КАКВО я ОТЛИЧАВА?, Р.С. Спроул

КАКВО Я ОТЛИЧАВА?
относно Доктрината за Избора&Предопределението

Р.С. Спроул



Всред няколкото доктрини, които предизвикват толкова много спорове и възбуждат толкова озлобление сред християните, е доктрината за Предопределението. Тя е една от тези, които разделят хората толкова рязко, че някои биха обявили завинаги мораториум за дискутирането й.

И малцина са безразлични към учението за предопределението. Страстите се разпалват от двете страни. Тези, които са против нея, я виждат като ощетяваща важността на човешката свобода и хвърляща мрачна сянка върху Божията доброта. Другите, които я поддържат, са впечатлени от сигурността и утехата, които предоставя, както и от триумфа на Божията благодат, която разкрива.

Но, ако тя всява толкова много разделения, тогава защо трябва да се вълнуваме от нея?

Тъй като съм страстен поддръжник на учението, хората често ме питат: "Какво толкова я отличава?"Аз съм сигурен, че същия въпрос нееднократно е бил задаван и на Мартин Лутер. Може би това е причината той да заяви, че доктрината за предопределението е "сърцето на църквата." Интересното е, че неговите последователи, твърде скоро след смъртта на Лутер, така радикално са променили и смекчили възгледът му за бъдещите поколения лютерани, че по този начин са забили кол в сърцето на своята църква.

На първо място, предопределението  е важно, защото се отнася до въпроса за Божията истина. Ако Августинското виждане за предопределението е библейско и ако Библията е вярна, тогава доктрината за предопределението е Божията истина и всички, които са "от истината" са длъжни да я приемат и да я разгласят. От друга страна, ако августинско/реформаторското разбиране за избора не е библейско и/или не е вярно, тогава то изопачава истината за Бога, и трябва да се отхвърли и се изостави.

На второ място, доктрината за предопределението е свързана с нашата сигурност за спасението, и чрез него с нашето освещение. Когато Петър формулира добродетелите, които бележат напредъка в нашето освещение, - един списък удивително наподобяващ "плодът на духа" от  апостол Павел, - той добавя:

"Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране, защото, като вършите тези неща, никога няма да се спънете. Понеже така изобилно ще ви се даде достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Затова винаги ще бъда готов да ви напомням за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега имате пред вас." (2 Петрово 1:10 -12)

Това е силен и трезв апостолски призив за надлежно старание. Това старание е по отношение на предопределението. Когато един християнин разбира предопределението, приема предопределението и придобива увереност в причисляването му към избраните, той се укрепява здраво в Божията истина, и така вкоренен здраво в истината той се освобождава от склонността да се препъне. Увереността и духовното израстване в благочестие вървят ръка за ръка.

По-късно, Петър подсилва своя призив като заявява, "понеже /Бог/не иска да погинат някои" (2 Петрово 3:09). "Някои" се отнася до думата "нас",  като от своя страна"нас" се отнася до тези, до които Петър е адресирал Посланието си, а именно нас, избраните. Този стих, който е далеч от подкопаване или опровержение на предопределението, както враговете на тази доктрина твърдят, всъщност потвърждава доктрината за предопределението.

На трето място, доктрината за предопределението потвърждава пълния суверенитет на Бога и разрушава всяка езическа или хуманистична представа, че Божия суверенитет е ограничен от човешката свобода. Такъв богохулен възглед изопачава напълно Библията и издига човека като суверенен вместо Бога. Библейския възглед се основава на факта, че човешката свобода съществува само донякъде, но е винаги ограничена от Божия суверенитет.

Четвърто, доктрината за предопределението разбива на парчета всяко основание за човешка гордост и заслуга. Според тази доктрина, милостивият характер на благодатта се разкрива, когато човек осъзнава, че няма с какво да се хвали, защото спасението само по себе си е дар на благодатта, без никаква намеса на каквато и да е човешка заслуга или решителни действия.

И най-накрая, поради по-горните, както и други необсъждани тук причини, величието и върховенство на Бог са толкова възвишени, че човек чрез Святия Дух се пробужда към истинско поклонение. Така почитаме Бог като Бог и изразяваме нашата изключителна благодарност към Него.

Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/

СВЯТАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ, Р.С. Спроул

Святата Божия Любов

                 Р.С. Спроул

Преди много време Августин от Хипо (Аврелий Августин) достига до извода, че желанието на всяко човешко сърце е да изпита трансцедентна любов. За съжаление не смятам, че днес значението на която и да е дума в английския език е било повече обезценявано, колкото думата любов. Поради повърхностната представа на светския романтизъм за любовта, ние сме склонни да гледаме на Божията любов по същия начин, по който популярната музика, изкуство и литература я представят. Въпреки това, Библията говори, че Божията любов е много по-различна – и по-велика от това. 1 Йоан 4:7-11 ни дава класическата представа за Божията любов:

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.

Тук апостолът увещава християните да се обичат един другиго с Божия любов. „Любовта е от Бог“, казва той. Това което има предвид е, че християнската любов идва от самия Бог. Тази любов не е присъща за грешното човечество. Тя произлиза от Бог и е Божественият дар, с който той снабдява Неговите хора. Когато се новородим от силата на Святия Дух, на нас ни се дава способността за тази свръхестествена любов, чийто източник и основа е  сам Бог. Когато Йоан казва, че „всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога“, той няма предвид, че всеки един човек, който обича някой друг човек е следователно новороден. Тази любов, за която става дума, идва единствено след новорождението. Без обновителната сила на Духа, никой не е способен да обича по този начин. Никой невярващ няма способност да обича така и на никой вярващ не му липсва тази любов. Това означава, че човек, който е неспособен да обича по начина, по който Йоан е описал любовта, не е бил новороден. „Който не люби [по този начин], не е познал Бога...“

Йоан не спира до тук. Любовта не само е от Бога, но Бог е любов. Забележете, че Йоан не използва „и“ като знак за еквивалентност. Не можем да обърнем смисъла и да твърдим, че щом Бог е любов, то любовта е Бог. Разбира се, най-големият проблем, пред който сме поставени, не е това, че хората игнорират Божията любов. А тъкмо обратното, хората разграничават Неговата любов от другите му качества. Не помня точно колко пъти съм говорил върху Божият суверенитет, Божията святост или справедливост и съм чувал възклицанието: „Но, моят Бог е любов...“ – като че ли Божията любов е несъвместима със справедливостта, суверенитета и святостта Му.

Най-голямата ни склонност като грешници е да заменим истината, която Бог открива за себе си, за лъжа, като служим и отдаваме хвала на същество, вместо на Създателя (Римл. 1:18-32) . Ние идолопоклонстваме всеки път, когато заменим Божията слава с по-незначителна идея, независимо дали тя се изявява в нелепостта да се покланяме на каменни богове или чрез по-задълбочени умствени усилия да нагаждаме Божия характер както на нас ни е угодно.  Бог, който е лишен от святост, справедливост, суверенитет и останалите качества, е също толкова идол, колкото и бог, направен от дърво или камък. Трябва да внимаваме да не би да заменим библейския Бог с Бог, чийто характер се изчерпва до един Негов атрибут – любовта, особено онази дефиниция на любовта, която поп-културата представя.

Като християни ние вярваме в Бог, който не е съставен от части. Той не е устроен от една част суверенитет, една част справедливост, една част неизменимост, една част всезнание, една част вечност и една част любов. Той е всички тези качества постоянно. За да разберем един от Неговите атрибути, ние трябва да знаем как този атрибут се отнася към всички останали. Божията любов е вечна и суверенна. Божията любов е неизменима и свята. Ние се отнасяме към всичките Му атрибути по един и същи начин. Божията справедливост е любяща и вечна. Неговата святост е любяща и всезнаеща. Нашето разбиране за Божията любов ще е правилно само тогава, когато  разбираме как тя се отнася към другите Му атрибути.

Колкото и неразбираема да е Божията любов, тя е свята. Следователно, тя се характеризира с качествата, които са присъщи за светостта – трансцеденталност и чистота. Първо, Божията любов е трансцедентална. Тя се отличава от всичко, което ние преживяваме като част от творението. Второ, Божията любов е чиста. Тази любов е без недостатък, в нея отсъства всякакъв егоизъм, порок или грях. Божията любов не е обикновена или осквернена. Това е величествена и свещена любов, която надминава всичко, което съществата могат да проявят като чувство. Никаква мрачна сянка не може да засенчи яркостта на чистата и свята Божия любов.

