EТАПИ на БИБЛЕЙСКОТО ОСВЕЩЕНИЕ, Джон МакАртър

Навярно много сте слушали за Божията работа за освещение, която Той извършва чрез Словото  Си в живота ви. Но как изглежда този процес? Как можем да научим, че живата истина на Писанието действително действа в живота ви? Как да разберете, че Божието Слово наистина се е вкоренило у вас?

За да помогна да разберете  собствения си духовен растеж , също и как Божието Слово действа в живота ви, бих искал да отделя ключовите етапи в процеса на освещението с три прости думи.

1. Разбирането

Първо е разбирането. Божият модел за духовен растеж започва с нашето разбиране, какво Библията казва и какво това означава. Смисълът на Писанието е в самото Писанието - т.е. ако не знаете, какво означава Писанието, вие не сте в истината. Затова процеса на духовното израстване започва с разбиране на това, което Библията казва.

Преди много години, още от детството ми, в съзнанието ми се е отпечатала важността на знанието и разбирането на Божието Слово. Започнах многократно да препрочитам Библията - ден след ден, отново и отново. Колкото по-вече напредвах, толкова повече можех да видя връзката между отделните книги. След няколко години, стигнах до ясното разбиране, че Библията тълкува сама себе си. Вие също можете да видите, че моите проповеди до този момент потвърждават даденото ми убеждение.

Истинското освещение започва с обновление на ума. Вие трябва да имате просто и ясно знание за истината. Невежеството не води към успех в освещението. Не можете да бъдете осветен, заради някое емоционално или мистично преживяване, което сте имали. Духовното израстване не идва от само себе си и няма да се случи пасивно без ваше участие - за него трябва дисциплина в постоянно изпълване на умът ни с Божията истина.

Не бъркайте детската вяра с детското мислене. За освещението няма лесни рецепти – липсата на библейско познание непременно ще ви доведе до забава в духовния растеж. Освен истината на Писанието, не съществува механизъм, който да ограничи греховната ви плът. Легализмът тук е безпомощен, както и прагматизмът. Същото се отнася и до мистицизма и сакраментализма. Единственият сигурен начин за духовен растеж  започва с усвояването на Божията вечна истина .

2. Убеждения

Разбирането води до втория етап в нашето освещение - убеждения. С нарастване на разбирането ви  на Библията вие започвате да формирате своите убеждения на база това разбиране. Тези убеждения, или система от вярвания, формират начина ви на живот, или поне вашето старание да живеете така. Когато Божията истина овладява разумът ви, в него се зараждат принципи, които не искате да нарушавате. Това е и освещението – преобразя-ване на вашето сърце и воля, които вече преобразени ви подбуждат да се подчините на Божието Слово.

В четвърта глава на Второто послание до Коринтяните, апостол Павел говори за гоненията и опасностите, които ежедневно са преживявали. Всеки ден му е носил нова опасност, нов повод да спре проповедта си и нова заплаха за живота му. В 11 стих, той говори за себе си и своите сътрудници: „Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса“. Може да се каже, че той нито веднъж не е проповядвал Божията истина, без да бъде подложен поради това на опасност.

Защо той е живял така, че с това си е навлякъл тези беди? Той разказва за това в 2 Коринтяни 4:13-14:

„ А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.“

„Повярвах, затова и говорих.“  Степента на убедеността на Павел не му позволява да разглежда някакъв друг вариант на живот. Неговата вяра в Господа буквално го е заставила да проповядва истината, негледайки на застращаващите го опасности. Ето това е убеждение.

Дванадесет години Джон Бънян е бил в затвора, но не стените или решетките са го задържали там. Той би могъл във всеки един момент да излезе на свобода, ако просто се е съгласил да не проповядва. Вместо това той пише:

„Щом не остава нищо друго - освен да превърна собствената си съвест в постоянна скотобойна или месарница, освен да извадя очите си и да позволя  слепотата да ме води, то аз съм решил с Всемогъщият Бог като моя помощ и защита да страдам, докато издържи крехкия ми живот, дори докато  мъх израстне на веждите ми, вместо да оскверня вярата и принципите си. 1*/

Неговите убеждения не са му позволили да направи компромис, независимо от цената.

