ИСТИНАТА за ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА, Андрей Щерн

ИСТИНАТА ЗА ЧЕТИРИТЕ ДУХОВНИ ЗАКОНА

Андрей Щерн

Поговорките за истината и колко е неприятна, когато я чуем, са много вярни. А от истината боли, понеже накърнява човешката гордост. И няма значение  с колко любов и търпение се обръщаме към хората,  гордостта е тази, която ги лишава от разум и способност за здраво възприемане на истината. Като служител на Словото, за когото провъзгласяването на истината е дълг, съм попадал в такиви ситуации. Много пъти са ме питали  какво мисля  за съвременните мисионерски текстове, най-известният от които  е "Четирите духовни закони" на Бил Брайт*. И защо в историята на  реформираните и презвитерианските църкви не се използва подобен начин на свидетелстване към грешниците.

Обикновено отговарям, че тази стратегия не е библейска, пълна е с грешки, базирани на извадени от контекста стихове и пасажи и още по-лошо – тя е в разрив с двата Завета (където Старият Завет изобщо не се споменава). До средата на ХХ век никой не е чувал за тази стратегия,  а някога са живели без нея, и пак Бог е спасявал.

Тук няма да успеем да обхванем цялата проблематика на темата, но тъй като сега страната ни е устремена към пропастта, е невъзможно да се мълчи за последствията от ДЕСЕТИЛЕТИЯ неправилно боравене с Евангелието.
Предлагам ви да погледнем с широко отворени очи на Sola Scriptura и на някои от наложилите се у съвременните евангелски християни клишета, които по никой начин не са библейски.

„Бог те обича; И той има невероятен, прекрасен план за твоя живот“.

Пълен абсурд. И това е един от редките случаи, при тази рязка оценка за възможността да съвпаднат разбиранията на плътския и духовния ум. (макар и по съвсем различни причини).

Може ли, дори от човешка гледна точка, да се счита за прекрасен план, житейския път на тези, които последваха Христос? Които изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания.  Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята, Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието. (Евр 11.36-39.). Християните носили  своя кръст, според Христовата заповед (Mат.10.38, Лука.14.27),  носили тежкия кръст на отделяне от обществото, приели мъченическа смърт в борбата с езическата империя или комунистическото чудовище, вероятно зле са вярвали, че Бог има  "чудесен план"за  тяхния живот!

А от духовна гледна точка, е възможно да се кажат подобни неща, само за хора убедени, че спасението от Христос е дадено на всички. Нека се опитаме да изясним, дали това е вярно.

Човекът е грешен и отделен от Бога. Следователно, той не може нито да познае, нито да изпита Божията любов и цел за живота си. Исус Христос е единственият даден от Бог път за избавление от човешките грехове. Чрез него човеците могат да познаят и изпитат Божията любов и цел за живота си.

Като че ли вярно звучи. Но ... идва ред на неприятната новина. Няма никакво библейско основание да вярваме, че всички  хора могат да "знаят и изпитат Божията любов."

Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие; Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен. (Пс.55:6). Ще изтреби не само греховете на тези хора, но и самите хора, вършещи беззаконие. Господ притежава не само доброта, състрадание, търпение и любов, но Той е свят и справедлив, Той мрази злото и греха, и изпитва гняв и негодувание срещу греха и тези, които му служат. Освен това, Той е Суверен и ще направи във всички случаи, това, което Самият Той, без никой друг, счита за нужно. Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими; Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота. (Пс.111 7:8).

Тъй като Бог е всемогъщ, Той е свободен да покаже милост, или да я задържи по отношение на онези, за които е такава Неговата воля. Помилването не зависи от желаещия и подвизаващия се, а от Бога милуващият. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. (Римл.9:16,18).

Това са тежки думи, но не можем да ги изхвърлим от Библията, въпреки, че на някои им се иска. Ако започнем да се справяме с Писанието, като изрязваме неудобните за нас места, то скоро ще остане между кориците само това, което ни харесва, наподобяващо „Майн Кампф“.

Римляни 9 глава обяснява, че Бог е свободен в Своята любов и любовта Му е безусловна. Бог избра Яков и намрази Исав и освен това - не на базата на нещо добро в Яков, а когато те все още не бяха родени, нито сторили нещо добро или зло - така, щото за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на Онзи, който призовава.   (Римл.9:11 -12). Защо прави Бог това? Защото това е Негово право, Негова воля, Негова цел и план.  Той не е длъжен да се отчита пред нас. Кой си ти, за да спориш с Бога (Римл.9:20), Който върши всичко за Собствената Си слава - дори и нечестивия за деня на злото (Притчи.16:4).

А искат твърде много да изхвърлят от Писанието, именно хора, които не вярват във Всемогъщието и Свободата на Бога. Такива търсят "свободната воля" на човека, и подобните му учения. Като че ли не може да се каже, че те мразят Бога, мразят Христос. Но, въпреки това, те мразят Бога на Писанието, Който е Всемогъщ, и следователно, Христос, в Когото вярват - не е библейския Исус Христос. А вярват в идол, продукт на повърхностно мислене.

Всеки трябва лично да приеме Исус Христос като Спасител и Господ; Само тогава, можем да познаем и изпитаме Божията любов и цел за живота си.

Тази така широко разпространена формула, изобщо я няма в Библията. Както и няма в нея нещо толкова лично,  че да съществува извън връзката на вярващия човек с Божия народ (Израел и Църквата са взаимозаменими понятия). По същество...

Писанието говори за любов към Бога в Христа Исуса, нашия Господ (Римл.8:39). Той ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов, и ни е обдарил във Възлюбения Си(Еф.1:4-6).
Тогава, всички хора ли са в Христос? Имаме ли право да кажем на Исав: Христос те възлюби? Можем ли да кажем, същото на гонещия  Църквата държавен агент, или  на расисткия фанатик, който в най-добрия случай, би ни преследвал и по-нататък?

По думите на Исус Христос в Мат.7:13-14,  болшинство от хората ще загинат навеки. Имаме ли право да им кажем, че Христос умря за тях? Остава едно от двете неща: или Христос умря за народа Си, или ние вярваме в слаб Бог, който обича хората, но след това ги хвърля в ада.

Не, нищо подобно. Това е лъжа – да говорим на хората, че Христос обича всички, и че Той е умрял на Голгота за всеки един човек.
Той умря за Своя народ, за Израел, за своята Невяста-Църквата. Когато невярващите говорят за Божията любов към тях, това е фалшива надежда. В Неговите очи Те заслужават само осъждане и унищожение.

Проповядва се, че приемането на Христос се състои в обръщение от само себе си към Бога (покаяние) и решението да позволиш на Христос да влезе в живота ти, да ти прости греховете и да направи от теб това, което Той иска да бъдеш.
Но, не е достатъчно само да осъзнаеш , че Исус Христос е Син Божий, и че Той умря на кръста за нашите грехове. Също така, не е достатъчно да имаш някакво емоционално преживяване.
Тогава остава главното - да приемеш Христос чрез вяра. Приемането на Исус Христос чрез вяра , като акт на нашата воля. Но... от нашата воля ли е?

Проблемът на това твърдение е, че така предложено прави да са завишени човешките способности, волята на човека. Който не е роден отгор /свише/ не може да види Божието царство (Йоан.3:3) . И тук, естественият, погиващ в грях човек, не може да е в състояние да възприеме това, което е от Божия Дух (1 Koр.2:14).

