АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО ПОСЛУШАНИЕ НА ХРИСТОС, Лорейн Ботнър

Aктивното и пасивното послушание на Христос Лорейн Ботнър

В Своята мисия на тази земя Христос постига две цели: 1. Отмахна проклетията. "...Откупи от проклетията на закона" /Гал.3:13/, чрез който Неговите люде бяха подтиснати като следствие на Адамовото падение под грях. 2. Възстанови човека в Божия образ и общението му с Него. Напълно ясно е, че тези два елемента са съществени за Божия спасителен план. Понеже Бог е отредил Адам да носи цялото потомство в себе си, всеки човек след адамовото падение се ражда в същото грешно състояние. Затова Божията цел е да възстанови Своите Си от това състояние и да ги върне към святостта. За да бъде извършено това,  Христос трябваше първо да стане представител на човешката раса. Затова Той беше "въплътен" и стана човек - "дойде в плът." /1Йоан 4:2/ Като представител на падналите в греха хора Христос действаше по същия начин, по който първият Адам потопи в грях и смърт потомството си. По Божие благоволение Христос заема същата позиция, в която Адам е оставил човека, а именно смъртта и започвайки от там, последният Адам (Христос) извежда всички(които вярват в Името Му) от това състояние. Христос заема мястото на своите Си и като изпълнява изискванията на Закона като съвършен и безгрешен Божий Агнец понася тяхното наказание. Затова животът, смъртта и възкресението на Христос е добра вест за нас - то е благовестието. Възкресението е Божие дело, а живота и смъртта са понесени от Христос. Именно тези две дела са постигнати чрез активното и пасивно послушание на Христос. От съществуването на църквата насам повече внимание е било отдавано на Христовото пасивно послушание, а съвсем малко на активното Му послушание. Затова днес повечето християни считат, че само Христовата смърт и страдания са били заради тях и не вземат предвид, че святият Му живот също е заместително дело, в което Той като наш представител ни прави Негови съучастници. Заместителната смърт на Христос е заплащане дълга, дължим от грешника, но това не му носи награда, а само освобождение. Изкупителното дело е ефективно и дава освобождение, но то не прави повече от това, а само възстановява първоначалното състояние, в което се е намирал Адам преди да съгреши. Грешникът е избавен от греха и последствията му, но това не му дава място в небето през вечността. Вечният живот е награда за съвършен и свят живот чрез изпълнението на Божия закон. И така, чрез Христовата смърт нашият дълг е платен, а чрез Неговия живот получаваме наградата - вечен живот. Ако Христовото дело беше само до толкова, че да се заплати за наказанието, което неговите хора заслужаваха, тогава те като не са вече длъжници и подсъдими биха били в положението на Адам преди съгрешението и като него щяха да имат същите условия да пазят Божията заповед, за да наследят живот и същата невъзможност да угодят на Бог и неминуемо същото падение. Очевидно е, че Бог като знае всичко това, трябва да направи Своя спасителен план да бъде в друг вариант. Каква полза ако се спаси един удавник, който е правил опит да плува срещу силно течение и след това отново се постави да плува там, от където е почнал при първия си опит. Същата история отново ще се повтори и потрети и той винаги ще има нужда от спасение.  Бог избавил веднъж своите Си, не би ги поставил отново в същите условия да бъдат изгубени. Този път Божият Син е Изпълнителят,  а ние не чрез дела и изпълнение на заповеди, а въз основа на благодат и вяра ще наследим спасение. Затова Христос дойде в плът и чрез съвършеното послушание към Закона живя свято и наследи вечен живот, на който ни направи и сънаследници. Христос живя съвършено угоден на Бог живот: "Аз върша всякога онова, което е Нему угодно." /Йоан 8:29/ "Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му." /1Петр.2:22/ Дори и демоните свидетелстваха, че Той е "Святият Божий." /Лука 4:34/ Когато беше разпнат, Той се молеше за другите да бъдат простени, но никога не е изповядвал или се е молил за Свои грехове. Христос, чрез неопетнения си и свят живот изработи чрез активно послушание праведност, която струваше скъпо, но Бог ни