ДЕМОНИ ЩЕ ИЗГОНВАТ, Рангел Младенов

31. März 2013 um 14:54

В какво вярваме и защо? 

 „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове (демони, зли духове) ще изгонват” (Maр. 16:15,17) 

С тези думи Исус изпрати Своите ученбици по целия свят да проповядват Евангелието. Това, което им заръча виждаме да се случва в книгата Деяния. Исус каза, че изпратените от Него ще бъдат следвани от следните пет знамения:

-       бесове ще изгонват
-       нови езици ще говорят
-       змии ще хващат
-       ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди
-       на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват

Знаменията са част от проповядването на благовестието. Бесове обаче ще се гонят от кого? Нека видим.

Увод

Марк свидетелства, че апостолите „излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха”  (16:20). Да видим.

1. Гонеха ли апостолите/вярващите демони? Да! От кого обаче?

Непредубеден прочит на книгата Деяния и Посланията показва, че вярващи гонеха демони. Този факт никой не оспорва. Въпроса обаче е от кого бяха гонени демони.

„И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха” (Деян. 8:6,7)

„И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час” (Деян. 16:16 – 18)

Важно е да се отбележи, че в Деяния демони се гонеха само от неспасени хора. Никъде Писанието дори не намеква, че апостолите са гонили демони от новородени християни – нито в Деяния, нито в Посланията. Днес се проповядва, че Исус е заръчал гонене на демони и естествено това се случва в църквата, с новородени християни. Новия Завет обаче показва точно обратното – навсякъде, където срещаме гонене на демони то това се случва с неспасени хора, а не с християни. Моят въпрос към проповедниците на демонология е: „Колко демони от неспасени хора сте изгонили през живота си? А колко често практикувате това в църквата, сред братята на Христос?”.

Ако Великото Поръчение на Исус включваше гонене на демони от новородени християни, то следва, че:

а) Или вярващите от І век не са имали демони, поради която и причина не се споменава апостолите и последователите на Исус да са гонили демони от християни (това е малко вероятно, защото ако днес твърдим, че вярващите могат да имат демони, то онези братя в онези времена не са били по – различни от нас – борили са се със същите грехове като нас, живели са в същата морална деградация на обществото като нас днес, някои дори (като коринтяните) са били въвлечени в жертвопринушения на бесовете и идолопоклонство, както и в множество плътски страсти и грехове)

б) Или апостолите не са се покорили на тази заповед на Исус и не са гонили демони от своите братя по вяра, което означава, че вярващите в І век са били силно демонизирани, тъй като очевидно не е имало кой да им гони демоните.

в) Остава и трета възможност – Исус да е имал предвид гонене на демони като средство за евангелизация, т.е. от неспасени хора. Аз лично вярвам в това, защото за противното няма нито един новозаветен текст.

Има един случай, описан в книгата Деяния, в който се казва, че един повярвал магьосник бе свидетел на това как Филип, Петър и Йоан гонеха демони и изцеляваха болни в Самария. Този човек бе известен сред съгражданите си:

„А имаше в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и учудваше населението на Самария. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила” (8:9,10)

Лука разказва, че същия този човек „повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се” (ст. 13)

Магьосника Симон стана християнин. Повярва в Бога като всички нас. Обаче Лука продължава историята така:

„А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте” (8:18 – 24)

Петър не изгони демона на магьосничество или окултизъм от него. Нито демона на нечестие. Нито го развързаха от неправдата му (за разлика от нас днес, които постоянно все нещо връзваме и развръзваме). Петър и Йоан просто му казаха да се покае за греха си.

Новия Завет категорично казва, че ако си похотлив трябва да се покаеш, а не да търсиш някой, който да ти гони „демон на похот”. Не търси освобождение от дух на блудство, прелюбодейство или похот. Просто се покай.

Ако си горд или властен смири се – не търси освобождение от „дух на гордост” или „дух на Езавел”.