Естественият човек изобщо не е духовно жив - той е мъртъв. Мъртвите не могат да повярват, докато Бог не ги съживи. Само Святият Дух е в състояние да съживи грешника и да му отвори очите за собственото му абсолютно гибелно състояние. Но тук липсва абсолютно  "Действието на нашата воля". Това не е учението на Библията, а на Чарлз Фини и на други еретици - антиреформатори в Съединените щати от XIX век.

Можете да приемете Христос, точно сега с вяра, ако се обърнете към Него чрез молитва ...

Обикновено мисионерските брошури завършват с такива или сходни молитвени призиви като в Деян. 2:21: И всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Като казват накрая да, и амин. Обаче,  тази стратегия е станала за много православни повод за сарказъм към хората, които сериозно говорят: ". Ако си повярвал и приел Христос като личен Спасител – то ще се срещнем с теб скоро в рая".  Едва ли двете страни разбират смисъла  на казаното. Гледните точки, въпреки всички различия, са сходни.

Преди всичко: понятието "всички, всеки" в този контекст означава ли изобщо всички хора? Разбира се, не. (тук нямаме възможност да покажем това въз основа на логически анализ на библейския език). Но, има един очевиден факт: Името Господне не се призовава от всички (а при пророк Йоил и от цитиращите го в Деяния -  думата „всички“,  изцяло е насочена специално към евреите, т.е. към хората, които по онова време вече 1200 години са знаели за Бог).

Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им (2 Koр.5:19). Но има ли хора в света, непримирени с Бога? Разбира се, че има. Ако в това си състояние те напуснат този свят, тогава този пасаж изрично не се отнася за тях: невменяване на греха им, което и означава, че Христос не е умрял за тях.
Идеята, че Той е умрял за всички, включително и за непокаяните грешници прави жертвата му  провал. А може ли да вярваме, че е провал? Това не е ли богохулство? Може ли всред „вярващите“ по този начин, да се окаже че има безспорно погиващи хора? Със сигурност. Нещо повече, дори не е реалистично някой да се спаси, вярвайки в изопачаване на делото на Христос.

Какво се случи на Голгота? Христовата смърт, обезпечи ли спасението на онези, за които бе извършена Неговата жертва, или тя е само потенциална възможност за спасение на всички хора?

 Мнозина вярват в тези или други факти за Христос, но при все това нямат Вечен живот. И доколко далеч от тях са тези, които вярват в Кръста само като възможност за спасение? Ако в някоя зимна нощ се окажете в залива със спасителен пояс в ръце, на 20 км от Санкт Петербург, и ви кажат, че този пояс е просто възможност да доплувате до брега – как бихте реагирали, осъзнавайки, че в ледената вода е невъзможно да оцелеете дори за половин час? ...

Христовата жертва е замислена с цел в предвечния съвет-Заветът на Светата Троица преди създанието на света. Не Аз ли Господ? и освен Мене няма друг бог, Освен Мене няма бог праведен и спасител (Ис.45:21).
Неговата скъпоценна кръв наистина спасява избраните Му хора от Божия гняв и осъждение. Нищо друго не е в състояние да направи това, защото без проливането на кръв няма прощение (Евр.9:22). Той взе върху Себе Си греховете на Своя народ, и Божия гняв за тях. На Кръста, Той показа Своето правосъдие в справедливостта и Своята милост в опрощението. Ако Той би действал по по-различен начин, това би било в противоречие с Неговата природа.

Ако някой казва, че това е просто възможност за спасение, като остава да я повярваме, то това е лъжа, защото към действието на Благодатта добавя действието на човешката воля, обаче така установено спасението става безполезно. Трудното тук е  именно: или-или. Или е по благодат, или е по дела: Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело]. (Римл.11:6).

Няма нищо лошо в това, ако невярващият прочел "4-те закона" пожелае за първи път в живота си да се моли на Христос. Възможно е, тази стъпка да е доказателство, че Господ вече е започнал Своята възраждаща работа в сърцето му. Но да се счита, че изричането на една молитва е по самосебе си гаранция за спасение – това е заблуда. Заблуда, която е само малко по-различна от магията.

Сама по себе си молитвата, както и каквото и да е усилие на волята не спасява никой. Тя не е заклинание, действащо чрез сила. Спасява Христовата благодат чрез вяра и това не от вас самите, а е дар Божий ... за да не се похвали никой. (Еф.2.8-9). Никой, и, с нищо. В противен случай, бихме могли чрез принудителната сила на действуваща молитва, да заставим Бога да ни спаси. Но ако предполагаемата молитва или което и да е друго човешко действие действа принудително върху Бог, то тогава Той не е Бог. И означава, че сме в една религиозна самозаблуда или просто измама.

Бог спасява когото иска. Тук не може да има магия или сила на произнесеното слово. Той спасява онези, които Той избира и не спасява тия, които не избира. Той има пълното право да не спаси НИКОГО, защото всеки от нас е участник в грехопадението на Адам и всеки ден и час добавя към греха си. Но след като Той спасява, Той не иска някои от Неговите избрани да погинат, а всички да дойдат на покаяние (2 Петр.3.9). Това се отнася за тези, които Бог обича, и за които Христос е умрял и за никого повече. Божието спасение е успешно, и е според както Той го е планирал. Това е единственото спасение, което въздава единствено на Бог цялата слава и не оставя у грешника никакво основание да се гордее.

Всеки друг начин на вяра е безспорно НЕбиблейски и произхожда от човеците, които са свикнали да разчитат на своите дела, а не на Божията милост. За тях, не методите на съвременната християнска проповед, а истинските Божии дела - са смехотворни. Днес, тези хора разпространяват не само религиозно лицемерие, но и властват надменно над нас. Властват, според човешкото разбиране за благоденстващ живот (Пс.73:3). Но те не вярват и няма да повярват, че кротките ще наследят земята, и че по-големия ще слугува на по-малкия (Мат.5:5, Римл.9:12). А ние мълчаливо избърсваме тяхните плюнки - уви, не от себе си, а от Църквата. Непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.   Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе. Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм (Пс.5:9-10,8).

И последно. В "Четирите закона" и други подобни материали има цитати от Библията. Божието Слово си остава Божие Слово, въпреки, че Го използват извън контекст и Го оскверняват. Към осквернената светиня следва да се подходи по съответния начин. Затова, ако случайно получите някоя псевдохристиянска брошура не я изхвърляйте, макар и с тъга в сърцето - хвърлете я в огъня. След което се запознайте с това, което по този повод са казали хора, познаващи реалното Писание и Истинския Бог.

Мразя двуличните, а обичам закона Ти. (Пс.119:113)

---------------------------------------------------------
Бил Брайт* - Един от християнските лидери на 20 век, основателя на Кампус крусейд (Campus Crusade for Christ). Чрез работещите за Кампус крусейд по целия свят, тяхната брошурка „Четирите Духовни Закона“ и филма „Исус“ (гледан от над четири милиарда души) сочат, че повече от 150 милиона човека са били „спасени“ и ще прекарат вечността в небето.


Източник: http://www.proza.ru/


Превод: Татяна Иванова
Пр

НОВОРОЖДЕНИЕТО чрез вземане на решение ли е?, Джеймс Адамс

Новорождението чрез вземане на решение ли е?

Джеймс Адамс

„ Ако се не родиш отгоре/свише/, не можеш да влезеш в Божието Царство“ /Йоан 3:3/ *1.  Нашият Господ Исус Христос поучаваше за новорождението, че е така важно, щото без него никой няма да види небето. Грешките, които касаят учението за новорождението са били твърде разрушителни за Църквата Христова. Новорождението е Божие, а не човешко дело. Новорождението - това е промяна извикана у нас, а не действие, извършено от нас. Затова апостол Йоан чудесно казва, когато споменава за децата Божии като за тия, „ които са се родили не от кръв, нито от плът, нито от мъжка похот, но от Бога“ /Йоан 1:13/

Какво означава новорождение "чрез вземане на решение"?

