ХРИСТОС и НИКОДИМ, А. Пинк (1886-1952)

            

ХРИСТОС и НИКОДИМ

Артър Пинк

                                                                                                                             

"Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него."/Йоан3:1,2/

Никодим беше "юдейски началник", което означава най-вероятно, че той е бил член на Синедриона. Като такъв той е характерен представител и ни разкрива истинското духовно състояние на юдеизма. Първо, той дойде при Исус през нощта; второ, в него нямаше никакво духовно разпознаване; трето, беше мъртъв в греховете си, затова имаше нужда да бъде роден от Бог. Той е истински представител на Синедриона - Духовния Върховен Съд на Израил. За Синедриона беше нощ и те бяха в тъмнина. Каква точна картина! Както в Никодим техния представител, така и в останалите членове липсваше духовното разпознаване и не разбираха Божиите истини. Те имаха духовна слепота /Йоан 1:21,26/; бяха народ без радост /Йоан 2:3/; храмът беше осквернен/Йоан 2:16/; и Синедриона в тъмнина.

"Той дойде при Исус нощем." И защо е отишъл през нощта под прикритието на тъмнината? Дали се е срамувал да го видят, че отива при Него? Това е най- вероятната причина, която се споменава няколко пъти.
"Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва: Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?" /Йоан 7:50,51/ "Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой." /Йоан 19:39/

Забележителна е смелостта на Никодим тогава, когато учениците се бяха разбягали и Синедриона беше готов да наказва Исусовите последователи. Изглежда, че и в двата случая Святия Дух подчертава смелите действия на Никодим, напомняйки за неговата плахост в началото. Да, наистина Никодим е плах и колеблив когато започва разговор с Исус през онази нощ, казвайки: "Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител..." (в някои български преводи е "зная", но в гръцкия оригинал е "знаем" - множествено число.) Защо Никодим казва "знаем"? Очевидно той се бои да изкаже своето лично мнение и се крие чрез формата на глагола, като вместо "зная", казва - "знаем."        

"Той дойде при Исус нощем и Му рече: Учителю, знаем, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. /Йоан3:2/

Това беше истина, защото знаменията на Христос се отличаваха от всички други. Ние също трябва да изпитваме и познаваме кое е от Бог, защото не всички изцеления и чудеса са от Него. Не всички, които говорят за Господа или вършат чудеса, са пратени от Бог. Ние обикновено не обръщаме внимание, че сатана може и има способности да върши чудеса. Нека не забравяме, че фараоновите магьосници, когато подражаваха на Мойсей, вършеха много неща, но не чрез Бог. От къде е била тази сила, освен чрез сатана. Святият Дух ни предупреждава: "Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им." /2Кор.11:13-15/ Сатана и онези които са му продали душите си могат да вършат чудеса и знамения. /2Сол.2:9/ Така че "не всеки който казва Господи, Господи" е дошъл от Бог.

Словото Божие ни предупреждава да не вярваме сляпо на всеки дух, но да бъдем будни и да ги изпитваме. "Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /1Йоан 4:1/ В Откр. 2 гл., Христос казва за ефесяните, че са изпитали ония, които наричат себе си апостоли и са ги намерили лъжливи. По какъв начин ще познаем такива хора, които биха дошли при нас в името на Исус? Чрез тяхния характер ли? Не, - образованието, възпитанието и добрите обноски не са белезите на Божия човек. (Сатана може да се представи като светъл ангел.) Как ще познаем, когато видим да стават свръхестествени неща, кой върши това? Ще познаем, когато "прибегнем при закона и свидетелството" - Божието непогрешимо Слово. / Исая 8:20/ "Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приемайте в къщите си и не го поздравявайте." /2Йоан 1:10/ Беряните изследваха писанията и тогава приемаха учението. /Д.А.17:11/

Как Господ прие Никодим и как отговори на поздрава му: "Учителю?"

1. Неудобното време не беше препятствие, затова и днес по всяко време Господ ще приеме грешниците. Той не се обкръжава с бодигардове, както много известни проповедници правят.
2. Исус недвусмислено установява, че грешника не може да се яви пред Бог като го приема за "учител." "Учителят" не може да бъде в полза на тези които са "мъртви в грехове", затова Исус му отговори, че първата необходимост и най-основното, е раждането от Бога. Грешникът се нуждае от благовестието, за да се спаси и само тогава може да бъде готов да се учи.
3. Исус не обърна никакво внимание на поздрава "Учителю", но рязко заяви: "Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство." 

Тези думи бяха централни не само в тяхната дискусия, но са принципни в Христовото учение за спасението. Има седем главни точки в този разговор, които обясняват:
I. Необходимостта от рождението.
II. Рождението от Бог е чрез "водата."
III. Рождението от Бог е чрез "Духа."
IV. Необходимостта от духовно рождение.
V. Характерното за духовното рождение.
VI. Рождението от Бог е очудващо за религиозните хора.
VII. Процесът на рождението.

       I. Рождението от Бог е от първа необходимост.

Изключително важно е да забележим, че Йоан представя това като първото нещо, което Исус поучава. В първите две глави ние научаваме какво Христос извърши, но в третата глава, това е първото поучение което чуваме. Христос не обръща внимание първо на това, как трябва да се живее, но говори за необходимостта от духовното оживяване - рождението от Бога. Човек не може да живее преди да бъде роден; нито е възможно мъртвия да управлява живота си. Никой не може да угоди или живее за Бог, ако не е роден от Него. Това е основно в християнството и затова Христос започва точно от там с думите: "Истина, истина..." Тези думи предхождат важни принципни истини, които Святият Дух ни открива и се намират изключително в Евангелието на Йоан.
"...Aко се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство." /Йоан 3:3/

Това се споменава единствено тук, в 3-ти и 5-ти стихове. "Божието царство" е духовно понятие, както и ап. Павел пише на римляните, че "Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух." /Рим.14:17/ Това царство е невидимо за Никодим докато няма рождението от Бог, което означава, че той не може да познае "това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." /1Кор.2:12-14/ Отговорът на Никодим е доказателство, че той е "естествен човек." Той беше израилев учител, а не знаеше, нито разбираше елементарни неща.

       II. Рождението от Бог е чрез "водата." Исус каза:

"Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/

Съживяването на духовно мъртвия човек е обновление, което означава раждане от вода. Поради неправилното разбиране на израза роден от вода, много християни считат, че раждането от вода е водното кръщение. Те се отклоняват и достигат до анабаптизъм, което означава, че без водното кръщение, няма спасение. Това е ерес - неправилно учение, което има фатални последствия.
Водното кръщение не е условие за спасение, нито оформя грешника според изискванията на Бог. Ако беше условие, то нямаше да има спасение преди да дойде Йоан Кръстител. В Старият Завет никъде не се споменава за водно кръщение. В Новият Завет също не виждаме водното кръщение като условие, защото спасението е по благодат, то е дар от Бога. Когато началникът на тъмницата във Филипи запита: "какво да сторя за да се спася?", Павел отговори: "повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш ти и домът ти." /Д.А. 16: 30,31/ Ап. Павел пише на коринтяните, че Господ не го е пратил да кръщава. /Кор.1:17/
      
Ако "роден от вода" не е водното кръщение, тогава какво означават думите на Исус? Нека първо видим как се употребява тази дума в други текстове. На самарянката при кладенеца Христос каза, "който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще Му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот." / Йоан 4:14/ Очевидно тук, както и в Йоан 7:37 и Йоан 3:5 думата е употребена в преносен смисъл. Тогава, как да я разбираме? Думата означава Божието Слово. Навсякъде където се говори за обновление или процес, в който човек може да се възроди, се употребява Божието Слово. "Словото Ти ме съживи." /Пс.119:50/ На коринтяните ап. Павел пише: "аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието." В Яков четем: "От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината." /Яков 1:18/ В посланието към ефесяните се казва съвсем ясно: "...Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез Словото." /Еф. 5:26/

       III. Рождението е от Духа.

"Ако се не роди някой от вода и Дух." /Йоан 3:5/

Духовното рождение е чрез водата (Божието Слово), но е извършено от Святия Дух. / "Роденото от Духа е дух."; "Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва." /Йоан 3:6; 6:63/ Бог твори "нови създания" (в Христа - Кол.3:10), като спазва същия ред, който виждаме в Битие при сътворението. В Битие 1:1 четем за чудесното Божие творение, но във следващия стих виждаме, че нещо ужасно се е случило и "земята бе пуста и неустроена", вероятно като последствие от падението на сатана. Ето редът в който Бог започна да обновява: 

1. "Тъмнина покриваше бездната."
2. "Божият Дух се носеше над водата."
3. "И Бог каза: Да бъде светлина."
4. "И стана светлина." /Бит.1:2,3/
      
При "новите създания", редът е абсолютно същия:
1. Падналия грешник е в тъмнина и мъртъв в прегрешенията си. /Еф.2:1; 5:8/
2. Святият Дух действа в сърцата на избраните. /1Пет.1:2; 2Сол2:13/
3. Словото осветлява човека и Святия Дух го новоражда. /Тит.3:5/
4. Вярващият е преселен в царството на Светлината. /Кол.1:13;1Йоан1:7/
Някогашната тъмнина стана светлина - ново създание. /Исая 9:2,3/

       IV. Необходимостта от духовно рождение.

"Ако се не роди някой ..., не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/

Човек идва на този свят чрез естественото раждане. Той се ражда с грешна натура и вън от рая, както всички потомци на първия Адам. Грешникът не може да бъде в Божието присъствие. Когато Бог даваше Закона на Мойсей, трябваше да има преграда между планината Синай и Израил. Престъпилите тази преграда умираха. Пресвятото място в скинията на Божието присъствие беше оградено със завеси и освен първосвещеника, който влизаше с кръвта на жертвите веднъж в годината, никой друг не можеше да влезе, защото ще бъде обречен на смърт. Както блудният син, така и всеки грешник е отстранен от Бог и не може да види Божието царство.
      
"Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство." /Йоан 3:5/

Рождението от Бог е не само необходимо, но и наложително. Една проста, но много дълбока истина е, че Божието царство е приготвено място за приготвени хора. Тук се крие същността на нещата. Който не е духовно роден, не може да копнее за духовното, нито на земята, нито в небесата. Кажете на някой неновороден, че трябва да бъде новороден, той ще си помисли, че трябва да се трансформира, реформира, да отвори нова страница в живота си, да започне "отново..." Всичко това може да е добро, но то се отнася само до външното и не прави нищо за същността и натурата на човека. Това не е да се родиш от Бог и няма да бъде от никаква полза. Такъв човек не се нуждае от инструкции, защото това не е случай на незнание, нито на слабост. Този човек е мъртъв, това е неговото истинско състояние и абсолютно нищо не може да му помогне - най-малко неговите решения, да започне отново. Той е старото, грешно Адамово естество и трябва да стане ново създание; да получи божествения живот. Той трябва да бъде роден от Бог.

       V. Характерното за духовното рождение. Кое е характерното и какво точно става? Каква е разликата между онзи, който е мъртъв в греховете си и този, който е роден от Духа?
      
Много е трудно религиозни хора, които вярват, че новорождението е промяна на сърцето, да бъдат разубедени. Те са чули много проповеди, които са ги убедили в това и сега то звучи за тях така вярно и точно, въпреки че не е казано никъде в Божието Слово. Но, какво тогава е духовното рождение? Не е промяна на нещо вътре в грешника, нито е отнемане на нещо от грешника, а е получаване, вмъкване на нещо вътре в грешника. Той получава нова природа. Всеки естествено роден човек е получил природата на родителите си; така и родения от Бог, получава Неговата природа. Рождението от Бога не е промяна на сърцето, а вътрешна и външна промяна на живота му. Новороденият има жив интерес за Бога; обича онези неща, които по-рано не е обичал; и се отвръщава от нещата, които като грешник е обичал, но неговото сърце продължава да бъде, "измамливо повече от всичко и страшно болно."/Ер.17:9/

Принципът на раждането се вижда в Битие 1 глава при сътворението, където земята произведе трева "според вида си" и всяко плодоносно дърво, което ражда плод "според вида си." Не е възможно възпитание, образование и култивиране, нито очистване, измиване и трансформиране да създаде нова природа, това е мисленето на Дарвин в неговите хипотези. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не онези, които се раждат от плътска похот, а онези които се родиха от Бога, те са Божии синове. И тук виждаме същия закон, че е "според вида си." Святият Дух ражда в нас духовната природа, чрез която ставаме "участници на божественото естество." /2Пет.1:4/ 

       Всеки роден от Бога има две природи, които се противят една на друга. /Гал.5:17/ Новороденият чрез Духа постоянно трябва да умъртвява желанията на плътта и по този начин да живее чрез вяра, като е зависим от Божията благодат и чувства жизнена необходимост да се храни с Божието Слово.

       VI. Рождението от Бог е учудващо за религиозните хора.

Множество религиозни хора мислят, че са новородени, защото са членове на църкви или редовни посетители. Други ще ви кажат, че са вярващи от детинство, имат много религиозни опитности и отговори на молитви; дават десятък, милостиня, постят. Заспалата им съвест не допуска, че не са новородени и биха се очудили като Никодим: "не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре." /Йоан3:7/ Би трябвало да бъде очебийно за Никодим, че се нуждаеше от духовно рождение. Един младеж трябва да има музикална дарба, за да отиде да учи в музикална академия; да може да рисува, за да бъде в художествена академия; трябва да има математически ум, ако отиде да следва математика. Има ли нещо за чудене относно това? Така и за да се влезе в небесното царство, човек трябва да има небесна натура.

       VII. Процесът на рождението от Бог.

"Вятърът духа където ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа." /Йоан 3:8/

Тук има сравнение между вятъра и Духа. Сравнението е двойно. Първо, и двете са независими в техните действия; второ, и двете действат мистериозно. Първото се вижда в думите "където ще"; второто е в думите "не знаеш."
"Вятърът духа където ще... така е с всеки, който се е родил от Духа." Вятърът е независим и не може да се контролира от човека. Така е с Духа.
Никаква сила не може да се съпротиви на силния вятър. Тези които са виждали действията на ураган, ще го потвърдят. Същото действие има и Духа, за да сломява гордост, непокорство, предразсъдъци и покори човеците. Преодолява всяка опозиция и съпротива.
Вятърът е променлив. Понякога е слаб и нежен, в друг случай е със страхотно бучене, но той е винаги невидим. Така и Духът работи невидимо и по различен начин с хората, но винаги има доказателства за Неговите действия. Без вятър, не може да има живот - всичко ще изсъхне и облаците не биха се движили. Така е с Духа, защото Той дава живот.


Превод: Петър Стовел

ТОВА НАРИЧАМ ЕРЕС!, Е.У. Тоузър

Навсякъде из нашите евангелски християнски кръгове се е появила една значима ерес - това е широко разпространената идея, че ние хората, можем да направим избор да приемем Христос само по причина, че се нуждаем от Него като Спасител, и че имаме правото да отложим да Му се подчиним като на Господ до степен... до степен да пожелаем това!

Каква трагедия, че в наше време често слушаме евангелски призив, който главно звучи от рода на: „Елате при Исус! Това не ви задължава да се подчините някому за нещо. Това не ви задължава да се промени нещо. Това не ви задължава да се откажете от нещо – просто елате при Него и повярвайте в Него като Спасител!“

По този начин хората идват и вярват в Спасителя. По-късно,  на някое събрание или конференция  ще чуят другия призив: „Сега, когато вече сте Го приели като Спасител, какво ще кажете да Го приемете и като Господ?“

Но при все, че слушаме това навсякъде, съвсем не означава, че е станало вярно. В същността си това е неадекватно обучение - мъже и жени да се насърчават да вярват в един разделен Христос, а в действителност никой не може да вземе половината от Христос... Когато човек вярва в Исус Христос, трябва да вярва в Господ Исус Христос в цялостта Му, а не да отлага нещо от него за после! Убеден  съм, че е погрешно да се мисли за Исус като за божествена медицинска сестра, при която можем да дойдем, когато ни се повдига от греха, а след като Той ни помогне,  да кажем: „Довиждане“- и да се върнем по предишния си път...

Ние не идваме до Него като човек, който иска да купи мебели за дома си и казва: „ Аз ще взема тази маса, но стола не ми е нужен “ – и да го отдели! Ние не идваме така! Или изцяло с Христос, или изцяло без Христа!

Аз вярвам, че е необходимо да проповядваме на света отново Христос в Неговата цялост- един Христос, Комуто не са нужни нашите оправдания, Христос, Който няма да се раздели, Христос, Който ще е Господ във всичко или в нищо!

Искам да ви предупредя – по този начин не можете да получите помощ от Него, Господ не спасява тези, на които Той не може да заповядва! Той няма да раздели своите пълномощия. Вие не можете да вярвате в полу-Христос. Ние Го приемаме такъв, Какъвто е Той в действителност – помазаният Спасител и Господ, Който е Цар на Царете и Господ на господарите! Той не би бил Този, Който е, ако би ни спасил, призовал и избрал без да разбираме, че Той може да управлява както живота ни, така и нас...

Наистина ли може да не се считаме задължени да се покорим на Исуса Христа? Дължим Му покорност от този момент, когато сме призовани от Него за спасение,  а ако не Му се покорявате, тогава основателно ще ви задам въпрос: наистина ли сте обърнати от греха?

Виждам и слушам какво правят християните и когато ги наблюдавам... наистина се питам– реално обърнати ли са?

Поначало вярвам, че това е поради неправилното обучение. Хората си представят, че са болните, а Исус е ръководител на болничния персонал, чиято цел е да подобри положението на оказалите се в беда окаяни грешници! „Подреди живота ми, Господи“, настояват те „и тогава ще мога да вървя по-нататък по пътя си“.

Това учение никога не е било добро... Нека да обърнем погледа си към Исус, нашия Господ, Височайш, Свят, увенчан с корони, Господ на господарите и Цар на всички спасени от Него хора, Който има пълното право да изисква от всички тях пълно покорство!...



