ПАДАНЕ по ГРЪБ, А. Зайбел

                       

Все по-често в харизматичното и петдесятно събрание навлиза едно явление, което идва от движението наречено “почивка в духа“. “Падане в духа“ е другото определение за това. Особено чрез “ Третата вълна“, това явление е изтъкнато като действаща сила, разбираща се като “мощен евангелизъм“.

Прави впечатление, че по-голямата част от хората попаднали и обхванати от това психическо въздействие, не падат напред, а назад. Това разказват свидетели, които преди са били членове на една екстремно харизматична църква, след което са се дистанцирали: “След полагането на ръце от Р. Бонке бях като от мълния ударен и хвърлен назад върху твърд каменен под, където всякакво усещане за тялото ми беше изчезнало. Не бях наранен от падането. При едно друго полагане на ръце, за няколко секунди преживях как се носих извън тялото си и една блаженна безтегловност ме обгърна. Едновременно паднах назад.“

Има ли за това библейски примери или как е определено това в Святото писание?

За това се споменава често в Божието Слово, как хората със страхопочитание към живия Бог падат върху лицето си. Аврам (Битие 17:3), Моисей и Аарон (Числа 16:4,22,45, Числа 20:6), Исус Навин (Исус Навин 7:10), Петър (Матей 17:6), на самарянина (Лука 17:16) и много други.
От поклонението пред небесното Божие царство е два пъти показано как човек трябва да пада по лице (Откровение 7:11 и 11:16).

1 Коринт. 14 глава се цитира като доказателство за специалните харизматични служби. Точно тази глава обаче говори за това, че който е докоснат и изпълнен с нещо свято ще падне върху лицето си (ст.25).

Затова е по-скоро забележително, че това движение, които се обосновава с позоваване на Посланието до Коринтяните, текстът там показва точно обратното на проявленията. В практиката на това движение, на службите хората падат по гръб и трябва да се хващат от специални “прихващачи“, за да не бъдат наранени. Ние никъде не можем да прочетем в Святото писание, че когато Господ изцелява и докосва хората, неговите ученици заемаха позиция на “прихващачи“ между насъбралите се.

Има ли поне един библейски пример в Божието Слово за падане по гръб?

Писанията, доказващи това показват, че в такива случаи ясно е представен Божия съд! Когато първосвещенника Илий научи новината, че ковчегът е бил откраднат от филистимците, той падна назад от стола и умря.(1 Царе. 4:18) Бог го беше определил това предварително като съд.(1 Царе 2:34 и 3:11)

В Исая 28 Бог говори от стих 7 за съда над фалшивите пророци. В 13 стих накрая се казва...“че те висяха и падаха възнак, т.е. назад, разбити, впримчени и хванати“...това е още по забележително, като посоченото в стиха непосредствено преди стиха от Павел 1 Кор.14.

Едно алегорично тълкуване е Битие 49:17 - Чрез ухапването от змия на петата на коня, ездачът пада по гръб.

Понякога дори като библейско доказателство от харизматична страна се цитира следното: (Йоан 18:6) “Аз Съм...те се дръпнаха назад и паднаха на земята“...тук изрично не е казано че те са паднали назад, но това не е напълно изключено.

Дори Джон Уимбър, който може би беше най известния евангелист в Америка се обосновава с това място. Сега, ние трябва първо да отбележим, че между Господ Исус и един човек, дори и той да е много ревностен християнин има една значителна разлика. Да, просто от контекста в откъса от Йоан 18 глава може да се види, че това не бяха хора, които имаха повече духовни ценности или търсиха да са преданни на Исус, а бяха негови смъртни врагове. Те искаха да го заловят и убият. Така че тук  “в най-добрия случай“ може да става въпрос за едно осъдително знамение, което от своя страна съвпада с казаното по-горе.