Историята на Църквата изобилства с много заблуди относно новорождението. Тези учения излизат извън Писанието като приписват на човека способност за новораждане от самия себе си. И когато тези лъжливи човешки концепции и новорождения били приети, в скоро време църквата се оказала увредена от фалшивите практики.  Католицизмът, англиканството, лютеранството и много други църкви  в различно време и в различна степен са били увредени от учението за новорождение чрез кръщение като по силата на това лъжеучение са възприели грешните си практики.

През XIX в. нямало по-горещ спор от спора за новорождението чрез кръщение. Интересно е да се отбележи, че Чарлз Спърджън (1834-1892), най-успешният проповедник на това столетие, е издал през 1864г. свой труд против новорождението чрез кръщение в сравнително многочислен тираж, с която и да е друга своя проповед. Новорождението чрез кръщение учи, че то става посредством водното кръщение. Тайнството се осъществява от самия човек и се намира единствено в негова власт.

Обаче Църквата на ХХ-то столетие се сблъсква с още по-тънка лъжа за новорождението чрез "вземане на решение“. Тази идея се отличава от новорождението чрез "кръщение" само по това, че отделя роля за доказване на новорождението, но чрез друго действие. По този начин, подобно както новорождението чрез кръщение, тази доктрина "за вземане на решение" счита новорождението като плод на действия, които могат да бъдат изпълнени от човека. Тя води в заблуждение и прониква в голяма част от християнската общност.

Нашата цел

Методите и богословието на хората, които вярват в новорождение чрез "вземане на решение", трябва да бъдат разглеждани не с раздразнение и злоба, а с горещо желание, за да бъдат всички Божии хора единни в доктрината и в практиката/опитностите/ за Божия слава.
Ние обичаме всички, които са в Христос. Напълно се съгласяваме с Чарлз Спърджън, че „ най-добрият способ да се заздрави съюза - това е да съдействаме на истината“.  С цел обединение на всички, не бива да правим грешки като отстъпваме пред други. Това не е угодно на Бога. Трябва да се обичаме един друг в Христа, но не трябва да сме сговорчиви и да не виждаме недостатъците на другите, както и своите собствени. Ние трябва да чистим Божия дом и тогава ще дойде времето на голяма светлина“ *2. Нашата цел е да не поставяме под съмнение искренността на някои християни или да ги очерняме, а да обединим християните в Истината на Нашия Господ. Само това е истинско християнско единство.

Ако искренно се стремим  към единството на Христовата Църква, ще се обърнем от лъжата към Божията истина. Практиката на новорождение чрез "вземане на решение" следва да бъде осъдена с цел да се спасят хората от заблуди, при които те биват убедени, че ако са „взели решение“ ще отидат в рая и няма да са повече под Божия гняв. Единствено чистотата на Евангелието има особено важно значение, тъй като то е Божия сила за спасение и дълбок фундамент за християнското единство.

Новорождение чрез "съветване и вземане на решение"

До този момент някои не могат да разберат какво следва да разбираме сега под този термин. Може би някои от тях са участвали в курсове, които се водят в много организации в страната ни, както и зад граница, а също така и с многобройни „Конференции по душегрижителство“. Участниците в тези мероприятия заявяват, че съветването следва да завърши с пълна гаранция за спасение. Човек трябва да бъде убеден, че неговото спасение е напълно определено, защото той вече е произнесъл определената молитва и е казал „да“ на всички необходими въпроси.

Ще приведа пример на известен съвременен проповедник, как се провеждат такива процедури. Той наставлява „душегрижителя“, който моли г-н N да отговори на редица въпроси. Ако последният отговори с „да“ на всички въпроси, тогава той го води да се молят заедно, след което обявява, че е спасен *3.
По-голямата част от това съветване  води до лично новорождение(обръщение) "чрез решение“. Същият този метод на съветване се използва в повечето евангелизационни кампании и крусейди в света, за които казват, че довеждат „до 10 хиляди решения на седмица“.
 В книгата си „Забравеният Спърджън“,  Иън Мъри сочи, че този тип съветване се използва в работата с младежите и  понастоящем е много разпространен в студентския евангелизъм с посочване на „три лесни стъпки как да стана християнин“: 

Първата - лично признаване на греха,  втората - лична вяра в изкупителното дело на Христос. Тези две стъпки се описват като предварителни, а третата е заключителна, като нейното приемане ще ме направи християнин. Аз трябва да дойда до Христа и да кажа на всички какво Той направи за всички нас. И тази трета, решаваща стъпка зависи от мен, тъй като Христос търпеливо чака, докато аз не отворя вратата. Когато направя това, веднага се счита, че съм християнин. Сега мога да разказвам на другите, какво аз съм постигнал.“ *4.

Има много варианти на този род мероприятия като всички те имат някакъв машинален елемент - било то в повторението на молитва, било в подписване на картички и т.н., и с  чието изпълнение човек става уверен в спасението си. Но по този начин, само по себе си новорождението се свежда до една процедура, изпълнена само от човека. Ясно е, че Исус Христос общуваше по различен начин с грешниците. Той никога не е водил процедура на спасение в рамките на лимитирано време, както го правят на евангелизациите. Той не е разговарял с хората стереотипно. Той работеше лично с всеки отделен човек! Никъде в Новия Завет няма да намерим, че Христос е разговарял с двама различни души по един и същ начин. Поучително е да сравним различния начин на разговор с Никодим /Йоан 3гл./ и след това с жената на кладенеца /Йоан 4гл./. Съветването следва да бъде лично.

Има редица други проблеми с това машинално като по калъп съветване. Мюрей сочи, че въз основа на такова съветване „човек може да изповяда нещо, дори без да е уверен, че е лишен от способност за това. Защото на него абсолютно нищо не му се казва за необходимостта от промяна на характера, което не е в неговата собствена власт и следователно човек дори не е преживял никакви радикални промени, но това не го смущава. Никога не са му говорили колко е важна промяната на характера, затова негледайки на тази важност, а вслушвайки се в такова "съветничество" човек няма никакви основания да се съмнява, че е станал християнин.

В действителност, на човека станал вече ученик, последователно му се въздейства за предотвратяване възникването на такива съмнения. На такъв често му казват, че човек, който е взел вече решението, въпреки, че няма специално свидетелство за промяна на живота си, може да е „плътски християнин“, който просто трябва да расте в святост. Или пък, ако такъв човек взел вече решение, започне постепенно да губи своите нови християнски интереси, това се обяснява с липсата на молитва за него или каквито и да е други действия от страна на Църквата.
Възможността обаче, такъв светски начин на живот или отпадане да са свързани още от самото начало с липса на истинската опитност в спасението се разглежда рядко. Но ако този момент въобще бъде разгледан, то цялата система от "решения" и "съветничество"ще рухне, тъй като това неминуемо ще изведе за начало факта, че изменението на човешката природа всъщност не е във властта на човека.

А че реалната промяна на човешката природа става само от Бог и отнема твърде много време, а не няколко лимитирани часа или дни, които се използват в съветническите курсове, иначе не биха се получили истинския отговор и изповядване на Евангелието и уверяване, че всичко това е истинно. Вместо това обаче хората биват уверявани, че ако се съмняват дали действително са приели Христос, това е равносилно на съмнение в цялото Слово Божие.  Подобни съветнически курсове не искат да се откажат от този си начин на работа, защото това би означавало за тях да прекратят изобщо така наричаното от тях благовестване “ *5.

