Защо „да четеш Библията си и да се молиш“ е неадекватно - Франк Виола

Защо „да четеш Библията си и да се молиш“ е неадекватно . . .

От Франк Виола

Преди да получите апоплектичен припадък, нека да Ви изясня нещо, казвайки категорично:

1. Считам, че Библията е Божието откровение, напълно достоверна, изцяло вдъхновена и напълно надеждна. Поради тази причина, аз чета Писанията редовно. Аз размишлявам върху  тях, търся Господа чрез тях, и ги изучавам. И на тези от Вас, които са чели моите нови книги, аз разяснявам Библията, позовавам се на нея, цитирам я, изучавам я, и се стремя да я покажа в истинската й светлина в тези книги.

2. Аз също съм човек на молитвата. Аз се моля всеки ден под една или друга форма. (Както съм споделял другаде, има различни видове молитва споменати в Писанието: моление, ходатайство, благодарение, общение, и т.н.) За последователят на Исус, молитвата е като дишането.

Сега стана ли Ви ясно?

Добре.

Заглавието на тази актуализация не твърди, че молитвата и четенето на Библията са безполезни.

Аз подкрепям и практикувам и двете.

Въпреки, че Писанията са критично важни, те не са на 4-тия член на Троицата. Както Лен Суит и аз твърдим в „Исус: Теография“, Библията е пътна карта и компас, който ни съпровожда към една личност, Господ Исус Христос.

Така че, "чети Библията си и се моли" е изтъркания отговор, който християните небрежно предлагат при задаването на следните трънливи въпроси:

Въпрос: „Галатяни 2:20 казва да живеем чрез Христос. Как мога да направя това, точно?“

Моментален отговор: “Просто се моли и чети своята Библия.”

Въпрос: "Исус каза, че Неговите овце чуват Неговия глас. Как аз самият да чуя гласа на Господ?"

Изтъркан отговор: “Хайде сега (потупва главата на питащия). Чети си Библията и се моли.”

Въпрос: “Павел казва, че Божиите деца са водени от Святия Дух. Как наистина да знам дали и кога съм воден от Духа?“

Прибързан отговор: “Глупако, това е лесно. Моли се и чети Библията си.”

Хм.

За тези критични въпроси, “чети Библията си и се моли“ е неадекватно.

Защо? Защото това не е достатъчно практично, нито точно определено.

И доказателството е в пудинга.

Всеки човек, който ми е задавал горните въпроси, се е молел (много) и е чел своята Библия (често).

По-впечатляващо е, че когато бях млад вярващ, аз имах тези много въпроси, изгарящи дупка в ризата ми. И аз имах тези въпроси, въпреки че аз се молех и четях моята Библия интензивно.

И въпреки това, когато се стигна до практическо приложение, аз не знаех нищо по тези теми.

Харесва ли ви или не, "чети си Библията и се моли" се превърна в едно празно обещание, което е оставило много вярващи разочаровани или живеещи в отричане.

Темите за слушането на Господ, следването на Святия Дух и живеенето чрез обитаващия живот на Христос са вселена за тях самите.

И истински ползотворните отговори върху това как някой да чува гласа на Господа, да следва Духа, и да живее чрез Живота на Господа, са толкова големи,  колкото голям е океана. (Така че аз не одобрявам изтърканите клиширани отговори, които християните обикновено дават на тях.)

Въпреки това, аз искам да ви оставя с малък пробив в тази Вселена, като Ви дам две практични насоки за размишление. И е по-добре да започнете практикуването в собствения Ви живот. (Има безброй повече такива практически мисли, но това e актуализация не на книга или курс, така че аз съм се придържал към само две.)

И хей, този въпрос наистина е една вселена. Аз бях в това пътуване за дълго време и аз съм все още на училище, учейки. Точно като теб.

Практична Мисъл № 1.