Дяволът често като имитатор на Бог,  подобно на маймуна, имитираща човешко поведение, действа обратно на  проявленията на Святия Дух. Известно е, че в сатанинските кръгове живи хора са пренесени на олтара в жертва (обикновено жени), които лежат по гръб. Това означава разкриването на голотата пред Бога. Ето защо  в Стария завет олтара не може да бъде изграден на стъпала. “Да не се изкачваш  на олтара Ми по стъпала, да не бъде голотата ти открита от Мен“(Изход 20:26).

Човекът, който се хвърля по лице пред Бога, голотата му е покрита. А на оня,който обаче лежи по гръб, тя се разкрива. Това е духът на противника, който разголва човека. (Откровение 16:15) Но никога това не е действието на Святия Дух!

Ние знаем също от мисионерските  разкази, как под влиянието на демони хората падат по гръб. В книгата “Мъченици на Китай“ се разказва как китайци, които са взели участие в Боксовия бунт, са били подложени на специален ритуал. Съответните участници трябвало да застанат в един кръг, да се покланят и да изричат заклинания толкова дълго, докато викания дух дойде и ги обладае, събарящ ги по гръб на земята. Изпадналите в транс излизат от това състояние, след като водещият церемонията докосне челата им.

Също така в езическите религии се виждат тези явления. В книгата си “Смъртта на един гуру“ Раби Махараж пише под обяснението на думата Shakti Pat: Това означава , че докосването на гуруто, обикновенно с дясната ръка по челото на поклонника, което има свръх естествени ефекти...е чрез прилагането на Shakti Pat. Гуруто става проводник за сила, космическа сила, на която се базира цялата вселена...
Свръхестественото действие на Shakti Pat, чрез докосването на гуруто може да хвърли полконника на земята, може да му се привиди ярка светлина и едно вътрешно просветление, или да придобие други мистични или психични преживявания.

Карл Гундо Рей отразява в книгата си “ Божиите преживявания в бързи опитности“, как с намагнитяване – месмеризъм е събарял учениците си по гръб на земята по време на хипнотичен експеримент. Те го наричат “експеримент на силата на магнитното привличане“ (стр. 88). Месмеризъм и хипноза са практически идентични. Франц Антон Месмер се счита за основател на съвременната хипноза.
На същото ниво са изпълненията на руския хипнотизатор Кашпировски по откритите стадиони. Хората падат по гръб, лицата им показват възхищение, изкривени от мистичния транс.

Тук става въпрос съвсем ясно за делата на прелъстител, за тази проява на лъжливи знамения и чудеса (2 Сол. 2:9-12), в последно време, за които Библията ни предупреждава.

ДАРБАТА - ЧУЖДИ ЕЗИЦИ, п-р Дж. МакАртър

Дарбата  чужди езици – това е дадена от Бога  способност да се говори на чуждестранен човешки език, който, получаващият тази способност, не е изучавал. Според думите на ап.Павел, вярващите, употребяващи дарбата на чужди езици в църквата, са длъжни да говорят по един, или по двама и трима в едно богослужение/1 Кор.14:27/. Освен това, казаното в църква на чужди езици трябва да се превежда от човек, имащ дарба тълкувание на езици, за да могат другите да се назидават от Божието послание/1 Кор.14:5, 13, 27/. По този начин, чуждите езици не са се използвали като език за лична молитва, а както и всички останали духовни дарби, са били средство за служение и назидание в Христовото тяло./1 Кор.12:7, 1 Пет.4:10/

Езиците „ще престанат“
В 1 Кор. 13:8 Павел прави интересно, ако не и поразяващо изявление: „Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати“ Използваната тук гръцка дума, преведена като „престава“, означава „пада“ или „разпада се“.  Тук Павел не казва, че любовта е непобедима, или че не бива да се отхвърля. Той казва, че любовта е вечна - тя ще е винаги годна, и нейният срок на годност няма да изтече. Подобно, „езиците ще престанат“. Използваният тук гръцки глагол означава „ще се прекрати завинаги“, и това предполага, когато езиците се прекратят, те няма никога отново да започнат.

