КОРАНЪТ МЕ ДОВЕДЕ ПРИ ХРИСТОС
(интервю с бившия имам Марио Джозев)
Искам да ви представя бившия имам Марио Джозев, който станал християнин след изучаването на Корана. Това започнало, когато един човек го попитал: „Кой всъщност е Исус?“ Марио се опитал да изясни какво говори Корана за Исус и сравнил Исус с Мухамед. След известно време осъзнал, че Коранът поставя Исус по-високо от Мухамед. След като Марио станал християнин, неговото семейство се опитало да го убие, но Бог му помогнал да избегне тази ситуация.
Марио Джозев: „Моите предци са родом от Турция, но те се преместили и се заселили в Индия, на юг, щат Керала. Когато майка ми беше бременна с мен, тя развила вътрешно-утробна инфекция и всички доктори й казвали, че ще умра още в утробата. Но тя не се прислушала към съветите им. Молела се на Аллах и казала: „Аллах, животът ти принадлежи и знам, че можеш да го подариш. Ако ти ни подариш това дете, то аз ще го посветя на теб.“ Това била нейната жертва. По чуден начин въпреки, че всички мислели, че ще умра, аз се родих. Аз бях посветен на Бог и служех в джамия като имам и веднъж в една проповед казах, че Исус Христос не е Бог. За мен Бог беше само Аллах, вярвах, че той никога не е бил женен, т.е той не е можел да има никакви синове. Аз говорех, че Исус не е Бог и тогава един от присъстващите ме попита: „ Кой всъщност е Исус?“. Аз проповядвах, че Той не е Бог, но въпросът така или иначе оставаше. За да разбера Кой е Той, прочетох целия Коран отново 114 сура, 6666 аятов. Четейки Корана намерих, че името на пророк Мохамед се споменава само 4 пъти, а името на Исус го намерих на 25 места. Бях смутен от това, защо Коранът отдава такова значение на Исус? И второ, не можех да намеря в Корана нито едно женско име, нито името на майката на пророка Мохамед, нито на жените му или децата му. В корана има само името на майката на Исус Мариа (Мариам). След като прочетох сура 3 (ал Имран) от 45 до 55 аятов, намерих 10 потвърждения в Корана за Исус. Първо Коранът говори, че Исус е Словото на Аллах (Сура 3 аят 45, Сура 4:171). Второ, че Исус е Духа на Аллах (Сура 4:171). Трето Иса Масих означава Исус Христос – Месия (Сура 3:45, 4:157). И така Коранът говори, че Исус е Словото Божие, Божия Дух и Месия (Христос). След това Коранът казва, че Исус разговарял вече два дена след раждането, съвсем мъничък. Коранът също казва, че Исус е сътворил жива птица от кал. Той взел малко глина, оформил една птица, вдъхнал в нея и тя оживяла. Така разбрах, че Той може да дава живот. Той го е вдъхнал в глината (Сура 3:49). Коранът казва, че Исус изцелил сляпороден и прокажен и че също съживявал и мъртви (Сура 3:49). В Сура 3:55 се казва, че Исус е възлязъл на небето и че ще се върне отново. Когато открих всичко това, размишлявах, какво говори Коранът за Мухамед. Според Корана Мухамед нито е Словото Божие, нито Божия Дух, нито Месия, не е говорил два дена след раждането, не е сътворявал жива птица от глина, не е изцелявал болни, не е възкресявал мъртви, сам той е починал, съгласно исляма той не е жив и никога няма да се върне. Тоест множество различия между тези двама пророка. Аз тогава не го назовавах Бог, мислейки, че е пророк, но се оказа, че е по-велик от Мухамед. Веднъж отидох при моя учител, който ме учеше 10 години в Арабския колеж и го попитах: „Как Бог сътвори вселената?“ Той отговори: „Бог сътвори вселената чрез Словото Си“. Тогава го попитах: „Божието Слово Създател ли е или създание?“. Коранът казва, че Исус е Словото Божие и ако моят учител каже, че Словото Божие е Творец, то означава, че Исус е Творец и мюсюлманите трябва да станат християни. Ако каже, че Словото е творение, тогава той ще се окаже в капан. Защо? Защото той каза, че всичко е създадено чрез Словото, но ако каже, че Словото е творение, то чрез какво е създадено Словото? Така той не можа да каже, че Словото е Творец, но и не можеше да каже, че е творение. Той се разсърди и ме изтласка от стаята казвайки: „Словото нито е Творец и нито е творение, а ти се махай от тука!