Мисля, че Павел може да реши част от този проблем за нас. Той пише,

Но умът, управляван от Духа е живот и мир. Римляни 8:6, NIV

Когато определяш дали Господ те води, търси усещането за живот и мир отвътре. Резултатът от Неговото говорене често ще бъде почивка, мир, тиха радост, и увереност.

И в обратния случай, всеки път, когато ние излизаме от Божията воля, ние ще имаме усещането за смърт вътре в нас. Нашият дух също ще бъде обезпокоен и неуравновесен.

Относно усещането за живот, ще има една съпътстваща сила или ентусиазъм, когато Господ ни говори. Животът е сила. Гръцката дума за ентусиазъм означава “завладян от Бог.” Тя се отнася до силна възбуда или емоция, която принуждава някой да действа.

Така че водителството на Господ е съпроводено от  живот и мир. Но то също ще бъде в съгласие с Матей 7:12 — “отнасяйте се към другите по начина, по който Вие желаете да се отнасят към Вас,” което изпълнява цялото Писание.

Практична Мисъл № 2.      

Тъй като Христос живее във Вас чрез Духа, Вие имате ново съзнание, усещане отвъд Вашето паднало човешко съзнание и усещане. В допълнение, дадени са Ви пет духовни сетива, които съответстват на физическите Ви сетива.

Превод от английски: Галина Христова
Източник:  http://frankviola.org/

50 неща, които Святият Дух прави - Франк Виола

Този пост върху 50-те неща, които Святият Дух прави е откъс от новата ми книга, „Исус сега: Разкриване на съвременното Служение на Христос.

Тази книга включва много списъци като този, като се набляга на седемте аспекти на съвременното служение на Христос.

В някои деноминации и движения се набляга свръх-много на Светият Дух, което води до Петдесетница без Христос - поставяне на Духа изключително на трона и загуба на Исус в храма. В други деноминации и движения, Духът е само бележка под линия, на заден план, дори непознат. Това, което следва са 50 неща, които Святият Дух прави според Новия Завет.
Ако намерите този списък за полезен,  споделете го във Facebook, Twitter и т.н.

1. Духът осъжда света за грях, за правда и присъда (Йоан 16: 8).

2. Духът ни води в цялата истина (Йоан 16:13).

3. Духът ни новоражда и съживява (Йоан 3: 5-8; Тит 3:5).

4. Духът прославя и свидетелства за Христос (Йоан 15:26; 16:14).

5. Духът разкрива Христос на нас и в нас (Йоан 16: 14-15).

6. Духът ни води (Рим. 8:14; Гал 5:18; Мат 4:1; Лука 4:1).

7. Духът ни освещава (2 Сол. 2:13; 1 Петр. 1:2; Рим.и 5:16.).

8. Духът ни упълномощава (Лука 4:14; 24:49; Рим.и 15:19; Деяния 1: 8).

9. Дух ни изпълва. (Ефесяни 5:18; Деяния 2: 4; 4: 8, 31; 9:17).

10. Духът ни учи да се молим (Рим. 8: 26-27; Юда 1:20.).

11. Духът свидетелства в нас, че ние сме деца на Бога (Рим. 8:16).

12. Духът произвежда в нас плодът или доказателство за Неговата работа и присъствие (Галатяни 5:22-23).

13. Духът разпределя духовните дарби и проявления на Своето присъствие и в тялото (1 Коринтяни 12:4, 8-10; Евреи 2: 4).

14. Духът ни помазва за служение (Лука 04:18; Деяния 10:38).

15. Духът ни измива и ни подновява (Тит 3: 5).

16. Духът носи единство и единството на тялото (Ефес. 4: 3; 2:14-18). Тук Духът играе същата роля, която Той играе в Божеството. Духът е Животът, който обединява Отец и Син. Духът играе същата роля в Църквата. Когато Духът работи в група от хора, Той ги обединява в любовта. Ето защо, сигурно доказателство че Светият Дух  работи в групата е Любов и Единство. Не знаменията и чудесата (тези, които са временни и могат да бъдат фалшифицирани).

