вторник, 30 април 2019 г.

ПРАЗНАТА ГРОБНИЦА, Рангел Младенов

ПРАЗНАТА ГРОБНИЦА

Рангел Младенов



Тялото на Исус е свалено от кръста, увито в плащеница, покрита с приблизително 45 кг. напоени със смола ароматни билки, и положено в гробница (Йн. 19:38-40). Гробницата е била издялана в скала (Ефсебий от Цезария, 'Теофания') и очевидно е имала само едно отделение. Входът на гробницата е бил затворен с огромен камък, претъркулнат отпред по леко наклонен улей (Хенри Холоман, 'Преглед на пост-възкресенските появявания на нашия Господ'). Според някои изследвания той е тежал между 1.5 и 2 тона (виж Марк 16:3,4).
Пред гробницата е била поставена специална стража от римски войници (Мат. 27:65,66). Военната дисциплина на римляните е била изключително сурова. Жестоко телесно наказание и дори смърт очаквали всеки, който напусне или заспи на поста си (Хенри Холоман, 'Преглед на пост-възкресенските появявания на нашия Господ'). В Неделя сутрин камъкът е намерен отместен, тялото - изчезнало, а плащеницата - все още на място (Мат. 28:1-6, Марк 16:1-6, Лука 24:1-3, Йн. 20:1-11). Какво е станало?
Някои казват, че приятелите на Христос са откраднали тялото. Това означава, че или една от жените е омайвала с приказките си стражата, докато другите две са отместили двутонния камък и на пръсти са се измъкнали с тялото, или пък Петър (който малко преди това се е отрекъл от Исус) и Тома (който се е съмнявал във всичко) са надвили стражата, откраднали са тялото и са изфабрикували един мит. След като са го изнесли и скрили някъде, през следващите няколко десетилетия всичките ученици са търпели подигравки, мъчения и са завършили с жестока смърт, заради собствената си лъжа!
Тези теории трудно биха могли да бъдат приети за достоверни. Стражата е била прекалено силна, камъкът - прекалено тежък, а учениците - все още обезсърчени и уплашени, за да предприемат подобно начинание.
Други казват, че враговете на Христос са откраднали тялото. Но ако тялото се е намирало у римляните или у юдеите, те биха го изложили на показ и това щеше да бъде краят на християнството. Те обаче не го правят и християнството просъществува и до днес.
Има и трета теория - за „припадъка”. Според нея Исус не е умрял, а само е изгубил съзнание. Но нека припомним, че смърт чрез разпъване означава: жажда, треска, тетанус, подуване на артериите, гангренясване на отворените рани след жестокото бичуване, непоносимо мъчение на спазмите от задушаване. А теорията предлага просто опитните римски екзекутори да са се заблудили, че Исус е мъртъв. След три дни в гроба без храна и лекарства, накрая се съживил от хладния въздух. Тогава, според тази теория, той се измъкнал от 45-килограмовата плащеница, с която бил плътно увит, отместил камъка с прободените си ръце, стреснал стражата, извървял километри с наранените си крака и убедил учениците, че е възкръснал от мъртвите. По-трудно е да се повярва на това, отколкото на самото възкресение.
Но ако Исус е мъртъв, тогава къде е тялото? Всичко, с което разполагаме, е една празна гробница.
Появите на възкръсналия Христос.
Има сведения, че в продължение на 40 дни след смъртта му хора са виждали Христос жив. Някои твърдят, че това са били халюцинации, но дали е така? Какво сочат доказателствата?
Само отделен тип чувствителни хора с въображение могат да получават подобни психически изживявания. Въпреки това, една жена, един упорит бирник, няколко рибари и отделно над 500 души намиращи се на едно място твърдят, че са го видели. Халюцинациите са много индивидуални. Тогава как може над 500 души да са видели едно и също нещо, по едно и също време и на едно и също място?
Още два факта оборват идеята за халюцинациите. Подобни въображаеми видения обикновено са за очаквани събития; но след смъртта на Христос на кръста учениците са били обезсърчени. Освен това психическите явления обикновено са циклични, а тези появи не следват никакъв определен модел (Андерсън, 'Свидетелства за възкресението').
Опитите да се отрекат появите се натъкват на стена от факти, а фактите сочат към едно заключение:
Христос е възкръснал!
Тялото на Исус Христос било ли е откраднато от гробницата Му?