Когато четете Библията, вие се опитвате не само интелектуално да я опознавате. Не.  Изучавайки Божието Слово, сформирате у себе си система от убеждения, които  управляват живота ви, информират съвестта ви , и ви насочват към по-голяма христоподобност.

Библейската истина се затвърждава в ума ви чрез познание и същата истина после ви направлява в живота чрез убеждения.

3. Привързаност

Третия етап в процеса на библейското освещение – е привързаност. Отново и отново виждаме в цялото Писание , че Божият народ изразява своята искрена любов към Неговата истина. В Псалм 19 Давид казва за Божиите думи:  „Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.“(ст.11) В течение на следващите няколко дни посветете време за четене на Псалм 119, отделяйки всичко, което Давид казва за любовта си към Божият закон и наслаждението в него. Любовта към Божието Слово е неотделима тема на Псалмите, и това отношение към Писанието непременно трябва да се появи у нас в процеса на нашето освещение.

Ако наистина растете духовно, то няма да четете Библията  от познавателен интерес. Няма да я четете поради любопитство само за собствено интелектуално развитие. Няма да я изучавате просто за да победите  с аргумент.  Няма да подходите към нея случайно или пък небрежно. И няма да сте лекомислени да пренебрегвате нейната истина.

Ако наистина растете духовно, то  ще се обръщате към Писанието за духовна храна, която само то може да ви предостави.  Точно както апостол Петър е писал: „пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“ (1 Петр. 2:2). Вашата любов и жажда за Божията истина ще стане неутолима, и нищо няма да може да ви задържи от нея.

Но вие не ще можете истински да обичате Божието Слово, ако самото То не формира вашия начин на живот. И Словото  не ще бъде в състояние да изгради живота ви, ако не го познавате. Ето защо всякакви други  методи и принципи на духовния растеж, които не произхождат от изучаването на Божията истина не могат да ви доведат до задълбочено освещение.

1*/ Цитата от книгата Bunyan J. The Whole Works of John Bunyan, 3 vols. London: Blackie and Son, 1862. 2:594.

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

Следвай Исус, а не някой проповедник, Пол Уошър

Следвай Исус, а не някой проповедник
Пол Уошър

интервю

Въпрос : Какво ще кажеш на някой, който е верен и редовно слуша твоите проповеди в интернет, но не е постоянен в Божието Слово и в молитвата?

Отговор:  Затова ще кажа: Няма значение дали ги слуша или не. Чуйте ме отново: всички хора грешат, няма голям Божий човек, само грешни малки жалки човеци на един голям състрадателен и милостив Бог!  Вие не можете да живеете живота си върху реалноста на другите хора. Аз много уважавам хора като  Джон Пайпър например, но аз не мога да се поставям в зависимост от него в една паразитна връзка за това, което той чува от Бог и аз после от него да се храня. Аз самият трябва да ида до Словото. Аз  трябва сам да позная Бога, аз трябва сам да изпитам истините на Писанието.

Едно от най големите злини е, което също е абсурдно/смешно/ за всички, когато видя млад човек, който е взел една проповед от някой като Дж. Пайпър , и дума по дума  я проповядва. Не че истината в тази проповед не е важна, но аз веднага мога да кажа: Когато тази проповед идва от устата на Дж. Пайпър е истинска, но когато идва от устата на този млад мъж, става така,  като че папагал ми говори. Проповедта не е  действително това, което той е изпитал. Такива хора трябва да дойдат до словото и молитвата. Да се затворят в усамотение. Нека да ви кажа: Когато бях призован да започна служение, тогава моя пастор , който беше един много богобоязлив човек, който наистина вървеше с Бог , един ден ми каза:“ Момче, можеш ли да си сам?“
Когато той каза това, тогава си помислих, ако проповядвам истината , ще бъда сам. Той нямаше предвид това. Това което имаше предвид беше следното: Когато всички други млади мъже по време на християнски сбирки отидат и се забавляват с младежки групи, както и заедно ходят на християнски конференции и подобни, можеш ли тогава да отидеш в стаичката си и да прекараш твоето време в молитва към Бога? Можеш ли да изучаваш Библията и да си сам с Бог?

