртта на Христос анулирането на ритуалните служби, Когото те разпнаха на кръст, и да възвести, че Христос е Бог, това слово, което  той проповядваше ги ужили в сърцата, нанасяйки смъртоносна рана, умъртвявайки всяка надежда да се приближат чрез делата на закона до един свят Бог. Само на имащите духовен живот, само поради това им бе дадено да видят справедливите изисквания на закона, чието служение беше тежък товар за тях и при все това незнаещи друг начин да бъдат угодни на Бог освен да се стремят да го спазват, само те можеха да бъдат ужилени в сърцата си. Естественият човек не може да почуства мечът на Духа, който е Словото на Бог. Но тези, които виждаха необходимост от жертване за грях, както Авел правеше и които до този момент не познаваха нищо друго, освен което се отнася към олтара и Левитското свещенство, им бе дадено да почувстват безнадеждността на своето състояние, когато беше заявен краят на диспенсацията на жертвите от закона и те бяха уверени, че Бог никога не ще ги приеме отново. В тяхната опитност се сбъднаха думите на пророк Йоил. Слънцето, което представлява всякa естествена мъдрост и знания е превърнато в тъмнината, Луната, която представлява закона е превърната в кръв, изискваща смъртта на грешника и те видяха знаците на смъртта, разрушение и опустошение в тези законови небеса и в тази законова земя, кръв, огън и стълбoвe от дим и извикаха: „Братя, какво да сторим?“ Тогава Петър им възвести Благовестието, неговите благословения и привилегии, така щото те с радост приеха поучението му.

Това беше работата на апостолите. С тях, тяхното слово устно и писменно е било завършено и никой никога няма да извърши повече от това.  Сега те седят на 12 престоли и както им бе казано, те ще съдят Църквата Божия.

В опитностите на светиите се пази същият ред и до сега. Отначало им се даде знанието на закона чрез  светлината на Божествен живот, след това знание за смъртта, която се изисква, след това опитност в спасението чрез Христа Исуса, нашия Господ. В тази опитност проповедникът не може да окаже никаква помощ. А неговата проповед трябва да следва пътя, който да ги води към Спасителя. Проповедникът възвестява историята на слушащите го така, както му е казана от Спасителя в неговата собствена душа. Неговото проповядване на истината им се услажда и те чувстват дълбоко в себе си тази сладост. Много от тях са преминали през същия ред на опитност, от първото познание на изискванията на закона  до пълно освобождение преди те да са чули проповядване на Благовестието от човек. От този момент нататък то е за тях  благотворно жизнено ухание към живот. Те са риби, уловени в неговата мрежа, овце и агнета, които са нахранени от него. Където и да са, било всред лъжливо изповядващи хора или всред невярващия свят, те не могат да го слушат с безразличие и то се изобразява със сила в душите им. Чрез него те  биват насърчавани, биват назидавани, усъвършенствани в познаването на истината, чиято сила е в сърцето, биват подкрепяни при тежки изпитания, утешени в скръб, насърчени в тъмнината, докато не завършат пътя си като свидетели в този греховен и скърбен свят. Тогава езиците ще престанат и пророчествата ще се прекратят, знанието ще изчезне и дори вярата ще отпадне. Но сладката и святата любов, която е единствената неспирна светлина, утеха и водител за нашите души докато сме тук ще ни отвори портите на вечния ден, и ние ще влезем в този свят, където всичко е любов.


Източник: http://www.proza.ru/

Превод: Татяна Иванова

СИЛАТА на СВЯТИЯ ЖИВОТ, Джон МакАртър

При все големия технически напредък, двадесет и първи век е навлязъл в плашещо тъмни води. Погледнете заглавията във вестниците - глобална терористична заплаха, безпрецедентна вълна на престъпност, оскверняване чрез порнография, смесване на ролята на половете, неясното бъдеще на икономиката, "изгубването" на нашите деца, и т.н. и т.н.  Хората  безпомощно се прикрепват, привързват, прикачват  към този свят, неконтролируемо носещ се към бъдещето, където има още повече страх, объркване, чувство на неудовлетвореност, несигурност и разпадане.