17. Духът е нашата гаранция и депозит за бъдещото възкресение (2 Кор. 1:22; 2 Кор. 5:5.).

18. Духът ни запечатва до Деня на изкуплението (Ефес. 1:13; 4:30).

19. Духът ни освободи от закона на греха и смъртта (Рим. 8:2).

20. Духът съживява нашите смъртни тела (Рим. 8:11).

21. Духът разкрива дълбоките неща на Бог за нас (1 Кор. 2:10).

22. Духът разкрива какво ни е дадено от Бога (1 Кор. 2:12).

23. Духът живее (обитава) в нас (Рим. 8:9; 1 Кор. 3:16; 2 Тим. 1:14; Йоан 14:17).

24. Духът говори, в и чрез нас (1 Кор. 12: 3; 1 Тим. 4:1; Откр. 2:11; Евреи 3:7; Мат. 10:20; Деяния 2:4; 8:29, 10:19, 11:12, 28; 13: 2, 16:6,7; 21: 4,11).

25. Духът е действащата сила, с която сме кръстени в Тялото на Христос (1 Кор. 12:13).

26. Духът носи свобода (2 Кор. 3:17).

27. Духът ни трансформира в образа на Христос (2 Кор. 3:18).

28. Духът вика в сърцата ни, "Авва, Отче" (Гал. 4:6).

29. Духът ни дава възможност да чакаме (Гал. 5: 5).

30. Духът ни запълва с Христос (Фил. 1:19, KJV).

31. Духът дарява вечен живот (Гал. 6: 8).

32. Духът ни дава достъп до Бог Отец (Ефес. 2:18).

33. Духът ни прави (корпоративно) Божие обиталище (Ефес. 2:22).

34. Духът разкрива тайната на Бога за нас (Ефес. 3: 5).

35. Духът укрепва духа ни (Ефес. 3:16).

36. Духът ни дава възможност да се покорим на истината (1 Петр. 1:22).

37. Духът ни дава възможност да знаем, че Исус живее в нас (1 Йоан 3:24; 4:13).

38. Духът изповядва, че Исус е дошъл в плът (1 Йоан 4: 2).

39. Духът казва: "Ела, Господи Исусе" заедно с Невястата (Откр. 22:17).

40. Духът раздава Божията любов в сърцата ни (Рим. 5:5).

41. Дух свидетелства за истината в нашата съвест (Рим 9:. 1).

42. Духът ни учи (1 Кор. 2:13; Йоан 14:26).

43. Духът ни дава радост (1 Сол. 1:6).

44. Духът дава възможност някои да проповядват благовестието (1 Петр. 1:12).

45. Духът ни движи (2 Петр. 1:21).

46. ​​Духът знае нещата на Бога (1 Кор. 2:11).

47. Духът изгонва демони (Мат. 12:28).

48. Духът ни напомня за неща (Йоан 14:26).

49. Духът ни утешава (Деяния 9:31).

50. Духът прави някои надзиратели (епископи) в Църквата и изпраща някои навън за работата по растежа на Църквата [чрез тялото] (Деяния 20:28; 13: 2).

Резюме: Светият Дух ни съединява с Исус Христос и Неговото тяло. Духът разкрива Христос за нас, дава ни Своя живот и прави Христос жив в нас. Духът взема опитностите на Исус... Неговото въплъщение, служение, разпятие, възкресение и възнесение... и ги въвежда в нашата собствена опитност. Поради Светия Дух, историята на Исус Христос става нашата история и опитност (виж Манифест за Исус за повече подробности). За съжаление, някои движения са станали известни със своите крайности по отношение на работата на Святия Дух. Вижте Ревизирай ни отново  за подробности по този въпрос.

