Показват се публикациите с етикет апостолство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет апостолство. Показване на всички публикации

сряда, 4 юни 2014 г.

Обещава ли ни Библията прекрасен живот?, Александър Зайбел

Обещава ли ни Библията прекрасен живот?

Александър Зайбел

Когато Савел стана Павел, каза ли му божествен глас: "Сега искам да ти покажа, че можеш да се наслаждаваш още повече на живота си!"

Така ли е написано всъщност? Или, Бог рече на Анания: „Защото, аз ще му покажа колко много трябва да пострада за името Ми“. (Деян. 9:16)
Това до голяма степен е точно обратното на това, което някои хора днес разбират под християнство.

Новия завет е пропит  основно с духа на страданието, което не се услажда на старата човешка природа, която иска да се грижи за  плътското и търси наслади в това.

Също така, когато Павел и Варнава увещаваха учениците си да „постоянстват във вярата, те ги учеха, че през много скърби ще влезем в Божието царство!
(Деяния 14:22)

Павел пише загрижен на солунците: „никой да не залита от тези страдания (на гръцки
thlipsis, т.е. скръб, печал), та да не се колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че за това сме определени. Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.“ (1 Сол. 3:3-4)

Апостолът на езичниците, напомня на най-верният си ученик Тимотей, както и на всички ония, които искат да живеят благочестиво в Исуса Христа, че ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12).

Това съвсем не звучи като обещание за един изпълнен и  преливащ от богатство живот, както често ни заблуждават днес!

Ние имаме дори едно цяло послание, което се занимава с темата за страданието, а именно първото Послание на Петър.
Там той обяснява как изпитанията и скърбите
задълбочават и пречистват вярата му.(1 Петрово 1:6-7)
И това е съвсем противоположно на едно забавляващо се общество и християнство, чиито последователи са заменили скърбите и изпитанията със забавление и удоволствия!
Със страданията си  Христос е бил пример за вярващите в Мала Азия, както и за нас „пример как ние сега да следваме неговите стъпки!(1 Петрово 2:21)
Дори в Посланието към Евреите се споменава за страданията на нашия Господ:
ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада (Евреи 5:8) Щом това се отнася за Божия Син, то колко повече това се отнася за нас! А знаем, че слугата, не е по-горен от Господаря си.

Затова Петър пише по-нататък в своето послание: „И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.“ (1 Петрово 4: 1-2)

Страданията са непрекъсната тема в писмата на апостолите, а не - удоволствията или материалните благословения. И Павел обяснява причината:
„Защото на вас е дадено заради Христа не само да вярвате в Него , но и страдате заради него.“ (Филипяни 1:29)

По същия начин и Петър увещава в споменатото по горе писмо: „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.“ (1 Петрово 4: 12–13)

Това ли се проповядва в нашето западно просперитетно и благополучно общество, където последователите на Исус междувпрочем се „забавляват"? Или
, днес подобни изречения трябва просто да ги задраскаме? Не сме ли създали междувпрочем това успокояващо, релаксиращо „евангелие“, за да ласкае душата ни и стария Адам?

Павел без заобикалки  наставлява  Коринтяните, които бяха изпаднали в опасност да господстват, като привърженици на
Dominion /1*: „Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.“
(1 Коринт. 4: 8–13)


Звучи ли това като  удоволствие,  успех,  просперитет? Всъщност, то е точно обратното, на което ни се представя днес от подскачащи "успешни“ евангелисти.

И за да не бъде посланието му неправилно разбрано като жалба с декларираните от апостола страдания, той трябва да спомене, какво иска Бог от нас:  да водим „тих и спокоен живот в пълно благочестие и честност“ (1 Тим. 2:2). В същото писмо до Тимотей, Павел казва: На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (1 Тим. 6: 17)

Особено сме благодарни за дългогодишният мир и благоденствието, които Божията благодат в тази част от света /бел.прев.-Западна Европа/ ни дарява.
Но покрай това благоденствие, да се извлича Евангелие в духа на материално благополучие, е меко казано,  противоречащо на Духа на Новия Завет. Господ ни е обещал изобилен живот (Йоан 10:10 ), поради решеният въпрос с нашите вина и грях. В това доверие към Бога, могат учениците на Христос да изпитват радост, дори да са преизпълнени с радост. (1 Йоан 1:4) Това се отнася преди всичко за духовните, а не непременно за материалните неща!

Самият Павел се намира в затвора, когато пише своето „с радост“ писмо на Филипяните, като ги увещава "Винаги да се радват" (глава 4:4).


В своята конфронтация с гордите, както и „всевластни“ триумфиращи проповедници, които апостол Павел иронично нарича „превъзходни апостоли“, той се хвали в немощите си, защото именно тези щеславни лъжеучители се позовават на своята голяма сила и всемощност. (2 Коринтяни 12:9-12) Също така те са придавали впечатлението, че едва чрез тях, тогавашния свят наистина е бил достигнат с едно мощно и цялостно евангелие. (2 Коринт.10:12–16)  На тези лукави работници, както Павел ги нарича, той опонира с пълнотата на своите страдания (2 Коринт. 11:22–33) . И по този начин потвърждава, че той е апостол.