подари тази праведност чрез вяра в Неговото Име. Всичко за което Христос пострада и извърши се счита за извършено от нас! Чрез Своето пасивно послушание като агне Той умря и ни избави от ада. Чрез активно послушание в святия Си живот Той изработи и заслужи вечен живот, който ни подарява чрез Своята благодат. Апостол Павел има много твърда позиция относно придобиването на спасение не чрез изработена от нас праведност, а чрез Христовата праведност, която Бог вменява на онзи,  който вярва. Апостолът строго предупреждава "своите по плът" (юдеи), че "като искат да установят своята правда, те не се подчиняват на Божията правда." /Римл.10:3/ За себе си той казва, че предпочита да загуби всичко, което е придобил чрез своите ревностни старания, за да се "намери в Христос", като не разчита на своята правда, а "на правдата която е от Бог въз основа на вяра." /Фил.3:9/ Той пише на коринтяните, че Христос, Който не е знаел грях е станал правда за нас. /2Кор.5:21/ Забележете,  това не е изработено от нас, а сме Негово творение в Христа, за да бъдем плодоносни за Божия слава. /Еф.2:10/ Ако правдата може да се добива по друг начин и не е Христовата правда вменена от Бог, то "Христос е умрял напразно!" /Гал.2:21/  Словото Божие напълно отрича, че човек може да заслужи спасението чрез дела. Ако това беше възможно, то смъртта и страданията, които Христос понесе са били излишни... Нашата благодарност към Бог е вечна, защото Той е "единственото име, чрез което ще се спасим." /Деян.4:12/  Следователно, спасението което благовестието предлага е напълно Божие дело и е дар на Неговата благодат. Дори и вярата, чрез която то се получава е дадена чрез Святия Дух, за да се "оправдаем даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Исус Христос."  /Римл.3:24/ "Всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат както вятъра." /Исая 64:6/ "Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни."  /Исая 53:6/ "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух." /Тит.3:5/ Затова ап. Павел казва относно спасението, че "Христос е всичко във всички." /Кол.3:11/ Ние сме само получатели без да сме допринесли нещо за спасението или за облагодетелстването на Бог. ("О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник? Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." Римл.11:33-36)  Заповедта, която Бог даде на Адам съдържа в себе си един основен принцип, който е оставен да е валиден и днес; принципа на съвършеното послушание. Бог изисква съвършено послушание като условие за спасението, както е изисквал това от Адам и в самото начало. Само покрити с дрехата на правдата, която Христос изработи чрез Своето  съвършено послушание имаме достъп до вечния живот. По този начин благодатта не отменя изискването за спасение, но представя Христовата заместителна смърт за нас. Той зае нашето място пред Закона и изпълни онова, което ние не можем, така че "закона е добър и свят."/Римл.7:12/  "Чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Римл.3:31/ Въпреки че активното и пасивно послушание на Христос ясно се различават по естество, те се преплитат относно времето на изпълнение и в много случаи  се извършват едновременно. В живота на Христа има  елементи от пасивно послушание, когато Той трябваше да ограничи своята Божественост и да понесе мъчения. В смъртта на Христа доминира пасивното Му послушание и при все това Той  с активно послушание прие кръста, покорявайки се на Отца във всичко и активно съпротивявайки се на изкушенията. "Господ Исус, чрез съвършеното Си послушание и саможертвата, която Той чрез вечния Дух принесе веднъж на Бога, напълно удовлетвори правосъдието на Своя Отец1; и като откуп постигна не само примирение, но и вечно наследство в небесното царство за всички, които Отец Му е поверил2." (*Уестминстърската Изповед Гл. VIII, Раздел 5.) Оправданието е Божие дело, в което чрез благодатта на Бог имаме прощение на греховете и единствено чрез вяра ни е вменена Христовата правда. ________________  *Уестминстърска изповед на вярата : 1 Римл. 5:19; Евр. 9:14; 10:14; Еф. 5:2; Римл. 3:25-26 / 2 Дан. 9:24; II Кор. 5:18; Кол. 1:20; Еф. 1:11,14; Евр. 9:12,15; Йоан 17:2 Превод: Петър Стовел

