ДА ВЪЗРОДИМ ИЗГУБЕНОТО ИЗКУСТВО на ХРИСТИЯНСКАТА ПОЛЕМИКА, п-р КОНРАД МБЕУЕ

Да възродим изгубеното изкуство на християнската полемика

п-р Конрад Мбеуе

Трагедията в днешния църковен пейзаж е растящият брой еретици, процъфтяващи всред евангелското християнство. Те се чувстват безгрижно, а малцина са тези, които открито им се противопоставят. При затворени врати всички сме съгласни, че тези "братя" разпространяват сериозни заблуждения. Обаче, когато се отворят вратите и влезе някой от тях, изведнъж изгубваме увереността си и предпочитаме да запазим мълчание в името на християнската любов.

Възниква въпросът: "Като християни как следва да реагираме на многото погрешни учения които ни обграждат, особено когато се разпространяват тези сериозни ереси от хора, които са в църквата ни?" Това е важен въпрос, защото живеем в дни, когато в същността си евангелското християнство се е обърнало с главата надолу. Това е особено вярно поради тези, които учат това, което ние наричаме „просперитетно евангелие“ в различните му нюанси.  Много животи са погубени. Изопачен е пътят на спасение. Как да реагираме на всичко това?

Трябва да отговорим с умишлено участие в християнска полемика. Какво е "полемика"? Полемика означава неоспоримо устно или писмено опровержение на нечии вярвания. Това е аргументирано оспорване на друго мнение и показване, че не е вярно. Полемиката е противоположна на апологетиката, която е неоспорима устна или писмена защита на своите вярвания в светлината на нападките от други хора. С други думи, апологетика и полемика са двете страни на една и съща монета. Апологетът разглежда истината, подложена на нападки и се старае да я защити, докато полемистът разглежда погрешно убеждение, което се разпространява и се старае да го опровергае.

ЦЪРКОВНИТЕ ВОДАЧИ ТРЯБВА да БЪДАТ ПОЛЕМИСТИ

Библията ни учи, че една от отговорностите на старейшините в църквата е полемиката. Апостол Павел казва на Тит, че епископът трябва да бъде "държащ вярното слово, според както се преподава, така че той е в състояние също да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат" (Тит 1: 9). Забележете, тук се говори както за положителни, така и за отрицателни инструкции. От една страна, старейшината трябва да даде позитивни указания за здравото учение, но той трябва също да даде и негативни - да изобличи противящите се на здравото учение.

Защо това е така важно? Апостол Павел казва, че това трябва да се направи, защото "има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат." (Тит 1:10-11). Ако ние замълчим, поради личния си стремеж за гнусна печалба лъжеучителите ще продължат да унищожават вярата на мнозина. Така че, това е отговорността на тези, които се грижат за Божието стадо, да им затворят устата.

Ето защо е необходима полемиката. Някога е било възприето християнските пастири и учители да се включат в полемиката, защото това е част от отговорността им. По него време политическата коректност все още не е била приета за добродетел. Било е необходимо ереста да се изкоренява. Изтъкнатият американски богослов Бенджамин Уорфийлд, от 1887г. до смъртта си през 1921г., е оглавявал катедрата по дидактическо и полемично богословие в Принстънската Богословска семинария. В онова време това не е било нещо необикновено.

ВЕЛИКИЯТ  ПОЛЕМИСТ ИСУС

Често възниква въпросът: "Как трябва да се води полемиката?" За щастие имаме примера на самия Господ Исус Христос. Към края на земното Си служение Исус посвети достатъчно много време на критика относно учението и начина на живот на книжниците и фарисеите. Една цяла глава от Евангелието на Матея се занимава със седмократното "горко вам", с което Исус се обръща към тези хора, защото са заблуждавали мнозина. Нека разгледаме един пасаж от тази глава, Матей 23:16-22, за да разберем как можем да възродим днес изгубеното изкуство на полемиката, следвайки примера на Исус. Ето четири урока, които могат да бъдат извлечени от тук ...

