ТЪРСЯ ГРЕШНИЦИ, Къртис Пю

Търся грешници

от Къртис Пю

Ако четеш тази брошура и мислиш, че си добър човек, тя не е за теб. По-добре направо спри да я четеш и я остави, защото поне на този етап от живота си нямаш дял в това, за което ще говорим. "Откъде-накъде говориш така за добър човек като мен?", питаш. Правя това, защото Исус каза точно същото, което аз написах. Той каза "здравите нямат нужда от лекар, а болните; не дойдох да призова праведните, а грешните на покаяние" (Марк 2:17). Разбира се, няма хора, които са наистина праведни, но смисълът е такъв: ако мислиш, че си праведен - ако мислиш, че си добър човек - Христовото дело не те засяга. Той дойде да призове грешници на покаяние, не добри хора. Така че, това  четиво не е за теб.

Ако четеш това и си мислиш, че добрите ти дела и спазване на религиозни обреди и обичаи са угодни на Бога и оттам имаш място, запазено на Небето, това четиво не е и за теб. Пиша това по властта на написаното от апостол Павел в Ефесяни 2:8,9. Той написа "Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от сами вас - Божий дар е - не е от дела, за да не се похвали никой." Можеш да продължиш да си мислиш, че твоите набожност, спазване на празници, църковни дейности, милостиви дела, добросъседство, даряване за добри каузи - можеш, ако искаш, да продължиш да си мислиш, че тези неща ти осигуряват Божието благоволение. Но ако правиш това, то мислиш противно на изявеното Божие слово. Авторът добре съзнава, че всеобщото мнение на целия свят е, че Небето се придобива чрез човешки усилия, особено чрез това да бъдеш набожен и "християнин" в някакъв смисъл на думата. Но мнозинството от човечеството ходят по широкия религиозен път, който води в погибел, както Исус каза в Матей 7:13,14 "Влезте през тясната врата; защото широка е вратата и просторен е пътят, който води в погибел, и мнозина са, които минават през тях; понеже тясна е вратата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които ги намират." Често си мислим, че "широкият път" е пътят на пиянството и разгула, но в стиховете той е поставен в контраст до пътя на спасението чрез благодат и със сигурност включва "широкият" или популярният път на религията - този път на спасение-чрез-дела, който е толкова популярен в човечеството открай докрай света.

Неоспорим факт е, че всяка религия на този свят, освен Библейското християнство, учи, че човек се спасява заради добрите си дела, особено заради спазването на религиозните обичаи на религията, в която се е родил. Едни казват, че трябва да се въздържаш от определени храни, да се молиш пет пъти на ден и да ходиш на поклонение до определени свещени места. Други казват, че трябва да се изкъпеш в определена свещена река. Дори някои "християнски" групи учат на същото нещо. Една група казва, че трябва да се покръстиш, да посещаваш църковни служения редовно, да приемаш Господнята вечеря (причастието) всяка неделя и да постоянстваш в добри дела. Други казват: живей според съвестта си, спазвай "златното правило" и бъди честен, и тези дела накрая ще те вкарат в Рая. 

Всички тези религии, били те "християнски", били езически, учат по същество на едно и също нещо: те всички учат, че добрите дела ще ти спечелят одобрение от Бога. Но Библията, Божието слово, не спира да казва, че спасението "не е от дела", и това е истината. Нито пък казва, че спасението е отчасти от добри дела и отчасти от благодат, защото това е невъзможност. Делата и благодатта не могат да се смесят, както Павел така категорично заяви относно Божия избор в Римляни 11:6: "И ако е от благодат, вече не е от дела; иначе делото вече не е дело." Това е принцип, който трябва да разберем. Благодатта е незаслужена милост. Ако работиш за нещо, то не ти се дава по незаслужена милост; по-скоро ти си си го заслужил. Така е и със спасението. То е или от дела, или от благодат; не може да дойде от смесица от двете, защото двете не могат да се смесят, без да се унищожи естеството и на двете. 