А не се ли провъзгласяват подобно и днес, особено по християнските телевизии? Но биха ли пребивавали апостолите в  луксозни къщи и от там да пишат посланията? Именно писмата до Ефесяните и Колосяните, написани от Павел, са вникване в тайната на благовремието, докато е бил в затвора. В прощалната си реч в Милет апостола казва, че „Светият Дух му свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби го очакват.“ (Деяния 20:23). Не звучи като за очакващи го особено приятни и съблазнителни събития, нали?

Затвор, страдание, побоища, презрение, бедност, преследвания, подигравки, бичуване, смъртна опасност, скръб и т.н., един много „приятен“ живот. Сам Павел поиска от Господ поне да има физически нормален живот без тези затруднения, без този трън в плътта, и въпреки това, тази му молба не бе изпълнена. Чрез използване на „позитивни мисли“ и визуализиране трябва ли човек най-малко да се опита да противодейства на ситуациите?

Този Божий човек, който можа да каже още за себе си: „като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко“. (2 Коринт. 6:10). Много е плашещо, но за някои от нашите "успешни проповедници", трябва буквално да отбележим : "За да сме ние богати, трябва много от вас да направим бедни".

Цялото Евангелие на просперитета е изпълнение на 2 Тимотей 4:3, „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.“ И кой не иска да чуе как Бог иска да го издигне, да го направи богат, здрав, значителен и т.н.? Това също беше и посланието на приятелите на Йов, които не можеха да разберат, че Йов беше изпаднал в цялата тази мизерия, защото това беше Божията воля за него!
Всъщност, същото е и посланието на сегашното непокорно поколение, за което Павел каза, че така наречените "светии" в последните дни, не само ще са себелюбиви, (2 Тимотей 3:2), но и ще обичат удоволствията (стих 4), според буквалния текст.

Волфхард Маргис, който подобно на Джойс Майер представи "
Dominiontheology“/1*, дори отиде още по-далеч да твърди, че преследваните християни затова е трябвало да страдат толкова много, защото не са приложили онези закони на вяра, които им гарантирали здраве и успех, т.е. страдали са поради „неправилната“си вяра. Те (християните в страните от бившия Съветски съюз)  "...са жертви чрез техните  антибиблейски, противни на Исус учения за (християнско) страдание. И с това си заслужиха сами, (т.е.индиректно) векове наред безбожни управници, които да ги подтискат като роби. С порочното си разбиране, пожънаха накрая това, което са посяли. (В.Маргис "Кръста на Благословените", Берлин 1990)

Значи и Исус, е приложил „неправилна“ вяра? Църквата в Смирна провъзгласяваше възкръсналия Господ ! „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“. (Откр.2:10).

Това е точно обратното на днешния триумф на просперитетното евангелие.

Скандално е, че днес това се търпи в християнството и е разрешено да се пропагандира. Западното поколение буквално се е напаснало към духа на времето, неговият хедонизъм,
налудничави ориентации за здраве, забавления, плътско угаждане, и любов към себе си, от които буквално е направено това чуждо на Божието Слово евангелие.

Духовното състояние на тези проповедници и последователи на просперитетното евангелие днес е характеризирано най-добре от думите на Христос към богатата и задоволена църква Лаодикия: "Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол". (Откр. 3:17)



______________________

Dominiontheology /1* – известна като теономия/християнски реконструкционизъм/
Според това лъжеучение, ролята на Църквата е  да управлява във всички сфери на обществото. Християните трябва дори насила да завладеят и преустроят света и така да установят Божието Царство, едва след  което ще дойде отново Христос. Главната цел на Dominiоn teology, а също и на християнския реконструкционизъм е политическо и религиозно доминиране в света чрез прилагането на моралните закони, както и последвалите наказания, от Стария Завет.

http://en.wikipedia.org/wiki/Dominion_Theology

http://dominion-theology.blogspot.de/


сряда, 19 март 2014 г.

Преодолява ли " Евангелизмът на силата" предубежденията на невярващите? , Волфганг Бюне

            
На тази теза й липсва всякакво библейско и църковно-историческо основание. Чудесата на Господ Исус в Хоразин, Вumcauga и Капернаум също не са довели до покаяние. Това е причината, поради която тези градове биват прокълнати (Мат.11:20-24). В Йоан 12:37 четем: "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него". Нахранването на 5000 души също показва ясно, че това чудесно знамение не достигна до съзнанието на хората. Господ казва на следващите го множества: "Търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте." (Йоан 6:26)

Човешкото множество в Листра, което присъства на изцелението на сакатия, и което е толкова възхитено от Павел и Варнава , че иска да им принесе жертва, след няколко дни вдига камъни, за да ги убие (Деян.14:8-19). Нито знаменията и чудесата във връзка с извеждането от Египет и по време на пътуването през пустинята, нито чудесата, извършени от Илия и Елисей успяват да променят сърцата на израелците. НЗ изяснява-особено чрез разказа за богатия човек в пъкъла, че дори и възкресението на някой от мъртвите няма да премахне предубежденията и закоравяването на човека: "Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, няма да се убедят" (Лука 16:31). Дали книжниците и фарисеите преодоляват предубежденията си чрез възкресяването на Лазар и чрез възкресението на Господ Исус?


Истинско и трайно пробуждане се е раждало единствено и само тогава, когато Словото Божие се е проповядвало от Божии мъже ясно и без изкривявания. Пробужданията в СЗ по времето на царете Йосафат, Езекия, Йосия, Ездра и Неемия например са едно убедително доказателство за това. Така също и пробужданията през последните 500 години са явно свидетелство за това, че сърцата на хората биват засягани от проповядването на пълното Евангелие. Както преди, така и сега важи Божия принцип: "Вярата идва от слушане, а слушането-от Христовото Слово." (Рим. 10:17)


Естествено е, че тук и там в мисионерската история се случва магията на някой идол да бъде унищожена чрез явно чудо и по този начин да бъде положен пътят на Евангелието. Това става и днес в някои особени мисионерски ситуации. Но факт е също, че благословената служба на повечето пионери-мисионери като Х. Теилър, С.Т. Стъд, А. Джадсън, Дж. Патън и др. не е била свързана със знаменителни чудеса за невярващите. В Кор.1:21-23 Павел изяснява, че Бог е благоволил да изобличава хората за греховете им не чрез знамения и чудеса, които правят силно впечатление, нито пък чрез особени философски и висши духовни мисловни ходове:


"...Бог благоволи чрез глупоста на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци-Христос, Божията сила и Божия премъдрост."( 1 Кор. 1:21-24)


Знаменията и чудесата не премахват предубежденията.

 "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него." (Йоан12:37)

Господ нарича "блажени" онези, които са повярвали без да са видели и изговаря една унищожителна присъда над философията, която стои зад "Евангелизма на силата":

 " Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. " (Мат.12:39).

Библията показва ясно, че знаменията и чудесата могат да въодушевят хората за кратко време, и че този възторг се превръща в омраза, ако жаждата им за чудеса вече не се утолява или пък чуят думи, които разкриват собствения им егоизъм и зло сърце.


За съжаление в знаменитите доклади на днешните "евангелисти на силата" не се разказва нищо за разочарованието и озлобението на онези болни и техните близки, които идват с големи очаквания на изцелителните събрания, и въпреки всички "пророчества" и "ръкополагания", напускат тези събрания не само болни, но и огорчени. Колко често в миналото и сега цинизмът и предубежденията на невярващите са били засилвани от този вид "евангелизъм на силата"! Хората, които позволяват умът им да се впечатлява от знамения и чудеса, се намират освен това в голяма опасност да попаднат под чародействата на фалшивите пророци и на Антихриста, чието идване в последното време е предсказано в Писанията.


Следните три стиха от Библията относно знаменията и чудесата би трябвало да ни направят извънредно внимателни и критични по отношение на всякакъв вид събрания, срещи и изяви, които правят реклама със знамения и чудеса:

Матей 24:24

Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.


2 Солунци 2:9

този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса


Откровение 13:13-14

И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.

Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя.




Изводи и заключения

1. И днес , както през всички минали времена Бог може да прави чудеса, които съответстват на Неговата суверенна воля, и те в повечето случаи са отговор на продължителната молитва и упование на вярващите.

2. Свръхестествената намеса на Бога, като например изцеляването на болни, материалното снабдяване и др. не могат да се нарекат знамения по смисъла на Марко 16:17 и 20 и 2 Кор. 12:12 (признаци на апостолите)

3. Ние не можем да изискваме чудеса от Бога, както например напразно бе правено при много опити за съживяване на мъртви, а можем само смирено да молим за това, ако тази молба отговаря на Божията воля.

4.Библията и църковната история показват ясно, че знамения и чудеса не са ставали по всички времена, а при специални обстоятелства и при започването на нови спасителни периоди. Затова и твърдението, че и днес проповядването на Евангелието би трябвало да бъде придружавано от знамения и чудеса, трябва да бъде отхвърлено като небиблейско.

5. Знаменията и чудесата не са заплануваните от Бога средства, които трябва да доведат хората при живата вяра. Текстът на Рим.10:17 важи за нас днес така, както и преди.

6. Чудесата на Бога никога нямат характер на спектакъл и не трябва да се използват за пропагандни цели.

7. Тъй като знаменията и чудесата са предсказани като дела на лъжепророците от последното време, трябва да бъдем изключително внимателни. Мъже, които са приели знаменията и чудесата като търговска марка за своята служба, попадат под подозрението че са лъжепророци.

8. По време, когато Бог разкрива своята мощ чрез знамения и чудеса, чрез знамения Той наказва и греха сред Божия народ. Ако днес Бог наказваше веднага лицемерието със смърт, както по времето на Деянията на апостолите (Анания и Сапфира, Деян.5:1-11), тогава нашите църкви щяха да измрат. Тогава светската преса нямаше да има вече поводи да пише подигравателни, сензационни статии за двойнствения живот на известни телевизионни евангелисти и други християнски личности.









 

            

             


неделя, 3 ноември 2013 г.

ОКУЛТНО АПОСТОЛСТВО, Страхил Иванов

Преди петнадесетина години, докато бях пастир на едно малко събрание край София, получих писмо от една скандална „църква”. Там с надути, помпозни думи ме уведомяваха,че Бог дал откровение на някакъв си ”апостол”, за триста „гедеонови даващи”, които ще дадат по 500 долара, за
да може тази „църква” да си купи сградата, която е капарирала. И което е най-важното, аз можех да стана един от тези триста „избрани”.
Понеже финансовото ми състояние не беше розово, даже направо си беше плачевно, зачаках да получа „откровение”, откъде да взема тези $500 !:)
След няколко седмици получих друго писмо, че „бог” дал друго откровение и е може „гедеоновите даващи” да не са триста, а повече и че парите може да не са $500, а по-малко!?!?
Това което ме впечатли беше изречението ”... но въпреки проблемите и трудностите, ние не сме си изгубили нито съня, нито спокойствието...”! Олекна ми! Бях се притеснил за тях!
Черешката на тортата от „откровения” получих след още няколко седмици, когато в ново писмо ме уведомяваха, че „бог” ми дава последен шанс да получа невероятно благословение и това не е всичко! Според новото „откровение” , „бог” е наредил, „плаки” с имената на дарителите да
бъдат закачени на източната стена на „храма”, за да му напомнят за добрите ни дела?!? Явно този бог има проблеми с паметта!
Тази игра на ”откровения” вече започна силно да напомня на една тъпа ТВ игра, която направи думата „скакаУец” толкова популярна!
Реших, че е крайно време,да прекратя всякакви отношения с тази „църква”и нейния лъжеапостол.
Но както, казва Джъстин Питърс, ”И да не сте се сблъсквали с тези ереси досега, въпрос на време е кога ще се сблъскате”.


  Малкото кресливо църкве се превърна в малка креслива деноминацийка.  Претендентът за апостол /изпратен от Исус/  стана обедняващ апостол, появяваха се и изчезваха някакви пастори-еднодневки...

Последните няколко години продъниха интернет пространството с такива „подвизи”, че натрапчиво взеха да приличат на македонски историци!

Започнаха да си приписват заслуги каквито нямат, да си присвояват история каквато нямат,  да се обявяват  за наследници на великите реформатори, но отричащи учението им... защото  всъщност те по-скоро ДЕФОРМИРАХА, а не РЕФОРМИРАХА нещата, хората и сатуквото.

Неистовата омраза с която отричат ВСИЧКИ преди тях и откровено сектантското им поведение, ме накараха да си направя аналогия със събранията на   ”Войни на Христа”, които придобиха печалната слава на секта и то сред вярващите, чийто лидер ми беше приятел преди да създаде сектата! Той беше чисто и искрено момче, докато не се намери един извратен американски гуру, който го накара да отрече всички църкви и да обяви сектата си за единствената Църква в България ! Наричаше другите събрания „дъртви”, „мъртвешки кости” и т.н.!  И то – без основателна причина и без НИКАКВА аргументация, камо ли пък желание да им помогне /като по-просветлен/.



  Гледах няколко проповеди на официалния лъжепророк на „апостолската” деформация и всичките бяха насочени срещу евангелските църкви, като в една проповед директно заплашваше, че като "вземат властта", ще сложат усмирителни ризи на ВСИЧКИ пастори, които не са „реформирани”!  Дали това наистина би пожелал Бог? Дали наистина Божият Дух би говорил ТАКА чрез този човек към вярващи хора?! Колко гордо и надуто, колко самонадеяно звучат тези негови думи!


В Мат 7 Исус казва:
16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

   Дори и да изглеждат привлекателни плодовете, няма как трънът до роди грозде или репеят смокини!

Какви бяха плодовете на култа?

   Десетки смачкани, унижени, ограбени буквално и духовно хора, с които се сблъсквах често! Сдъвкани, изцедени и изплюти от зловещия култ, който са смятали за „дом”! Хора отвратени от религията и пълни със съмнения за вярата и Бога! Хора, които изключително трудно
преодоляваха последствията от пребиваването си в „Нещото”, както сами го наричат! Това са плодовете на „апостолската” деформация в България! А къде са корените и ствола на отровното дърво?

   Тъй като знаех, че изкривеното учение на ”Войни на Христа” дойде отвън, реших да се поразровя и да разбера откъде идва лъжеучението на тези „реформатори”. „Апостолите” всячески демонстрират топли връзки с „прочути лидери и апостоли” от NAR (New apostolic reformation).
Честно казано, когато преди 6 месеца се захванах да разбера какво е учението на NAR и какви са корените на това движение, изобщо не предполагах , че тези хора са навлезли толкова в „дълбоките дела на сатана”, за които се говори в Откр. 2:24. Само след няколко седмици
проучване, картината се оказа доста зловеща!
Тогава един мой православен брат, на когото показах малка част от материалите, ми каза да спра за няколко седмици и да премисля нещата, тъй като делата и ученията на тези хора, не са
никак безопасни!
Да, съветът му наистина беше добър!

   Затова сега, съвсем бегло и без да задълбавам, ще изложа някои факти за NAR

   NAR е псевдо-протестантско движение, което има претенции, че е възстановило „офисите на апостолите и пророците в църквата”. То може да бъде определено като отделно движение със собствена идеология . Лидерите на движението, наречени апостоли и пророци, твърдят, че това
е най-значимата промяна в протестантството, от времето на Мартин Лутер и Реформацията. Обявената цел на NAR е да изкорени вероизповеданията и да формира единна църква, която да бъде победител над злото в Последните дни.

    „Апостолите” учат, че пречките пред установяването на Царство на земята, са реални демонични същества, които притежават контрола върху географската територия и специфични групи хора. Те твърдят, че този демоничен контрол е причината, поради която хората от други религии отказват да се евангелизират и че демоните са източник на престъпността, корупцията, болестите, бедността и хомосексуализма. Прочистването на демоните в резултат от масовата евангелизация, ще ликвидира социалните злини. „Апостолите” учат, че техните последователи
получават изливане на свръхестествени сили, за да им помогнат да се борят с тези демони, използвайки стратегически нива на духовно воюване (SLSW).

  Ето някои концепции и методи на NAR , които НЕ СЕ практикуват от евангелските църкви:
- поставяне на имена на демоните
- духовна картография-разчертаване на демоничните територии
- специални церемонии за изгонване на демони от цели расови, религиозни и етнически
групи
- т.нар. „помирение”
- молитви за разрушаване на други събрания (църкви)

  Очевидно е че NAR и като теология и като практика силно се различава от евангелските църкви! Тогава възникват въпросите:

-Какъв е произходът на това движение?

-Къде са корените му?

-Чии са идеите?

....................................................................................................................


   През XVII век в Англия се появява едно мистично кабала общество наречено  «Филаделфийско дружество за напредъка на благочестието и божествената философия», наричано за по- кратко «Общество Филаделфия». То е създадено от Джон Пордидж (John Pordage) (1607-1681), англикански свещеник от Брадфийлд, Бъркшир .Пордидж е привлечен от идеите на Якоб Бьоме , лютерански теософ и християнски мистик . Към Пордидж се присъединява група съмишленици , водени от г-жа Джейн Лийд (1624-1704), която получава редица видения, публикувани в книгата и «Градински фонтан» Групата отхвърля идеите на църквата, нарича се общество, и членовете са прекратили членството си в съществуващите църкви. Те прокарват възгледи, които до известна степен са подобни на пантеизъм, по отношение на вярата в присъствието на Бога във всичко, и с един недуалистичен компонент, в това, че те също са вярвали, че Светия Дух присъства във всеки и че човек може да стане просветен и осветен, ако живее добродетелен живот и търси истината, чрез мъдростта на Бога. На практика няма някаква съществена разлика между възгледите на Филаделфианите и днешните дъновисти и универсалисти!

Групата е официално призната като вероизповедание през 1703 г. , но след смъртта на г-жа Лийд през 1704 г., броят на членовете намалява драстично- говорещо само по себе си за култовата същност и основа на движението.  Въпреки това и до днес има много култове, повлияни от това движение и базирани на виденията на Джейн Лийд!



Какво пророкува Джейн Лийд?



   Тя пророкува за елитна църква, която ще възстанови отдавна изгубените от традиционните църкви „офиси на апостола и пророка”.. Тази църква ще бъде „девствена”, несъздадена от човеци и не познала мъж. Както девица роди Христос, така и тази църква-девица ще роди от Святия дух „мъжко дете от много членове”. Тази елитна църква според виденията е жената спомената в Откровение 12:5.



  Това пророчество за „съвършената църква, която ще бъде въплъщение на Христос на земята, докато Христос остава в небето”, поставя основите на Движението " Късния дъжд” през ХХ век, което ще направи същите твърдения. Дали това движение има своите идеи от Лийд или идва със същата ерес, независимо от другата, не може да се каже, но идеите са идентични. Също така е факт, че братята Хоутин (Hawtin) , които са основатели на NOLR /Движението на „Късен дъжд”/, години наред издават бюлетин с пророчествата на Джейн Лийд и прокламират нейните идеи. ”Църквата трябва да се усъвършенства на земята преди Христос да може да се върне, и това трябва да бъде придружено с чудеса и сила, по-голяма от всяко друго време в църковнатата история, включително Петдесетница.”


.....................................................................................................................

„Тогава дяволът във вид на змия намери Ева гола в Едемската градина и и каза за дървото по средата:-Колко е приятно! Колко е добро за гледане!
И какво направи? Започна да прави любов с Ева! Живя със нея като съпруг! И тя видя, че беше
много приятно и се върна да каже на Адам, но вече беше бременна от семето на змията...”

Това, което прочетохте току-що е цитат от проповедта на Уилиaм Бранхам-„Змийското семе”„Serpent’s seed”

  Ако в нормално християнсло събрание, някой се опита да проповядва такава дивотия, ще бъде любезно хванат за ухото и изхвърлен от събранието като парцал... Но нищо подобно не се
случва с Бранхам! Той се превръща в един от най- силните лъжеучители и лъжепророци на ХХ век и емблематична фигура за NOLR! И сега много лъжепророци и лъжеапостоли се идентифицират като негови последователи! И не само това , но и до днес неговите срамни и безумни „теории” и проповеди се развяват като „божие откровение” от почитателите му.

Какво представлява Движението на късния дъжд (NOLR) и каква е неговата история

  Терминът „късен дъжд” се появява в началото на ХХ век. През 1907г. Дейвид Уесли Майланд издава сборник с песни озаглавен "Песни на късния дъжд". През 1910 той пише книгата "Заветът на късния дъжд”, в която се опитва да направи връзка между дъждовете в Израел и петдесятното съживление, което става по това време.

  През 1948 г., в Саскачеуан, Канада става „съживление” сред група студенти, почитатели на книгата на Франклин Хол „Атомна енергия от Бога, чрез пост и молитва”( Atomic power with God through fasting and prayer: Franklin Hall) . Тогава се формулира и учението на „Движението на късния дъжд”. Хората, участващи в съживлението са убедени, че са на прага
на нова ера, в която Святият Дух ще демонстрира своята сила в много по-голяма степен, отколкото светът някога е виждал и дори апостолите не са били свидетели на такова изливане на Святия Дух.

  Учението на ”Късния дъжд” се характеризира с високо типологична херменевтика. Това означава, че Библията се тълкува в символичен, изключително стилизиран начин. Важен акцент е поставен на „допълнителното” библейското откровение, като лични пророчества, опитности и откровения от Бога. Доктрината на „Късния дъжд” включва следните убеждения:

- Даровете на Духа, включително говоренето на езици, се получават чрез полагане на ръце

- Християни могат да бъдат обладани от демони и се нуждаят от освобождение

- Бог е възстановил всички офиси на служение на Църквата, включително на апостола и
пророка

- Божественото изцеление може да се прилага чрез полагане на ръце

- Хвалението и поклонението довеждат Бог в нашето присъствие

- Жените имат същата роля в служението в Църквата,както мъжете

– Църковните граници ще бъдат унищожени, а Църквата ще се обедини в последните дни

- "Късния дъжд" ще доведе Божието дело до завършек; Църквата ще бъде победител над света и ще въведе вярващите в царството на Христос.

- Много "апостоли" на „Последния дъжд”,държат доктрината за "изявените Божии синове."Това е еретично учение, което казва, че Църквата ще създаде специална група на "победители", които ще получат духовни тела, превръщайки се в безсмъртни.

Важно е да се отбележи, че от самото начало, „Асамблея на Бога” счита ,че „Движението на късния дъжд” съдържа ерес . На 20 април 1949 г., „Асамблея на Бога” официално заклеймява учението на „Късния дъжд” , и се разграничава от това вероизповедание .Други установени петдесятни групи също предприемат подобни действия.

Като разгледаме малко по-подробно учението на Късния дъжд, ще разберем основанията на „Асамблеята на Бога” да обяви това учение за ерес!

  През 1951 г. Джордж Уорнък е написва книга, която се превръща в един от най-важните изявления на идеите на NOLR- „Празникът на шатрите”. Книгата се основава на едно алегорично тълкуване на празниците на Израел, според което е празникът на шатрите, представлява един последен, славен период на църквата.

   Книгата може да се чете онлайн. Тя е публикувана от настоящите защитници на теологията на „Късния дъжд” тъй като идеите на Уирнък са ключови за теологията на NOLR, както и за NAR-Нова Апостолска Реформация.

  Уорнък също като Майланд, тълкува дъждовете в Израел, за да създаде схема на църковната история:

"Следователно пророчеството на Йоил, говори за Петдесетница - но то продължава, за да обхване пълнотата на Петдесетница до празника Шатроразпъване. Бог е дал Ранния дъжд умерено - в Петдесятната епоха, простираща се от ранната Църква, до сега. Но тук вече има нещо много необичайно. Точно в "първия месец" на селскостопанската година. . . Бог е обещал да направи нещо свръх-необичайно, защото Той ще даде, не само есенен дъжд, който принадлежи към този месец, но Той ще даде и ранния дъжд и късния дъжд, съчетани заедно! "

  Това той тълкува в смисъл, че последният дъжд ще се характеризира с много по-голяма сила и слава, отколкото това, което виждаме в книгата „Деяния на апостолите”.

  Уорнък по този начин поставя на сцената внушението за грандиозните чудеса и знамения, които ще направят апостолите и пророците на днешния ден.Уорнък също като Джейн Лийд твърди, че Исус ще остане на небето, докато Църквата постигне елитен статус, невиждал в църковната история, включително и в Ранната църква!

  „О, велико е това слово! И това, което е най-важно е, че Христос ще продължи да бъде точно там, където Той е дясната ръка на Бог, докато се появи група от победители, които ще завладеят всички Божии врагове. . .Но по-голямата част от християните чакат Грабването да стане всеки един момент, когато Христос трябва да избави нещастната, победена, болна църква.”

  Забележете, че обикновените християни в това елитарно мислене, са "нещастни, победени и болни" Предполага се, че ние не сме достойни при Христовото завръщане да бъдем взети, за да Го посрещне във въздуха. Влиянието на Филаделфианите на Лийд е очевидно. Вместо очакваното
завръщане на Христос -" блажена надежда" на църквата, „елита” от Лийд до Уорнък, както е видно и „Нова апостолска реформация”, очакват църквата да стане "въплъщение" на Христос, докато самият Христос все още "си стои в небесата." Надеждата на църквата, по ирония на съдбата е станала самата църква. Нещо като гениалното прозрение на друг подобен "апостол"- Остап Бендер[1]: ”Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”!

   Едно от най-еретичните учения, свързани с NOLR се нарича "изявените Божии синове", което твърди, че някои елитни християни ще получат обещаното безсмъртие от Римляни 8:19, сега преди Пришествието. Уорнък учи, че всички врагове, в които той включва смъртта, "най-последен враг," трябва да бъдат победени от църквата преди Христос да се върне:

  "Бог казва, че Христос ще остане точно там, където Той е, докато всички Негови врагове паднат под нозете Му . И сред противниците му е и "последния враг", който е смъртта. Трябва да се издигне група от победители, която дазавладее и да стане абсолютен победители над всички противопоставящи се сили на света, плътта и дявола, преди тази диспенсация да достигне своя край "

  "Победители" е друг термин, използван от „Късния дъжд”, за да опише елитарните християни, който да ги разграничава от останалата част от нас. Това е въпреки факта, че следващия стих се отнася за всички християни: Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра. (1Йоан 5:4).

  Смешното при NOLR и NAR (те са само на текущата версия на „дъжда”) е, че те държат на "възстановяването” на плана на Бога за изяване на истините, изгубени по време на църковната история и сега тече времето на възстановяване, започнато от Реформацията. Но по ирония на
съдбата, учителите на NOLR и NAR , постоянно противоречат и отхвърлят важни доктрини на Реформацията. Те хем искат да се облегнат на Реформацията като тяхна база, хем в същото време я отхвърлят. Например, Реформацията учи, че свещеничеството е на всеки вярващи, но Джордж Уорнък на NOLR учи за едно елитарно "Мелхиседеково" свещенство, което се полага само на някои:

  Мелхиседековото свещенство е свещенството на живота и на неувяхващата слава. Това е свещенството на вечното общение с Христос, а не като Аароновото свещенство, което преживява присъствието на Бога само по определен повод, веднъж в годината. . . . В пълнотата на това ново свещенство ние напълно се прославяме, като Христос. Но дори
Христос започва своето свещенството на земята, като се застъпваше за братята си -така че да започнем сега да притежаваме това славно наследство на Духа, в Божието царство.

  Това според Уорнък, се отнася само за последните светии, които са придобили този статут!Светиите от предишните поколения не са имали това право!.

  Уилям Бранхам, споменат по-рано, се превръща в ключова фигура за „Последния дъжд” и все още е почитан от мнозина.

  Хиляди са случаите в които, той дава подробна информация за хора, които той не е познавал и не е срещал . Тълкува тази своя способност, като "слово на знание" (1Кор. 12). Последователите му били убедени, че това е знак, че той е велик пророк на Бога. Бранхам
твърдял, че има личен ангел, който му преподава и му дава откровения. Той твърдял, че този ангел му казал, че е Илия, който ще дойде, преди завръщането на Христос. Той също така твърдял, че е ангелът на Лаодикийската църква и дори е погребан под една пирамида, на която
е написано това твърдение.

  Освен с тези отклонения Бранхам е известен и с това,че отхвърля доктрината за Троицата.

  Служението на Бранхам е убедителен пример, как „съживление” като „Късния дъжд”, съчетано жаждата за пророци, които да правят „велики дела”, ще накарат хората да приемат всяка ерес или скандално учение, стига това да е придружено от знамения и чудеса!

.......................................................................................................................

  След като оригиналното, канадско съживление отслабва през 1952-53, то се разпада както става с повечето такива движения.

  Пастор на име Джон Стивънс в бунт срещу Божието предупреждение, продължава да разпространява ученията на NOLR, като освен че издава огромно количество литература и касети, основава и „Църквата на живото слово“ (CLW). Много от възпитаниците на Стивънс през 70-те и 80-те са днешните лидери на НАР: Боб и Роуз Уайнър , Рик Джойнър, Франсис Франджипейн и т.н., всички дошли от CLW.

………………………………………………………………………………………

Какво е представлява Новата апостолска реформация (NAR)

   Вълните на различни”съживления” през ХХ век в САЩ , предизвикват сериозни промени както и в средите на установените деноминации, така и сред новите движения и организации. В резултат на тези събития се появяват десетки и стотици, църкви, движебия, деноминации и др.
Част от тези църкви и движения остават в рамките на определени деноминации, но броят на т.нар. неденоминационни събрания е внушителен! От края на осемдесетте години независимите харизматични църкви започват да се организират под ръководството на самозваните апостоли и пророци, които разглеждат реорганизация на църквата като фактор с решаващо значение за подготовката за Последното време.

  Бил Хамън е роден през 1934 г. и според собствените му думи влиза в служение като тийнейджър. На осемнадесет години, започва да проповядва за възстановяване на служенията на апостолите и пророците в Църквата. На 19 е ръкоположен и започва да пастирува. Това означава, че той е впязъл в служение точно след като Уорнък публикува „Празникът на
шатрите”. Идеите им са почти идентични . Той алегоризира Агей 2:9, за да докаже, че църквата в края на века ще бъде по-славна от тази в Деяния на апостолите!

  Хамън и Питър Вагнер, заедно поставят основите на NAR. С одобрението на Вагнер, Хамън вкарва учението на „Движението на късния дъжд” в NAR. Вагнер "препоръчва" книгата на Хамън „Apostles, Prophets and the Coming Moves of God „ и написва предговора към нея. Книгата повтаря почти всички възгледи на NOLR. Например, едно от по-крайните учения е за "изявените божии синове" , но Хамънтвърди,че Рим 8:19 в библията NKJV, говори точно за тези”изявени синове” и всичко това се одобрява от Питър Вахгнер!

 „Цялото творение очаква църквата от последното поколение. Земята и цялото творение чакат за появата на апостолите и пророците на Бога и на напълно възстановената Църква на последния ден. Усърдно, с нетърпение очакват изявяването на синове на Бога. , Когато църквата е напълно възстановена, светиите ще получават окончателно обещаното
безсмъртие на смъртните си тела .”

  Хамън твърди, че това трябва да стане преди завръщането на Христос, когато църквата вече е изпълнилс ролята си. Това е още едно доказателство, че той твърди, че безсмъртните тела, ще бъдат получени преди второто идване на Христос.

  На практика разликата в ученията на „Късния дъжд” и „Новите апостоли” се състои само в подмяната на някои термини, без да се засяга доктрината! Липсата на разлика в доктрините на NOLR и NAR е видима и и при малко по-задълбочен анализ, който не е цел на тази статия!


Коя е основната фигура в NAR?

  C. Питър Вагнер e плодовит писател и дългогодишен професор в Духовната семинария Фулър , който се превръща в основна сила за организирането на една от най-големите и най-влиятелни апостолски и пророчески мрежи, тъй наречената Нова апостолзка реформация (New apostolic reformation(NAR)). Вагнер и други пионери на NAR, създават учението за „Стратегически нива на духовно воюване (SLSW) и своя методология на екзорсизма.

  Благодарение на международната репутация на Вагнер като експерт по "църковен растеж" (сред най-известните му ученици е Рик Уорън) и на лидерската му роля за ръста на международните мисии за „християнизиране” на света преди 2000 година, тези необичайни техники, получават изненадващо широк прием в някои евангелски кръгове.

  За разлика от традиционните деноминации, структурата на NAR напомня по-скоро на ню-ейдж култовете, култа на Муун и други по-големи култови групи. NAR включва десетки движения, служения, асоциации, съюзи и други организации. Тъй като NAR смята, че бъдещото управление на земята ще бъде тяхно, те са силно ангажирани с различни фондации и комитети
за защита на правата на различни малцинства, религиозните права и други инициативи с обществена насоченост.

  Що се отнася до религиозната дейност, Вагнер организира няколко десетки апостоли с техните собствени мрежи в международната коалиция на апостолите (ICA) която формира вътрешен кръг на Пророците (ACPE), Council of Prophetic Elders), ISDM - (International Society of Deliverance Ministries), IAHR -(International Association of Healing Room Ministries), Wagner
Leadership Institute), ACEA-Apostolic Council for Educational Accountability).

  NAR са инициатори на различни молитвени вериги, като в тях попадат не само хора от „апостолската” мрежа , но и десетки пастири и други вярващи, без изобщо да подозират с кого са се „съвпрегнали”!

  Цялата тази аморфна структура има за цел да затрудни идентификацията на култа, като се прикрива зад различни имена и организации!

  Като се има предвид десетките скандали, които разтърсват NAR, тази структура явно е удобна за дистанциране от прегрешилите! Секс–скандалите със Тод Бентли или Ърл Полк, скандалът с
принадлежността на Рик Джойнър и Пол Кейн към (масонския) Малтийски орден, дори и да хвърлят сянка върху конкретните служения, нямат последици за цялата NAR.

...................................................................................................................................

  Написаното до тук е само кратко описаниe на корените т.е. произхода на т. нар.нови апостоли и пророци. Коренът е окултен, самото дърво също, клоните са отровни, как тогава да очакваме да дава добър плод?

  Ако задълбаем по-дълбоко в учениято на NAR, ще видим практики с произход от кабала, росикрусианството и други метафизични култове! Новатра апостолска реформация няма НИЩО общо с евангелското християнство, нито като история, нито като идеология!

  Понеже непременно, ще се намери някой да ме упрекне, че хуля „братя”, искам да уточня нещо:

  Водещата тема в NOLR, NAR и култовете преди тях не е Христос и спасението, чрез вяра в Него - те са само средство! Целта е създаването на „елитна църква от изявени Божии синове, която ще представлява въплътения Христос (докато истинския е на небето) и тази “елитна”
църква ще завладее света, и ще победи враговете на Бога, дори и смъртта-последния враг т.е ще станат безсмъртни....”.

Идеята е хората да изместят Христос!!!

  Най-големите врагове на Църквата не са били физическите гонители и унищожители в лицето на римските императори и другите езически владетели, а гностичните учения и философи, които на благовестието са противопоставяли „познанието” отричащо Божия син! Целта на сатана винаги е била да унищожи Църквата ако не чрез външни гонения, то отвътре, чрез внасянето на чужд огън, чуждо семе, чуждо учение,лъжливо пророчество и друго благовестие!
По тази причина, аз не се занимавам със самите водачи на тези движения (тях има кой да ги съди) ,а със самото УЧЕНИЕ!
  Нещата са съвсем ясни: NAR е окултно движение, с окултна основа, окултно учение и окултни практики!!! Гръцката дума ἀπόστολος-апостолос означава пратеник! Тогава от кого са пратени тези окултни апостоли?

  На „Асамблеята на Бога” са били достатъчни само няколко месеца, за да идентифицират култа с еретичното му учение и ясно да се разграничи от него.

  Защо вече двадесет години протестантските деноминации в България не смеят да се разграничат от култа, който предявява наглите си претенции, че е част от Евангелското движение у нас?

.........................................................................................................................

  Тази статия не е само мое изследване. Използвал съм информацията от десетки сайтове и блогове.Повечето от материалите са написани от пастири, мисионери, преподаватели в университети и други християни, загрижени за опазването на чистотата на Вярата!

http://www.deceptioninthechurch.com/newapostolic.html
http://cicministry.org/commentary/issue103.htm

http://defendchrist.org/false_teachers.html#bonnke

http://herescope.blogspot.com/2011/08/c-peter-wagner-spins-nar.html