“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

“Назови и заклейми“ Флоренс Бюл

Какво да кажем за учението, което твърди, че ние можем да получим всичко, когато искаме с вяра? Дали съществауват и има ли ограничения за това, какво Господ ще извърши в отговор на нашите молитви?
Апостолите на доктрината за просперитета заявяват, че финансовите проблеми както и болестите са следствие на липсата на вяра.
Все още потръпвам, когато си спомня за една вечеря, предшествуваща евангелски свидетелства. Един човек на масата, на която седях
яростно започна да атакува Божий служител, който бе добре известен със своето всеотдайно, състрадателно и плодотворно служение.
“Той нарича себе си Божий човек“, с презрение се засмя този човек. “Той не е никакъв Божий човек, жена му е болна от рак! Той трябва да се поучи лично от...“( И той започна да изброява няколко издадени книги, които разпространяваха учението, че когато някой е болен, това е поради липса на вяра.)
Тъй като Библията ни показва, че ние трябва да носим един на друг товара си, аз се чудя, какво още пречеше на човека , яростно атакуващ, да отиде и да произнесе необходимите думи на вяра, които щяха да донесат изцеление на жената на Божия служител. Как се осмеляваше тоя да прехвърля вината на друг, ако самият истински вярваше, че вярата винаги гарантираше изцеление!
Не е чудно,защо толкова много духовна агония бива причинена от разпространителите на така нареченото учение “Назови заклейми“
Верни светии, страдащи от болки биват измъчвани с обвиненията, че само, ако могат да повярват, Исус ще ги изцели. И когато те не получат изцеление, те започват да се чувстват виновни. семействата и приятелите им също така биват обхванати от това погрешно чувство на вина. междувременно господин “Назови заклейми“, изпитвайки задоволство от своето дълбоко духовно служение, бърза да разпространи и посее своето опустошително влияние на някое друго място.
Измамата, която се крие зад доктрината на просперитета, е много тънка. Тя звучи така духовно, когато ни уверява, че ние не можем да бъдем болни или да претърпим неуспех, доверявайки се на Бога, и че Той ще ни възнагради за нашата вяра и даване, като ни обогати с материални благословения. Това обаче не беше посланието на водачите на Ранната църква. Нито пък това беше посланието на мъжете и жените, които по време на църковната история запалваха у нации и народи духовно съживление.
Когато човек започне да следва една подобна изопачена доктрина, той деиства като разглезено дете. Ако човек получава всичко, което пожелае, той никога няма да стане истински войник Христов. Той може да носи костюм по последна мода , но ще прилича на едно малко петгодишно момченце, обуто в галоши, шляпайки в калта, нарамило дървена пушка. Навлязъл веднъж в църквата, този синдром на успех и богатство няма да спомогне на християните да се развият като здрави, силни, твърди, непобедими войници на Исуса. По скоро това ще отслаби Христовото тяло и ще намали истинската духовност.
Д-р А.В. Тозер в своите бележки и апел за Христоподобен живот пише следното:
“ Изглежда, че вярващите християни преминават през процес на размиване на учението и на техните мозъци, така че става много лесно за нас да приемем веруюто, че Бог е наш слуга, а не ние негови слуги“
Толкова много хора днес са заети да “употребяват“ Бога. Употребяват Бога, за да получат работа. Употребяват Бога за да ги запази, да им даде спокойствие, за да получат успех в търговията и в крайна сметка, употребяват Бога за да им снабди небе!
Братя, трябва да се научим–и то много скоро–по добре е да имаме Бога на първо място и над всичко останало, дори тогава когато имаме само 5 лв. в джоба, отколкото да притежаваме всичките богатства на света и влияние, но Бог да не бъде с нас!
Всеки път , когато Сатана успее да отклони фокуса ни от непреходната слава и величие на Святия , и Всевишния Бог към това
–“Какво се крие за мен във всичко това?“, независимо колко от богатствата на този свят ще получим, при всички случаи сатана е този, който има най–голяма полза.

Нашето егоистично желание за повече и по добро, съчетано с изопачената представа , че Бог е задължен да ни даде всичко, което пожелаем, стават причина ние да се превърнем в лесна плячка за голяма част от сатанинската пропаганда!

ИЗЦЕЛЕНИЕТО -- К. Василев

Стив (името е сменено) е на 17. Той е вероятно най-ревностното момче в цялата църква. Църквата редовно организира евангелизация в района на местното летище. Стив винаги пръв се записва доброволец и раздава брошури. Той е необикновен. Във всичко. Той има детска церебрална парализа и е изключително затруднен, когато се придвижва. Често се затруднява да контролира дори слюнката си, когато се вълнува, и среща неодобрителните погледи на хората.  Но той обича Бога, моли се за своето изцеление, цялата църква се моли за неговото изцеление, но Стив остава такъв  един... различен.Един ден той отишъл при пастора си и наивно го попитал защо момичетата в църквата не го харесват и странят от него. Пасторът му, който е добър човек, едва скрил сълзите си и до днес не помни какво е смутолевил. Скоро след това Стив починал.  Това ми разказа един човек, който (има ли значение...) не е българин. Когато стигна до наивния въпрос на Стив и той на свой ред се разплака, при все че разказваше вероятно не за пръв път историята.

 Чета разделите "В какво вярваме" на сайтовете на различни петдесятно-харизматични църкви и деноминации. В тях почти неизменно съществува една точка преведена от веруюто на "Асамблеи на Бога". 
Ние вярваме, че БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ е осигурено в изкуплението и всички вярващи могат да се молят и с вяра да очакват изцеление и освобождение от всяка болест (Исая 53:5; Марк 16:17; Яков5:13-16). 