Източник: A. W. Tozer, D.D., I Call It Heresy!, Christian Publications, 1974 edition,  p. 9-21
Преводът на статията се публикува с разрешение на:http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

БЕЛЕЖКИ /4/, от Артър Пинк(1886 - 1952)

1. Необичайни парадокси

 

Християнският живот е изпълнен с необичайни парадокси, които са непонятни за човешкият разум, но разбираеми за духовният ум. Едновременно, докато божиите светии стенейки плачат, те се и радват с неизказана радост. Вярващият в Христа се докосва до източника на жизненоважното удовлетворение, способно да задоволи всяка жажда, за която копнее винаги, подобно на жадния елен. Той пее и възпява на Господа в сърцето си, но в същото време скърби дълбоко и ежедневно. Той често  носи болките и трудностите, но не се разделя с тях, дори и за всичкото злато на света. Тези озадачаващи парадокси свидетелстват за това, че той действително е благословен от Бога. Но кой някога ще стигне до извода, че гонените и унижените са блажени, че наистина са щастливи! Следователно, истинското щастие не само е съвместимо с различните страдания в този живот, но и се съпровожда от тях.

2. Съвети за младите

По правило, ние сме изложени  на изкушенията на покварата в някои нейни форми и за да не попаднем в тях, е необходимо да сме постоянно бдителни. С много любов бих искал да предложа на вниманието на младите хора няколко съвета по този въпрос.

-         Бъдете бдителни против разпуснатите и безнравствените компании. „Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави". Не е възможно да имаш тясна комуникация с разпътен човек без опасни последствия.

-         Въздържайте се от четенето на книги*, пълни с поквара. Те не са по-малко вредни - в много случаи дори повече, отколкото лошите другари. Съзнателното четене на подобни книги е доказателство, че умът и съвестта са дълбоко покварени.

-         Стойте далеч от всякакви непристойни и съмнителни развлечения - най-вече имам предвид** театрални забавления, където умът е отворен за всяко зло и развратено  комуникиране и неморално възпроизвеждане.

-         Стремете се да занимавате своя ум и да направлявате чувствата си на „невидимото и вечното“. Винаги осъзнавайте присъствието на Този Бог, Който не търпи беззаконие. Никога не забравяйте, че Неговото око е върху вашето сърце, и че всичко е явно и открито пред Него. Като най-добрият ефективен метод за умъртвяване на вашите телесни части и разпъване на плътта с всички нейни страсти и похоти, търсете това, което е праведно пред Бога. Избягвайте младежките похоти и никога не флиртувайте с изкушенията.

*/ ** - към момента на написване на това, авторът все още не е бил запознат с технологичните разработки като интернет, компютърни игри, кино индустрията, развитието на телевизията. Помислете! Ако по-рано хората са били бдителни и придирчиви за кое е опасно и кое не, имайки предвид само  книги и театър – то, колко повече ние, живеещите във ерата на мега- технологиите и развитието на масовите развлечения, трябва да сме предпазливи и разумни в живота си.

3. Живо слово за мъртвите

„Добре, ще кажете вие, ако хората са мъртви, тогава каква е ползата от проповядване на Евангелието?“ Каква е ползата от проповеди? Ще ви кажа. Чуйте! Имало един човек, чиято ръка е била суха, парализирана и Христос му казал: „Простри ръката си!“  Трябвало е да направи това, което той не е можел да прави! Христос му заповядва да направи нещо, което било невъзможно за него. Е добре, ще кажете вие, защо тогава Христос му заповядва да си протегне ръката? Защото божествената сила е дошла със повелителните думи и тази божествена сила му е дала способност да направи това. Човек сам не е в състояние да протегне ръка. Ако вие мислите, че този човек е бил способен да протегне своята парализирана ръка чрез усилие на собствената си воля, значи мястото ви е в приют за умопомрачени! Как може парализирана част от тялото да се движи?

Е, аз ще ви покажа нещо повече от това. Представете си един човек , който е умрял, бива погребан и започналото да се разлага тяло вече смърдяло. Той бива положен в една пещера, когато някой идва до входа й, и казва: "Лазаре, излез вън!" И ако този Някой е бил нещо по-малко, а не Самия Бог явил се в плът, той вероятно би трябвало целия ден да стои там и да вика: "Излез вън! Излез вън!" Каква е ползата да се говори на мъртвия да излезе? Абсолютно никаква,  ако разбира се, думите на Говорещия не притежават силата, която прави тези думи ефективни.

И така приятели мои, аз проповядвам на грешниците Евангелието, не защото вярвам, че грешника притежава сам от себе си някаква сила да му откликне – аз абсолютно не вярвам, че който и да е грешник сам по себе си има някаква способност за това. Но Христос каза: „ Думите, които Аз ви говорих, Дух са и Живот са“ и чрез благодатта на Бога проповядвам това Слово, защото то е Слово на Сила,  Слово на Дух  и Слово на Живот. Силата се намира не в грешника, а в Словото, според както на Бог Святият Дух Му е угодно да го употреби. Приятели мои, говоря това с пълно благововение: Ако Бог в Своето Слово ми заповяда да отида и проповядвам на дърветата - бих отишъл! Да, господа! Бог веднъж заповяда на един от Своите слуги да отиде и проповядва на мъртвешките кости и той отиде. Интересно, вие бихте ли отишли?

4. Аз съм нищожен!

„Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си“ Йов 40:4

Това не го е казал Каин в момент на разкаяние, когато уби Авел, нито Юда, когато продаде Спасителя в ръцете на Неговите врагове. Това го е казал един човек, за който Бог извести: „няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ /Йов 1:8/ Под влиянието на меланхолията ли говори Йов, причинена от ужасните му страдания? Ако не, защо той говори с такова самоунижение? Ако е прав, могат ли днес християните да повторят същото?

За да се отговори правилно на тези въпроси, нека зададем и другия:  това кога е казано? Първо, когато Йов получи известието за сполетялите го беди? Не, защото тогава той възкликна : "Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име" (Йов 1:21). Или когато приятелите на Йов го съдиха и изобличаваха? Не, защото тогава той се оправда и се похвали с добротата си. Тогава, кога Йов каза: аз съм нищожен? Това беше моментът, когато Господ му се яви и му даде поразително откровение за Своето чудесно съвършенство! Това беше, когато Йов стоеше във всепроникващата светлина на непорочната Божия святост и не можа да възрази с нищо в присъствието на Неговата могъща сила.

Когато една душа влезе наистина в присъствието на живия Бог, самохвалството спира, красотата ни се превръща в тление (Дан.10:8), за да извикаме: "Горко ми! Защото загинах!"(Ис.6:5). А когато Бог дава на душата лично откровение за Своето чудесно съвършенство, човек наистина се убеждава в своята нищета. Колкото повече преживяваме неизказаната Господна слава, толкова по-вече затихва нашето жалко самодоволство. Именно в Божията светлина, ние виждаме светлина. Когато Той свети в умът и сърцето ни и изважда наяве скритото в тъмнината, чувстваме абсолютната скверност на плътското ни естество и сме погнусени от самите себе си. Въпреки че, обикновено считаме себе си за добри хора и че сме нещо повече, отколкото сме, но когато измерваме себе си със  святите изисквания на Божествената природа, извикваме : "Аз съм прах и пепел " (Бит.18:27) . Така покаянието променя мнението на човека за самия себе си.

Оправдано ли е днес, ако християните казват за себе си: Аз съм нищожен? Вярата не трябва да изрича любезности, но да види всеки един от нас в светлината на истината, кои сме по своята същност и какво правим. Това не е лицемерна мисъл, за да спечелим с голямо смирение репутация. Нещо повече! Тези изказвания имат смисъл само ако те не са единствено в устата ни, но и в сърцата ни, особено пред Бога, когато идваме при Него с покаяние и изповед. Обаче, трябва да признаем, че апостол Павел ридае пред всички за греховете си:  "Окаян аз човек!"  И за тези, които се боят от Господа, това  е част от свидетелството ни, което Бог ни е дал.


Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

БЛАГОВЕСТИЕ и ИЗОБЛИЧЕНИЕ за ГРЯХ, Мартин Лойд-Джоунс

Лъжеевангелието не призовава човека към покаяние  в пълния смисъл на думата. То предлага на човека да влезе през широките врати и да върви в широкия път, за да получи спасение и попадне на небесата: „ Не е нужно да се чувстваш като последен грешник, не трябва да знаеш, че сърцето ти е омърсено, поради самата греховност. Просто вземи решение в полза на Христос и върви заедно с тълпата – и твоето име ще бъде в числото на огромно количество“решили се“, за които църковните вестници пишат статистики“.

Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд са благовествали нещо различно. Те са разказвали на хората за ужасния Божий съд, от което техните души се терзаели дни, седмици, а понякога и месеци.

Няма истинско благовестие без учението за грях, без разбирането какво е грях. Имам предвид, че Евангелието, което призовава само да дойдеш до Исус, за да станеш Негов приятел и обещава, че ще получиш учудващ нов живот, обаче без осъзнаване на своята греховност – не е Новозаветното благовестие.

Благовестието започва с проповедта на Закона. Именно по тази причина, че Закона не се проповядва, днес имаме толкова много номинални вярващи ... Благовестието трябва да започне с разказа за святостта на Бога, за греховността на човека, и за вечните последствия от неправедните дела. Само човек, който е осъзнал вината си пред Бога, се обръща  с молба към Него за избавление и изкупление.

