Показват се публикациите с етикет покорност. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет покорност. Показване на всички публикации

сряда, 4 юни 2014 г.

Обещава ли ни Библията прекрасен живот?, Александър Зайбел

Обещава ли ни Библията прекрасен живот?

Александър Зайбел

Когато Савел стана Павел, каза ли му божествен глас: "Сега искам да ти покажа, че можеш да се наслаждаваш още повече на живота си!"

Така ли е написано всъщност? Или, Бог рече на Анания: „Защото, аз ще му покажа колко много трябва да пострада за името Ми“. (Деян. 9:16)
Това до голяма степен е точно обратното на това, което някои хора днес разбират под християнство.

Новия завет е пропит  основно с духа на страданието, което не се услажда на старата човешка природа, която иска да се грижи за  плътското и търси наслади в това.

Също така, когато Павел и Варнава увещаваха учениците си да „постоянстват във вярата, те ги учеха, че през много скърби ще влезем в Божието царство!
(Деяния 14:22)

Павел пише загрижен на солунците: „никой да не залита от тези страдания (на гръцки
thlipsis, т.е. скръб, печал), та да не се колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че за това сме определени. Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.“ (1 Сол. 3:3-4)

Апостолът на езичниците, напомня на най-верният си ученик Тимотей, както и на всички ония, които искат да живеят благочестиво в Исуса Христа, че ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12).

Това съвсем не звучи като обещание за един изпълнен и  преливащ от богатство живот, както често ни заблуждават днес!

Ние имаме дори едно цяло послание, което се занимава с темата за страданието, а именно първото Послание на Петър.
Там той обяснява как изпитанията и скърбите
задълбочават и пречистват вярата му.(1 Петрово 1:6-7)
И това е съвсем противоположно на едно забавляващо се общество и християнство, чиито последователи са заменили скърбите и изпитанията със забавление и удоволствия!
Със страданията си  Христос е бил пример за вярващите в Мала Азия, както и за нас „пример как ние сега да следваме неговите стъпки!(1 Петрово 2:21)
Дори в Посланието към Евреите се споменава за страданията на нашия Господ:
ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада (Евреи 5:8) Щом това се отнася за Божия Син, то колко повече това се отнася за нас! А знаем, че слугата, не е по-горен от Господаря си.

Затова Петър пише по-нататък в своето послание: „И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля.“ (1 Петрово 4: 1-2)

Страданията са непрекъсната тема в писмата на апостолите, а не - удоволствията или материалните благословения. И Павел обяснява причината:
„Защото на вас е дадено заради Христа не само да вярвате в Него , но и страдате заради него.“ (Филипяни 1:29)

По същия начин и Петър увещава в споменатото по горе писмо: „Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.“ (1 Петрово 4: 12–13)

Това ли се проповядва в нашето западно просперитетно и благополучно общество, където последователите на Исус междувпрочем се „забавляват"? Или
, днес подобни изречения трябва просто да ги задраскаме? Не сме ли създали междувпрочем това успокояващо, релаксиращо „евангелие“, за да ласкае душата ни и стария Адам?

Павел без заобикалки  наставлява  Коринтяните, които бяха изпаднали в опасност да господстват, като привърженици на
Dominion /1*: „Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.“
(1 Коринт. 4: 8–13)


Звучи ли това като  удоволствие,  успех,  просперитет? Всъщност, то е точно обратното, на което ни се представя днес от подскачащи "успешни“ евангелисти.

И за да не бъде посланието му неправилно разбрано като жалба с декларираните от апостола страдания, той трябва да спомене, какво иска Бог от нас:  да водим „тих и спокоен живот в пълно благочестие и честност“ (1 Тим. 2:2). В същото писмо до Тимотей, Павел казва: На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; (1 Тим. 6: 17)

Особено сме благодарни за дългогодишният мир и благоденствието, които Божията благодат в тази част от света /бел.прев.-Западна Европа/ ни дарява.
Но покрай това благоденствие, да се извлича Евангелие в духа на материално благополучие, е меко казано,  противоречащо на Духа на Новия Завет. Господ ни е обещал изобилен живот (Йоан 10:10 ), поради решеният въпрос с нашите вина и грях. В това доверие към Бога, могат учениците на Христос да изпитват радост, дори да са преизпълнени с радост. (1 Йоан 1:4) Това се отнася преди всичко за духовните, а не непременно за материалните неща!

Самият Павел се намира в затвора, когато пише своето „с радост“ писмо на Филипяните, като ги увещава "Винаги да се радват" (глава 4:4).


В своята конфронтация с гордите, както и „всевластни“ триумфиращи проповедници, които апостол Павел иронично нарича „превъзходни апостоли“, той се хвали в немощите си, защото именно тези щеславни лъжеучители се позовават на своята голяма сила и всемощност. (2 Коринтяни 12:9-12) Също така те са придавали впечатлението, че едва чрез тях, тогавашния свят наистина е бил достигнат с едно мощно и цялостно евангелие. (2 Коринт.10:12–16)  На тези лукави работници, както Павел ги нарича, той опонира с пълнотата на своите страдания (2 Коринт. 11:22–33) . И по този начин потвърждава, че той е апостол.