По време на земното служение на Господа Исуса Христа, повечето от религиозните водачи в Израил бяха така наречените фарисеи. Онези, които се посвещаваха на изучаването и преписването на Стария Завет, пък бяха известни като "книжници". Тези религиозни фанатици стигаха до крайности в ритуалното съблюдаване на старозаветния закон. Никой не беше по-строг и верен в упражняването на религиозност. Външно бяха прави и праведни в своето съблюдаване на закона. За тези хора Господ каза "Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство." (Матей 5:20). Външното съблюдаване не е достатъчно! Изисква се вътрешна чистота и искрена любов към Господа, както и себеотрицателна любов към ближния. Ще посмееш ли да се сравниш с фарисеите? Толкова ли си ревностен към твоята религия, колкото те са били към тяхната? Така ревностно ли спазваш всички заповеди, както те се опитваха да ги спазват? Ако се опитваш да отидеш на Небето чрез религиозната си ревност и добри дела, праведността ти ще трябва да надмине праведността на тези древни и посветени на религията си хора. Така каза Исус!

Така че, аз още търся грешници. Ако четеш това и чувстваш, че не си по-лош от средностатистическия човек, това четиво не е за теб. Да се сравняваш с другите и да  си въобразяваш, че не си по-лош от хората около теб, не те прави готов за Рая. Павел писа за някои, които правиха този вид сравнения. Той писа, че тези хора, "които мерят себе си със себе си и сравняват себе си със себе си, не биват мъдри." (2 Коринтяни 10:12). Тези хора не разсъждаваха трезвено. "Другите" не са мерилото, според което трябва да се мерим! В Римляни 3:23 е писано: "Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава." Откритата Божия слава е Господ Исус Христос (Йоан 1:14; 14:9).

Исус Христос, чрез своя живот и характер, ни показа какъв е Отец. Така че, ако искаш да се сравняваш с еталона, сравнявай се с Него! Но ако го направиш, ще намериш, че си много далеч от Него по живот и характер! 

Но аз все още търся грешници! Проповядвайки и посещавайки различни хора, намирам, че навсякъде е същото. Навсякъде едно и също. Човешките същества в своите собствени очи са "достатъчно добри". Те не познават Божието слово и така често са си самодостатъчни - убедени, че са "достатъчно добри" да срещнат Бога. Мислят, че добрите им дела някак ще накарат Бог да пренебрегне низките им грехове и лукавите им сърца.

Търся грешници - онзи вид грешници, които усещат своя грях. Търся грешници, които със срам признават, че са грешници. Търся грешници, които не смеят да се сравняват с други. Търся грешници, които знаят празнотата на религиозността без Христос и които са отчаяни заради греховете си. Търся грешници, които са безпомощни и безнадеждни, защото не могат да направят нищо с греха си, а и го знаят. Търся грешници.

Търся грешници, които, като грешния крадец на кръста, разбират, че каквото лошо им се случи в този живот и в следващия, това е "заслуженото" за делата им (Лука 23:41). Търся грешници, които очакват от Бог да бъде справедлив и знаят, че в тази справедливост те ще получат вечно наказание за греховете си в Огненото Езеро. Търся грешници, които знаят, че каквото добро и да направят занапред, никога няма да могат да изличат или покрият старите си грехове. Търся грешници, които знаят, че са безсилни да спрат да съгрешават. Търся грешници, които виждат себе си, че са в отчаяно и безнадеждно положение.

Къде ще намеря такива грешници? Тези са грешниците, в които Бог е започнал добро дело (Филипяни 1:5). Такова мнение за самия себе си и искрено гледище за самия себе си човек няма по природа; то е резултат от Божието дело чрез Божието слово в сърцето на човека. И аз имам Благи Вести за грешници като тези.

Мога да им кажа, че Христос пострада "заслуженото" за техните дела. Мога да им кажа, че Христос понесе отплатата за техните грехове! Мога да им кажа, че Христос задоволи справедливите изисквания на Един Свят Бог и Неговия Свят закон! Мога да им кажа, че спасението не е от дела, които никога не биха могли да отменят старите им грехове, а е от безвъзмездната Божия благодат. Мога да им кажа, че макар и наистина да са безпомощни да направят каквото и да е за своето състояние и положение, не са безнадеждни, понеже има надежда в Христос за всички, които Бог прави да почувстват греха си. Мога да им кажа, че Христос е Спасителят, Изкупителят, Оправдателят, Осветителят и Славният Пастир на своите люде!

