ДРУГОТО ЕВАНГЕЛИЕ
Артър Пинк
Сатана е имитатор,
а не творец. Бог има един Единороден Син
– Господ Исус, също такa и сатана има един „син на погибелта“ (2 Сол.2:3). Както има Свята Троица, има
също и сатанинска троица (Откр.20:10).
Както четем за Божиите деца, така и за
„синовете на лукавия“ (Мат.13:38). Както Бог проявава у нас волята Си и
действува по Своето благоволение, така също и
сатана има „дух, който действа сега в синовете на непокорство“ (Ефес.2:2). Има тайна на благочестието (1 Тим.3:16), както има и тайна на
беззаконието (2 Сол. 2:7). Както Бог
чрез Своите ангели полага Своя печат на челата на служителите си (Откр.7:3), така и сатана налага печат
на челата нa своите поклонници. (Откр.13.16). Кактo „Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини....“ (1 Кор.2:10), така и сатана има неговите дълбини (Откр.2:24). Както Христос прави
чудеса, също така и Сатана ги прави (2
Сол.2:9). Христос стои на трона, но и сатана също има трон. (Откр.2:13). Христос има Църква, а сатана „синагога“ (Откр.2:9). Както Христос е светлинатa
на света, така сатана се преправя на светъл ангел (2 Кор.11:14). Кактo Христос назначи апостоли, също така и сатана
има негови лъжеапостоли. (2 Кор.11:13).
Bсичко това, ни води до заключението, че има и „евангелие нa
сатана”.
Сатана открай време
e фалшификатор. Днес той е зает с работа на същата нива, където Господ пося
доброто семе. Той се стреми да предотврати растежа на житото чрез плевели,
които на външен вид са много сходни. С други думи казано, чрез имитация той се
опитва да неутрализира Христовото дело. Затова както Христос има Евангелие, също
така и сатана има евангелие; като
последното е изкусен фалшификат на първото. Това „евангелие“ толковa прилича на
това, което то пародира, че тълпи от неспасени хора са измамени от него.
Именно за това лъжеевангелие апостолът пише на галатяните: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата
благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго
благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат
Христовото благовестие. (Галат. 1:6-7)
Това лъжеевангелие
е било оповестявано още в дните на Павел и най-ужасно проклятие е падало върху тези, които са го проповядвали. Апостолът продължава: „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго
благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети.“ С
Божията помощ ще се опитаме сега да изложим, или по скоро да разобличим това
лъжеевангелие.
Евангелието нa
сатана не е система oт революционни принципи или анархична програма. То не
насърчава бунтовете и войните, а е насочено към мир и единство. То не се стреми
да настрои майка против дъщеря, или баща против син, но насърчава към „братски“
дух, като гледа на целия човешки род като на едно голямо “братство”. Не се
стреми да повлече естествения човек, но желае да го усъвършенства и да го
издигне. То пледира за образование и култура и призовава към „най-добротo, което
e в нас“. Стреми се да направи света едно удобно и привлекателно място за
съществуване, в което отсъствието на Христос няма да се чувства и няма да има
необходимост от Бога. То се стреми така да занимае човека с този свят, че да
няма време и желание да мисли за бъдещия.
Този вирус се разпространява под формата на принципи на саможертва, милосърдие и общо добро, и ни учи да живеем за доброто на другите, да сме добри към
всички. Той привлича плътския ум и се ползва с популярност всред масите, тъй
като игнорира суровите факти, съгласно които човек по природа е паднало
създание, отделен от Божия живот и мъртъв в своите престъпления и грехове, и че
единствената надежда се състои в рождението по Дух.
За разлика от Благовестието Христово, благовестието на сатана учи за спасение
чрез дела. То налага оправдание пред Бог въз основа на човешки заслуги.
Неговата традиционна фраза e - „ бъди добър и прави добро“, нo пропуска да
отбележи, че в нашата плът не може да живее добро. То възвестява спасение чрез
дела, коeто обръща реда на Божието Слово, a той е – делата като плод на
спасение. Неговите различни подразделения и организации са много разнообразни.
