Говорене на езици - В. Бюне

                               Говорене на езици

По тази тема, която вече 90 години вълнува душите на много християни, е писано много. Има някои добри книги, които разглеждат балансирано този не лек въпрос, така че аз тук мога да се огранича само по няколко съществени точки.

Днес между евангелските християни по този въпрос съществуват следните принципни позиции:

1. Говоренето на езици е видимо доказателство за "духовно кръщение" и затова е важно и необходимо за живота във вярата.

2.Говоренето на езици е една от многото дарби, то не е белег за кръщението със Светия Дух, но е полезно като дарба за самоизграждането на християнина и за едно специално поклонение на Бога.

3.Говоренето на езици е било знамение за невярващите, а днес е мислимо само в изключителни случаи(мисионерски ситуации), като една дарба човек да може да говори на непознат език.

4. Говоренето на езици спада към дарбите на знаменията, които са свързани с времето на апостолите и е било предимно знамение за предстоящия съд над невярващите евреи. С измирането на апостолите и появяването на канона на Новия Завет тази дарба е била прекратена. Цялото днешно говорене на езици е от душевен или демоничен произход.

  Саморазобличаване на "петдесетните" духове?

Една немалка роля в споровете, свързани с петдесетното движение, играе т.нар. саморазобличаване на петдесетните духове. И от двете страни е писано доста по този въпрос и тази тема вълнува и следващите поколения, така че и до днес в литературата отново и отново се взема отношение по нея.

Какво е станало тогава?

Един брат, Херман Книпел от Дуйсбург-Беек , посещава едно събрание на говорещи езици и после открива, че и в неговата общност започва да се практикува говоренето на езици. Х .Книпел също бива кръстен с "Духа" и "силата се стоварила върху него и той паднал на земята".

Но в резултат на редици наблюдения той започнал да проявява скептицизъм по този въпрос и решил да подложи на проверка духовете на говорещите езици. При тези проверки при които "духовете" били запитвани да направят изповед, той получил следните отговори:

"Проклет да е Исус"

"Поклонете ми се"

"Аз съм от Бога-не ме издавай!"

" Аз излязох, за да се възвелича, да прелустя мнозина и мнозина да повлека в пропаста"

"Аз съм откъснат от Бога-Дя-дя-дявол, ще те убия ако ме разобличиш."

Един друг брат не забелязвал плодовете на Духа при един надарен с "духа", отишъл при него и казал: "В името на Исуса Христа те питам: от къде идеш?"

Той отговорил: "От бездната."

"Значи така, идваш от бездната и се преструваш, че уж си Святия Дух? В името на Исуса Христа ти заповядвам да излезеш!" Той излязъл и "с това се свършило с дарбата".

Пастор Йоханес Урбан, Хауздорф-Шлезия, бил по чудо(така поне вярвал) излекуван в Бриг и решил да мине на страната на петдесетното движение. Но в Бланкенбург той отрезвял. По време на една конференция на Алианса, пастор Едел след уговорка с ръководството на конференцията организирал в своята квартира една проверка на духовете, на която между останалите присъствали г-жа Едел, Кравилицки, Регели и Урбан. Пастор Урбан който след това описал преживяванията си в книгата " За съвременното петдесетно движение-предупреждение на базата на собствен опит", стенографирал въпросите и отговорите на запитаните.

Онези от братята, които говорели езици, се съгласили преди това помежду си и се помолили на Бога да не позволява на духа, ако той не е от Бога, да направи изповедта от 1.Йоан 4;2 за принадлежност към Исус. Довели и пророчицата Дора Ленк, от която трябвало да говори духът, когото искали да изпитат и проверят.

 "Първия освовен въпрос беше: " Ти , дух, който си се заселил в Дора Ленк, какво казваш за нашия високопрославен Господ, кой е Той?" Но през цялата вечер духът не направил тази изповед. той говорил за всичко друго-за възкресението ан Исуса, за славата Му, за завръщането Му, за изливането на Духа и други подобни , но според моето твърдо убеждение той не можа да направи тази изповед, защото Бог не допусна това. на следната сутрин духът се опита да ни измами, като сам се представи за Исус и заяви: “ Аз съм Исус, Господ, Божият Син, аз бях човек, станах плът заради вас, аз страдах и умрях за вас. Това не ви ли е достатъчно?" Това не беше библейската изповед на Божествения Дух-от и за Исуса, а измама, като че ли той самият беше Исус."

