ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ - 1-ва част, п-р Джон МакАртър

ЧУДЕСА, ИЗЦЕЛЕНИЯ и ЕЗИЦИ

 Джон МакАртър

1-ва част

Наскоро изследвахме духовните  дарби и принципите, въз основа на които тези дарби действат. Видяхме, че за всички вярващи е изключително важно да служат със своите дарби за изграждането на тялото.Ако тялото е изградено, то и свидетелството ще е ефективно, защото изграждането на тялото води до единство, а то от своя страна е най-мощното свидетелство пред света.

Ние изброихме поименно духовните дарби. Имаме списък от тях в 1 Коринтяни 12 гл., както и също друг списък  в Римляни 12 гл. Събрахме двата списъка заедно и обозначихме постоянни дарби, които нарекохме дарби за назидание.

Тези дарби са дадени за изграждане на вярващите. Те трябва да служат на всеки един християнин поотделно, и по този начин да изградят цялото тяло в единство. Но е имало и други дарби, които не са били предназначени за назидание, а са били дадени за потвърждение на авторитета на Словото всред невярващите. Тези дарби нямат пряка връзка с отделната църква. Били са предназначени за невярващите. Те трябвало да потвърдят проповядваното Слово. Например, ако живеехте в новозаветната епоха и в един град дойдат трима проповедника и всеки от тях проповядва различна проповед, на кого бихте повярвали?  Е, вероятно ще повярвате на този, който извършва чудеса. Това призна и Никодим. В отговор на Исус той каза:, "Ние знаем, че ти си израилев учител, дошъл от Бога, защото никой не може да направи чудесата, които ти правиш, ако не е ... какво?.. . ако Бог не е с Него. (Йоан 3:2).   "Бог е с Него." Очевидно бе, че Бог е с Исус, защото чрез чудесата Той потвърждаваше Своето свидетелство.

Самият Христос потвърди тези думи като каза: "Ако не можете да повярвате, това, което казвам, повярвайте ме, заради самите ..." какво?... заради чудесата". Извършените чудеса бяха доказателство за претенциите на Христос. Чудесата никога не са били самоцелни. Те бяха знамения, сочещи на Неговите претенции.

По времето на апостолите, когато бе основана ранната църква, апостолите и пророците са били надарени с тези дарове за да се потвърди  проповядваното от тях Слово. Писанието открито казва това. Служителите са били надарени с чудотворни дарби. Но тези дарби не са били предназначени за църквата. Те не са  служили за вярващите. Тези дарби са били  за невярващите, за да ги убедят, че посланието проповядвано от апостолите и пророците, всъщност е от Бога.

Може да изброим четири от тези дарби в Новия Завет: чудеса, изцеление, езици и тълкуване на езици, или по-добрe, езици и превод на езици - това е точната интерпретация от гръцки. Въз основа на Писанието ние вярваме, че тези дарби нямат постоянна роля в тялото и както ще видим, те съществуват за апостолското време и тяхното предназначение е да потвърдят Словото преди да е бил завършен канона на Новия завет, по специално докато Бог все още е извършвал знамения пред очите на Израел. Ще разгледаме и това.

Въз основа на няколко библейски пасажа, бих искал да посоча характера на тези дарби. Да започнем от Марко глава 16.  И докато намерите 16 глава на Марко, нека ви кажа нещо.

Надявам се и се моля тази сутрин да чуете и възприемете думите ми така, както са дадени. Аз имам много скъпи и ценни за мен приятели, свързани с религиозни движения, които вярват, че тези дарби съществуват и днес. Проповядвал съм в техните църкви. Контактуваме помежду си като вярващи в Исус Христос. Обсъждайки този въпрос - мненията ни  са противоречиви при все, че постигаме съгласие по всички останали въпроси. Вярвам и се моля на Бог да бъда обективен относно Писанието. Аз съм отворен за всичко, което Божия Дух ще ме научи.  Моля се за това. Моля се Бог да удържа езика ми, за да не кажа нещо, което не е от Него. Независимо от това, всичко, което говоря, го казвам с любов и в същото време с дръзновение, полученo от изучаване на Библията, и се надявам, че по същия начин и вие ще разберете думите ми. Те не поставят в никой случай под съмнение спасението или искреността на хората, за които става дума.

И така. Марко 16:14. Всичко, което ще направим, е да разгледаме тези въпроси в светлината на Писанието. Maрко 16:14, "После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал." Спомняте ли си, че когато  вестта за възкресението на Исус стигна до учениците, те не бързаха да я вярват . “И Той им каза”: стих 15, “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите:”

Вярвам, че Исус говори непосредствено на 11-те ученика, че ще имат определени признаци - ще говорят нови езици, ще хващат змии, и ако изпият нещо смъртоносно, то няма да ги повреди – т.е. никакви отрова няма да им подейства. Ще възлагат ръце на болни и те ще оздравяват.(Марко16:15-18)

Тук обаче има нещо интересно. Писанието казва, че изпратените да провъзгласяват евангелската вест ще извършват чудеса. Наистина, всичките четири дарби за които ще говорим, са тук. Дарбата на чудеса например, със сигурност ще се покаже,  ако вярващият би хванал змия или би изпил нещо смъртоносно, без самият той да се увреди. Това е чудо. Дарбата изцеление е посочена също така,  и текста казва, че ще възлагат ръце на болните, и те ще се изцеляват. Този текст споменава също така и езиците, казвайки, че ще говорят на нови езици.

Всички упоменати тук дарби, които нашият Господ обеща на 11-те са, че тяхното служение ще бъде потвърдено с тези  чудеса и знамения. Но, ако предположим, че тези дарби и днес действат, както и че, който и да е човек може да ги притежава, тогава трябва да се съгласим със сектата на живеещите в Апалачите, понеже хващат змии, също и с така наречената Църква на първородните, които пият отрова и други като тях. Проблемът е, че самите тези секти съвсем не винаги достигат до желания резултат. Независимо от това, говорейки за едната част от текста, трябва да споменем и за другата. Там се казва: "Тези знамения ще придружават повярвалите." Ако действието на тези дарби важи и днес, тогава те трябва да се използват от всички.