Преводът на статията се публикува с разрешение на:  http://zametka.org.ua/

Превод: Татяна Иванова

ДВЕ ПЪТЕКИ, ЕДИН ПЪТ Джон МакАртър

Бог ни е дал велика привилегия – да се обърнем към Словото Му, което и ще направим днес прочитайки от думите на нашия Господ Исус. Нека да отворим на 7 глава на  Евангелието от Матей. В края на своята велика проповед на планината Исус отправи към религиозните хора най-сериозното предупреждение, което някога е говорил. Ето какво им казва Той, Мат. 7:21: „Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“ ще влезе в Небесното царство“. Много силен израз: „Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“ ще влезе в Небесното Царство“.

По нататък в 22-23 стихове Той казва: „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.“

В един стар спиричуъл има такъв текст: „не всеки тълкуващ за небето, ще попадне там“.

В Притчи 30:12 четем: „Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си“. А в Римляни 10:2 пише:  „Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. На практика милиони хора се считат за религиозни, милиони се наричат християни, милиони са готови да кажат на Исус: „Господи, Господи“. Но при все това, те нямат никакъв шанс да попаднат на небето. Милиони хора, считайки се за последователи на Исус Христос, ще прекарат вечността в ада, подложени на вечно наказание.

Във втора глава на Евангелие от Йоан нашият Господ Исус не приема повърхностната вяра. Според написаното в 23-24 стихове: „И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,“  Той е познавал техните сърца, знаел е колко повърхностна е вярата им.

Това е възможно и дори е често разпространено. Печално, но факт – болшинството от хората, изповядващи вярата в Исус, никога няма да попаднат на небето. И това не се отнася за  представителите на другите религии, които не са към християнството. Затова и аз казвам, че за човек, считащ себе си християнин, звучат много сериозно и даже плащещо думите на Исус: „Не всеки, който ми казва: „Господи! Господи!, ще влезе в Небесното Царство“.

Първо, никой няма да попадне на небето без вяра в Исус Христос. Никой. В Йоан 14:6 Исус казва: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“

В Деяния 4:12 пише: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Звучи познато. А в Йоан 3:16 четем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. Спасение придобиват тези, които изповядват Исус като Господ, Римл. 10:9-10: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“

Невярващите в Евангелието никога няма да са на небето. Това е ясно. Без Евангелието няма спасение. Без Христос няма спасение. Без разбиране на кръста и възкресението е невъзможно спасението. Но, това е удивителното, че дори всред средите на тези, които вярват и казват: „Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?“- има такива, които няма да наследят Божието Царство. Шокира фактът, че много, които наричат Исус Господ, ще бъдат хвърлени от Бога в ада, на вечни мъки. Затова този откъс е много актуален за нашето време, когато около нас има толкова много хора, наричащи се християни. В нашата страна е модерно да си християнин. Необходимо е много внимателно да се отнесем към учението на Господа Исуса.

Нека да видим контекста,  13 и 14 стихове. И така, Евангелие от Матей, 7 глава,13-14 стихове, чуйте думите на Исус: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“

Пред нас е заключителния призив на най –великата проповед на Новия завет,  известна на мнозина като Проповедта на планината,записана в 5,6 и 7 глави. Някои мислят, че в края на проповедта Исус прави своеобразна покана. Но това не е покана. Самата дума „покана“ не е никак подходяща. Възможно е, проповедникът да трябва да я изключи от речника си, защото тази дума подхожда за призваните за вечерята. Може да се каже, че тази дума“покана“, е либерална. Дори по-скоро, тази дума е твърде произволна. Няма сила в думата „покана“. Ще е по-точно ако кажем: в края на Своята проповед Исус заповядва.

Заповедта е в 13 стих: „ Влезте през тясната врата“. В Библията призива да повярват в Евангелието – е винаги заповед. Покайте се. Повярвате в Господа Исуса Христа. Навсякъде повелително наклонение, команди, заповеди, което означава  определена реакция - послушание или непослушание, подчинение или бунт. И така, Господ завършва проповедта с команда –непоколебима и твърда заповед. Време да се вземе решение, точно сега, тук, в планината.

До Бога може да опитате да стигнете по два пътя, известни са само два начина към Бога. Единия – това са делата, усилията, собствената праведност, човешкото. Другия път –да признаем, че сами по себе си, не ще можем да угодим на Бога. Човек или се опитва да направи нещо угодно пред Божиите очи, или разбира, че не може да направи нищо подобно. Друг път не съществува. Няма средно положение.

Има само два начина за небето. Ние или участваме за достигане на целите на пътешествието, или не. Ние или предлагаме на Бог своята праведност като отплата за спасението в една или друга степен, или признаваме, че нашата праведност – омърсена дреха, е изцяло негодна за нищо. Затова има само две религиозни разновидности. Може или да се стараем да заслужим спасението чрез добро поведение, или да признаем, че това е невъзможно. Вие или имате способност да угаждате на Бога, или нямате такава. В това е само различието. Само две религии има в света, само две - религията на божествено достигане, която не можете сами, Бог е направил вече всичко. Това е истинското христианско Евангелие. Или пък религията на човешките достижения, нещото, което правите, нещо е Бог и, по този начин създавате начин за небето – в този смисъл всички останали световни религии, и дори  много форми на така нареченото християнство. Религията на човешките усилия твърди, че е възможно със свои дела да се угоди на Бога. Зачитат се вашите добродетели, религиозни обряди и ритуали. Това е религия на делата. Това е религия на добродетелите. Религия на самоправедността. Плътска религия. Тук има значение, какво правим ние. На нея й противостои  религията на божествените достижения - вяра, благодат от Бога и всичко, което Той прави. Тези две религии никъде не се пресичат. Никъде не се пресичат.

Тези две реалности не бива да се смесват- или по закон, или по благодат. И в Библията е казано, че “ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона,“/Римл.3:20/. Никой, нито един. Юдеите в епохата на Христос са били само една част от сатанинската световна лъжерелигия, от системата на човешките постижения. И Исус осъди открито тяхната религия, като й се противопостави.

Забележително е, че в Своите проповеди, и в частност в Проповедта на Планината, Исус не осъждаше просто техните грехове. Да, Той говореше за прелюбодеянието. Той говореше за похотите на сърцето, за прелюбодеянието извършено в душата.  Проповедта на Планината, която напълно дискредитира религията на човешките домогвания, в своята същност е насочена против човешките дела, чрез които те са се надявали да станат праведни пред Бога. Той осъди тяхните молитви. Осъди тяхните жертви. Осъди тяхното богослужение в храма. Осъди поклонението им. Той осъди това, което им се струваше неприкосновено, всред всичко останало. В това е същността на Проповедта на Планината. Исус развенча увереността им в религията на човешките постижения. И им предложи единственият път за небето. А това е религията на божествените постижения, която признава: „ Аз сам не мога да направя нищо“.

Ето как започва проповедта: „Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство“ Какво означава това? Това означава банкрут, думата „нищите“, означава банкрут. Безпомощните, не притежаващи нищо, не заслужаващите, неспособните да предложат каквото и да е, съкрушените духом, сломените, смазаните, подтистнатите, тези, които скърбят за своето незавидно положение и тези, които са се смирили, осъзнавайки това. И тези, които жадуват за правдата, която не могат да придобият със собствени сили.  Никой не ще достигне небето чрез скъпата религия на човешките домогвания. Единственият път - Божествената намеса. Именно това е направил Бог, за да спаси грешниците чрез жертвата на Исус Христос на кръста и Неговото възкресение.

И така, Исус противопостави на всички лъжерелигии истината. Идвайки до заключението на проповедта, Исус повели, заповяда. Очевидно, че пред нас противопоставянето е, доколкото става дума за две врати: тясна и широка. Два пътя- широк и тясен. Две дестинации –живот и погибел. Две групи – мнозина и малцина. В стихове от 15 до 20 се говори за два типа дървета- добри и лоши, два типа плодове – добри и лоши. Също така има два типа хора – тези, които говорят и тези, които изпълняват; два типа строители – благоразумни и безразсъдни, две основи- каменна и пясъчна, две къщи- едната устоя, другата падна. Всички религии могат да бъдат сведени до простия контраст. Трудно е да се намери по-точно описание на избора, стоящ пред всеки човек. Ние избираме или тясната врата, или широкия път. И в двата варианта- тясната врата е много тясна, много стеснена. Широките врата съвместяват разнообразните религиозни възгледи.

Въпреки това, единият път води към небето, а другия, при все, че има табела „небе“ е прекият път към ада. Нека внимателно да погледнем на това противопоставяне. Отначало се говори за две врати. Това е пътят към небето. И ще ви покажа, че Исус говори за пътя към небето. Първо, вратата: „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.“ И двете пътеки са религиозни. Още веднъж ще отбележа - не става дума за религиозност и нерелигиозност. Това не е противопоставяне на християнство и нехристиянство. Пред нас е истинското християнство, напълно отличаващо се от всички останали форми на християнство и религия. Двете пътеки са религиозни. Двете обещават да ни доведат до Бога. Двете обещават да ни доведат до небето. Никой не предлага ада. Никой. „Ела при нас, заедно да идем в ада!“ Никой не завършва живота си със самоубийство, за да отиде незабавно в ада. Никой не предлага ада. Всички предлагат небето.  Но широката врата, въпреки, че има указател „небе“ отвежда право в ада. Затова заповедта звучи съвсем ясно: „ Влезте през тясната врата“.