По акцента и по противоречията между посланията пастор Урбан познава, че тук се касае за един лъжлив дух. Урбан идва до следното заключение:

  "Когато такива братя, които са настроени критично към петдесетното движение, биват наричани лисици, вълци, отровни змии и врагове, тогава това не е гласът на добрия Пастир, а на някой друг. Исус би ли нарекъл врагове своите деца, които от сърце го обичат? За такива братя и сестри " Духът" казва, че съвеста им приличала на цирей, който скоро щял да се пукне и затова ще причини много болки. За един брат той каза, че щял да се търкаля от болки по земята, а за събранието на Божия народ в Бланкенбург каза, че е нещастно и заслепено."

За брата, който щял да се търкаля от болки по земята, Й. Урбан пише;

   "Този брат сам ми разказа как се е стигнало до тази омраза на петдесетния дух към него. Той бил заедно с пастор Паул и последния положил ръка върху него без негово съгласие. Тогава изведнъж долната му челюст започнала да се движи и той започнал да издава чужди звуци. Това го ужасило, и той помолил Бога да го освободи от това зловещо нещо. И той веднага бил освободен. Но сега дошло онова послание на "петдесетния" дух, че този брат поради отхвърляне на дарбата да се говорят езици скоро щял да се търкаля по земята от болки. Скоро след това братът се разболял за кратко време и се пуснал слух, че това е изпълнението на езиковото послание на духа. Но братът бързо оздравял и можел както преди с радостен дух да проповядва Словото божие."

В своята книга "Движението за говорене на езици" Х. Далмайер дава още един пример;

  "В началото на декември в дома на брат К. в Б. имах възможност да се запозная с такъв дух. Една сестра от тамошната общност, която е била и на конференцията в Мюлхайм и чрез полагане на ръце от брат Г. в Мюлхайм получила говоренето на езици, но искала да се освободи от него. Ние се молихме заедно с нея и за нея няколко часа. Духът , който беше в нея, който преди това говореше за Голгота, за кръв, за славата, за пробуждания, сега ни проклинаше по един ужасен начин чрез говорене на език. Когато му заповядахме да излезе от нея в името на Исуса , той просто каза да не си правим труд, защото той нямало да излезе, а трябвало ние да си отидем. Тогава той, отново на език, заплаши сестрата срещу която беше разярен защото го била предала. Той заплашваше със съсипване на живота й даже със смърт. Колкото повече се молехме, толкова повече духът говореше, обиждаше ни, беснееше и ни заплашваше. Аз съвсем не съм човек, който се поддава на чувствата си, но имах усещането че цялата стая беше пълна с демони. Духът хвърляше сестрата насам -натам и по един жесток начин я дереше и скубеше. Най -лошото беше, че ние след дълги опити, положихме ръце върху сестрата и се помолихме за освобождение. Демоните станаха видими в ужасен вид, сестрата също ги видя. За нас беше ясно, че това не беше измама или само нерви, тъй като ние сами чувахме духът да проклина на езици, да беснее и да ругае. Проклятияте и ругатните бяха толкова ужасни, че не бих могъл да ги повторя тук."

Книгата на Е.Ф. Шьотер " Саморазобличаването на "петдесетните" духове, описва изказванията на една" обзета от демон сестра ", която е описана там като "опитна жена и дългогодишна служителка на Божието царство".

Тази сестра попаднала под влиянието на петдесетното движение, преминала през "кръщение с огън" и получила откровения. Мезду другото разбрала че тези преживявания не са от Бога и признала вината си с едно "безпощадно осъждане". Въпреки това тя продължила да се чувства "демонично обременена" , която потърсила помощ.
Молитвите за нея продължили шест-седем месеца в присъствието на братята Зайц, Щокмайер, Щьотер и Кнайп, като последния стенографирал изказванията на демоните. След това проф. Щьотер публикувал тези записки във вид на брошура.