Да отворим на 2 Коринт. 12:12. Нужно е преди всичко да установим библейската основа, затова ще разгледаме отделни библейски текстове. И така, 2 Коринт.12:12. Тук Павел говори за своето право на апостолство и неговата проверка на факта, че той е такъв като казва “Наистина”, и сега погледнете дефиницията на описанието: “признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, в чудеса и велики дела.” Думата “признаци” в гръцкия оригинал е употребена в пълен член,- за мн. число- “те”, т.е. означава “самите признаци”. Не някакви абстрактни, а точно “тези признаци”. Това е ясно посочване на определените признаци, с които са били надарени апостолите. Това са били признаците на апостолството. Апостолите са имали известни признаци, които са им били предоставени. Е, очевидно е, че са им били предоставени отпреди,  още в Марко 16 гл.

Искам да ви обърна внимание на Посланието към Евреи 2 гл. Помните ли до кого е адресирано посланието?  Правилно - до евреите, и това е много важно. Стих 3,  глава 2, " как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа”, въпреки, че адресираните от това послание не са слушали същото лично от Господа, защото то " беше потвърдено между нас от тия, които го чуха."

Сега думата "потвърди"  означава направено за вярване или направено за окончателно вярване. Това, което отначало се каза и бе прогласено, сега бе доказано, т.е. бе направено да повярват. По какъв начин? Стих 4: " като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си ".

По този начин, точно тези дарби на Святия Дух са за да се потвърди, докаже Словото слушано от евреите. Именно това е, което се казва в текста. "Тези думи бяха потвърдени между нас." Проповядването е направено. А потвърждението на тази проповед е чрез дела, извършени с духовните дарби на апостолите.

И така, изводът е, че някои духовни дарби са признаците на апостолството и затова, те имаха, своето значение в апостолското служение, което е основополагащо служение в Църквата. Множество гласове са се надигали в ранната църква за разпространяване на различни учения и проповядване на различни евангелия. Бог е потвърждавал истината Си чрез тези специални дарби, предоставени на апостолите.

Уорфийлд, Бенджамин Уорфийлд, ненадминат богослов на своето време. Само по себе си това, което той казва не е за да оценим служението му; а само за наша констатация тук: "Тези чудесни дарби са дадени на апостолите като упълномощени Божии представители, като дарбите са служили за основаване на Църквата. По този начин действието на тези дарби е било изключително ограничено за първоапостолската църква,  а с отминаването на апостолите, тези дарби се прекратили."

Ако вярваме, че Ефесяни 2:20 казва, че апостолите и пророците са основа на църквата, тогава, когато църквата е била вече основана и  апостолите са преминали от този живот, признаците на апостолите са престанали. Ако признаците на апостолите са потвърждаващите делото им дарби на Светия Дух, тогава можем да свържем всичко в едно и ще видим, че с преминаването на апостолите от сцената са престанали и дарбите на Святия Дух, дадени им като доказателство за истинността на тяхната проповед.

Някои пасажи от Деяния непосредствено свързват проявленията на тези дарби с апостолите. Нека да прочетем един пасаж,  за да разберем за какво става дума. Деяния 14: 3, , "Но пак те (Павел и Варнава) преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствува-ше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце ". Това е  пример, как Бог е използвал тези дарби. Те са проповядвали, и слушащите са признали, че проповядваното Слово е от Бога, защото апостолите са извършвали чудеса.

Не мисля, че днешната църква се нуждае от такова доказателство. Днешната църква няма нужда от такова доказателство. Ако днес, дойдат тук трима проповедника и проповядват три различни проповеди, аз без да слизам от това място мога да определя, кой от тях е от Бога, и кой не. В този случай, критерият за определяне на истината няма да е извършените чудеса. Тогава какъв ще е критерият? Библията. Ето даденият от Бога стандарт, чрез който  се доказва истинността на посланието на всеки проповедник.

Павел казва на проповедниците: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.“ (1Кор. 14:37). Трябва ясно да осъзнаем, че само Божието Слово потвърждава както проповедта, така и преживяванията на човека, така и всички останали въпроси, свързани с духовността. Само Библията дава точно потвърждение и  ръководство за действие.

Ето защо, не трябва да се приема, че както преди, и днес тези дарби са необходими, за признаване или удостоверяване на проповядваното слово. Вече имаме установеното и признато Слово. Още повече, не можем да кажем имаме нужда от потвърждение с чудеса и знамения тук в Америка, където Божието Слово е на разположение на всички църкви и всички хора. Да изпуснем предвид този факт, означава да пренебрегнем или дори да отхвърлим завършеността и авторитета на Писанието. Спомням си, Лука 16:31, където Авраам каза: ". „Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.“

Вие имате цялото Писание, и това е достатъчно. Това е същността. Дори и тогава, когато Павел писа Посланието към Ефесяните, той посочи, че Бог "даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, някои пастири и учители." В същото време, той отбелязва, че именно тези служения са предназначени "за изграждане на Тялото Христово" (Ефесяни 4: 11-12). Но Павел не казва, дори и дума за някоя от чудотворните дарби. Също, в писмата си до Тимотей и Тит, Павел показва мерилото за служение - Божието Слово, затова той постоянно напомня: "Проповядвай здравото учение." Основното нещо - да се проповядва здравото учение.

Ако, както някои твърдят, потвърждаващите Словото дарби съществуват действително и днес, тогава те биха придружавали мнозина големи проповедници или тези, които носят благовестието в страни, където Писанието не е достигнало, за да потвърждават думите на тяхната проповед. Но едва ли може да се очаква, че тези дарби биха съпътствали група християни, които имат вече в ръцете си Библията. И затова дарбите за чудеса нямат вече никакво значение.

През целия период на църковната история, големите проповедници на Божието слово никога не са претендирали, че притежават тези дарби. Четейки историята на Църквата и изучавайки живота на големите богослови,  оставили ни много свои богословски трудове виждаме, че те не са участвали в такива неща. Дарбите са действали в апостолското време, и са били присъщи на служението за основаване на Църквата.