Междувпрочем, в ада има твърде много хора, възхищавали се на Проповедта на Планината. Много от тях, които неправилно са изтълкували Проповедта на планината, са я приели за някаква етическа норма. В ада ще има много хора, възхищаващи се на Исус. В ада ще има много хора/техните редици непрекъснато се попълват/ удивляващи се на идеята за пришествието на  Христос и дори на факта, че Той умря и възкръсна. Те дори не се противят на това. Те биха могли да имат връзка с християнството в тази, или друга някаква форма. В ада ще има много хора, които са се възхищавали на Евангелието, но те така и не са влезли. Трябва да се влезе. Глаголът е „влезте“. Да се стои отвън и да се възхищаваме – не е решение на проблема.

Командата звучи: „влезте“, и невлизането означава непослушание. Затова такива хора попадат под осъждение. 2 Солунци 1:8: „възмездие на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.“ Необходимо е да се подчиним, защото Евангелието е заповед. Разказвайки Евангелието, вие заповядвате на хората да повярват. Вие заповядвате на хората да се покаят, така че изборът да стане очевиден за тях –да се подчинят или да не се подчинят. Именно затова считам, „покана“-та за неподходяща дума в дадения случай. По-добре да завършите проповедта си със заповед, а не с покана.

Второ, Исус говори не само за необходимостта да се влезе, но и за необходимостта да се влезе именно през тази врата. Влезте през тясната врата. Тоест, друг път няма. Само тази врата, което означава, че няма друг път, освен самият Исус.  „ Аз съм вратата“ – Той казва в 10 глава на Евангелие от Йоан. „Аз съм светлината. Аз съм живота. Аз съм пътя. Аз съм истината. Никой не идва при Отца, освен чрез Мене“. В Йоан 1:12 четем: „А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;“. Които вярват в Неговото Име.

Спасението е единствено чрез Христос, вън от Него няма спасение. Само Той е пътя. В първата глава на Послание към Ефесяните пише: „...ние, които отнапред се надеехме на Христа, в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух“. Възлагайки упованието си единствено на Христос, приемайки истината, единствено Евангелието на спасението, и вярвайки в това Евангелие, може да се спасиш и ще си запечатан за вечния живот“.

Вярата идва от слушане на вестта за Исуса Христа. Според написаното в Римляни 10 глава, вяра идва, когато човек изповядва Исуса като Господ. Няма друга врата, няма друг изкупител. Няма друг Спасител. Няма друга жертва за грях. Трябва да се влезе. Това е заповед, и непослушанието й влече след себе си наказание и вечно осъждение. Вие трябва да влезете през тази врата, защото няма друга.

Трето, вие трябва да влезете сам през тази врата. Необходимо е да влезете през тази врата сам. Тълпата е зад вас. Това не е колективен опит. Ние не казваме: „Присъединявайте се към религията“. Невъзможно е да се унаследи по рождение, или да се присъедините заедно с други хора. Това не е колективен опит, подобен на влизането в религия или в църква. Всеки идва индивидуално. Вратата -  е съвсем тясен единичен вход/бел. прев. както единичните врати за метрото, които пропускат хората по един. Проходът е строго ограничен, защото е строго индивидуален.
В Евангелието от Лука 14:26 пише: „Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ Необходимо е да се откажете от всички човешки отношения, колкото и да са важни, необходими, колкото и да са нормални и естествени. До този момент вие сте принадлежали към някоя група. Цял живот сте правили това, което и другите правят. Цял живот сте участвали в мероприятия, заедно с всички тях, искайки да сте популярни, искайки да сте приети, искайки да сте част от цялото. Това е била мотивацията ви. Сега вие идвате напълно сами.

Юдеите са мислели, че вървят по пътя към небето, защото всички заедно са били Авраамови чада. Считали са, че произхождайки от Авраама, всичко останало им е осигурено. Те са мислели, че бивайки обрязани като деца, стават автоматично наследници на завета. Тъй като всички те като юдеи са наследници на завета, обрязани по всички наредби, знаещи и почитащи Закона и като общество живеещи съгласно изискването на Стария Завет, покланяйки се на Бога, всичко това при тях е било нормално. Исус говори за принципа, както също и Павел. Всичко това е измет. Това всичко е измет, отпадък, мръсотия, глупост. Те са отстъпили и до този момент са в това състояние. Всичко това означава нищо. Павел пише за себе си: „бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей... счетох за загуба“.

Но Юдеите са мислели, че ще дойдат колективно, заедно. Исус отговаря: „Не, не, само по един“. И така, Той казва: „ Вие трябва да влезете. Вие трябва да влезете през тези врата. Вие трябва да влезете през тези врата по един“.

Четвърто, да влезете през тези врата сам не е лесно. Много ми е тъжно, когато хората се опитват да опростят този път. По този начин те спомагат за лъжливо покаяние. Забележете какво казва 14 стих, края на стиха: „Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ Само малцина ги намират. Това е трудно. Изводът е, че трудно ще намерите самата вратата. Поначало е трудно да се намери вратата. И аз съм съгласен. Напълно съгласен с това твърдение.

Колко църкви виждате по пътя си, ако тръгнете на 30 мили от тук и се движите по главната улица, преди да намерите входа? Колко религиозни структури трябва да преминете? Колко проповедници трябва да чуете, преди да намерите човек, способен да ви разкаже истината за пътя към Божието Царство, пътя към небето? Колко? Това е търсене.

За хората такова търсене може да се превърне в агония. Неделя след неделя ние чуваме свидетелства на приемащите кръщение: „ Аз бях нещастен, опитвах се да намеря отговор, и ходих тук и там, бях там и слушах този, и опитах това“. Това е отчаяно, безнадеждно търсене.

Врагът на човешката душа, сатана, главният Божи враг е създал много лъжливи религиозни системи, напълнил е светът с безброй много лъжеучители и лъжеевангелия, където е много трудно да търсиш истината. Много трудно. Дори отваряйки Библията, когато я държите в своите ръце, можете да се намирате под влияние на лъжеучители, които ще ви научат неистинно за самата Библия. Трудно е ...

Нещо повече, трудно е, не само защото  не е лесно да се намери, трудно е, защото дори да отворите нужната врата, тежко е да се влезе през нея. Много тежко. Лука 13:24. Чуйте, какво казва Исус: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата;“ Очудваща забележка. Да се подвизаваш, означава да положиш огромни усилия. Положете огромни усилия, за да влезете през тясната врата. Някой ще каже: „ Чакайте малко. Ако това е пътя към небето, щом на табелата пише „небе“, ура, най-накрая го намерих! Аз намерих пътя към небето, чрез Господ Исус. Ето, аз съм тук. Защо това да е трудно? Защо трябва да се положат усилия?“

По-нататък в същия стих Исус продължава: „защото ви казвам, мнозина ще  искат да влязат, и не ще могат“. Те ще дойдат. Ще намерят. Ще разберат. Ще пожелаят да влязат, но няма да могат. Ето така... влизането е трудно. Тежко. Дори чувайки истината, трудно ни е да я приемем, да се посветим на тази истина.

Това не е лесно. Затова в Матей 11:12 пише: „небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.“ Впечатляващо твърдение. Това е за силните. За хората, насилващи Царството. Не за пасивните. Не за слабите, незаинтересованите и равнодушните.

В Лука 16:16 се казва, че за влизането на човек през тясна врата, трябва да се положи усилие. Пред нас е изискването да сме силни, и да се борим. Мнозина се спъват на прага и така не влизат. Защо е така трудно да се влезе? Защото, както четем в Исая 55:7: „Нека остави нечестивият пътя си, И неправедният помислите си“. Това е така.  Това означава, че трябва да оставиш зад вратата своето старо „аз“. Това е трудно. Всяко самоопределение, всички амбиции, всяко своеволие, лично господство в своя живот, и всяко чувство за себеправедност, всички мечти и желания.

Именно това има предвид Исус в Лука 9:23, казвайки: „Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си“. Тоест, става дума не за това, че Исус ще внесе нещо в живота ви и ще помогне да достигнете успех в различни области на живота. Тук вашето „аз“ е накрая. Това е самоубийство. „Аз умрях, сега живее Христос“.

Ето за какво говори Еремия в книгата си 29:13:  „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце“. Усилие. Напрежение. Скок. Плътта се държи за греха, държи се за гордостта, за света, затова е така трудно, така тежко... Богатият юноша отива при Исус: „Какво да сторя за да наследя вечен живот?“ На което Исус отговаря: „Продай все що имаш и раздай го на сиромасите“. Какво? Защо Той така му каза? По този начин Исус определи, доколко юношата е готов да положи усилия за да придобие царството, напрягайки цялото си същество, борейки се за да влезе. Но богатият младеж се обърна и си отиде: „ Никога в живота си, не мога да се разделя с парите. На мен ми е нужна независимост. Искам да постъпвам със своята собственост по свое усмотрение. И няма да ти се подчиня на Тебе“. Исус само провери готовността на младежа да се подчини на Неговото господство. Но той не искаше да се отрече. Не искаше да умре за себе си, не искаше да остави всичко и да се подчини напълно на Христос.