ЕРЕС, д-р МАЙКЪЛ ХОРТЪН

EРЕС
Майкъл Хортън



Какво е ерес? Ерес - е всяко учение, което пряко противоречи на ясното учение на Писанието по въпроси от първостепенно значение.

Съдът над вещиците в Салем. Съветът в Тулуза (XIII в.) с постановяване на специална комисия, чиято единствена цел е излавяне на еретици и изгарянето им живи в пламъците на инквизицията. Именно такива образи  извиква думата "ерес“ в ума на обикновения човек. Достатъчно неприятна дума,  с която по-скоро се има предвид обвинителя,  смятан за краен, фанатичен и невеж, отколкото самия обвиняем. Но въпреки някои мрачни събития в историята на християнството, напомнящи за опасностите от преследването на еретици, твърде малко от съвременните християни разбират дълга, който имат към онези Божии мъже, които имаха смелостта да нарекат ереста с истинското й име, независимо от последствията.

Концепцията за ерес: Библейска ли е?

Юдаизмът е започнал, когато народът Израел е отхвърлил Месията и когато сам нашият Господ ясно им показа, че цялото старозаветно Писание свидетелства за Него (Йоан 5:39). Той упрекна религиозните водачи на Израел, че не познаваха собственото си Писание (Мат. 22:29). След възкресението Си, Исус учи учениците смисъла на казаното от него: "И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им: във всичките Писания" (Лука 24:27). Същият Господен пример следваше Филип, когато обясняваше на етиопеца, четящ текст от книгата на пророк Исая. Той му изтълкува петдесет и третата глава,  разказваща за страдащия Слуга, Който даде Себе Си в жертва за мнозина. "А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.", след което етиопецът незабавно се кръсти (Деян. 8:26, 36). Юдаизмът e започнал през първи век от новата ера във време, когато евреите безвъзвратно отхвърлят Христос. Не е вярно, че юдаизмът се придържа към Писанията на Стария Завет, а християните приемат и двете. По-скоро юдаизмът отрича обещанията на Стария завет, които са били изпълнени в Исус Христос. Нашият Господ наблягаше, че Самият Той  е единственият ключ, без Когото наистина е невъзможно да се разбере смисъла на Стария Завет. Стефан, който смело защитаваше  християнската вяра пред лидерите на Израел, изреди в цялата им история тяхната невярност към истината.  Защо те трябва да вярват в Христос, пита Стефан, когато убиваха с камъни истинските пророци, които пророкуваха за Него? "Кого от пророците не са гонили бащите ви? Те убиха ония, които предсказаха идването на Праведника, чиито предатели и убийци сте вие сега "(Деяния 7: 52).