ИЗЯВЯВАНЕ на ЛЪЖЕУЧЕНИЕТО

Исус говореше открито относно лъжеучението. На какво учеха книжниците и фарисеите? Исус каза: "Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава. Безумни и слепи! Че кое е по-голямо - златото ли, или храмът, който е осветил златото? Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава."(Мат. 23:16, 18). Тук, Исус се противопостави на този хитър начин да се лъже или да се дава лъжливо обещание и да се измъкват от него. Хората са се опитвали да бъдат религиозни, но вътре в себе си са оставали безбожници. Исус не искаше да остави това без порицание. Той посочи, че това е лъжеучение. По същия начин, ние не трябва да се страхуваме да посочим лъжеучението, което унищожава вярата на Божиите хора.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ОСТЪР ЕЗИК

На това ще се спра малко по-дълго, защото живеем във време на политическа коректност, която превръща дори Божиите служители в страхливци. Исус използва много остър език за описване на тези лъжливи учители. Той каза: "Горко на вас, слепи водачи ... Безумни и слепи ... безумни и слепи! (Ст. 16, 17 и 19). В същата глава Той ги нарича още: (Стихове 13, 15 и 33) "лицемери, синове на пъкъла, змии, рожби ехидни" и казва, че те са като "варосани гробници" (ст. 27). Нека признаем, че думите, които Исус използва са твърде язвителни тук, когато говори за тези лъжеучители. Такъв език е политически некоректен. Джентълмените обикновено не говорят по този начин.

Как трябва да се обясни това? На първо място, Исус не e говорил така всеки ден. Обикновено той говореше с благост. Въпреки това, очевидно е, че почти три години Исус ги е учил на истинска духовност, а тези хора упорито отхвърляха Неговите учения и продължаваха да преподават заблуда. И сега, Исус сякаш им хвърля ръкавица и открито им казва, това, което е. Това е важно. За съжаление, има някои християнски служители, които изглежда имат постоянен пристъп на раздразнителност и цялото им служение е пълно с язвителност, саркастично презрение и злобни насмешки. Скриването им зад примера на Исус е като да се погълне камилата и прецеди комара.

Трябва да отбележим, че за Исус книжниците и фарисеите не бяха спаринг партньори, които трябваше да бъдат третирани със снизхождение, така че следващият път отново да дойдат на тренировката. Те бяха врагове, погубващи човешки души. Те отхвърляха истината и учеха заблуда, оставяйки разрушение след себе си. Те бяха затварящи вратите на рая за другите хора, правейки ги чада на ада два пъти по-вече от самите тях (ст. 15). От решаващо значение е, че Исус показа Своите  чувства към тези учители на ереста. Павел стори същото нещо когато писа, че тези, които носят друго благовестие да бъдат "анатема"/да отидат в ада/ (Галатяни 1:8, 9). В действителност, на друго място той ги нарича "кучета" (Филипяни 3:2).

Юда е още по-язвителен, когато нарича тези криещи се в църквата еретици "тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века." (Юда 1:12-13). Всичко, което с тези цитати казвам е не да ви шокира, когато се използва острия език в полемиката срещу еретиците. Исус и другите автори на Боговдъхновеното Писание ни дават пример по какъв начин следва да се използва остър език.

ИЗПОЛЗВАНЕ на ЛОГИКА И АРГУМЕНТИ

Господ Исус Христос използва логика и аргументи, когато изобличаваше заблудата на книжниците и фарисеите. Той питаше: " Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?"(стих 17, 19)? Всъщност Той им каза: "Как изобщо може да считате, че златото е по-важно от храма, след като именно храма определя неговата значимост? И отново, как може да мислите че дарът е по-важен от самия олтар, ако стойността му зависи от олтара, на който той е сложен". Неговото послание е ясно: Логиката на фарисеите е погрешна. За да видите това – просто трябва да помислите.

В това се състои силата на полемиката. Тя не е в просто посочване на  лъжеучението или използването на язвителни забележки. Силата на полемиката е в показване абсурдността на доктриналната позиция, заемана от тези, които преподават заблудата. Знаете ли, мозъците на хората все пак функционират, особено у тези, които Божията благодат е очистила от греха. Апелирайте към разума. Ереста е ирационална.  Чрез логиката трябва да покажем абсурдността на лъжеучението и да спечелим обратно тези, които са готови да мислят.

ИЗЛАГАНЕ НА ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ

Накрая Господ Исус Христос даде правилното учение  на тези от своите слушатели, които го слушаха. Той каза: "Който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него. И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.    И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него" (стихове 20-22). Исус посочи тук коя е истината. И не е достатъчно само да се посочи лъжеучението като такова или да се използва остър език, за да се стреснат задрямалите, или да се приведат логически доводи и по този начин се изобличи заблудата на лъжеучителите. Накрая трябва да се каже коя е истината, в какво следва да се вярва.

По същия начин, една от причините, поради които заблудите днес процъфтяват, е, че знаейки истината, ние се чувстваме твърде неловко за истината. Живеем в епохата на постмодернизма, където вече не признават "истинската истина". И поради това изглежда, като че ли сме готови само да поставим под въпрос правотата на другите, но не и недвусмислено да твърдим коя е истината. По този начин нашите църковни членове остават в съмнение за учението от други хора и не знаят в какво да вярват.