Този текст поставя този въпрос пред съвременното харизматично движение: Ако езиците трябва да престанат, случило ли се е  вече това или се очаква в бъдеще? Вярващите - харизматици настояват, че никои дарби не са изчезнали, и затова езиците ще престанат в бъдещето. Но болшинството от вярващите –нехаризматичното крило твърдят, че чуждите езици вече се престанали, престанали са с ерата на апостолите. Кой е прав?

Забележете, че в 1 Коринт.13:8 не се казва кога езиците трябва да престанат. Въпреки, че в 1 Коринт. 13:9-10 се твърди, че знанието и пророчеството ще се прекратят с настъпване на „съвършеното“/т.е. на вечното състояние/, особеностите на същото твърдение по отношение на езиците - по специално, средния залог на гръцкия глагол, преведен като „престанат“ – показва, че те са отделени в една специална категория, отличаваща се от другите две дарби. Павел пише, че знание и пророчество „ще се прекрати“/страдателен залог/ поради настъпване на „съвършеното“, езиците ще престанат сами по себе си/среден залог/ доста преди да настъпи „съвършеното“. Кога се е случило прекратяването на езиците?
Писанието и историческите факти свидетелстват за това, че езиците са престанали още в апостолската ера.

Свидетелството на Писанието

Какви са библейските или богословските потвърждения за това, че езиците са престанали?
Първо: дарбата на езиците е била чудотворен дар на откровение, а ерата на чудесата и откровенията е завършила със смъртта на апостолите. Последните чудеса, описани в Новия Завет били изцеления, случващи се около 58 г.н.е. на остров Малта/Деян.28:7-10/. А от 58г. до 96г., когато ап. Йоан е написал книгата Откровение, в Новия Завет не е описано нито едно чудо. Такива чудотворни дарби като езици и изцеления се споменават само в 1 Коринт., първото послание. В две по-късни послания – до Ефесяните  и Римляните – в които също така се обсъжда темата на духовните дарби, чудотворните дарби не се споменават. В същото време, чудесата са изглеждали като нещо отминало/Евр.2:3-4/. Апостолският авторитет и апостолските наставления не са се нуждаели повече от потвърждения. Още преди края на първи век, всички книги на Новия Завет са били написани и са били в обръщение по църквите. Дарбите на откровението престанали да служат за каквито и да е цели. А когато със смъртта на ап. Йоан е приключила апостолската ера, то признаците, които са отличавали апостолите, останали само теория./ср.2 Кор.12:12/

Второ: предназначението на езиците – да са знамение за невярващият Израил/1 Коринт.14:21-22, ср. Ис.28:11-12/Те са показвали, че Бог е започнал ново дело, в което влизали и езичници. Господ днес говори на всички народи на всички езици. Преградите били разрушени. Затова дарбата на езиците символизирала не само Божието проклятие към непокорния народ, но и Божието благословение за целия свят.
Следователно, езиците са били знамение на прехода от Стария към Новия Завет. Заедно с основаването на църквата, дошло и новото време за Божия народ. Бог сега говори чрез всички езици. Но след като преходния период е преминал, необходимостта от знамение е изчезнала.

Трето: дарбата – говорене на езици е второстепенна в сравнение с другите дарби. Първоначално тя е била дадена като първа в поредицата от дарби, но в качеството си на знамение/1 Кор. 14:22/, но също така скоро става неправил-но средство за лично назидание./1 Кор.14:4/ Вярващите се събират за назидание на църквата, а не за собствено удоволствие или за получаване на някакви преживявания. Следователно, езиците са имали ограничена полза за църквата и никога не са били предназначени да са постоянно действаща дарба.