Дълбоките корени на концепцията за ерес или отстъпничество могат да се проследят още от древността. Адам и Ева, а заедно с тях и цялото човечество се разбунтуваха срещу Бог поради една причина, че предпочетоха  ереста пред истината. Убедени от змийската софистика, те действително вярваха, че чрез някакво духовно просветление могат да станат богове. (Интересно е да се отбележи, че древните паганизъм, гностицизъм и съвременните представители на движението "Ню Ейдж" отнасяйки се до този случай, го считат за свое вероучение, вместо да го разпознаят като ерес.) Така ереста е истинското учение за тях. Както в древността, така и днес, обществото е силно повлияно от гностицизма (факт, отбелязан от учени от различни среди: Ерик Фогелин от университета в Мюнхен, Харолд Блум и Филип Лий от Йелския Университет). Но, ересите не спират до тук. Именно поради теологични различия Каин уби Авел. Въпросът беше:  „каква жертва изисква Бог?“. Господ показа каква жертва Му е угодна, отхвърляйки приноса от растения ( тъй като именно  от листата на растение  Адам и Ева сами си направиха дрехи). Бог пожертва животно, за да им направи от кожата му дрехи. Aвел, който с вяра очакваше идващия Месия, обещан на Ева в Битие 3:15, принесе в жертва на Господа животно.  А Каин не принесе  жертва, а принос от растения. Мъже и жени са били винаги желаещи да спечелят Божието благоволение въз основа на собствените си идеи за Него. Съвестта на човека свидетелства, че той е грешник и заслужава Божието справедливо осъждение. Но вместо да се обърнат към Господа и  помолят за милост, хората създадоха свой собствен критерий за правда и поклонение. Каин уби Авел поради невярно разбиране на Евангелието; Каин стана баща на църковните гонения в цялата история. Това е още по-ясно представено в единадесетата глава на Евреи, където се казва, че жертвата на Авел бе приета, по причина, че той повярва на обещанието само по благодат и само чрез вяра.

Очевидно през цялата история на Стария Завет истината в повечето случаи е била подтискана от неправдата и това е ясно от каноничните текстове, евреите често отхвърляха недвусмисленото учение на собствените си Писания. В същото време, когато Мойсей получи скрижалите на закона от Бога,  народът на Израел,  макар и наскоро освободен от Бог от египетското си робство отиде да се поклоня на златния телец. Линията на световната  история е разделяла тези, които се покланят в дух и истина, от другите, които измислят свои собствени учения и форми на поклонение към Бога. И така стигаме до последното изгнание, когато самият народ с категорични изключения отказва Словото и се завръща към собствените си начини на спасение. В този момент евреите сами са се отсекли от християнството. Следва да помним, че Исус Христос посочи, че в същността си Старият Завет е христианското Писание. В Стария Завет всичко сочи към Христос. Освен това,  смисълът на обредите, жертвоприношенията и теократичните наставления на Израел са напълно изпълнени в Христос - нашия Пророк, Свещеник и Цар.

И така, юдаизмът е бил първата християнска ерес в християнската църква в новозаветната ера. Подобно на унитарианството, мормонството или исляма, юдаизмът съдържа зрънце истина, но подтиска, изопачава и отхвърля Христовата спасителна истина, представена в Стария и Новия завет на Свещеното Писание. При все това следва да се добави, че, както последователите на унитарианството, мормоните и мюсюлманите могат да намерят спасение в Христос, така и много юдеи с Божията помощ могат да повярват в Господа. Вярващите езичници сега са присадени към лозата Израел единствено по Божия милост. Така използвайки в този контекст думата "юдеи", имам предвид не нацията, а религията.

В Свещеното Писание се споменава за още една ерес (Деяния 8: 9). Симон Магът, извършваше знамения и чудеса, предизвиквайки възхищението на  тълпите. Виждайки чудесата, които обаче придружаваха апостолското служение на Филип (проповядване и кръщение), Симон пожела да получи същите способности, "И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се"(Деяния 8: 13). Това е един много важен момент, тъй като често ересите също могат да бъдат придружавани от знамения и чудеса. Въпреки че учениците  вършеха чудеса и знамения, акцентът на записаното не е върху тези феномени, а върху същността на апостолското послание. "Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени."ст.12 Незадоволен от нивото на собствената си духовна сила, Симон Магът действително предложи на апостолите пари за дара на Светия Дух. Апостол Петър каза: "Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари" (Деяния 8: 20). Отново повтарям, въпреки чудесата, извършени от апостолите, акцентът е върху следното: Те "като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села. " (Деяния 8:25). Ереста почти винаги се основава и акцентира върху собствената си сензация, а истината се позовава на провъзгласяването на Евангелието. Освен това, както Петър обяви във 2 Петр. 2:3, ереста често е придружена от алчност и сребролюбие.