Само сме им казали, че те не трябва да вярват в това, което другите ги учат, но след това те не знаят в какво трябва да вярват. Коя е истината?



ФИНАЛНА  ПОКАНА за ДЕБАТ

Ах, да можем да последваме примера на Исус! Умолявам ви да възродим учението за полемиката и проповядването днес. Живеем в много тъмно време. Тъжно е да се чуе какво се разпространява от амвоните на много църкви, наричащи се евангелски. Казвам ви го с любов: много последователи на "евангелието на просперитета" не са изобщо християни. Това движение се превърна в мръсно предприятие за печалби. И е пълно със скандали. Неговите поддръжници трябва да бъдат публично изобличени. И само по примера на Господ Исус Христос трябва да спасяваме души оттам.

Ще завърша с думите, че крадците обичат кучета, но само тези, които не лаят. Ако имате куче, което размахва опашка, докато в дома ви влизат крадци за да откраднат, по-добре да го продадете по-бързо. Веднъж Бог нарече пророците на Израел "неми кучета, които не могат да лаят" (Ис. 56:10). Би ли казал същото нещо Той и за нас? Крадците са влезли в църквата. Те крадат от джобовете на хората и погубват души. Лаем ли по тях или махаме с опашките си, докато те сеят опустошение в църквата? О, да можем отново да възродим полемиката!




Превод: Татяна Иванова

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

ЗАЩО ХАРИЗМАТИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ ПРОЦЪФТЯВА В АФРИКА, п-р КОНРАД МБЕУЕ

Защо  харизматичното движение процъфтява в Африка? 

Конрад Мбеуе е пастор на Kabwata Baptist Church в Замбия, Африка. Той беше един от главните говорители на конференцията “Strange fire” (Чужд огън), която се проведе през октомври 2013 г. в Лос Анжелис, Калифорния.

Мисля, че харизматичното движение в Африка се разраства подобно на пожар, поради факта, че  религиозността на африканците  не поставя нещо под въпрос, а просто го приема. Африканската религиозност е облечена в библейски стихове и християнски термини, при все че значението им е съвсем различно. 

Духовният мироглед на Африка. 

Позволете ми да обясня какво имам предвид. Духовният мироглед на Африка има четири стълба: 


1 Бог 
2 Ангели и демони 
3 Духовете на предците 
4 Човека 


По тази причина, африканците не поставят под въпрос съществуването на Бога , за разлика от много хора на Запад . За тях Бог присъства. Той е Създателят и Върховният владетел притежаващ  цялата вселена. В африканските спиритуални вярвания Бог е много далеч.  Между Бог и хората се намират две духовни нива. Първото ниво е на ангелите и на демоните (злите духове) . Другото е, на духовете на умрелите, които са по-близо до хората. Благословенията на добрия и грижовен Бог не могат да достигнат хората, ако духовете на умрелите не са задоволени. Затова е важно на духовете на мъртвите да се угоди и така демоните да се победят. Само така благословенията на Бог могат да достигнат хората.

 Ролята на африканските магьосници с тяхната духовно тайнствена мощ е да ограничат силата на двете духовни нива, да поставят бариери между хората, демоните и духовете на умрелите. Шаманите съветват как да се угоди на духовете на предците за да се успокоят. Африканските магьосници воюват с демоните за хората и тая борба се изразява чрез транс, танцуване или кадене на тамян. Ако човек е безработен, няма съпруга или е бездетен, няма професионален успех и т.н., то той отива при магьосника(шамана),който има способност и власт в духовния свят да проникне и да намери отговор . На човека се казва, че в него е влязал или дух на мъртвец или зъл дух да го мъчи. Понякога може и да е от жив човек. Причината защо един магьосник  влияе върху живота на един човек е, защото той е единствения който има връзка с тези две нива (призраците/злите духове). С помощта на този магьосник може да се отнеме власта на този демон върху този човек, за да могат Божиите благословения да дойдат в живота му. 

Каквото и да се случи,  магьосника няма тази сила да разпознае  истината, преди всичко това са ирационални фантазии. Съветникът доминира общото мислене чрез призрачната си тайна и способността му да отведе ума ви до там и след това да ви обяви за освободени. Разбира се, че не го прави защото ви мисли доброто., За тази услуга ще трябва да платите. 