И така, през тази врата могат да влязат само сериозно отнасящите се, жадуващите от цяло сърце, отчаяните и стремящите се. Нужен е определен духовен натиск. Виждаме подобно в Лука 18 глава, когато отчаяният митар се бие с юмруци в гърдите: „ Боже, бъди милостив към мене грешника“. Чувства се вътрешната борба. И той се доверява на Спасителя, само на Спасителя. Ние идваме и казваме: „ За мен няма друга надежда. Отказвам се от всяка чужда надежда. Отказвам се от всяка религия, ритуали, гордост, себеправедност. Отричам се от себе си. Отчаян съм.“

Пето... вие трябва да влезете... трябва да влезете именно през тези врата... трябва да влезете в тази врата сам... сам да влезете в тази врага с усилие... и трябва да влезете в тази врата гол. Използвам тази метафора, имайки предвид, че през тясните врата е невъзможно да се промъкне багаж. Малкият турникет няма да ви пропусне заедно с всичките ви вещи.  Вратата е предназначена за оставилите всичко. Отречи се от себе си, вземи кръста си, само него може да пренесете - само малкият кръст, на който ви е възможно да разпънете себе си, ако Господ реши, че за Неговата слава е необходимо да умрете с мъченическа смърт. Именно за това говори Исус в Йоан 12:25: „този, който иска да бъде Негов ученик, трябва да намрази живота си, или не може да бъде ученик“. Какво означава: „ да намрази живота си“?
Собствения живот, който е грях, падение, гордост, самоправедност, беззаконие.

Ето това е имал предвид Исус в притчита за съкровището на полето и за скъпоценния бисер в Матей 13 глава. Смисълът на всяка история е проста. Човек намира съкровище и продава всичко, за да купи съкровището. Човек намира бисер и продава всичко, за да купи бисера. Но смисълът е следният: когато ние намираме спасение-бисера и спасение- съкровището, ние се избавяме от всичко. От всеки егоизъм, грях, самоправедност, банкрутирали сме, пусти, разбити, нищи, съкрушени, жадуващи, плачещи и нуждаещи се.

За всичко това се говори в заповедта. Става дума за висока цена. Затова в Лука 14  Исус говори за важността от разбиране на ситуацията. Изводът не е проста, кратка молитва, моментално откриваща се пътека за небето. Нужно е да се отдаде всичко.

В 14 глава Евангелие от Лука Исус прибягва до същите изрази. Ако някой пожелае да дойде до Мене, то той трябва да намрази семейство, ако е нужно, да намрази собственият си живот, носейки кръста си. И всичко е толкова сериозно, че по-добре всичко да захвърли и да пресметне, както човек брои парите, преди да пристъпи към строителство. Или като човек, който се подготвя за война, изпраща някой да види войската, за да узнае, колко е вероятна в неговия случая победата. Залогът е твърде голям. Залогът е живот и съдба във вечността. Пресметнете, каква ще бъде цената. Цената е тази. И ако вие решите да задържите  живота си, Лука 9 глава  казва, че ще го загубите завинаги. Но ако решите да го загубите тук, ще го спечелите за вечността.

Исус не е представял никога спасението като нещо просто и евтино. Сравнете с широката врата –Той казва: „или широката врата“. Това е всичко. „Широката врата“се намира лесно. Написано с големи букви „Небе“. Влиза се лесно, може да приведеш всеки, когото искаш. Това е колективна опитност. Трябва просто да влезеш в религиозна група. До тази точка се свежда всяка религия. Може да се вземе още багаж, не е нужно нищо да се оставя, не е задължително себеотричането. Вземете греха, вземете себеправедността. Не е нужно да се разкайвате. Не трябва да се посвещавате на живот в покорство. Просто плавайте по течението. Леко е. Подпишете тук, вдигнете ръка, направете ето така, влезте в религиозна група, следвайте тълпата. И отново същото- тук също стои указател „Небе“. Но не води към небето.

И така, първо-две врати. Второ- два пътя. Два пътя. Обърнете внимание, в 13 стих е написано: „широк път“ през широката врата. И стих 14 казва: „Тесният път през тясната врата“. Широкият път, какво може да означава това? И така, представете си, че вие сте по този път, следвайки тълпата, и нищо не трябва да оставяте, да се каете, да се подчинявате на Христос, никой не ви призовава към послушание, към святост, жертвоготовност, няма кръст, няма себеотрицание, вие просто вървите след тълпата. И ние всички се озоваваме на небето, защото ние сме религиозни хора, говорим за Бог- в този контекст може да съществуват най-различни доктрини. На практика, в дадения случай доктрините не са важни. Те само водят до разделение, възпрепятстват безгрижното разхождане по широкия път. Тук има място на търпимост, търпимост към този възглед, - към което и да е мнение. Кой може да каже, за какво точно говори Библията? Всичко е така завоалирано, че у всеки може да има собствено становище относно тълкуванията. Толерантност към греха. Няма граници, ограничения или огради.Приемат се всички пожелания на греховното сърце, има място за гордост, себеправедност и амбиции. Всички лицемери и измамените от тях вървят по този път.

Но в Псалм 1:6 пише: „А пътят на нечестивите ще бъде погибел“. Впрочем, може често да се срещнат хора, продаващи билети за широкия път. Те са навсякъде. Билети могат да се купят навсякъде. Много е трудно да се намери някой, който да покаже пътя към тясната врата  и е лесно да се намерят продавачите на билети за широката врата. Те са навсякъде. В 15 стих е предупреждението срещу тях. „ Пазете се от лъжливите пророци“. Те продават билетите за ада. Но на тях е написано „небе“. Те се обличат в овчи кожи,/вълна, нали?/Овцете са покрити с вълна, а в библейски времена с вълна са се обличали пророците. Т.е. те са облечени като пророците, но отвътре са –вълци. Те искат да ви ограбят, да ви разорят за собствена изгода. Истинското лице на лъжепророците е описано в стихове от 16 до 20. Те дават развален плод. Нужно е много внимателно да се  взрете, за да разгледате, как изглежда в действителност тяхният живот. Лъжливата доктрина не може да ограничи властта на греха.

И така, второ съществуват два пътя. Има широк път, но също има и тесен. „Тесния път“ – се казва в 14 стих, който означава – малък, ограничен и ясно определен. Като вратата... Защо тясен? Това е отражение на вашият живот, съгласно Матей 28:19 и 20: „Всичко, що съм ви заповядал“. Това е живот на послушание на Словото Божие. Затова е необходимо всичко да се претегли. Идвайки през тясната врата, оставяте всичко зад вас, и ще трябва да минете по тясния, ограничения път, където е нужно напълно да се подчините на Бога. Дори не помисляйте да влезете, ако сърцето ви не е препълнено с любов към Бога и  Неговия закон, с желание да му се подчинявате.

Трето, съществуват две дестинации. Две дестинации. Широкият път води към погибел. Тесния – към живот. Погибел означава не пълно унищожение, а вечни мъки – плач и скърцане със зъби во веки веков. Той води към ада, както до тук говорих. На указателя е написано „Небе“, но води в ада, и към входа за ада води пътека с указател „небе“.

Четвърто, има две групи хора, които можем лесно да разпознаем. 13 стих: „...широката врата и широкия път... и мнозина вървят по тях“. За тесните път и врата се говори в края на 14 стих: „ И малцина ще ги намерят“. Две групи. Мнозина и малцина. Болшинството върви по широкия път. В широкият път са всички религии, а тесният –само истински вярващите. В Лука 12:32 Исус каза: „ Не бой се, мало стадо“. А в Лука 13:23 някой се  обърна към Исус, забелязвайки, че целия народ Го отхвърли, и само няколко човека се оказаха истински последователи, като Му каза: „ Господи! Малцина ли ще се спасят?“ да, малко.

Матей 22:14: „ Мнозина са призвани, а малцина са избрани“. Малцина. Но в широкия път- тълпи от народ, тълпи. Впрочем, в 22 стих отново се говори за мнозина. „ И мнозина вървят в тях“ –в 13 стих. След това в 22 стих – се среща отново „мнозина“: „Мнозина ще Ми кажат в този ден“. Предвид се има съдния ден, тук има много, които ще се явят на последния съд. Мнозина ще дойдат на съда пред Белия престол. Мнозина. И те ще кажат: „Чакай! Ние Те наричахме Господ. Ние проповядвахме в Твое Име, изгонвахме бесове в Твое име, и вършехме чудеса.“ Ето те са мнозина. На небето няма да има толкова много хора, в сравнение с множеството в ада.

Мнозина и малцина характеризират два типа поведение.
Пето,- два типа поведение. Погледнете на 21 стих: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата“. Това е разликата между говорещите и вършещите. Всичко е правилно. Разликата между говорещите и вършещите, поведението на говорещите не донася полза. Празни думи, идващи от празно сърце. В тях няма истинско покаяние, истинска вяра, истинска любов към Бога, никакво желание за подчинение. Но звучат хубаво: „Господи! Господи!“ за допълнителен ефект те го повтарят това два пъти. „Господи“- звучи уважително, вежливо. „Господи“- това звучи фундаментално и потвърждава божествената природа.

Три пъти в стих 22 се повтаря „В Твоето Име“. „В Твоето Име“, акцента на думата „Твой“ – „Твоето Име“. Всеки път акцентът е именно на тази дума – „В Твоето Име, в Твоето Име“. Почакай. Ние,.. ние сме в Твоята група, на което Той им отговаря: „ Аз никога не съм ви познавал, идете си от Мен, вие, които вършите беззаконие“.