„Съветничеството“ и „вземането на решение“ се извеждат в статистика, която позволява на църквите да следят за т.наречените новорождения/обръщения/. Но в едно истинско изследване с 40 съветвани и преминали през курс за новорождение души, само един от тях се оказал практикуващ християнин! Възможно е този един човек да е преживял истинско новорождение, но с какви последствия са се сблъскали останалите 39? Някои от тях смятат, че „решението“ завинаги е променило тяхната вечна съдба и те му се доверяват без да са необходими каквито и да е изменения в сърцето и живота им! Други могат да стигнат до извода, че са преживели всичко, което християнството може да предложи. Вместо да видят или почувстват промяна у себе си, те са се „убедили“, че християнството е фалшиво, и че тия, които се придържат към него са или самозаблудени фанатици, или жалки лицемери.

Роберт Дабни, един от големите богослови на XIX в., е направил много проницателна забележка относно разочарованието на хората, които са били съветвани да „вземат решение“. За някои от тях той казва: „ Чувствам, че са им изиграли зла шега неопитни служители и приятели. Те са въвлечени в лъжлива позиция, която изисква от тях задължения, които те нямат и не могат да изпълнят, както и свято изповядване, от което впоследствие се отказват със срам.

Не е изненадващо, че такива гледат на религията и поддръжниците й с понататъшно подозрение и гняв.  Често тяхните чувства не спират до тук. Анализирайки  своя етап на "новорождение", те осъзнават, че са били внимателни и сериозни в своето безпокойство, че това не е истинско и са посветили немалко време на задълбочени занятия. Освен това  суровият и горчив опит ги е научил, че новорождението им и собственият им религиозен опит са се оказали заблуда. И тогава, колко лесно и естествено  стигат до извода, че всичко останало е също заблуда! Те казват: „ Единствената разлика между мен и тези сериозни християни е, че те все още не са открили измамата както аз. Но те едва ли повече от мен, както бях аз някога, са убедени в своята искреност и истинността на тяхното учение. И тъй като аз знам, че нищо не се е променило в душата ми, затова аз не вярвам, че при тях е различно, не вярвам, че при тях е истинско.“

Ето, през такова мислене са минали хиляди хора, докато страната ни не се е просмукала с неверие, израстващо у хората на база собствения им опит във фалшиви религиозни вълнения. Те могат да запазят за дълго време своята неприязън като са не по-малко озлобени по отношение на действително спасителната истина“. *6.

Дабни е написал това преди 100 години,  т.е. дълго време преди епохата на „масовото благовестие“ и нейните кампании. Ако преди 100 години страната ни е „проникната от неверие, израстващо у хората от собствения им опит с фалшивите религиозни вълнения“, то каква е ситуацията днес? Това е сериозен въпрос за всеки християнин. Хората получили дори искрена, но фалшива надежда, ще са под ужасно осъждение, когато застанат пред Всемогъщия Бог.

Новорождение чрез "вземане на решение" и призива на Евангелието

Могат да се прочетат хиляди страници от историята на християнската Църква без да се намери нито едно споменаване до XIX в. за призив да се излиза на амвона. Днес повечето християни с почуда научават, че до Чарлз Фини (1792-1875) Църковната история не знае нищо за такъв род призоваване. Практиката да се призовават мъже и жени да излизат напред пред амвона в края на служението е била представена от г-н Фини в 1820 г. Д-р Алберт В. Дод, професор по теология от Принстънската семинария по време на служението на Фини отбелязва тази практика като новост и посочва, че в Историята до сега е нямало такъв подход. В прегледа на лекциите на Фини за новорождението, Дод отбелязва, че напразно може да се търси нещо подобно в аналите на Църковната история  до 1820 г. *7. Вместо това Историята ни казва, че всеки път, след завършване на евангелската проповед, хората са били приканвани към Христос, но никой не им е предлагал в края на проповедта физически да се придвижат из залата.

Апостол Павел, най-големият от благовестителите, никога не е отправял призив за излизане пред амвона, въпреки че днес някои доста сериозно считат, че това е първоначална характеристика на Църквата. На практика църквите, които не практикуват това често са обвинявани в липса на всякаква грижа за погиващите. Но нито Петър, нито Павел някога, са свързвали кулминацията на своята проповед с призив към слушателите да вземат решение и да излязат пред амвона! Призивът за излизане пред амвона е в конфликт не само с Църковната, но и с библейската история.

Може да се зададе въпроса: Как тогава проповедниците на Евангелието за предходните 1800 години са призовавали хората към Христос без призив за излизане пред амвона? Те са правили това така, както са правили апостолите и другите свидетели на ранната Църква. Те са призовавали всички желаещи от света да дойдат до Христос. Разбира се, първата проповед на новозаветната Църква не е имала за кулминация излизането пред амвона.  Боговдъхновеното Писание ни казва: „Знайте, доме Израилев, какво Бог направи чрез Този Исус, когото вие разпнахте“. И когато те чуха това, ужилени в сърцата казаха на Петър и другите Апостоли: „какво да сторим, мъже братя?“ /Деян. 2:36-37/ Такъв отговор е в резултат от работата на Божия Дух, а не от човешки призиви и психологическо въздействие. На този ден апостолите са били свидетели на обръщането на 3000 души.

Чарлз Спърджън е предлагал на хората да дойдат при Христос, а не да излезнат пред амвона. Вижте неговата покана:“ Преди да напуснете това място, издигнете гореща молитва към Бога, казвайки: "Боже, бъди милостив към мен грешника. Боже, аз искам да се спася, спаси ме! Призовавам Твоето име ... Господи, виновен съм, заслужавам гнева Ти. Господи, не мога сам да се спася. Господи, искам да имам ново сърце и дух, какво да сторя? Господи, не мога нищо да направя, ела при мен по Своето благоволение! Знам, че само Ти имаш сила да спасиш такъв нещастник като мен, при кого да ида, ако не при Теб? С цялото си сърце призовавам името Ти. Падам ничком пред Теб, Господи. Уповавам на кръвта и правдата на Твоя възлюбен Син. Господи, спаси ме сега, заради Исус!“... Приберете се вкъщи и само вярвайте в Исус. И смея да кажа, че ще разберете какво означава това. Но ние не сме решени на популярни суеверия. Боя се, че в тази зала мнозина имат лъжлива увереност в себе си. Твърде малко изсред тях след това ще идат в своята молитвена стая у дома си! Обърнете се към Бога където сте, преди да направите и крачка от тук, отдайте живота си сега на Христос! " *8

Това е била поканата на Спърджън, която е нужна днес на хората да дойдат при Христа, а не пред амвона. По същия начин Уайтфилд  е призовавал хората да дойдат при Христос, а не - пред амвона. Съвсем същото може да се каже и за проповедите на Джонатан Едуардс, за реформаторите и мнозина светии от миналото, които са били благословени с реколтата от много души чрез използване на библейски средства за привеждане на хората към Христос.

Днес, призивите за излизане пред амвона са  кулминация на много от срещите ни. При това често пеят химни, създаващи у грешника впечатление, че от това, дали да излезе напред зависи неговата вечна съдба. Прекрасният химн, който най-вероятно се пее, е бил написан през 1836 г. от Шарлот Елиот. Фразата: „ О, Агнец Божий, идвам аз, идвам аз“, се използва масово днес за привличане на хора да излязат пред амвона. За отбелязване е, че мис Елиот е написала този химн за немощните, и че песента се я появила  в молитвениците, подготвени специално за инвалидите *9. За Шарлот Елиот, идването при Христос, не е означавало излизане прeд амвона.

