"ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯ" на Райнхард Бонке... Вяра без пари е мъртва!

„Евангелизация“ на Райнхард Бонке... Вяра без пари е мъртва!

Владимир Кубирянтс
28 Януари, 2009

Евангелизация на Райнхард Бонке... Вяра без пари е мъртва! Евангелизацията с участието на „евангелиста“ Райнхард Бонке приключи преди около месец в Сакраменто, но в рускоговорящите СМИ/Средства за Масова Информация/ на града още не утихват споровете относно дейността на известния проповедник и неговия екип. Предлагам на вниманието на читателите мнението на един от кореспондентите на вестник „Диаспора“.

Пристигнах в Arco Arena 10 минути от започването на богослужението. Почти всички места в залата бяха заети. Намерих къде да се установя и отблизо започнах да наблюдавам случващото се. Хорът пееше, но не бе нашия, а техен, изцяло съставен от афроамериканци. И, съответно в залата  се чувстваше нарастващата екзалтация на атмосферата. Някой, както аз разбирам, по-слаб духовно стоеше с високо вдигнати ръцеи се поклащаше напред-назад, друг  дъвчеше чипс, трети успокояваше много чувствителните към случващото се бебета. След дългия ритмичен африкански „госпел“,  на сцената излезе „евангелиста“ Славик Радчук. Започна своята проповед с любимия разказ за себе си и за своите мисионерски приключения в Африка. Разказа за подвизите си в самолетите, на стадионите в Африка, и за разговори с някакви неизвестни за нас владетели.  Разказа за всичко, само не чухме и за украинските кнедли с кокос! В продължение на 40-45 минути слушахме възхвала за далечна Африка, как след неговите проповеди хиляди хора се покаяли и са дошли при Бога, как дори пилотите на самолети се подчиняват на желанията му,  но до края на речта му така и не чух живото слово на Благодатта. 

Убеден съм, че тоя род мисионери от Африка разказват за дейността си в Америка, за хиляди каещи се и изцелени тук и там. И това работи. След колоритните истории за себе си Славик Радчук започна да рекламира духовния си баща Бонке и неговите заслуги. Веднага обяви, че на Бонке му са нужни милиони долари, и че ние с вас трябва да ги дадем за служението му, освен събраните по-рано пожертвования за наема на помещението и двете „доброволни“ събирания по време на закуска в хотела. „Ама че апетит!“ – си помислих аз. В същото време Радчук рекламираше и убеждаваше всички да купуват книги, касети, дискове на Бонке. Като човек, който цени времето си, съжалих, че присъствам на тази рекламна кампания, но все пак реших  да дочакам проповедта на известния евангелист. Едва след час и 45 минути, след двете „доброволни“ събирания на пожертвувания, когато повечето бяха вече изяли  чипсовете си и изпразнили портфейлите си, Бонке започна да вдига децибели.


Съвсем на края чух нещо за Христос, но нямаше на какво да се радвам. Нищо ново не чух, а какво ново може да каже толкова известен човек в Африка? Знаещите не говорят, а говорещите не знаят. Липсата на новост бе компенсирана с прекомерното звуково налягане. Обаче децибелите не могат да заменят съдържанието на проповедта,  нито духовността й. Викането е слабост. Викането говори само за безпомощността на оратора. Викането – е последна надежда той да бъде чут.

И Бонке напълно разкри слабостта си.  Той действаше не чрез силата на думите, а чрез елементарна методика на внушението. Той убеждаваше, но не със своята святост, както и не със задълбочени знания и откровения,  а с отдавна известна техника за промиване на мозъци, която са използвали Дуче и Хитлер, други харизматици и известни личности.

Това са явни средства и начини за влияние върху съзнанието, които не бива да се подценяват. Ефектът от появата пред публиката на една силна духовно и просветена личност би бил съвсем друг.
Само с появата си такъв човек би заставил всички да замълчат. Защото колкото по-силна е личността, толкова по-силна би била тишината в залата. Представете си, ако вместо Бонке на сцената бе излязъл Христос. Сигурен съм, че в залата ще настъпи такава тишина, както в тиха гора при отсъствие на вятър. Дори всяка една тихо казана дума от Учителя би оттекнала, подобно на капеща вода в празен съд. Ето как, ако цялата арена при появата на Бонке остане в тишина, в очакване и предчувствие за Божието присъствие, би могло да се говори за неговата святост и сила на Духа.

Щом ораторът не цени всяка своя казана дума и не чувства тежестта на казаното, а ги сипе наляво и надясно, тогава каква е стойността им? Какъв резултат може да се очаква от такава проповед? И какво получиха идващите за покаяние? От такива стадни покаяния има повече вреда, отколкото полза. Щом ораторът се опитва да надвиква екзалтираната публика, на какво може да я научи?  Как той може да бъде чут от нея? Нали вярата е от слушане. На това ме е научила моята необразована баба.

Съвсем очевидно, че всичко това се прави, не за да научиш някого на нещо, а за да прибавиш още една похвална страница към биографията си, която ще се чете някъде из Африка, Индонезия или Нова Зеландия. "Are You happy?" ( „Щастливи ли сте?“) - крещи в микрофона Бонке. И думите му звучат като подигравка. Дадохте ми милиони долари. Are You happy now?( „Сега, щастливи ли сте?“) Протягате ръцете си към мен, като към Бог. Are You happy? Имате ли това, което искахте? Намерихте ли това, за което сте дошли тук? Щастливи ли сте вече? "Yesssss!"(Дааааа!“) - реве арената, но не разбира. Всичко вижда, а не може да различи воят на харизматиците от воя на феновете при баскетболни или боксови състезания.

Изиграният театър с изцеленията изглеждаше също така скучен. Да ме извинят всички очакващи чудеса и тези, които оставиха мястото си  за да получат покаяние и кръщение в Духа - опитвах да се вглеждам в лицата ви. Но не видях нито радост, нито щастие, нито духовна светлина,  а само обърканост, равнодушие и дори скръб, и разочарование. Бонке обеща, че ако някой днес  не е получил очакваното, ще го получи утре сутринта. А ако не го получи? Кой ще провери? Кой ще знае за това? Но, има ли някакво значение това за него? Не му е до сълзите на измамената старица, страдаща от ревматизъм, или за майката, плачеща до леглото на парализирания си син? Утре с вашите милиони той ще бъде някъде по брега на Слоновата кост разказващ на папуасите колко успешно се е трудил в Сакраменто.

Тежко е да си измамен. Но по-добре е късно да разбереш, отколкото никога. Пиша тези редове с голяма горест и обида и с надежда, че някой въпреки това ще разбере случващото се. Човек може да разбере системата, само когато излезе от нея. Така че, ако вие сте се усъмнили и искате да разберете какво всъщност става, трябва да излезете от тази система и на всичко случващо се там да погледнете отстрани. Ако действително желаете да растете духовно, трябва да излезете от религиозния си параван и смело да направите самостоятелна крачка към Бога.

Научете се да различавате чистото сърце от промити мозъци.

Бог да ви благослови!

Сергей Яценко, кореспондент на в-к „Диаспора“


Източник: http://www.glaznayamaz.org

Превод: Татяна Иванова