А не се ли провъзгласяват подобно и днес, особено по християнските телевизии? Но биха ли пребивавали апостолите в  луксозни къщи и от там да пишат посланията? Именно писмата до Ефесяните и Колосяните, написани от Павел, са вникване в тайната на благовремието, докато е бил в затвора. В прощалната си реч в Милет апостола казва, че „Светият Дух му свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби го очакват.“ (Деяния 20:23). Не звучи като за очакващи го особено приятни и съблазнителни събития, нали?

Затвор, страдание, побоища, презрение, бедност, преследвания, подигравки, бичуване, смъртна опасност, скръб и т.н., един много „приятен“ живот. Сам Павел поиска от Господ поне да има физически нормален живот без тези затруднения, без този трън в плътта, и въпреки това, тази му молба не бе изпълнена. Чрез използване на „позитивни мисли“ и визуализиране трябва ли човек най-малко да се опита да противодейства на ситуациите?

Този Божий човек, който можа да каже още за себе си: „като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко“. (2 Коринт. 6:10). Много е плашещо, но за някои от нашите "успешни проповедници", трябва буквално да отбележим : "За да сме ние богати, трябва много от вас да направим бедни".

Цялото Евангелие на просперитета е изпълнение на 2 Тимотей 4:3, „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.“ И кой не иска да чуе как Бог иска да го издигне, да го направи богат, здрав, значителен и т.н.? Това също беше и посланието на приятелите на Йов, които не можеха да разберат, че Йов беше изпаднал в цялата тази мизерия, защото това беше Божията воля за него!
Всъщност, същото е и посланието на сегашното непокорно поколение, за което Павел каза, че така наречените "светии" в последните дни, не само ще са себелюбиви, (2 Тимотей 3:2), но и ще обичат удоволствията (стих 4), според буквалния текст.

Волфхард Маргис, който подобно на Джойс Майер представи "
Dominiontheology“/1*, дори отиде още по-далеч да твърди, че преследваните християни затова е трябвало да страдат толкова много, защото не са приложили онези закони на вяра, които им гарантирали здраве и успех, т.е. страдали са поради „неправилната“си вяра. Те (християните в страните от бившия Съветски съюз)  "...са жертви чрез техните  антибиблейски, противни на Исус учения за (християнско) страдание. И с това си заслужиха сами, (т.е.индиректно) векове наред безбожни управници, които да ги подтискат като роби. С порочното си разбиране, пожънаха накрая това, което са посяли. (В.Маргис "Кръста на Благословените", Берлин 1990)

Значи и Исус, е приложил „неправилна“ вяра? Църквата в Смирна провъзгласяваше възкръсналия Господ ! „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“. (Откр.2:10).

Това е точно обратното на днешния триумф на просперитетното евангелие.

Скандално е, че днес това се търпи в християнството и е разрешено да се пропагандира. Западното поколение буквално се е напаснало към духа на времето, неговият хедонизъм,
налудничави ориентации за здраве, забавления, плътско угаждане, и любов към себе си, от които буквално е направено това чуждо на Божието Слово евангелие.

Духовното състояние на тези проповедници и последователи на просперитетното евангелие днес е характеризирано най-добре от думите на Христос към богатата и задоволена църква Лаодикия: "Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол". (Откр. 3:17)



______________________

Dominiontheology /1* – известна като теономия/християнски реконструкционизъм/
Според това лъжеучение, ролята на Църквата е  да управлява във всички сфери на обществото. Християните трябва дори насила да завладеят и преустроят света и така да установят Божието Царство, едва след  което ще дойде отново Христос. Главната цел на Dominiоn teology, а също и на християнския реконструкционизъм е политическо и религиозно доминиране в света чрез прилагането на моралните закони, както и последвалите наказания, от Стария Завет.

http://en.wikipedia.org/wiki/Dominion_Theology

http://dominion-theology.blogspot.de/


събота, 24 май 2014 г.

ЗА РОБСТВОТО към ХРИСТОС, Джон МакАртър



Новият завет отразява тази гледна точка (на робство в Христос -..) * и заповядва на вярващите напълно да се подчинят на Христос. Не само като наемни работници на духовно  поприще - но като такива, които принадлежат безрезервно на Бог. Писанието ни насърчава да Му се подчиняваме  безпрекословно и без роптание. Ние потвърждаваме,  че Исус Христос е владетел на нашия живот, когато  Го наричаме Господ. Ние сме Неговите роби, призвани да се подчиняват и да Го почитат смирено от цяло сърце.

Но днес често не се чува подобно нещо. Съвременното християнство използва различна терминология, като при това избягва термина „робство“.  Говори се много за успех, за здраве, за благосъстояние, за просперитет и стремеж към щастие. Ние често слушаме, че Бог обича безусловно хората и иска всички наши замисли да се осъществят. Че, Бог се стреми да удовлетвори всяко желание, да даде на всеки надежда за изпълнение на мечтите. Но, личните амбиции, чувството на удовлетворение, на удоволствие - тези думи здраво са се закрепили в евангелското християнство като неотделима от него част, която наричат „лични отношения с Исус Христос“. Вместо проповядване на Новозаветното Евангелие, където грешниците да се призовават към подчинение на Христос, днес благовестието носи в себе си напълно противоположно обещание – Че Исус ще изпълни всички ваши желания. Приравнявайки Господ като Помощник и Учител, миряните от църквата говорят за „личен Спасител“, койтое готов в даден момент да дойде на помощ в търсене на самоудовлетворение или постигане на успех.