Обобщена оценка на харизматичното движение 

Модерното харизматичното движение в Африка е почти по целия свят подвеждаща картина на Африканската религиозност приета и облечена в стихове от Библията и християнски термини. Единствената разлика е, че нивата на духовете на предците и злите духове се превръща в смесица от объркване. Поради тази причина някои са приели  глупавата теория , че демоните са унищожители на браковете.  Това е и причината, че ереста на  проклятия в поколенията е станала толкова популярна. В Африка разбирането е, че е възможно, нещастието да премине от мъртвите към живите. 
В харизматичните кръгове в Африка, "Божия човек" ("помазаника") пое ролята на магьосника. Той е този, който е заобиколен с тайнствена сила и може да  пробие от двете страни на духовните нива, нещо, което за смъртните е невъзможно. Ако благословенията въпреки нашите молитви не потекaт, ние вземаме краткия път и отиваме в една църква, където очакваме помощ. Това обяснява притока в тези кръгове. Масите не очакват един проповедник, който да им покаже и обясни пътя към прошката от Бог. Не ! Те искат “Божия човек“ да се моли за тях. Това обяснява също защо "Божиите хора" играят голяма роля в мисленето на харизматиците. Преди време в евангелизма са били "Божии хора"на първа линия, на които бе поверено да проповядват  Божието Слово, но от харизматична гледна точка на първа линия са предимно проповедници, които влизат в светая светих да донесат благословения на хората. 
Това обяснява и защо отговорите на тези "Божии хора" на почти всички проблеми са "освобождение" или "пробив" .  Трябва да се пробият духовните нива, за да достигне до хората Божието благословение . Молитвите на "Божия човек" ще донесат освобождение, защото става пробив по време на една молитва. "Освобождение" и "пробив" са ключовите думи на това движение. 

Това обяснява също, че молитвата в харизматичното движение в Африка е борба. Всъщност молещите се харизматици са посочени като "молитвени воини." Въпреки че те се обръщат към Бога, те фокусират вниманието си много бързо далеч от Бога, за да се бият с голи ръце срещу призрак в невидимия свят. Това звучи почти винаги: "Ние връзваме всеки демон, в името на Исус ! Ние освобождаваме  духа, който разгражда всеки хомот в името на Исус! " 
Тези " молитвени воини " крещят с пълен глас и пеят името на Исус . Чак се потят , когато се включат в борбата с тези духове , напрягат всеки мускул до края на победата . Само когато те са успели да“ пробият“, Божието благословение може да тече . Това не е нищо повече от религиозните традиции на Африка под прикритието на християнството. 

Забележете  също , че силата не е в поучението при харизматичното движение в Африка. Техни представители оцеляват с помощта на някои повтарящи се стихове като "с Неговите рани ние се изцелихме " или " ние не сме опашка но глава " и т.н. Не полагат абсолютно никакви усилия внимателно да се тълкуват Писанията. По много пъти се повтарят фрази и хората са докарани в един вид транс, като магьосниците го правят, така че те доминират мисленето на повечето хора. Хората обичат това и се молят за него ! По този начин " Божиите хора " събират несметни богатства , докато масите се стичат към тях. 
Това не е християнство !

Това, което ме притеснява е, че всичко това е толкова очевидно и хората не го осъзнават все още. Или, тези,които го осъзнават защо не предупреждават християните за това? Защо е толкова голям  броят на хората, които търсят всичко това,и са допуснали традиционната африканска религия да влезе през задната врата в църквата. Истината е станала жертва на това развитие. Поради тази причина аз не се радвам на растежа на тези църкви и този вид служения.  
Ние трябва да издигнем нашите предупредителни гласове сред християните. Знам че харизматичните църкви повличат тълпи. Но това не е истинското християнство. То не води към рая. Това се дължи на един слаб християнски законопроект за цялата тази суматоха. Африканската религиозност не беше заместена от християнството. Много африканци с Библия в ръка предадоха християнската вяра. 

Това е много тъжно. Библията не учи че Бога и човека са толкова отдалечени, че Той може само да го благослови и даде пробив ако един посредник се появи на сцената. Не! Библията говори за един Бог , който е близо до нас. Единствената бариера, която ни отделя от Бог е нашият грях , и Исус е решил проблема със греха на кръста за нас. 
Слушайте ! Ангели и демони съществуват, но те не са неприкосновени духовни същества, които човек с помазание може да победи, за да може  един християнин да получи Божиите благословения. Става въпрос за същества, които изпълняват или заповедите на Бога или на дявола. Те не могат да застанат между нас и Бога. 

В крайна сметка, ние не се нуждаем от "Божии хора", които всяка неделя ръце да ни полагат ръце, за да можем да получим Божиите благословения. Има само един посредник между Бога и нас - това е , Исус Христос. Всички останали трябва да се отхвърлят като измамници, които заслужават само презрение.

Пастор  Конрад Мбеуе