Артър Пинк
От Евангелието на Йоан се вижда, че духовното състояние на Израил, когато Христос беше на земята, е било много окаяно. Първо - духовна слепота в свещениците (Йoaн 1:19,26); Второ, безрадостен народ (Йoaн 2:3); Трето, духовно мъртъв Синедрион (Йоан 3:7); Четвърто, отхвърлянето на Месия. (Йоан 1:11; 3:32) Сега в 4-та глава тяхното високомерие и безразличие към съседите им самаряни, ги поставя съвсем низко.
"Юдеите не се сношаваха със самаряните." /Йоан 4:9/ На кладенецът в Сихар учениците се зачудиха, че Исус разговаряше със самарянка. Без съмнение думите "не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва" /Йоан 4:3,5/, беше Исусовият отговор на тяхното мълчаливо учудване.
Мизерното състояние на Израил не е единственото, което Йоан ни посочва в четвъртата глава. След като видяхме, че Христос е отхвърлен и презрян от юдеите, Той се обръща към езичниците. "Напусна Юдея и отиде в Галилея." /Йоан 4:3/ "Край езерото, отвъд Иордан, езическа Галилея." /Мат.4:15/
Йоан има уникален стил да съпоставя контрастно идеите, събитията, ученията, духовните състояния. Имайки предвид това, лесно ще забележим, че в 3-та глава, "Между фарисеите имаше един човек на име Никодим", а в 4-та Исус разговаря с една жена без име. Човекът в 3-та глава има високо положение, а тук в 4-та, жената, която идва за вода е от долна класа. Първият е много уважаван, докато жената е една презряна самарянка. Никодим е член на Синедриона, а самарянката е неморална жена. Никодим отиде да търси Христос, а тук Христос чакаше самарянката. Никодим дойде през нощта, Христос разговаря със самарянката в средата на деня. На единия се каза, че трябва да се роди от Бог, а на жената Христос откри - "Божият дар." /Йоан 4:10/
Още от самото начало на Христовото служение, фарисеите бяха опозиция и в това няма нищо за учудване, защото Христос открито порицаваше тяхното лицемерие. Освен това, Христос беше познат като син на дърводелец от Назарет, галилеянин, от където според тях не се е издигало пророк. До фарисеите беше достигнал слух, че Христос "придобивал и кръщавал повече ученици от Иоан." Нека отбележим, първо, някой трябва да бъде ученик, а след това да се кръщава; и второ, Христос лично не е кръщавал, от което заключаваме, че кръщението не е условие за спасение.
Исус трябваше да мине през Самария - област между Юдея и Галилея, земя която беше дадена на племената Ефрем и Манасий. Понеже цар Еровоам въвлече Израил в идолопоклонство, те бяха отведени в плен от асирийците и на тяхно място царя на Асирия доведе разноплеменно езическо население да живеят в областта Самария. /4Царе17:24/ По време на завръщането на пленниците от Вавилон, самаряните са предложили сътрудничество, но то е било отблъснато от юдеите. /Ездра 4:1-3/ Самаряните са признавали само 5-те книги на Мойсей, но не са приемали останалите Святи Писания. Те са били най-големи врагове на Израил. Когато фарисеите искаха да обидят Исус най-позорно, те казваха: "Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?" /Йоан 8:48/ В притчата за самарянина, Исус поставя Себе Си в най-ниска позиция в Своята спасителна мисия.
"И трябваше да мине през Самария" /Йоан 4:4/ Всъщност не се налагаше да мине от там, защото е имало други два преки пътя от Юдея за Галилея, но се налагаше да мине от там, защото това беше Божията воля. Исус винаги казваше, че е дошъл да върши волята на Отец. Той трябваше да мине от там, защото Отец беше предопределил това в Своите суверенни и предвечни декрети. Бог имаше избрани за спасение души на това място и от гледище на Божието предопределение, Исус трябваше да мине през Самария. Предопределението общо взето се отнася повече за събития, докато "избирането" се отнася за личности. Бог беше предопределил Исус да мине от там, защото Бог имаше избрана грешница за спасение. Ако тя не беше избрана от Бог, тя никога не би могла да се отзове и познае Христос като Спасител.
В тази случка ние наблюдаваме спасителното действие на Божията благодат. Около 6-тия час на деня (12 часа - обяд), Исус стоеше до Якововия кладенец уморен и гладен. Съвършен Бог и съвършен човек; тайнство, което не може да се проумее, а трябва само да се вярва. Христос като човек е изтощен на кладенеца, но като Бог, той знае всички детайли от живота на самарянката. Мястото е "Сихар", което означява "купен", както е купен и онзи "Божий дар", който Христос сега предлага на самарянката. /Йоан 4:10/ Кладенецът или както в оригинала е казано "извор", е преобраз на Христос пророчески представен в Исая 12:3.