“ Когато той го заяви аз му казах: „ Словото не е Творец, нито творение - поради това християните казват, че Словото е Божия Син“. Тогава той каза, че ако Словото е Синът Божий то аз съм длъжен да му покажа жената на Бога, тъй като без нея няма шансове да има Син. Тогава му показах части от Корана, където пише, че Бог може да вижда без да има очи, да говори без да има език и да чува без да има уши. А, ако това е така, то Бог може да има Син и без жена. И така имах солиден аргумент и знаете ли какво направих в края на краищата? Взех Корана си, сложих го на гърдите си и казах: „Аллах, кажи ми какво да направя? Коранът ти казва, че Исус до сега е жив, а Мухамед мъртъв. Ти ми кажи кого да приема“. След молитвата отворих Корана полагайки се изцяло на Аллах и открих Сура 10 аят 94. Там е написано: „Ако ти се съмняваш в това, че Ние те изпратихме, то попитай тези, които четат Писанието (Библията) преди тебе. И ето, при теб се яви истината от твоя Господ. Не бъди в числото на съмняващите се.“ Тоест ако ме попитате кой ме направи християнин, то това не са някакви отци, сестри, епископи, кардинали, дори не и папата Римски, но Коранът ме обърна към християнството. Така после прочитането на това, реших да изучавам Святата Библия. Отидох в религиозния център в Индия (Divine Retreat Center). В процеса на изучаване на Библията много стихове се отнасяха за мен. В първия ден когато прочетох от Йоан първа глава от първи до 14 стих: „ В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог бе словото….и Словото стана плът..“ И така моят Коран казва, че Исус е Божието Слово и Библията потвърждава същото. Намирах ги твърде идентични и бях щастлив да знам, че се нуждая както от Библията така и от Корана. Един ден се чувствах християнин, един ден мюсюлманин, имах нужда и от двете Книги. Мислейки така, аз прочетох още един стих от Йоан 1:12. Прекрасни слова за това, че всички които приемат Исус, Той им дава власт да станат Божии чеда. Знаете, че във всички аятах на Корана Аллах нарича хората роби, а себе си Господар и Владика. Господарят не може да обича своя роб, а робът не може да обича своя господар. На мен не ми харесваше, че ме наричат роб, но Коранът казваше така. Но когато чух стих 12 на Йоан първа глава, за това че ако вярваме в Исус, той ни дава власт да станем Божии чада, веднага си казах, че се нуждая от Исус, понеже винаги съм искал да бъда Божие дете. От тогава започнах да наричам Бога Отец. Преди не знаех, че можех да Го наричам „Отче“. Исус е учиеше на арамейски език молитвата : „Отче наш, Който Си на небесата“. Той е казвал „абба“ на арамейски, което значи „Отче наш“. Не мога да изразя радостта си, когато наричам Бог мой Отец. Когато мисля за Него, че е Творецът на вселената и е мой баща, то не мога да опиша с думи радостта си. Поради това реших да приема Исус. Когато баща ми се прибра и узна за това, беше ужасно, той ме преби, кръв течеше от носът ми и аз загубих съзнание. След това ме доведе у дома, не знам как, не помня, тъй като бях в безсъзнание. Събудих се гол в една малка стая, като ръцете и краката ми бяха здраво завързани и дори не можех да говоря, поради това, че в очите ми, носът и устата имах посипан прах от чили (пипер) и на всяка рана от моето тяло те изсипваха от този прах за да гори. Те го направиха така жестоко, понеже на повече от 18 места от корана пише: „Сражавайте се с неверниците“, а в някои аятах са написани да се убиват тези, които отхвърлят и се противопоставят на исляма (Сура 8:12-13, 8: 39, 9:5, 9:29, 47:4 и др.). Баща ми се подчиняваше на Корана и искаше да направи нещо. През следващите два дена не ми даваха нито вода, нито храна. Бях слаб и обезводнен. Когато устните ми се напукаха, аз се опитвах да облизвам кръвта за да намокря изсъхналото си гърло. Тогава брат ми дойде и се изпика върху мен. Нашите ми казаха, че това е наказанието ми за вярата ми в Христос. След много дни без вода и храна, стомахът ми се сви, тялото ми отслабна, започнах да губя паметта си. От отсъствието на вода и храна не осъзнавах нищо повече. Бях като мъртвец. Не помня колко дни, може би 20 продължи това, но веднъж баща ми дойде, развърза ме, но аз не се свестих. Силно ме хвана за гърлото за да разбере дали все още съм жив. Не можех да дишам, отворих очи и видях огромен нож в ръцете му. Баща ми ми каза: „ Това е последният ти миг и няма надежда. Ще ти позволя да живееш само тогава, когато призовеш Аллах. Ако ти е нужен Исус, то тогава ще те убия!