Бащите на ранната църква са свързвали Симон-магьосника исторически с религиозния синкретизъм, създал гностическата ерес от втори век. Трябва да  отбележим, че в Библията са записани повтарящи се ереси като гностицизъм (достигане  нивото на божество или единение с божеството чрез духовно просвещение), арианство (отричане на вечната божествена природа на Христос) и пелагианство (добротата на човешката природа и спасение чрез собствени усилия).

Какво е ерес?

На първия въпрос, предложен като подзаглавие в тази статия: "Какво е ерес?, отговорът е: "Всяко учение, което пряко противоречи на ясното и пряко свидетелство на Свещеното Писание по въпроси от първостепенно значение."

С други думи, от една страна, може да има странни учения, като например идеята на Бени Хин (според която Адам е имал способности да лети и  да престоява дълго време под водата) и от друга страна, еретични учения, които пряко противоречат на Библията. Нужно е да се отбележи, че ако ученията не засягат ключовите доктрини за Бога, за човешката природа, за личността и природата на Исус Христос, Светия Дух или спасение, тогава могат да бъдат наречени погрешни, а не еретични. Теолозите векове наред са разграничавали между  формална  ерес, т.е. силно и упорито отричане на фундаменталните учения, въпреки, чe човек e бил инструктиран в истината, от  материална ерес, т.е. привързаност  към еретическо учение поради невежество. Гръцката дума,  hairesis  буквално означава "избрано от себе си и за себе си“. Апостол Павел използва този израз, за да опише лъжливите учители, които са направили разделението в църквата (1 Кор. 11:19 и Гал. 5:20). С други думи, ереста предполага не само грешка, но и специално отношение: арогантност, отричане на всяка власт и своеволие. Тези качества винаги са били считани за пороци на ереста, но в съвременния либерализъм и протестантство, те често се разглеждат като признаци на специално просветление или нова идея, свободна от недостатъците на мисленето на миналите поколения.

Всеки, който отрича да има такова нещо като ерес, отрича възможността религията да има някакви граници. Ако една религия няма никакви отличаващи я граници както християнството от индуизма,  или атеизма, то тогава тя е напълно безмислена.

Кой решава?

На втория въпрос, c подзаглавие: "Кой решава", отговорът е несъмнен: "Свещеното Писание." Тази тема изисква сериозно разглеждане.

Трябва да осъзнаем, че самата Библия съдържа символи на вярата, които са били използвани в седмичните богослужения. В Стария Завет например, намираме  "Шема": "Слушай, Израилю, Господ твоят Бог е един Господ." Монотеизмът, т.е. вяра в единния всемогъщ Бог преминава като  червена нишка както в Стария, така и в Новия завет. Новият завет съдържа няколко текста, които са били използвани в литургията на Ранната църква. Понякога тези символи на вярата са се използвали като литургични песни (ср. Кол. 1:15, 20) Ако вярваме, че Библията е Божие Слово, тогава следва да се отнасяме към Него като Източник на всяка истина, в чиято светлина може да бъде проверено всяко учение. Апостол Павел, предупреждавайки Тимотей за появата на ереси в последните дни, пише следното: "А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. "
(2 Tим.3:14,15). Както и следният известния пасаж: " Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело".
Ето защо, "проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните."
(2 Тимотей 3гл;4гл).

Има няколко неща, които трябва да се вземат предвид в този пасаж.

Първо, Павел напомня на Тимотей за неговата катехизична подготовка. С други думи, децата християни са се възпитавали по същия начин, както и децата от еврейската синагога, т.е,  получавали са наставление във вярата освен в семейството, и в църквата. Разбира се, Тимотей имаше предимство. Все пак неговият наставник беше самият апостол Павел! Въпреки това, в този случай, както е отбелязано в бележките на «NIV» (т.е. «New International Version» - превод на Библията на англ.), не трябва да се забравя, че "еврейското момче от петгодишна възраст е започнало изучаването на старозаветните писания. Още преди той да е бил на пет години, майката и бабата на Тимотей са го обучавали във вярата".  Така според апостол Павел, сериозното катехизично наставление във вярата, което много съвременни християни смятат за пречка в развитието на духовната ревност, всъщност е изключително важно. Ето защо,  въз основа на това наставление, Тимотей вече възрастен, може да се противопостави на еретичните учения като Божий служител.