 Присъствието на такава точка може да служи за доказателство, че този тип църкви са съставени от неизкупени хора, понеже те боледуват, също като всички останали. Дори според мен повече. Ако сте посещавали продължително харизматична църква, не може да не са ви направили впечатление едни хора, които ежемесечно, по активните ежеседмично, свидетелстват как са се изцелили.  Никой там обаче не се впечатлява от феноменално високата им разболеваемост. Как такъв човек е успял за една седмица да се разболее пак, като предната седмица е свидетелствал, че е изцелен. Както и да е, нека дискутираме сериозно.  

 Исайя 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. 

В контекст ясно се вижда, от какво сме се изцелили, чрез кръвта на Христа. От престъпленията. Когато попиташ харизматик от кое от двете в края на краищата ни е изцелила Христовата жертва, от болестите или от греха, той отговаря, че и от двете. Тук обаче се говори само за престъпленията и беззаконията. Тоест, за греха. 

 Харизматиците обаче често се хващат за това, че се говори за изцеление. Нека видим обаче и други стихове: 

Исая 6:10  Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.  

Еремия 3:22 Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. 

Осия 14:4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.    

Матей 13:15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля

Видимо в Словото често, когато се говори за изцеление, не се има предвид физическото тяло, а изцеляването на нещо много по-важно. Всъщност, мисля че идеята за това, че изкуплението обхваща и физическото изцеление е напълно харизматична приумица. Нямам спомен да съм я срещал някъде в произведение, написано преди началото на двадесети век.  

НА КРЪСТА ЛИ ИСУС ПОНЕСЕ БОЛЕСТИТЕ?

Матей 8:16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе". 

Харизматиците четат това, без да се замислят, че именно този пасаж е доказателство, че пророкуваното изцеление от болести, не е следствие от Жертвата на кръста.  ...за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия  Очевидно в пасажа си пише, че пророкуваното от Исаия се е сбъднало ПРЕДИ  разпъването на Христос на кръста, по времето, когато е проповядвал, тоест, не е следствие на Христовата жертва, а проява на Божия Милост.   Нека продължим със стиховете от харизматичното верую.  

Марк 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.  
Нарочно продължих и със следващия стих. Не можем да отречем, че пише това, което пише. Много хора в крайността на антихаризматизма си започват да отричат изобщо идеята за свръхестественото, изцелението и чудесата. Бог казва, че ще има такива неща. Проблемът е в това, че ако за едни случаи това се приема за обещано на всяка цена (езиците и изцелението),  в други случаи дори и най-смелите харизматици нямат такава сигурност. Не съм срещал харизматик, който да е готов да пие смъртоносни отрови с вяра, понеже знае, че няма да му се случи нищо.  Посланието на Яков също говори за изцеление и там пасажът звучи най-императивно:

  Яков 5:14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. 15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.  

Тези стихове са приемани като доказателство за гарантираното изцеление. Факт е обаче, че самите апостоли не са приемали нещата крайно.

ЗА ДА ПОЧИВА НА МЕНЕ ХРИСТОВАТА СИЛА... 

2 Коринтяни 12:7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.  

 Харизматичното разбиране за Христовата сила е доста по-различно от Павловото. Но факт е, че молейки се на Бог да отмахне тръна, който при това е пратеник на сатана, Бог отказва, и то с мотива, за да може да се прояви Божията Сила. В Харизматичната лексика, под проява на Божия сила в подобен случай се разбира непременно изцеление. Истината е, че Бог говори, че слабостта е предизвикана от Него, че този трън е по Неговата воля там. И ако за някого едно страдание е проява на безсилие, за Бог често то често носи силата, чрез която Бог ни държи близо до себе си.  Павел не съветва Тимотей да си изиска обещаното изцеление, а да се лекува с вино.  

1 Тимотей 5:23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.   

При това Тимотей е имал не редки, а чести боледувания.   

ДРУГИ ПРИМЕРИ НА БОЛЕДУВАЩИ ХРИСТИЯНИ ОТ РАННАТА ЦЪРКВА 

2 Тимотей 4:20 Ераст остана в Коринт, а Трофима оставих болен в Милит.   

Филипяни 2:25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. 27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. 
 
Виждате ли, Бог не е изпълнил обещание, Той е показал милост. Милостта е незаслужена. Иначе не би била милост, а отплата, възнаграждение, изпълняване на дължимо. Това не е Божието изцеление. Харизматичните молитви за изцеление не съдържат молба, а изнудване за изпълняване на мнимо обещание. Бог не е длъжен никому нищо. Ние сме длъжниците. Изцелението е по милост, Бог го прави не защото е обещал, не защото е длъжен, а защото е милостив.

БОГ ИСКА ЛИ ДА СЕ МОЛИМ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ?

Отговорът е ясен и недвусмислен. 

Филипяни 4:6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение 

Ако е писано “всяко нещо”, то значи че Бог иска наистина всяко нещо да бъде представено пред Него. Той има цялата Сила и продължава да я показва така, както и преди векове. Бог продължава да изцелява. Само че изцелението е милост, то не е нещо, което е гарантирано. Ние все още живеем във временни тела. Дори и те да се изцелят, рано или късно умират, което е доказателство, че все още Бог телата ни все още не са съвършени.  Но чакаме да възкръснем в нови тела. И тогава...Той ще обърше всяка сълза от очите ни, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка (Откр.21). Тогава телата ни ще бъдат наистина съвършени, няма да остаряват, няма да има болести, нито смърт.А днес Бог продължава да се грижи за нас и всяко изпитание, което преживяваме е такова, каквото Бог е дал според силите ни.