Кладенец или извор се среща в Божието слово на много места. В Битие 16 глава, Ангел Господен се яви на отхвърлената езичничка Агар, а извора беше наречен "Кладенецът на Живия, Който ме вижда." Години след това Аврам отпрати Агар и сина й в пустинята и там те изпаднаха в отчаяние и заплахата на смъртта, но Бог беше чул гласа на момчето и отвори очите на Агар, за да намери спасение в извора. Изворът беше там през цялото това време, но тя не знаеше и не беше по силите й да се справи и намери избавление от смъртта. /Бит. 21/ Отново, когато слугата на Аврам отиде да търси жена за Исак, той намери Ревека на кладенеца. /Бит. 24/ Също Яков среща Рахил, вероятно на същия кладенец и неговата любов към нея никога не стихна... /Бит.29/ В Изход 2глава, Мойсей вижда Сепфора на кладенеца - извор, а в Числа 21:16,17 се отдават хваления и поклонения при извора - Източника на живата вода! В живота на Самсон /Съдии 15:19/, в живота на Йонатан /2Царе 17:19/ и на Давид /2Царе 23:15/, както и на много други места, изворът оказва важна роля.
Тук отново Христос среща грешницата при извор и Той е, Който й открива Бога - "Който е видял Мене, видял е Отец." /Йоан14:9/ Нейните очи също трябваше да бъдат отворени от Бог. Така е с всеки грешник, чиято смъртна присъда е над главата му и няма избавление освен в това, "че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог." /Йоан 5:20/
Няколко неща които са в шестия стих, не бива да се изпускат, защото са характерни за спасението, което Христос дава: "Там беше Якововият кладенец. (Гръцки: Извор) Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час."
Първо, "Исус седеше на кладенеца" - Той беше дошъл там първи. Грешникът не търси Бога, но винаги Бог е, който го търси: "Достъп дадох на ония, които не питаха за Мене; Близо бях при ония, които не Ме търсеха." /Исая 65: 1/ Във всички случаи и с всеки човек спасението не само е незаслужено, но е също така и нетърсено. Така беше с Аврам/Д.А.7:2/, така беше с Яков /Бит.28/, Мойсей /Изх.3:1,2/ и с всеки един, както и в този сличай с тази жена, която не дойде на кладенеца с намерение да търси Бог. Исус потвърди това на учениците си в Йоан 15:16 : "Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас." Това разбира се, не ни освобождава от отговорност. "Бог заповядва на всички човеци да се покаят..." /Д.А. 17:30/ и горко на онези, които не се покоряват. Въпреки, че поканата е за "всеки който вярва в Него" и "Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа" /1Йоан 3:23/, те пак не го правят, а "обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли." /Йоан 3:19/ Затова е необходимо първо Отец да ни привлече: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил." /Йоан 6:44/
Второ, това беше кладенецът, който Яков беше купил или по-точно земята, която беше купил. /Бит. 33:18,19/ Самата дума "сихар" означава "закупен". Там Божият дар, който беше закупен и струваше скъпо на Бога, беше предложен на самарянката безплатно.
Трето, тази земя която Яков купи от аморейците, трябваше отново да се извоюва с неговия меч. /Бит. 33:19; 48:22/ Това е картината при този кладенец, където врагът упражнява всякакви усилия да възпрепятства умиращите да не достигнат до водата на живота. Христос обаче трябваше да се "умори", за да издейства (чрез меча Си: Псалом 45:2-7), достъп до "живата вода".