Петър и Йоан не изгониха демона от вярващия Симон. Днес ние гоним демони от всеки, за когото знаем, че се е занимавал с окултизъм и магьосничество. Апостолите просто му казаха да се покае.

2. Говореха ли повярвалите нови езици? Да!

След като в Деян. 2:1 – 4 апостолите получиха Святия Дух и започнаха да говорят на чужди езици, виждаме това да се случва и в тяхното служение в бъдеще:

„Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога” (Деян. 10:44 – 46)

„А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса. И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха” (Деян. 19:4 – 6)

3. Хващаха ли змии? Да!

„И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му. А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло” (Деян. 28:3 – 5)

4. Бяха ли засегнати повярвалите от смъртоносна отрова? Писанието не казва, но след като змията, която ухапа Павел не го повреди с отровата си, очевидно това е доказателство, че и четвъртото знамение „изпиване на нещо смъртоносно” не повреждаше вярващите в Неговото име, в потвърждение на обещанието на Исус от Мар. 16:15 – 18.

5. Изцеляваха ли повярвалите болните? Да!

„Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени” (Деян. 8:7)

„Изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сенката Петрова в минуването му да осени некого от тех. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление” (Деян. 5:16, Цариградски превод)

В този последен стих дори не се казва, че демоните бяха изгонени, а че болните просто се изцеляваха и освобождаваха. Дали апостолите гонеха демоните? Вероятно. Дали демоните излизаха сами само заради присъствието на учениците? Вероятно.

„При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла; дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха” (Деян. 19:11,12)

В този случай дори не се споменава Павел да е гонил демони – самото присъствие на Павел изгонваше демоните. Така ставаше и със сянката на Петър.

Имаше обаче и някои изцепки от разни скитници, юдеи, които не бяха пратени от никого и които дори не познаваха Исус. Това бяха просто заклинатели, които „обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони” (Съвременен превод 2004):

„А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник, Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща” (Деян. 19:13 – 16)

За такива като тези заклинатели, очевидно вършещи чудеса, Исус каза:

„В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал” (Мат. 7:22,23)

В края на изложението си съм посочил осем линка, които доказват, че гоненето на демони не е непременно доказателство за сила от Бога, но пък е явление, което се среща и в другите религии. Andrew Strom нарича това харизматично явление в църквата феномена kundalini. Има и книга по въпроса.

Ще възрази някой: „Ти посочи, че тези пет знамения са били практикувани от апостолите и са се отнасяли до вярващите. Очевидно е, че и петте касаят християните”. Не мисля. Новия Завет ясно показва, че вярващите християни са били изцелявани (напр. Як. 5:14,15). Говорили са чужди езици (1 Кор. 14:5). Хващали са змии (Деян. 28:3 – 5). Но никъде текста на Новия Завет не споменава демон да е бил изгонен от вярващ новороден християнин. Мисля, че това е част от евангелизаторската работа на изпратените. Ще уточня това по – нанатък.

Изложение

И така, напоследък разни проповедници, рекламиращи себе си във Facebook демонстрират действието на Святия Дух чрез изгонване на демони и разчупване на наследствени проклятия. Моето желание е да споделя своето мнение по въпроса, доколкото мога – изчерпателно и нетенденциозно. Доколко ще успея, вие ще прецените сами.

Това, което съм забелязал през годините на слушане на проповеди и библейско изучаване е, че когато едно нещо (независимо какво) се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, то след известно време се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!

Да вземем например гоненето на демони. Аз самия съм вярвал в това. Поучаван съм бил в демонология. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си немога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са изгонили демон от вярващ човек, т.е. християнин в новозаветен смисъл (не просто вярващ юдеин).