Няма спор по въпроса, че гробницата на Исус Христос е била мистериозно празна. Както Пол Алтхос е казал, посланието на възкресението "не би могло да просъществува в Йерусалим и един ден, дори един час, ако празната гробница не бе неоспорим факт… Д-р Крейг отбелязва, че "конфликти (относно историята за празния гроб) не са се появили никъде, дори в еврейските полемики."
Един единствен от скептиците (д-р Джон Доминик Кросан) погрешно твърди, че римският закон автоматично е забранявал Исус да бъде погребан и че Той вероятно е бил хвърлен анонимно в общ гроб. Това твърдение е несъстоятелно. Реймънд Браун е доказал, че римската политика относно погребенията варирала според обстоятелствата и е позволявала лични погребения на някои от разпънатите на кръст. Подобна версия противоречи също и на протестите на евреите, че тялото е било преместено от гробницата. Освен това Евангелията не биха могли така успешно да измислят и конкретно да назоват като собственик на гробницата Йосиф от Ариматея - член на еврейския Синедрион (Марк 15:43). Ако Евангелията лъжеха по този въпрос, те не биха могли да устоят на бърза корекция и на насмешка от страна на евреите.
Какви са реакциите на съмняващите се в Христовото възкресение? Някои скептици твърдят, че някой сигурно е откраднал тялото на Исус от гробницата и това е довело до историите за чудотворното възкресение. Възможно ли е това твърдение?
ЕВРЕИТЕ И РИМЛЯНИТЕ
Нито еврейските, нито римските водачи, които са охранявали гробницата (Мат. 27:62 и сл.) биха взели тялото. Напротив, и едните, и другите са имали достатъчно причини да покажат публично тялото, за да унижат учениците и да убият в зародиш тяхното движение. И тъй като събитието, за което става въпрос, е станало точно в Йерусалим, то е било напълно във властта им да покажат тялото, ако то е съществувало. Но за техен ужас такова тяло не било представено. Ако евреите са имали тялото, те биха го докарали в деня на Петдесятница когато цял Йерусалим бил обърнат с главата надолу от проповедта на Петър за възкресението на Христос.
ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ХРИСТОС
Съвсем неприемливо е че последователите на Исус са могли да преместят тялото при наличието на римска стража, която охранявала гробницата и при тежък камък, затискащ входа. И те едва ли биха измислили историята за спящата стража в Матей 28:11 и сл. Тази история би послужила само като оправдание при положение, че охраната е била будна.
Защо учениците, или който е да е друг, биха рискували своя живот, крадейки тялото на Исус? От библейските сведения знаем, че учениците били уплашени, обезкуражени и обезсърчени. Единственият им мотив би бил да измамят. Но всичко, което четем за тези мъже посочва, че те са били добри и честни. Как биха могли да продължат останалата част от живота си и ежедневно да проповядват, че Исус е възкръснал от смъртта и да знаят, че всичко това е тяхна лъжа? Биха ли се жертвали и страдали за нещо, за което знаели, че било измама?
Би било съвсем глупаво да се скрие тялото и да се измисли възкресението. Последствията от тяхната лоялност към Исус включвали жесток бой, затвор и дори смърт. Нито един разумен човек не би избрал тези последствия заради нещо, за което знае, че е лъжа. При такъв натиск лъжците признават своите лъжи и предават своите кохорти.
Експлозивният растеж на Църквата е силно свидетелство за възкресението на Исус. От значение е, че не властните, а обикновените хора, обременени с всякакви удари срещу себе си (І Кор. 1:26 и сл.) са били тези, чието послание за възкресението миролюбиво е трансформирало римската империя. Кой би някога предсказал такъв "невъзможен" подвиг? И все пак точно това се е случило!
Това, че християнството е излязло от средите на юдеизма е още едно доказателство за Христовото възкресение. Известният археолог Уилиям Ф. Олбрайт забелязва: "По мое мнение всяка книга от Новия Завет е била написана от покръстен евреин между 40-те и 80-те години на първи век от н.е." Еврейското предубеждение към Исус е било масово. Какво друго би накарало евреите да приемат един срамно увиснал на дърво (Гал. 3:13) "престъпник" за техния обещан Месия, когато са копнеели за военен освободител? Какво друго би накарало евреите да нарушат своето монотеистично убеждение и да почитат Исус като Божият Син (Йоан 1:18) или да сменят своя ден на богослужение от събота на неделя (Деян. 20:7)? Един измислен мит би бил безсилен да отхвърли такива надежди и традиции.