Въпреки, че болшинство от хората, които отправят покана за излизане пред амвона осъзнават, че това не е синоним на идването към Христос, те създават у грешника впечатление, че първите крачки към Христа са излизане напред. Считам, че тук трябва да сме внимателни, за да не допускаме лъжи. Разбирам искренността на тия, които практикуват призив за излизане пред амвона и помня това от времето на детството ми до колежа.

Всъщност аз съм израснал в такава среда, където се е смятало, че благовестие без покана за излизане пред амвона няма. Много от  тогавашните служения са били съсредоточени на славната Христова Личност и Неговите страдания на Кръста. И разбирайки славата и страданията на Христа, това е значело за мнозина да излязат пред амвона. В края на служението те са разказвали за опитността на поканата като за нещо, за което се изисква решение да излязат или не. Това е предизвиквало интерес колко души ще реагират, така щото са били отвлечени от търсене на Христос и от поклонението към Бог в дух и истина.

Спомняте ли си как тълпата се събираше около Христос, докато Той проповядваше непопулярни истини? И хората не се връщаха обратно. /Йоан 6:66/ Защо? Дали хората не трябваше да бъдат помолени да застанат отпред?  Не. Това не е нужно за спасението. Защото Христос каза: „Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя“ /Йоан6:37/. И още Той каза: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.“/Йоан 6:44/.
В нито един от тези случаи Христос не  говори за физическо придвижване. Днес трябва да се напомни на хората, че да дойдат при Христос означава - не да излязат напред, но да отдадат себе си на Него в живот и смърт. Работата на Църквата е да се върне към библейския начин за привеждане на хора при Христа! Грешниците да дойдат при Него, а не - пред амвона.

Новорождение чрез "решение" и "проповед"

Лъжеучението за новождение чрез решение /вземане на решение от самия човек/ е отровило структурата на проповедите ни. Джек Хайлс, считан от мнозина за авторитетен божи служител, дава следните съвети на своите колеги: „Много от нас в проповедите си обявяват: „Сега, в заключение“, или „Моето последно отбелязване“... Такива заявления са отчасти опасни. Грешникът знае, какво ще следва след 5 минути и затова се готви да не отговори на поканата за излизане напред. Обаче ако започнете рязко и веднага, докато още нищо не подозира, той няма да има време да се подготви за поканата. И много хора ще са достигнати по този начин“ *10


Отначало се надявах, че неправилно съм разбрал автора. Обаче повторното четене потвърди, че всъщност той учи, че хората могат да бъдат обърнати към Христос с помощта на този „умен“ метод, използвайки го в проповедите, и че тяхната вечна съдба може да бъде определена от елемента на внезапност, който ще даде възможност да не се иска съгласие от човека! Тази идея, че спасението на човек може да е в зависимост от този начин на „достигане“ се намира в директно противоречие с това, което Писанието учи за приемане на Исус Христос. В действителност с такава проповед се „достига“ до това, че голяма част от хората се привличат в религията, а не при Христос. Може ли да има по-лош резултат от проповядване за привеждане на хората към нещо друго, освен към нашия Господ Исус Христос?

Истинската проповед – това не са човешки трикове, а проявление на Духа, провъзгласяващ Божията истина. Няма никога да забравя думите на д-р Мартин Лойд-Джоунс, илюстриращи какво е истинска проповед при проповядването на Уайтфилд в църквата на Джонатан Едуардс. „С голямо желание Едуардс слушал Уайтфилд, въпреки че последният му отстъпвал по дар и талант. Но когато го слушал, той бил във възторг и сълзи се стичали по лицето му. Едуардс е познавал тази сила и власт на проповядване. Уайтфилд бил в Духа, както и Едуардс,  двамата са били в единение. И проповедникът, и хората са били в Божиите ръце. Именно такава Божествена проповед трябва да стане наша практика и опит“ *11.

Проповедта, която е имал предвид д-р Лойд-Джоунс е далеко от заблудата, използвана в съвременните проповеди. Библейската проповед изявява, че хората не се новораждат от желание на плътта или от желанието на човека, а от Бог. Новорождението чрез вземане на решение привежда хора при Христос не повече от новорождението чрез кръщение. Вярно е, че има обърнати хора и чрез такава проповед, но това е - въпреки лъжливите методи, а не поради тях.

Библията е ясна в своето изявление, че само Божият Дух може да новороди човека. Истинското покаяние и спасителната вяра идват в резултат на новорождението свише и не могат да не са причина за големи промени. Покаяние и вяра - това е практиката на новородените хора, а не на хора мъртви в своите престъпления. (Еф.2.1-5). Обаче Бог не действа без нас, Той не вярва в нас и Той разбира се, не може да се покая вместо нас, защото Той няма грях, за който да се покае. Трябва лично, съзнателно и доброволно да се доверим на Христос за спасението. В никакъв случай не казвам, че проповедниците не трябва да призовават хората да се покаят и да повярват. Всяка една проповед, която само повтаря евангелските случки без призив към хората за покаяние и вяра в Христос като милостив и могъщ Спасител на грешниците, не е библейска. Апостолите са учили, че Бог спасява Своите избрани чрез глупостта, слабостта на проповедта. Всички нови, разработени от човеци начини са далеко от този Божий способ за обръщане на грешника. Църквите трябва да се откажат от своите плътски изобретения и да се ръководят единствено от учението на Писанията, ако очакват Бог да благослови усилията им и да умножи реколтата в спасението на погиващите хора. Библейският начин на благовестие е прост: „ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;  но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.“ /1 Кор.1:23-24/.

Новорождение чрез "вземане на решение" и теология

Без значение дали се признава открито или не, винаги има определени доктринални предпоставки, които са в основата на методите използвани за евангелизация. Кое учение е позволило на Църквата да се отдалечи от историческото христианство и да приеме тези новости?

Според нашия Господ Исус Христос новорождението е Суверенната работа на Божия Дух в човешкото сърце (Йоан.3:8). Именно с това учение на Христос съвременният евангелизъм влиза в конфликт и прави „религията да е човешко дело“. Това шокиращо изявление, че новорождението е не изцяло от Бога, а е поради човешки усилия се намира се на първа страница от най-влиятелното съчинение на Чарлз Фини „Лекция за възраждане на религията“ *12. Голямото богословско различие между модерното благовестие и библейското благовестие  е въпросът - истинското новорождение е Божие или човешко дело. Или в по-добрия случай, доктрината за новорождение чрез "вземане на решение" разглежда новорождението като отчасти Божие, отчасти човешко дело.

Мерл д’Обине (1794-1872) в историята относно Английската Реформация твърди, че „вярата в човешката сила за новорождението - е най-голямата ерес на Рим и от тази грешка е дошло разорението на църквата. В отказа за новорождение само по благодат,  системата, която го приписва отчасти на човека и отчасти на Бога – е по лоша от чистото пелагианство“ *13.

Един от най- големите американски богослови Чарлз Ходж (1797-1878) също обръща внимание на опасността от това учение: „Няма по разрушителна  доктрина от учението, че грешниците могат от самосебе си да се възстановят, от самосебе си да се покаят и от самосебе си повярват, когато им се види за добре... Както истината на Писанието, така и опитът показват, че невъзроденият човек не може нищо да направи, за да получи спасение и ние следва практически да се убедим, че това е истина. По този начин, когато признаем, че сме виновни, не е късно да потърсим помощ у Единствения Източник, откъдето може да бъде получена“ *14.