Божията любов е единствена по рода си. Тя излиза извън обсега на нашите възприятия. Въпреки това, това е любов, която Той частично споделя с нас, в очакване ние да се обичаме по същия начин. Той дарява децата Си с тази свята любов, с цел те да се отличават, доколкото това е възможно, имайки предвид съвършеността на Създателя. (Римл. 5:5)

Източник: http://www.ligonier.org/learn/articles/holy-love-god/

© Tabletalk magazine
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.

Please include the following statement on any distributed copy: From Ligonier Ministries and R.C. Sproul. © Tabletalk magazine. Website: www.ligonier.org/tabletalk. Email: tabletalk@ligonier.org. Toll free: 1-800-435-4343

Превод: Ваня Спасова

САМО по БЛАГОДАТ, Р.С. СПРОУЛ

САМО ПО БЛАГОДАТ

Р. С. Спроул

Soli Deo Gloria¹ е мотото, произлязло от Протестантската Реформация, което присъства във всяка една от композициите на Йохан Себастиан Бах. Той добавя в края на всеки един от ръкописите си инициалите SDG, за да внуши идеята, че само Бог заслужава славата за Неговите чудни дела – творението и спасението на човечеството. В центъра на възникналата през 16 в. полемика относно спасението, стои въпросът за благодатта.

Въпросът не е концентриран върху човешката нужда от благодатта като цяло. Въпросът касае до къде се простира тази нужда от благодат. Църквата вече е обявила за еретик Пелагий, чието учение гласи, че благодатта улеснява спасението, но не винаги е нужна за осъществяването му. Оттогава полу-пелагианизмът² винаги е твърдял, че без благодат не може да има спасение. Но благодатта, която е описана във всички твърдения на полу-пелагианците и Арминианците не е ефективна благодат. Това е благодат, която прави спасението възможно, но не и благодат, която прави спасението сигурно.

В притчата за сеяча виждаме че, Бог е Този, Който поема инициативата за осъществяването на спасението. Той е сеячът. Семето, което е посято е Неговото семе, съгласувано с Неговото слово, и жътвата, която следва, е Неговата жътва.

Той жъне реколтата, която е целял да ожъне, когато е започнал целият този процес. Бог не оставя реколтата на прищявките на тръните и камъните по пътя. Бог и само Бог е Този, Който осигурява падането на семето на словото на добра почва. При интерпретирането на тази притча, съществена грешка би било да се счита, че добрата почва представлява доброто предразположение на покварените грешници, които правят правилния избор като отговарят положително на Божията предшестваща благодат³. Класическата Реформирана представа за добрата почва се състои в разбирането, че ако почвата откликва на семето, посято от Бог, то Бог е Този, Който подготвя почвата за покълването на семето.

Най-големият практически въпрос, пред който всеки полу-пелагианец или арминианец бива поставен е:  Защо аз избрах да вярвам в евангелието и да посветя живота си на Христос, когато друг човек, който чу същото евангелие, избра да го отхвърли? На този въпрос е отговаряно по много начини. Може да предположим, че причината, поради която единият е отговорил положително на евангелието и на Христос, а другият го е отхвърлил е, че човекът, който го е приел е по-интелигентен от другия. Ако това бе истина, то Бог все още би бил решаващият фактор за спасението, защото интелигентността е Негов дар и обяснението може да бъде, че Бог не е дал същото количество интелигентност на човека, който е отхвърлил евангелието. Но, очевидно такова обяснение е абсурдно.

Друга възможност, която би трябвало да бъде взета под внимание е, че причината, поради която един човек приема евангелието, а друг го отхвърля е защото този, който го приема е по-добър човек. Тоест, човекът който е направил правилният и добрият избор, го е направил защото е бил по-праведен от другия човек. В този случай, плътта не само помага за осъществяването на нещо, а е осъществила всичко. Това е гледната точка, която се поддържа от масата Евангелски християни: че причината, поради която те са спасени, а други не са е, че те са отговорили правилно на Божията благодат, а останалите грешно.