Нека разгледаме накратко тези дарби. На първо място, дарбата за вършене на чудеса. Изброявайки духовните дарби в 1 Коринтяни 12:10, Павел започва с дарбата за вършене на чудеса. Предполагам, че някой може да каже: "МакАртър, нима искаш да кажеш,  че не се вече чудеса?" Не, не мисля, че чудесата са престанали. Знам, че те се случват навсякъде. Постоянно  виждам случващи се чудеса. Нашият Бог е Бог на чудеса. Може да кажете: "Какво е чудо? Какво е определението за чудо?" Всъщност, чудото – не е нещо голямо.Защото невярващите  хора се разстройват много, когато става дума за чудеса. Но в тях няма нищо специално. Те не са нищо особено.

Нека ви обясня, какво имам предвид. Ние живеем в един малък свят. Представете си, че светът е едно езерце. Живеем в това малко езерце. Целият живот в това езеро върви по своя си ред. Всичко в езерото е така устроено, както би трябвало. Така че: чудо - това е, когато Бог (ако Го има) постави пръста си в езерото, и от докосването се появят кръгове във водата. И ако Бог е наистина там някъде, то за Него не е трудно да  извърши чудо. Не по лесно, от хвърлянето на едно камъче в езерцето, когато виждаш образуващите се кръгове по водата. След което кръговете престават, водата се успокоява, и всичко се връща към нормалния си ход. Прочетете книгата на К. С. Луис за чудесата. Там той е разгледал много точно този въпрос.

Чудото - това е, когато Бог поставя пръст в езерцето и се образуват вълнички по водата. И ако има Бог и Той е създал езерото, Той може да пуска вълнички по водата, когато Той пожелае. И няма причина да се разстройваме заради чудесата. Напротив, чудесата само доказват, че Бог съществува. Ето защо немските рационалисти разпънаха собствените си души, когато изобретиха хуманистич-ната философия елиминирайки всички чудеса на Библията. Бог наистина върши чудеса. Те се случват през цялото време, чудеса на изцеление.

Аз дори вярвам, че Бог може да даде на един мисионер способността да говори на език, който преди това не е учил. Това е чудо, въпреки че не е библейският дар говорене на езици. Дарът на езици е изключително апостолски. Но аз вярвам, че Бог може да създава чудеса с устата на хората по същия начин, както с всеки друг орган на тялото. Дори днес Бог извършва чудеса. Ние постоянно виждаме, че Той прави чудеса. Най-голямото чудо, което Бог извършва - е чудото на новорождението. Самият аз съм едно чудо. За да ме промени някой, той трябва да е всемогъщ.

Докато нашият Господ беше на земята, Той извърши много чудеса. Те се случваха, за да потвърдят истинността на думите Му. Докато свидетелствате Бог може да извърши чудеса, така че някой да каже: „Този Бог наистина съществува." Това наистина може да се случи. Обаче, не се случва за да се потвърди писменото откровение, тъй като към него нищо не бива да добавяме и нищо не бива да отнемаме. Не казвам, че чудесата са престанали, а че днес чудесата са различни от предишните, затова дарбата на вършене на чудесата е престанала, защото това е било дарба изключително за апостолите.

Може да изследвате историята на чудесата и ще откриете, че в Библията са описани четири значителни периода от време, когато се случват чудеса. В останалото  време, не откриваме такива. Например, времето на Мойсей  е време на чудеса. Същото може да се каже и за периода на Илия и Елисей.  След тях следва продължителен период, в който не се случват никакви чудеса. И изведнъж започват да се случват отново по времето на Христос и на апостолите. Чудесата винаги са били с ограничена цел и за ограничен период от време. Никога  хората не са извършвали постоянно чудеса.

И днес, когато времето на апостолите е приключено, приключила е и дарбата на чудесата. Способността да се пие отрова, да се проявяват знамения, чудеса и различни сили,  е било типично само за онова време. В писмата си до Тимотей и Тит, Павел не споменава нищо за чудеса. Както и в живота на Павел никога не е имало акцент върху чудеса. Най-малко две години след неговото отпътуване за Филипи не намираме нито едно споменаване за някакви чудеса. Нито веднъж. Нито в Антиохия, нито в Коринт или Солун, или в Дервия, нито в Берия, нито някъде другаде се споменава, че Павел е вършил чудеса.

Тази дарба е много ограничена. Това беше временна дарба. А не такава, както я представят днес.

Веднъж пътувах покрай езерото Хюм и стигнах до една палатка, разпъната на паркинга. Бях привлечен от плаката до нея, на който пишеше: "Служение на чудеса. Чудеса се случват от понеделник до петък." Можете ли да си представите? От понеделник до петък. Истински конвейер за чудеса.

Ние вярваме, че Божието Слово не споменава нищо за дарбата на чудеса в наши дни, а само отбелязва, как се е проявила тази дарба по времето на апостолите. Тези дарби са били с временен  характер и са били предвидени за ограничен период от време. Оттогава, след  завършване на канона на Новия завет, всеки служител доказва правото си да разнася Словото, но не чрез способност да върши чудеса, а чрез способността за вярно  преподаване на Божието Слово. Именно вярността към Словото служи  за атестация /да се потвърди истинността/ на всеки човек. Впрочем, за това много можем да говорим.
Да продължим нататък.

Изцеление. Какво може да се каже за изцеленията? Несъмнено, те са един чудесен дар, и както е посочено в 1 Кор.12 гл. означава способност за изцеление. 9 стих казва: „на друг изцелителни дарби чрез единия дух;“. Ако ме питате: „Нима мислиш, че Бог не изцелява болните?“ Разбира се, не мисля така. Бог несъмнено изцелява болните. Той ги изправя на крака. Но, за разлика от времето на апостолите, в нашият съвременен свят няма хора, които чрез помощта на такъв дар да са способни да изцеляват.

Днес, Бог лекува чрез Своята всемогъща воля като отговор на молитва. Това може да се види от посланието на Яков. Да видим този текст в глава 5. Между другото, Посланието на Яков е написано преди 1 Коринтяни. И така, в Яков 5:13 се казва: " Зле ли страда някой от вас? нека се моли. " Стих 14: " Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име." Така е писано.

Дори в Посланието на Яков, което е най-ранно написаното послание от гледна точка на хронологията всред останалите книги от Новия завет, дори там Яков не казва, когато някой се разболее "Намерете някой, който притежава дарбата на изцеление". Но, той казва: "Молете се за него."