Вижте също 20 Неща, които кръвта на Исус прави

Автор: Франк Виола

Превод: Галина Христова

Източник: http://www.patheos.com/blogs/frankviola/

СЕКТАНТСТВО, Йозапс Стонкус

СЕКТАНТСТВО

Йозапс Стонкус

Юни, 2014

В наши дни, сектанството е най-разпространената форма на християнството. Хората го наричат по различни начини: за едни е християнство, за други- особени откровения, за трети  - нов живот, и за някои – друга гледна точка.

Какво всъщност e сектантството? Това е „налагане“ на клишета в начина на мислене и поведение, като се заклеймява критичното мислене. Следва всичко да се приема на сляпо доверие. Сектантството разрушава семейните взаимоотношения. В семейството всичко се измерва според сектантската гледна точка. Роднините се оценяват според отношението им към сектата. Разпространяването на сектантските идеи става смисъл на живота.

Възможно е сектантът да посвети целия си живот за реализиране на ученията на своята секта, мислейки, че това е истинско Слово Божие. И дори да чуе истината, той я смята за лъжа. Основополагащо за сектантството е изграждане на учение въз основа на извадени извън контекста библейски пасажи. Също така се игнорират или пък неправилно се интерпретират много други места от Писанието.

Лъжливият дух, който живее в такива сектанти, се представя за Святия Дух, и това, което той говори,  го възприемат за казано от Бога. Тъй като според тях „Бог го е говорил!“,  често не се проверява  дали казаното, е наистина според Писанието.  И в резултат – цялото Слово Божие се изопачава, появяват се ереси, различни пагубни лъжеучения, които водят  своите последователи към разрушение и погибел. Например, евангелието на просперитета, даването на десятък, освободителни служения, позитивно мислене, т.нар. "закон за сеене и жънене", „святия смях“, медитация и визуализиране в духовния свят, и т.н.

Очевидец съм на живота на хора, чието финансово състояние от година на година се влошаваше, но те упорито продължаваха да посещават събранията на своята секта, надявайки се, че Бог ще ги благослови отведнъж/подобно както в лотарията се пада големият джакпот/. И  поради своята духовна слепота не виждаха истинската ситуация.

Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Пс.1:1-2

Този пасаж от Писанието се употребява от сектите, за да накарат човек да отдаде цялото си внимание на собственото им учение. Защото в действителност това означава: Мисли и приеми учението на сектата в живота си, а не истинското Слово Божие.

Сектантите често и сериозно се затрудняват, когато трябва да се справят с най-обикновени  семейни задължения, понеже отдават целият си ум, разбиране, навици и финанси за осъществяване на  определени проекти и идеи на своите секти. В резултат на което, семействата им се разбиват, или стават непълноценни. Една от техните главни цели става - въвличане в сектата на другите членове от семейството. И онези членове на семейството, които не се съгласяват с учението на сектата, както и отказват да я посещават, се считат за сатанински слуги. В същото време сектите не се срамуват да използват светски, небиблейски методи за задържане на съблазнените, измамени от тях хора в сектата си.
А тези, които напускат сектата, наричат богоотстъпници. И изобличенията срещу сектата, се определят като клевети, завист, нападки от сатана и т.н. Използват се методи на манипулация срещу хората, и ако последните нямат истинска основа в Божието Слово - ако човек  наистина не познава Библията - става лесна жертва в ръцете им. Тогава той приема учението на сектата, считайки го за истинско Божие Слово. И не само го счита, но и се стреми да въвлече и други хора в сектата си, мислейки, че по този начин служи на Бога.

Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.        И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. (Йоан.16:2-3)

Човек лесно може да бъде заблуден, и то до такава степен, че дори без истински да познава Бога, да счита, че Му служи, и особено, ако в дадена секта се случват свръхестествени неща, наричани „проявления на Святия Дух“.  Без последните обаче да съответстват на истинските проявления на Св. Дух, описани в Библията. И поради това, че там се случват свръхестествени неща, такива хора дори  имат „общение“ с този дух, който се представя за Святия Дух. Но те изобщо не се досещат да сравнят и проверят случващото се със Библията.