"Исус бил толкова различен от това, което всички евреи очаквали да бъде Давидовия син, че дори собствените Му ученици считали за почти невъзможно да свържат идеята за Месията с Него" – Милър Бъроус
ДРУГИТЕ АПОСТОЛИ
Другите апостоли също преодолели страха и смело преминали през страдания, затвор и дори смърт, когато провъзгласявали в познатия тогава свят добрата вест за възкръсналия Христос. Мислимо ли е, че тези хора с желание биха дали живота си за някаква лъжа? "Всеки от учениците, с изключение на Йоан, е умрял от мъченическа смърт…защото те упорито се държали за това, което вярвали и което твърдели", отбелязва изследователят Джош Макдауъл.
За разлика от други, които са умрели в името на една недоказуема надежда отвъд смъртта (напр. мистиците, които търсят прераждане, или мюсюлманските бойци, очакващи награда от Алах), учениците на Исус са живели и умрели в името на исторически доказуемото твърдение за празния гроб и че Той е бил видян жив отново.
Ученият-правист д-р Саймън Грийнлииф, основател на Харвардския Юридически Университет, отбелязва:
"Пропагандирайки тази нова вяра, дори и по най-безобидния и най-миролюбив начин, ранните християни са срещали презрение, противопоставяне…и жестока смърт. И все пак, те настървено проповядвали тази вяра и всички трудности и неудобства посрещали смело и дори с радост. След като един след друг били мъченически убивани, останалите все още живи продължавали още по-енергично и решително…Военните хроники едва ли могат да покажат пример на такова героично постоянство, търпение и непресъхваща смелост…Ако са били измамени в това, което разпространявали, имало е достатъчно силни човешки мотиви, които да доведат до разкриването и признаването на грешката. В резултат на тези разсъждения е ясно, че това са били добри и честни мъже, които свидетелствали за това, което внимателно били наблюдавали и за което знаели, че било истина.
Д-р Грийнлииф е считан за един от най-големите умове в законодателството на САЩ. Той е бил един от откритите противници на християнството, който се е опитал да намери доказателства, отхвърлящи божествеността на Христос. В крайна сметка той стигнал до заключението, че възкресението на Христос е истина и "няма разумно основание за съмнение." Грийнлииф станал християнин след като самостоятелно и прецизно изследвал свидетелствата за християнството. Мнозина изтъкнати прависти са съгласни с Грийнлииф, че ако делото по смъртта и възкресението на Христос се отнесе за разглеждане в съда, то без съмнение ще бъде спечелено. Твърденията са много добре представени и потвърдени от независими и сходни доказателства.
Свидетелството на апостолите (Лука 24:48, Деян. 2:32, 3:15, 10:41, 4:33, 13:30,31, 1 Кор. 15:6) е достоверно доказателство, защото 11 от 12-те са умрели като мъченици, в името на вярата си, в това, че Той наистина е възкръснал – те подпечатаха свидетелството си със собствената си кръв! Ако Исус не беше възкръснал, учениците Му непременно щяха да знаят това и не биха дали живота си за една лъжа. Петър заявява, че те не свидетелстват за някакви си измислени басни (2 Пет. 1:16), което показва, че те са правили разлика между мит и истина!
В тази връзка Пол Литъл пита: „Тези мъже, които предизвикват промяна в нравствената структура на обществото, ненадминати лъжци ли са или заблудени безумци. Две възможности, в които е по – трудно да повярваш, отколкото във факта на възкресението”!
Майкъл Грийн, ректор на колежа „Свети Йоан” в Нотингам пък, казва: „Възкресението е убеждението, което превръща съкрушените последователи на един разпънат Равин в смели свидетели и мъченици на Ранната Църква. Можете да ги затворите, да ги преследвате, да ги убиете, но не можете да ги накарате да се отрекат от убеждението си, че „на третия ден Той възкръсна”!
Хората биха умрели за нещо, което вярват, че е истина, но никой не би умрял за нещо, което знае, че е лъжа!