Едно от нещата, които младите мъже трябва да осъзнаят, че този, който е призван, е употребяван от Бог, той трябва да бъде човек който ходи с Бог. В това ходене с Бог не можеш да вземеш със себе си дори най близките си приятели, нито дори жена си, просто никой. Ти трябва да ходиш сам с Бог, с Божието Слово и молитва.

Още един подобен въпрос: Възможно ли е за някой така  да издига служението на един проповедник, че за тази личност проповедникът да е повече признат отколкото Исус Христос?

Определено: Това се случи при мен отчасти. Надявам се да проповядвам истината, надявам се да кажа неща, които са важни, но виждам че това  е като при Давид. Ясно ли ви е че първите хора, които се затвориха с Давид, направиха го само заради това че бяха разярени на Саул?
Има наистина особено млади мъже навън, които са ядосани на всичко което днес виждат в днешното “християнство“ така, че те на първия радикален глас , който чуят или на първия радикален живот ,който виждат искат да се прикрепят. Това е много, много опасно! Виждате ли, важното , върху което трябва да внимаваме е истината и характера. Идеята да се прикачиш за един радикален човек, с голяма ревност, просто заради ревностни желания и радикализъм е много, много опасна !

Въпрос: Възможно ли е да обичаме проповедите например от теб или от Джон Пайпър и въпреки това, да сме загубени?

О да, това е напълно възможно. Това е наистина съвсем възможно. Ти можеш от толкова много неща да си очарован. Но ти трябва да се запиташ: Обичам ли Христос ? Копнея ли за него?
Някой хора обичат тези проповеди, защото са радикални и те искат просто да са такива. Аз знам също от една млада жена, която беше буквално по пътя към ада, защото тя не искаше да се предаде на Христос, и тя не искаше да се покори на Христос, защото я беше страх, че ако предаде живота си на Христос, Той няма да я остави да стане мисионерка. Всичко може да те прати в ада.

Въпрос: Много хора гледат на теб като на една известна личност, и не знам, може би искаш да кажеш нещо на тези хора, които те виждат като “звезда“? Вероятно  това трябва да се разгледа?

Сега, преди няколко години проповядвах някъде и реших тази седмица да проповядвам от Стария Завет. Много, много хора дойдоха да чуят моята проповед. И църквата беше пълна, столовете бяха така поставени, че да има повече място, и когато дойдох към амвона да започна с първата проповед, погледнах надясно и там стоеше един мъж, който никой не познаваше. Това беше един еврейски професор от Индия, за който знаех нещо и това просто ме засегна в такъв ироничен случай. Първо той беше един много богобоязлив съпруг и един много богобоязлив баща.Той забрави повече за Бог в стария завет, отколкото аз знаех. А аз се страхувах, че той стоеше долу между слушателите, докато аз проповядвах Стария завет. И ироничното за това беше: Бог използва често не хора с най чистия или благороден характер или с най големите познания. И често е при тези, които са призвани отпред да стоят, да знаят, че един от техните по големи братя е между слушателите. Да, има мъже, на които не са достойни сандалите да носят, чийто имена никой не знае и те са много повече Божии мъже, от тези, които са на амвона. Бог използва невъзвишените. Той използва слабите.
Има нещо друго: А мисля, че Бог ме употреби. Но това го направи с определена цел. Така че нещата да бъдат посочени, които са грешни. Но аз знам, че аз съм само този, който съм. Аз не съм Д.Пайпър, аз не съм голям разяснител. Аз нямам разума на Р. Ц. Спроул. Аз съм просто това което съм. И Бог употребява понякога хора като мен. Ние сме ограничени, но ние сме употребявани !