 Бог не е предоставил дарбата на изцеление ЗА църквата. Това е било знамение, с което се е потвърждавало Словото ЗА невярващите. Между впрочем, изследвайте живота на Исус, където може да се види, че Той изцели само невярващите, с което потвърди пред тях Своята божественост. Когато някой от тялото, вътре в църквата се е разболявал, членовете на църквата са се молили един за друг, и Бог е отговорял на молитвата.

Аз вярвам, че дарбата на изцеление е давала на апостола, пророка, или на вестителя на Божието Слово, словото им да се потвърди в умовете на невярващите. И ще повторя още веднъж, ако днес съществуваше дарбата на изцеление, тя не би принадлежала на така наречените "изцелители". Дарбата бе за учителите на Библията. Тази дарба би била притежавана от тези, които възвестяват благовестието, така щото чрез дарбата да се потвърди евангелската истина, а не от определена част хора, както и да ги наричат: лечители, помазаници, съживленци и прочие.

А през последните години на апостолското служение тази дарба запада. Наистина, не е ли интересно, че когато Тимотей заболява, Павел му пише: "Знам, какво да правиш, за да се възстановиш. Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания." Ако в този момент, дарбата на изцеление е продължавала да действа, биха могли значително бързо и лесно да се справят със заболяването на Тимотей. Освен това има един интересен факт, за който съм мислил в последно време. В 2 Тимотей, глава 4, Павел пише: "Трофим оставих болен в Милет."

Павел имаше дарбата на вършине на чудеса, и едновременно с нея и  дарбата на изцеление, така че той можеше лесно да излекува Трофим. Но в Новия Завет няма да намерим нито един случай, когато дарбата на изцеление да се  прилага за вярващ. В същото време, днес, когато стават изцелителни събрания, в повечето случаи на опашката за изцеление чакат  хора, които достатъчно дълго време са посещавали църква. Това изобщо не съответства на библейския модел.

Един интересен факт. Тази седмица имаше филм за Марджо Гортнер(Marjoe Gortner). Разбира се, аз не бих сложил всички под един знаменател, но свидетелството на  Maрджо предизвиква особен интерес. Не знам дали сте чували за него, но във филма той разказва всичко за себе си. Той признава, че когато е бил още на четири години трябвало да има дарба на изцеление и родителите му го качват на сцената, и той започва изцелително служение. Така започнало всичко.

Миналата седмица се срещнах с баща ми и си говорехме, когато той каза: "Знаеш ли, трябва да видя този филм. Знаех, че се снима филм, защото по време на снимките ми се обадиха да поискат съгласие да включат във филма откъс от едно интервю с мен, което съм дал някога, когато Марджо е бил на четири години. Тогава при мен, в църквата дойдоха репортери и попитаха за мнението ми.“

Баща ми каза: "Изразих мнение, че това всичко е измама, шарлатанство, и така нататък, и така нататък." Досега не знам дали в този филм е интервюто с баща ми, както и той не знае. Както и да е, очевидно филмът разкрива измамата на тези псевдо-лечители. Между другото, в едно интервю самият Maрджо казва, че през всичките тези години, докато се е занимавал с това, не си спомня за нито един случай на изцеление. Вярно е само твърдението му, че е оказал неоценима услуга на хора с психологични проблеми.

Между впрочем, той добре е знаел, че много от получилите изцеление в понеделник, са се връщали с нова болест в четвъртък и това е често случващо се. Като студент, направих проучване по този въпрос, както че и други подобни случаи са били идентифицирани отново и отново, и отново. Ето защо, трябва да сме много внимателни за да разбираме библейските критерии за изцеление.

Вярвам, че Бог изцелява. Но Бог изцелява според Своята суверенна воля и в отговор на нашите молитви.

И ако има днес хора, които твърдят, че виждат Божието изцелително действие като резултат на своето служение, то основавайки се на Божието Слово мога да кажа, че те имат дарба на вяра, чрез която Бог отговаря на молитвите им. А дарбата на изцеление е била всецяло апостолска.

Апостолите са използвали тази дарба за невярващите, за да потвърдят пред тях апостолското си слово. Когато Писанието е било окончателно завършено, тази дарба изгубва своето значение и престава. Но нека не забравяме нито за момент, че в действителност и днес могат да се случат изцеления. Бог може да пожелае да изцели някой човек. Но и Сатана също може да излекува. Прочетете Матей 7 глава. Същото може да се прочете в Деяния глава 8. Същото е написано и в Деяния 13 глава. Сатана също може да изцелява. Между впрочем, когато Исус вършеше всички тези чудеса, юдеите стигнаха до заключение, че Той прави това чрез сатана, и че всичките Свои изцеления Исус извършва чрез Велзевул. Те бяха добре запознати с факта, че сатана може да имитира всичко, затова евреите са приравнявали делата на Исус към делата на сатана. Сатана е способен да върши такива дела.

Самата идея, че като на поточна линия хората могат да се изцеляват, не съответства на Библията. Аз също често си мисля, че ако някои наистина имат дарбата на изцеление, те биха отишли по скоро в болниците, отколкото да очакват хората в палатката. Те биха се насочили към невярващите, биха проповядвали Евангелието, а изцеленията биха потвърждавали тяхната проповед.

Значи, това е дарбата на изцеление. Би било хубаво за в бъдеще да проведем по-подробно изследване на тази тема, защото тя е толкова важна.

И така,  дарбата на изцеление никога не е била насочена към вярващите. Тя не е предназначена да бъде постоянно действаща дарба. Това е било признак на апостолите. Това е било една от апостолските дарби. И дори в най-ранната книга на Новия Завет, в Посланието на Яков, виждаме увещанието „Молете се за болните“.

Трето, ние стигнахме до въпроса относно дарбата за  говорене на  езици и тълкуване на езици.

Край на 1 част...следва продължение...

Източник: http://www.propovedi.ru/

Превод: Татяна Иванова

Говорене на езици - В. Бюне

                               Говорене на езици

По тази тема, която вече 90 години вълнува душите на много християни, е писано много. Има някои добри книги, които разглеждат балансирано този не лек въпрос, така че аз тук мога да се огранича само по няколко съществени точки.

