За белега на звяра
Сергей Накул
В Библията има много образни изрази и никой здравомислещ човек не ги приема
буквално. Например, сравнявайки се с врата или лоза, Господ нямаше предвид, че
Той самият представлява вид буквална врата или определен вид лоза. Разбира се,
авторите на Новия завет, говорейки за Исус като за Агнец Божий или крайъгълен камък, не се опитваха да кажат, че
Исус е буквален крайъгълен камък или буквално агне. Всички отлично разбираме,
че това са образи, с които авторите се опитват да опишат определени черти на
персонажа, за когото говорят. Тоест, в случая чрез образа на вратата се
подчертава уникалността на Неговата личност и служение, а чрез образа на агнето
се показва Неговата заместителна жертва като безгрешен човек.
При все това, в някои случаи ние възприемаме образите на Писанието като символични, а в други – по определени причини се опитваме да им наложим буквален прочит. Това се отнася за образите, представени в библейската апокалиптична литература, и по-специално в книгата Откровение.
Докато съсредоточваме вниманието си само върху Новия завет, пренебрегвайки Стария, който представя почти всички образи и символи, срещащи се в новозаветната литература, по този начин ние само на думи се придържаме към древния принцип Sola Scriptura (Само Писанието), забравяйки за не по-малко важния принцип Тота Scriptura (Цялото Писание), от който произтича и друг не по-малко важен принцип Sacra Scriptura sui ipsius interpres (Писанието тълкува само себе си), допускаме буквално четене на текстове, което се дължи повече на нашия социално-културен контекст, отколкото на духа на Писанията на Стария и Новия Завет.
Един такъв пример, често срещан и популярен сред съвременните християни, е тълкуването на текста за белега на звяра на челото и на ръката от книгата Откровение.
И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име (Откр. 13:16,17).
Според тази интерпретация, която стана изключително популярна, по-специално благодарение на серията от книги „Оставените“ на Джери Дженкинс и Тим Ла Хей и филмите със същото име, споменаването на белега на звяра на челото или на ръката е вид пророчество за чипирането на населението в наши дни или не в съвсем далечно бъдеще. Тоест, твърди се, че става дума за въвеждането на определен вид чип в подкожния слой върху ръката или челото на човек, благодарение на което хората ще могат да купуват и продават, а тези, които отказват, съответно, няма да могат да правят това, осъждайки себе си на страдание и смърт. Нужно е да се отбележи, че подобни идеи не са нови. От историята на Църквата знаем, че определени групи християни са се отнасяли по същия начин към паспортите, преброяванията или идентификационните номера/ЕГН/, виждайки в тях прословутото изпълнение на пророчеството за звяра.
Интересно е да се отбележи, че фокусирайки се върху образа на звяра, чийто белег е на челото или на ръката, християните често не обръщат внимание на друг образ, който се среща няколко пъти в книгата Откровение – на верните Божии хора, на чиито чела е знакът или печатът на Бога.
Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. (Откровение 7:3)
Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си. (Откровение 9:4)
И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (Откровение14:1)
В този случай възниква в по-голяма степен риторичният въпрос. Защо в единия случай имаме буквално тълкуване на белега на челото или ръката, а в другия – или пълна тишина, или образно тълкуване на принадлежността към Бога.
С други думи, в Откровение са противопоставени две групи хора: Божиите хора, които имат Божието име на челата си, и противниците на Бога, които имат белега на звяра на челата или ръката си. От една страна - хора, които са от Божията ценностна система, и от друга - хора от светската ценностна система.
Както по-рано споменахме, тези образи са представени още в Стария Завет, а след това творчески преосмислени и изразени в калейдоскопа от образи в Откровение. Например, виждаме този образ в Езекиил:
И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът...(Езекиил 9:4-6)
За какъв белег говори Господ? За буквален белег ли? Разбира се, че не! Образът на белега сочи на принадлежността на верния остатък Божий народ, който не иска да бъде част от ценностната система на безбожния и порочен свят от онова време. Следователно, онези, които нямат този белег на челата си, тоест не са част от верния остатък, обричат себе си на унищожение, бидейки част от безбожната система.
Освен този, друг текст от Писанието, от Второзаконие, също хвърля светлина върху образа на знака на челото и ръката в контекста на принадлежност към Господното учение и вярност към Него.
Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти (Второзаконие 6:8).
Става дума за Господните заповеди, които трябва да бъдат в ума на човека и да се проявяват в неговите дела. Това е вярност в учението и живота, в Слово и в дело.
Говори ли Господ за буквален знак или за превръзка на ръката? Разбира се, че не. Всъщност, при буквално четене на този текст, ще имаме сериозни затруднения с тълкуването на текста за знака върху сърцата или обрязването на човешкото сърце, който знак между другото е представен и във Второзаконие, и в книгата на Йеремия.
И така, в светлината на текстовете от Стария и Новия Завет можем да заключим, че авторът на Откровение образно описва две групи хора, които са съществували както преди него и по негово време, така и по всяко друго време: верният остатък /Христовата църква/ и безбожният свят.
Но как стои въпросът относно израза „за да не може никой да купува или да продава“, който може да бъде перфектно адаптиран към тълкуването за чипирането? Изглежда, като че ли всичко пасва. Обаче подобно тълкуване е възможно, ако не знаем общия контекст на този образ, представен в пророческата литература на Стария Завет, особено в случая с Езекиил, споменат по-горе. Често безбожната система от ценностите и суетата на този свят, изразена в желанието за власт, богатство, лукс и доверието в собствените сили и възможности се представя в образа на търговци, които продават и купуват. Същите образи на продавачи и купувачи от книгата на пророк Езекиил отзвучават като ехо в книгата Откровение, особено в контекста на цялата 18 глава, където образът на търговията е представен като безбожния Вавилон. Търговците продават, купуват, забогатяват, понеже са активни участници в системата. Този Вавилон е всяка безбожна система от ценности от всяко време, при всеки народ, във всяка страна. И тези търговци са всички, които отхвърлят Бога с думи и дела, живеейки не за Него и за ближния си, но за своите идоли и за самите себе си.
Книгата Откровение е написана главно като послание на утеха към преследваната църква, към верния остатък на Божия народ всред безбожната световна система. Същото послание е актуално за църквата от всяко време.
Всеки един от нас не трябва да мисли за очакване на тотално чипиране на населението, а за това – принадлежа ли аз към верния Божий остатък, който не се покланя на ценностната система на безбожния свят, смело защитавайки принципите на царството Божие и плувайки срещу течението, осъзнавайки цената на следването на Христос, или аз съм част от един безбожен свят, споделящ ценностите му, част от безбожна система, която ще бъде унищожена от Бога както чуждо тяло в организма, изрязана като раков тумор от лицето на земята. А тя ще бъде наследена от верния Божий народ, на чиито чела ще бъде Неговото име и на които принадлежи Божието обещание от Откровение 22:4 „Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“
Превод: Татяна Иванова