Нещо друго, което намирам за една добра история, е това че когато веднъж проповядвах и се получи едно истинско съживление и аз вече използвам този термин с отговорност, защото знам какво означава. Някой хора се покайваха. Други изгаряха от гняв и хвърляха предмети върху мен и жена ми, когато ние минавахме през кампуса, но това доведе до едно съживление. След това дойдоха няколко от младите библейски ученици при мен и казаха: Г н. Уошър, можем ли да дойдем с вас в Перу? Аз казах “ Вие можете да дойдете да ме посетите“ Когато те слязоха от самолета в Лима, помислиха си че аз съм апостол Павел и когато те месец и половина по късно се върнаха обратно в Америка, се молиха за моето освобождение. Това, което искам да отбележа е: Надявам се да не съм лицемер и се надявам сериозно да следвам Христос. Наистина да искам да следвам Исус. Аз се надявам да не сте видели някой, който е бил лош пример за един християнин. Но всичко което виждате, беше просто това, което са всички хора.

Знаете ли, един мъж не е повече от това, което неговата жена вижда. Един мъж е това, което неговите най близки хора знаят за него. И всичко което неговите библейски ученици видяха беше един мъж, който се е стремил към Божията милост, да следва Исус, на който Бог помага в определени служения. Аз се опитвам всеки ден да изучавам Словото. Систематично да чета Библията. Това е моето време за размисъл, преданност, молитва, да застана на колене сутрин, когато ставам, на колене вечер, преди да си легна. Или когато Той ме събуди нощем и аз имам проблеми, да науча наизуст Словото. Опитвам се да науча определени пазажи наизуст и мисля, че моят осемгодишен син може това по добре от мен. По някое време се боря доста трудно със депресия, но аз получавам все по голяма и по голяма победа затова, заради истините, които уча от Дж. Е. Адамс.

Хора, понякога трябва да се извиня на жена си, понякога трябва да помоля децата си за прошка. Всеки който ще бъде употребяван от Бог, просто доказва че Бог и днес все още чрез камъни и магаре може да ни говори. Всъщност нищо повече към това не може да се каже. Той е верен, Той е много, много верен. Той е любящ.

Знаете ли,  сега тези от нас, които вярват в Суверената Му милост, ще имат и противници. Понякога се страхувам много, когато мисля за това какво хората мислят за мен. Някои хора, които не ме харесват, в своята концепция вероятно са правдиви, отчасти обаче също и грешат. Има хора, които истински ме харесват, те нямат представа какво се случва относно моите слабости и това че аз не винаги следвам Христос така, както мога да желая. Ние всички се нуждаем от молитва. Нека да ви кажа това. Относно изказването за суверенната милост, ... за суверенната милост, веднъж Дейвид Милър ми каза, изказването е негова заслуга - това исках  да отбележа.
Знаете ли от какво се притеснявам най-много? Ако изведнъж светлините на сцената угаснат, и никой няма да го е грижа да ме слуша да проповядвам нататък. Това не е което ме притеснява. Страхувам се обаче, че в него момент ще се открие моето истинско сърце. Как ще изглежда? Надявам се, че дори тогава аз радостно ще искам да следвам Господ, да проповядвам или каквото Той ми даде да направя. Но аз винаги съм се чудел: какво ще стане, когато един ден влезеш в някоя зала и никой не чувства нищо. Какво става, когато никой не се интересува достатъчно от теб, че дори да ти бъде ядосан и ти ... просто изчезваш?  Което ще се случи – дали моето сърце ще покаже, че съм изпълнен с гордост, та искам подобно внимание? Това е добър въпрос!

Въпрос: Можеш ли накратко да обясниш какво си научил  от Джей Адамс  относно депресията?

Въпросът е: какво съм научил от Дж. Адамс относно депресията? Това е, че предполагам, че най-голямото нещо е да мога да различа кога вярвам лъжа, вярвам нещо, което не истина, нещо, което не отговаря на Божието Слово и го проповядвам. Вместо да оставям сърцето ми да проповядва на мен, би трябвало да проповядвам Божието слово на сърцето ми, и да стоя на истините от Божието Слово, вместо на чувства.
Друго нещо, което смятам, че ми е помогнало: че толкова много неща, които ще ни накарат да съжаляваме  някого. Вместо да позволяваме това,  човекът трябва  да бъде порицан, защото той вярва в лъжа.
Толкова често се случва, когато ние се държим като жалки жертви, докато реално ние сме виновни престъпници. И само да можем да погледнем това с Божието Слово и  да се покаем.
Друго нещо, което смятам, че е от помощ, е че не е достатъчно да кажа: НЕ на плътта, да кажем НЕ на лошите практики. Но трябва да заменяме, лошите практики с правене  на добро, на добри дела.Това не е само да премахваме, но трябва и да слагаме. Това е, което ми е било от помощ.

