Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба“, Волфганг Бюне

                                  Какво казва Библията към темата                                               “освобождаваща  служба?

В Новия Завет няма нито един –единствен пример за новородени вярващи, обладани от демони и затова няма и пример за изгонването им.
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)

 и се намира под господството на Христос, може да бъде “обладан“ от Сатана и затова се нуждае от екзорцизъм или от служба за освобождаване, противоречи на учението на Новия Завет.
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26). Нито там, нито в цитираните стихове от Матей става дума за изгонване на демони (Мат.16:19 и 18:18).
В развръзването и връзването в името на Исус не става дума за демони, а за приемането, респ. изключването от църквата, както недвусмислено показва контекстът.
 По този въпрос се създаде една емпирична теология–това свободно го признават и множество екзорцисти–която по никакъв начин не може да бъде потвърдена с Библията. До какви безсмислени възгледи води една такава емпирична, теология ни показва примерът с йезуитския отец Родевик, който при своите служби за освобождаване използва светена вода, молитвената броеница, иконата на архангел Михаил, реликви и ритуални предмети.
Бихме ли могли да заключим от уж успешните освобождаващи служби на Родевик, че дяволът се страхува от светената вода, и че от ритуалните предмети излизат тайнствени сили? не използва ли сатана много повече тези демонстрации, за да потвърди съществуващите у хората суеверия? Сатана е лъжец(Йоан 8:44) и това което демоните лъжливо говорят и представят, не бива никога да се взима за истина.
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.

Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Прави впечатление колко често се появява силна обвързаност с някой “пълномощен“ наставник на душите, който в някои случаи живее доста далече и понякога трябва да бъде търсен с години за да освободи някого на етапи от демоните. Тази практика осуетява библейската грижа за душите, която по възможност трябва да се извършва на място и никога не трябва да води до силна обвързаност с лицето, което се грижи за душата.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.

КЪМ ТЕМАТА “ВОДЕНЕ НА ДУХОВНА БОРБА“

В никой стих от Новия Завет не се отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9)

Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!

Волфганаг Бюне