“ . Знаех, че когато бях в утробата на майка ми, всички казваха, че ще умра, но семейството ми ме обичаше и се молеха да получа живот. А ето сега искаха да ме убият. Познавах добре баща ми и той щеше да ме убие. Когато разбрах, че това е последния ми миг, аз знаех едно, че Исус умря, но възкръсна. Ако вярвайки в Исус умра, то и аз ще получа живот. Радостта е само в това и по-добре да се умре за Исус (Откр.14:13). Когато се реших на това, изведнъж на челото ми падна светлина, като лунна, и сякаш електрически ток премина през вените ми. От някъде навлезе такава енергия в тялото ми, костите ми, че не можех да се контролирам. Отместих ръката на баща ми от гърлото ми и извиках „Исусе!“. Когато извиках името Му, баща ми падна на земята. Когато той падна, държейки ножа в ръце, на гърдите му имаше огромна рана от която изтичаше кръв, а от устата му пяна, той викаше и всички бяха в шок, майка ми, братята ми, сестрите ми. Те не разбираха какво се случва, мислеха, че баща ми умира, отнесоха го бързо в болница, забравяйки вратата на стаята ми отворена. Намерих сили, това не мога да си го обясня, след толкова много дни без вода и храна, скочих, облякох дрехите на баща ми, хванах такси и заминах. Таксиджията се оказа християнин, купи ми по пътя вода, сок и храна. Той знаеше за моята борба и ме закара в Potta (християнски център) и до сега си общуваме. Той е мой добър приятел, т.е отново се озовах в Центъра. В онзи ден действително разбрах, че моят Исус е жив и до днес. Когато извиках към Него в нуждата си, Той ме спаси! Това означава, че Той е тук, дори и сега когато разговарям с вас. В това е животът ми, Той е на всякъде. След обръщането ми изминаха 18 години. Никога не си мислех, че мюсюлманите ще ме оставят да живея 18 години. Дори проповядвах в Близкия Изток, където са арабите, но нищо не ми се случи. Това означава, че моят Исус е жив и ме защитава.“
„Животът ви и до сега е в опасност? Тези хора се опитват да ви убият?“ „Да и след този случай те се опитваха много пъти да ме убият. След всичко, нямам връзка със сестрите ми, които много обичам, с майка ми, която също обичам, но нямам надежда. Това е казано по човешки „няма надежда“, защото Бог може за един миг да се докосне до тях и аз се моля за това. Дори те да не приемат християнството, аз постоянно се моля: „Исусе вземи ги в Рая, аз се нуждая от тях“. „ И вие не се боите да умрете?“ „ Не! Никога! И вие не трябва да се страхувате. Страхът от смъртта в същността си е глупост. Ако вие вярвате в Мухамед и при това умрете, знаете ли какви са вашите дела? Пророкът умря и е бил погребан, и ние не знаем къде е той сега. Ако вярвам в него и умра, то не знам къде ще отида. Но Христос умря и възкръсна (Рим.8:34). Така че имам надежда, че ако умра в Исус Христос, то ще възкръсна. Най-добре е да имаме увереност в смъртта и тя трябва да бъде в Исус. Исус ясно е казал: „ Отивам в дома на Отца Ми…в дома на Отца Ми има много обиталища (Йоан 14:1-12). Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя място ще дойда отново и ще ви взема при себе си (Йоан 14:23). И аз съм толкова щастлив, че моят Исус ми приготвя място. Когато Той завърши, Той ще дойде за мен и ще ме вземе при Себе Си. Домът ми трябва да е голям, защото през всичките 18 години мюсюлманите се опитваха да ме убият, но не можаха, значи строителството още продължава Когато всичко ще бъде готово, Той ще се върне за мен. Само тогава мюсюлманите ще могат да ме убият, но сега никой не може. Не се страхувам от смъртта, това е факт. За да имате вечен живот ви е нужен Исус (1Йоаново 5:12). За да достигнем Рая, ни е нужно да се покаем от греховете ни, да приемем Исус Христос като Бог и Спасител, Който умря за нашите грехове. Исус е единственият път към небето (Йоан 3:16, Йоан 14:6)