Защо морализмът не е Благовестието?, д-р Алберт Молер

За едно от най-изумителните изказвания на апостол Павел може да се счита изобличението му към галатийските християни, че са отстъпили от Благовестието. „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;...“ – заявява Павел. Той казва съвсем ясно, че галатяните са се провалили на най-важното изпитание – на способността да отличат истинското Благовестие от фалшификата.

Апостолът казва, че не може да бъде по-ясно: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галат.1:8-9)
Това предупреждение на ап. Павел, изпълнено с възмущение и скръб е адресирано не само до галатийските църкви, но и до всяка отделна църковна общност през всички времена. В наше време – в нашите църкви – ние отчаяно се нуждаем  да чуем още веднъж това предупреждение и да не откъсваме очи от него. Съществуващите в наше време фалшиви версии на Благовестието са не по-малко разрушителни и съблазнителни, от тези, срещу които са се изправили и са приели галатяните.

В нашето време едно от най-съблазнителното лъжеевангелие  е морализмът. Тази разновидност на фалшиво благовестие може да приеме различни форми и да израсте с различни политически и културни причини. Въпреки това, основополагащата идея на морализма се заключава в това, че Благовестието може да се опрости до елементарно ръководство по усъвършенствуване на човешкото поведение.
Тъжно е, че това друго Благовестие привлича най-вече тези, които се считат за евангелски християни, лоялни на библейските принципи.

Невероятно голямо число на отделни вярващи, а и цели религиозни общности признават логиката на морализма и са свели Благовестието до нравоучения, коригиращи човешкото поведение. С други думи - носим на погиващите хора Bестта, че Бог иска и изисква от тях само да са порядъчни хора.

Излиза, че сме родени, за да станем моралисти. Бивайки сътворени по Божия образ, ние сме наследили моралният закон на съвестта. От най-древни времена нашата съвест вика към нас поради осъзнаване на нашата вина, несъвършенство и отклонения в поведението. С други думи, нашата съвест свидетелства за нашата греховност. Добавете към това присъщия процес на възпитанието на детето, тенденцията за налагане на морализма още от ранна детска възраст. Много бързо разбираме, че родителите искат от нас правилно поведение. За добро поведение децата получават родителското одобрение, а за лошо – изпълняват определени мерки, наложени им от родителите. Също така, този принцип се подкрепя от влиянието на други авторитети в младия живот и като цяло преобладава в цялото общество.

 Описвайки своето детство в селските райони на Джорджия, писателят романист Ферол Самс говори за дълбоко вкоренени традиции наложили на детето „правилно възпитание“. И както той обяснява, „възпитаното“ дете угажда на родителите и на другите възрастни в спазването на моралните традиции и социалната етикеция. „Възпитаният“ млад човек влиза в зрялата възраст като почтен гражданин, уважаващ своите ближни, отдаващ поне на думи - почит към религията и странящ от срамни дела. В крайна сметка е ясно: именно това е, което очакват родителите, което културата одобрява, и което поощряват много църкви. Не малко нашето общество е пълно с „възпитани“ хора, отправили се право към ада.