Тук може да се говори не само за съпоставянето на правилният и грешният избор, но и за съпоставянето на добрият и лошият избор. Ако аз съм в Божието царство, защото съм направил добрия избор, вместо лошия избор, аз имам с какво да се похваля, тоест с добросърдечността, с която съм отговорил на Божията благодат. Никога не съм срещал Арминианец, който би отговорил на въпроса, който поставих с изречението: „О, причината поради която съм вярващ е, защото съм по-добър от невярващия.“ Никой не би бил склонен на такъв отговор. Все пак, въпреки че отричат това твърдение, логиката на полу-пелагианизма  изисква такова заключение. Ако в анализ на заключението причината, поради която аз съм християнин, а някой друг не е, е защото аз съм отговорил правилно на Божието предложение за спасение, докато другият го е отхвърлил, то по логическа необходимост аз съм отговорил по добрия начин, а другият по лошия.

Реформираната теология потвърждава, че вярващият отговаря по правилния начин, а невярващия по неправилния. Но причината, поради която вярващият отговаря по правилен начин е защото Бог, чрез Своя суверенен избор – променя наклонността на сърцето на избрания, за да предизвика добрия отговор. Аз с нищо не допринасям за отговора, който съм дал на Христос. Бог не само е инициирал моето спасение, той не само е посял семето, но Той е и подсигурил покълването на семето в сърцето ми чрез обновяващата сила на Святия Дух. Това новорождение е необходимо условие за покълването и разцъфването на семето. Точно за товa, в сърцето на Реформираната теология звучи аксиомата, че новорождението предшества вярата. Това е формулата или редът на спасението, която  всички полу-пелагианци отхвърлят. Те смятат, че в състоянието на духовна смърт първо упражняват вяра и след това се новораждат. Според тях, те отговарят на евангелието преди духът да е променил наклонността на душата им, за да ги доведе до вяра. Когато това се случи, Славата на Бог е споделена. Нито един полу-пелагианец не може с ръка на сърцето да каже : „Само на Бог да бъде славата.“
За полу-пелагианеца, Бог дава благодат, но моето дело на отговор е абсолютно необходимо, което вече е добавка към Божията благодат. Тук благодатта не е ефективна, а такава благодат, в крайна сметка, не е спасителна благодат. Всъщност, спасението е от Господа от начало до край. Да, аз трябва да повярвам. Да, аз трябва да откликна. Да, аз трябва да приема Христос. Но, за да кажа „Да“ на всички тези неща, сърцето ми трябва първо да е било променено от суверенната ефективна сила на Святия Дух. Soli Deo Gloria.

Източник: http://www.ligonier.org/learn/articles/grace-alone-sproul/

© Tabletalk magazine
Permissions: You are permitted and encouraged to reproduce and distribute this material in any format provided that you do not alter the wording in any way, you do not charge a fee beyond the cost of reproduction, and you do not make more than 500 physical copies. For web posting, a link to this document on our website is preferred (where applicable). If no such link exists, simply link to www.ligonier.org/tabletalk. Any exceptions to the above must be formally approved by Tabletalk.

1. Soli Deo Gloria – Само на Бог да бъде славата, едното от петте сола на Реформацията.

2. Полу-пелагианизъм – теолог. Semi-pelagianism. Полу-пелагианизмът е по-лека форма на Пелагианизма (еретично учение, поставено от Пелагий, живял през 5в. сл.Хр. в Рим). Полу-пелагианизмът не отхвърля първородния грях и ефектът на този грях върху човешката воля и душа. Но учението гласи, че човекът и Бог си сътрудничат, за да се постигне спасението на човека. Това сътрудничество не се състои в човешкото усилие да се спазва Божия закон, но в човешката способност да направи избор чрез свободната си воля. Полу-пелагианецът твърди, че човекът може да направи първата крачка към Бог, чрез търсене на Бога от собствената си свободна воля, и че дори човекът ще трябва да сътрудничи на Божията благодат за задържането на вярата си чрез човешки усилия. Това означава, че Бог отговаря на първоначалното усилие на човека и че Божията благодат не е абсолютно необходима за да се поддържа вярата.
(Източник: http://carm.org/semi-pelagianism)

3. Предшестваща благодат   – теолог. Prevenient grace; Това е термин описващ благодатта, дадена от Бог, която предшества спасителната вяра в Христос, която грешникът упражнява. Думата „prevenient” идва от латински и означава „да дойда преди“. По същество, всяка теологическа система, която потвърждава нуждата от Божията благодат преди обръщането на грешника е вид предшестваща благодат.
(Източник: http://www.gotquestions.org/prevenient-grace.html#ixzz36rfo5PHM).

Превод: Ваня Спасова