Днес между евангелските християни по този въпрос съществуват следните принципни позиции:

1. Говоренето на езици е видимо доказателство за "духовно кръщение" и затова е важно и необходимо за живота във вярата.

2.Говоренето на езици е една от многото дарби, то не е белег за кръщението със Светия Дух, но е полезно като дарба за самоизграждането на християнина и за едно специално поклонение на Бога.

3.Говоренето на езици е било знамение за невярващите, а днес е мислимо само в изключителни случаи(мисионерски ситуации), като една дарба човек да може да говори на непознат език.

4. Говоренето на езици спада към дарбите на знаменията, които са свързани с времето на апостолите и е било предимно знамение за предстоящия съд над невярващите евреи. С измирането на апостолите и появяването на канона на Новия Завет тази дарба е била прекратена. Цялото днешно говорене на езици е от душевен или демоничен произход.

  Саморазобличаване на "петдесетните" духове?

Една немалка роля в споровете, свързани с петдесетното движение, играе т.нар. саморазобличаване на петдесетните духове. И от двете страни е писано доста по този въпрос и тази тема вълнува и следващите поколения, така че и до днес в литературата отново и отново се взема отношение по нея.

Какво е станало тогава?

Един брат, Херман Книпел от Дуйсбург-Беек , посещава едно събрание на говорещи езици и после открива, че и в неговата общност започва да се практикува говоренето на езици. Х .Книпел също бива кръстен с "Духа" и "силата се стоварила върху него и той паднал на земята".

Но в резултат на редици наблюдения той започнал да проявява скептицизъм по този въпрос и решил да подложи на проверка духовете на говорещите езици. При тези проверки при които "духовете" били запитвани да направят изповед, той получил следните отговори:

"Проклет да е Исус"

"Поклонете ми се"

"Аз съм от Бога-не ме издавай!"

" Аз излязох, за да се възвелича, да прелустя мнозина и мнозина да повлека в пропаста"

"Аз съм откъснат от Бога-Дя-дя-дявол, ще те убия ако ме разобличиш."

Един друг брат не забелязвал плодовете на Духа при един надарен с "духа", отишъл при него и казал: "В името на Исуса Христа те питам: от къде идеш?"

Той отговорил: "От бездната."

"Значи така, идваш от бездната и се преструваш, че уж си Святия Дух? В името на Исуса Христа ти заповядвам да излезеш!" Той излязъл и "с това се свършило с дарбата".

Пастор Йоханес Урбан, Хауздорф-Шлезия, бил по чудо(така поне вярвал) излекуван в Бриг и решил да мине на страната на петдесетното движение. Но в Бланкенбург той отрезвял. По време на една конференция на Алианса, пастор Едел след уговорка с ръководството на конференцията организирал в своята квартира една проверка на духовете, на която между останалите присъствали г-жа Едел, Кравилицки, Регели и Урбан. Пастор Урбан който след това описал преживяванията си в книгата " За съвременното петдесетно движение-предупреждение на базата на собствен опит", стенографирал въпросите и отговорите на запитаните.

Онези от братята, които говорели езици, се съгласили преди това помежду си и се помолили на Бога да не позволява на духа, ако той не е от Бога, да направи изповедта от 1.Йоан 4;2 за принадлежност към Исус. Довели и пророчицата Дора Ленк, от която трябвало да говори духът, когото искали да изпитат и проверят.

 "Първия освовен въпрос беше: " Ти , дух, който си се заселил в Дора Ленк, какво казваш за нашия високопрославен Господ, кой е Той?" Но през цялата вечер духът не направил тази изповед. той говорил за всичко друго-за възкресението ан Исуса, за славата Му, за завръщането Му, за изливането на Духа и други подобни , но според моето твърдо убеждение той не можа да направи тази изповед, защото Бог не допусна това. на следната сутрин духът се опита да ни измами, като сам се представи за Исус и заяви: “ Аз съм Исус, Господ, Божият Син, аз бях човек, станах плът заради вас, аз страдах и умрях за вас. Това не ви ли е достатъчно?" Това не беше библейската изповед на Божествения Дух-от и за Исуса, а измама, като че ли той самият беше Исус."

По акцента и по противоречията между посланията пастор Урбан познава, че тук се касае за един лъжлив дух. Урбан идва до следното заключение:

  "Когато такива братя, които са настроени критично към петдесетното движение, биват наричани лисици, вълци, отровни змии и врагове, тогава това не е гласът на добрия Пастир, а на някой друг. Исус би ли нарекъл врагове своите деца, които от сърце го обичат? За такива братя и сестри " Духът" казва, че съвеста им приличала на цирей, който скоро щял да се пукне и затова ще причини много болки. За един брат той каза, че щял да се търкаля от болки по земята, а за събранието на Божия народ в Бланкенбург каза, че е нещастно и заслепено."

За брата, който щял да се търкаля от болки по земята, Й. Урбан пише;

   "Този брат сам ми разказа как се е стигнало до тази омраза на петдесетния дух към него. Той бил заедно с пастор Паул и последния положил ръка върху него без негово съгласие. Тогава изведнъж долната му челюст започнала да се движи и той започнал да издава чужди звуци. Това го ужасило, и той помолил Бога да го освободи от това зловещо нещо. И той веднага бил освободен. Но сега дошло онова послание на "петдесетния" дух, че този брат поради отхвърляне на дарбата да се говорят езици скоро щял да се търкаля по земята от болки. Скоро след това братът се разболял за кратко време и се пуснал слух, че това е изпълнението на езиковото послание на духа. Но братът бързо оздравял и можел както преди с радостен дух да проповядва Словото божие."