Да, Исус каза на Петър "Махни се Сатана зад Мен", но това не значи, че е гонил демон от него. Всички останали примери в Новия Завет се отнасят до не спасени хора. Факт. Споменава се и случаят с Анания и Сапфира от Деян. 5:1 – 10, за които се казва, че сатана изпълни сърцата им, но в случая не е съвсем ясно дали Анания и Сапфира бяха християни или юдеи (най – вероятно са били християни, тъй като контекста на 4 глава подсказва това), а и ако са били новородени християни, то израза „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух” (Съвременен превод 2004) не означава, че имаха демони в себе си, така както думите на Исус „Махни се зад Мене, Сатано”, отправени към Петър не значи, че Сатана беше в Петър. Текста в Деян. 5:1 – 3 показва само, че Сатана бе изкушил Анания и Сапфира. Не значи, че е бил в тях.

Автори като Дерек Принс например, разглеждат проклятията като нещо, което ни влияе днес - дебне ни от миналото, от нашите родители и ни души всеки ден. Тяхното богословие обаче не дава отговори на въпросите, които дискутирам. Ето защо казвам, че ако едно нещо (учение, мнение, идея, "откровение", доктрина) се проповядва достатъчно дълго време от достатъчен брой проповедници, то съвсем естествено това, което се проповядва се превръща в единственото нещо, в което всички вярват.

Ето защо проповедниците на демонологията вярват на тези неща. Просто защото Дерек Принс ги е казал. А Дерек Принс не е кой да е, нали? Проблема е, че относно проклятията всички пасажи, които служат за основа на Дерек Принс са от Стария Завет. За мен това именно е основен недостатък. За демонологията пък изхождат основно от Евангелията. Проблема с това обаче е, че в Евангелията няма все още новородени християни, от които да се е налагало да се гони демон, а в Посланията няма нито един стих, който да потвърждава подобна доктрина. Тези проповедници не привеждат примери от Новия Завет за наследствени проклятия, нито стихове от Деяния и Посланията, където да се казва, че е изгонен демон от християнин.

Второто нещо, с което аз лично не се съгасявам е въпроса с т.нар. „наследствени проклятия/грехове”. И в това съм вярвал. Живота ми се стече така, че имах основание да вярвам в тази доктрина. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си немога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са приканвали някого да се отрича от наследствени проклятия или грехове след като се е новородил.

В Стария Завет Бог казва, че „Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род” (Чис. 14:18), а също и че Господ „показва милост към хиляди родове, а въздава беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях” (Ер. 32:18)

Но как тогава да разбираме това (писано 30 години след Еремия и около 800 години след Числа):

„Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. Но ако е някой праведен и постъпва законно и право... (изброява различни неща) и (ако) ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова” (Ез. 18:2 – 9)  

Виждаме, че повече децата няма да са потърпевши за греховете на бащите. И това е в Стария Завет. Как обаче стоят нещата в Новия? В Новия Завет няма нито едно място, в което да се казва, че децата ще берат плодовете на бащите си. Напротив, казва се, че ако сме в Исус (това е индивидуално), то ние сме ново създание в Христа.

Павел казва в Гал. 3:13, че Исус ни е изкупил от проклятията на Закона. Защо от проклятията на Закона става въпрос тук? Нима има други проклятия, за които ние сега трябва да се молим за освобождение? Исус ни е освободил от проклятията на Закона, но от наследствени проклятия не е, така ли?!

Под "проклятие на Закона" се има предвид факта, че всеки грях в Стария Завет бе дефиниран именно от Закона. Нарушаването на Закона носи проклятие. Наследствени проклятия имаше (както вече споменах), но те бяха резултат от неспазването на Закона. Исус обаче ни изкупи от това, което Закона причинява като проклятие! Следователно няма друга дефиниция, която да дефинира наследствени проклятия, за които да се молим за освобождение. Самите ние можем да си навлечем гнева на Бога (разбирайте проклятия), но да се твърди, че наследствените проклятия са нещо друго, изрично за което да се молим за разчупване и освобождение, е крайно анти-Христово (против жертвата Му). Подобна доктрина игнорира жертвата на Исус на кръста.