В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тия са, които правят разцепления, плътски//плътски – от гръцки - ψυχικοί (психо)- душевни хора/, които нямат Духа (Юда 1:18-19)

Те имат у себе си дух – лъжедух, когото считат за Дух Святи, но не е истинския Святи Дух, който да ги води към истините на Словото Божие, да ги води към истинско покаяние от грях.

Дори в проявленията на този лъжлив дух има безумен смях, който издевателства над святостта. Този „свят дух“ води към алчност и светски страсти. Друг признак на сектантството е отделянето от другите. Сектантите живеят в свой свят. Сектантите са емоционални хора, като  техните възприятия се основават на чувствата. Лъжливият дух, който имитира Святия Дух, обикновено заробва човешката душа, и изземайки властта от човека, използва душата му – т.е. разума, разбирането и чувствата му.. В наши дни е пълно с такива „душевни християни”. Те не притежават Божия Дух, но са убедени, че духът, който живее в тях е именно Св.Дух. Този лъжлив дух обикновено го получават чрез полагане на ръце. Когато този бяс влезе в тях, започват да възприемат духовния свят по-осезаемо и според тях това преживяване е „рождение свише“. В действителност това няма нищо общо с истинското новорождение, при което човек наистина стига до покаяние от греховете си, и не заменя просто светските идоли с „християнски“, както обикновено се получава в сектите.

А относно плодовете, какво да кажем? –човек, който е „приел Исус“ (повторил една молитва на покаяние), мисли, че вече служи на Бога, когато посещава сектата си, но в действителност той не се е променил. Всъщност, към старите му грехове се добавят още други,  които остават тайни. Човек култивира раздвоение на личността. И настъпва раздвоение на личността. Един път човек е такъв, какъвто всички го познават, а друг път, когато никой не го вижда, се проявява другояче. Обикновено това са две различни личности. Всъщност, ако в човека обитава демон (лъжедух) - няма значение за какъв се представя този лъжедух, (но обикновено за Святия Дух), тогава има раздвоение на личността. Започва борба в човека. Но, борбата в тази раздвоена личност няма нищо общо с борбата, за която ап. Павел пише в своите послания, която е между възроденият от Бог за нов живот човешки дух, срещу страстите на греховната му плът. 

Водителството на този лъжедух у съблазнените,  просто бива наричан Божие водителство. Въпреки, че Бог нищо не им е говорил, те винаги казват: „ Бог ми говори това и това.“ „ Святия Дух ми говори това и това.“ „Исус ми говори това и това.“ Ясно е, че това им е било казано от онзи лъжедух, представящ се за Бог.

И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни видения и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил. (Езек.22:28)

Какво е тогава спасение?
Истинско покаяние от греховете  или само „приеми Исус“ (повторяне на една молитва)?

Ако сме честни пред себе си, следва в светлината на Божието Слово да се запитаме: „Църквата, която посещавам и в чиито дейности вземам участие, дали не е секта? Учението, което вярвам, дали не е ерес? Духът, който е в мен, Христовият Дух ли е?“

Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани? (2Кор.13:5)

Когато към истината се прибави малко лъжа, хората могат да я възприемат като пълна истина. И, ако това не се проверява, последствията могат да бъдат гибелни, както в този живот, така и за вечността.

Малко квас заквасва цялото тесто. (Гал.5:9)

Умрели мухи правят  мирото на мировареца  да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест. (Екл.10:1)

Нека да внимаваме дори за малкия процент лъжа, която добавят към истината, да не ни направи безумни или сектанти!

Нека изучаваме Свещеното Писание и градим духовния си дом върху скалата Христос и Неговото Слово!

Бих желал Господ да опази всички ни от секти и сектанти!

Преводът е направен с разрешението на автора Й. Стонкус.

Превод: Татяна Иванова