И двамата автори изострят вниманието на безпомощността на човека, комуто предстои да се новороди, както и на необходимостта от това - Бог да сътвори у него живот. Именно в тези две неща доктрината за новорождение чрез "вземане на решение" се разминава с библейското учение.
Това ни води към основополагащия въпрос: какво е духовното състояние на човека? Може ли да се роди свише, да отговори на определени групи въпроси или да излезе напред пред амвона? Човек може ли да стане истински християнин отговаряйки на покана, която трябва да го изненада? Отговорите ви на тези въпроси ще определят и вашето мнение за духовното състояние на човека. Какво е това състояние?

Най-големият шотландски богослов Томас Бостън (1676-1732) съвсем нагледно е показал духовното състояние на човека, сравнявайки  необърнатият към Бога човек с човек, стоящ в яма. Той може безуспешно да се опитва да излезе сам от нея, това е пътят на делата, или той може да се хване за въжето на благодатта, хвърлено му от Христос, за да е спасен от гибел. Да, той може да вземе решение да се измъкне с въжето на Евангелието. „Но, уви, неосведоменият човек ще умре в ямата, ако не разбере, че не може да си помогне с други начини“ *15

Човек е духовно мъртъв в своите  престъпления и грехове и не може да угоди на Бога (Еф.2:1, Рим.8:8). Самият Спасител ни казва за безпомощното състояние на хората. Никой не може да дойде при Него, ако Отец не го привлече. „никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.“ /Йоан 6:65/.
Това състояние на смърт и робство в греха не може да бъде променяно по пътя на някакво "решение" или "излизане пред амвона". Човек не може да се накара да стане християнин. Само Божият дух може да създаде нов човек в Христа. Бог в Своята благодат дава на хората нови сърца. И само тогава те могат с желание да се разкаят и да повярват в Господа Исуса Христа. Бог ни говори относно тази истина: „Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.“ /Езек. 36:26-27/. Христос ясно казва: „Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.“ /Йоан 5:21/
Величието на Божията власт в спасението на грешника става видно само на фона на окаяното състояние на човека. Колко е славна библейската доктрина за новорождението за безпомощния грешник! Нека Църквата се върне към библейското учение така, че да проповядва за Божия слава!

Какво трябва да правим?

Времето на мълчанието премина, вече е време да говорим. Мълчахме твърде дълго и мисля, че само ако сме против тези небиблейски практики, тогава е възможно да препятстваме на онова "успешно" благовестие, с което се получават множество „решения“. Разбира се, там със сигурност има отделни автентични новорождения.
Но хиляди хора всяка неделя получават така лъжлива надежда! Те биват призовани да „излизат напред“, когато всъщност те трябва да дойдат при Христа.
Високото призвание на проповедта се е изродило в редица уловки и трикове. Тези лъжливи практики са възникнали в резултат на извращения на библейската доктрина. В разгара на тази тема нека се молим да е угодно на Бог така щото отново да съживи Своята Църква. Това съживление може да дойде само чрез Исус Христос. Хората трябва да прибягват не към съветничество и не към безплатни покани за грешниците, а към проповядването на Неговото Евангелие. Само тогава нашия труд ще принесе слава на Бога и ако Бог даде, мнозина грешници ще са спасени за Негова Слава.


____________________________


*1 - Свише, сочи на източника на новорождението, т.е. на Триединния Бог.
*2 - C. H. Spurgeon, The New Perk Street Pulpit (London, 1964), Vol. 6, p. 171.

*3 - Jack Hyles, How To Boost Your Church Attendance (Grand Rapids, 1958), pp. 32-35.

*4 - Iain H. Murray, The Forgotten Spurgeon (London, 1966), p. 110.

*5 -  Ibid, p. 111.

*6 -  Robert L. Dabney, Discussions: Evangelical and Theological (London, 1967), Vol. 2, p. 13.

*7 - Albert B. Dod, "The Origin of the Call for Decisions," The Banner of Truth Magazine (London, Dec., 1963), Vol. 32, p. 9.

*8 -  Murray, op. cit., pp. 107-109.

*9 - John Julian, A Dictionary of Hymnology (London, 1907) p. 609.

*10 -  Hyles, op. cit., pp. 43-44.
*11 - Съкратен вариант на  проповедта: "The Responsibility of Evangelism,"  Grace Baptist Church, Carlisle, Pa., June, 1969.

*12 -  За ясното разбиране на теорията за новорождението на Фини, вж неговото съчинение: "Sinners Bound To Change their Own Hearts," Sermons on Various Subjects (New York, 1835).За подробно изучаване теологията на Фини  вж.: "Review of Lectures on Systematic Theology," The Biblical Repertory and Princeton Review (Philadelphia, 1847), Vol. 19, pp. 237-277; също Benjamin B. Warfield, "The Theology of Charles C. Finney," Perfectionism (Philadelphia, 1967), pp. 166-215.

*13 -  J. H. Merle d'Aubigne, The Reformation in England (London, 1962), Vol. 1, p. 98.

*14 - Charles Hodge, Systematic Theology (Grand Rapids, 1970), Vol. 2, p. 277.

*15 - Thomas Boston, Human Nature in Its Fourfold State (London, 1964), p. 183.

Превод: Татяна Иванова

Уморен съм! - Хектор Банегас

                                  Уморен съм! - Хектор Банегас

 

Уморен съм! Знам, че евангелската общност не приема някой пастир да признава умората си - много пасажи от Библията носят обещание за възстановяване на уморените: пророк Исая учи, че Бог възстановява силите на онзи, който е загубил сила. Също така, сам Исус дава облекчение на уморения, отрудения, обременения. Така че аз съм подготвен за цензурата от страна на онези, които ще бъдат шокирани от моята проповед. Това се случва не за пръв път. Мнозина са онези, които смятат, че аз съм пораженец или ме критикуват по един завистлив начин.

Нееднократно съм получавал по пощата обиди, заплахи и проклятия от различни религиозни деноминации, защото истината боли така както ги болеше фарисеите и садукеите, когато Исус им се противопостави с действия и Слово.

Останалите приемат това, което е добро и полезно за тяхното поправление и наставление. Аз обаче няма да крия: Аз съм изчерпан ! Аз съм уморен ! Но не съм уморен от Бога, нито от моето призвание ! Продължавам развълнуван и много щастлив от това, което правя: обичам Бог и Словото Му, а също така обичам моето семейство, моите ученици и приятели; аз съм твърд във вярата и надеждата си в Исус ! Но това е само лирическо отклонение… Изтощението ми е със съвсем друг произход.

Уморен съм от повтарящите се проповеди, проповеди крайно неприемливи, проповедите на тези, които търгуват с Божието слово, които продават Божието слово ! И не мога да понасям цитирането на стихове, тенденциозно извадени от закона Божий, израилев, от завета, така подредени, като нагласена по човешки мозайка !

Не мога да понасям цитати, които са подбрани с единствената цел – да продават илюзии (т.е. заблуди), на онези вярващи, които пълнят църквите, отишли там в искреното си търсене на утеха и надежда за вечен живот. Тази така наречена магическа възможност за промяна на жестоката действителност в житейски просперитет ме съсипва, защото знам, че е чиста прозелитска пропаганда ! Матей 23:15: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.“

Уморен съм от шоу-програми, където пасторите не проповядват живото Евангелие ! Още по-малко учат за тесния път към Божието Царство ! Това, което правят, е да показват шоу-та на живо, заснемани или монтирани с помощта на даренията, които са получили ! И всичко е с цел да измъкнат повече пари от църквата, завличайки я по грешния широк път. „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.” (Матей 7:13-14).