 Цялата сила на морализма - е в неговата съблазън. Склонни сме лесно да вярваме, че чрез своето поведение ще можем действително да спечелим нечие одобрение. Разбира се, да се противопоставим на тази съблазън ще трябва да приемем един морален кодекс, който ще определя приемливо поведение като оставя безброй вратички. Повечето моралисти не смятат, че са без грях, но наивно вярват, че е достатъчно просто да се въздържат от недостойни постъпки.
Моралистите могат да бъдат поставени в категорията както на либералите, така и на консерваторите. Във всеки случай моралните изисквания се формират от собствени понятия за нравственост. Но да го кажем по-общо, ако либералите се концентрират на моралните идеали, прилагани към цялото общество, тогава консерваторите се стремят да се фокусират на етиката в отношенията на индивида. Но и в двата случая се показва същността на морализма: убеденост, че може да се достигне праведност чрез правилно поведение. Богословското изкушение на морализма се оказва толкова силно, че много християни и църкви трудно биха му устояли. Опасността е в това, че Църквата по всички възможни пътища- пряко и косвено- провъзгласява, че Бог не изисква от падналото човечество нищо, освен банално морално съвършенство. По този начин Църквата онеправдава истинското Благовестие, а проповядва на падналия свят фалшиво такова.

На Христовата Църква не е даден друг избор, освен вярно да поучава в Божието Слово, а Библията ни разкрива Божия Закон, както и подробен морален кодекс. Християните разбират, че Бог е изявил на творенията си определен нравствен ред, дарявайки на човечеството удържащата сила на закона. Освен това, Бог в Своето Слово се обръща към нас, давайки конкретни заповеди и всеобхватни морални правила. Като вярна на Господа Исуса Христа, Църквата трябва с всички сили да утвърждава праведността, възвръщане към тези заповеди и благодат, дадени ни в познаването на доброто и злото. При това, на нас ни е възложена отговорност да носим на ближните си свидетелството за това знание за добро и зло. Удържащата сила на закона е жизнено необходима за съществуването на човешкото общество и цивилизация.

 Подобно както родителите учат правилно своите деца да се подчиняват на моралните заповеди, така и Църквата е задължена да учи своите хора на Божиите нравствени заповеди и да носи в още по широки социални кръгове свидетелството, че Бог е разкрил доброто и правилното за Своето творение, човека.
Но бивайки правилни и необходими, тези желания сами по себе си съвсем не са Благовестието.  Действително, един от най-коварните видове фалшиво Благовестие – е морализмът, който обещава на грешника, че Бог ще благоволи в него, ако Неговите праведни изисквания бъдат напълно удовлетворени като самият човек има добро поведение и се предаде на морално преобразование.

Моралните нагласи на Църквата занижават Библията до ниво на справочник за правилно поведение, а Благовестието на Исус Христос бива заменено с нравоучения. Твърде много протестантски амвони са подкупени за моралистични проповеди и не се използват за възвестяване на Благовестието.
Противоотровата срещу морализма е дадена от ап. Павел, който учи, че „... човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона...“ Спасението се дава на тези, които се стремят „...чрез вяра в Исуса Христа, човек не се оправдава чрез дела по закона ; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар“ (Галат.2:16)

 Ние съгрешаваме против Христос и неистинно представяме Благовестието ако внушаваме на грешниците, че Бог изисква от тях само морално усъвършенстване в съответствие с Божият закон. Морализаторството е достатъчно ясно за грешниците, доколкото е подобрена версия на това, което са ни учили от ранно детство. Но морализмът не е Благовестието и той не спасява никого. Единственото спасително Благовестие за грешника – това е Благовестието за Исус Христос. За това Павел напомня на галатяните: „...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.“ (Галат.4:4-5)

Ние сме оправдани само чрез вяра, спасени само по благодат и изкупени от своите грехове само чрез Христос.

Морализмът е способен да произвежда грешници, които са добре възпитани. Но Христовото Благовестие преобразява грешниците и ги обръща в осиновени Божии синове и дъщери.
Църквата никога не трябва да избягва Божия закон, нито пък да го променя, прекроява или да го засенчва. Истина е, че именно Законът ни отваря очите за греха и прави очевидно нашето пълно несъответствие към Божиите стандарти и пълна липса у нас за Неговата праведност. Законът не може да оживотвори, но, както Павел казва, той „законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра" (Галат. 3:24).

Преводът на статията се публикува с разрешение на  http://www.propovedi.ru



Превод: Т. Иванова