В това е и всичко. Не в това, което вие говорите, а в това, което вие вършите. Ако изпълнявате волята на Отца, явена в Словото Му, живеете праведно, то очевидна е Вашата принадлежност към Него, вие Го познавате. Така и много хора твърдят, че служат на Господа. Така и много хора твърдят, че имат власт над бесовете, проповядват словото на Бога, дори изглежда  да правят чудеса. Но всичко това са думи, а не истинска власт от Бога. Той няма с тях никакво отношение. Това е фалшива власт, заблуда, лъжа, илюзия, в някои от случаите - от сатана.

И така, съдбата на всеки човек във вечността се определя не от думите, а от делата- не от претенции, а от живот на послушание и любов към Бога и Христа. В ада ще има много хора, с претенции за свои отношения с Господа.
„Никога не съм ви познавал“.

Такива претенции могат да бъдат наречени богохулство. Една от старозаветните заповеди забранява да се споменава напразно Господнето име. Ако се говори за употреба на Божието име или името на Исус като ругатня, ние християните не постъпваме така. Шокирани сме от подобен произвол. Надявам се, че не употребяваме името на Господа напразно, въпреки че наскоро прочетох, че в средите на някои пастори се счита за модно да се използват ругатни в проповедите. Като изключение от правилото, ние в по-голямата си част, не правим така.

Но има и по-лоша форма на богохулство. По лошо е от обикновената употреба на Божието име като ругатня, когато прибягвате към Неговото име и авторитет, не имайки право на това. Твърденията, че проповядвате Словото, ако това е неистина. Твърденията, че служите на Бога, ако това е неправда. Богохулството в светилището е по-лошо от богохулството на улицата, бедняшкия квартал. Това е Юдовата целувка: „Господи, Господи“. Това е по-лошо от споменаване на Божието име напразно, не доказвайки своята принадлежност. Богохулството в светилището е много по-лошо. Затова Господ им казва: „ Аз никога не съм ви познавал“.
Казаното от Джеф О'Хара изяснява картината. Той е написал следното: "Защо Ме наричате " Господи, Господи "и не изпълнява заповедите Ми? Вие Ме наричате Път, но не ходите по Мен , наричате ме Живот, но не живеете с Мен, наричате Ме, Владетел, но не Ми се подчинявате. Не Ме обвинявайте, ако чуете осъждение. Наричате Ме Хляб, но не се храните. Наричате Ме истина, но не вярвате в Мен. Наричате Ме Господ, но не Ми служите. Не ме обвинявайте, ако чуете обвинението“.

Две врати, два пътя, две дестинации, две групи хора, два типа поведение. Всичко това е показано в заключителния пример, към който са още няколко сравнения. Два основи, два фундамента. От 24 стих: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.“

И така, два фундамента, две къщи, два резултата. Едната основа е твърда скала, построена на Неговото Слово. Да слушаш и да действаш в съответ-ствие с това – значи да се подчиниш на Божието Слово в праведен живот. Другата основа – да слушаш Словото, но да не Го следваш. Това е къщата построена на пясък. Фундамента – това е невидимата част на къщата. В Лука 6:47-48 Исус каза за човека, построил първата къща: „ който изкопа и задълбочи“. Основата не се вижда. Ние виждаме дом, религиозен дом и още един религиозен дом. И двете къщи изглеждат еднакво. Една и съща буря връхлетя върху двете къщи. И докато бурята не изригне, няма да видите на какво стоят те. Бурята - това е съда, Божият съд... Когато дойде съда, само живот, построен на послушание на Божието Слово, който започва с послушание на Евангелската заповед да премине през Христос, ще устои.

Някой строи с усилие, напрежение, друг като на игра. Някой повърхностно, а някои задълбочено. Някой строи прибързано, друг – по правилата. Бурята на съда ще покаже всичко.

Надявам се, че заедно с автора на химна, можете да възкликнете: „
„моят дом е построен върху кръвта и правдата на Господа Христа, не вярвам в друга любов, само Той ще ме превъзнесе“ Припев: „Христос – мой камък и скала, всичко друго- пясък и слова“. / по бг стари песнарки: „Няма надеждата моя Основа друг’ освен Христа, Ни труд мой ни старание Е основание мое.” Припев: „Върху твърд камък аз стоя Върху Спасителя Христа!Основи други пясък са!“/

И в заключение вие казвате: „ Не съм  сигурен къде съм, дори не знам.“ Нека да се върнем на 7 стих. Какво да направя. Какво? Ти ми показа тясната врата. Как да вляза през нея? В 7-8 стих Исус казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.“ Ето това е. Искайте, хлопайте. Извикайте: „ Боже, бъди милостив към мене грешника. Дай ми покаяние, възроди ме, обърни ме, дай ми духовна сила, за да премина през тясната врата и стъпя на единствения истинен път за небето.“

Отче, молим се днес за всички, чули тази вест. Боже, дай им сили, да направят това, което те не могат със свои сили - да влязат през тясните врата в Твоето Царство. Ние просим, молим, хлопаме, знаейки, че Ти си обещал да отговориш. Молим за такава благодат и сила за търсещите грешници, за отчаяно търсещите с цяло сърце. Нека Духът Ти да действа, така  да действа, и ги промъкне през тясната врата, че те да просят като бирника, който като се удряше в гърдите казваше: „ Боже, бъди милостив към мене грешника“. Нека грешниците да влязат според Твоята милост и заради Исус. Амин.

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова

Исус преобразява животи, Ян Ериксен

                  Исус преобразява животи

Ян Ериксен е роден през 1947г. в Берген, Норвегия. Неговия живот е бил като в  екшън филм.

Като бивш сводник и наркопласьор, той се сблъсква с горчивата реалност на свят пълен с насилие, убийства, изнасилвания

и проституция. Неговите преживявания са били секс, дроги и рокенрол–всичко, което един млад човек иска да консумира.

Насилието също е било неговата търговска марка, пистолети, ножове и два силни юмрука като инструменти. Той е плувал в пари

и е притежавал най добрите коли, дрехи и наркотици, които света можеше да предложи.

Много от неговите приятели от подземния свят са нямали неговия късмет да оживеят. Самоубийства, свръх доза наркотици

отнеха живота на няколко от неговите приятели.

Преди 31 год. Бог го спасява директно от ада, възстановява го и го изцелява.

Днес той е канен като лектор на големи конференции по целия свят, различни църкви, затвори, училища и болници.

http://www.streetministries.at/index.php?id=2

Ян Ериксън разказва за себе си:

Моето детство премина нормално. Баща ми беше пожарникар, а майка ми домакиня. Аз имах две сестри, ние нямахме много пари,

но всъщност имахме всичко от което се нуждаехме. Аз бях на 14 и исках повече от това , което имах. Училището ми беше омръзнало

и търсех възможност нещо да преживея. Запознах се с хора, които пиеха, пушеха, караха мотори. Аз си казах: "Хей, това е живота!"

Те ми даваха алкохол и казваха "Ей, ако искаш да си един от нас, трябва да платиш за това. Прави каквото ние правим".

Аз го направих-цигари, алкохол....малко по късно ми казаха "Е, това пътуване не е гратис, ти трябва да печелиш пари!"

Ние разбивахме коли, крадяхме в магазините, започнах с обири да правя пари. Всичко беше прекрасно, цялото ми бъдеще, аз си играех с дрогата, докато можех, докато дрогата започна да си играе с мен. Аз загубих контрола. Това, което чрез консумирането на постоянния алкохол безопасно изглеждаше, излизах от силната дрога, все повече извън контрол.

Аз не можех никого да обвиня за това. Толкова хора по целия свят го правят. Те търсят вината в училището, политиците и полицията,

това наистина нищо не им помага, всичко започва със едно собствено решение. Също и аз бях взел това решение: " Аз ще преживея нещо!"

Аз се издигах в работата, чупих стъкла, обирах хора, имах подходящите връзки, след 3,4 години, вече други хора работеха за мен.

Аз бях един пример за тях, на 20г. вече бях вече някой, който имаше вече влияние над тях.

-Изкушението да се правят бързо пари е голямо. Ян намира една добра сфера за дейност:

"Аз направих контакт със собственика на най-големия секс клуб в Скандинавието. Той ми казваше: "Ти си моят човек",и аз му отговорих

"Да, аз съм човека , който ти трябва!" Аз започнах в секс клуба да работя като секюрити. Аз се борих за моите пари.

Тогава видях обаче една друга възможност да печеля пари. Видях сутеньорите и проститутките и си казах: "Аз трябва да съм глупак

да продължавам да работя. Аз ще стана сутеньор" И на 21 г. станах такъв.

- Ян става шеф, предприемач, който чрез сексуалните желания на хората печели пари:

Много хора работеха за мен, много проститутки, и те вършеха мръсната работа.

–Ян няма угризения на съвеста и изглежда много доволен от успеха си:

Аз имах три богини: Дрога , Секс и Рокендрол! Аз си обичах тези богини. Това беше прекрасно за мен. Те ми даваха добри пари, секс

и дрога.

–Сцената със червената светлина е застрашена. Там проститутките са под неговата закрила:

Аз бях един добре изглеждаш сводник. Много добре изглеждах, и много проститутки търсеха някой, който може да се бие и е твърд, някой който да ги пази. На 24 и 25 г. имаше само едно нещо, което ме интересуваше, това бях АЗ! Това е егото на един гангстер, не съществуват меки сутеньори. Ако видиш лицето ми, всичко е унищожено, потрошено, ръцете ми са като на месар, имам белези

по цялото тяло. Не съществуват мили сводници или престъпници.