Павел казва, че "За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново". Какво значи това? Значи ли, че наследствените ни грехове и проклятия ни следват постоянно, докато някой не ни ги разчупи? Аз мисля, че този стих се справя с нашето минало. Но дали тогава ставаме съвършени? Не, разбира се. Има дела на плътта, за които говори и Павел в Гал. 5:19 – 21, което предполага и нашата борба с греха, според увещанието на автора на Евреи – „Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха” (12:4).

На въпроса "Да разбирам ли, че човек не може да се отърве от греховете на поколенията ни назад? Тоест от проклятията?" аз бих отговорил, че въпроса е зададен неправилно. Защо? Защото ако вярваме в жертвата на Исус и в това, което се случва при покаянието/новорождението/спасението, то трябва да знаем, че при покаянието греховете ни се прощават. Това означава, че миналото ни е заличено. Това включва и т.нар. "наследствени проклятия".

Автора на Евреи казва, че Заветът, който Господ ще сключи (в бъдеще) ще е Завет написан на сърцата. От страна на Бога Завета е подпечатан с кръвта на Исус и обещанието, че Бог „ще покаже милост към неправдите ни и греховете ни (и беззаконията ни) няма да помни вече". Това само за нашите грехове ли става въпрос? Ако е така, защо в Новия Завет не се казва никъде, че след като Бог прости нашите грехове ще трябва да изповядаме и греховете на бащите си? И как да изповядаш нещо, което не знаеш? Четете Стария Завет – навсякъде когато някой се каеше за греховете на бащите си той изрично споменаваше кои са тези грехове. Неемия е добър пример за това. А също и Соломон и Данаил.

Защо обаче в Стария Завет Соломон, Неемия и Данаил (и не само те) изповядваха греховете на бащите си и се покайваха от тяхно име. Защото те асоцираха положението на Израел с греховете на всички. Наистина ли смятате, че ако Неемия се моли за греховете на бащите си то Господ ще прости тези грехове? Това е типичен еврейски похват - да се идентифицираш заедно с предишното поколение за състоянието на народа.

Освен това трябва да разберем разликата в това, което Еремия казва и това, което казва Езекил (ср. Ер. 32:18 и Ез. 18:2 – 9). Еремия пророкува за Вавилонския плен и предупреждава Израел, че Вавилонската империя ще ги отведе в плен. Защо? Защото са съгрешили. Ето защо сега децата ще берат плодовете на бащите си.

Езекил обаче пророкува за възстановяването на Израел след Плена. Разбира се той пророкува за съда на Бог над Израел, но и дава надежда, че Господ не ги е забравил, въпреки греховете им. Ето защо Езекил казва, че ако и до сега (преди Плена) децата да са сърбали попарата на бащите си, то след като Господ ги възстанови отново в земята им повече няма да съди децата за греховете на бащите.

Дори в Стария Завет е записано, че Бог няма да въздаде на децата греховете на бащите им. Какво остава за Новия Завет, където Исус стана жертва именно за да имаме нов живот. Да вярваме в наследствени проклятия е все едно да признаем, че жертвата на Исус не е достатъчна, и че Той не ни е дал нов живот. Трябва да дойде някой, който да ни refresh-не за да получим живот без бремето на проклятията. Такъв проповедник обаче би бил чужд за новозаветното евангелие и богословие.

Нелепо е!!!

Ето защо аз питам къде Новия Завет учи, че трябва да се занимаваме с наследствени проклятия? Апостолите не разясняваха нищо по въпроса. Нима в І век хората не са имали "наследствени проклятия/грехове"? Та те живееха във време, в което поклонението на всякакви богове бе факт. Занимаваха се с окултизъм. Родителите им не вярваха в Бога. Не мислите ли, че са имали наследствени грехове. Защо тогава апостолите не им казаха да се отрекат от тях? Защото жертвата на Исус бе абсолютно достатъчна!