 " Адът трепереше, когато църквата така силно се стремеше да получи сила отгоре. ние знаехме какво би станало, ако църквата се облече със сила от небето. Тогава ние объркахме плановете й чрез движението на езиците. Сега църквата не се стреми вече към сила отгоре."

 "Мразя Бога и като скърцам със зъби, се противя на Божия гняв, противя се на Божия съд, искам да избутам Бога от трона, искам преклонение. това ми се отдаде в петдесетното движение;, аз получих поклонение."

 "Мислех , че присъдата ми не може да стане по лоша, но сега е по-ужасна от всякога. Аз чувствам мощта на Назарянина. О тази мощ е страхотна! Но позициите си няма да изоставим. Душата можем да изоставим, но това се отнася за петдесетната църква по цялата земя. Ако тази борба доведе до победа, тогава тя ще загине. Това не трябва да стане. Другари, дръжте се. борбата си струва. Ударът ще бъде твърде ужасен за петдесетната църква по цялата земя, ако се наложи да напуснем тази позиция. Ние имаме в лицето на петдесетното движение един хубав инструмент за съблазняване на вярващите."

"Петдесетниците подписаха вече, че аз идвам отгоре, те ме признаха за духа на петдесетница и ми се поклониха."

"Петдесетните духове, които са излезли по света на цели армии , не могат да бъдат победени, те не бива да бъдат съсипани. Те трябва да прилъгват вярващите. Ударът би бил твърде жесток за петдесетния дух. Вие нямате представа какво се решава в този случай." 

     Психично говорене на разни езици

При преценката на говоренето на разни езици не мога да се присъединя към онези, които осъждат всяко говорене на разни езици като демонично. Даже когато в някой или в много случаи това може да е така и аз съвсем не искам да подценявам опасността, въпреки това имам впечатлението, че множество простосърдечни , искрени братя са приели или научили говоренето на езици и го използват като един " душевен вентил", без при това да се намират под влиянието на демонични сили. С това в никакъв случай не искам да оправдавам "психичното" говорене на разни езици, а да предупредя да не категоризираме прибързано всеки, който говори на други езици, като "обхванат от демони". Все пак евангелския теолог Дж. И. Пакер опростява доста проблема на психичното говорене на разни езици, когато го описва така:

" Гласолалията(говоренето на разни езици) е много повече едно желано и посрещано с одобрение говорене, при което в определени религиозни рамки езикът се движи от психиката(емоционалността), но е свободен от разума; това може да се сравни с въображаемия език на децата, с джазовата песен "Скат" на Л. Амстронг, която се състои от безсмислени срички, на песните на йодлерите в Алпите и на тананикането под душа..."

   Какво учи Библията относно говоренето на езици?

По принцип трябва да се каже, че във всички стихове от Библията, които засягат този въпрос, се има предвид един наистина съществуващ език, а не някакво неразбирамо бърборене или изговаряне на звуци, наподобяващи някакъв език. В тази връзка най-полезно е да се прилага принципът за тълкуване на Библията, че никой текст не тълкува сам себе си. Надеждна информация за значението на едно понятие получаваме , когато проверим къде и в каква връзка(контекст) това понятие е използвано за първи път в Библията: В Битие 11;1-9 се вижда, че различните езици безспорно бяха последици на Божия съд върху надменноста на хората, което доведе до разделянето  и разпръсването им по цялата земя. В известен смисъл говоренето на разни езици в Новия Завет доведе до обединяването на повярвалите. В СЗ намираме само един стих, който пророкува говоренето на разни езици и този текст се цитира от апостол Павел в 1. Кор.14: 21-22.

11 Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
12 Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви; Но те не искаха да слушат. (Исая 28: 11-12).

Връзката с контекста показва, че този "чужд език" е Божи съд над безбожния народ Израел с неговоте неверни пророци и свещеници. От това излиза, че говоренето на разни езици в Исая 28 глава не е нищо друго, освен знамение за съд над народа на Израел.