Един сутеньор или нарко пласьор държи един бизнес, една фирма. Ако започнеш да проявяваш мекушавост и слабост, и оставиш един друг гангстер на твоя територия, тогава парите ти изчезват.

–Не минава много време и неговите съперници се чувстват застрашени от бизнеса му. Започват да му завиждат и искат да го убият:

Една вечер влязоха през вратата. Аз седях до един приятел. Те взеха един чук и го биха по главата докато го убият. Една година по късно

жена ми се обеси върху леглото. Исках сутринта да я събудя и я видях да виси над леглото. Свалих я долу и бях обвинен в убийство.

За голяма радост имаше някой в жилището, който доказа, че аз не съм я убил.

Но това беше цялото ми отношение към нея, обстановка която я уби. Малко след това се застреля мой приятел на руската ролетка, в главата. Това оказа влияние върху една голяма част от живота ми. Аз бях толкова студен, без неприятни чувства, като видях как моя приятел умира, и моята жена да виси от тавана, и моя приятел да се застреля в главата. Нямах никакво съчувствие, аз бях вътрешно толкова празен и студен.

–При един обир беше заловен от полицията и вкаран зад решетките. В затвора среща хора, които му показват алтернатива към сегашния му живот:

В затвора чух за първи път някой да говори за Исус. Това не беше моя стил. Той ме попита дали съм щастлив и доволен.

Аз казах: " Не, въобще не съм, но може би можеш да ми помогнеш"? Той каза : "Няма проблем, ще ти представя Исус. Той може да ти даде един нов живот, може да ти прости греховете и да ти даде ново бъдеще, нови приятели."

Аз казах: "Това е невъзможно“, но това беше едно малко начало. Той каза: "Ако ти не пробваш, няма как да знаеш"

Аз казах: "Исусе, ако ти наистина съществуваш, тогава ела в моя живот!"

Ако ме гледате сега, аз съм 61г. , 31 г. съм свободен от дрога, алкохол и цигари. Моето свидетелство не е че  60г. бях престъпник, а че 31г. не съм консумирал бира, вино и цигари. Благодарение на Исус останах свободен през тези години.

– Ян Ериксен днес свидетелства за Исус, като  разказва различни свидетелства от своя живот и окуражава на хората изцяло да се доверят на Исус. Той е убеден, че Исус може да промени всички хора:

Исус ме освободи и така остана. Затова мога да върша това което върша.

–Исус промени живота на Ян, Той го изцели и възстанови. Даде му перспектива за нов живот:

Аз научих съвсем ясно, чрез опитност как Той ми прости. Когато оставих Исус да влезе в живота ми, и започнах с Него живота си,  Той беше в живота ми и се грижеше бурите да са укротени. Исус възстанови живота ми, Той ми прости и ми даде съвсем нов живот!

Едно второ начало, и това е важно да разкажа на хората.

Със Исус в живота ти няма нищо невъзможно!

http://www.youtube.com/watch?v=PTdk-tbtqVw


http://www.youtube.com/watch?v=m3TB5UmbTpw

EТАПИ на БИБЛЕЙСКОТО ОСВЕЩЕНИЕ, Джон МакАртър

Навярно много сте слушали за Божията работа за освещение, която Той извършва чрез Словото  Си в живота ви. Но как изглежда този процес? Как можем да научим, че живата истина на Писанието действително действа в живота ви? Как да разберете, че Божието Слово наистина се е вкоренило у вас?

За да помогна да разберете  собствения си духовен растеж , също и как Божието Слово действа в живота ви, бих искал да отделя ключовите етапи в процеса на освещението с три прости думи.

1. Разбирането

Първо е разбирането. Божият модел за духовен растеж започва с нашето разбиране, какво Библията казва и какво това означава. Смисълът на Писанието е в самото Писанието - т.е. ако не знаете, какво означава Писанието, вие не сте в истината. Затова процеса на духовното израстване започва с разбиране на това, което Библията казва.

Преди много години, още от детството ми, в съзнанието ми се е отпечатала важността на знанието и разбирането на Божието Слово. Започнах многократно да препрочитам Библията - ден след ден, отново и отново. Колкото по-вече напредвах, толкова повече можех да видя връзката между отделните книги. След няколко години, стигнах до ясното разбиране, че Библията тълкува сама себе си. Вие също можете да видите, че моите проповеди до този момент потвърждават даденото ми убеждение.

Истинското освещение започва с обновление на ума. Вие трябва да имате просто и ясно знание за истината. Невежеството не води към успех в освещението. Не можете да бъдете осветен, заради някое емоционално или мистично преживяване, което сте имали. Духовното израстване не идва от само себе си и няма да се случи пасивно без ваше участие - за него трябва дисциплина в постоянно изпълване на умът ни с Божията истина.

Не бъркайте детската вяра с детското мислене. За освещението няма лесни рецепти – липсата на библейско познание непременно ще ви доведе до забава в духовния растеж. Освен истината на Писанието, не съществува механизъм, който да ограничи греховната ви плът. Легализмът тук е безпомощен, както и прагматизмът. Същото се отнася и до мистицизма и сакраментализма. Единственият сигурен начин за духовен растеж  започва с усвояването на Божията вечна истина .

2. Убеждения

Разбирането води до втория етап в нашето освещение - убеждения. С нарастване на разбирането ви  на Библията вие започвате да формирате своите убеждения на база това разбиране. Тези убеждения, или система от вярвания, формират начина ви на живот, или поне вашето старание да живеете така. Когато Божията истина овладява разумът ви, в него се зараждат принципи, които не искате да нарушавате. Това е и освещението – преобразя-ване на вашето сърце и воля, които вече преобразени ви подбуждат да се подчините на Божието Слово.

В четвърта глава на Второто послание до Коринтяните, апостол Павел говори за гоненията и опасностите, които ежедневно са преживявали. Всеки ден му е носил нова опасност, нов повод да спре проповедта си и нова заплаха за живота му. В 11 стих, той говори за себе си и своите сътрудници: „Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса“. Може да се каже, че той нито веднъж не е проповядвал Божията истина, без да бъде подложен поради това на опасност.

Защо той е живял така, че с това си е навлякъл тези беди? Той разказва за това в 2 Коринтяни 4:13-14:

„ А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.“

„Повярвах, затова и говорих.“  Степента на убедеността на Павел не му позволява да разглежда някакъв друг вариант на живот. Неговата вяра в Господа буквално го е заставила да проповядва истината, негледайки на застращаващите го опасности. Ето това е убеждение.

Дванадесет години Джон Бънян е бил в затвора, но не стените или решетките са го задържали там. Той би могъл във всеки един момент да излезе на свобода, ако просто се е съгласил да не проповядва. Вместо това той пише:

„Щом не остава нищо друго - освен да превърна собствената си съвест в постоянна скотобойна или месарница, освен да извадя очите си и да позволя  слепотата да ме води, то аз съм решил с Всемогъщият Бог като моя помощ и защита да страдам, докато издържи крехкия ми живот, дори докато  мъх израстне на веждите ми, вместо да оскверня вярата и принципите си. 1*/

Неговите убеждения не са му позволили да направи компромис, независимо от цената.

Когато четете Библията, вие се опитвате не само интелектуално да я опознавате. Не.  Изучавайки Божието Слово, сформирате у себе си система от убеждения, които  управляват живота ви, информират съвестта ви , и ви насочват към по-голяма христоподобност.

Библейската истина се затвърждава в ума ви чрез познание и същата истина после ви направлява в живота чрез убеждения.

3. Привързаност

Третия етап в процеса на библейското освещение – е привързаност. Отново и отново виждаме в цялото Писание , че Божият народ изразява своята искрена любов към Неговата истина. В Псалм 19 Давид казва за Божиите думи:  „Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.“(ст.11) В течение на следващите няколко дни посветете време за четене на Псалм 119, отделяйки всичко, което Давид казва за любовта си към Божият закон и наслаждението в него. Любовта към Божието Слово е неотделима тема на Псалмите, и това отношение към Писанието непременно трябва да се появи у нас в процеса на нашето освещение.

Ако наистина растете духовно, то няма да четете Библията  от познавателен интерес. Няма да я четете поради любопитство само за собствено интелектуално развитие. Няма да я изучавате просто за да победите  с аргумент.  Няма да подходите към нея случайно или пък небрежно. И няма да сте лекомислени да пренебрегвате нейната истина.

Ако наистина растете духовно, то  ще се обръщате към Писанието за духовна храна, която само то може да ви предостави.  Точно както апостол Петър е писал: „пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“ (1 Петр. 2:2). Вашата любов и жажда за Божията истина ще стане неутолима, и нищо няма да може да ви задържи от нея.

Но вие не ще можете истински да обичате Божието Слово, ако самото То не формира вашия начин на живот. И Словото  не ще бъде в състояние да изгради живота ви, ако не го познавате. Ето защо всякакви други  методи и принципи на духовния растеж, които не произхождат от изучаването на Божията истина не могат да ви доведат до задълбочено освещение.

1*/ Цитата от книгата Bunyan J. The Whole Works of John Bunyan, 3 vols. London: Blackie and Son, 1862. 2:594.

Преводът на статията се публикува с разрешение на http://www.propovedi.ru

Превод: Татяна Иванова