В своята книга "Движението за говорене на езици" Х. Далмайер дава още един пример;

  "В началото на декември в дома на брат К. в Б. имах възможност да се запозная с такъв дух. Една сестра от тамошната общност, която е била и на конференцията в Мюлхайм и чрез полагане на ръце от брат Г. в Мюлхайм получила говоренето на езици, но искала да се освободи от него. Ние се молихме заедно с нея и за нея няколко часа. Духът , който беше в нея, който преди това говореше за Голгота, за кръв, за славата, за пробуждания, сега ни проклинаше по един ужасен начин чрез говорене на език. Когато му заповядахме да излезе от нея в името на Исуса , той просто каза да не си правим труд, защото той нямало да излезе, а трябвало ние да си отидем. Тогава той, отново на език, заплаши сестрата срещу която беше разярен защото го била предала. Той заплашваше със съсипване на живота й даже със смърт. Колкото повече се молехме, толкова повече духът говореше, обиждаше ни, беснееше и ни заплашваше. Аз съвсем не съм човек, който се поддава на чувствата си, но имах усещането че цялата стая беше пълна с демони. Духът хвърляше сестрата насам -натам и по един жесток начин я дереше и скубеше. Най -лошото беше, че ние след дълги опити, положихме ръце върху сестрата и се помолихме за освобождение. Демоните станаха видими в ужасен вид, сестрата също ги видя. За нас беше ясно, че това не беше измама или само нерви, тъй като ние сами чувахме духът да проклина на езици, да беснее и да ругае. Проклятияте и ругатните бяха толкова ужасни, че не бих могъл да ги повторя тук."

Книгата на Е.Ф. Шьотер " Саморазобличаването на "петдесетните" духове, описва изказванията на една" обзета от демон сестра ", която е описана там като "опитна жена и дългогодишна служителка на Божието царство".

Тази сестра попаднала под влиянието на петдесетното движение, преминала през "кръщение с огън" и получила откровения. Мезду другото разбрала че тези преживявания не са от Бога и признала вината си с едно "безпощадно осъждане". Въпреки това тя продължила да се чувства "демонично обременена" , която потърсила помощ.
Молитвите за нея продължили шест-седем месеца в присъствието на братята Зайц, Щокмайер, Щьотер и Кнайп, като последния стенографирал изказванията на демоните. След това проф. Щьотер публикувал тези записки във вид на брошура.

 " Адът трепереше, когато църквата така силно се стремеше да получи сила отгоре. ние знаехме какво би станало, ако църквата се облече със сила от небето. Тогава ние объркахме плановете й чрез движението на езиците. Сега църквата не се стреми вече към сила отгоре."

 "Мразя Бога и като скърцам със зъби, се противя на Божия гняв, противя се на Божия съд, искам да избутам Бога от трона, искам преклонение. това ми се отдаде в петдесетното движение;, аз получих поклонение."

 "Мислех , че присъдата ми не може да стане по лоша, но сега е по-ужасна от всякога. Аз чувствам мощта на Назарянина. О тази мощ е страхотна! Но позициите си няма да изоставим. Душата можем да изоставим, но това се отнася за петдесетната църква по цялата земя. Ако тази борба доведе до победа, тогава тя ще загине. Това не трябва да стане. Другари, дръжте се. борбата си струва. Ударът ще бъде твърде ужасен за петдесетната църква по цялата земя, ако се наложи да напуснем тази позиция. Ние имаме в лицето на петдесетното движение един хубав инструмент за съблазняване на вярващите."

"Петдесетниците подписаха вече, че аз идвам отгоре, те ме признаха за духа на петдесетница и ми се поклониха."

"Петдесетните духове, които са излезли по света на цели армии , не могат да бъдат победени, те не бива да бъдат съсипани. Те трябва да прилъгват вярващите. Ударът би бил твърде жесток за петдесетния дух. Вие нямате представа какво се решава в този случай." 

     Психично говорене на разни езици

При преценката на говоренето на разни езици не мога да се присъединя към онези, които осъждат всяко говорене на разни езици като демонично. Даже когато в някой или в много случаи това може да е така и аз съвсем не искам да подценявам опасността, въпреки това имам впечатлението, че множество простосърдечни , искрени братя са приели или научили говоренето на езици и го използват като един " душевен вентил", без при това да се намират под влиянието на демонични сили. С това в никакъв случай не искам да оправдавам "психичното" говорене на разни езици, а да предупредя да не категоризираме прибързано всеки, който говори на други езици, като "обхванат от демони". Все пак евангелския теолог Дж. И. Пакер опростява доста проблема на психичното говорене на разни езици, когато го описва така:

" Гласолалията(говоренето на разни езици) е много повече едно желано и посрещано с одобрение говорене, при което в определени религиозни рамки езикът се движи от психиката(емоционалността), но е свободен от разума; това може да се сравни с въображаемия език на децата, с джазовата песен "Скат" на Л. Амстронг, която се състои от безсмислени срички, на песните на йодлерите в Алпите и на тананикането под душа..."

   Какво учи Библията относно говоренето на езици?

По принцип трябва да се каже, че във всички стихове от Библията, които засягат този въпрос, се има предвид един наистина съществуващ език, а не някакво неразбирамо бърборене или изговаряне на звуци, наподобяващи някакъв език. В тази връзка най-полезно е да се прилага принципът за тълкуване на Библията, че никой текст не тълкува сам себе си. Надеждна информация за значението на едно понятие получаваме , когато проверим къде и в каква връзка(контекст) това понятие е използвано за първи път в Библията: В Битие 11;1-9 се вижда, че различните езици безспорно бяха последици на Божия съд върху надменноста на хората, което доведе до разделянето  и разпръсването им по цялата земя. В известен смисъл говоренето на разни езици в Новия Завет доведе до обединяването на повярвалите. В СЗ намираме само един стих, който пророкува говоренето на разни езици и този текст се цитира от апостол Павел в 1. Кор.14: 21-22.

11 Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те не искаха да слушат. (Исая 28: 11-12).

Връзката с контекста показва, че този "чужд език" е Божи съд над безбожния народ Израел с неговоте неверни пророци и свещеници. От това излиза, че говоренето на разни езици в Исая 28 глава не е нищо друго, освен знамение за съд над народа на Израел.

В евангелията намираме само един стих, където говоренето на разни езици се описва като едно от знаменията, във връзка с възлагането на мисионерската заповед:

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;( Марко 16:17).

В Деяния на апостолите говоренето на разни езици се споменава само на три места:

4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.(Деян,2:4)

45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога.( Деян. 10: 45-46)

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.  (Деян.19;5-6).