В евангелията намираме само един стих, където говоренето на разни езици се описва като едно от знаменията, във връзка с възлагането на мисионерската заповед:

17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;( Марко 16:17).

В Деяния на апостолите говоренето на разни езици се споменава само на три места:

4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.(Деян,2:4)

45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога.( Деян. 10: 45-46)

5 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.  (Деян.19;5-6).

От писмата на НЗ само в 1.Кор.12:14 четем нещо за говоренето на езици. В 14-глава апостол Павел говори за него подробно, защото плътски настроените коринтяни очевидно оценявали и практикували говоренето на езици като особено привлекателна дарба. Там той изяснява следното:

   -Пророкуването е по-важно от говоренето на езици(ст.1-6)
   -Говоренето на езици има смисъл само тогава, когато се превежда и разбира от слушателите(ст.7-19)
   -Говоренето на езици е знамение за невярващите(ст.20-22)
  -В събранието могат да говорят на друг език най много трима души последователно, като един трябва да превежда(ст.26-27).

Говоренето на езици-знамение за невярващите

В никой стих не се говори , че говоренето на езици е знак или показател за това, че някой е получил така нареченото "духовно кръщение". Напротив-апостол Павел подчертава доста ясно, че говоренето на езици е знамение за невярващите и затова исма смисъл само тогава, когато присъстват невярващи, които или като чужденци чуват Евангелието на своя собствен език, или пък като невярващи евреи трябва да разберат, че сега Бог говори не само чрез евреи и на евреи, но се обръща вече към всички народи. За евреите, също и за вярващите евреи-това отначало е бил един непонятен факт и ние знаем, че и самият апостол Петър е имал трудности с това да схване, че Бог вече не прави разлика между евреи и езичници. Говоренето на езици беше външния знак за настъпването на новото спасително време. Както в Марко1;16 намираме говоренето на езици, във връзка с мисионерската задача , също така и в 1 Кор.14;22 четем, че говоренето на езици е "белег не за вярващите, а за невярващите". Това означава обаче, че дарбата за говорене на езици днес би имала смисъл само тогава, когато става въпрос Евангелието да се възвести на хората, които говорят на други, непознати езици.

   Какво не е говорене на езици

Библията никъде не учи, както твърдят мнозина, че дарбата да се говорят езици ни дава възможността, да се покланяме на Бога по особен начин, особено силно да можем да е застъпваме , или да черпим сила от тайнствени източници. Това твърдение е абсурдно поради това, че съгласно Библията, една духовна дарба не може да определя или променя нашето отношение към Бога, а служи за " полза " на светиите и за изграждане (назидание) на Христовото тяло. (1. Кор. 12:7 ; 14:4 и 26)

Ако това не беше така, всеки който не е получил дарбата да говори на език, щеше да е онеправдан в отношенията си към Бога. ето защо в Посланията на НЗ, където става дума за личния милитвен живот и за практическо общение с Бога ,говоренето на езици не е споменато с нито една дума. Когато се казва че говорещите езици имат една по-добра "психограма" от другите християни (на мен са ми известни и някои наблюдения на обратното), тогава в най-добрия случай това може да се обясни психологически, а не библейски.

    Изводи и заключения

 1. Никъде в НЗ не е казано, че дарбата да се говорят езици е показател или печат за "духовно кръщение".
 2. В 1. Кор. 14 глава говоренето на езици се дефинира като знамение за невярващите. Чрез това знамение става ясно, че Благата вест се отправя към хората от всички народи и езици, и че вече не е ограничена само за Израел.
 3. Същевременно говоренето на езици беше знамение за осъждението на невярващите евреи (1. Кор.14:21).
 4. Окачествяването на говоренето на езици като особен молитвен език, "ангелски език" или източник на духовна сила не може да се потвърди чрез никой стих от Библията и противоречи на същността и действията на Святия Дух, Който никога не изключва нашия разум( 1. Кор. 14:19-20 и 32) и противоречи на същността и задачите на духовните дарби като такива.

В. Бюне