Уморен съм от проповеди, в които се смесват хуманистични идеи и термини с безкрайни предполагаеми нужди на различните църковни служения, чиято цел в крайна сметка е само да скрият амбициозното си желание да притежават повече и повече финанси, което желание никога не може да бъде утолено.

Уморен съм от очевадното тщеславие и суета, от надпреварата за религиозни отличия и хуманистични награди и почести вътре в църквата Христова. Катастрофално е ежедневно да виждаме „християнски” лидери, как се покланят и благоговеят пред титли, постове, позиции и офиси !

Уморен съм от „християнски” академични суети за магистърски и докторски степени, които само пълнят автобиографията на някого и генерират надути пуяци – много мъдри по тяхното собствено мнение ! Но в действителност пълни с безумие, гордост и арогантност, подхранвани от подлизурството на техните последователи… Всичко това е форма на идолопоклонство ! „Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив !” (Изход 20:4-5).

Уморих се и не мога да понасям да слушам за още някой самопровъзгласил се "апостол", който никога през живота си не е извършил и най-малката апостолска работа! Който вместо да действа като слуга-проповедник се обявява за патриарх, лидер, или глава на църквата ! Това отстои толкова далеч от библейския принцип, установен от нашия Господ: „и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.” (Марк 10:44)

Уморен съм от църковно-служители, от участници в църковни служения, които лицемерно и суетно имитират смирение… От такива, които не прекарват времето си изкупвайки благовремието, изграждайки у себе си християнските добродетели, а винаги проповядват за собствените си постижения и придобивки, фанатизирайки по този начин братята християни членове на техните църкви ! Превръщайки ги в свои последователи, а не последователи на Главата Христос ! По този начин под маската на християнската братска любов се заселва идолопоклонството.

Уморен съм да гледам реалността на църковния живот в нашата страна ! Хиляди стереотипни църковни членове с етикета „лидери”, потънали в невежество и изоставили паството си, задоволили се с измамата и суеверните учения на някой техен предшественик – лидер. Които гледат на овцете само като на хора, които могат да бъдат използвани за попълване на техните църковни събрания. На които им продават идеята, че трябва да служат на Бога за спасението си, но всъщност проповядващите не ги е грижа за живота нито за бъдещето, което очаква това стадо...

Уморен съм от хора, които се нуждаят от намордници, защото не могат да живеят свободни, спазвайки сами, от сърце принципите на завета. Уморих се от хора, които живеят живота на пастирите и дяконите си, а не своя собствен живот. Не можем повече да толерираме: да живеем и общуваме с тези, които искат да останат под властта и закона на човека ! И не копнеят за закона и за голямата любов на Бога, нито за Неговата голяма цел, а именно - да ни въведе във Вечното си царство !

Омръзна ми от идолопоклонници, хора фанатично предубедени в собствените си самозаблуди! Такива, които твърдят, че определен човек им е пастор, когато той нито ги знае, нито ги познава, никога не им се е обаждал, нито някога ги е посещавал…

Никога не е споделял трапезата си с тях, защото е премного "зает", когато реално един овчар трябва да е
зает само с това: да дава живота си за овцете си, като се грижи за тях и им помага. „Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ (Йоан 10:11).

Аз се уморих от периодичните взривоподобни семинари за църковен растеж и съживление, когато така наречените лидери учат учениците си, че начинът, който е ползотворен за спасението им, е да водят нови хора в църквата /наричайки това „печелене на души за Царството“/, докато всъщност истинското им желание е да използват присъстващите като инструменти за попълването на техните църкви с още нови членове ! Това е много различно от онова, което Божието слово ни учи относно какъв трябва да бъде един истински Христов последовател и пратеник на Божията блага вест за помирение.

Аз се уморих от преподаването и проповядването на съвременни земни, плътски пастори, които учат вярващите само да тичат след онова, което нашият Спасител изрично каза, че ще ни се прибави ! Плътските пастори учат вярващите само да тичат след тези допълнения и да искат, и да желаят все повече и повече, и повече от онова, което предлага този свят ... Паството ги следва като овце към кланицата и не знаят, че краят на този път е Смърт, а не наследство в царството на Бога ! / Яков 4:4: „Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ /

Уморен съм да се сблъсквам със суеверни вярвания, базирани на основата на един тюрлюгювеч /миш-маш/ от библейски стихове, които са извадени от контекста на Божието Слово и са стимулирани и стимулират желанието да се разреши материалната ситуация.

Аз съм уморен до болка непрекъснато да слушам: за безконечни църковни кампании, на които стават чудеса; за молитви специално за чудото на изцелението, организирани от безсрамни крадци и узурпатори на Божията слава ! Тези събирачи на души правят грандиозно шоу, разпенващо тълпите, като предизвикват, възбуждат и въздействат на хората в залите да се оставят фанатично "да попадат под властта на Бога", като се подадат на анти-библейски действия ! И което е най-лошото и най-опустошителното от всичко: участниците идват с намерение да видят и да изслушват определен проповедник на такива сбирки ! Не идват да търсят и слушат нашия Господ и Спасител Исус Христос…

Аз се уморих и повече не мога да търпя да слушам как някой връзва демони, как запрещава полети на самолети, как помазват превозни средства против това да се разбият или катастрофират.

Уморен съм и повече не мога да търпя да слушам как някой разчупва проклятието над моята страна и над целия свят, и до ден днешен без осезаем резултат от това разчупване ! Напротив: бедност, корупция, дегенерация, насилие, сатанински ереси нарастват в цялото ни общество и като частност в цялата ни страна, по причина на нечестивия живот на църквата и нейните лидери.

Уморен съм от скучното повторение на суха теологията, без креативност, без поетично богатство, защото е лишена от присъствието на Святия Дух ! Жал ми е за тези теолози, които се задоволяват само да повтарят това, което други преди тях са писали в продължение на векове, но онези са били движени от Духа Божий.

Модерните проповеници са затворници на формите и методите на своите богословски училища, в които са учили. Те не могат да предадат на слушателите си Божието мнение, защото те самите не познават живия Бог лично, а само са чели буквата на Писанията. Живеят с готови теологии. Те не успяват да видят своята духовна бедност и нищета, защото вярват, че е достатъчно по научному и дълбоко да познаваш текстовете на Библията, и „и ще им се открият Божиите откровения” /но те само в кавички им се откриват …/

Аз съм уморен от петдесятни стереотипи. Толкова е болезнено да виждаш как без ново посещение от Светия Дух, без помазанието Му, братята ми се стремят да създадат „духовна среда” с крясъци, плач, и силни емоционални изблици, но без любовта към Словото Божие, /което е Христос/ и без любовта към ближния... Няма нищо по-депресиращо от Петдесятната техническа хореография, внимателно подбрана и украсена, но без духовна жизненост.

Аз се уморих от въпросите, които ми задават относно християнското поведение и християнския легализъм. Уморен съм от това безмозъчно поведение на хора, които не желаят да излязат извън рамките на незначителното си материално живуркане и упражняване на религия, без да копнеят за Спасителя и за идването на Царството Му.