Мога да подканя такива грешници да се уповават на Христос и на неговото завършено дело на Голгота! Мога да им кажа, че Христос е платил дълга на народа си. Мога да им кажа, че само Христос ги е довел до това да видят себе си като безпомощни и безнадеждни грешници, за да видят нуждата си от него. И мога да им кажа, че Исус каза "Всичко, което ми дава Отец, ще дойде при мен; и който идва при мене, никак няма да го изгоня," (Йоан 6:37). Въз основа на завършеното дело на Христос и Неговите обещания, мога да подканя такива грешници да дойдат при Христос, като знаят, че Той никога няма да отхвърли и най-лошите грешници.

Грешниците, които са почувствали тежестта както на греховната си природа, така и на греховните си постъпки, приличат на Павел, който написа "Вярно и достойно за всяко приемане е словото, че Христос Исус дойде в света да спаси грешниците, от които първият съм аз." (1 Тимотей 1:15). Павел, макар и морален и праведен човек, се считаше за първия грешник. Бог бе започнал добро дело в него (Филипяни 1:6) и Павел настояваше, че Христос дойде в света да спаси грешници - даже най-първите грешници! Колко славно е Благовестието, което трябва да възвестяваме надлъж и нашир - за грешници!


Превод: Христо Стилиянов

Източник: https://naimetosidaislava.blogspot.com/2019/04/blog-post_22.html

ВЯРАТА НА АВРААМ, Алексей Прокопенко

„И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда." Бит.15:6

Вярата на Авраам - е един ярък пример за спасителна вяра. Въз основа на книгата Битие и боговдъхновеното тълкувание на Павел в Послание към Римляните можем да заключим, че вярата на Авраам се характеризира със следните особености:

1) На първо място, Авраам не само повярва в Бога, но и повярва на Бога. Както прочетохме, Аврам повярва в Господа. Това означава, че той повярва в Божието обещание и Неговите думи. Днес мнозина казват с готовност, че вярват в съществуването на Висш Разум , или във Вселенски съдия, но вярват ли много от тях, какво казва този Разум и Съдия в Своето Слово, Библията? Именно в това се състои основната разлика между спасителна вяра от човешки имитации.

2) На второ място, за да повярва на Божието обещание, Авраам трябваше да знае някои от атрибутите на Бога и да вярва в тях. Той трябваше да знае, че Бог има власт над природата и е в състояние да възстанови замъртвелите му телесни функции. Във връзка с това, апостол Павел в съответствие с текста, цитиран по-горе, написа, че Авраам повярва в Бога, "Който съживява мъртвите " (Римл. 4:17). На други места в книгата Битие , Бог казва на Авраам, че " го е направил баща на много народи" (Битие 17:05 ; . . Сравни Римл. 4:17а) , така че Авраам трябваше да вярва, че Божиите обещания са неизменни. Бог може да каже за това, което още не е извършено , като за вече станало: " Ти си вече баща на много народи , въпреки че още не ти се е родил синът на обещанието!" В тази връзка Павел казва , че Авраам повярва в Бог " извикващ несъществуващото към действително съществуване " (Римляни 04:17 б ) .

3) Трето, вярата на Авраам беше по-силна, отколкото надеждата. Той не само се надяваше, че Бог може да му помогне. Той твърдо вярваше, че Бог ще изпълни Своето слово! Той вярваше, дори когато, от човешка гледна точка надеждата трябваше да е умряла. Затова Апостолът пише: " без да има причина за надежда, повярва..." (Римляни 4:18 ) .
Много хора се надяват, че ще минат на Божият съд някак си благополучно. Такава вяра в благополучния изход на смъртната им участ е като в детската приказка "Aтякш йога и смъртта". В сюжета на приказката, след смъртта на главния герой на специални везни се претеглили неговите добри и зли дела. Лошите дела били много, а добрите – малко, колкото топка памук. Въпреки това, стрелките на уравнение стояли на едно ниво. И той се учудил: " Защо така?" След което забелязал: " , Въпреки, че добрите дела са малки на външен вид, се оказва, че е важно да са стойностни". Тази история изразява надеждата на невярващият, въпреки че той е престъпник пред Бога и дори не може да се похвали с голям брой добри дела, но все пак по някакъв начин му се отдава да избегне ада. Може би неговите малки и незначителни добри дела, ще бъдат много ценни за Бог! Но такава сляпа и като цяло, нечестива надежда, има у толкова много хора. А много малко наистина вярват в Божиите обещания. Истинската вяра е тази, която е много над нормалните очаквания.