От писмата на НЗ само в 1.Кор.12:14 четем нещо за говоренето на езици. В 14-глава апостол Павел говори за него подробно, защото плътски настроените коринтяни очевидно оценявали и практикували говоренето на езици като особено привлекателна дарба. Там той изяснява следното:

   -Пророкуването е по-важно от говоренето на езици(ст.1-6)
   -Говоренето на езици има смисъл само тогава, когато се превежда и разбира от слушателите(ст.7-19)
   -Говоренето на езици е знамение за невярващите(ст.20-22)
  -В събранието могат да говорят на друг език най много трима души последователно, като един трябва да превежда(ст.26-27).

Говоренето на езици-знамение за невярващите

В никой стих не се говори , че говоренето на езици е знак или показател за това, че някой е получил така нареченото "духовно кръщение". Напротив-апостол Павел подчертава доста ясно, че говоренето на езици е знамение за невярващите и затова исма смисъл само тогава, когато присъстват невярващи, които или като чужденци чуват Евангелието на своя собствен език, или пък като невярващи евреи трябва да разберат, че сега Бог говори не само чрез евреи и на евреи, но се обръща вече към всички народи. За евреите, също и за вярващите евреи-това отначало е бил един непонятен факт и ние знаем, че и самият апостол Петър е имал трудности с това да схване, че Бог вече не прави разлика между евреи и езичници. Говоренето на езици беше външния знак за настъпването на новото спасително време. Както в Марко1;16 намираме говоренето на езици, във връзка с мисионерската задача , също така и в 1 Кор.14;22 четем, че говоренето на езици е "белег не за вярващите, а за невярващите". Това означава обаче, че дарбата за говорене на езици днес би имала смисъл само тогава, когато става въпрос Евангелието да се възвести на хората, които говорят на други, непознати езици.

   Какво не е говорене на езици

Библията никъде не учи, както твърдят мнозина, че дарбата да се говорят езици ни дава възможността, да се покланяме на Бога по особен начин, особено силно да можем да е застъпваме , или да черпим сила от тайнствени източници. Това твърдение е абсурдно поради това, че съгласно Библията, една духовна дарба не може да определя или променя нашето отношение към Бога, а служи за " полза " на светиите и за изграждане (назидание) на Христовото тяло. (1. Кор. 12:7 ; 14:4 и 26)

Ако това не беше така, всеки който не е получил дарбата да говори на език, щеше да е онеправдан в отношенията си към Бога. ето защо в Посланията на НЗ, където става дума за личния милитвен живот и за практическо общение с Бога ,говоренето на езици не е споменато с нито една дума. Когато се казва че говорещите езици имат една по-добра "психограма" от другите християни (на мен са ми известни и някои наблюдения на обратното), тогава в най-добрия случай това може да се обясни психологически, а не библейски.

    Изводи и заключения

 1. Никъде в НЗ не е казано, че дарбата да се говорят езици е показател или печат за "духовно кръщение".
 2. В 1. Кор. 14 глава говоренето на езици се дефинира като знамение за невярващите. Чрез това знамение става ясно, че Благата вест се отправя към хората от всички народи и езици, и че вече не е ограничена само за Израел.
 3. Същевременно говоренето на езици беше знамение за осъждението на невярващите евреи (1. Кор.14:21).
 4. Окачествяването на говоренето на езици като особен молитвен език, "ангелски език" или източник на духовна сила не може да се потвърди чрез никой стих от Библията и противоречи на същността и действията на Святия Дух, Който никога не изключва нашия разум( 1. Кор. 14:19-20 и 32) и противоречи на същността и задачите на духовните дарби като такива.

В. Бюне

 

 

 

ДАРБАТА - ЧУЖДИ ЕЗИЦИ, п-р Дж. МакАртър

Дарбата  чужди езици – това е дадена от Бога  способност да се говори на чуждестранен човешки език, който, получаващият тази способност, не е изучавал. Според думите на ап.Павел, вярващите, употребяващи дарбата на чужди езици в църквата, са длъжни да говорят по един, или по двама и трима в едно богослужение/1 Кор.14:27/. Освен това, казаното в църква на чужди езици трябва да се превежда от човек, имащ дарба тълкувание на езици, за да могат другите да се назидават от Божието послание/1 Кор.14:5, 13, 27/. По този начин, чуждите езици не са се използвали като език за лична молитва, а както и всички останали духовни дарби, са били средство за служение и назидание в Христовото тяло./1 Кор.12:7, 1 Пет.4:10/

Езиците „ще престанат“
В 1 Кор. 13:8 Павел прави интересно, ако не и поразяващо изявление: „Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати“ Използваната тук гръцка дума, преведена като „престава“, означава „пада“ или „разпада се“.  Тук Павел не казва, че любовта е непобедима, или че не бива да се отхвърля. Той казва, че любовта е вечна - тя ще е винаги годна, и нейният срок на годност няма да изтече. Подобно, „езиците ще престанат“. Използваният тук гръцки глагол означава „ще се прекрати завинаги“, и това предполага, когато езиците се прекратят, те няма никога отново да започнат.

Този текст поставя този въпрос пред съвременното харизматично движение: Ако езиците трябва да престанат, случило ли се е  вече това или се очаква в бъдеще? Вярващите - харизматици настояват, че никои дарби не са изчезнали, и затова езиците ще престанат в бъдещето. Но болшинството от вярващите –нехаризматичното крило твърдят, че чуждите езици вече се престанали, престанали са с ерата на апостолите. Кой е прав?

Забележете, че в 1 Коринт.13:8 не се казва кога езиците трябва да престанат. Въпреки, че в 1 Коринт. 13:9-10 се твърди, че знанието и пророчеството ще се прекратят с настъпване на „съвършеното“/т.е. на вечното състояние/, особеностите на същото твърдение по отношение на езиците - по специално, средния залог на гръцкия глагол, преведен като „престанат“ – показва, че те са отделени в една специална категория, отличаваща се от другите две дарби. Павел пише, че знание и пророчество „ще се прекрати“/страдателен залог/ поради настъпване на „съвършеното“, езиците ще престанат сами по себе си/среден залог/ доста преди да настъпи „съвършеното“. Кога се е случило прекратяването на езиците?
Писанието и историческите факти свидетелстват за това, че езиците са престанали още в апостолската ера.