Вярата в "наследствените проклятия" е неразбиране на спасението и новорождението.

Колкото до въпроса за гоненето на демони, истината е, че в Новия Завет няма нито един случай, в който демон да е бил изгонен от новороден християнин. Тук не става въпрос за това дали демоните атакуват вярващите или не, а за това дали могат да живеят в тях, т.е. да ги обладават. Петър казва, че противникът ни, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне, а не че демоните влизат в християнина. Неоспорим факт е, че демони могат да атакуват вярващите и то колкото са по - ревностни, толкова повече са и атаките срещу тях. Факт е, че демоните могат да атакуват, но да са в християнина е небиблейско! Защо? Защото дявола може да иска да ни погълне (и вероятно успява в един смисъл), но никъде не се казва, че демона влиза в новородения християнин. Това би било в разрез с факта, че Святия Дух обитава в нас като в храм на Бога. Йоан казва, че ако обичаме Исус, то Той и Отец ще дойдат ще направят обиталище в нас. Как си представяте Твореца на Вселената да живее в един храм със Сатана?

George Titkov добре се аргументира по въпроса:

„Аз говоря за нещата от сорта на "дух на клюкарство", "дух на похот", "дух на контрол" и т.н. Огромната част от тези неща, Библията ги нарича "дела на плътта". Рецептата за тях е кръстът. Плътта не може да се реформира, освободи, облагороди – тя трябва да умре.”

Прав е. Защо? Защото това, което ние наричаме „дух на прелюбодейство”, „дух на бунтарство” или „дух на похот” Библията нарича „дела на плътта”:

„А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни” (Гал. 5:19 – 21)

На мястото на Павел ние бихме дефинирали тези грехове като „дух на блудство”, „дух на идолопоклонство”, „дух на разпри”, „дух на завист” и т.н. и естествено в събранията ние често приканваме вярващите за молитва на освобождение от тези „демонични влияния”. 

Някои проповедници твърдят, че Исус правеше две основни неща в Своето служение – проповядваше и изгонваше демони. Това очевидно не е съвсем вярно, тъй като Евангелията свидетелстват, че Исус правеше ОСНОВНО МНОГО неща: 1) проповядваше Царството, 2) изцеляваше болните, 3) изобличаваше фарисеите за лицемерието им, 4) прекарваше време с учениците Си, 5) прекарваше време с проститутките и данъчните, 6) раздаваше милостиня на бедните, 7) гонеше бесове от юдеите, 8) разясняваше Писанията, 9) прекарваше време с Отец.

Да се твърди, че Исус вършеше две основни неща – ПРОПОВЯДВАШЕ и ИЗГОНВАШЕ БЕСОВЕ (както твърдят някои проповедници на демонологията) е очевиден намек да се издигне една доктрина над цялостното дело на Исус. Такова едно твърдение е нелепо твърдение. От това следва, че някой или не си познава Библията, или се опитва да манипулира слушателите си в подкрепа на собственото си служение и богословие.

Тези проповедници на демонология чели ли са някога ранноцърковни отци и апологети? Или богословие писано през 18 - 19 век? Там разчупване на наследствени проклятия няма. Няма и демонология, поне не в размера и размаха, присъщи за подобни проповедници. Ако някои ми предостави такова богословие аз с радост ще редактирам статията си.

И тогава резонен е въпроса как са живели предците ни с наследствените си проклятия, след като не е имало кой да им ги разяснява тези неща и да им ги разчупва? В описанието на нито едно съживление през последните няколкостотин години не се срещат тези практики. Нито в Ранната църква, нито през първите векове. Аз поне незнам. Ако някои ми покаже богословие от първите векове (до 4 век основно се е писало каквото се е писало), или богословие по време и след Реформацията, в което да се говори за горните две доктрини ще го прочета с удоволствие. Незнанието ни на миналата ни история вреди сериозно на нас и нашето бъдеще. Не случайно Павел казва, че ще ни засърбят ушите и ще си натрупаме учители, които да угаждат на странните ни прищевки за едно ново, различно благовестие.

Мисля, че демонологията е прекрачила отдавна границите на библейското. Проповедниците постоянно обясняват как вярващите имат демони. Демон на непростителност, демон на клюкарство, демон на Езавел (каквото и да значи това), демон на страх, демон на артрит, демон на епилепсия, демон на ..., демон на... – демони, демони, демони. Къде видяхте Петър или Павел, Яков или Йоан да имат такава ритирика? Дори на куция при Красните порти апостолите казаха "Стани и ходи", а не му гонеха демоните. Павел изгони демона от пророчицата, която ги следваше, ама тя не беше християнка, а врачка. Йоан смъмри Диотреф за първенствуването му, а не изгони демон на бунтарство. На о. Малта Павел изцели болните, без да им гони демоните. Ако проповедниците на демонология днес бяха на негово място УБЕДЕН СЪМ щяха да им гонят демоните. А такива щеше да има, нали (в крайна сметка това бяха туземци с техните си религии и окултизъм)?

Днес зад всяка болест тези проповедници виждат демон. Зад всеки проблем (особено душевен или психически, емоционален или психологически) виждат демон. Ако имаш рак е наследствено проклятие или демон, ако имаш бъбречна криза е наследствено проклятие или демон, ако имаш проблеми в семейството имаш наследствено проклятие или демон. Ако (както Дерек Принс казва) си чупиш крака повече от веднъж значи имаш наследствено проклятие. Ако си бездетна съпруга значи имаш проклятие. Питам тогава защо Авраам не разчупи проклятие на Сара, Ревека и Рахил? Ще кажете, защото нямаха знание по темата. Е, как тогава родиха тези жени като проклятията им не бяха разчупени? Ами Елисавета (майката на Йоан Кръстител)? И тя ли имаше проклятие? Ами честите боледувания на Тимотей (според Дерек Принс това е белег за проклятие, защото е хронично)? Защо Павел не му изгони демона на язва, гастрит или както и да се казва този демон, причиняващ неговата болест, или защо не му разчупи проклятията. Защо Павел остави Трофим болен в Милит? Защо не го освободи? Днешните проповедници на мястото на Павел биха се молили за освобождение и гонили демони от Трофим, а Павел го остави болен! И защо Йоан Кръстител не изгони демона на блудство и прелюбодейство от цар Ирод, който спеше с жената на брат си?

А какво да кажем за тръна в плътта на Павел? Що не изгони този демон ("трънски демон")? Що не си каза: "Абе щом с молитва и пост не излиза този род трънски демон, значи имам наследствени проклятия. Вероятно майка ми или баща ми нещо са сгазили лука. Ще разчупя това проклятие". Е, като се замисля май не остана област, в която (според тази доктрина) да нямам наследствено проклятие. Или демон. И когато в едно събрание преобладават фенове на такива проповедници естествено е той да ги подканя постоянно с думите: "Ако някой има лош брак нека излезе напред", "Ако някой има артрит нека излезе напред”, „Ако някой от вас има… (изброява все що се сети)”...  И хората излизат за молитва на освобождение, разчупване на проклятия и гонене на демони. Та аз питам защо? Не мисля, че ще е пресилено ако кажа, че вярата в тези измишльотини вкарва хората в демоничното. Ето защо не е чудно, че и проявленията са демонични.