Второ, Павел напомня на Тимотей, че увереността му зависи отчасти от признаване авторитета  на хората, от които той е получил наставление във вярата (3:14). Днес много християни мислят, че могат да опровергаят ерес, или да изявят истината, без  да имат никаква връзка с  предшестващите учители на вярата. "Никакви изповеди на вяра, само Христос," "Аз вярвам само на Библията." Често чуваме подобни наивни изявления на братя и сестри, които не могат да разберат, че те самите четат Библията със собствените си изкривени, погрешни предразсъдъци и пристрастия. У много съвременни християни, особено в САЩ е силно развито дълбоко недоверие към авторитета като такъв и и дръзко допускат сами да се отнасят директно до Библията. Те вярват, че самостоятелно, без никаква помощ отвън могат да тълкуват Писанието, докато в същото време "традиционните религиозници" препращат към мъдростта и изследванията на тези, които са били ​​преди тях.  Обаче е факт, че никой не може „просто така“ да чете и тълкува Библията, ако това дори да означава, че е възможно четене на всеки литературен текст без невежество, предразсъдъ-ци и дълбоко вкоренените (религиозни, културни, социални) предпоставки. Например, аз съм изгубил много усилия и енергия за да  разбера библейското учение за предопределението. Но, защо това ми беше толкова трудно? Дали защото Писанието не обяснява ясно тази истина? Моят проблем беше, че доктрината за предопределението е представена твърде ясно в Библията. Но, бях израснал в църква, която не вярваше това учение. Затова за мен беше  съвсем естествено  психически да се противя на приемането на тази концепция.

Еретиците често отиват „директно“ до Библията. Ако християните не са запознати със систематичното учение на Писанията за най-важното от Битие до Откровение (за което, всъщност, е предназначена катехизичната инструкция), те бързо се превръщат в много лесна плячка за хитрия събеседник, който ловко вади библейски текстове извън контекста,  принуждавайки ги да казват нещо в контекста им, както и в контекста на цялото учение на Писанията , което изобщо там не се казва. Ето защо апостол Павел  подчертава, от една страна, че Библията е боговдъхновена книга, единственият непогрешим източник за определяне на истината, но от друга, напомня на Тимотей да помни както наставленията, така и своите наставници във вярата.

Веднъж мой приятел от Холандия попита един американски пастор: "Кои символи на вярата, изповеди на вяра и катехизиси признава вашата църква?“ Пасторът отговори: "Никакви. Само Библията." На което приятелят ми отговори: "Но там има толкова много страници“.  Разбира се, че Библията е единственото правило за вярата и живота, но в нея има "толкова много страници“. Петър отбелязва, че в посланията на Павел "... има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел. " (2 Петр.3:16). Проблемът не е, че поради своя обем Библията е една непонятна книга, или, че авторите си противоречат един на друг, а е, че тя съдържа трудни текстове, които лесно се тълкуват погрешно и изкривяват от невежи и неутвърдени хора. В продължение на почти две хилядолетия, символите на вярата, изповедите на вяра и катехизисите са използвани в Църквата като средства за ограничаване на невежеството и срещу изкривяването на християнското учение.