Движенията за въздържаност/напр. от алкохол/ , реформационни движения, „лиги
на християните-социалисти“, „Общество за етическа култура“, „конгреси за мир“,
- всички те са ангажирани (вероятно несъзнателно) с провъзгласяванетo на
сатанинското евангелие – спасение чрез дела. Картата, с която дават обет за членство в тези движения и организации заменя
Христа, социалната чистота замества индивидуалното новорождение, a политиката и
философията - доктрината и благочестието. Култивирането на стария човек се
счита за много по-практично, отколкото създаванетo на нов човек в Христа Исуса;
докато се търси един универсален мир без
посредничеството и завръщането на Княза на Мира.
Сатанинските
апостоли не държат барове и не сa търговци на бели роби, те са по- голямата част ръкоположени служители. Хиляди, които днес заемат амвоните, не се антажират да представят основите на християнската вяра, но са се
отклонили от истината и са се обърнали към басните. Вместо дa изявят мащабността
на греха и неговите вечни последствия, те го минимизират, декларирайки, че
грехът е обикновено невежество или отсъствие на добро. И вместо да предупредят
своите слушатели да “бягат от идещия гняв”, те правят Бога лъжец, казвайки, че
Той е твърде любящ и милостив, за да изпрати който и да е от своите възлюбени
създания във вечни мъки. И вместо да прогласят, че без проливане на кръв, няма
прошка, те просто издигат Христос като великият Пример и увещават своите
слушатели да вървят по неговите стъпки. За такива трябва да кажем: „Понеже, като не познават правдата, която е
от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на
Божията правда.“ (Рим. 10:3).
Посланието им може дa звучи съвсем правдоподобно и целта им може да изглежда много похвалнa, но
четем за тях „Защото такива човеци са
лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е
чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; така че не е голямо нещо,
ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната
сетнина ще бъде според делата им.” (2
Кор. 11.13-15)
Освен, че днес стотици църкви нямат лидери, които вярно да възвестят на хората цялата Божия воля и да представят пътя към спасение, ние трябва да се изправим допълнително и пред реалността, че е малко вероятно, болшинството от хората в тези църкви сами да научат истината. Семейният олтар, където Божието Слово се
е четяло ежедневно, днес вече се счита за нещо отминало, още повече и в
номиналните християнски семейства. Библията не e разяснявана от амвона и не се
чете от тия, които седят на църковните скамейки. Нуждите на днешния век са
толкова многобройни, че болшинството има малко време и още по-малко желание да
се подготви за срещата с Бог. По този начин, болшинството, което е твърде
лениво да Го търси самостоятелно, е оставено на милостта на тези, на които
тe плащат за душегрижителство, и които предават доверието им, занимавайки се в по-голяма част с изучаване и изложението на
социално-икономически проблеми, вместо със Словото Божие.
В Притчи
14:12 четем: „Има път, който се вижда
прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.“ Пътят, чийто край е смърт
е измамата на дявола - евангелието на
сатана, път за спасение чрез човешки достижения. Това е начин, който "се
вижда прав" на човека, представен пo такъв реалистичен начин, че да се
хареса на естествения човек: заложено е по такъв изкусен и атрактивен начин,
който да се нрави на интелекта на слушателите. Поради факта, че лъжата узурпира
религиозната терминология, понякога, се обръща за подкрепа към Библията за
подкрепа (когато това отговаря на целта й) множество хора сa измамени, понеже
издига пред тях високи идеали и е провъзгласявана от тези, които са завършили
нашите богословски институти.
Успехът на
фалшификатите зависи от това, доколко фалшификатът наподобява външно истинската
стока. Ереста не е толкова тоталното отричане на истината, а нейното извращение. И ето защо, половината истина е по-опасна, отколкото нейното отхвърляне. Следователно,
когато бащата на лъжата излиза на амвона, неговият навик е, не категорично да отрече основните
християнски истини, а правейки мълчаливо признание, така да процедира, че да се получи неправилно тълкуване и фалшиво приложение. Например, дяволът не е толкова глупав, за да
обяви неверието си в личен Бог, Той приема Неговото съществуване като даденост,
но после дава невярно описание на Неговия характер. Той обявява, че Бог е духовен
баща на всички хора, въпреки, че Свещеното Писание яснo ни казва, че сме „синове Божии по вяра в Христа Исуса“ (Гал.3:26), и че на онези, които Го
приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото
име“ (Иоан.1:12).
Освен това, той казва, че Бог е твърде милостив, за да хвърли някого в ада,
когато Бог е казал: „И ако някой не се
намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.“ (Откр.20.15).