Исторически свидетелства

Историческите свидетелства също сочат,че дарбата говорене на езици е  преустановена. Важно е да се отбележи, че дарбата на езици се споменава само в най-ранните книги на Новия Завет. Павел е написал най-малко дванадесет послания след 1 Коринтяни и в тях нито веднъж не е споменал за езиците. Петър нищо не казва за езиците; Яков и Йоан също така нищо не споменават за езиците; както и самият Юда. За езиците се говори малко единствено в Деяния и в 1 Коринтяни в началото на разпространението на евангелската вест. Но когато църквата се утвърдила, езиците престанали. Те са преустановени. В повечето късни книги на Новия Завет езиците никак не се споменават, те оттекват във всичките произведения на следапостолската ера.
Йоан Златоуст и Августин, най-големите богослови на Източната и Западната църкви са считали, че езиците са минало. Пишещият в четвърти век Йоан Златоуст категорично твърди, че езиците по негово време са изчезнали, и е нарекъл тази дарба – необяснимо явление. Августин е наричал езиците знамение, присъщо на аполската ера.  По време на първите пет столетия на църквата/постаполския период/, единствена по рода си група, претендираща за говорене на езици, били последователите на Монтан, който бил обявен за еретик.

Следващото някак си забележимо движение в християнството, практикуващо говорене на езици, възникнало едва в края на седемнадесети век. В група на войнстващи протестанти в Севена/местност в Южна Франция/ се появили пророчества, видения и говорене на езици. Тази група, наречена Севенските пророци, влязла в историята поради своята политическа и военна дейност, а не поради своето духовно наследство. Много от техните пророчества не са се изпълнили. Те са били изключително срещу Римо-католическата църква и са смятали, че е било нужно да се борят с нея с оръжие в ръка. Впоследствие мнозина от тях били преследвани и убити от Рим.

Като тяхна противоположност били янсенистите, вътрешна група в Римско-католическата църква в XVIII век, която е воювала срещу протестантските учения за оправдание чрез вяра, а също така са претендирали за способността да говорят на езици.

Друга група, практикуваща една от формите на говорене на езици са шейкъри, американска секта/бел. на прев.: заради преследването английската основателка емигрира в Америка/, отделила се от квакерите и достигнала разцвет в средата на XVIII век. Основателката на тази секта, майка Ан Лий, се считала за женския еквивалент на Исус Христос. Тя е твърдяла, че може да говори на седемдесет и два езика. Шейкърите са смятали, че дори половите контакти в брака са грях. Те са практикували говоре на езици, танцувайки и пеейки в състояние на транс.

След това, в началото на XIX век, шотландският презвитериански пастор Едуард Ървинг и членовете на неговата общност са практикували говорене на езици и пророчества. Пророците на Ървинг често си противоречали един на друг, техните пророчества не се сбъдвали, а събранията им се характеризирали с неконтролирани действия.  Това движение се дискредитирало още повече, когато някои от неговите пророци направили самопризнания за фалшиви пророчества, а други даже обяснили „таланта“ си като действие на тъмни сили. Впоследствие тази група се превърнала в Католическа апостолска църква, която учила много фалшиви доктрини, придържайки се заедно с това към някои католически учения и основала в своите среди култа „Дванадесетте Апостоли“.

Всички тези, така наречени проявления на дарбата говорене на езици са били свързани с еретически, фанатични, нямащи здравото учение групи. Според оценката на техни съвременници – ортодоксални библейски вярващи, всички тези групи са били в заблуда. Наистина, такава следва да е и оценката на който и да е християнин, предан на истината. По този начин, ние стигаме до извод, че с края на апостолската ера и до началото на двадесетия век, е нямало нито едно истинско проявление на новозаветната дарба-говорене на езици. Те са престанали, както и е казал Святият Дух /1 Кор.13:8/. Дарбата на езиците не е дарба отнасяща се за нашето време.

Откъс от книгата на John MacArthur, Charismatic Chaos (Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1992)

Grace Community Church. All rights reserved.
Преводът на статията се публикува с разрешение от  http://www.propovedi.ru