Например, спомням си колко ми беше трудно в колежа да направя курсова работа, посветена на творчеството на Уилям Шекспир. Неговото произведение под името  The Tempest ( «Бурята") ми беше до такава степен непонятно, че трябваше първо да  усвоя резюмето на пиесата от учебника по английска литература. И чак тогава видях голямата картина. Само след като се запознах  с резюмето, бях в състояние да разбера отделните части на първоизточника. По същия начин, Символите на вярата, изповедите и катехизисите се отнасят към Библията, както резюмето към пиесата  "Бурята" от Шекспир. Ще ви дам още един пример. Помислете колко е трудно да се определи точното местоположение на археологически обект всред гора. Въпреки това археолозите, които иначе могат лесно да се изгубят в нея, чрез помощта на сателитни данни с лекота локализират мястото на интересуващия ги участък. Символите и изповедите на вяра, без да се конкурират с авторитета, който притежава единствено Свещеното Писание, ни помагат да разберем боговдъхновеното Слово на Бога. Ето защо, нашите  изповеди на вярата и катехизиси на Реформацията се придружават от препратки към Свещеното Писание. В изповедите на вяра се обяснява, че единственото авторитетно правило за вяра и живот, не са те, а Божието Слово.

Всяко едно пренебрегване на символите и изповедите на вярата е явно доказателство за арогантност и самонадеяност от страна на нашите съвременници. Дали само защото имаме микровълнови печки и Новокаин*, самоуверено се мислим  за най-мъдрите и самодостатъчни хора в цялата история от съществуването на човечеството. Въпреки това забравяме, че технологичният напредък не може да се отъждестви с мъдростта, и че ноу-хау-то не е същото както познанието на истината. За съжаление, християните са попаднали под влиянието на съвременното високомерие, бивайки уверени, че не се нуждаят нито от учители, за които Павел писа на Тимотей, нито от катехизично наставление. При все това, изразът "Аз просто вярвам на Библията" не предпазва от култове, от суеверие, отстъпничество и ерес, тъй като за последните две хиляди години, почти всяка секта се позовава на Библията за подкрепа. Отговорът тук е, не да се направят учителите на Църквата непогрешими тълкуватели на Божието Слово както е в Римокатолическата църква, нито да се пренебрегват наставниците на Църквата, както прави  модерното протестантство, но да имаме смирението да признаем, че "желязо остри желязо", т.е., за да видим нашите неясни места в Библията се изисква мъдростта и проницателността на многото тълкуватели в многото поколения християни. Само глупец би пренебрегнал натрупаната мъдрост от почти двадесет века.

Непогрешими ли са символите на вяра? Разбира се,  не! Въпреки това, Църквата, при все всевъзможните разделения винаги е била убедена, че учението на Библията в този вид, в който е представено в Апостолския, Никейския, Халкидонския, Aтанасовия символ на вярата, е необходимо за спасение. И протестанти, и католици, и православни християни са верни към тези основни учения на християнската вяра. Те  не са истинни,  защото Църквата така казва; но църквата така казва, защото са истинни сами по себе си, истинни в същността си. Традицията за свикване на представители на цялата Църква за провеждане на събори съществува още от времето на апостолите, които свикват първия Йерусалимски събор за да изкоренят ереста на юдействащите. Въпреки, че съборите  могат да правят грешки и действително са грешили дори до степен, че през Средновековието дори са си противоречали един на друг, все пак обаче, с решенията на първите вселенски събори са били съгласни всички християни. В такъв случай, защо трябва да търпим пастири на Църквата, които не са съгласни с учението, с което още от древни времена е бил съгласен целият християнски свят? Защо трябва да се толерира сред нас някой като пастир,  чието учение не отговаря на ясния консенсус на цялата християнска църква от ранните й дни?

Непогрешими ли са Реформаторските изповеди на вяра? Разбира се, не! Това ясно е заявено в самите изповеди. Но съдържащите се в тях доктринални положения засягат не само основните истини на „католическото“ християнство, но преди всичко, истината, която се отъждествява с „евангелското“ християнство. Въз основа на Свещеното Писание Реформаторските изповеди ясно разясняват в кои области  евангелските християни трябва да се откажат от Римокатолическото изопачаване. В тях е  представено библейското учение за спасение, което  Рим, или е извратил, или е изцяло отхвърлил.