Четвърто, тази закупена земя и по-късно възвърната чрез битка, беше дадена на Йосиф за наследство като на първороден! Всъщност тя се полагаше на Рувим, защото той беше първородния, но поради неговото прелюбодейство, това право му беше отнето. ( 1Летописи 5:1) Йосиф е този, който замести проваления Рувим. Това е вторият човек, който наследява онова, което първия загуби. /сравни: 1Кор. 15:45-50/
"Беше около шестия час." Една жена идва за вода в средата на деня, в най-жаркия пек, когато кладенецът е безлюден. Душата й е суха, както и самата земя в горещината на деня. Тя се старае да избягва контакти с хората и поради моралното си падение не иска никой да я види. Може би преди да вземе съда за водата, тя гледаше дали има хора навън; може би, нейните мисли по пътя бяха: "никой не ме вижда." Но в пълното си духовно невежество и слепота, без да подозира тя пристъпваше към кладенеца на "Оня, Който ме вижда" /Бит. 16:14/ Въпреки че самарянката не знаеше нищо за Него, Исус знаеше всичко за нея. Той чакаше на кладенеца "уморен от пътуване", но не само от физическата умора и физическото пътуване. Той беше Онзи, Който остави славата Си, за да понесе печалта й и се натовари с беззаконията й. Да, Исус беше уморен от това пътуване, за да има тази среща. "У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха" /Йоан1:11/ Сега Той трябваше да "издържи от грешните противоречие /Евр.12:4/ против Себе Си": "Дай Ми да пия" - каза Той... Какъв поразяващ контраст между срещата Му с Никодим и срещата със самарянката. Там юдейският учител, забулен в своята правда, търси Исус под прикритието на нощта, а тук Исус разговаря с една самарянка блудница, в средата на деня. Той наистина "като се намери в човешки образ смири Себе Си." /Фил.2:8/
"Дай Ми да пия" - каза Исус... О, но би ли могла; би ли могло кое да е създание да даде на Своя Бог нещо!? Не! Той искаше това, което тя не беше в състояние да даде и по този начин да я изправи срещу нейната безпомощност и безполезност, за да ги осъзнае. Често ни се проповядва, че Бог не би поискал от някой човек да направи нещо, ако той не е в състояние да го направи, но това не е така! Той иска. Има две главни причини за това: първо, да осъзнаем своята неспособност; второ, за да почувстваме нужда от Неговата помощ. Така беше и със Закона в Стария Завет, който не можеше да бъде изпълнен, за да се почувства нуждата от Христос, защото "това което е невъзможно за човека, за Бога е възможно." /Лука 18:27/ Христос поиска от самарянката, но в последстие й разкри, че Той имаше намерение да даде на нея.
Йоан често ни представя сцени, в които Христос е насаме с грешника. Никодим, самарянката, жената хваната в прелюбодейство (8гл.), слепороденият в 9-та глава...Също, тук не е случайно, че учениците бяха отишли да купят храна. Има неща, които трябва да се оправят в човека, но насаме с Бога. Забелязали ли сте, че както Никодим, така и самарянката се очудиха и реагираха по един и същ начин: - "Как може?", когато Исус им изяви истината. /Йоан 3:4; 4:9/ Тогава, в трета глава Христос изяви "истината" а в четвърта - "благодатта." И в двата случая Исус отговаря на тяхното: "как може?", като на Никодим обяснява Божията любов, която праща Единородния Син на Отец в света, а на самарянката говори за "Божият дар." "Праведните юдеи" и "грешните езичници" бяха в едно и също окаяно положение пред Бога. Юдеите бяха заслепени и се нуждаеха от "истината", а пропадналите езичници от "благодатта." "Защото законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа." /Йоан1:17/
Исус изяви на самарянката спасението като "жива вода", която само Бог може да даде като дар! Живата вода утолява жаждата веднъж завинаги! "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века." /Йоан 4:14/ Това говори, за сигурността на спасението. Спасението е от Господа; то е вечно и сигурно: "със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление." /Евр.9:12/
"Дай ми тая вода..." - каза самарянката. В нея се появи жаждата; тя разбра, че говори с Един, който знае детайлите на нейния живот и поиска да узнае къде да прави своето поклонение към Бога. Христос не й отговори "къде", но й отговори това, което е същественото - как да се покланя. Самаряните се покланяха на хълма Гаризин (виж Второзаконие 11:29 и 27:12) С нейните езически предразсъдъци, тя мислеше за място, където идолопоклонства се извършваха чрез ритуални танци и движения, лишени от всякакво разбиране за Бога. "Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем" - отговори Христос. Разликата е голяма! "Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." /Йоан4:24/ Исус наблегна на "трябва." Ние срещаме това в Евангелието на Йоан на три места:
1. "Трябва да се родите отгоре." /Йоан 3:7/
2. "Трябва да бъде издигнат Човешкият Син." /Йоан 3:14/
3. "С дух и истина трябва да се покланят." /Йоан 4:24/
За поклонението в "дух", танците и ритуалните движения са безполезни. Трябва да се придобие знание за Онзи, на Когото се покланяме. "Ние се покланяме на онова, което знаем." /Йоан 4:22/
Самарянката дойде до това знание чрез благовестието на Исус и поиска да пие от живата вода, но тогава... Христос напомни греховете й, защото беше необходимо да направи тези стъпки:
1. Тя каза: "Дай ми тая вода" - помоли за спасение.
2. "Нямам мъж" - изповяда греха си.
3. "Господине виждам, че си пророк" - прие словата Му.
4. "Зная, че ще дойде Месия" - повярва, че Онзи с който разговаряше беше Той.
5. "Остави стомната си и отиде в града" - направи обрат в живота си.
Превод: Петър Стовел