Свидетелството на Писанието

Какви са библейските или богословските потвърждения за това, че езиците са престанали?
Първо: дарбата на езиците е била чудотворен дар на откровение, а ерата на чудесата и откровенията е завършила със смъртта на апостолите. Последните чудеса, описани в Новия Завет били изцеления, случващи се около 58 г.н.е. на остров Малта/Деян.28:7-10/. А от 58г. до 96г., когато ап. Йоан е написал книгата Откровение, в Новия Завет не е описано нито едно чудо. Такива чудотворни дарби като езици и изцеления се споменават само в 1 Коринт., първото послание. В две по-късни послания – до Ефесяните  и Римляните – в които също така се обсъжда темата на духовните дарби, чудотворните дарби не се споменават. В същото време, чудесата са изглеждали като нещо отминало/Евр.2:3-4/. Апостолският авторитет и апостолските наставления не са се нуждаели повече от потвърждения. Още преди края на първи век, всички книги на Новия Завет са били написани и са били в обръщение по църквите. Дарбите на откровението престанали да служат за каквито и да е цели. А когато със смъртта на ап. Йоан е приключила апостолската ера, то признаците, които са отличавали апостолите, останали само теория./ср.2 Кор.12:12/

Второ: предназначението на езиците – да са знамение за невярващият Израил/1 Коринт.14:21-22, ср. Ис.28:11-12/Те са показвали, че Бог е започнал ново дело, в което влизали и езичници. Господ днес говори на всички народи на всички езици. Преградите били разрушени. Затова дарбата на езиците символизирала не само Божието проклятие към непокорния народ, но и Божието благословение за целия свят.
Следователно, езиците са били знамение на прехода от Стария към Новия Завет. Заедно с основаването на църквата, дошло и новото време за Божия народ. Бог сега говори чрез всички езици. Но след като преходния период е преминал, необходимостта от знамение е изчезнала.

Трето: дарбата – говорене на езици е второстепенна в сравнение с другите дарби. Първоначално тя е била дадена като първа в поредицата от дарби, но в качеството си на знамение/1 Кор. 14:22/, но също така скоро става неправил-но средство за лично назидание./1 Кор.14:4/ Вярващите се събират за назидание на църквата, а не за собствено удоволствие или за получаване на някакви преживявания. Следователно, езиците са имали ограничена полза за църквата и никога не са били предназначени да са постоянно действаща дарба.

Исторически свидетелства

Историческите свидетелства също сочат,че дарбата говорене на езици е  преустановена. Важно е да се отбележи, че дарбата на езици се споменава само в най-ранните книги на Новия Завет. Павел е написал най-малко дванадесет послания след 1 Коринтяни и в тях нито веднъж не е споменал за езиците. Петър нищо не казва за езиците; Яков и Йоан също така нищо не споменават за езиците; както и самият Юда. За езиците се говори малко единствено в Деяния и в 1 Коринтяни в началото на разпространението на евангелската вест. Но когато църквата се утвърдила, езиците престанали. Те са преустановени. В повечето късни книги на Новия Завет езиците никак не се споменават, те оттекват във всичките произведения на следапостолската ера.
Йоан Златоуст и Августин, най-големите богослови на Източната и Западната църкви са считали, че езиците са минало. Пишещият в четвърти век Йоан Златоуст категорично твърди, че езиците по негово време са изчезнали, и е нарекъл тази дарба – необяснимо явление. Августин е наричал езиците знамение, присъщо на аполската ера.  По време на първите пет столетия на църквата/постаполския период/, единствена по рода си група, претендираща за говорене на езици, били последователите на Монтан, който бил обявен за еретик.

Следващото някак си забележимо движение в християнството, практикуващо говорене на езици, възникнало едва в края на седемнадесети век. В група на войнстващи протестанти в Севена/местност в Южна Франция/ се появили пророчества, видения и говорене на езици. Тази група, наречена Севенските пророци, влязла в историята поради своята политическа и военна дейност, а не поради своето духовно наследство. Много от техните пророчества не са се изпълнили. Те са били изключително срещу Римо-католическата църква и са смятали, че е било нужно да се борят с нея с оръжие в ръка. Впоследствие мнозина от тях били преследвани и убити от Рим.

Като тяхна противоположност били янсенистите, вътрешна група в Римско-католическата църква в XVIII век, която е воювала срещу протестантските учения за оправдание чрез вяра, а също така са претендирали за способността да говорят на езици.

Друга група, практикуваща една от формите на говорене на езици са шейкъри, американска секта/бел. на прев.: заради преследването английската основателка емигрира в Америка/, отделила се от квакерите и достигнала разцвет в средата на XVIII век. Основателката на тази секта, майка Ан Лий, се считала за женския еквивалент на Исус Христос. Тя е твърдяла, че може да говори на седемдесет и два езика. Шейкърите са смятали, че дори половите контакти в брака са грях. Те са практикували говоре на езици, танцувайки и пеейки в състояние на транс.

След това, в началото на XIX век, шотландският презвитериански пастор Едуард Ървинг и членовете на неговата общност са практикували говорене на езици и пророчества. Пророците на Ървинг често си противоречали един на друг, техните пророчества не се сбъдвали, а събранията им се характеризирали с неконтролирани действия.  Това движение се дискредитирало още повече, когато някои от неговите пророци направили самопризнания за фалшиви пророчества, а други даже обяснили „таланта“ си като действие на тъмни сили. Впоследствие тази група се превърнала в Католическа апостолска църква, която учила много фалшиви доктрини, придържайки се заедно с това към някои католически учения и основала в своите среди култа „Дванадесетте Апостоли“.

Всички тези, така наречени проявления на дарбата говорене на езици са били свързани с еретически, фанатични, нямащи здравото учение групи. Според оценката на техни съвременници – ортодоксални библейски вярващи, всички тези групи са били в заблуда. Наистина, такава следва да е и оценката на който и да е християнин, предан на истината. По този начин, ние стигаме до извод, че с края на апостолската ера и до началото на двадесетия век, е нямало нито едно истинско проявление на новозаветната дарба-говорене на езици. Те са престанали, както и е казал Святият Дух /1 Кор.13:8/. Дарбата на езиците не е дарба отнасяща се за нашето време.

Откъс от книгата на John MacArthur, Charismatic Chaos (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1992)

Grace Community Church. All rights reserved.
Преводът на статията се публикува с разрешение от  http://www.propovedi.ru