Един пасаж обаче заслужава повече внимание. Това е Лука 22:3 – „Тогава влезе (εἰσέρχομαι, eiserchomai) Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте”. Очевидно Сатана бе влязъл в Юда, но думата тук εἰσέρχομαι („влезе”) може да означава не само „влизам”, но и „нападам, връхлетявам, обхващам”, с други думи Юда бе под въздействието и атаката на Сатана. Освен това въпроса е може ли новороден християнин да е обладан от демони или не. В случая Юда не беше новороден християнин, още повече, че не е съвсем ясно дали Юда беше обладан (в смисъла, който ние влагаме в този термин) или просто беше под въздействието на Сатана. Не оспорвам разбира се тезата, че все пак Юда би могло наистина да е обладан от Сатана, но в крайна сметка това е единствения човек, определен за погибел, а и не беше нито новороден, нито християнин в новозаветен смисъл (християнин без жертвата на Христос е оксиморон – т.е. антитеза).

Трябва да отбележим и факта, че в Новия Завет няма дума за „обладан” от демон. Гръцката дума δαιμονίζομαι (daimonizomai – глагол) означава „да съм под влиянието, властта и контрола на демон”, но това не означава, че съм обсебен или обладан от него. Тази дума δαιμονίζομαι е използвана общо 13 пъти в Новия Завет в общо 13 стиха – всички те се намират в Евангелията. Това са стиховете Мат. 4:24, 8:16, 8:28, 8:33, 9:32, 12:22, 15:22; Мар. 1:32, 5:15, 5:16, 5:18; Лука 8:36 и Йн. 10:21, където в българският текст тази дума е преведена като „хванат от бяс или нечист дух”. Няма друга гръка дума в Новия Завет, която да описва т.нар. „обладаване от демони”, освен думата δαιμονίζομαι, която на български би звучала като „демонизирам”. Ето защо казвам, че е несериозно да се говори за демонизиране на християни, в смисъл на обладаване или обсебване, тъй като думата е използвана само в Евангелията. Тя не се среща нито в Деяния, нито в Посланията, още по – малко пък да се отнася до новородени християни.

Погрешния подход при тълкуването на гръцката дума δαιμονίζομαι (демонизирам) се състои в това, че определянето на думата е на базата на основното й значение или етимология, а не на основа на това как действително думата се използва в Новия Завет – „демонизиран” и „имащ демон (обладан от демон)” се използва само в едната крайност – в смисъл на „да бъдеш вътрешно контролиран от обитаващия в теб демон”. Тази дума никога не се използва за описание на дейността на Сатана на обвинение, изкушение, измама или гонение – δαιμονίζομαι описва само краен случай на вътрешно контролирани от демони хора.

Библейското демонично обсебване означава директен, активен контрол от демоните над тяхната жертва в която пребивават. Демонично обсебване не включва външни изкушения, насочени към даден човек от Сатана и неговите демони. В Библията никъде не се казва, че един християнин може да бъде обсебен (обладан) или обитаван от демон – демонизиран (δαιμονίζομαι). Новия Завет обаче казва, че християните могат да бъдат сериозно повлияни или потискани от Сатана и демоничното. Ключовият момент по този въпрос се върти около разликите между вътрешен контрол и обитаване и външно влияние. Относно вярващите имаме заповеди или препоръки да стоим в Христос и спасението, както и да се съпротивим на Сатана и неговото влияние в нашия живот. Това потвърждава тезата, че християните не могат да бъдат обладани от демони, тъй като никъде не се казва как точно да бъдат избавяни вярващите от демонично обладаване или обсебване.

Често проповедниците на демонологията правят връзка между обладаването на вярващия и степента на греха, който той допуска в живота си. Ако той съгрешава много в дадена област, това позволява по – силно робство, отколкото при този, на когото греховете са по – малко. Така демонизацията (обладаването от демони) според тези проповедници е въпрос на степени. И така, Библията не подкрепя по никакъв начин обладаването на вярващи.

Заслужават внимание и книгите: „A Holy Rebellion: Strategy for Spiritual Warfare” на Thomas Ice and Robert Dean, „Demons: A Biblically Based Perspective” на Alex Konya и „Biblical Demonology: A Study of the Spiritual Forces Behind the Present World Unrest” на Merrill F. Unger.