Непогрешими ли са катехизисите (пособия под формата на въпроси и отговори за наставление във вярата за деца и възрастни)? Разбира се, те са не по-малко погрешими от учебните планове на всяко едно съвременно неделно училище. Тогава защо са ни катехизиси, ако в много от съвременните евангелски църкви се използват учебни планове за неделни училища? Понятието „податлив към грешка“ (fallible)  и „погрешно“ (fallacious) - са две различни понятия. Терминът " податлив към грешка" предполага възможността за наличие на грешка, а "погрешно" сочи на действителни налични грешки. Наред с много служители,  често съм се възмущавал от  качеството на учебните материали за обучение в неделните училища, които проникват в нашите църкви. За съжаление, дори и църквите, които са преки наследници на Реформацията, не отделят внимание за  проверка на учебните пособия. Много често виждам как директори и учители от неделни училища получават материали от арминианското крило, в които не са представени големите истини на вярата, а насаждат морализъм и забавления до смърт. В съвременните църкви децата са забавлявани от куклени представления, докато децата от само преди няколко поколения, които старателно са изучавали катехизиса, чрез който  да могат да разбират по-добре Библията, и за разлика от  "необразованите и невежите" (за които писа ап. Петър), да дават отговор на всеки за своята надежда. Учението на Реформацията  Sola Scriptura  (само Писанието) не означава, че всеки човек има право по свое усмотрение да тълкува Писанието. В тази връзка Лутер пише: "В този случай, всеки човек ще отиде в ада по собствен път."
Но принципът  Sola Scriptura предполага осмисляне на Светото Писание от цялата Църква, както от духовенството, така  и от обикновените членове. Изповедите и катехизисите са гласът на цялата общност, а не официална догма на религиозния елит. Идеалът на Реформацията, както и библейският идеал - изследването на Свещеното писание е не  индивидуално дело, а дело на цялата общност. Ако въображението - е фабрика за идоли, то със сигурност индивидуализмът е мелница за ереси.


Cимволите на вярата очертават границите на 'католическо'(универсално) тълкуване на Библията, с което са съгласни както протестанти, така  и католици с православни. Нашите Реформаторски изповеди запазват разбиранията ни  в параметрите на 'евангелска' стабилност и нашият катехизис ни инструктира в истините, получили одобрение  от нашите църкви. Ако някой отрича фундаменталните  'католически' истини (които Църквата е обявила в своите Символи на вярата), не е християнин, а - еретик. Ако някой отхвърли фундаментална 'евангелска' истина/принцип, (които Църквата е признала в изповедите на Реформацията), линията, разделяща грешката от ерес става малко по-трудно да се разпознае; но формално отричане на кардиналната доктрина за евангелизма – оправданието е единствено и само чрез вяра и само по  благодат - със сигурност е фатално отричане на Евангелието. Лутераните и Kалвинистите може да не са съгласни помежду си по важни въпроси, но там, където са съгласни, това споразумение определя доктриналните параметри на 'евангелското' християнство. Като защитаваме тези истини, всъщност ние защитаваме самото Свещено Писание.  Когато в нашите църкви употребяваме тези истини, ние следваме Павловия съвет към Тимотей, че като християни трябва да се изправим срещу онези, които избират по собствените си страсти учители да им галят ушите и да ги отвръщат от истината, известна им  още от детството.


Господ да ни oпази от "лов на вещици" и еретична измама. Да утвърди Господ нови атанасиевци, които ще се противопоставят на света заради света и спасението му.

-------------------

 *Новокаин – известен също като прокаин, анестетик за намаляване на болката

Автор:

Д-р Майкъл Хортън - професор по апологетика и систематично богословие в Уестминстърс-катаТеологична семинария (Калифорния), водещ радио-програмата «The White Horse Inn", главен редактор на списанието Modern Reformation, както и автор на няколко книги.

Източник: http://www.reformed.org.ua/

Превод: Татяна Иванова