Отново, сатана не би бил толкова глупав, за да игнорира централната фигура на
човешката история – нашия Господ Исуса Христа, напротив, той го признава като
най-добър човек, който някога е живял. Той обръща внимание на Неговите дела,
състрадание и милосърдие, на красотата на Неговия характер и величието на
учението Му. Той възхвалява Неговия живот, но игнорира Неговата смърт, никога
не се упоменава изключително важното изкупително дело на Кръста, а Неговото
тържествено телесно възкресение от мъртвите се разглежда като суеверие на
тъмните векове. Това е безкръвно Благовестие и Христос без Кръст, Който не е
Бог, явил се в плът, а просто идеален човек.
2 Кор.4:3 e един откъс от Писанието, който хвърля светлина върху
днешната тема. Там е казано: „Но ако благовестието, което проповядваме, е
покрито, то е покрито за тия, които погиват, - за тия, невярващите, чиито ум
богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното
благовестие на Христа, Който е образ на Бога.“ Сатана заслепява умовете на
невярващите като скрива светлината на Благовестието Христово, и постига това
като предлага своето „евангелие“. Точно за това, той е наречен дявол и сатана,
мамещ вселената“ (Откр.12:9).
Апелиране към „най-доброто у човек“, призива „води благороден живот“ – ето,
така изглежда общата платформа, на която
всички нюанси на лъжата се обединяват и
прокламират една вест.
Отново цитираме Притчи
14:12 “Има път, който се струва
прав на човека, но краят му е погибел.” Има доста истина в израза, че пътят
към ада е постлан с добри намерения. В огненото езеро ще бъдат много от тия,
които са започнали живота си с добри намерения, с честни резолюции, и възвишени
идеали, честни във взаимоотношенията, справедливи в действията си и милосърдни
във всички свои пътища, ще бъдат хората, които са се гордеели сами със себе си,
и но при всичко това се се опитвали да се оправдаят пред Бога чрез своята
собствена праведност, хора, които са били нравствени, милосърдни и великодушни,
но които никога не са се чувствали виновни, изгубени, заслужаващи ада грешници,
нуждаещи се от Спасител. Такъв e пътят, който изглежда прав. Такъв e пътят,
който се нрави на плътският ум и се представя в добра светлина на много
измамени днес. Дяволът сее заблуждение, че можем да се спасим и оправдаем пред
Бог чрез нашите дела, когато Бог говори в Словото си: „По благодат сте спасени чрез вяра... а не чрез дела, за да не се
похвали никой“ И отново: „Не заради
делата на правда, които сме извършили, но по Своята милост Той ни спаси“.
Преди няколко години, авторът се запозна с човек, който бе проповедник и
ентусиазиран христиански социален работник. В продължение на повече от седем
години, този човек участваше в публични проповеди и религиозна дейност, но
поради някои изрази и фрази, които използваше, авторът се усъмни, че неговият
познат е новороден. Когато започнахме да го разпитваме, се оказа, че той има
много смътна предства за Писанието и още по смътна представа за делото на
Христос за грешниците. За известно време в обикновена и семпла форма се
опитвахме да му представим пътя за спасение и препоръчахме на нашия приятел да
изследва Словото с надежда, че ако той все още не е спасен, Бог да му открие
Спасителя, от Който се нуждае.
Една вечер, за наша
радост, този човек, проповядващ за няколко години Словото, призна, че е намерил
Христос. Едва предната вечер! Той призна, предавам неговите думи, че си е представял
Христос като „идеален човек“, но не и Христос на Кръста. Вярвам, че съществуват
хиляди такива, като този проповедник, които
е възможно да са били наставени в неделното училище, научени на
раждането, живота и учението на Исус Христос, вярвали в Неговата историческа
достоверност, трескаво се опитвали да изпълняват Неговите заповеди, и които
смятали, че всичко това е необходимо за тяхното спасение. Често хората от този
род, достигайки зрелостта да влязат в света, се сблъскват с атаките на
атеистите и невярващите, които казват, че такъв човек като Исус от Назарет,
никога не е живял. Но впечатленията от ранните години не могат да бъдат лесно изтрити,
и те остават непоколебими в своята декларация, че те „вярват в Исус Христос“. Обаче когато сериозно се разгледа вярата им, твърде често се оказва, въпреки че
те вярват много неща за Исус Христос, те не вярват в Него. Те вярват с ума си,
че такъв човек е живял (и тъй като те вярват в това, те мислят, че са
спасени!), но те никога не са сваляли
оръжието си срещу Него, не са Му се предали и не са вярвали в Него със сърцето
си.