Като християни, истински християни, вие сте пълна противоположност на всичко това. Бидейки утвърдени в Исуса Христа - сте непоколебими, твърди и силни. Погледът ви е прикован към Божието Слово, фар, който се откроява като "светило, което свети в тъмно място " (2 Петрово 1:19). И когато се приближавате до неговата светлина, Бог преобразява животът ви чрез силата на Светия Дух. Вестта, която носите и начинът ви на живот доказват,  че ще се откроявате всред всеобщата култура.

Светият и праведен живот е гръбнакът на евангелието, което  проповядваме. Апостол Павел разбираше това. Всред езическото общество, което е правило всичко възможно да преследва християните и да дискредитира християнската вяра, той пише на Тит как да наставлява критяните да "се отрекат от нечестието и светските похоти, да живеят праведно и благочестиво в настоящия свят"(Тит 2: 12).

Докато размишлявах върху думите на Павел до Тит, видях три основни причини, поради които трябва да живеем свято. И на практика всяка една от тези причини не е свързана  с ползите, които може да ни донесе благочестивия живот, въпреки че има такива. (вж. 1 Тимотей 6:6). И Павел посочва благовестието като мотив към свят живот.

Святият живот издига Божието Слово

Във втората глава, Павел наставлява Тит относно хората от различни възрастови групи църквата. Младите жени, казва той, трябва да действат така , че "Божието слово да не се хули" (Тит 2:05). Гръцката дума преведена тук като "хуля" буквално означава "злослови, порицава". Ние не трябва да даваме повод на невярващите да се подиграват, пренебрегват или отхвърлят Божието Слово. От това как ние живеем ще се отрази  на хората да вярват на Словото.

Каквато и позиция да заема един християнин, ако той не живее така, както трябва да живее, това дава причина на хората да ругаят, хулят Словото Божие. Светът не съди за нас от теологията ни, а от нашето поведение. В очите на света, ефективността на Писанието се определя от начина, по който То въздейства върху нас. Ако невярващите виждат, че животът ни е наистина преобразен, отделен и различен от живота на света, те биха могли да направят извод, че Писанието е вярно, мощно и наистина променя животи.

[] Достоверността на християнското благовестие е неразривно свързано с чистотата на живота на тези, които го прокламират. Ето защо има такива пагубни последствия, когато добре известни евангелизатори или християнски водачи биват уличен в някакъв сериозен грях или неморалност. Как мислите, че невярващите реагират, когато видят такова лицемерие? Те се надсмиват, като по този начин хулят Божието Слово и ни лишават от всякаква възможност да им разкажем и То мощно да промени живота им. Въздействието Му в живота на хората, наричащи се с Името на Господа е жизнено важно за да се потвърди истинността на тяхната вяра, както и ефективността от личното им свидетелство и проповядване. Ето от какво, в крайна сметка, зависи начинът ни на живот.

Святият живот смълчава противниците

Втората причина за свят живот, която Павел посочва, разкрива същността на това, за което той говори: "...за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас" (Тит 2:08). Гръцката дума, преведена тук като "засрами" в буквален превод означава "изчервявам се", която подчертава външното смущение на съперника без да намери основания за справедлива критика.

Противниците на християнството обичат да злорадстват, когато християните са повод за скандали. Помисляли ли сте, че някои невярващи от обкръжението ви много биха искали да видят ваш значителен неуспех за да оправдаят своето неверие? Те не искат да видят как Бог преобразява живота ви – това би било изобличение към тях за греховния им живот. Но това е, което искате да направите - искате да ги засрамите, когато те ще ви критикуват, защото те няма да имат никаква основателна причина за критика.

Всичко това касае благовестието. Правилната стратегия на нашето благовестие не е в методиката. Ние покоряваме света чрез добродетели, благочестие, святост и чистота на живота си, които правят нашата вяра и Божието Слово достоверни.

Апостол Петър разбираше начина, по който вярващите имат въздействие върху този безбожен свят. Той пише: "Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." (1 Петр. 2:11-12).