Аз съм много уморен от тази административна несправедливост, която е в сила в рамките на много църкви, където хиляди и милиони се харчат за църковни сгради, християнски радиостанции и дори телевизионни канали, и то с парите на същата тази църква, тоест за сметка на бедните, сираците и вдовиците, на които са длъжни да помагат ! А не да прахосват ресурси в строенето на сгради, които ще останат като архитектурно-историческо наследство. Каква огромна разлика с библейските примери за справедливост и любов към ближния, показани и практикувани от истинските апостоли, чиито стремеж бе всички вярващи да са със задоволени жизнени нужди. /Деяния 2:45: „и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго…“/

Днес избягват отговорността си да се грижат за ближния като просто се молят за него и го учат да дава десятъци и дарения като механизъм, чрез който да задейства Бог за да получи от НЕГО, вместо те да дадат на нуждаещите се това, от което се нуждаят! /1 Йоаново 3:17: „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?“/

Уморен съм от опростенческата гледна точка, която някои евангелски течения имат спрямо реалността. Аз се чувствам тъжен, когато виждам, че социалната несправедливост е представена като мистичен сатанински заговор, а не като плод и резултат от извратеното конструиране на самото ни човешкото общество. Не се вземат под внимание предходните векове и предпоставките, които те са създали нито извратената икономика, която работи фаворизирайки и несправедливо благоприятствайки един малоброен елит в продължение на векове, като това се повтаря дори в рамките на самата църква.

Аз съм уморен от евангелските книги, преведени на езика ни. Уморен съм не толкова поради лошите преводи, колкото поради това, че те нямат нищо общо с нашата действителност ! Не мога да търпя повече книги с десет закона или двадесет стъпки, които са като панацея за решаването на всяка житейска ситуация. Не мога да разбера защо една жива църквата трябва да копира примера на църкви от САЩ, където изобилието от незнание е толкова голямо, че самите пророци на техните църкви обявиха на всеослушание, че е грях ширещата се удовлетвореност /самодоволство/ сред вярващите.

Уморих се да виждам и слушам лидери, които учат хората да подценяват съвършения и вечен завет в кръвта на Исус казвайки им: „Донесете пари в знак на завета ви с Бога и ще получите всичко онова, за което винаги сте мечтали, сте искали и сте очаквали, защото Бог казва така!! Това е огромна анти-християнска ерес !!! Заветът на кръвта Христова е достатъчен и той не може да се купува с пари !!! Ние не можем и не трябва да се съгласим с тази корупция ! Като че ли на завета в кръвта МУ не е достатъчна, като че ли Библията не казва, че всички обещания в Христа са ДА ! и Амин !

Аз се уморих да се налага да обяснявам, че не всички пастори са амбициозни и че църквите не съществуват за да обогатяват семействата на пасторите ! Омръзна ми да слушам „пастири” да изразят мечтите си за закупуване на земя и сгради съвсем неправилно наричани „храмове” или "църкви" ! За тези дребни души това е целта и мечтата на живота им, което ми показва, че понятието за успех на християнското си служение те са заимствали не от Христос, а от някой едър предприемач ! И абсолютно неправилно наричат реализирането на тези си мечти „християнски успех“ ! Без да погледнат на библейската концепция за изграждането на истинския, живия храм, на истинската живата църква, храм на Бог и тяло на Христос…

Аз съм уморен от изкуството на евангелистите, жалка имитация на светското изкуство… Наскоро гледах едно евангелско музикално шоу, само за да се измъкна оттам духовно и емоционално опустошен. Музиката е същата, но най-лошото, е че след шоуто се чува познатия ни бизнес - финансов интерес: „Внесете парите си, инвестирайте в Божието царство !”

Уморен съм, че всеки път се налага да обяснявам, /когато правя постъпки от името на нашата църквата/ и трябва да доказвам на не-евангелски семейства и светски познати, че този или онзи скандал в църквата с пастор или дякон, който внезапно е станал милионер, не представлява истинския образ на верните христови служители, които живеят в достойнство, страх и трепет пред Бога, освещавайки се.

Знам, че съм уморен. Все пак, няма да позволя тази умора да ме превърне в циничен или огорчен човек. Реших да се боря, за да не се извърти, зарази, нито съкруши сърцето ми. Така че аз избирам да не участвам в тази машина, която прави от пасторите, от проповедниците и от евангелизаторите религиозни икони.
• Аз няма да се боря за челните места по празниците, спонсорирани и организирани за „важни личности’.

• Никога няма да приема името ми да състави част от списъка на известните говорители на някоя конференция, организирана за да промотира църковния меркантилизъм.
• Отказвам името ми да бъде украсявано с титли от какъвто и да било вид, само онова име, което Бог Отец в Исуса Христса ми е дал: слуга на Христа.
• Не искам да печеля популярност, нито аплодисменти от публика, съставена от ВИП персони ! Няма да казвам на другите това, което те искат да чуят ! Напротив, ще взимам участие само в християнски събрания, принасящи вечна и истинска полза за тялото на Христос и според както Отец го изисква от нас, за да наследим Неговото царство.
• Ще търся малките, но живи групи, където пребъдва Божия дух и там ще продължа да обучавам верните чрез Божието слово и ще простирам моята ръка към нуждаещите се.
• Ще защитавам малките обикновени хора, защото искам да се науча да ценя ежедневните, простите моменти от живота, които сам Исус живееше и поради Неговата жертва и пример можем и ние да ги живеем сега.
• Ще чета повече библейски стихове за да разбирам и познавам по-добре човешката душа, за да продължавам да вярвам, мечтаейки, че един ден ще бъдем редом с така наречените Велики Христови Служители – Библейските патриарси при Неговите нозе !
• Ще размишлявам върху Словото Божие много пъти, преди залез слънце, така че, дори моето мълчание в тишината да бъде израз на благодарност и благоговение към Бог за неговата вярност.
• Всяка сутрин ще се моля в моята стая, където Моят Небесен Баща присъства в тайно, ще поемам с жажда Писанията като писмо от баща ми, изпълнено с любов! Възможно е други да са също така уморени, както съм аз. Ако това е вашият случай, аз ви каня да промените дневния си график. Да прекъснете връзката си с религиозните структури, които абсорбират вашата енергия и живот. Енергия и живот, които са не ваши, а дар от Отца, който Той ни е дал чрез Исуса Христа. Да любите Писанията и да ги изследвате с голям и искрен ентусиазъм, отговорност и всеотдайност ! И отново да съживите и да поддържате огъня в себе си! Приканвам те: - Да започнеш да правиш нещата по нов начин, за да бъдеш един истински последовател на Христос. -Да се умиеш чрез Божието Слово от всички учения, склоняващи те към алчност и комерсиализъм.

- Да даваме живота си за ближните, чрез добри дела и взаимна помощ, като знак на искрената и дълбока любов, която се изля в нашите сърца от Духа.
- Да бъдем жив пример за братята и сестрите, за да може Божият народ да стане истински посланик на помирението с Отца чрез Исуса Христа. - Да изграждаме Църква, достойна за пълнотата на Този, който изпълва всичко във всички.
- Да оправим стъпките си в Пътя, единствения водещ към Царството Божие и вечно наследство.

Исус каза: Няма смисъл да спечелиш целия свят, а да изгубиш душата си ! /Матей 16:26: „Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?“/ Все още има време да спасим душите си…

EMAIL на християнско служение ANTORCHA DE FUEGO /Огнена факла/:
MINISTERIOANTORCHADEFUEGO@GMAIL.COM , SKYPE: HECTOR.RAMON.BANEGAS gsm: +00504-96436716

Послание на Яков 5:19-20: “Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.”

Par Lora Dobréva / Лора Добрева - Publié dans : A l'église / На църква Ecrire un commentaire - Recommander