Голото признаване на ортодоксалното учение за Христа, но без сърце, победено от
Него и без живот посветен Нему, това е още един път, който се струва прав
на човек в собствените му очи, но чийто край е погибел. Простото интелектуално
съгласие с фактите относно Христос, без да се отива по-нататък- това също е път на погибел, още един аспект от
сатанинското евангелие.
Къде се намирате вие? На пътя, който ви се струва прав, но завършва със смърт,
или на тесния, но водещ към живот път? Наистина ли сте оставили широкия
път, водещ в погибел? Поради любовта Христова изпитвате ли в сърцето си ненавист и ужас към всичко, което Му е противно? Искате ли Той да „царува над
вас“ (Лука19:14)? вярвате ли, че само чрез Неговата кръв и праведност, можете
да достигнете примирение с Бога?
Тези, които се доверяват на една външна форма на святост, като кръщението или конформацията;
тези,които са религиозни, защото това се счита за знак на почтеност; тези,
които ходят на някаква църква или параклис,
защото така е прието; и тези, които искат да се присъединята към дадена
деноминация, защото мислят, че това ще им позволи да станат християни, сe намират
на пътя, койтo “свършва със смърт” - духовната и вечната смърт. Каквито и чисти
мотиви да имаме, колкото и да са благородни намеренията ни, колкото и да са
добри целите ни, при всички наши искрени усилия, Бог няма да ни приеме като
Свои синове, докато не приемем Неговия Син.
Още
по-разпространена форма на сатанинското евангелие е, когато проповедниците,
представят Христовата изкупителна жерва, като след това те казват на
слушателите си, че всичко, което Бог изисква от тях - е просто да “вярват” в Неговия Син. По този
начин биват заблудени хиляди непокаяни души, мислейки, че са спасени. Но
Христос каза: „Но ако се не покаете, всички така ще загинете.“ Да се покаеш -
означава да ненавиждаш греха, да скърбиш поради него и да се отвърнеш от него.
Това е плодът на Духа, съкрушаващ сърцата ни пред Бога . Никой, освен човек със
съкрушено сърце не може да вярва в нашия Господ, Исус Христос.
Хиляди заблудени
вярват, че са „приели Христос като личен Спасител“ без първо да са го приели
като Господ. Божият Син дойде да спаси Своя народ не в техните грехове, а “от
техните грехове“ (Мат.1:21). Да бъдем спасени от греховете ни, означава да бъде
спасени от нашето игнориране на Бога и от презрението, което имаме към Неговия
авторитет, означава да се откажем, от своеволието и самоугаждането, „да оставим
пътищата си“ (Ис.55:7). Това значи, да се предадем на Бога, да Му отстъпим
властта и да Му се предадем да царува Той над нас. Този, Който никога не е
приемал Христовото иго, който не се старае да Му угоди и при това вярва, че се опира на съвършеното
Христово дело, такъв също е измамен от дявола.
В Мат.
7 гл. има две места, които ни говорят за плодовете от Христовото
благовестие и за плодовете от сатанинското лъжеевангелие. „Влезте
през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в
погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и
стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (13-14
). „В онзи ден мнозина ще Ми
рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име
бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава
ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които
вършите беззаконие.“ (22-23).
Да, скъпи читателю,
може да правиш много в името на Христос и дори да Го проповядваш, така щото да
сме познати на целия свят, но при все това, Господ да не те познава! Колко важно е да си
изясним, къде сме всъщност, да изпитаме себе си, дали сме във вярата, да се
оценим според Божието Слово и да видим, дали не ни заблуждава врагът ни; да
видим каква е основата, на която строим - на пясък, или на скалата, която е сам Исус Христос. Нека Светият Дух изпита
сърцата ни , сломи нашите желания, срази всяка вражда против Бога и вложи у
нас дълбоко и искрено покаяние като насочи погледа ни към Божия Агнец, който
взе на Себе Си греховете на света.
Източник: www.pbministries.org/books/pink/Miscellaneous/another_gospel.htm
Превод: Татяна Иванова
