За едно от най-изумителните изказвания на апостол Павел може да се счита изобличението му към галатийските християни, че са отстъпили от Благовестието. „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;...“ – заявява Павел. Той казва съвсем ясно, че галатяните са се провалили на най-важното изпитание – на способността да отличат истинското Благовестие от фалшификата.
Апостолът казва, че не може да бъде по-ясно: „Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галат.1:8-9)
Това предупреждение на ап. Павел, изпълнено с възмущение и скръб е адресирано не само до галатийските църкви, но и до всяка отделна църковна общност през всички времена. В наше време – в нашите църкви – ние отчаяно се нуждаем да чуем още веднъж това предупреждение и да не откъсваме очи от него. Съществуващите в наше време фалшиви версии на Благовестието са не по-малко разрушителни и съблазнителни, от тези, срещу които са се изправили и са приели галатяните.
В нашето време едно от най-съблазнителното лъжеевангелие е морализмът. Тази разновидност на фалшиво благовестие може да приеме различни форми и да израсте с различни политически и културни причини. Въпреки това, основополагащата идея на морализма се заключава в това, че Благовестието може да се опрости до елементарно ръководство по усъвършенствуване на човешкото поведение.
Тъжно е, че това друго Благовестие привлича най-вече тези, които се считат за евангелски християни, лоялни на библейските принципи.
Невероятно голямо число на отделни вярващи, а и цели религиозни общности признават логиката на морализма и са свели Благовестието до нравоучения, коригиращи човешкото поведение. С други думи - носим на погиващите хора Bестта, че Бог иска и изисква от тях само да са порядъчни хора.
Излиза, че сме родени, за да станем моралисти. Бивайки сътворени по Божия образ, ние сме наследили моралният закон на съвестта. От най-древни времена нашата съвест вика към нас поради осъзнаване на нашата вина, несъвършенство и отклонения в поведението. С други думи, нашата съвест свидетелства за нашата греховност. Добавете към това присъщия процес на възпитанието на детето, тенденцията за налагане на морализма още от ранна детска възраст. Много бързо разбираме, че родителите искат от нас правилно поведение. За добро поведение децата получават родителското одобрение, а за лошо – изпълняват определени мерки, наложени им от родителите. Също така, този принцип се подкрепя от влиянието на други авторитети в младия живот и като цяло преобладава в цялото общество.
Описвайки своето детство в селските райони на Джорджия, писателят романист Ферол Самс говори за дълбоко вкоренени традиции наложили на детето „правилно възпитание“. И както той обяснява, „възпитаното“ дете угажда на родителите и на другите възрастни в спазването на моралните традиции и социалната етикеция. „Възпитаният“ млад човек влиза в зрялата възраст като почтен гражданин, уважаващ своите ближни, отдаващ поне на думи - почит към религията и странящ от срамни дела. В крайна сметка е ясно: именно това е, което очакват родителите, което културата одобрява, и което поощряват много църкви. Не малко нашето общество е пълно с „възпитани“ хора, отправили се право към ада.
Цялата сила на морализма - е в неговата съблазън. Склонни сме лесно да вярваме, че чрез своето поведение ще можем действително да спечелим нечие одобрение. Разбира се, да се противопоставим на тази съблазън ще трябва да приемем един морален кодекс, който ще определя приемливо поведение като оставя безброй вратички. Повечето моралисти не смятат, че са без грях, но наивно вярват, че е достатъчно просто да се въздържат от недостойни постъпки.
Моралистите могат да бъдат поставени в категорията както на либералите, така и на консерваторите. Във всеки случай моралните изисквания се формират от собствени понятия за нравственост. Но да го кажем по-общо, ако либералите се концентрират на моралните идеали, прилагани към цялото общество, тогава консерваторите се стремят да се фокусират на етиката в отношенията на индивида. Но и в двата случая се показва същността на морализма: убеденост, че може да се достигне праведност чрез правилно поведение. Богословското изкушение на морализма се оказва толкова силно, че много християни и църкви трудно биха му устояли. Опасността е в това, че Църквата по всички възможни пътища- пряко и косвено- провъзгласява, че Бог не изисква от падналото човечество нищо, освен банално морално съвършенство. По този начин Църквата онеправдава истинското Благовестие, а проповядва на падналия свят фалшиво такова.
На Христовата Църква не е даден друг избор, освен вярно да поучава в Божието Слово, а Библията ни разкрива Божия Закон, както и подробен морален кодекс. Християните разбират, че Бог е изявил на творенията си определен нравствен ред, дарявайки на човечеството удържащата сила на закона. Освен това, Бог в Своето Слово се обръща към нас, давайки конкретни заповеди и всеобхватни морални правила. Като вярна на Господа Исуса Христа, Църквата трябва с всички сили да утвърждава праведността, възвръщане към тези заповеди и благодат, дадени ни в познаването на доброто и злото. При това, на нас ни е възложена отговорност да носим на ближните си свидетелството за това знание за добро и зло. Удържащата сила на закона е жизнено необходима за съществуването на човешкото общество и цивилизация.
Подобно както родителите учат правилно своите деца да се подчиняват на моралните заповеди, така и Църквата е задължена да учи своите хора на Божиите нравствени заповеди и да носи в още по широки социални кръгове свидетелството, че Бог е разкрил доброто и правилното за Своето творение, човека.
Но бивайки правилни и необходими, тези желания сами по себе си съвсем не са Благовестието. Действително, един от най-коварните видове фалшиво Благовестие – е морализмът, който обещава на грешника, че Бог ще благоволи в него, ако Неговите праведни изисквания бъдат напълно удовлетворени като самият човек има добро поведение и се предаде на морално преобразование.
Моралните нагласи на Църквата занижават Библията до ниво на справочник за правилно поведение, а Благовестието на Исус Христос бива заменено с нравоучения. Твърде много протестантски амвони са подкупени за моралистични проповеди и не се използват за възвестяване на Благовестието.
Противоотровата срещу морализма е дадена от ап. Павел, който учи, че „... човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона...“ Спасението се дава на тези, които се стремят „...чрез вяра в Исуса Христа, човек не се оправдава чрез дела по закона ; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар“ (Галат.2:16)
Ние съгрешаваме против Христос и неистинно представяме Благовестието ако внушаваме на грешниците, че Бог изисква от тях само морално усъвършенстване в съответствие с Божият закон. Морализаторството е достатъчно ясно за грешниците, доколкото е подобрена версия на това, което са ни учили от ранно детство. Но морализмът не е Благовестието и той не спасява никого. Единственото спасително Благовестие за грешника – това е Благовестието за Исус Христос. За това Павел напомня на галатяните: „...а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.“ (Галат.4:4-5)
Ние сме оправдани само чрез вяра, спасени само по благодат и изкупени от своите грехове само чрез Христос.
Морализмът е способен да произвежда грешници, които са добре възпитани. Но Христовото Благовестие преобразява грешниците и ги обръща в осиновени Божии синове и дъщери.
Църквата никога не трябва да избягва Божия закон, нито пък да го променя, прекроява или да го засенчва. Истина е, че именно Законът ни отваря очите за греха и прави очевидно нашето пълно несъответствие към Божиите стандарти и пълна липса у нас за Неговата праведност. Законът не може да оживотвори, но, както Павел казва, той „законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра" (Галат. 3:24).
Няма коментари:
Публикуване на коментар