Виждате ли, колко е наложително да живеем благочестиво? Искаме невярващите да ни проучат. Първоначално те идват да ни критикуват, но ако нашето поведение е безупречно, критиката може да се смени с любопитство. И ако това любопитство ги доведе до тяхното обръщение, те ще прославят Бога за спасението си. По този начин ние ще изпълним своята роля за прослава на Бога. Чрез своя живот вие ще доведете хората да повярват в истинността на християнството и в крайна сметка - до обръщение от добродетелите на вашия живот. Затова, стойте далеч  от плътски страсти и имайте безупречно поведение.

Святият живот привлича хората към Евангелието

В Тит 2:10 Павел  привежда и третата причина за важността на святия живот : "да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител." Думата "украса" тук се превежда гръцкия глагол kosmeō, което означава "да направя нещо красиво."

Каква е главното ни съобщение към този свят относно Бога? Искаме ли да знае светът, че Бог е всемогъщ? Всезнаещ? Вездесъщ? Неизменен? Суверен? Вечен? Създателят и Вседържителят на Вселената? Да, разбира се. Но, далеч от основната характеристика на Бог искаме неспасените да научат, че Бог е Спасител.

Как можем да направим добрата новина за Бога като Спасител красива във всяко едно отношение, ако ние не изглеждаме като да сме били спасени? Ако живеем в покорност към Бога, то това е само по себе си доказателство изобличаващо неправдата. Когато околните видят, че помагаме на другите, а не ги експлоатираме, когато чуят чистота в речта ни, а не цинизми и ни наблюдават като говорим честно, а не лъжливо, тогава нашият пример сам по себе си ще изобличава техния егоизъм, вулгарна реч и лъжливост. Прост отказ от участие в нечестиви дела на обществото могат да бъдат понякога толкова силни укори към него, че ще ни струва работата или приятелство. Нечестността чувства ужасно неудобство в присъствието на честността, дори ако няма вербална или друга директна опозиция.

Често, разбира се, явното изобличение е необходимо. Мълчанието само ще позволи на греха да продължава. Въздържането от думи, изобличаващи злите дела е равностойно на отказ да се подчиним на Бога. Вярващите трябва да ги изобличават със всички легитимни, библейски начини.

За съжаление, много християни едва са в състояние да поддържат в ред дори собствения си морален и духовен дом. По този начин, не им достигат проницателност,  предразположение или сила за да се противопоставят на злото в църквата или в обществото като цяло. Ето защо е наложително да сме толкова  зрели в познаването на библейската истина и покорност, в святост и любов, за да може начинът ни на живот да разобличи и укори всяко зло и да предложи изцеление от него.

Да придадем привлекателност на  спасението  е  високо призвание и ние не бихме се справили с тази задача, освен ако не докажем, че в действителност  сме били избавени от греха. Изобличението на греха у други, но неподкрепено от правдата на собствения ни живот е най-голямото лицемерие. Но живот, който се отличава с чистота, сила и радост, отразява подредбата, красотата и силата на Бога, Който спасява. Когато правим спасението красиво, правим Бог привлекателен.

За да бъде някой убеден, че Бог може да спасява, трябва да му покажа един човек, когото Бог е спасил. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде надежда, трябва му покажа човек, който има надежда. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде мир, радост и любов, трябва да му покажа човек, който има мир, радост и любов. За да бъде някой убеден, че Бог може да даде съвършена, пълна и абсолютна удовлетвореност, трябва да му покажа един удовлетворен човек. Когато светът вижда святи, праведни, изпълнени с мир, радост и удовлетворение  хора, те виждат доказателствата за Божията преобразяваща сила.

Вечната съдба на неизкупените хора е поставена на карта. Християни, живеещи без святост дават на невярващите  повод да клеветят Бога, а ходещите в святост — да Го прославят. Основният въпрос в евангелизирането е святия живот на вярващия. Силата на Църквата не се състои в нейната стратегия, а в добродетелите и святостта на нейните членове. Нашите убеждения влияят на начина ни на живот, а начинът ни на живот пряко влияе върху ефективността на Евангелската проповед.

И така, християни, на вас е заповядано да сте "безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света " (Филипяни 2:15)

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова