ИСТИНАТА за ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА, Андрей Щерн

ИСТИНАТА ЗА ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА

Андрей Щерн

Поговорките за истината и колко е неприятна, когато я чуем, са много вярни. А от истината боли, понеже накърнява човешката гордост. И няма значение  с колко любов и търпение се обръщаме към хората,  гордостта е тази, която ги лишава от разум и способност за здраво възприемане на истината. Като служител на Словото, за когото провъзгласяването на истината е дълг, съм попадал в такиви ситуации. Много пъти са ме питали  какво мисля  за съвременните мисионерски текстове, най-известният от които  е "Четирите духовни закони" на Бил Брайт*. И защо в историята на  реформираните и презвитерианските църкви не се използва подобен начин на свидетелстване към грешниците.

Обикновено отговарям, че тази стратегия не е библейска, пълна е с грешки, базирани на извадени от контекста стихове и пасажи и още по-лошо – тя е в разрив с двата Завета (където Старият Завет изобщо не се споменава). До средата на ХХ век никой не е чувал за тази стратегия,  а някога са живели без нея, и пак Бог е спасявал.

Тук няма да успеем да обхванем цялата проблематика на темата, но тъй като сега страната ни е устремена към пропастта, е невъзможно да се мълчи за последствията от ДЕСЕТИЛЕТИЯ неправилно боравене с Евангелието.
Предлагам ви да погледнем с широко отворени очи на Sola Scriptura и на някои от наложилите се у съвременните евангелски християни клишета, които по никой начин не са библейски.

„Бог те обича; И той има невероятен, прекрасен план за твоя живот“.

Пълен абсурд. И това е един от редките случаи, при тази рязка оценка за възможността да съвпаднат разбиранията на плътския и духовния ум. (макар и по съвсем различни причини).

Може ли, дори от човешка гледна точка, да се счита за прекрасен план, житейския път на тези, които последваха Христос? Които изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания.  Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието. (Евр 11.36-39.). Християните носили  своя кръст, според Христовата заповед (Mат.10.38, Лука.14.27),  носили тежкия кръст на отделяне от обществото, приели мъченическа смърт в борбата с езическата империя или комунистическото чудовище, вероятно зле са вярвали, че Бог има  "чудесен план"за  тяхния живот!

А от духовна гледна точка, е възможно да се кажат подобни неща, само за хора убедени, че спасението от Христос е дадено на всички. Нека се опитаме да изясним, дали това е вярно.

Човекът е грешен и отделен от Бога. Следователно, той не може нито да познае, нито да изпита Божията любов и цел за живота си. Исус Христос е единственият даден от Бог път за избавление от човешките грехове. Чрез него човеците могат да познаят и изпитат Божията любов и цел за живота си.

Като че ли вярно звучи. Но ... идва ред на неприятната новина. Няма никакво библейско основание да вярваме, че всички  хора могат да "знаят и изпитат Божията любов."

Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие; Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен. (Пс.55:6). Ще изтреби не само греховете на тези хора, но и самите хора, вършещи беззаконие. Господ притежава не само доброта, състрадание, търпение и любов, но Той е свят и справедлив, Той мрази злото и греха, и изпитва гняв и негодувание срещу греха и тези, които му служат. Освен това, Той е Суверен и ще направи във всички случаи, това, което Самият Той, без никой друг, счита за нужно. Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими; Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота. (Пс.111 7:8).

Тъй като Бог е всемогъщ, Той е свободен да покаже милост, или да я задържи по отношение на онези, за които е такава Неговата воля. Помилването не зависи от желаещия и подвизаващия се, а от Бога милуващият. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. (Римл.9:16,18).

Това са тежки думи, но не можем да ги изхвърлим от Библията, въпреки, че на някои им се иска. Ако започнем да се справяме с Писанието, като изрязваме неудобните за нас места, то скоро ще остане между кориците само това, което ни харесва, наподобяващо „Майн Кампф“.

Римляни 9 глава обяснява, че Бог е свободен в Своята любов и любовта Му е безусловна. Бог избра Яков и намрази Исав и освен това - не на базата на нещо добро в Яков, а когато те все още не бяха родени, нито сторили нещо добро или зло - така, щото за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, който призовава.   (Римл.9:11 -12). Защо прави Бог това? Защото това е Негово право, Негова воля, Негова цел и план.  Той не е длъжен да се отчита пред нас. Кой си ти, за да спориш с Бога (Римл.9:20), Който върши всичко за Собствената Си слава - дори и нечестивия за деня на злото (Притчи.16:4).

А искат твърде много да изхвърлят от Писанието, именно хора, които не вярват във Всемогъщието и Свободата на Бога. Такива търсят "свободната воля" на човека, и подобните му учения. Като че ли не може да се каже, че те мразят Бога, мразят Христос. Но, въпреки това, те мразят Бога на Писанието, Който е Всемогъщ, и следователно, Христос, в Когото вярват - не е библейския Исус Христос. А вярват в идол, продукт на повърхностно мислене.

Всеки трябва лично да приеме Исус Христос като Спасител и Господ; Само тогава, можем да познаем и изпитаме Божията любов и цел за живота си.

Тази така широко разпространена формула, изобщо я няма в Библията. Както и няма в нея нещо толкова лично,  че да съществува извън връзката на вярващия човек с Божия народ (Израел и Църквата са взаимозаменими понятия). По същество...

Писанието говори за любов към Бога в Христа Исуса, нашия Господ (Римл.8:39). Той ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов, и ни е обдарил във Възлюбения Си(Еф.1:4-6).
Тогава, всички хора ли са в Христос? Имаме ли право да кажем на Исав: Христос те възлюби? Можем ли да кажем, същото на гонещия  Църквата държавен агент, или  на расисткия фанатик, който в най-добрия случай, би ни преследвал и по-нататък?

По думите на Исус Христос в Мат.7:13-14,  болшинство от хората ще загинат навеки. Имаме ли право да им кажем, че Христос умря за тях? Остава едно от двете неща: или Христос умря за народа Си, или ние вярваме в слаб Бог, който обича хората, но след това ги хвърля в ада.

Не, нищо подобно. Това е лъжа – да говорим на хората, че Христос обича всички, и че Той е умрял на Голгота за всеки един човек.
Той умря за Своя народ, за Израел, за своята Невяста-Църквата. Когато невярващите говорят за Божията любов към тях, това е фалшива надежда. В Неговите очи Те заслужават само осъждане и унищожение.

Проповядва се, че приемането на Христос се състои в обръщение от само себе си към Бога (покаяние) и решението да позволиш на Христос да влезе в живота ти, да ти прости греховете и да направи от теб това, което Той иска да бъдеш.
Но, не е достатъчно само да осъзнаеш , че Исус Христос е Син Божий, и че Той умря на кръста за нашите грехове. Също така, не е достатъчно да имаш някакво емоционално преживяване.
Тогава остава главното - да приемеш Христос чрез вяра. Приемането на Исус Христос чрез вяра , като акт на нашата воля. Но... от нашата воля ли е?

Проблемът на това твърдение е, че така предложено прави да са завишени човешките способности, волята на човека. Който не е роден отгор /свише/ не може да види Божието царство (Йоан.3:3) . И тук, естественият, погиващ в грях човек, не може да е в състояние да възприеме това, което е от Божия Дух (1 Koр.2:14).

Естественият човек изобщо не е духовно жив - той е мъртъв. Мъртвите не могат да повярват, докато Бог не ги съживи. Само Святият Дух е в състояние да съживи грешника и да му отвори очите за собственото му абсолютно гибелно състояние. Но тук липсва абсолютно  "Действието на нашата воля". Това не е учението на Библията, а на Чарлз Фини и на други еретици - антиреформатори в Съединените щати от XIX век.

Можете да приемете Христос, точно сега с вяра, ако се обърнете към Него чрез молитва ...

Обикновено мисионерските брошури завършват с такива или сходни молитвени призиви като в Деян. 2:21: И всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Като казват накрая да, и амин. Обаче,  тази стратегия е станала за много православни повод за сарказъм към хората, които сериозно говорят: ". Ако си повярвал и приел Христос като личен Спасител – то ще се срещнем с теб скоро в рая".  Едва ли двете страни разбират смисъла  на казаното. Гледните точки, въпреки всички различия, са сходни.

Преди всичко: понятието "всички, всеки" в този контекст означава ли изобщо всички хора? Разбира се, не. (тук нямаме възможност да покажем това въз основа на логически анализ на библейския език). Но, има един очевиден факт: Името Господне не се призовава от всички (а при пророк Йоил и от цитиращите го в Деяния -  думата „всички“,  изцяло е насочена специално към евреите, т.е. към хората, които по онова време вече 1200 години са знаели за Бог).

Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им (2 Koр.5:19). Но има ли хора в света, непримирени с Бога? Разбира се, че има. Ако в това си състояние те напуснат този свят, тогава този пасаж изрично не се отнася за тях: невменяване на греха им, което и означава, че Христос не е умрял за тях.
Идеята, че Той е умрял за всички, включително и за непокаяните грешници прави жертвата му  провал. А може ли да вярваме, че е провал? Това не е ли богохулство? Може ли всред „вярващите“ по този начин, да се окаже че има безспорно погиващи хора? Със сигурност. Нещо повече, дори не е реалистично някой да се спаси, вярвайки в изопачаване на делото на Христос.

Какво се случи на Голгота? Христовата смърт, обезпечи ли спасението на онези, за които бе извършена Неговата жертва, или тя е само потенциална възможност за спасение на всички хора?

 Мнозина вярват в тези или други факти за Христос, но при все това нямат Вечен живот. И доколко далеч от тях са тези, които вярват в Кръста само като възможност за спасение? Ако в някоя зимна нощ се окажете в залива със спасителен пояс в ръце, на 20 км от Санкт Петербург, и ви кажат, че този пояс е просто възможност да доплувате до брега – как бихте реагирали, осъзнавайки, че в ледената вода е невъзможно да оцелеете дори за половин час? ...

Христовата жертва е замислена с цел в предвечния съвет-Заветът на Светата Троица преди създанието на света. Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог праведен и спасител (Ис.45:21).
Неговата скъпоценна кръв наистина спасява избраните Му хора от Божия гняв и осъждение. Нищо друго не е в състояние да направи това, защото без проливането на кръв няма прощение (Евр.9:22). Той взе върху Себе Си греховете на Своя народ, и Божия гняв за тях. На Кръста, Той показа Своето правосъдие в справедливостта и Своята милост в опрощението. Ако Той би действал по по-различен начин, това би било в противоречие с Неговата природа.

Ако някой казва, че това е просто възможност за спасение, като остава да я повярваме, то това е лъжа, защото към действието на Благодатта добавя действието на човешката воля, обаче така установено спасението става безполезно. Трудното тук е  именно: или-или. Или е по благодат, или е по дела: Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело]. (Римл.11:6).

Няма нищо лошо в това, ако невярващият прочел "4-те закона" пожелае за първи път в живота си да се моли на Христос. Възможно е, тази стъпка да е доказателство, че Господ вече е започнал Своята възраждаща работа в сърцето му. Но да се счита, че изричането на една молитва е по самосебе си гаранция за спасение – това е заблуда. Заблуда, която е само малко по-различна от магията.

Сама по себе си молитвата, както и каквото и да е усилие на волята не спасява никой. Тя не е заклинание, действащо чрез сила. Спасява Христовата благодат чрез вяра и това не от вас самите, а е дар Божий ... за да не се похвали никой. (Еф.2.8-9). Никой, и, с нищо. В противен случай, бихме могли чрез принудителната сила на действуваща молитва, да заставим Бога да ни спаси. Но ако предполагаемата молитва или което и да е друго човешко действие действа принудително върху Бог, то тогава Той не е Бог. И означава, че сме в една религиозна самозаблуда или просто измама.

Бог спасява когото иска. Тук не може да има магия или сила на произнесеното слово. Той спасява онези, които Той избира и не спасява тия, които не избира. Той има пълното право да не спаси НИКОГО, защото всеки от нас е участник в грехопадението на Адам и всеки ден и час добавя към греха си. Но след като Той спасява, Той не иска някои от Неговите избрани да погинат, а всички да дойдат на покаяние (2 Петр.3.9). Това се отнася за тези, които Бог обича, и за които Христос е умрял и за никого повече. Божието спасение е успешно, и е според както Той го е планирал. Това е единственото спасение, което въздава единствено на Бог цялата слава и не оставя у грешника никакво основание да се гордее.

Всеки друг начин на вяра е безспорно НЕбиблейски и произхожда от човеците, които са свикнали да разчитат на своите дела, а не на Божията милост. За тях, не методите на съвременната християнска проповед, а истинските Божии дела - са смехотворни. Днес, тези хора разпространяват не само религиозно лицемерие, но и властват надменно над нас. Властват, според човешкото разбиране за благоденстващ живот (Пс.73:3). Но те не вярват и няма да повярват, че кротките ще наследят земята, и че по-големия ще слугува на по-малкия (Мат.5:5, Римл.9:12). А ние мълчаливо избърсваме тяхните плюнки - уви, не от себе си, а от Църквата. Непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.   Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе. Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм (Пс.5:9-10,8).

И последно. В "Четирите закона" и други подобни материали има цитати от Библията. Божието Слово си остава Божие Слово, въпреки, че Го използват извън контекст и Го оскверняват. Към осквернената светиня следва да се подходи по съответния начин. Затова, ако случайно получите някоя псевдохристиянска брошура не я изхвърляйте, макар и с тъга в сърцето - хвърлете я в огъня. След което се запознайте с това, което по този повод са казали хора, познаващи реалното Писание и Истинския Бог.

Мразя двуличните, а обичам закона Ти. (Пс.119:113)

---------------------------------------------------------
Бил Брайт* - Един от християнските лидери на 20 век, основателя на Кампус крусейд (Campus Crusade for Christ). Чрез работещите за Кампус крусейд по целия свят, тяхната брошурка „Четирите Духовни Закона“ и филма „Исус“ (гледан от над четири милиарда души) сочат, че повече от 150 милиона човека са били „спасени“ и ще прекарат вечността в небето.


Източник: http://www.proza.ru/


Превод: Татяна Иванова
Пр