4) На четвърто място, докато Авраам е можел да изпитва съмнения, колебания и падения, вярата му обаче никога не е изчезнала. Той "повярва на Бога" на 85 години (Битие, глава 15) И продължи да вярва и на 100 години (Битие, глава 21). Затова Павел казва: " Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, (Римл. 4:19-20)

За разлика от това, у много хора вярата изчезва като пара, когато са изправени пред трудности или дори светски грижи . За такива хора Христос бе казал: „Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Лук. 8:13-14; курсив на автора)5) Пето, Авраам беше толкова силен във вярата си , че той беше в състояние да въздаде слава на Бога, когато обещанието още не бе изпълнено. Защото той беше абсолютно сигурен, че Бог ще изпълни всичките си обещания. Във връзка с това, Павел пише: "обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. (Римляни 4:20-21 ) .
Възможно е ап. Павел да е имал предвид случаите, когато Авраам направи жертвеници, и принасяше на тях благодарствени жертви. Авраам започна да прави това, когато пристигна в Обетованата земя , много преди раждането на Исаак ( виж 12:7-8; 13:04, 18).
Това са признаците на спасителната вяра. Този вид вяра Бог зачете на Авраам като правда ... и Той му го вмени за правда ( Бит.15:06).

"Аврам повярва в Господа , и Той му го вмени за правда" (Битие 15:06 )

Тук стана оправданието на Аврам. Защото едва сега Аврам бе оправдан от Бога и ние имаме всички основания да вярваме, че само в този момент той наистина повярва на Божието обещание, защото истинската вяра винаги е придружено от обосновка. Ако Аврам по-рано се е съмнявал в Божиите думи и е вярвал, че неговият наследник ще бъде осиновеният от него слуга (вж. Битие 15:02) , то сега той от цяло сърце повярва в невъзможното: Бог ще приведе наследник из чреслата му, т.е. от него самия.
Думата " праведност " ( Евр. צְדָקָֽה ) се отнася до областта на правосъдието, когато съдията обявява дадено лице за право (тоест, без наказание ) или виновния ( т.е. подлежащ на наказание). Аврам бе обявен за праведен, свободен от наказание.

Важно е да се отбележи, че Бог не така просто призна Аврам за праведен, това е така да се каже, след като се съгласяват с факта, че той е достатъчно верен, добър и мил към Господа. Не, Бог именно му "вмени" праведност. Думата "вмени " ( Евр. חָשַׁב ) означава " брои ", " мисля ", " назначен ". Бог започна да счита Аврам за праведник, че е свободен от осъждане и вина. Същата дума се намира в други подобни случаи в контекста на Битие. Например, Рахил и Лия говорят за баща си Лаван : " ... Не счете ли ни той като чужденки? " ( Бит.31:15). В действителност, те не са били чужди на Лаван , но той ги счита за такова. Също така за Тамар , казва, че " ...като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си " ( Бит. 38:15 ) . В действителност , Тамар не е била блудница, но Юда я счел за такава. По същия начин, когато за Аврам е казано, че Бог " му го вмени за правда ", това означава, че Авраам не е праведен , но Бог го брои, счита за такъв.

Какво точно е било зачетено на Аврам вместо за праведност? Вяра! Аврам повярва на Господа , и Той му го вмени за праведност ( Бит. 15:06 ) . Чрез вяра в Божието обещание Яхве оправда Аврам, т.е. го обяви за невинен и за свободен без осъждане и без наказание. Какво предполага подобно оправдание? Това предполага , че у самият Аврам нямаше ( достатъчно) праведност, но имаше вяра. И Бог му зачете вярата за правда. Същото потвърждава и бого- вдъхновеният тълкувател - апостол Павел, говорейки за това събитие в Посланието до римляните: " Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Рим. 4:3-5).
Вменяване на правдата в тези стихове е паралелно с оправданието на нечестивия. По този начин, оправданието - това е, когато Бог взема нечестивия човек и започва да го счита за праведен чрез вярата му в Божиите обещания. Разбира се, това не изключва възможността по-нататъшно посвещение на бивш нечестив. Имайте предвид, че в 1 Коринтяни 6:11 се говори за нечестието на вярващите в минало време : " И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог". Освен това, основанието за оправдание не е чрез собствената правда на човека, но изключително чрез Божията благодат, която се приема и усвоява чрез вяра.
Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова