понеделник, 15 октомври 2018 г.

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?, Дж. У. Робинс

КАКВО Е ЕВАНГЕЛИЕ?
 Дж. У. Робинс, 1988

Има повече от две хиляди организации през 1988г - времето на написването на тази статия, претендиращи да са християнски. Но тези организации, да не говорим за отделните хора, които ги съставят, се различават твърде много.

Например, в историята на Църквата както Римо-католическата църква, така и пуританите са твърдяли, че са християни. И все пак някой ще отрече за римокатолицизма с почитането на светиите; с поклонението си към Мария; с използването на изображения, броеници и разпятия; със свещеническата сложна йерархия; със сложните, ритуални ослепителни одежди - че е различна религия от иконоборческото пуританство? Тогава, коя от тях е християнска?

Днес контрастът е еднакво забележим, ако не толкова очевиден както през седемнадесети век. Има малки групи хора, които все още изповядват вярата на протестантските реформатори и на пуританите. Те вярват, че само Библията е Божието Слово и че следователно тя е абсолютно непогрешима; че Исус Христос е истинска Личност в човешката история подобно на Джордж Вашингтон или Ейбрахам Линкълн; че Той е Бог, Който се въплоти, роден от девицата Мария; че бе разпнат за греховете на Своя народ, възкръснал на третия ден от мъртвите, възнесъл се на небето, откъдето ще се върне, за да съди живите и мъртвите. Те вярват, че Христос умря за да спаси Своите хора, само и единствено тях, и че понеже Той  е Всемогъщ действително ги е спасил от греха и от ада. Те вярват, че грешниците получават правото да стоят пред Бога само въз основа на вменената им праведност на Христос, а не въз основа на извършеното от тях самите, не поради това, което Бог е направил в техния живот, както и не по причина на някакъв религиозен опит, който те са могли да имат, но единствено поради, което Христос извърши на земята преди две хиляди години.

В контраст с тези няколко наследници на протестантската реформация,  има не само 800 –милиона членове на римско-католическа църква, но и големи протестантски деноминации, които отхвърлиха Реформацията с нейните кънтящи твърдения „Само Писанието“ като източник на Истина, „Само чрез вяра“ като инструмент на оправданието пред Бога, „ Само по благодат“, а не по човешки заслуги като причина за спасението на човека и „Само Христос“ като Извършител на това спасение. Има и групи като църквата на мормоните, която претендира за християнство; „Църква на Обединението“, която твърди, че е християнска, „Християнска наука“ и т.н. безкрай. В двайсети век съществуват хиляди различни групи, които твърдят, че са християнски. Какво тогава, в цялата тази обърканост, е християнство?

Объркването, което поразява религиозния свят не се ограничава само до смисъла на думата християнин. Самото Евангелие, с което всички, наричащи себе си християни трябва да се съгласят, поради различните човешки мнения е станало толкова объркано, че думата Евангелие е почти безмислено. Древната Вавилонска кула е заменена с радио и телевизионни кули, докато десетки религиозни лидери всеки ден преподават своите версии на евангелие по ефира.

Пат Робъртсън, както и много други религиозни лидери в Америка, се наричат "евангелисти". Думата има своите корени в гръцкия Нов Завет, където Евангелието се нарича euaggelion, т.е. "Добра новина". По време на протестантската реформация през шестнадесети век думата "Евангелие" се прилага към реформаторите; защото те вярвали и проповядвали Благовестието, Евангелието, че Христос придоби спасение за Своя народ, че хората не трябва и не могат да получат спасение чрез собствените си дела и преживявания, и че това благовестие – това Евангелие се намира само в Библията. Думата "евангелски" първоначално е означавала две неща: (1) че Библията, а не църковните водачи, нито свещенослужителите, нито човешкият опит е единственият източник на истината; и (2) че грешникът е получил правото да застане пред Бога само чрез правдата на Христос, която му се вменява чрез вяра в Личността и Делото на Христос. Тези идеи са изразени в двата лозунга: sola Scriptura, "Само Писанието" и sola fide, "Само чрез вяра".

Днес обаче има голямо объркване относно какво е Евангелие и какво означава "евангелски", както и объркване за това, кой е християнин. Поради това объркване, мнозина, които се наричат евангелски християни, всъщност не вярват в Евангелието. Може би за да се разреши това объркване, най-добре би било като се изброят основните популярни религиозни идеи, които не са Евангелието.

Лъжеевангелие или какво не е Евангелие

Евангелието не е "Трябва да се родиш отново".

Евангелието не е "Трябва да се изпълниш със Святия Дух".

Евангелието не е "Трябва да се кръстиш със Светия Дух."

Евангелието не е: "Трябва да говориш на езици."

Евангелието не е: "Ти си способен да вършиш чудеса".

Евангелието не е: "Пусни Исус в сърцето си."

Евангелието не е: "Трябва да имаш лични взаимоотношения (или опит или "среща") с Христос."

Евангелието не е: "Покай се".

Евангелието не е: "Очаквай чудо".

Евангелието не е: "Позволи на Исус да седне на престола в твоето сърце."

Евангелието не е: "Исус ни даде пример, за да Го следваме към небето".

Евангелието не е: "Довери се на Исус".

Евангелието не е: "Остави всичко и го предостави на Бога".

Евангелието не е: "Приближи се към Бога".

Евангелието не е: "Христос умря за всички хора без изключение и Той желае спасението на всички хора без изключение".

Евангелието не е: "Вземи решение в полза на Христос".

Евангелието не е: "Християните трябва да сме царе на земята".

Евангелието не е: "Направи Исус Господ на твоя живот."

Евангелието не е: "Исус ще дойде отново".

Всички тези послания и вероятно още много, които не съм чувал и не съм мислил, се проповядват от американските амвони и телевизионни студия като Евангелие. Няколко от тях са заповеди взети от Писанието. Но нито едно от тях не е Евангелието. Не всичко в Библията е Евангелието. Евангелието е Добра новина.

Евангелието е добра новина от определен вид. То не е добра новина, какво очаква християните на небето. Не е добра новина за това, което Бог може да направи, за да промени живота ти. То не е добра новина за успеха, просперитета, здравето, парите и мощния живот, на които Бог сякаш иска да се насладите. Мнозина, като например Пат Робъртсън , объркват Евангелието с истории за това, което Бог е направил или може да направи в нечий живот. Ще загубите напразно времето си, гледайки книгите и бюлетините на Пат Робъртсън, в търсене на Евангелието на Исус Христос. Вместо това ще намерите многобройни "лични свидетелства" за чудеса, говорене на езици и други невероятни и вълнуващи религиозни преживявания. Нито едно от тези неща не е Евангелието.

Робъртсън и харизматиците правят същата грешка, която направиха седемдесетте ученика, както съобщава Лука в глава 10. Нека повторя историята:

" След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.“

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (Лук. 10:1, 17-20).

.

За разлика от много религиозни хора, които фалшиво твърдят, че могат да извършват божествени чудеса, там имаше седемдесет мъже, които наистина можеха да извършват божествени чудеса. Бог вършеше чудесни неща в живота им. Те имаха власт дори над демоните. Но Исус изрично им каза: "Не се радвайте за това." Христос им даде директна и ясна заповед да не се радват на собствения си духовен опит - опит, който някои днес биха нарекли "евангелието в сила" и "пълното евангелие". Вниманието на учениците било приковано към преживения от тях опит, а не към това, което Бог е направил от вечността и какво щеше да извърши Христос на кръста.Те се радвали на субективните си преживявания. Но Христос им казва да се радват в нещо, което те никога не са изпитвали, нещо, което Бог е направил изцяло извън тях, дори преди да са родени. Той им каза да се радват в учението за избора - че техните имена са записани на небето. Изборът  е непроменим: имената им са записани. Но мнозина, ако не всички, от тези, които днес пропагандират изцелението и чудесата, всъщност отричат ​​учението за избора. Те вярват, че човекът е освободен от Божия контрол. По тази причина те нямат на какво друго да се радват, освен на собствените си преживявания.

Повечето книги, статии, истории, телевизионни програми и проповеди, които се наричат ​​"евангелски", се състоят от малко повече истории за чудесните неща, които Бог прави в живота на тази филмова звезда или в живота на онзи  футболист, и какво може да направи в живота ти... Във всички тези истории няма дори и намек за Евангелието. Невъзможно е да се преувеличи сериозността на това наблюдение. Практически всичко, което се проповядва от амвоните и телевизионните студия на Америка днес, както в консервативните, така и в либералните църкви, не е Евангелието, а изкусен фалшификат, с който биват измамени милиони църковни посетители и членове, както и телевизионни зрители.

Евангелието на Исус Христос

За разлика от почти пълната зависимост на Робъртсън от субективното му религиозно преживяване, апостол Павел ни казва какво е Евангелието в 1 Коринтяни 15 глава:

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,  чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.“ 

Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; и че бе погребан; и че биде възкресен на третия ден според Писанията;“ (1Кор. 15:1-4).

Това е Евангелието и това Евангелие се проповядва днес в много малко от така наречените християнски църкви. Вестта, че Христос дойде да живее свят живот и умря за нашите грехове според Писанията, бе погребан и възкресен на третия ден според Писанията.

Поради съвременното религиозно объркване има няколко аспекта на Евангелието на Павел, които изискват изясняване. Първо, Евангелието описва историческото събитие, а не легенда или мит. То не е онова, което Петър нарече "хитроизмислени басни". Когато Павел споменава за Исус Христос, той има предвид истинската историческа Личност, както Джордж Вашингтон или Юлий Цезар. Той не говори за "Христос на преживяванията", когото си представяме. Днес се говори за много  различни "христоси" и "богове". Думите "Исус", "Христос" и "Бог" са станали почти безмислени през двайсети век, както видяхме дотук, и ако човек не каже кой точно "Христос" има предвид, никой, включително самият той, не може да знае. Но апостол Павел прави това. Неговият Христос  е историческа Личност, а не глас или видение, нито сън.

Второ, Евангелието се отнася за миналото, не за настоящето или за бъдещето. То е една завършена история. Евангелието не описва никакво настоящо или бъдещо действие, което Бог или човек би могъл да предприеме. Евангелието е новина за действията, които Бог в Христа извърши преди 2000 години, за да спаси Своя народ, действия, които бяха извършени изцяло извън нашия опит. Точно както всички хора са осъдени от греха на Адам, който беше извършен изцяло извън нас, така и всички избрани от Бога хора са спасени чрез подчинението на Христос до смърт, което е напълно извън техния опит. Точно както Евангелието е история, а не легенда; и както Евангелието говори за миналото, а не за настоящето и за бъдещето, така Евангелието е относно нещо, което Бог е направил, а не нещо, което ние трябва да направим или можем да направим. Христос е Авторът и Завършителят на нашето спасение. Ние не завършваме това, което Той е започнал, понеже Христос каза: „Свърши се!“.

Трето, Евангелието се отнася до това, което Христос извърши за Своя народ: Христос умря "за греховете ни", не за греховете на всички в света, а за греховете на Своя народ. Например, Той не умря за греховете на Юда, понеже Юда отиде в ада. Ако Христос е умрял за греховете на Юда, защо Юда е изпратен в ада? Дали заради неверието му и неспособността му да "пусне Исус в сърцето си"? Но неверието и неспособността да „приеме“  Христос, разбира се, са грехове, а Христос, според това лъжливо, но популярно Евангелие, умря за всичките грехове на Юда. Така че въпросът остава без отговор: Ако Христос умря за всички хора, защо някои хора са наказани в ада?

Писанието учи, че Христос не е умрял за всички хора без изключение. Той дойде на земята, за да спаси някои от хората, които Библията нарича "Негови люде", "Негови овце", "Негови приятели", "Негова църква" и Той всъщност придоби за тях вечно спасение. Той не дойде да предложи спасение на всички хора с надеждата, че някои ще приемат предложението Му. Той дойде за да спаси Своите люде и Той го направи.

Евангелието е обективно и историческо послание. То не се отнася изобщо до нашия опит. То не се отнася за нашите, а за Божиите дела. То не се отнася за нашите предполагаеми чудеса, а за Христовата смърт и възкресение. Регенерацията, понякога наричана новорождение, освещението, вярата и Второто пришествие, са последици от това, което Христос извърши преди 2000 години в Юдея. Те не трябва да се бъркат със самото Евангелие, както последиците не трябва да се бъркат с причините.

Цялата Божия воля

Но в Павловото кратко описание на Евангелието се съдържа много повече, отколкото може да се види при повърхностно четене. Дори това, което споменахме досега е напълно различно от онова, което минава за Евангелие в тази епоха на вероотстъпничество и упадък. Но има и още. Павел използва думата "според Писанията" два пъти в това кратко изложение на Евангелието. Цялото му обобщено изложение на Евангелието в 1 Кор. 15:1-4 отнема само двадесет и седем думи в новия превод на Кинг Джеймс (и по-малко на гръцки), като осем от тези думи са "според Писанията ... според Писанията". Фразата очевидно е много важна. Защо Павел я повтаря? Какво означава това?

Евангелието, според Павел, е вградено в нещо много по-голямо: то е вградено в цялото Писание. Писанието не само е единственият надежден източник на информация за живота, смъртта, погребението и възкресението на Христос, но също, самите Писания истинно обясняват тези събития. Евангелието не е само, че Христос умря; апостол Павел също умря. Евангелието не е, че бе погребан; Авраам също бе погребан. Евангелието не е, че Христос възкръсна, -Лазар също възкръсна. Но Евангелието е, че Христос умря за нашите грехове според Писанията. И че възкръсна на третия ден според Писанията. Евангелието е в съгласие с Писанията и се обяснява с Писанията - всичките шестдесет и шест книги. Когато Христос обясни възкресението Си на учениците, Той направи това, като им обясни Писанията:

"И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания... И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?... Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.“  (Лук.24:27, 31,32, 45).

Като подчертава фразата "според Писанията", Павел набляга на факта, че Евангелието е част от системата на истината, дадена ни в Библията. Всички части на тази система съвпадат. Всички изявления в Библията са логично съвместими един с друг. Например, раждането на Христос, Неговия живот, смъртта и възкресението Му са точното изпълнение на пророчествата, които са били дадени векове преди Неговото идване. Точното посочване на града, в който ще се роди било предсказано стотици години преди раждането Му; фактът, че раждането Му ще бъде необичайно, тъй като майка Му ще бъде девица, е предсказано  също векове преди раждането му; предсказана е и Неговата смърт сред нечестивите и погребението Му сред богатите; а и Самият Христос многократно предсказа Своето възкресение.
Специфичните твърдения, с които Павел нарича Евангелието в 1 Коринтяни 15, не са самостоятелни. Те предполагат съществуването на други истини, както и са последици от много други. Избирането от Бог Отец на онези, които трябва да бъдат спасени, понасяне на наказанието за греховете им от Исус Христос на Голгота и дарът на вярата на избраните от Бог-Святи Дух хора са част от системата на истината, представена в Писанието. Това са трите големи аспекта на изкуплението: избор, изкупление и вяра. И Евангелието, доктрината за изкуплението, е централната тема. Невъзможно е да се защити Евангелието или дори да се проповядва Евангелието, без да се защитава и обяснява системата на истината, от която то е част.

Основните факти на Евангелието, които Павел подчертава в 1 Коринтяни 15, показват, че онези, които искат да отделят Евангелието от системата на истината, представена в Библията, не могат да го направят. Евангелието, макар и отделна част от библейската система, все пак е част от системата. Тази система е напълно изразена в Писанията. Твърденията, които Павел нарича Евангелие, са твърдения на Писанията. Тъй като Евангелието е част от библейската система на истината, не е възможно да се защитава Евангелието, без да се защитава цялата система. Изключителният акцент на "основите" на вярата, а не върху "цялата Божия воля", израз, който самата Библия използва, е безполезен. Шест или осем несвързани истини, макар и да са важни доктрини за християнството, не са цялото християнство и не могат да бъдат защитавани ефективно. Фундаментализмът не представлява сериозна заплаха за светските философии, защото е логично несистематичен и несвързан, просто сянка на здравото християнство, което намираме в Библията.

Апостол Павел подчертава значението на Писанията, но този акцент върху Писанията не е уникален за Павел. Обяснявайки и защитавайки християнството, Христос винаги се е обръщал към Писанията и никога не се е опирал на Собствения Си опит. По време на изкушението в пустинята Христос цитира Писанията в отговор на всяко изкушение на дявола: "Писано е", "Писано е", "Писано е". Това, което прави тези позовавания още по-значими, е контекста, в който те се случват. Христос току-що бе кръстен в река Йордан от Йоан Кръстител и Той чу глас от Небето, Който казваше: "Този е Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение." Светият Дух бе слязъл върху Него в образа на гълъб. Говорим за религиозни преживявания! Никой друг, преди или оттогава насам, не е имал такова удивително преживяване. Но Христос не каза на Сатана, какво се е случило с Него, за гласа от Небето и за видимото спускане на Светия Дух. Но защо не каза? Защо Христос пренебрегна всичко това, а цитира онова, което мнозина днес ще наричат ​​"мъртвата буква" на Библията? Защо Христос отговори на дявола, цитирайки Писанията, вместо да говори за Своите скорошни и уникални духовни преживявания? Защото Писанията са обективното писмено слово на Бога. Библията, а не нашият опит, е абсолютният Авторитет. Ако Христос не се позова на Своя опит и това беше много по-голямо преживяване, за което всеки обикновен човек би могъл някога да се надява да има, няма абсолютно никакво оправдание за привличането ни към нашите нещастни и вероятно измамни преживявания.

Всъщност, дяволът искаше Христос да се обърне към личния Си опит: той – искаше Христос да извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да направи "скок на вяра" от върха на храма, предполагайки, че Бог Отец ще извърши чудо; Христос отказа. Той искаше Христос да Му се поклони, да избяга от адските страдания на кръста и по този начин да придобие господство над всички царства на света; Христос отново отказа.

Дяволът използва същата тази тактика –обръщане към личния опит и в Едемската градина, когато съблазни Ева: той й обеща, че тя ще стане богоподобна, когато яде от забранения плод. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание". Разчитайки на своя опит и опитвайки се да придобие още по-прекрасно преживяване, Ева изостави Божието Слово. Тайната на непоколебимата съпротива на Христос към изкушението на дявола беше именно фактът, че Той не предпочете Собственото Си преживяване пред Божието Слово.

Апостол Петър подчертава важността на писаното Божие слово във второто си послание. Той достига до изказването си за свидетелството за истинността на християнската вяра като споменава Писанието. Ето какво пише той:

" Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.  Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.“

И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.“(2 Петрово 1: 16-19)



В няколко стиха по-горе Петър е написал,  "Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;".

Обърнете внимание на думата "всичко". По-късно, в същата тази глава Петър отново казва, че Писанието е единственият начин да придобием това знание: Писанието, най-сигурното пророческо слово, е светлината, която грее на тъмно място - не на ярко осветено място, нито на слабо осветено място, а на тъмно място. Няма друг източник за това знание, включително за познаване на Евангелието, от Писанията. Библията утвърждава монопола си върху истината. Харизматиците, както и всички други култове и лъжерелигии, отричат ​​този монопол. Те омаловажават мястото на Библията и основават своята религия на личния си опит.

Евангелието обаче не е история за нашия личен опит, нито  набор от команди, на които трябва да се подчиняваме. Евангелието е Добрата новина за това, което Христос извърши за Своя народ преди 2000 години. Не става дума за новорождението ни, нито за Второто пришествие, нито за действията на Святия Дух в нашите сърца. Евангелието е твърдение за историческите събития, които се случиха изцяло извън нас. То със сигурност има последици и изводи за нас днес, но тези последици са резултат от Евангелието и затова не трябва да се смесват със самото Евангелие. Фаталната грешка на средновекието беше да обърка Божието дело за нас с Божието дело в нас и така да изкриви Евангелието. Същата заблуда днес е широко разпространена сред т.нар. евангелисти, които не разграничават това, което Христос направи за нас и това, което Святият Дух може да направи в нас. Ние бързо се връщаме отново в средновековието, защото светлината и яснотата на Евангелието са изгубени.

Източник: http://www.refspb.ru/-1988

Превод: Татяна Иванова

вторник, 2 октомври 2018 г.

ЗА ПОКАЯНИЕТО НА ЮДА ИСКАРИОТСКИ Д. Н. Гийо


за покаянието на юда искариотски
Д. Н. Гийо


Чувал съм много проповедници и хора да казват, че Юда можеше да се покае, ако бе поискал.

Хората искат да направят човека самоопределящ, суверен лидер на собственото си спасение, така че в ръцете на грешниците  да има власт да приемат спасението или да го губят.

Въпреки че човек винаги е отговорен пред Бога за действията си, той не притежава суверенната власт на самоопределящ. Единствено Бог се разпорежда със съдбите.

Никой не може да се покае за греховете си и да повярва в Христос, ако Бог не му е дал сила и желание да го направи.


Юда не можеше да се покае, защото Бог не пожела той да го направи. Чуйте какво Господ Исус каза за него: " До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието. " (Йоан 17:12)

Синът на погибелта бе предопределен за това осъждение. Но Кой го бе предопределил? По Чия воля и за Чия цел?
По волята и за целта на Суверенния Господ.

- Защо? Защото Писанието казва за Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"  (Римл. 9:17)

Юда беше поставен за да изпълни Божията цел с разпятието на Христос.
Ако Юда се беше отказал от предателството на Христос, тогава предвечното Божие намерение в Исус не би се изпълнило, Божият замисъл би бил осуетен, а Бог би бил безпомощен в изпълнение на волята Си.


Ако Юда се беше покаял, то нямаше да има спасение за никого, тъй като той беше инструмент за предателството, който е трябвало да бъде.

Исус трябваше да бъде разпнат на кръст от ръцете на грешници. Като Бог, Той можеше да отиде там Сам, но беше необходимо грешници да го разпнат.

И така, какво казвам с това? Казвам, че никой, сам по себе си, не е способен да се обърне от греха си към Христос.
Покаянието не е в решението на грешниците. Заповедта за покаяние не предполага способност у грешника да го направи. Бог извършва вяра и покаяние само в избраните.

Човек, намиращ се в затвора не може просто да реши да напусне затвора, особено ако срокът му за наказание не е изтекъл. А грешниците са заключени в затвора на греха и са мъртви в своите престъпления.

Свободата трябва да им се предостави по благодат, защото те самите не са способни да дадат откуп за себе си, а вратите на затвора трябва да бъдат отворени за тях от Някой, Който държи ключовете.

Петър не беше син на погибелта, въпреки че на три пъти се отрече от Господа. Петър  беше пример за съд на милостта. Той имаше Първосвещеник, Който ходатайстваше за него, Господ Исус.
Господ Исус не се помоли за Юда да бъде спасен

Ако ти си спасен, то е само защото Христос е ходатайствал за теб, за да те спаси. Вън от застъпничеството на Христос за никого няма надежда.

Такава беше Неговата воля, че Петър да се отрече от Исус и никой друг, освен Исус да го възстанови. Волята на Петър не е направила нищо за спасението му. И ако Исус не се беше обърнал към Петър, нямаше как Петър да бъде там, където е Исус.
Затова няма грешник, който би могъл да дойде при Христос със собствени сили, по своята си воля, ако не му е дадено от небето.

Спасението е само по благодат, защото отчаяно се нуждаеш от благодат. Нямаш нищо, което да донесеш на Бога за да Му угодиш, извън това, което Той вече даде и извърши в Исус Христос.

Амин!

Източник: ФБмрежата

Превод: Татяна Иванова

четвъртък, 16 август 2018 г.

СУРОГАТНА РЕЛИГИЯ, Д.Н. ГИЙО


СУРОГАТНА РЕЛИГИЯ 

 Д.Н. Гийо


1) Сурогатната религия казва: "Аз предадох живота си на Исус".
Истинската вяра казва: " Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете ... И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми" (Йоан 10:11,28).
И така, Кой на кого даде живота Си ?
2) Сурогатната религия казва: "Аз избрах Исус."
Истинската вяра казва: "Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде." (Йоан 15 16).
Виждате ли, Кой кого избира?
3) Сурогатната религия казва: "Поканих Исус в сърцето си".
Истинската вяра казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден ... И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца"(Йоан 6: 44, 65).
Виждате ли, Кой първи отива при грешника?
4) Сурогатната религия казва: "Аз направих Исус Господ и Спасител."
Истинската вяра казва: "И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник." (Деяния 2:36).
Виждате ли, Кой всъщност направи Исус Господ и Спасител (Христос)?
5) Сурогатна религия казва: "Грешниците отхвърлят Исус, защото те имат свободната воля да Го изберат или да Го отхвърлят."
Истинската вяра казва: "Исус им отговори: Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце:" (Йоан 10:26).
Обърнете внимание, че причината за отхвърлянето на Исус от някои хора не е поради свободата на волята им, а поради това, че те не са били избрани (отхвърлени са).
6) Сурогатната религия казва: "Грешниците могат да се противопоставят на Божията сила".
Истинската вяра казва: "Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;" (Йоан 6:37).
Всички избрани ще дойдат при Христос - и няма сянка на съмнение.
7) Сурогатната религия казва: "Вярващият е под закона на Мойсей"
Истинската вяра казва: "И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога." (Римляни 7:4).
Не е възможно да си в брак с двама души едновременно, без да не прелюбодействаш. Някой тук не казва истината.
8) Лъжерелигията казва: "Можеш да загубиш спасението си".
Истинската вяра казва: "И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми." (Йоан 10:28).
Спасението не може да се изгуби, освен ако не се опитвате да се самоспасите.
9) Сурогатната религия казва: "Спасението е Исус плюс моите добри дела"
Истинската вяра казва. "а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда... И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост". (Римляни 4:5; 9:16).
Спасението е само по благодат. Благодатта отказва да се смесва с каквито и да е усилия от страна на човека. Добрите дела са предназначени за спасените. Те не са причина за спасение, а са следствие, резултат от спасението.
Пребъдвайте само в Исус. Амин!


Източник: http://www.refspb.ru/2018-08-07-13-44-06

Превод: Татяна Иванова

четвъртък, 2 август 2018 г.

КАРИ БЛЕЙК ИЗОБЛИЧЕН!, видеоклип


КАРИ БЛЕЙК ИЗОБЛИЧЕН!!!
Всички тези лъжеучители са се разпространили като паяжина , всяка нишка свързана заедно. Посланието може да е същото, дори може да се различава тук и там, може дори да изглежда като изцяло различно послание. Но центърът на мрежата е фалшивият Христос, Антихриста, Сатана. Той взема истината и я разделя, извърта я и манипулира в билиони различни идеи.“ www.discerningtheworld.com. Kъри Блейк промотира фалшиво евангелие на знамения и чудеса. Тук той е облякъл окултна риза (3:12)
“Отвори очите на сърцето ми, Господи, отвори очите на сърцето ми, аз искам да те видя, аз искам да те видя. (3:59) Сатана е майстор на неяснотата. Той иска да направи нашето духовно виждане замъглено, така че да мислим, че прославяме Бог, когато всъщност прославяме дявола!


ВИДЕОКЛИП
https://www.youtube.com/watch?v=dEXtvZLV-bE&feature=youtu.be






петък, 23 февруари 2018 г.

ВИДЕНИЕ ЗА ИЗГУБЕНИТЕ, УИЛЯМ БУУТ (1829-1912)


ВИДЕНИЕ ЗА ИЗГУБЕНИТЕ,
Уилям Буут
(1829-1912)
(
Един доста дълъг, но великолепен текст, който си заслужава четенето)

При едно от последните ми пътувания, така както се бях втренчил през прозореца на купето, в ума ми се появи една върволица от мисли, които се отнасяха до състоянието на хората около мен. Те живееха безгрижно в най-отявлен, в най-безсрамен бунт срещу Бога, без дори да се замислят за благополучието си през вечността. И така, както си гледах през прозореца, ми се стори, че ги виждам всичките... милиони хора около мен, отдадени на алкохола и на удоволствията си, на танците и музиката си, на сделките и безпокойствата си, на политиката си и на трудностите си. Невежи – в много случаи умишлено невежи; в други случаи знаещи всичко за истината, но изобщо небезпокоящи се за това. Но всички те, наистина цялата тази тълпа от хора, все едно се плискваше нагоре и надолу в своето богохулстване и проклетия чак до Божия престол. И докато размишлявах над това, аз получих едно видение.

Видях един тъмен, бурен океан. Над него бяха надвиснали тежките черни облаци; тук-там прорязвани от ярки светкавици и тътнещи гръмотевици, докато ветровете виеха, а вълните се надигаха разпенени, натрупваха се на грамада и се разбиваха, за да могат веднага след това отново да се надигнат и разпенят, да се натрупат на грамада и пак да се разбият. В този океан ми се стори, че видях безброй клети хора, които падаха в океана и се носеха насам-натам, крещяха и пищяха, проклинаха и се бореха с вълните, и накрая се удавяха. И докато проклинаха и крещяха, те се показваха отново над водите, изкрещяваха още веднъж и тогава някои от тях потъваха, за да не изплуват никога повече.
И тогава видях как сред тъмния, побеснял океан се издигаше една мощна канара. Върхът й се извисяваше високо над черните облаци, които бяха надвиснали над бурното море. Около фундамента на тази голяма скала аз видях една обширна платформа. С радост видях как някои от бедните, борещи се с вълните, давещи се клетници се изкатерваха от разгневения океан върху платформата. Видях също, че някои, които вече бяха стъпили здраво на платформата, помагаха на клетите създания, намиращи се все още в побеснелите води, да стигнат до мястото на сигурност.

Когато се вгледах, видях някои от вече спасените да работят усърдно, използвайки стълби, въжета, лодки и други приспособления, за да бъдат по-ефективни при спасяването на клетниците, борещи се да излязат от морето. Тук-там действително имаше и неколцина, които, без да обръщат внимание на последиците и завладени от съчувствие, скачаха във водите, за да спасят потъващите. Трудно ми е да кажа кое ме радваше повече – дали когато виждах клетите, давещи се хора, които се изкатерваха върху скалата и достигаха до мястото на сигурност, или отдадеността и саможертвата на онези, които виждаха смисъла на целия си живот в полагане на усилия за тяхното спасение.


И както наблюдавах всичко това, ми направи впечатление, че обитателите на тази платформа бяха едно доста разнородно общество. Те бяха разделени на различни кръгове или класи и претендираха за различни удоволствия и занимания за тях самите. Но изглежда, че само малцина от тях си бяха поставили задачата да спасяват хора от морето.

Но това, което най-много ме учуди, беше фактът, че макар всички да са били спасени от океана по едно или друго време, изглежда, че почти всички бяха забравили това. Във всеки случай изглеждаше, че споменът за това, колко тъмен и опасен бе океанът, наистина повече не ги тревожеше. Точно толкова странно и учудващо ми се струваше, че тези хора изглежда не изпитваха ни най-малко безпокойство и отчаяние за бедните изгубени клетници, които директно пред очите им се бореха с вълните и се удавяха... при което измежду тях бяха собствените им съпрузи и съпруги, братя и сестри и дори собствените им деца.
Това учудващо безразличие не можеше да е в резултат на невежество или на недостатъчно познание, тъй като те живееха точно там и виждаха всичко, и понякога дори говореха за случващото се. Мнозина дори редовно отиваха да слушат доклади и проповеди, в които се описваше ужасното състояние на тези бедни удавници.

Както вече казах, обитателите на тази платформа бяха заети с различни дейности и развлечения. Някои от тях бяха денонощно ангажирани със сделки и бизнес, за да извлекат печалба и за да складират след това всичко в каси, трезори и други подобни.

Мнозина прекарваха времето си в забавления: някои отглеждаха цветя отстрани на скалата, други сътворяваха дрехи, трети пък свиреха или пееха. Някои отдаваха особено значение на облеклото си, за да се разхождат след това насам-натам и за да им се възхищават останалите. Някои бяха напълно заети с ядене и пиене, други се бяха задълбочили в дискусии за бедните удавници, които вече са били спасени.

. Това обаче, което най-много ме учуди, бе следното: онези хора на платформата, които Той викаше, които чуваха гласа Му и чувстваха, че трябва да се покорят на този глас – поне така те казваха – онези, които изповядваха колко много Го обичат, напълно симпатизираха на задачата Му, с която Той се бе натоварил; онези, които Му се молеха или твърдяха, че вършат това, бяха до такава степен обзети от своя бизнес и от своите професии, от своето пестене на пари и своите удоволствия, от своите семейства и приятели, от своите религии и дискусии за тях и от своята подготовка да отидат на сушата, че не чуваха вика, който идваше от това прекрасно същество, което сам
o бе слязло в морето. И дори когато чуваха Неговия вик, те не му обръщаха внимание. Този вик не ги безпокоеше. И така директно пред очите им продължаваше борбата на множествата от хора с вълните, които крещяха и се давеха в тъмнината. 

И тогава видях нещо, което ми се стори още по-странно от всичко, което до сега бях видял в това забележително видение. Видях, че някои от хората на платформата, които това прекрасно същество бе извикало да дойдат и да Му помогнат в тази тежка задача, за да се спасят тези загубени създания, непрекъснато се молеха и викаха към Него Той да дойде при тях!

Някои искаха Той да дойде и да остане при тях, и да използва Своето време и Своята сила, за да ги направи по-щастливи. Други искаха Той да дойде и да премахне различни съмнения и опасения, касаещи истинността на някои писма, които Той им бе писал. Други искаха Той да дойде, за да им даде едно по-голямо чувство за сигурност върху канарата – такава сигурност, която да им гарантира, че те никога повече няма да се подхлъзнат обратно в този океан.

Мнозина други искаха Той да ги накара да се почувстват съвсем сигурни, че един ден ще слязат от тази канара и ще стигнат до сушата. Искаха това, тъй като бе станал известен фактът, че някои от тях се бяха разхождали толкова безгрижно, че бяха загубили почва под нозете си и отново бяха паднали в бурното море. И така тези хора имаха обичай да се срещат и след това се изкачваха по скалата толкова нависоко, колкото можеха, и като отправяха погледа си към сушата (мислеха си, че великото същество беше там), те викаха: „Ела при нас! Ела и ни помогни!” А през всичкото това време Той беше долу (с Духа Си) измежду клетите, борещи се с вълните, давещи се създания в побеснелите дълбини и, обвивайки ръцете Си около тях, се опитваше да ги измъкне от водите. При това Той напразно отправяше поглед към онези там на скалата, търсейки помощ и ги викаше с глас, който вече беше пресипнал: „Елате при мен! Елате и Ми помогнете!”


Изведнъж разбрах всичко. Просто беше достатъчно. Морето беше океанът на живота, морето на реалния човешки живот. Светкавиците бяха отблясъците на пронизващата истина, излизаща от трона на Йехова. Гръмотевиците бяха далечното ехо на Божия гняв. Тези множества от крещящи хора, които се бореха с вълните и отчаяно се носеха в бурното море, бяха хилядите по хиляди клети уличници и сводници, алкохолици и техните съблазнители, крадци, лъжци, богохулници и безбожни люде от всяка нация, език и с най-различни убеждения.
 

О, колко черно бе това море! И о, какви множества от богати и бедни, от необразовани и образовани люде имаше там! В техните външни обстоятелства и ранг в живота те всички бяха толкова неравни, и все пак в едно нещо всички те бяха равни: Пред Бога всички те бяха грешници – всичките завързани и хванати здраво от собствените си слабости, прехласнати от някакви свои идоли, роби на някакви дяволски страсти и управлявани от отвратителния демон на бездната.
„Бяха ли всички те равни в едно нещо?” Не, всички бяха равни в две неща – равни не само в своята низост, но и – в случай, че не бъдат спасени – равни в своето потъване, потъване... надолу, надолу, надолу... до еднаквата ужасна съдба.

Тази огромна канара, даряваща защита, е преобраз на Голгота, мястото, на което Исус бе умрял за тях. Хората върху тази скала бяха спасени. Начинът, по който те употребяват своята енергия, своите дарби и своето време, представляват заниманията и удоволствията на онези, които твърдят, че са спасени от греха и от ада. Последователите на Господ Исус Христос. Шепата смели, решителни хора, които рискуват собствения си живот, за да спасят погиващите, бяха истинските войни на кръста Христов. Силното същество, което ги викаше от бушуващите води, беше Божият Син, Който е „същият вчера, днес и завинаги.”
Той все още се бори и ходатайства за спасението на погиващото множество от хора, спасение от ужасната съдба на осъждението на вечни мъки в ада. Неговият глас, който вика към спасените да дойдат и да Му помогнат да спаси света, може да бъде чут през музиката, тропота и шумовете на живота.

Мои приятели в Христос, вие сте спасени от водите и сте върху канарата. Той е в черното море и ви вика да Му помогнете. Ще отидете ли? Погледнете сами. Бушуващото море на живота, препълнено с множество погиващи хора, тътне и приижда навсякъде там, където вие се намирате.

Напускайки видението, сега аз искам да говоря за един факт. Факт, който е толкова реален, колкото и самата Библия, толкова реален, колкото Исус, висящ на кръста, толкова реален, колкото ще бъде наближаващият ден на Страшния съд и толкова реален, колкото раят и адът, които ще го последват.
Погледнете! Не се оставяйте да бъдете измамени от външния вид – хората и нещата не са това, за което се представят.
Всички, които не са върху канарата, са в морето. Погледни към тях от наблюдателната кула на големия бял престол и виж гледката! Исус Христос, Синът Божий, чрез Духа Си е насред това умиращо множество от хора и се бори, за да ги спаси. Той те вика да скочиш в морето, да дойдеш точно до Него и да Му помогнеш в тази свята битка. Ще скочиш ли? Това означава да дойдеш при нозете Му и да се предоставиш абсолютно на Негово разположение.

Веднъж една млада християнка дойде при мен и ми разказа, че за известно време е давала на Господа талантите, молитвите и парите си, но сега тя искаше да Му даде и живота си. Тя искаше да влезе директно в битката. С други думи: тя искаше да Му помогне в морето. Така, както някой човек, който стои на брега на реката и гледа как някой друг се бори за живота си във водата, сваля нещата, които ще му попречат при усилията му да скочи и да го спаси – така и ти, който все още стоиш на брега и се бавиш, пееш и се молиш и си спомняш за бедните погиващи, за теб е крайно време най-сетне да съблечеш чувството си за срам, както и гордостта си, притесненията си за мнението на другите, любовта си към удобствата и всичката себична любов, която толкова дълго те е задържала да се втурнеш с всички сили за спасението на множеството умиращи мъже и жени.
Но не изглежда ли това развълнувано море черно и опасно? Без съмнение това е така. Няма съмнение, че този скок носи със себе си както за теб, така и за всеки друг трудности, презрение и страдания. За теб това може би би означавало и много повече. Това може би би означавало смърт. Но независимо от всичко, Този, който ти дава знак от морето, знае какво ще означава това – и знаейки това, Той въпреки това те вика и те моли да дойдеш.
Ти трябва да го сториш! Не може да отстъпваш назад. Достатъчно дълго си се наслаждавал на това да бъдеш християнин. Наслаждавал си се на приятни чувства, приятни песни, приятни богослужения, приятни гледки. Там е имало много от човешкото разбиране за това да бъдеш щастлив, имало е много аплодисменти и възклицания на възхвала, много от небето на земята.
 

Сега обаче, иди при Бога и Му кажи, че вече си достатъчно подготвен, за да обърнеш гръб на всичко това и че си решен до края на дните си да се бориш насред това погиващо множество, каквото и да ти струва това.
Ти трябва да го направиш. Със светлината, която сега е нахлула в духа ти, и с вика, който сега звучи в ушите ти, и с даващите ти знак ръце, които сега са точно пред очите ти, ти нямаш друга алтернатива. Да отидеш при погиващите е твое задължение. От сега нататък твоето блаженство ще се състои в това да споделяш нищетата им, удобството ти ще се замени от това да имаш дял в болките им. Короната ти ще бъде тази да им помагаш да носят кръста си, а небето ти – да слезеш в зиналата паст на ада и да ги спасиш.
И така, какво ще направиш ти сега?

Уилям Буут основава „Армията на спасението” през 1865 година. Състраданието му за изгубените и особено за онези, които етаблираната църква е смятала за „неспасяеми”, било легендарно. Целият му живот може да се резюмира със собствените му думи: „Идете при тях – и то при най-лошите!”

С ненадминато усърдие основаната от Буут „Армия на спасението” се посвещава на забравените и изоставени мъже и жени. Те обявяват „спасителна война” първо в бедняшките квартали на Лондон, после в цяла Европа и накрая във всяка обитавана част на земята. Тяхното послание е обръщение и живот на освещение пред Господа. На всяко от тяхните знамена има отличителен знак с предизвикващите страх думи „Кръв и огън!”
Нашето желание е всички християни да се запознаят с живота на Уилям Буут  и с неговото видение. Колко много християнски организации приличат на спящ великан. И какво ли би се случило, ако ние – движени от Божия Дух – отново обявим война на дявола за изгубените души!


по материали на 
https://www.salvationarmy.org.au/


Превод: Ваня Ямалиева