В тази връзка Джон Мейсъл в книгата си „Бог ли е Исус” казва:
„Какво биха спечелили учениците, съчинявайки историята за Христовото възкресение? Престиж? Богатство? Власт? Обществено положение? Нека ви разкажа какво спечелиха те. Всички, освен един, умряха от мъченическа смърт. Някои бяха обезглавени. Някои бяха разпънати на кръст. Някои бяха убити с камъни или пребити до смърт, защото твърдяха, че Исус е жив и дава прощение на греховете и вечен живот. Ето списъка на това, което единадесетте апостоли и първи християнски водачи спечелиха, като поддържаха твърдението, че Христос е възкръснал:
Андрей - разпънат на кръст
Варнава - убит с камъни от юдеите
Вартоломей - пребит до смърт с тояги
Яков, Исусовия брат - убит с камъни
Малкият Яков - хвърлен от кулата на храма и пребит
Йоан - естествена смърт
Юда - разпънат на кръст
Лука - обесен на една маслина
Марк - влачен за краката по улиците и после изгорен жив
Матия - пребит с камъни и обезглавен.
Матей - убит с меч.
Павел - обезглавен
Петър - бичуван и разпънат с главата надолу
Филип - бичуван и разпънат
Симон - разпънат
Тома - пронизан с копие
Яков, син на Заведей - убит с меч
Тадей - убит със стрели
Ако тази история за възкресението беше лъжа, те щя¬ха да знаят, че е лъжа. За тях да живеят с тази лъжа е определено несъстоятелно, имайки предвид това, което знаем за техния нравствен живот”
По отношение на празният гроб Артър Ремзи пише: „Празният гроб е твърде прочут за да бъде отречен”, а Пол Алтхаус твърди, че „за възкресението не би могло да се говори в Ерусалим за един – единствен ден за един час дори, ако празният гроб не е бил установен факт, признат от всички”, а пък Пол Майр заключава, че: „До сега не са открити доказателства в литературните източници, епиграфията и археологията, които биха опровергали това твърдение (че гроба е празен)”
Д-р Саймън Грийнлийф, един от най – големите юридически умове на САЩ, професор по право в Харвардският университет, заключава, че „възкресението на Христос е едно от историческите събития, обосновани най – добре съгласно законите на юридическото доказателство, прилагани в съда”, а лорд Дарлинг, бивш министър на правосъдието на Англия, след като разглежда доказателствата за възкресението от юридическа гледна точка, заявява:
„Съществуват толкова поразителни доказателства, свързани с факти и с обстоятелства, че никой разумен съд в света не може да постанови друга присъда, освен тази, че историята на възкресението Е истина”!
В тази връзка Джош Макдауел казва: „Факта, че е невъзможно да се обори и опровергае християнството се дължи на една много проста причина – неспособността да се обясни едно събитие от историята – възкресението на Исус Христос”!
Джон Кейпли, професор в Кеймбриджкия университет, издигнал се до най – високата степен на съдийство в Англия и признат за един от най – големите капацитети по право в британската история, заявява: „Много добре зная какво е доказателство, и ви казвам, че такова доказателство като това за възкресението на Исус не се е опровергало никога до сега”.
Професор Томас Арнолд, ректор на университета в Ръгби, завеждащ катедра по съвременна история в Оксфордският университет и автор на „История на Рим”, е добре запознат с методите за оценяване на доказателствата, които определят историческият факт. По повод на възкресението на Исус, той казва:
„В продължение на много години съм изучавал историята на древните времена за да проверявам и претеглям достоверността на онези, които са писали за тях и не познавам нито един факт в историята на човечеството, който да е доказан чрез по – добри и по – пълни доказателства от всякакъв вид, както великото знамение, което Бог ни е дал чрез Исус Христос, Който умря и възкръсна от мъртвите”.
Историята познава много велики учени, които след внимателна преценка на доказателствата за възкресението са повярвали и все още вярват, че Исус е жив. След като проучва доказателствата за възкресението, дадени от авторите на евангелията, покойният Саймън Грийнлийф, авторитет по юриспруденция в Харвардския юридически факултет, прави следното заключение:
"Невъзможно е те да са съумели така упорито да защитават верността на разказа си, ако Исус действително не е възкръснал от мъртвите и ако не са знаели това със същата сигурност, с която са знаели и всеки друг факт."
Джон Сингълтън Копли, признат за един от най-великите прависти в британската история, казва: "Добре знам какво значи свидетелство; и ви казвам, че свидетелства като тези за възкресението са непробиваеми."


Източник: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1837586472059&set=a.1146758401789&type=3&theater