Често обаче привеждаме нашите свидетелства като доказателство за една или друга практика, която практикуваме в църквата. Няма лошо в свидетелствата, но те би трябвало да са на основата на Библията. Подобни проповедници показват видеоклипчета в подкрепа на това, което се случва в събранията им. Но дали тези свидетелства са библейски обосновани? И какви са резултатите след седмица или месец? Никои не знае. Осемте видеоклипа, които цитирам в Приложението към настоящата си статия са доказателство, че нашите „видеодоказателства и свидетелства” не винаги имат библейска основа.

Заключение

Павел пише на филипяните: „Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването” (Фил. 3:1,2), а ефеските пастири апостола предупреждава: „От самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено (изопачено), та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:30)

На филипяните Павел казва, че ще има зли работници. Някои ще проповядват неверни неща (които са отпаднали със Закона – в случая обрязването). Днес мнозина проповядват неща като обрязването – нямащи нищо общо с новозаветното послание.

Към презвитерите в Ефес апостола се обръща с молбата да пазят стадото, защото ще дойдат проповедници, които ще натрупат последователи след себе си (ще ги отвлекат). Тези учители ще говорят извратено. Гръцката дума в стиха е διαστρέυω (diastrephō), която означава „изопачавам, изкривявам”, „заблуждавам, отвръщам от истината”. Тези учители ще ἀποσπάω (apospaō) след себе си, което означава „откъсвам, отделям, подмамвам”. Отвличането (в повечето български преводи) е насилствен акт. Гръцката дума ἀποσπάω носи значението и на подмамвам. Подмамването очевидно е фино.

И така, ако дадена доктрина се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, след известно време тя се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!

В Деян. 18 гл. се споменава за Аполос, който проповядваше прилежно за Исус. Обаче човека грешеше в някои неща и затова Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път (18:24 - 28). Мисля, че днес се нуждаем от някой като Прискила и/или Акила, който/които да ни изложат по – точно това, което Исус учеше и Святия Дух продължава да напомня.

Мисля, че е време вече (според изтеклото време от нашето повярване) да последваме примера на беряните: „Хората там (беряните) бяха по-сърдечни от онези в Солун и с огромна готовност приеха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина” (Деян. 17:11, Съвременен превод 2004)  

Думите на Павел бяха поставени под съмнение. Днес ние не поставяме думите на никого под съмнение, особено ако е „някакво име” в църквата. Защо? Защото не изучаваме Библията, а разчитаме на проповеди, които с времето стават все по – далеч от Библията – просперитет, социално евангелие, гонене на демони от новородени християни, разчупване на наследствени проклятия и мн. др.

Приложение

На следните осем линка John MacArthur и Andrew Strom ясно показват докъде може да стигне една неправилно практикувана доктрина в църквата:

1. http://www.youtube.com/watch?v=mY8TOHPUQgo – John MacArthur on the charismatic movement
2. http://www.youtube.com/watch?v=1YjhCimojjc&feature=player_embedded – False spirits invade the church – KUNDALINI INVASION – Andrew Strom
3. http://www.youtube.com/watch?v=eBpw2oQrvMM – Shocking Documentery 1 – False spirits invade the church – KUNDALINI WARNING – Andrew Strom – Part 1
4. http://www.youtube.com/watch?v=BCcGaTRwG_4&feature=player_embedded – Shocking Documentery 2 – False spirits invade the church – KUNDALINI WARNING – Andrew Strom – Part 2
5. http://www.youtube.com/watch?v=2X1HC-3s3uI – Shocking Documentery – KUNDALINI WARNING – Andrew Strorm
6. http://www.youtube.com/watch?v=a5ZvPwFamqs –False Spirits in the Church
7. http://www.youtube.com/watch?v=ob_yiiXw8pM – Jesus Culture – a call for discernment, are you sure it's your Jesus?
8. http://www.youtube.com/watch?v=v3gHo0CTFWE – False prophets, false signs & false wonders

В името на Христос,
Рангел Младенов