Новозаветното разбиране на отношенията на вярващите с Христос се отличава значително от подобен възглед. Той е наш Господар и Владетел. Ние сме Негово владение. Той е Цар, Господар и Син Божий. Ние сме Негови поданици и подчинени.

С една дума, ние сме роби Христови.

2 Част

Библейския акцент върху робството ни към Бог липсва на страниците на повечето английски преводи. Обаче скритото от съвременния англоезичен читател е било централна истина за апостолите и следващите ги поколения вярващи.

Мъжете от ранната Църква като например Игнатий Богоносец Антиохийски (умрял около 110 г. сл. Хр.) и неговите съработници, са гледали на себе си като на „р
oби Христови“. Поликарп (69-155г.) е съветвал Филипяните: „ Препашете чреслата си, служете на Бог със страх, като Негови роби“.  Раннохристиянската книга „ Пасторът от Херм“, датирана от втори век, предупреждава читателите си: „от такиви зли дела, от които рабът Божия следва да се въздържа.
Амвросий (IV в.) е обяснявал, че „освободеният от Мойсеевият Закон умира и живее за Господа, ставайки Негов роб, купен от Христос“. Блажени Августин (354-430г.) се е отнасял към своите слуги с тези думи: „ И така, вярващи в Него, раби Негови, любещи Го, за които Той е слава и надежда, не скърбете, когато слушате, че неговите не Го приеха, защото чрез вяра, вие ставате за Негови.“  В друго свое съчинение той укорява гордите: „ Творение, признай Твореца си! Рабе, не пренебрегвай своя Господар!“.  Ранният проповедник на Писанието Йоан Златоуст (347-407г)  е утешавал стоящите в робство буквално така: „По отношение на Христос, робът и господарят са равни. Както ти си роб на Христос, така също е и твоят господар.“

Дори сравнително доскоро, въпреки объркването с английските преводи, християнските учени и служители са признавали необходимостта от правилното разбиране на този въпрос. Чуйте думите на Чарлз Спърджън, велик британски проповедник от XIX в:

Там, където версията на Крал Джеймс/Яков/ смекчава превода до „слуги“, всъщност трябва да стои „роб“. Светиите на ранната Църква се считали за удостоени с чест да се наричат пълна собственост на Христа, купени от Него, намиращи се в пълно Негово разпореждане. Особено Павел, който истински се е радвал на печата от Господа по своето тяло е възкликнал: „никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.“(Гал.6:1). Така завършва всякакъв спор: апостола принадлежи на Господа, следите от бичуване, ударите от тояги и камъни, са били своего рода Царското клеймо по тялото на Павел, доказващо неговото робство към Господа. И сега, както и ранните светии са прославяли Господа, аз се моля, вие да почуствате главната цел на нашия живот- покорност към нашия Господ.

Шотландския пастор Александър Макларен, съвременник на Спърджън  повтаря същите истини:

По този начин, правилното състояние на човек се състои в това, да бъде Господен роб. От страна на роба се изискват абсолютно подчинение, безпрекословна покорност, на Господа принадлежи владеенето, правото на даване на живот и смърт, лишаването от всички блага и имущества, привилегията да възложи постановления, които трябва да бъдат изпълнени бързо, без никакви колебания, точно и съвършено. Всичко това е неотменима част от нашите взаимоотношения с Господа. Блажен онзи човек, който осъзнава и приема това като най-огромна слава и благополучие в своя живот.
Защото, подобно подчинение братя мои, ако е абсолютно и безусловно, ако е сливане и поглъщане на моята воля от Неговата воля, то,  това е същността на тайната, която прави човека славен, истински велик и щастлив! В Новия Завет наименованията „роб“ и „господар“ се прехвърлят върху християнина  и Исус Христос.

Колко съвършено ясно говорят тези гласове от миналото, че нашето робство към Христа влияе силно върху нашият начин на мислене и живот. Купени сме със скъпа цена. Ние сме Христови. Ние сме Негов народ, взет в наследство. Осъзнаването на това определя всичко, включително нашите възгледи и приоритети.

Истинското християнство – това не е просто добавяне на Христос към нашият живот. Напротив, става дума за нашето, пълното ни посвещение на Господа - пълно подчиняване на Неговата воля, желание да Му угодим повече, отколкото всичко останало. Изисква се смърт за нас самите, и следване на Господаря, без значение каква е цената. С други думи, да бъдем християни, означава да сме роби на Христа.


* Откъс от книгата на Джон МакАртър „Роб“, която няма превод на български език.

Преводът на статията се публикува с разрешение на: http://zametka.org.ua/



Превод: Татяна Иванова